Comments (0)

By Белчо Дончев, август 8, 2019 14:56

В действителност, властта съществува (или поне би трябвало да съществува) не за да определя начина на живот на гражданите в държавата, не за да ги вкарва в удобен за властта улей по който да пуска гражданите към предварително подготвените урни с предварително приготвени бюлетини с имена, не за да им казва как да живеят, не за да им ВЗЕМА или да им ДАВА, а ЗА ДА СЪЗДАВА ВСИЧКИ НЕОБХОДИМИ И ЕДНАКВИ ЗА ВСИЧКИ ПРАВИЛА (ЗАКОНИ), УСЛОВИЯ, НОРМИ, при които всеки отделен гражданин е в свободата и правото си да избере своя начин на живот, вяра, светоглед, лична философия, да има сигурност за себе си, семейството си, личната си и семейна собственост, без да накърнява същото право на всички останали хора!  Да създаде еднакъв достъп за образование, здравеопазване, култура, информация!

Дължавата би трябвало да съществува единствено за да обслужва гражданите си! За което гражданите „доброволно“ предоставят на бюджета, а не на властта, повече от половината си приходи във вид на различни данъци, такси, акцизи… Властта е длъжна ка контролира целесъобразността, по която тези средства се разпределят и харчат… А гражданите би трябвало да контролират Властта!

Но това е по принцип. Реалността в България е много, много различна. Бих определил – престъпно различна!

Основата на всяка държава и държавност е съдебната власт. Тя стои до законодателната и изпълнителната. Тя обвинява и осъжда престъпниците при доказани в съдебен процес престъпления. Тя оправдава невинните, обвинени несправедливо или със скалъпени обвинения за измислено престъпление. Тя, чрез Съда  безпристрастно преценява наличието или отсъствието на престъпление и налага наказание на престъпниците, или оправдава невинните. Абсурдна е тезата на зам.главен покурор Гешев, за сътрудничество между Обвинение, Защита и Съд! Обвинението и Защитата по правило застъпват и доказват различни , противоположни тези и колаборация между тях е невъзможна. Няма полувиновен или полуневинен човек в съдебен процес!  Съдът трябва да е НЕ еднакво близко, а еднакво отдалечен от Обвинението и Защитата, защото само така може да запази своята безпристрастност и обективност, без които Съдът става безсмислен! Взаимният контрол между тези три власти, независимостта на всяка от тях, точното регламентиране на правата и задълженията на всяка една от тях и контролът върху изпълнението и спазването на тези права и задължения, е в основата на  всяка правова държава! Иначе – Чайка, Цацаров, Гешев…

Истината е, че цялата съществуваща днес съдебна система е безсмислена за гражданите! Нещо повече – тя е вредна и опасна – и за тях, и за самата държава. Между съдебната система и гражданите в България днес съществува и се задълбочава огромен конфликт на интереси! И защо само съдебната власт? Същият конфликт не само зрее, вече е напълно узрял, и между гражданите и Властта като цяло –  законодателна, и изпълнителна, и съдебна!

Властта в България, във всичките си обтекаеми и необтекаеми форми и формати постепенно, но сигурно се самокапсулира, самоизолира от гражданите, обслужвайки чисто политико-мафиотски и собствени вътрешновластови цели.  Изпълнителната власт, чрез МВР осигури на самоуправляващите се престъпници непреодолима за гражданите репресивна защита от униформени биещи роботи. Като в Москва! Прокуратурата повдига обвинения, ръси из свинските медии „доказателства“ и присъди по предварителен прокурорски списък. Като в Москва! Главният прокурор Цацаров обявява, че протестите срещу Гешев противоречат на „демократичните норми“. Все едно, че сме в Москва. Започна индивидуално сплашване на „непослушните десни екстремисти“. Като в Москва. Скоро ще започнат да ни избиват. Като в Москва!

А законодателната власт се занимава със „семки и бонбонки“.  В смисъл, че тези, които от скука люпят семки обикаляйки около хората на властта, които пък  смучат бонбонки,  искат  да си сменят местата. И те да посмучат власт, а онези да полюпят семки около тях.

Къде са гражданите, ще попитате? А и кои са те?

Граждани ли са огромното ромско българско  население , което по силата на национално проведена организирана репресия, граничеща с геноцид, е почти напълно необразовано, изтласкано в пълна нищета и безнадеждност, но с право да гласува срещу някаква дребна сума за партиите, които им осигуряват тази сума? Или са крепостни гласоподаватели без мисъл и идея за кого и за какво гласуват?

Граждани ли са българите с турско самосъзнание, които едва свързвайки двата края имат „правата и свободите“ да гласуват неинформирано и на полувоенен принцип единствено и само за ДПС? ДПС, която не вижда по-далеч от престъпното състояние, сараи, пристанища, яхти, порции, студени и топли резерви, и прочие на проклятието на българския преход, хидро-философа Доган?

Граждани ли са създаваната с много грижи и пари чалгаджийска общност, които никога няма да са наясно – какво в същност е Държавата, но вече знаят, че „няма такава държава“, които се водят по акъла на треторазрятен клоумен, надарен с дарбата да говори непрекъснато, но не и да мисли поне от време на време?

Граждани ли са напълно зависимата от властимащите армия от чиновници, половината от които са напълно излишни?

Граждани ли са напълно зависимите финансово, служебно, чисто битово от местния партиен велможа жители на малки градчета и селца, където всеки познава всеки?

