Category: Ежегневно!

ЗА ШКЕМБЕТО И ЛАЙНАТА В НЕГО И ИЗВЪН НЕГО!

By , ноември 4, 2018 1:47

Един имал шкембе. Но не какво да е шкембе, а много умно шкембе. От умно шкембе – шкембе чорба не става, от умно шкембе става министър! Умното шкембе е много умно шкембе, и смята шкембето си за мозък! Шото, мислело си умното шкембе –  „Каква е разликата между мозъка и лайната? Само дето се намират на различно място – едното в главата, другото в шкембето! И ако шкембето ти е по-голямо от главата – тогава кой е по умен? Мозъкът с размер на петолъчно витаминче Це, което не ти носи нищо, освен главоболие, или лайната, които ти носят министерство със всичките му бонуси? Отговорът е праволинеен като шкембето!

Страшното, а и интересното е, че около това значително шкембе било пълно  опасно и  застрашително и с други, още по-големи и по-малки шкембета! Изобщо, можем да обобщим, че да имаш шкембе пълно с лайна, в тази държавица било сигурен признак за интелектуално превъзходство!

Когато едно шкембе се съизмерва с друго, а и с всички други шкембета не според количеството прочетени книги (не дай Боже написани!), а според количеството лайна в себе си, интелектът вече е в шкембето! Шкембето решает всьо! Шкембето кове и приема законите, шкембето определя пенсии, застраховки, образование, здравеопазване, въоръжение, шкембето ни подава въженцата, на които да се обесим…

И ние непрекъснато се бесим! Шкембето ни противопостави един на друг, разделя ни на българи, цигани, русофили, русофоби, либерали, консерватори, леви, десни и средни, знам, че много от вас няма да си признаят, но ние днес заради едното си шкембе живеем!

И голкова сме затъпяли, и толкова сме се откъснали от себе си, от бащите и дедите си, от историята си, от културата си, от вярата си, от смисъла си, че даже и през ум не ни минава да си признаем, че става дума точно за нашето лично шкембе! И за лайната, които произвеждаме всеки ден с простотията си в него! И докато не осъзнаем този простичък факт, лайната в нас всеки ден ще се увеличават, увеличават… докато потънем и се удавим в тях!

Хич не ме интересува това дали е по ФБ стандартите! Но ме интересува, че не по БГ традициите!

Усещате, че съм бесен, нали? А вие как сте?

ДА СИ ЖИВЕЕ ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ 2018!

By , септември 7, 2018 12:46

Уважаеми сънародници,

Дето има една дума – пак идва девети септември. Дето има една друга дума, то и вчера си идваше девети септември и утре пак ще си идва девети септември. Дето има една трета дума – ако си достатъчно тъп, то всеки ден си идва един чисто нов девети септември! Условието е само – да си достатъчно тъп…като комунист.

***
Какво е Девети септември? Просто нещо:

Силна и нагла руска армия, продажни български политици, прост народ и един ВОЖД И УЧИТЕЛ – БОЙНО ЗНАМЕ И ПЪТЕВОДНА ЗВЕЗДА!!!

 Имаме ли го това и днес, седемдесет и четири години след ОНЗИ девети септември?

Имаме силна и нагла руска армия!
Имаме продажни български политици!
Имаме народ, който е още по-прост!
Имаме ВОЖД И УЧИТЕЛ – БОЙКО ЗНАМЕ И МАГИСТРАЛОВОДНА ЗВЕЗДА!!!

Значи си имаме и нов девети септември 2018-та!

 Да ни е честито!

***

Девети септември не ни е на оная рабатя! Ние сме на неговата!!!

Сиреч, този фатален ден постави  нашата европейска държава на нечия източна такава работа, и КОЙ до днес си я върти там… Кога ужким наляво, кога ужким надясно! Според както каже Кремъл.

Та дето има една дума – пак е девети септември. Ден, в който човек се определя – нормален ли е или идиот. И в едното няма нищо страшно и в другото. Ако е нормален, то девети септември ще отиде полека лека на кучето еди къде си, където му е мястото.  Ако е идиот, то неминуемо в най-скоро време той самият ще отиде на историята в същото място, където е и мястото на комунизма. Лошото е, че с него там ще отидем и всички ние.

