Comments (1)

By Белчо Дончев, юли 18, 2018 22:42

Така наречената „медия на народа“, сиреч Фейсбук, вече е медия на ченгетата и Пеевски, което е едно и също. Овладяха ни! Не знам за вас, но мен със сигурност. Основният ми профил Belcho Donchev е под пълен контрол. Резервният ми профил Бената Белята, който си направих преди няколко дни, изчезна като пет хиляди евро в джоба на депутат. Според мен се готви преврат, естествено на червените, съгласуван по време и място с Решетников, Бойко, Корнелия… за Сидеров, Симеонов, Марешки съм сигурен, че никой не ги ебава за джанки, но днес Корнелия беше на протест! А когато Корнелия е на протест, значи идва пак „Народната власт“! Сиреч – власть советом!

Пиша тук, защото няма къде другаде. За мен май мандалото хлопна! Но пък този ми сайт е с пълни възможности за разговор, коментари и псувни на който му се псува.  Може и мен! Не фащам карез!

Абсолютно не ми е ясно как ще се забатачат още повече нещата във Фейсбук. Просто съм на ясно, че да започна пак да уважавам Фейсбук, той също трябва да се научи да ме уважава мен! Ерго, и вас също! Не може аз седмици наред да съм наказан от Фейсбук в ъгъла без да знам защо, и да продължим  да се обичаме!

Четете ме тук! Пишете тук!  Май само това тук ми остана…

Comments (1)

By Белчо Дончев, май 10, 2018 21:58

Напоследък се хващам, че не ми се пише. Още по-лошо е, че и не ми се мисли вече.  Та откакто осъзнах, че мисленето е достъпно за всеки, дори и за мен, то беше, и май все още е единственото ми лично оръжие. А това е от много, много отдавна… 80% от вас още не са били родени…

Не вярвам, че съм се отчаял и предал на течението, което ни влече – от Нещо, което не искаме да опознаваме, през Нещо, което не искаме да контролираме, към Нещо, което май вече не ни интересува особено.

Вероятно съм се уморил. Тялото ми, сетивата ми, интелектът ми, съвсем закономерно започват да се оттеглят лека полека, започват да ме гледат с интерес отстрани, как бавно се превръщам (или ме превръщат!) от субект, искащ да промени Системата, в обект на същата Система, която иска да го изконсумира.

Всички ние, нормалните българи, искахме да се спасим от Комунизма, който тук, и не само тук, наричам Система! В тази Система съм се родил. Целият ми живот мина сред Нея! Сред убийци, селяндури, крадци, лъжци и откровени простаци! Защото те бяха Системата! И днес те са си същата Система, съставена от ментално  същите, макар и физиологично други хора. Същите, които маршируват из България в разни „безсмъртни“ руски полкове, които се кланят и славословят „братята“ поробители, развяват чуждо, и забележете – вражеско на България знаме под безбройните струпилища от бетон, желязо, къмък, автомати, наречени „паметници на армията освободителка“ ( от кого и от какво?), облекли български дечица във военни униформи на, повтарям – вражеска на България държава и то по нейните собствени думи, възхваляващи „непобедимата“ съветска армия, която тогава е била „червена“, същата „непобедима“ армия, която генерал Колев и българската войска разпердушини в Добруджа през ПСВ, която финландците направиха кривогледа през ВСВ, и която без техническата, военна, ресурсна, хуманитарна и всякаква възможна помощ от САЩ и Англия, днес щеше да е само смътен и отегчителен спомен на Историята…

Ето – затова съм уморен.И вероятно всеки човек минал по моя и по подобен път в подобни на моите обувки би бил уморен. Но, и надявам се, поне малко поумнял!