Да – отговарям – всички те са български граждани! По произход, по документи, някои от тях дори си мислят, че са патриоти! Но най-лошото е, че са и избиратели! Че те са съзнателно създадената, манипулирана, неинформирана, необразована или недообразована, наследствено или принудително обременена с комуноиден престъпен нихилизъм и омраза към всеки различен от тях масовка, на която се крепи Властта! Те избират престъпниците, които ни управляват! Тях не ги интересува просперитета на държавата, не ги интересува разделението на властите, не ги интересува върховенството на Закона. Те са Посредствеността, която ражда посредствената власт! Тях не ги интересуват престъпленията които вършат, тях ги интересува келепирът, „сухото“ с който си откупуват невинността от безсмислената сляла се в едно с мафията съдебна власт…

Между Гражданите и Властта в България се отваря все по-дълбока и широка пропаст. И просто не искам и да си представя колко човешки трупа ще са необходими, за да я запълнят.  Колкото по-рано и по-решително тази Престъпност бъде елиминирана от властта, толкова по-малко ще са жертвите…

Comments (0)

By Белчо Дончев, април 20, 2019 14:35

Аз съм стар. Роден съм осем месеца след проклетия им девети септември. Целият ми живот е сред тях и подчинен на тях. Познавам ги като въздухът, който вместо да дишам, ме задушаваше. Минал съм през всичките им уловки – чавдарче, пионерче, комсомолец… и спрях до тук. Просто в това време пораснах. Разбрах цялата им античовешка душичка, ако комунист може да има душа.

Професията ми е свързана изцяло и само с Човека, неговата среда, неговото минало и бъдеще, а не с комуниста и неговите ненаситни нужди. Пораснах достатъчно, за да осъзная, че с мен се гаврят шепа политически простаци! Гаврят се и с вас! Гаврят се и с дедите ни, и с децата ни! За тях и дедите ни и децата ни са им излишни, ако не станат простаци като тях! Защото те са простаци и само простотията ги храни и зарежда с енергия! Като Слави, като чалгата, като днешните парламентарни български политици! Като Бареков, като Джамбазки, като Иво Христов и двамата, като Сашо Симов, Велислава Дърева и Петър Волгин. И си намериха и Президент на българската политическа простотия – генерал Румен Радев…

А знаете ли, че ако по някакви независещи от нас причини изведнъж Русия се спихне като руска космическа ракета в безкрайния космос какво ще остане от всички току-що изброени и още доста неизброени като Доган, Руменовците Овчаров и Петков, Гоце, Корнелия, Сидеров и вся остальная водкопиющая сволоч?

Ще остане едно мокро, гнило, вонливо, гнусливо, безсмислено петно! И нищо друго!

В момента политическата битка в България е на живот и смърт! На живот за Русия и на смърт за България! Защото: „Всяко тържество на България е смърт за Русия?“ Не съм го казал аз, казала го е една централна улица на София! Ние просто нямаме представа, колко софийски и български улици мразят силно, откровено и до смърт България!

Къде сме ние? Мразим, или обичаме най-красивото кътче на планетата, в което сме се родили? Забравете политиците! Обърнете се към себе си, попитайте дядовците си, прочетете историята си, потърсете се къде сте вие в нея! Заебете всякакви селски идиоти като Джамбазки, Сидеров, Каракачанов, заебете всякакви политически влечуги като Доган, Нинова, Марешки, заебете простотията, с която пеевските медии от всякакъв вид ви обливат от сутрин до вечер, заебете дори себе си, но нека да върнем тази държава на децата си! Българите сме минали през какво ли не, но никога не сме оставяли децата си в Нищото с гол ГЕРБ или кухо БСП в ръка!

Винаги е имало за кого да гласуваме. Понякога дори сме го и правили!

Нека го направим пак! И не търсете собствената си печалба от това!

Печалбата от всяко човешко действие не се измерва с пари и постове! Не се измерва със спечелено настояще! Измерва се със спечелено Бъдеще! За което е необходимо страхотно бачкане! Учене! Борба за Демокрация!

За силна и Демократична България! Не за България на олигарси, патриарси, прокурори, перекендета, фатмаци, герберопитеци и мафиоти!

Просто – за Демократична България!

А това, че съм стар, няма нищо общо. И да не бях стар, бих написал същото…

Comments (0)

By Белчо Дончев, март 17, 2019 15:33

„Такова беше времето!“- отсече навремето Добри Джуров, и с тези три думи обясни, оправда и изпрати цялата четиресет и пет годишна комунистическа мръсотия в перачницата за престъпления, убийства, кражби, за свине хранени с трупове на убити от комунистическите изроди хора! Никакъв съд, никакво покаяние, никакво извинение, никакво искане на прошка, никакво чувство за вина, защото „ТАКОВА БЕШЕ ВРЕМЕТО!“. Много важно, че тези четиресет и пет години времето бяха само те, разбира се – по кремълския часовник! На 09.09.44-та българският часовник беше спрян, строшен, убит, разстрелян, хвърлен от Черната скала, заровен още тиктакащ в неизвестен гроб. „Времето“ ли уби Райко Алексиев? Или видните съпартийци на „бай“ ви Добри – Лев Главинчев, Георги Боков, Крум Кюлявков и цялта му т.н. „Партия“ с голямо „П“? „Времето“ ли изби елита на България и го замести с национални предатели? „Времето“ ли съсипа селата, земеделието, Църквата? Та нали 45 години управляваха те – комунистите? Та нали те назначаваха кой да е учèн (Тодор Павлов), кой да е писател (Ст.Ц.Даскалов), кой да е академик (Венко Марковски), кой да е „Народен артист“, кой да е „Народен учител“, кой да е „Заслужил художник“, кой да е Кмет, кой да е поп, кой да е каквото и да било? Нали те изродиха всички институции, които бяха техни? Нали те изродиха обществения живот и го сведоха до „вярност към Партията“? Нали те фалираха индустрията ни, и то нееднократно, нали те искаха да станем шестнадесета република на СССР? И накрая, разбираш ли, виновно било „Времето“, а не те!