Големият въпрос на нашето съвремие е: ние ли ще пратим комунизма на кучето под опашката, или самият комунизъм ще продължи да ни прави на идиоти!

Ние определяме девети септември като нещастие за целокупния български народ (включително за  комунистите). Ние определяме девети септември като  чисто и перверзно изнасилване на българската нация, апропо нация далеч по-древна, по-организирина и по-културна от руската преди, по време и след изнасилването, нация, в която шепа престъпници, за които това изнасилване е единствената им идентификация и гордост, шепа престъпници, които обезличават това, което в действителност сме – просто българи, а не прости рублофили, определят дневния ни ред.

Ние, българите, сме различни. Ние не сме комунисти! Някои хора не знаят какво значи това.  Но ние го знаем,  Вие също!!!

Мислете за девети септември. Простичко, без патос. Такъв, какъвто си е. Жесток, кървав, нагъл, прост убиец. Като комунизма.

Защото, дето има една дума-днес пак е девети септември! Да си припомним по детайлно…

*****

Текстът по-долу е въведението в книгата ми Делириум 2 – КОШМАРЪТ ТРЯБВА ДА ПРОДЪЛЖИ. Преди това е публикуван в леко различен вариант, мисля в ОЩЕ ИНФО на Любо Данчев. Просто около всеки девети септември му е времето за повторение… Разликата е, че в този вариант героите са с почти истинските си имена…

 

***

 

В ЧЕСТ НА ПРАЗНИКА!

–           Здравейте, другари, как сте, как сте? – пошегува се Тато.

–           Добре сме, добре сме, другарю Тато – пошегува се Политбюро.

–           Мочо – обърна се той към Мочо Папазов, по Просветата, Културата, Науката, Възпитанието и Образованието, – утре е най-големият български празник. Можеш ли от един път да познаеш кой е той?

–           Седми Ноември, другарю Тато – отговори Мочо без да се замисли, защото само така можеше. И се намоча, щото само това можеше.

–           Милько, тоя Мочо вече не става за нищо – рече другарят Тато – изнесете го и внесете друг.

–           Вече е направено, другарю Тато!

–           Кой е тоя?

–           Другарят Джорджи Юрдàнов, уважаеми другарю Тато. Сам си пише името.

–           Като го гледам не отбира много от култура. Може да стигне максимум до Не-додялко, Ст Тц Тц Тцанев и Тцончо Дончев.

–           Възразявам за последния – обади се Пако Теков от втора маса. – този Тцончо Дончев написа “Наследниците” и ме омаскари персонално и фамилно.

–           Пако, трай си, щото ще разкажа случая с приема у френския посланик.

–           Другарю Тато, такъв случай нема.

–           Има Пако, има Теков, и сега ще ти го припомня за срам на поколението. Помниш ли, френският посланик те беше поканил на некакъв прием. Като сте седнали всички по софрите, той минал, здрависал се персонално. Стигнал до теб. –Бон Апети! – рекъл той. – Пако Теков! – си му отговорил ти. – Не знаеш френски, Пако, не знаеш, Теков!

–           Виноват, другарю Тато!

–           И като си виноват – какво ще му отговориш другия път, когато френският посланик ти рече “Бон апети”?

–           Дако Меков – гордо отговаря Пако Теков. – И той не знае френски.

–           Голям праз! – обажда се Авджи Пенчо Африкански.

–           Пенчо, като се обаждаш, да те питам – като беше на последното си сахари в Африка що утрепа?

–           Сафари, другарю Тато, хаха-хаха-хаха, сафари. Утрепах четири ноплийзчета, можех и още, ама ме ограничиха.

–           Какви са тези ноплийзчета бре, Пенчо?

–           Ами едни такива черни, с изпъкнали джуки като на Билько Малев и Грегорий Филипович, ама едновременно. Изскачат пред фаровете в тъмното на Африката и като насочиш пушката към тях, викат някакси жално: “Ноплийз!…Ноплийз!…Буммм!! Можех и повече.

–           Другари, пак ще попитам – що е утре? Днеска сме осми септември. Е, що е утре?

–           Денят на българо-имперската писменост Кирилий и Мефодиев и неколкото им по-големи от тях  имперски братя – някакси спонтанно, с ентусиазъм и съвсем не намясто се обади пресният завеждащ, отвеждащ, приспиващ, таковащ и нетаковащ ни от наука, ни от култура, ни от образование – Джорджи Юрдàнов.