Защото всички ние, а и всеки човек иска да промени Системата в която живее, която и да е тя, иска да види, да усети тази промяна, да види някакъв добър резултат от личното си и искрено усилие. Иска да го види по един категоричен и безалтернативен начин! Което е просто невъзможно…

Човечеството ( не обичам тази дума и това определение) в своята насипна цялост и раздробеност, е нещо невероятно аморфно, някаква изключително сложна гозба, която ври в световния котел. Вкусът на тази манджа, в която всеки от нас ще или не ще добавя нещо – аромат, мирис, вкус, отврат, кръв, мисъл, безсмислие, простотия, красота, всичко, каквото ви дойде на ума ври там… е няма как да хареса на всички едновремено! Затова е необходим Мастер Шеф! Както и да го въртим – без него светът ще гръмне!
Което съвсем не значи, че Светът не се променя, че Разумният живот, казано доста предпазливо, е статичен, и няма развитие и промяна. Но… става много бавно, така, както се променят дъбовете, така, както се променят планините, така, както се променя и самият Човек! Затова ви казвам, че може и да съм уморен, но не съм отчаян! Важно е всеки човек да вложи нищожната си силица в тази промяна! Нищо, че му изглежда напълно безсмислено…

Не е!

Comments (0)

By Белчо Дончев, април 2, 2018 22:22

Никой не може да се роди друг, поради което и аз съм се родил това което съм! Вие – също! Никой няма избор при раждането си! Както и при умирането си!

Но всеки има, макар и частичен, ограничен избор как да живее!  Бог е дал на човеците Разум! А Разумът – това е правото на избор между добрите и лошите мисли, които ражда мозъкът на всеки от нас! Никое дете не може да е копие на родителите си, колкото и на тях да им се иска! Но и никое дете не може да е съвършено различно от родителите си, колкото и да му се иска докато е дете. На нас се падна това време, тези родители, тези деца, и ние самите в него, за да го изживеем!

Човекът живее между две пропасти, да ги наречем – Вечности.  Едната пред нас, другата след нас. И всички ние сме се хванали за ръце в пътя си от Никъде – за Никъде! А може би от Някъде – за Някъде! От нас зависи, изборът винаги е на живите! Аз държа с едната ръка ръцете на баща си и майка си, те държат ръцете на бащите и майките си… с другата ръка държа ръцете на децата си, те държат ръцете на внучетата ми…Първият, най-старият по правило  пропада във вечността, която ни чака. Последният, най-дребният и най-обичаният от всички се ражда от Вечността, от която идваме! И целият му живот преминава между тези две вечности, както и нашият, впрочем…

Понеже от малък съм много умен, просто нямах друг избор, знам, на този и в този свят няма нищо случайно, разбира се освен нас, живите, които сме се родили без някой да го интересува как, но пък за цял живот! Ние, живите,  избираме! Ние, живите, определяме пътя! Ние, живите, сме или умни, или нормални, или глупави, или изроди! Всичко е скрито между нас, живите, и ние също сме хората, които дават право на убийци, идиоти, психопати, дегенерати… мога да напиша и имена…  които да управляват нашия Живот!  Животът на децата ни!

Всички ние, живите, пропускаме железния факт, че между Вечността, от която идваме и Вечността, в която отиваме е просто един земен миг…  В този земен миг всички ние се срещаме с всичко, описано в Библията! С Любовта. С омразата. С Предателството. Със Смъртта! Със Сътворението! С Болката! С Равнодушието! С Нямането! С Имането! С Вярата! Със Смисъла! С Безсмислието – също!

Просто се срещаме с Живота точно такъв, какъвто е!

А Животът ни предлага всичко, от което имаме нужда, и всичко, от което нямаме, но го има! Ние преценяваме! Ние избираме!

НИЕ СМЕ ЖИВИТЕ!!!

***
* – Заглавието е на една от безсмъртните книги на Айн Ранд…

Comments (0)

By Белчо Дончев, февруари 28, 2018 23:47

Разбира се, че не съм най-достойния! Нито най-знаещия! Нито най-можещия!

Но съм по Пътя. Все още. Тръгнал съм отдавна, скоро ще стигна. И по целия този път – мисля! В същност, там някъде в началото на Пътя, само гледах с широко отворени очи, а Животът сам трупаше около мен мисли и неща, за които  съм длъжен да мисля. Трябва да мисля! После, с годините, се научих и да мисля. В това съм сигурен… И както всеки умен човек, не съм сигурен, че мисля правилно…

***

Абсолютно повърхностните ми практически познания по философия, разните науки, които съм изучавал (също доста повърхностно!) докато бях много млад,  прочитането на книги като Майстора и Маргарита, На изток от рая, Улица консервна и още страшно много други, ме убедиха, че човешкият живот в индивидуален план, само той ни интересува в момента, (общочовешкият е работа на комунистите),  е битка между Материализма и Идеализма.