Никой друг, особено пък неодушевен предмет, не може да поеме вината на управляващите престъпници за техните престъпления! Тоест, вината не е във „Времето“, а в БКП, която пък не смееше да пръдне, без преди това да съгласува силата, децибелите, концентрацията и вонята на пръднята си с Кремъл!

Ако една престъпна банда, каквато безусловно беше БКП, и това е заковано чрез закон, се разрои на няколко по-малки престъпни банди, които се джавкат около националния кокал, това не прави нито една от тях по-малко престъпна! Изродената от тях политическа система ражда изродени обществено-политически, правни, икономически, хуманитарни и всякакви други отношения. И когато едно правителство, това на ОДС, се опита да въведе Нормалността и Законността като единствено мерило в тях, всички национални изроди от изродените институции, медии, таксиметрови шофьори и синдиката на Янка Такева веднага обявиха десните и Иван Костов за Главен Национален Изрод, а себе си – за борци против изродите в България! И ги унищожиха… Такова беше времето ли или такива бяха изродите?

Защо пиша това? Ами защото Времето си тиктака, мести ни по календара, препредава ни от банда на банда, и идва неминуемо онова „Време“, в което пък Бойко Борисов ще каже мъдро и по народному от подсъдимата скамейка – „Такова беше времето!“. Сякаш времето, а не изродената ни политическа система ражда изродени политически партии като ГЕРБ, БСП, ДПС, АТАКА, разни ПатрЕотЕ; сякаш Времето ражда изродени политици като Борисов, Нинова, Сидеров, Каракачанов, Джамбазки, профИво Христов, Александър Симов…; сякаш Времето, а не безвремието и престъпното ( а защо не и преднамерено и надлежно хибридизирано!) безхаберие на властта ражда недоразумения като Костя Путкопейкин? Или като Петър Волгин. А Властта вече десета години е Бойко Борисов! Сиреч вече десета година Времето е Бойко Борисов! И ако Борисов като Джуров каже пак – „Такова беше времето!“, това означава единствено: „ТАКЪВ БЕШЕ БОЙКО БОРИСОВ!“

А ако това добре заплатено от Кремъл безвремие и безхаберие наречено „Борисово време“ ни доведе до гражданска война, кръвопролития, намеса на паравоенни изроди и „добродушни зелени човечета“? Защото натам сме се запътили. Те си щъкат от Дряново до Нова Зеландия, а службите ни казват, че на Шипка всички било спокойно! На коя Шипка? Тази в Балкана ли, или на тази в Нова Зеландия?..

„Такова беше времето!“ е оксиморон, безсмислица! Времето никога не е „БЕШЕ“, и никога няма да е „ЩЕ БЪДЕ“! Времето винаги „Е“! Днес, сега, в тази секунда! И ако точно в тези секунда ти си престъпник, национален предател, крадец, мошеник, комунист или нещо от този порядък, то Времето няма нищо общо с този факт! И Времето не може да служи за обяснение, оправдание или оневиняване! Просто си си такъв и в минало и в бъдеще време!

А в България вече никой не знае кой е престъпник и кой не е… Или ако за някои се знае със сигурност, то те непременно ни управляват! И определят кои са престъпниците…

Comments (1)

By Белчо Дончев, февруари 10, 2019 13:56

                                                                     Блажени са полуграмотните и тяхно е                                                                                               царството земно!

Грамотността, както знаете или по-скоро вече не знаете, не е качество. Грамотността  е задължителното минимално  количество  знание, което може да те доведе (но може и да не те  доведе!)  до подножието на единственото  качество на човешкото битие – общуването с Разума!

Разумът, от своя страна е също двустепен

• Нисш, тоест – човешки и земен;
• И Висш, сиреч – нечовешки и извънземен.

Нисшият Разум предполага, че е създаден от Висшия по накакви си негови висши причини. Но резултатът се оказал толкова плачевен, че от тогава Висшият Разум се скрил някъде из мандрите и меандрите на Млечния път и от срам не смее да се покаже. Ето затова ние, хората на земния Разум си даяним из най-низшите слоеве на Висшия промисъл, и хич не ни пука от това! Достатъчно ни е да знаем, че не е необходимо да знаем кога, къде и защо на съществителните от мъжки род ед.ч. се турга пълен член, и сме горди, че не го тургаме!

Обаче, иначе, сме грамотни в един напълно задоволяващ ни порядък!  И сме напълно наясно със заобикалящия ни свят, съпътстващите го поети, науки и практики, пунтики и пластики!  Казал го е много сбито и ясно нашият поет-терорист, национален предател и емблематичен представител на полуграмотния полуразум, няма да му издам името така, както той е издал всички имена, които е знаел, като го сгащили в тогавашната полиция, цитирам“

„Какво ще ни дадеш Историйо
от пожълтелите си страници? –
Ний бяхме неизвестни хора
от фабрики и канцеларии,
ний бяхме селяни, които
миришеха на лук и вкиснало,
и под мустаците увиснали
живота псувахме сърдито…“

Значи, първо, базисният въпрос на полуграмотния полуразум е „Какво ще ни дадеш?“. Не, например: „Какво да ти дадем, Историйо?“, а какво тя ще ни даде. Понеже ние сме били  „…неизвестни хора от фабрики и канцеларии,  ний бяхме селяни, които миришеха на лук и вкиснало, и под мустаците увиснали живота псувахме сърдито…“, ерго (сиреч – с други думи, значи, следователно, и така), грàмотни сме все пак!) всички, които не са като нас и не миришат на лук вкиснало, са длъжни да ни дават!