–           Джорка, ти си трай. Ти тепърва има да дрънкаш глупости по всички въпроси. Не бързай като шиле пред Лартията! – отряза го тутакси Билько Малев.

–           Билько – обади се също не намясто Грегорий Филипович. – Здес фсеки можеть да се излагать колкото си искать, но никто не можи пофече от тебя.

–           Оди учи български бе, фъфлек!

–           Другари, другари, не така! Какъв пример даваме на широките червени народни маси? Да спрем с нещата, които се записват – обади се тихо, но всички го чуха, ДеСе, шеф на вътрешните работи и ДС. – Утре е Девети Септември! Да се съсредоточим върху този проблем.

–           ДеСе, че за кого е проблем деветий Септемврий?

–           Уважаеми другарю Тато, ние този велик българо-имперски празник го празнуваме вече за …енденадесети път…енденадесет пъти обещаваме на простолюдието, че нещо вече ще му се случи, а то някакси  не се случва. Това, което тук си обещаваме на нас си, се случва. А това, което им обещаваме на тях – не се случва. Те това е проблемът, другарю Тато!

–           ДеСе, да ти имам проблемите. И не ме дразни, щото ще те сменя с АНДРЕЙ-чо!

–           Другарю Тато, татко.

–           Кажи, Блюдоедочка ти мая.

–           Утре е светлият празник на освобождаването на Нашата Народна Републиканска Държавица от мрачното монархо-фашистко робство, което стана възможно благодарение на Великата Червена Имперска армия и Тато Янчо Партизанчо!

–           Видяхте ли бе, селяндури! Това е кръв! Браво, Блюдоедочка ти мая, браво, моето момиче! От днес и ти си член на Политбюро, ЦК на БКП, министерски съвет,  държавен такъв, и ще те дам на едно наше момче, васерманистче…

–           Ватерполист, другарю Живков. Добро момче, наше момче, малко вятърничаво, ама устато и корназ!

–           А ма, Цоло, нещо мирише откъм теб.Да не би да си се…

–           Стига бе, Янчо! Аз така си мириша от малка, ама едно време не го усещаше. Обаче, откак намери Дражка, и почнах да ти намирисвам.

–           Другарю Тато, Тато – се обади един от поетите на осма маса. Той иначе си беше истински поет, но папкането на осма маса изисква жертви и Поетът реши, че сега му е времето да ги направи –

В теб има нещо от Левски!

В теб има нещо от Ботев!

И мойто сърце ръкоплеска

в името на живота!

–           Айде сядай там и яж – приземи го другарят Тато – и внимавай какви ги подреждаш. Другото както и да е, но какво е това виме на живота? Животът, драга ми интелигенцийо, виме няма. Виме има народът. Затуй всичко, което ние тук правим, жертвите, които дадохме, жертвите, които направи Народният съд тогава, и досега, и що е време напред, са за това виме. Ние това виме с кръв сме го взели, с кръв ще го дадем! Ха-ха-ха…

–           Другарю Тато, няма ли утре по случай светлия българо-имперски празник да изненадаме това виме с някакво историческо решение, като преход от незрелия комунизъм в презрелия такъв?

–           АНДРЕЙ-чо, моето момче, няма добре да свършиш, ако все така даваш акъл на по-големите от теб. Сега си трай там, да се обичаме. Слушайте всички: Утре обявяваме, че правим от ТеКеЗеСетата – ДеЗеСета. Както е във Великата Империя Майка. След четири месеца обявяваме, че ДеЗеСетата стават АПеКата. В това време…

–           Другарю Тато, това ТеКеЗеСе, ДеЗеСе, АПеКа не е ли едно и също?