Винаги свеждам такива високи за интелекта ми понятия до нещо простичко и разбираемо. И разбира се – дълбоко ненаучно.

Материализмът – това е нашето тяло на първо място. Нуждите на нашето тяло, частите на нашето тяло като ръка, крак, глава ,мозък, храна, тоалетна, вила, банкова сметка… а Идеализмът – това е нашият Разум!  Идеализмът е това, което живее извън тялото! Така го разбирам аз.

Защото телата на баща ми, майка ми, много от роднините и познатите ми, приятелите ми вече са мъртви, но самите те, техният дух, техните думи, техният глас, са живи в мен и днес! Никой не може да ме убеди, че синът ми Мартин е мъртъв! Мъртво е тялото му, но всичко останало е живо и живее във всички нас, които го познаваме!

***

Човек преживява в тялото си. Но живее извън него! Обяснете ми феномена на човешкото въображение! На невероятния факт да си на две, три, пет, десет места едновременно с цялата си емоция и жажда за живот! Тялото не ражда поезия, нито култура, нито изкуство, нито дори политика. Тези неща се раждат от Разума! Сиреч от нематериалното! Материалното ражда две неща, които са едно: комунизъм и говна!

***
Всички ние сме смъртни.  Понякога „внезапно смъртни“ както казва Булгаков.  Но винаги е безсмъртно не тялото, храната, парите, високите постове, лъскавите коли, цялата тази смешна суета на тялото!

Безсмъртен е духът в него. Ако го носиш…

Comments (1)

By Белчо Дончев, декември 29, 2017 21:43

След  два дни започва 2018-та. Просто календарите се сменят покрай живите и нямат никакво значение за мъртвите.

Някъде от преди седемдесет години е първият ми смътен спомен. От някаква къща в село Вонеща вода, двор пълен с всякакви тайнствени неща, тикви, папури, боб, домати, зеленчуци, овошки, чиито имена тогава няма как да съм знаел, река, в която този двор свършва, петмезът от сливи с тиквен рачел, който майка ми вари на двора, невероятният му вкус… Може би малко по-късно  – дялкането с докопан от някъде нож на една случайна клечка, подострянето на показалеца на лявата си ръка, с която я държа, слава Богу не фатална, но белегът си го нося и днес, вълшебния мехлем от накиснат в зехтин цвят от жълт кантарион отлежал там поне четиресет  дни, това го знам от по-късно, преселването в Трявна заедно с козата Бонка и кучето Черньо (щото е черно, естествено, макар че аз съм Белчо без да съм рус!)) когато съм на четири години, прашния път, по който вървим боси и пеша почти цялата фамилия, първата ни квартира в Трявна – огромна стая в която спяхме всички –баща ми, майка ми, брат ми Христо и сестра ми Надка, останалите двама са отлетели от гнездото…  Това е 1949-та.  Знам, че никого не интересува това, което пиша, това са си мои спомени, но може би всеки от вас ще си спомни разни такива полузабравени, полузапомнени, полуизмислени случки от онова страхотно време, когато в същност се излюпваме от Времето и всичко е пред нас! Дори самото Време!

Някои новоизлюпени „след 1980-та“ искат да изрежат всичко това от битието ми.  Те смятат, че аз съм безполезно изкопаемо. Те смятат, че аз затормозявам възможността им да си виждат Времето, собственото си Време, само такова, каквото им се иска да го виждат. На тях аз им преча! На тях всички, които искат да знаят и разберат им пречат! Те никога няма да прочетат това, което цял живот съм писал. Ако го прочетат, то ще е само за да го отминат с пренебрежение и насмешка. Както ме отминаваха техните червени родители.

