ДЯКОНЕ!

By , февруари 18, 2012 0:12

На всеки деветнайсти февруари
ти вглеждаш се във моите очи.
Спокойният ти поглед ме изгаря.
Не казваш нищо.
Гледаш и мълчиш.
Над мен небето е съвсем такова,
каквото е било над теб тогава.
Не грачи гарван.
Тихо.
Нито слово.
За теб навеки.
А над мен –небето,
и липсата на гарван,
и на слово,
на смисъл,
и на мисъл,
на идея…
А ти нали увисна зарад нея?..
За Чистата и Святата?
Смалявам се пред погледа ти. Искам
да съм роден далеч от тук,
в Корея,
да плача за убиеца си искрено,
аз просто искам да не проумея
това „Народе????“,
Дяконе,
защото,
ако го разбера,
ще полудея!
17.02.2012

Leave a Reply

404