–           Естествено, Балько, не ставай смешен, но пейзаните ще го разберат след много, много години. Слушайте ме тъпанари, слушайте Тато, защото малко му остава! Слушай АНДРЕЙ-чо, слушай Татьовото! Не е важно как се казва едно нещо. Не е важно какво говори това нещо. Важното е, че ние отворихме в сърцето на Държавицата такава  рана, че тя никога вече няма да може да се изправи. Тя, Държавицата де, винаги ще е наведена, абе, така да се каже – надупена, ха-ха-ха, и ние винаги ще сме й отзаде. Ще се прекръщаваме на социалисти, даже и на капиталисти. Ще управляваме с царе и монарси. Ще си делиме мангизите с мафиоти. Ще купуваме всичко, що е продажно. Ще трепеме всичко, що ни се опира. Ще омаскаряваме всичко, що е свесно! Ще умърсяваме всичко, що е чисто.Ще дишаме отзад на всеки, що мисли. Ще мамиме всеки, който се колебае. Бъдещето е наше! Света може и да загубихме, но тази държавица си я спечелихме. Големи ахмаци живеят в нея. Само искат некой да ги лъже. Лъжете, другари, лъжете и няма празно! Закривам заседанието!…Ние винаги сме тук!…Ще се видим оттатъка…Рот фронт…Венсеремус…Сини боклуци…Костов е виновен…Но пасаран…Досвидания товаришчи …Нас не догоняааат…

***

 

МОЯТ НЕСКРОМЕН ПРИНОС В НÀУЧНИЯ ПОСТКОМУНИЗЪМ!

By , август 20, 2018 22:17

Това ви го обещах нощес , но вече днес!

 

„ АКО ДО УТРЕ, ТОЕСТ ДНЕС, СТАНДАРТИТЕ НА ФБ НЕ МЕ ГРЪМНАТ, ВИ ОБЕЩАВАМ, АКО НЕ ЗАБРАВЯ, ДА РАЗНИЩЯ ПО ЗАКОНИТЕ НА ДИАЛЕКТИЧЕСКИЯ МАТЕРИАЛИЗЪМ И ОБРАТНОТО, ЕДИНСТВОТО И БОРБАТА СЪС СОБСТВЕНИТЕ СИ ПРОТИВОРЕЧИЯ НА КАСОВАТА БОРБА С ТЪПИЯ СИ ПРОЛЕТАРИАТ! МОЛЕТЕ СЕ ДА ПОМНЯ…“

Като Гюро Михайлов съм!

***

МОЯТ НЕСКРОМЕН ПРИНОС В НÀУЧНИЯ ПОСТКОМУНИЗЪМ!

***

преамбюл

Нàуката винаги ме е теглила към себе си като комунист – власт! Мои нàучни открития са:

а/ Произходът, размножаването, възходът и спасението на Червените марсиански човечета в една отделно взета страна с размер като една човешка длан;

б/ Поправка на теорията на Дарвин за произхода на видовете в общност и превръща нето на маймуната в човек в частност, забележете – не через труда, както твърди Дарвин, а через мързела, който определено е много по-силен аргумент и стимул за набръчкването на маймунския мозък;

в/ нема начин да нямам поне още няколко нàучни проблясъка, в т.ч. и този.

В този смисъл, пред зорките ми очи се извършват дълбоки същностни промени в дълбоката същност на човешкото битие, Законите на човешкото съществуване стават все по-плитки и все по-малко същностни!  Както знаем, един от основните закони на Диалектиката е, че: Количествените натрупвания водят до качествени изменения!  И днешните обществени и личностни процеси блестящо доказват безотказното  действието на този закон!

***

Базис

Че Матриалното е в основата на човешкото съществуване, бит и култура, е доказано многократно от Дарвин, Маркс и Енгелс, Ленин, Сталин, Кастро, Мао, Че Гевара, а по българска линия – Георги Димитров, Академик Тодор Павлов и Тодор Живков – все блестящи научни умове, някои направо гении!  Ето защо, ние без да добавяме нашите допълнителни нàучни аргументи в полза на Матриализма, го приемаме като наложила се даденост и неотменима база за нашите разсъждения! Още повече, че с приемането на Матриялизма ( от Матриал – обобщаващо название на човешките части – глава, крака, месо, черва в т.ч. и дебело, суджук, спа хотели, изобщо целият матриал, който ни заобикаля  матриалния ни свят.

Знае се, че когато матриалното побеждава, духовното, в смисъл Идеята, в т.ч. и Националната Идея, духовните ценности като Религията, Традицията, Моралът, Възпитанието, Образованието, Почтеността, Честността, Дългът излизат в безсрочен отпуск. Може и вечен… Диктатурата на пролетариата, която е нищо повече от диктатура на бедните, простите и неуките над богатите, интелигентните и образованите е инкубатор за прогресиращо ( и прогресивно) създаване на още и още матриал, прост, неук и беден, така необходим за богатото съществуване на самия Матриализъм!