Те въобще не се досещат, че на мен това ми е безразлично! Аз, и такива като мен, просто правихме и продължаваме да правим това, и само това, което ни повеляват Съвестта и Сърцето! Не която и каквато и да е партия, най-малко така наречената комунистическа престъпна групировка!

„Родените след 1980-та!“ Паднали от небето като зюмбюл в саксия! Които няма да признават нито това по комунистическо, нито това по посткомунистическо!  „Които ще съборят всичко старо и ще изградят нещо ново!“.

Чист комунизъм!

Щастливи образовани на запад идиоти!

Comments (0)

By Белчо Дончев, декември 2, 2017 0:34

Абсолютно съм сигурен, че след не повече от пет – шестстотин години – максимум хиляда, някой умен човек, желателно небългарин, за да бъде обективен, ще напише историята на нашето време.  Ще я кръсти: “Житие и страдание на българите!“.  И ще започне от Иван Грозни, наричан по-късно от българите „Дядо Иван“. Искаме да дадем своя принос към това житие, което така или иначе правим.

„Дядо Иван“ – Иван Грозни, е първият масов българоубиец, пред когото онзи  Василий е просто чирак. Иванчо Грозний не оставял нито слепи, нито с едно око, само мъртви. Оставил е „храма Василий Блажени“ , който няма нищо, ама абсолютно нищо с църква, влизал съм в нея, и знаете ли защо? Защото българските строители все още не са научили дивите азиатци да строят църкви! Цялата „красота“ на „Василий Блажени“ е в кубетата, които пък олицетворяват отрязаните български глави с чалми! Тогава българите са били мюсюлмани.

Русия съществува от петнадесети век! До тогава е азиатска орда. Неин военноначалник е Александър Невски.  Завършил живота си като мюсюлманин, но преди това громил и убивал западното християнство. За това е „руски християнски светец“. Защо е и български светец – днес никой не знай, днес никой не знай…

Скоро писах за две абсолютно безсмислено руски словотворни словосъчетания:

1. Курица не птица и Болгария не за граница!
2. Хороша страна Болгария, но Русия лучше всех!

Тези две абсолютно нелепи изречения родени  ба ли го кога и значещи ба ли го какво,  ми говорят само за едно:

Тежък комплекс на Русия, СССР, пак Русия, спрямо България. Идващ май още от Иван Грозни, на когото първата работа, след като изклал българите била – да се провъзгласи за техен цар!

Ерго, напънете си мозъчните клетки, Руският Самодържец, както и да се казва от Иван Грозни до Вова Путин, е цар на тези, които избива! Изобщо, да си цар, самодържец, Ленин, Сталин,  Първи секретар на КПСС, или Президент, това означава само едно – имаш пълното право да убиваш първо сънародниците си, после всички останали! Националното знаме на Русия трябва да е кървавочервено с череп и поне две кръстосани кости! Костите може да са и повече. Както и черепите. Както е в ГУЛАГ! Както е в Белене… Както е навсякъде, където комуноидите са повели народите си към „пълно щастие“! В Куба, в Северна Корея, в Камбоджа, в Русия, в България, навсякъде, по целия свят!

Историята може да се гъне около престъпници, но за кратко време. В Русия се гъна около Ленин, Сталин и последвалите ги социал-мижитурки вече сто години. В България се гъне от Тарабата до Баце, със сериозни отклонения, вече седемдесет и три години. Не забравяйте горяните! Не отписвайте Костов! Света се гъна около Че и Кастро, но около Мадуро не ще!

Историята може и да забавя, но не забравя!

А ние с вас не трябва да забравяме, че в същност, историята я пишем ние! С всекидневното си участие,  съучастие или безучастие!

И не е страшно, ако сгрешим! Животът в същност е поправяне на вече направени грешки! След нас растат деца, след които ще растат следващите деца, и всички те имат две основни привилегии – да поправят нашите грешки, и да правят своите!

Те така ще е само през следващите пет-шестотин години, максимум  хиляда, а и след това – също!

Това се нарича ВЕЧНОСТ!

