„…Животът е нещо, което съществува така или иначе, с нас, или без нас. Работата на нас, Графоманите, е да го обясним по приемлив и безобиден начин на пребиваващите в Него. В Живота имаме предвид. Това е изключително трудно и неблагодарно, защото пребиваващите в Живота са много, много повече, от живеещите в Него!
Аз лично, никога не съм пребивавал където и да е! Живял съм, да се у късметлията!
Преди да продължа това есе, а това наистина е есе, съм длъжен да обясня какво е есе така, както аз го разбирам:
Есе е литературна форма, или може би формат, в което имаме нещо, което трябва да разнищим. Първо трябва да го съблечем абсолютно голо, да разберем това нещо човек ли е, проблем ли е, идея ли е или безидейност, как изглежда без грим и маска, как ухае, мирише или вони, есе може да се напише за абсолютно всичко, дори и за северозападния вятър или за южния полюс, стига авторът да съумее да го обследва като нещо важно, от което следва още нещо важно, за което пак ще се наложи след немного време пак да пише ново есе
Есето е свободно разсъждение по тема, която не интересува никого, освен Автора му. Примерът ми естествено ще е с може би най-блестящото есе в човешката есеистична теория и практика, естествено есето „Възхвала на Глупостта“ на Еразъм Ротердамски. Забелязал е Еразъм този общочовешки феномен, извадил го пред скобите на Живота, съблякъл го, разкостил го, хвърлил ни го в очите, и какво?
Глупостта да се е засрамила? Да е намаляла? Да е поискала да скрие увисналите си плоски цици? Човекът да е станал по-малко глупав? Глупостта, като гориво, енергия, двигател на човешкия Живот да се е самообесила в Гетсиманската градина като Юда на някое поне две хиляди годишно маслиново дърво?
Есето, според мен, Графоманът, трябва само и единствено, простичко и по графомански да бъде написано! Може би, защото точно сега му е дошло времето! Няма, и не може да има есе, написано преди да му е дошло времето! Както и аз не бих се нагърбил с това есе за Мен, Графоманът, ако ме нямаше!
Ами, ето ме, има ме! Човек ли съм? Човек съм. Графоман ли съм? Графоман съм.Проблем ли съм? Проблем съм. Кой познава този проблем по-добре от всички? Ами аз, кой друг. И кой би трябвало да напише това есе?
Въпрос за 50 стотинки в „Стани богат“!
Бога ми, не знаех, че съм и есеист, но един Графоман трябва да е готов на всичко! Дори и за есе, което си е висш пилотаж! Но ако Еразъм може, не може Белчо да не може! Баа го у есето!
Понякога ми идва малко скучно – сам да си пишем, сам да си се описвам, сам да си се харесвам, нема да си признавам публично, но и сам да си се псувам… и ми идват идеи. Естествено ексцентрични. Например, да вмъкна от незнам къде поне още двама, които освен мен, да се чудят – какво правят тук! Но да има малко пряка реч, той каза – тя каза, то, безсмислието е безкрайно и смисълът му ни дебне отвсякъде… що да не му се насладим?“…
Comments (0) 