***

Нескромният принос

И тук достигаме до първия посткомунистически закон на диалектиката, който е двупосочен, и той е:

Количественото натрупване на простотия води до злокачествени интелектуални изменения, а злокачествените интелектуални изменения водят до натрупване на нови количества простотия!

Не е ли гениално? Доказателствата можете да видите на Бузлуджа, язовир Копринка, Народното събрание, напоследък  и в Жеравна и Рилските езера взети поотделно и заедно.

Второто, до което стигаме не може да се нарече Закон на Диалектиката, защото в своята същност, този закон измества самата Диалектика. Ето го:

Класова борба в същност не имало, няма, и няма да има! Има Касова борба, с която т.н. пролетариат изобщо няма нищо общо!

В този смисъл и  диалектическия материализъм плавно и естествено премина в  следващ и по-висш етап на Марксизъма-Ленинизъма , а именно –

Матриалистичния Диалектизъм!

Духовното прие формите на Ролс Ройс, Ролекс, Шушана, някоя квартална кръчма, кебапчета, суджуци, Дядо Николай, висш клир на отчет при руския патриарх, който пък е на отчет пред ФСБ, която пък е на отчет пред Путин, който пък е на отчег пред православянския си Бог, сиреч пред себе си! Националната Идея, духовните ценности като Религията, Традицията, Моралът, Възпитанието, Образованието, Почтеността, Честността, Дългът се конкретизираха във вечните български атрибути като потури, пояс, калпак, цървули и Даваш ли даваш балканджи Йово!

А що се отнася до новото понятие диалектизъм, то води началото си от времето, когато управляващите гордата ни територия говорят на диалект! Тато – на правешки, Гриша Филипов, Андрей Луканов, Милко Балев, Сергей Станишев  – руски, Сакскобурготски – неясто какъв, Орешарски – селско-кръчмарски, Борисов – банкянски, Нинова – просто селски и т.н.

 

Финал

Напред, нàуката е солнце!

***

НЕ МЕ ПЛАШЕТЕ!

By , юли 19, 2018 23:32

Много е тъжно, макар и все пак поучително, на моята почти библейска (без няколко десетилетия!) възраст да разбереш, че си никой! Да си се родил почти след  деветият им септември,  цял живот да прекараш сред нищожества, а точно между тях да ти се налага да доказваш, че си Нещо, в смисъл просто, че си Мислещ човек, да проектираш сгради, да търсиш смисъл във Времето и Пространството, да съградиш и запазиш в рамките на човешките възможности семейство, никога да не те е било страх да си на първата линия, но не с пушка в ръка, защото си усетил, че твоето оръжие е Словото, а не патлака, да напишеш стотици стихотворения, есета, разказчета, да издадеш няколко книги, да те печатат безусловно във всички истински, но вече отдавна фалирали вестници, и накрая да разбереш, че си никой!

Тъжно, но неминуемо! И не само за мен. За всички като мен. Които сме много… Много повече от тези, които искат да ни неглижират! Един ФБ полицай на Цв. Цв. за едно денонощие може да унищожи стотици като мен! И го прави!

Е, и?

Ще ви припомня едно много старо мое стихотворение. Посвещавам го на тези, които блокират профила ми. Не и мен…

***
НЕ МЕ ПЛАШЕТЕ

Не ме плашете !
Вече съм убиван,
разстрелван,
бесен
и изгарян в пещ.
Не се лъжете в погледа унесен.
В умирането аз съм твърде вещ.

Не ме плашете !
Стрелян съм с интриги,
заслуги,
звания,
обидни думи,
глад…
Не ме плашете !
Мисля, че ми стига
заплахата на моя собствен ад.

Не ме плашете !
Вече съм разрязван,
купуван
и продаван
на парче,
разпъван съм на кръст,
и съм наказван,
и мъмрен,
като палаво момче.

Но се плашете,
ако спра да дразня
слуха ви нежен
с моя грапав глас.
Вий живи сте, когато аз живея
и мъртви сте, ако съм мъртъв аз.

1988

***

Мърдаме…

By , юли 19, 2018 0:25

Нямам много време, нямам много сили, но пък имам всичко останало!

ТУК СЪМ!