Comments (0)

By Белчо Дончев, ноември 10, 2017 17:16

Това чувство за някаква двойнственост съжителстваща в един успореден порядък не е нито от днес, нито от вчера. От проклетия им девети септември 44-та, та до утре е. И до в другиден. И до догодина ще е!

На проклетия им девети  септември, в България, чрез  щиковете на червената армия „освободителка“ на власт бяха поставени „елитни“ представители, каймакът на българските „седмоноемврийски“ простаци. Ръководството на простаците беше възложено от СССР на верни нейни агенти и наши предатели, като започнем от гошо тарабата и минем през вълко каскета и с две едното по-незначително, другото – по-значително  изключения, та до днес. Първата и основна задача на т.н. „деветосептемврийци“ е била да унищожат съществуваща държавност, което е равносилно на унищожаването на нормалната и нормално действаща държавата и създаването на съвършено различна, „социалистическа“,“ братска“ на СССР държава.  „Братска“, според  комунистите, винаги е значело – подчинена, слугинска, робска на СССР!

Избит е без никаква пощада, а и човешки смисъл, целият стопански, управленски, интелектуален, военен, научен, предприемачески елит на нацията.  Одържавяват се предприятия (голяма част от тях изнесени в СССР), чрез манипулиран референдум се сменя видът на държавно управление от монархия в република и то не каква да е република, а в Народна Република каквото и да значи това, защото самата дума „република“ означава открито, публично, народно управление, практически се унищожава (а неунищожената част се контролира по безкомпромисен начин) частната собственост, частната, лична инициатива  де факто изчезва, става невъзможна, всеки сегмент от обществения живот става изцяло зависим от „държавата на работниците и селяните“ и практически управлявана от тях. Създава се мощна репресивна система от явни и тайни служби, доносници, агенти.

Над всички изредени до тук обаче се извисяват „съветските другари“, тайните и явни „съветници“, „специалисти“, „консултанти“ и всички по правило на отчет и ведомост към КГБ. А и голяма част от комунистическия „елит“ – също…

И започват „другарите“ да строят своята България!  Една наистина „просперираща“ според тях България, в която жилищата не са панелни, морските курорти не са шперплатови бунгала без бани (по-късно, вече при „развития социализъм“ построиха и панелни почивни комплекси като „Албена“), пак при „развития социализъм“ вече си имаха елитни училища – езикови предимно но не само за дечицата си, имаха си собствено здравеопазване, собствено снабдяване със стоки от всякакъв вид, предимно от „второ направление“, което ще рече от запад срещу долари, собствено снабдяване с автомобили, собствена кухня – тази на хотел „Рила“, от която всеки ден служители на УБО, със държавни автомобили, им разнасяше във сефертасета поръчаната от предния ден храна… Всички управленски, ръководни и началнически постове и длъжности си бяха единствено за тях, цялата висша, средна и низша военна и цивилна администрация си беше сепарирана за тях,  цялата съдебна система, образованието, културата, науката, се превърнаха в строго контролирани синекурни придатъци на бившата партия БКП, която вече се разрои и започна да прилича на пипалата на октопод. Мафия!

Мафия, която се управлява от Русия и владее цялата държавица, наричана от Възрожденците ни Отечество!

А какво стана с онези, недоубитите, недоразселени, недоразорени „контри“, живеещи в различна България? В която, за да „получиш“ панелно жилище, кола Москвич, телевизор Рубин, трябва да чакаш с години? В която за да си купиш най-обикновен фаянс за банята, тоалетна чиния, мивка, за вана да не говорим – ти трябват солидни „връзки“ и солидна пачка пари? Които май дори и представа си нямаха как и къде живеят партийните номенклатурчици? На които около проклетият им девети септември 1944-та или бяха убили близък роднина, или бяха разселили родителите им, или са посрещали връщащи се от Белене повредени и унищожени хора, затворили устата си завинаги? Или им бяха национализирали магазинчето, фабричката, имота, кравите, нивите, парите, смисъла на живота им?