Ето тази наша воня на лук и вкиснало, и не само, е основното ни оръжие срещу Висшия Разум, когото явно не познаваме.  Нас не ни интересува, че по онова същото време е имало и доста хора, които изобщо на са мирисали на нищо лошо, знаели са по няколко езика, учили са из всички европейски столици, че в същност точно тези, високообразованите, училите, знаещите, немиришещите на нищо лошо са пишели Онази История, защото Онази История не е Нашата История, тя не миришела, Онази История, следвала  вековете, събитията, народите, опитвайки се да ги обяснява според законите на Вечното Време.

Което, от наша гледна точка е изключително глупаво! Може ли да съшествува История, която не мирише на нас? Та ние сме вътре в цялата история, все такива , разровиш ли ни – „… ще мирише и ще горчи като отрова…“  Ние сме наторявали тази История, и ще продължим да я наторяваме, ние, освен тор – друго май не произвеждаме, ние сме гюбрето на Историята, следователно, Историята си е наша!

Преди нас не е имало друга История, и след нас няма да има! Защото ние сме като мухи-лайнарки! Оплюваме и олайнянваме всичко и всички, до което и които се докоснем. Я вижте Стефан Стамболов, и ми кажете, че не съм прав! Олайнянихме го Стефан Стамболов, олайнянихме България, сега олайнянваме Европа, и Земята ще олайняним, и вселената ще олайняним, защото сме вече армия! Армията на неграмотните, предсказана от учителите Маркс-Енгелс-Ленин, вече е армия на полуграмотните! Историческата мисия на низшия Разум е да победи Висшия, защото Висшият носи елитарност, протестъри, соросоиди, умни и красиви, Престъпление и Наказание, както е казал Достоевски, но Висшият Разум не носи пари и власт!

Ето затова НЕГРАМОТНИТЕ ИЗБИХА ГРАМОТНИТЕ, ЗА ДА НАПРАВЯТ ПЪТ НА ПОЛУГРАМОТНИТЕ си наследници!

Е, сега сме в царството на полуграмотниците. Огледайте се! Нима има някъде сред управляващите от всички видове, подвидове и метастази на властта някой, който е напълно  неграмотен? Няма, и няма да намерите! И напълно грамотен също няма да намерите, всички бъркат празния член с пълен! За интелигентен не си и помисляйте!  Интелигентността си е от Висшия разум и тя тук не вирее!

Пък и като си помисля – за чий ни е Висш Разум? За да започнем да се съмняваме в Бойко? Или в Цацаров?  Или в Радев? Или в Доган? „… не мога да не цитирам любимия поет:

„…

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! — Не струва! …“

Дето има една дума, Аз, ПОЛУГРАМОТНОСТТА съм

…бронирана  здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за мене
няма открити!
Няма открити!..

Абсолютно неграмотните и високограмотните, макар и по различни причини и начин знаят, че нищо не знаят!

Полуграмотният е съвършено убеден и сигурен, че знае и може всичко! И е прав! Защото за него няма никакъв ход – нито напред, нито  назад. Само там, на плаца, маршируване на място… „Батальонът се строява“…

Comments (0)

By Белчо Дончев, януари 28, 2019 8:34

В Кратък философски речник, издателство на Българската Комунистическа партия от 1958-ма година, има пространно обяснение на това какво е  ПРОЛЕТАРСКА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА РЕВОЛЮЦИЯ, но тълкуване на това  – какво е ПРОЛЕТАРИАТ – няма.

В Речник  на чуждите думи в българския език, издателство на БАН от 1982-ра година, тълкуванието е, че това е една от основните класи в капиталистическото общество,  класата на наемните работници, които притежават единствено работната си сила, която пък продава тази си сила на собствениците на средствата за производство.

Диктатура на пролетариата, пак според  речника на БАН, е държавна власт на работническата класа, установена след победата на социалистическата революция.

Пак според  речника на БАН, дават и второ ( което е първо ) тълкувание на пролетарий – в древния Рим – бедняк, който не плаща данъци и няма нищо свое освен децата си, които е длъжен да дава във войската…

Сиреч, още от Рим, пролетариите, еволюирали след Маркс  до пролетариат, са най-низшата, необразована,  склонна към престъпления и кръвопролития човешка маса, която няма нищо общо с „работническата класа“, в каквато я провъзгласява комунистическата теория. Все пак работникът, за да е работник и да го наемат на работа, е длъжен да има някакви умения, които да предлага на капиталиста, за да бъде експлоатиран, нали така?

Пролетариатът, който не е още дори работническа класа, е аморфна, неорганизирана, но за сметка на това е, както вече казахме, изключително проста и лесно манипулируема маса от неуки  и неграмотни  хора.  За да станат „острието на социалистическата революция“ им е необжодим „Черният призрак на Комунизма“!  Маркс и Енгелс услужливо му го предоставят чрез своя „ Манифест на Комунистическата партия“!

„Манифестът на Комунистическата партия“ – е първия програмен документ  на научния комунизъм, написан от К.Маркс и Ф.Енгелс  и издаден през 1848.ма година . ( според  Кратък философски речник – изд.БКП, 1958-ма г.)