By , юли 18, 2018 22:42

Така наречената „медия на народа“, сиреч Фейсбук, вече е медия на ченгетата и Пеевски, което е едно и също. Овладяха ни! Не знам за вас, но мен със сигурност. Основният ми профил Belcho Donchev е под пълен контрол. Резервният ми профил Бената Белята, който си направих преди няколко дни, изчезна като пет хиляди евро в джоба на депутат. Според мен се готви преврат, естествено на червените, съгласуван по време и място с Решетников, Бойко, Корнелия… за Сидеров, Симеонов, Марешки съм сигурен, че никой не ги ебава за джанки, но днес Корнелия беше на протест! А когато Корнелия е на протест, значи идва пак „Народната власт“! Сиреч – власть советом!

Пиша тук, защото няма къде другаде. За мен май мандалото хлопна! Но пък този ми сайт е с пълни възможности за разговор, коментари и псувни на който му се псува.  Може и мен! Не фащам карез!

Абсолютно не ми е ясно как ще се забатачат още повече нещата във Фейсбук. Просто съм на ясно, че да започна пак да уважавам Фейсбук, той също трябва да се научи да ме уважава мен! Ерго, и вас също! Не може аз седмици наред да съм наказан от Фейсбук в ъгъла без да знам защо, и да продължим  да се обичаме!

Четете ме тук! Пишете тук!  Май само това тук ми остана…

 

НЕ Е БЕЗСМИСЛЕНО!

By , май 10, 2018 21:58

Напоследък се хващам, че не ми се пише. Още по-лошо е, че и не ми се мисли вече.  Та откакто осъзнах, че мисленето е достъпно за всеки, дори и за мен, то беше, и май все още е единственото ми лично оръжие. А това е от много, много отдавна… 80% от вас още не са били родени…

Не вярвам, че съм се отчаял и предал на течението, което ни влече – от Нещо, което не искаме да опознаваме, през Нещо, което не искаме да контролираме, към Нещо, което май вече не ни интересува особено.

Вероятно съм се уморил. Тялото ми, сетивата ми, интелектът ми, съвсем закономерно започват да се оттеглят лека полека, започват да ме гледат с интерес отстрани, как бавно се превръщам (или ме превръщат!) от субект, искащ да промени Системата, в обект на същата Система, която иска да го изконсумира.

Всички ние, нормалните българи, искахме да се спасим от Комунизма, който тук, и не само тук, наричам Система! В тази Система съм се родил. Целият ми живот мина сред Нея! Сред убийци, селяндури, крадци, лъжци и откровени простаци! Защото те бяха Системата! И днес те са си същата Система, съставена от ментално  същите, макар и физиологично други хора. Същите, които маршируват из България в разни „безсмъртни“ руски полкове, които се кланят и славословят „братята“ поробители, развяват чуждо, и забележете – вражеско на България знаме под безбройните струпилища от бетон, желязо, къмък, автомати, наречени „паметници на армията освободителка“ ( от кого и от какво?), облекли български дечица във военни униформи на, повтарям – вражеска на България държава и то по нейните собствени думи, възхваляващи „непобедимата“ съветска армия, която тогава е била „червена“, същата „непобедима“ армия, която генерал Колев и българската войска разпердушини в Добруджа през ПСВ, която финландците направиха кривогледа през ВСВ, и която без техническата, военна, ресурсна, хуманитарна и всякаква възможна помощ от САЩ и Англия, днес щеше да е само смътен и отегчителен спомен на Историята…

Ето – затова съм уморен.И вероятно всеки човек минал по моя и по подобен път в подобни на моите обувки би бил уморен. Но, и надявам се, поне малко поумнял!

Защото всички ние, а и всеки човек иска да промени Системата в която живее, която и да е тя, иска да види, да усети тази промяна, да види някакъв добър резултат от личното си и искрено усилие. Иска да го види по един категоричен и безалтернативен начин! Което е просто невъзможно…

Човечеството ( не обичам тази дума и това определение) в своята насипна цялост и раздробеност, е нещо невероятно аморфно, някаква изключително сложна гозба, която ври в световния котел. Вкусът на тази манджа, в която всеки от нас ще или не ще добавя нещо – аромат, мирис, вкус, отврат, кръв, мисъл, безсмислие, простотия, красота, всичко, каквото ви дойде на ума ври там… е няма как да хареса на всички едновремено! Затова е необходим Мастер Шеф! Както и да го въртим – без него светът ще гръмне!
Което съвсем не значи, че Светът не се променя, че Разумният живот, казано доста предпазливо, е статичен, и няма развитие и промяна. Но… става много бавно, така, както се променят дъбовете, така, както се променят планините, така, както се променя и самият Човек! Затова ви казвам, че може и да съм уморен, но не съм отчаян! Важно е всеки човек да вложи нищожната си силица в тази промяна! Нищо, че му изглежда напълно безсмислено…

Не е!