Ами, нищо не става. Просто ги доубиват с други средства. На няколко пъти им ограбваха всичките спестени пари чрез трицифрена инфлация, чрез фалиране на банки, чрез абсолютното разграбване на всички национални активи, не, не от Костов, за Костов бяха оставени от комуноидите предприятия, които реално бяха вече фалирани от тях.  Като БГА Балкан, като „Нефтохим“ Бургас. И Костов фактически спаси тези предприятия. Но, Бог с Костов! Ние говорим за друго. За двете Българии! Тази на престъпниците  и тази на българите.

Говорим за онази България, в която престъпниците отново владеят всички явни и тайни лостове за  пълен контрол върху съдбата на Държавата.  Които си разпределят порциите от бюджет, евросубсидии, нефтопродукти, енергийни носители, газови потоци, никому ненужни ядрени електроцентрали. Които си разпределят постове и служби, агенции и руски „НПО-та“, България, която започнаха да строят за себе си едни прости престъпници, и която днес, малко „по-образовани“ престъпници продължават да си строят. България, в която престъпниците си имат собствена образователна система, собствено здравеопазване, собствени банки, по правило извън държавицата.

А в другата България?

Ами там продължава да се  марионетизира, обезсмисля и приватизира в полза на престъпниците съдебната ИМ система. Където планирано и безнаказано се краде всичко, което може да бъде откраднато! Където умишлено не се гарантира дори елементарна сигурност за гражданите.  Където за двайсетина години Слави Трифонов, Биг Брадър, създадоха толкова дебили, много, много  повече, отколкото Националната ни образователна система успя някак си да образова! Говорим за онази България, Здравеопазването в която не само е недостъпно за простосмъртния, то е и вредно за неговото здраве.  Където Русия е поставила чатал на врата на Нормалността, в която вече трето десетилетие армията и отбранителната способност умишлено се унищожават, в която не е позволено да се закупи съвременно въоръжение, оборудване, системи съвместими с НАТО, и знаете ли? Не защото няма пари!  А защото всички свободни пари в България се крадат организирано и умишлено от Русия, за да не можем да си организираме нормална, истинска, независима  Държава! И докато тази, втората България е територия овладяна от чужда нам и враждебна империя, която заявява, че е насочила ракетите си към нас, защото ни определя като врагове, а тези, „аристокрацията“ от първата България продължават да крадат заедно с Русия, да са зависими политически и финансово, а бих добавил за някои особени индивиди – и ментално от Кремъл – така ще бъде.  Ще живеем в две Българии…

Comments (1)

By Белчо Дончев, октомври 22, 2017 22:37

Далеч съм от каквато и да е мисъл, а и от експертност,  да се правя на политически и какъвто и да е друг коментатор на нещо, освен на собственото си битие на гражданин на една превзета от Русия бивша държава. Точно през това собствено битие прекарвам всичко случващо се с всички нас, като съучастници, състрадалци, съпричинители и съотговорни за нелепата си действителност.

А ние живеем в наистина нелепа действителност!

В нормалните държави, хората, макар и трудно, променят действителността, променяйки и себе си, за да търсят някакъв синхрон между Човек и Държава! Защото, макар и да е тъжна, истината е, че Човекът и Държавата засега не могат да живеят един без друг. За това, в нормалните държави, сред които в никакъв случай не се вписват Русия, Северна Корея, България и Венецуела,  ( като за последната не сме сигурни до кога), между Държавата и Човекът живеещ в нея, който и да е той, се сключва Договор за лоялност един към друг!  Държавата се задължава да осигури всички важни и задължителни условия (Закони), за да може Човекът  да живее нормално в нея, а Човекът се задължава да спазва всички Държавни условия (Закони), докато Държавата спазва условието на Договора между тях.

Къде сме ние, Българите?

Ами не бих искал да ви казвам, тъмно, мръсно и миризливо е…

За да имаме договор с Държавата, първо и задължително условие за нас, българите  е – да имаме  Българска Държава! Българска администрация, български институции – и явни, и тайни, българска юрисдикция, българско правосъдие, българско образование, българска история, и още много други български неща, които отричат да бъдат руски! За сега нямаме такива! На територията България, всичко руско е с предимство пред българското!  И ако до сега няколко пъти  русофили гориха европейското знаме по бузлуджи и копринки, съвсем скоро същите русофили ще горят и българското знаме по созополи и помория!