Очевидно е, че във всяко време на човешкия път, пред човечеството е имало и има две пътеки:

-Първата е  да следва Разума, Науката, Просвещението, Съзиданието, Вярата (което никога не е било така лесно да се следва, както да се напише на хартия!) – за да създава условия за следващото развитието на Разума, Науката, Просвещението и Съзиданието,  като се стъпва на традициите, натрупания опит, отговорността към земята ни и поколенията преди и след тях, или;

-Да втълпи на  простотията  , че животът е несправедлив специално към  тях, че целият Свят, съществуващата политическа и икономическа световна системи трябва да се унищожат, че върху руините на цялата досегашна гнила човешка цивилизация точно те, простаците, ще изградят нов и справедлив ( но само за тях!) свят! Че само те, простаците, са единствената Истина за живота, че „капиталистическите мърши, монархо-фашистките копелета нямат право на собственост, на живот, на образование… сиреч, цялата т.н. „социалистическа революция“ се свежда до проста смяна на позициите на образованите, знаещите, можещите, искащите, отговорните, спазващите закона, търсещите смисъла, бъдещето… с простаците, за които всичко това са „буржоазни отживелици“!

България твърдо е стъпила на втората пътека и смело крачи към  своята пълна подмяна, водена първо от БКП с „безкористната“  помощ на КПСС и СССР, а след  „подмяната“ от 10-ти ноември 1989-та – от КГБ и Кремъл чрез ДС (библиотекарския…)! Престъпните простаци, овладяли България на 09.09.1944-та успяха перфектно да ограбят и унищожат държавата, да подменят вековната ѝ История, да унищожат и обезсмислят дори и идеята за държавност, върховенство на закона, смисъла на институциите, равен достъп до здравеопазване, образоваяние, култура. Църквата се изроди във помощен филиал на КГБ, Религията е само за политическа употреба, патриотизмът се свлече до потури, цървули, шевици, кукери и хорà, навсякъде хорà – в Рилските езера, в ледените води на Тунджа, в Брюксел,  на Бузлуджа, на Копринка. Партиите са търговски дружества с неограничена безотговорност, а политиката се превърна в търговска дейност.

В същност, ние вече сме на финала на тази подмяна…

Мислите че преувеличавам? Ами огледайте се! И ми избройте поне пет имена на хора на високи  властови позиции с безспорен авторитет, висок морал, безусловно и безспорно образование,  професионалисти в това, което вършат,  ползващи се с доверието на нас, хората с гайдите (но без шувици и потури!), и ще ви се извиня публично.

Започнете от Президента, през Премиера, целият министерски съвет, Парламент, висши магистрати, висш клир и надолу…

И това не е защото такива хора в България няма! А защото Разумът в България отдавна е изцяло подменен с престъпна простотия.

А простотията не допуска Разум…

Comments (0)

By Белчо Дончев, януари 5, 2019 23:32

Седя си сам пред компютъра и си мисля. Как я докарахме до тук? Къде е причината, къде е вината, ако има вина, за причината съм сигурен, че я има.Потъването назад във времето и търсенето на някакво оправдание или на виновни там е безсмислено, защото елементарно житейско  правило е, че на този свят се случва само това, което няма как да не се случи! Защото хората, правителствата, политиците, партиите, човешката мъдрост (много рядко), или човешката глупост и наивност ( прекалено често, почти винаги!), няма други поне засега във Вселената, които пълнят Времето със събития, причини и следствия, и които са направили възможното, за да се случи това, което се случва,  и то става необратимо.

Казано по човешки и разбираемо – всичко което се е случило някъде назад в близкото или далечно минало, е определило това, което се случва днес. Всичко това, което се случва днес, предопраделя всичко, което ще се случи в близкото и не чак толкова близкото бъдеще.

И всичко е плод не на случайност, а предимно на човешка глупост! Ето ви пример:

Нашият последен Спасител от почти 10 години, е човек с много симпатични и донякъде смехотворни интелектуални възможности, който изобщо няма истинска представа защо е премиер, и какво в действителност влиза в основните задължение на един истински премиер, но се радва на смачкващи и минималните му ресурси от мъдрост и смисъл любов и преданост на хора също с много  симпатични, но твърде с оскъдни възможности за интелектуална дейност, а тези, които си е наел да го крепят в управлението като министри, депутати, шефове на агенции,  са по правило още по-зле от него! Но го избират! Той непрекъснато обижда народонаселението, нарича ги прости, сравнява ги със себе си, прегазва законите, избира си главни прокурори, при него батальонът се строява за да марширува на място на плаца, строи само магистрали, АЕЦове,нефтопроводи, газопроводи, хъбове, все неща, от които има страшно много да се открадне… , особено ако не се строят, ама това той го получи донякъде в наследство от комуноидите!  И много го обичат и гласуват за него! Е, не точно го обичат, не всички, но много…

Бившите комунисти, днешни социалисти, позитанковци, бузлуджанковци, копринковци, са дежурния, перманентен друг Спасител на България! Те са Сполука, те са Надежда, те са камъка воденичен на врата на България! Защото Борисов ако лъже и краде от десетина години, те крадат и лъжат, освен това убиват, разселват, експроприират вече седемдесет и четири години! Точно те са, които унищожиха една страхотна българска държава, на едно от първите места по икономически растеж в Европа,  унищожиха българското земеделие, на което се учеха от наши хора в Унгария, може би и Чехия, Австрия, унищожиха българското село, обезлюдиха го, пратиха селяните за да не умрят от глад по панелните гета в големите градове,  продадоха, по-скоро предадоха на СССР българската индустрия, промишленост, самолетостороене, българския национален архив, българския златен резерв, българската История и българската гордост и самочувствие! Днес продават и предават и значителни български територии! Лонгоза, Росенец, цялото ни черноморие, курортите ни, банковата ни система, отбранителната ни способност, самочувствието ни, дори радостта ни да бъдем българи срещу ламаринени изкуствени елхи осеяни с комунистически петолъчки… Но много гласуват за тях! Това от чисто човешка гледна точка за мен е просто необяснимо, да не кажа – ненормално…

