BELCHO DONCHEV·2 АПРИЛ 2017 Г.5 Reads

-I-

„Ф“ КАТО  „ФАТМАК“

Понятието „фатмак“ е феномен, обособен в собствена подгрупа, безспорно съдържащ се вътре в хуманоидната общност, наречена от положителните науки  „Хомо Сапиенс“. Отношението на фатмака към останалата част на живата и нежива природа, се ограничава между строевата подготовка, военния устав и наличието в склада. Цялата философия на фатмака относно себеподобните се събира в сентенцията му:

„Ти може да си висшист, даже и среднист, може да имаш диплома колкото портала, за мен ти си прост редник!“

За фатмака думи като „тавтология“, „евгеника“ и „Причинно-следствена връзка“ са не само непознати, но и напълно непотребни.

Ето един жив пример, онагледяващ с думи както се казва, образа на фатмака:

Някъде 1970-та година. ШЗО Плевен. Взвод от висшисти, отслужващи  задължителната си едногодишна военна служба, изслушва политическа информация за вредата от капитализма и НАТО, изнесена от фатмака. Тази политинформация се свежда винаги до тогавашната военна доктрина на България, че –  „Нашта работа, тъпанари, е да задържим турчолята два часа докато дойдат съветските изтребители и други другари, и патом через активна отбрана след два дни да сме пред Цариград! Има ли въпроси?“.

– Извинете, аз имам въпрос. – обажда се невинно мл.сержант Димитров – Как мислите Вие – ще има ли трета световна война, и за кога я прпогнозирате?

– Виж кво шти кажа аз на теб, младши сержант Димитров – отговорил фатмака – що не си е*еш ти пу*ката майна, а?“

С което за сега приключваме с ваенето на образа на Фатмака.

-II-

„Ф“ КАТО „ФАШИЗЪМ“

Има един филм, казва се „Кабаре“. Хубав филм, „музикален“, както го определи един съсед в Габрово. В този филм не се говори за фашизъм, но се „намеква“ за национал-социализъм, за зараждането му в Германия. Национал-социалистите са еднояйчни близнаци на комунистите, поради което се мразят до смърт. Нацитата избиват комунистите, а комуноидите наричат „фашисти“ всички, които не са като тях и от своя страна също ги избиват.

Та в този прелюбопитен и страхотно направен филм на режисьора Боб Фос, основното действие се развива на една блестяща сцена, в едно кабаре, където Лайза Минели и Джоуъл Грей пеят като за световно, а извън сцената на кабарето Майкъл Йорк е влюбен в Лайза Минели.  От време навреме камерата ни вади от там, и ни показва епизодични кадри на облечени в кафяво отряди, които разбиват еврейски магазини, отвличат хора нанякъде, но не се изяснява защо и къде… И знаете ли как завършва филма?

Слънчев ден, бирария на открито, хората усмихнати, радват се на живота, пият си бирата, докато изведнъж едно красиво и здраво чисто арийче става право и запява с ангелски глас песен за любовта си към Германия, че Германия е велика и ще става все по-велика, до него става и запява друг човек, до тях  трети, докато  цялата бирария се вижда станала на крака и пее тази песен, която неусетно се насича и преминава в марш…

Само един възрастен, набръчкан вече мъж остава седнал, а погледът му става все по-тъжен и по-тъжен. Той вижда бъдещето на Германия…

Ерго, ако не знаете, Хитлер е бил фанатично влюбен в Германия.

-III-

„Ф“ КАТО „ФИНАЛ“

Всеки петък, по два часа вечерта няколко човека, от които поне трима със сигурност платени, „обичат България“ по Нова Тв. Кипи веселие, радост и казионна любов…

Всяка делнична вечер, пет дни в седмицата, по един час, по бТВ, в шантана  „Шоуто на Слави“, просто, ама много просто та дрънка, ни затрупва, залива и затрива патриотарска , естествено пак платена, любов към България.

Епизодично камерите ни показват някакви които обичат България, които гонят две сирийчета от Широка лъка.

Или как Динко и Перата „закопчават“ бежанци по границата със „свински опашки“.

Или как влюбен в България патриот, загърнал се с руското знаме, гони сирийско семейство от Белене.

Или сухо и стегнато ни съобщават, че отец Паоло Кортезе в спешен порядък е напуснал България, поради реална заплаха за живота му.

Или как пред очите на бъдещия ни президент червени (във филма бяха кафяви) хунвейбини горят и стъпкват изгорялото знаме на Европейския съюз, чийто член е България, която те иначе много обичат. Някъде в миманса се вее… руско знаме.

Или как лидер на червено-кафява патриотарска партия дърпа и блъска възрастна жена на българо-турската граница, апропо, гражданка родена в  България и живяла в България по-дълго време от въпросния  „лидер“. Защото „той обича България“, а тя, изселена насилствено от такива като него в Турция  –не!

И да повторя – Хитлер е бил фанатично влюбен в Германия…
-IV-

„Ф“ КАТО „ФАТАЛНОСТ“

Има две държави, Съветския съюз и нацистка Германия ( третата, Северна Корея  е извънсистемна, но е отличен допълващ пример!), в които декларирането на любовта към отечеството в лицата на техните фюрери, вождове и учители е издигната  в единствено, първо и задължително условие за пълно и неотменно общонационално щастие! И това абсолютно щастие е постигнато по перфектен начин!

Чрез елиминиране на всички различни!

Просто, в родината на Фатмака всички трябва да са щастливи фатмаци или са мъртви!

В родината на Динко и Перата всички трябва да са щастливи динковци и перовци, иначе са мъртви!

В родината на простака всички трябва да са щастливи простаци  или са мъртви!

В родината на мафията всички трябва да са шастливо зависими  или са мъртви!

Винаги съм вярвал, че в моята Родина освен фатмаци, динковци, простаци, мафиоти и кухи шоумени, живеят и умни, и смели, разсъдливи  хора…  обратното е фатално!

А иначе, за любовта към Родината, чиято и която и да е тя, и изобщо за любовта към когото и каквото и да е, ще перефразирам заглавието на една блестяща книга на Рей Бредбъри:

ПАТРИОТИЗМЪТ  И ЛЮБОВТА СА ЗАНИМАНИЕ САМОТНО!