Една Държава не би допуснала това! В българската руска губерния това е практика…

Ерго, ние, българите, нямаме договор с Държавата си, защото нямаме такава! Ние имаме правителство от времето на Отечествения фронт! Нас ни управляват  политици от времето на Дочоолу и Гочоолу!  Изборите ни са копие от Алеко Константиновия „Бай Ганю“, който прави избори. Комунистите не превърнаха андрешковците в европейци, но спешно и успешно върнаха българите при андрешковците… до нещастниците, които за да оживеят, трябва да измамят данъчните!

За да разбереш всичко това, изобщо не е нужно да си експерт. Достатъчно е да изживееш поне един живот в България, и да не си отчайващо прост и извратен… като комунист.

Comments (0)

By Белчо Дончев, октомври 12, 2017 22:14

Минава ли изобщо през мозъците на тези семпли човекоподобни като Корнелия Нинова, Валентин Златев, Делян Пеевски, Иван Искров, Бойко Борисов, Светлана Шаренкова, Станка Шопова, Митьо Гестапото,  Крум Зарков, Кирчо Добрев, дантеления Георги Марков, олайнянения в червено   Петър Волгин,  световно и национално не само безполезната, но и направо отвратително вредната Вредислава Бездарева, мазното говно Сашо Симов, абсолютно безликия гоце, „етническия ни спасител“ Доган, залязващият български Батман – Бойко Борисов, овладял (според него! българската мафия, той и Андрей Луканов си мислеше така…). Минава ли им изобщо през ума какво национално българско нещастие са те заедно и поотделно? Имат ли и елементарно усещане че са проклятието на българската нация? Досещат ли се, че ни убиват, че превръщат кръвта и потта на отрудените и смачкани българи в актив на Кремъл? Че предават и продават България на Кремъл? Че изгониха бъдещето на България в чужбина? Че слугуват в пълния обиден смисъл на тази дума на една империя, живееща с поне два века назад и интелектуално, и технологично, и философски и чисто човешки? Че това, което правят  няма изобщо аналог в световната история – такова национално предателство на враждебна нам страна е уникално, единствено по рода си и е изключително, ИЗКЛЮЧИТЕЛНО  гадно, антибългарско  и недостойно? Че така могат да постъпят свинете във фермата на Оруел, но не и привидно човешки същества в България, в Европа, на Земята? Кой продава достойнството на предците си за рубли, власт, имоти, достъп до западни университети, краде последния лев на сънародниците си, осигурява всяка година милиарди левове препрани от руски фирми и схеми наши, изкарани с мъка пари, на Кремъл, който пък им плаща богато?

Това го могат единствено комунистите! Тези, които днес се наричат „социалисти“! Тези, които на другия ден след садистичното убийство на някого, например Райко Алексиев, са се нанасяли в неговата богата „буржоазна“ къща, Слагали са си неговата „буржоазна“ шапка, обличали са неговия „буржоазен“ балтон,  обували са неговите „буржоазни „ обувки, и са се разхождали гордо из София!  Те довчерашните селяни,  за които „буржоазното“ образование, прочетените стотици и стотици книги, отворените фабрики, в които да работят,  вестниците, които са издавали, болниците, които са строили, всичко това те са приемали като обида за своята пролетарска простотия! А простият винаги има нож! От Москва подводничарите му носят и пистолет!

Няма нищо по-страшно от въоръжен простак! Зимния в Питер го знае най-добре…

Днес сме сто години след  превземането на Зимния в Питер от простаците.