Няма да продължавам с останалите паразитиращи на българския гръб и на българския портфейл партии и партийки! Искам да завърша със следния тъжен абзац:

В същото това време, всички мразят десните, което значи нормалните, за всичко са виновни те, въпреки, че в тези седемдесет и четири години реално дясно (нормално) управление имахме едва четири години, управлението на Филип Димитров просто не успя да врезне в пълномощията си, ченгетата  го бламираха в бърз оперативен порядък, та от седемдесет и четири години ни управляват престъпници, които циклично довеждаха и в момента довеждат държавата до катастрофа, но за цялото ни народонаселение, виновниците за всичката ни многодесетилетна глупост, простотия и престъпност, са само тези от четирите гоодини 1997-2001-ва!

Това говори само за едно, това вече е изводът и „поуката“ както се казва, и това е, че „мъдрият“ български народ е много прост! Прост е, и все по-прост става! Него не го интересуват причини,  явления, следствия, не знае какво е това нещо „поука  от собствена глупост“, Той, народът, иска да яде, иска да пие, иска да краде, иска да иска, но не иска да мисли!

То и няма как! Един народ започва да мисли едва тогава, когато повечето от човеците в него поотделно започнат да мислят! Защото мозък има Човекът! Народът мозък няма! И си му личи…

Comments (0)

By Белчо Дончев, ноември 4, 2018 1:47

Един имал шкембе. Но не какво да е шкембе, а много умно шкембе. От умно шкембе – шкембе чорба не става, от умно шкембе става министър! Умното шкембе е много умно шкембе, и смята шкембето си за мозък! Шото, мислело си умното шкембе –  „Каква е разликата между мозъка и лайната? Само дето се намират на различно място – едното в главата, другото в шкембето! И ако шкембето ти е по-голямо от главата – тогава кой е по умен? Мозъкът с размер на петолъчно витаминче Це, което не ти носи нищо, освен главоболие, или лайната, които ти носят министерство със всичките му бонуси? Отговорът е праволинеен като шкембето!

Страшното, а и интересното е, че около това значително шкембе било пълно  опасно и  застрашително и с други, още по-големи и по-малки шкембета! Изобщо, можем да обобщим, че да имаш шкембе пълно с лайна, в тази държавица било сигурен признак за интелектуално превъзходство!

Когато едно шкембе се съизмерва с друго, а и с всички други шкембета не според количеството прочетени книги (не дай Боже написани!), а според количеството лайна в себе си, интелектът вече е в шкембето! Шкембето решает всьо! Шкембето кове и приема законите, шкембето определя пенсии, застраховки, образование, здравеопазване, въоръжение, шкембето ни подава въженцата, на които да се обесим…

И ние непрекъснато се бесим! Шкембето ни противопостави един на друг, разделя ни на българи, цигани, русофили, русофоби, либерали, консерватори, леви, десни и средни, знам, че много от вас няма да си признаят, но ние днес заради едното си шкембе живеем!

И голкова сме затъпяли, и толкова сме се откъснали от себе си, от бащите и дедите си, от историята си, от културата си, от вярата си, от смисъла си, че даже и през ум не ни минава да си признаем, че става дума точно за нашето лично шкембе! И за лайната, които произвеждаме всеки ден с простотията си в него! И докато не осъзнаем този простичък факт, лайната в нас всеки ден ще се увеличават, увеличават… докато потънем и се удавим в тях!

Хич не ме интересува това дали е по ФБ стандартите! Но ме интересува, че не по БГ традициите!

Усещате, че съм бесен, нали? А вие как сте?

Comments (1)

By Белчо Дончев, септември 7, 2018 12:46

Уважаеми сънародници,

Дето има една дума – пак идва девети септември. Дето има една друга дума, то и вчера си идваше девети септември и утре пак ще си идва девети септември. Дето има една трета дума – ако си достатъчно тъп, то всеки ден си идва един чисто нов девети септември! Условието е само – да си достатъчно тъп…като комунист.

***
Какво е Девети септември? Просто нещо:

Силна и нагла руска армия, продажни български политици, прост народ и един ВОЖД И УЧИТЕЛ – БОЙНО ЗНАМЕ И ПЪТЕВОДНА ЗВЕЗДА!!!

 Имаме ли го това и днес, седемдесет и четири години след ОНЗИ девети септември?

Имаме силна и нагла руска армия!
Имаме продажни български политици!
Имаме народ, който е още по-прост!
Имаме ВОЖД И УЧИТЕЛ – БОЙКО ЗНАМЕ И МАГИСТРАЛОВОДНА ЗВЕЗДА!!!

Значи си имаме и нов девети септември 2018-та!

 Да ни е честито!

***

Девети септември не ни е на оная рабатя! Ние сме на неговата!!!

Сиреч, този фатален ден постави  нашата европейска държава на нечия източна такава работа, и КОЙ до днес си я върти там… Кога ужким наляво, кога ужким надясно! Според както каже Кремъл.