НИЕ, ЖИВИТЕ!*

By , април 2, 2018 22:22

Никой не може да се роди друг, поради което и аз съм се родил това което съм! Вие – също! Никой няма избор при раждането си! Както и при умирането си!

Но всеки има, макар и частичен, ограничен избор как да живее!  Бог е дал на човеците Разум! А Разумът – това е правото на избор между добрите и лошите мисли, които ражда мозъкът на всеки от нас! Никое дете не може да е копие на родителите си, колкото и на тях да им се иска! Но и никое дете не може да е съвършено различно от родителите си, колкото и да му се иска докато е дете. На нас се падна това време, тези родители, тези деца, и ние самите в него, за да го изживеем!

Човекът живее между две пропасти, да ги наречем – Вечности.  Едната пред нас, другата след нас. И всички ние сме се хванали за ръце в пътя си от Никъде – за Никъде! А може би от Някъде – за Някъде! От нас зависи, изборът винаги е на живите! Аз държа с едната ръка ръцете на баща си и майка си, те държат ръцете на бащите и майките си… с другата ръка държа ръцете на децата си, те държат ръцете на внучетата ми…Първият, най-старият по правило  пропада във вечността, която ни чака. Последният, най-дребният и най-обичаният от всички се ражда от Вечността, от която идваме! И целият му живот преминава между тези две вечности, както и нашият, впрочем…

Понеже от малък съм много умен, просто нямах друг избор, знам, на този и в този свят няма нищо случайно, разбира се освен нас, живите, които сме се родили без някой да го интересува как, но пък за цял живот! Ние, живите,  избираме! Ние, живите, определяме пътя! Ние, живите, сме или умни, или нормални, или глупави, или изроди! Всичко е скрито между нас, живите, и ние също сме хората, които дават право на убийци, идиоти, психопати, дегенерати… мога да напиша и имена…  които да управляват нашия Живот!  Животът на децата ни!

Всички ние, живите, пропускаме железния факт, че между Вечността, от която идваме и Вечността, в която отиваме е просто един земен миг…  В този земен миг всички ние се срещаме с всичко, описано в Библията! С Любовта. С омразата. С Предателството. Със Смъртта! Със Сътворението! С Болката! С Равнодушието! С Нямането! С Имането! С Вярата! Със Смисъла! С Безсмислието – също!

Просто се срещаме с Живота точно такъв, какъвто е!

А Животът ни предлага всичко, от което имаме нужда, и всичко, от което нямаме, но го има! Ние преценяваме! Ние избираме!

НИЕ СМЕ ЖИВИТЕ!!!

***
* – Заглавието е на една от безсмъртните книги на Айн Ранд…

МИСЛИ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО

By , февруари 28, 2018 23:47

Разбира се, че не съм най-достойния! Нито най-знаещия! Нито най-можещия!

Но съм по Пътя. Все още. Тръгнал съм отдавна, скоро ще стигна. И по целия този път – мисля! В същност, там някъде в началото на Пътя, само гледах с широко отворени очи, а Животът сам трупаше около мен мисли и неща, за които  съм длъжен да мисля. Трябва да мисля! После, с годините, се научих и да мисля. В това съм сигурен… И както всеки умен човек, не съм сигурен, че мисля правилно…

***

Абсолютно повърхностните ми практически познания по философия, разните науки, които съм изучавал (също доста повърхностно!) докато бях много млад,  прочитането на книги като Майстора и Маргарита, На изток от рая, Улица консервна и още страшно много други, ме убедиха, че човешкият живот в индивидуален план, само той ни интересува в момента, (общочовешкият е работа на комунистите),  е битка между Материализма и Идеализма.