И все още Питер не е освободен от тях! Не само това, простаците завзеха и България. И нямат никакво намерение да я напуснат! Оказа се, че на този свят няма по-лесно продаваема стока от простотията! И по-търсена! И ако днес Кремъл е Метрополията на Простотията, България е нейната първа губерния! С Генерал Губернатор – Румен Радев! Със своя собствена нагла просташка държава, която убива истинската България! Със свой собствен Парламент, Правителство, медии, интернет, връх Бузлуджа, язовир Копринка, пристанище Росенец, свое устие на Ропотамо,  няколко свои партии,  няколко стотин хиляди свои бъдещи зелени човечета с имоти тук и с българско гражданство…

Простотията е острозаразна! За да си прост не са необходими никакви усилия, никакви идеи, никакво бъдеще, никакви планове, никакво образование  – чалга до дупка, силикон и Петър Волгин! Да, и Динко…

Но ние, Българите, от петстотин годишно османско управление по българските земи се съвзехме,  та от седемдесет години руско робство ли ще се уплашим? Просто трябва да го осъзнаем.

После е ясно! Не казвам, че е лесно!

Comments (0)

By Белчо Дончев, октомври 12, 2017 0:28

Изтича си 2099-та, България е празна и празнична,  като че ли Дед Мороз  я е помел с брадата си… или пък Елочка с фустана, 31-ви декември е,  Новый год, .

На новогодишната естрада се облива в червена пот сто двадесет  и осем  годишният неостаряващ и жизнен като троскот Веселин Маринов, пее за червено вино, което като бил млад, било горчиво.  Сега му е сладко и бузите му са бая червени. По-червен от бузите е само носът.На Веселин Маринов. Потта от тялото на ВМ се събира в специален резервуар в сутерена на Банка „Иван Искров“ и тя в утрешния първи ден на 2100-тната година ще се използва за ритуално поливането на кестените по булевард „Руски“, защото, както знаете, с тях, от „Руски“  започва денят, и новата година също!  Естрадата е на стъпалата на Бившата БНБ, която сега, както се досетихте,  се нарича Банка „Иван Искров“.  Столицата на територията „Булгариа“, все още наричаща се София, е претърпяла сериозен прогрес и промяна! Разбира се – към по-добро! Предложението на Кметицата Йорданка  Фандъкова столицата да бъде преименувана на „Йорданка Фандъкова“ срещна сериозния отпор на двеста и петнадесет годишния ПБДШНИМ (Професор Божидар Димитров Шеф на Националния Исторически Музей ), който предлага София да се преименува на град „Божи Дар“, имайки предвид до някъде и себе си, подкрепен  донякъде от мумията на Професорката по история Искра Баева, която предлага името – град „Божия Искра“, също имаща предвид до някъде и себе си. Никой не слуша и не гледа Веселин Маринов, защото просто няма кой. Кой в Канада, кой в Германия, кой в САЩ, кой в Испания, кой където му видят очите, защото в България остана само КОЙ, а ТОЙ никога не се показва на светло!  На тъмно също! Принцип!

И ако тръгнем по безсмъртния „Царя“ с червените кестени, пресичаме бившата „Мария Луиза“, която днес се нарича бул. „Цецка Цачева“, продължаваме по бившия „Тодор Александров,“ който днес се нарича булевард  „Цв. Цв. ЦВ. Цветанов“, ако тръгнем на обратно и стигнем до бившия Орлов мост, който днес се нарича „Слави Трифонов бридж“, от който започва бившето „Цариградсто шосе“ – днес  „Доган оглу Кълдъръм“,  ако продължим в която и да е посока, рано или късно ще пресечем бившето „Околовръстно“, днес  с гордост носещо името „Бойко Борисов“, защото и той три петилетки обикаляше наоколо, но не влезна вътре у градо, остана си на село, Ботевградско шосе е преименувано на „Проспект Валерия Симеонова“,  Булевард „Сливница“ вече се нарича булевард „Сливовица“, Бул. Пейо Яворов“ вече се нарича булевардеса  „Лиляна Павлова“,  има и един тупик, кръстен „ Сидеров Переулок“.

Столицата е празнично празна! Лампите светят през две, бездомните кучета лаят през три! Държавицата е стабилна и овладяна! Тишина, спокойствие и просперитет, ако това изобщо е възможно, когато пее Веско Маринов, дори и на незначителните сто двадесет и осем години!

Евалла Бате, аферим Бойко, ашколсун Борисов! С новым годом, Корнелия, „…с новым счастьем!“.  Имаше съветски филм с подобно заглавие…