Та дето има една дума – пак е девети септември. Ден, в който човек се определя – нормален ли е или идиот. И в едното няма нищо страшно и в другото. Ако е нормален, то девети септември ще отиде полека лека на кучето еди къде си, където му е мястото.  Ако е идиот, то неминуемо в най-скоро време той самият ще отиде на историята в същото място, където е и мястото на комунизма. Лошото е, че с него там ще отидем и всички ние.

Големият въпрос на нашето съвремие е: ние ли ще пратим комунизма на кучето под опашката, или самият комунизъм ще продължи да ни прави на идиоти!

Ние определяме девети септември като нещастие за целокупния български народ (включително за  комунистите). Ние определяме девети септември като  чисто и перверзно изнасилване на българската нация, апропо нация далеч по-древна, по-организирина и по-културна от руската преди, по време и след изнасилването, нация, в която шепа престъпници, за които това изнасилване е единствената им идентификация и гордост, шепа престъпници, които обезличават това, което в действителност сме – просто българи, а не прости рублофили, определят дневния ни ред.

Ние, българите, сме различни. Ние не сме комунисти! Някои хора не знаят какво значи това.  Но ние го знаем,  Вие също!!!

Мислете за девети септември. Простичко, без патос. Такъв, какъвто си е. Жесток, кървав, нагъл, прост убиец. Като комунизма.

Защото, дето има една дума-днес пак е девети септември! Да си припомним по детайлно…

*****

Текстът по-долу е въведението в книгата ми Делириум 2 – КОШМАРЪТ ТРЯБВА ДА ПРОДЪЛЖИ. Преди това е публикуван в леко различен вариант, мисля в ОЩЕ ИНФО на Любо Данчев. Просто около всеки девети септември му е времето за повторение… Разликата е, че в този вариант героите са с почти истинските си имена…

***

В ЧЕСТ НА ПРАЗНИКА!

–           Здравейте, другари, как сте, как сте? – пошегува се Тато.

–           Добре сме, добре сме, другарю Тато – пошегува се Политбюро.

–           Мочо – обърна се той към Мочо Папазов, по Просветата, Културата, Науката, Възпитанието и Образованието, – утре е най-големият български празник. Можеш ли от един път да познаеш кой е той?

–           Седми Ноември, другарю Тато – отговори Мочо без да се замисли, защото само така можеше. И се намоча, щото само това можеше.

–           Милько, тоя Мочо вече не става за нищо – рече другарят Тато – изнесете го и внесете друг.

–           Вече е направено, другарю Тато!

–           Кой е тоя?

–           Другарят Джорджи Юрдàнов, уважаеми другарю Тато. Сам си пише името.

–           Като го гледам не отбира много от култура. Може да стигне максимум до Не-додялко, Ст Тц Тц Тцанев и Тцончо Дончев.

–           Възразявам за последния – обади се Пако Теков от втора маса. – този Тцончо Дончев написа “Наследниците” и ме омаскари персонално и фамилно.

–           Пако, трай си, щото ще разкажа случая с приема у френския посланик.

–           Другарю Тато, такъв случай нема.

–           Има Пако, има Теков, и сега ще ти го припомня за срам на поколението. Помниш ли, френският посланик те беше поканил на некакъв прием. Като сте седнали всички по софрите, той минал, здрависал се персонално. Стигнал до теб. –Бон Апети! – рекъл той. – Пако Теков! – си му отговорил ти. – Не знаеш френски, Пако, не знаеш, Теков!

–           Виноват, другарю Тато!

–           И като си виноват – какво ще му отговориш другия път, когато френският посланик ти рече “Бон апети”?

–           Дако Меков – гордо отговаря Пако Теков. – И той не знае френски.

–           Голям праз! – обажда се Авджи Пенчо Африкански.

–           Пенчо, като се обаждаш, да те питам – като беше на последното си сахари в Африка що утрепа?

–           Сафари, другарю Тато, хаха-хаха-хаха, сафари. Утрепах четири ноплийзчета, можех и още, ама ме ограничиха.

–           Какви са тези ноплийзчета бре, Пенчо?

–           Ами едни такива черни, с изпъкнали джуки като на Билько Малев и Грегорий Филипович, ама едновременно. Изскачат пред фаровете в тъмното на Африката и като насочиш пушката към тях, викат някакси жално: “Ноплийз!…Ноплийз!…Буммм!! Можех и повече.

–           Другари, пак ще попитам – що е утре? Днеска сме осми септември. Е, що е утре?

–           Денят на българо-имперската писменост Кирилий и Мефодиев и неколкото им по-големи от тях  имперски братя – някакси спонтанно, с ентусиазъм и съвсем не намясто се обади пресният завеждащ, отвеждащ, приспиващ, таковащ и нетаковащ ни от наука, ни от култура, ни от образование – Джорджи Юрдàнов.

–           Джорка, ти си трай. Ти тепърва има да дрънкаш глупости по всички въпроси. Не бързай като шиле пред Лартията! – отряза го тутакси Билько Малев.

–           Билько – обади се също не намясто Грегорий Филипович. – Здес фсеки можеть да се излагать колкото си искать, но никто не можи пофече от тебя.

–           Оди учи български бе, фъфлек!

–           Другари, другари, не така! Какъв пример даваме на широките червени народни маси? Да спрем с нещата, които се записват – обади се тихо, но всички го чуха, ДеСе, шеф на вътрешните работи и ДС. – Утре е Девети Септември! Да се съсредоточим върху този проблем.

–           ДеСе, че за кого е проблем деветий Септемврий?