Винаги свеждам такива високи за интелекта ми понятия до нещо простичко и разбираемо. И разбира се – дълбоко ненаучно.

Материализмът – това е нашето тяло на първо място. Нуждите на нашето тяло, частите на нашето тяло като ръка, крак, глава ,мозък, храна, тоалетна, вила, банкова сметка… а Идеализмът – това е нашият Разум!  Идеализмът е това, което живее извън тялото! Така го разбирам аз.

Защото телата на баща ми, майка ми, много от роднините и познатите ми, приятелите ми вече са мъртви, но самите те, техният дух, техните думи, техният глас, са живи в мен и днес! Никой не може да ме убеди, че синът ми Мартин е мъртъв! Мъртво е тялото му, но всичко останало е живо и живее във всички нас, които го познаваме!

***

Човек преживява в тялото си. Но живее извън него! Обяснете ми феномена на човешкото въображение! На невероятния факт да си на две, три, пет, десет места едновременно с цялата си емоция и жажда за живот! Тялото не ражда поезия, нито култура, нито изкуство, нито дори политика. Тези неща се раждат от Разума! Сиреч от нематериалното! Материалното ражда две неща, които са едно: комунизъм и говна!

***
Всички ние сме смъртни.  Понякога „внезапно смъртни“ както казва Булгаков.  Но винаги е безсмъртно не тялото, храната, парите, високите постове, лъскавите коли, цялата тази смешна суета на тялото!

Безсмъртен е духът в него. Ако го носиш…

ИДВАТ ЩАСТЛИВИТЕ ОБРАЗОВАНИ НА ЗАПАД ИДИОТИ!

By , декември 29, 2017 21:43

След  два дни започва 2018-та. Просто календарите се сменят покрай живите и нямат никакво значение за мъртвите.

Някъде от преди седемдесет години е първият ми смътен спомен. От някаква къща в село Вонеща вода, двор пълен с всякакви тайнствени неща, тикви, папури, боб, домати, зеленчуци, овошки, чиито имена тогава няма как да съм знаел, река, в която този двор свършва, петмезът от сливи с тиквен рачел, който майка ми вари на двора, невероятният му вкус… Може би малко по-късно  – дялкането с докопан от някъде нож на една случайна клечка, подострянето на показалеца на лявата си ръка, с която я държа, слава Богу не фатална, но белегът си го нося и днес, вълшебния мехлем от накиснат в зехтин цвят от жълт кантарион отлежал там поне четиресет  дни, това го знам от по-късно, преселването в Трявна заедно с козата Бонка и кучето Черньо (щото е черно, естествено, макар че аз съм Белчо без да съм рус!)) когато съм на четири години, прашния път, по който вървим боси и пеша почти цялата фамилия, първата ни квартира в Трявна – огромна стая в която спяхме всички –баща ми, майка ми, брат ми Христо и сестра ми Надка, останалите двама са отлетели от гнездото…  Това е 1949-та.  Знам, че никого не интересува това, което пиша, това са си мои спомени, но може би всеки от вас ще си спомни разни такива полузабравени, полузапомнени, полуизмислени случки от онова страхотно време, когато в същност се излюпваме от Времето и всичко е пред нас! Дори самото Време!

Някои новоизлюпени „след 1980-та“ искат да изрежат всичко това от битието ми.  Те смятат, че аз съм безполезно изкопаемо. Те смятат, че аз затормозявам възможността им да си виждат Времето, собственото си Време, само такова, каквото им се иска да го виждат. На тях аз им преча! На тях всички, които искат да знаят и разберат им пречат! Те никога няма да прочетат това, което цял живот съм писал. Ако го прочетат, то ще е само за да го отминат с пренебрежение и насмешка. Както ме отминаваха техните червени родители.

Те въобще не се досещат, че на мен това ми е безразлично! Аз, и такива като мен, просто правихме и продължаваме да правим това, и само това, което ни повеляват Съвестта и Сърцето! Не която и каквато и да е партия, най-малко така наречената комунистическа престъпна групировка!

„Родените след 1980-та!“ Паднали от небето като зюмбюл в саксия! Които няма да признават нито това по комунистическо, нито това по посткомунистическо!  „Които ще съборят всичко старо и ще изградят нещо ново!“.

Чист комунизъм!

Щастливи образовани на запад идиоти!

 

404