–           Уважаеми другарю Тато, ние този велик българо-имперски празник го празнуваме вече за …енденадесети път…енденадесет пъти обещаваме на простолюдието, че нещо вече ще му се случи, а то някакси  не се случва. Това, което тук си обещаваме на нас си, се случва. А това, което им обещаваме на тях – не се случва. Те това е проблемът, другарю Тато!

–           ДеСе, да ти имам проблемите. И не ме дразни, щото ще те сменя с АНДРЕЙ-чо!

–           Другарю Тато, татко.

–           Кажи, Блюдоедочка ти мая.

–           Утре е светлият празник на освобождаването на Нашата Народна Републиканска Държавица от мрачното монархо-фашистко робство, което стана възможно благодарение на Великата Червена Имперска армия и Тато Янчо Партизанчо!

–           Видяхте ли бе, селяндури! Това е кръв! Браво, Блюдоедочка ти мая, браво, моето момиче! От днес и ти си член на Политбюро, ЦК на БКП, министерски съвет,  държавен такъв, и ще те дам на едно наше момче, васерманистче…

–           Ватерполист, другарю Живков. Добро момче, наше момче, малко вятърничаво, ама устато и корназ!

–           А ма, Цоло, нещо мирише откъм теб.Да не би да си се…

–           Стига бе, Янчо! Аз така си мириша от малка, ама едно време не го усещаше. Обаче, откак намери Дражка, и почнах да ти намирисвам.

–           Другарю Тато, Тато – се обади един от поетите на осма маса. Той иначе си беше истински поет, но папкането на осма маса изисква жертви и Поетът реши, че сега му е времето да ги направи –

В теб има нещо от Левски!

В теб има нещо от Ботев!

И мойто сърце ръкоплеска

в името на живота!

–           Айде сядай там и яж – приземи го другарят Тато – и внимавай какви ги подреждаш. Другото както и да е, но какво е това виме на живота? Животът, драга ми интелигенцийо, виме няма. Виме има народът. Затуй всичко, което ние тук правим, жертвите, които дадохме, жертвите, които направи Народният съд тогава, и досега, и що е време напред, са за това виме. Ние това виме с кръв сме го взели, с кръв ще го дадем! Ха-ха-ха…

–           Другарю Тато, няма ли утре по случай светлия българо-имперски празник да изненадаме това виме с някакво историческо решение, като преход от незрелия комунизъм в презрелия такъв?

–           АНДРЕЙ-чо, моето момче, няма добре да свършиш, ако все така даваш акъл на по-големите от теб. Сега си трай там, да се обичаме. Слушайте всички: Утре обявяваме, че правим от ТеКеЗеСетата – ДеЗеСета. Както е във Великата Империя Майка. След четири месеца обявяваме, че ДеЗеСетата стават АПеКата. В това време…

–           Другарю Тато, това ТеКеЗеСе, ДеЗеСе, АПеКа не е ли едно и също?

–           Естествено, Балько, не ставай смешен, но пейзаните ще го разберат след много, много години. Слушайте ме тъпанари, слушайте Тато, защото малко му остава! Слушай АНДРЕЙ-чо, слушай Татьовото! Не е важно как се казва едно нещо. Не е важно какво говори това нещо. Важното е, че ние отворихме в сърцето на Държавицата такава  рана, че тя никога вече няма да може да се изправи. Тя, Държавицата де, винаги ще е наведена, абе, така да се каже – надупена, ха-ха-ха, и ние винаги ще сме й отзаде. Ще се прекръщаваме на социалисти, даже и на капиталисти. Ще управляваме с царе и монарси. Ще си делиме мангизите с мафиоти. Ще купуваме всичко, що е продажно. Ще трепеме всичко, що ни се опира. Ще омаскаряваме всичко, що е свесно! Ще умърсяваме всичко, що е чисто.Ще дишаме отзад на всеки, що мисли. Ще мамиме всеки, който се колебае. Бъдещето е наше! Света може и да загубихме, но тази държавица си я спечелихме. Големи ахмаци живеят в нея. Само искат некой да ги лъже. Лъжете, другари, лъжете и няма празно! Закривам заседанието!…Ние винаги сме тук!…Ще се видим оттатъка…Рот фронт…Венсеремус…Сини боклуци…Костов е виновен…Но пасаран…Досвидания товаришчи …Нас не догоняааат…

***

Comments (0)

By Белчо Дончев, август 20, 2018 22:17

Това ви го обещах нощес , но вече днес!

„ АКО ДО УТРЕ, ТОЕСТ ДНЕС, СТАНДАРТИТЕ НА ФБ НЕ МЕ ГРЪМНАТ, ВИ ОБЕЩАВАМ, АКО НЕ ЗАБРАВЯ, ДА РАЗНИЩЯ ПО ЗАКОНИТЕ НА ДИАЛЕКТИЧЕСКИЯ МАТЕРИАЛИЗЪМ И ОБРАТНОТО, ЕДИНСТВОТО И БОРБАТА СЪС СОБСТВЕНИТЕ СИ ПРОТИВОРЕЧИЯ НА КАСОВАТА БОРБА С ТЪПИЯ СИ ПРОЛЕТАРИАТ! МОЛЕТЕ СЕ ДА ПОМНЯ…“

Като Гюро Михайлов съм!

***

МОЯТ НЕСКРОМЕН ПРИНОС В НÀУЧНИЯ ПОСТКОМУНИЗЪМ!

***

преамбюл

Нàуката винаги ме е теглила към себе си като комунист – власт! Мои нàучни открития са:

а/ Произходът, размножаването, възходът и спасението на Червените марсиански човечета в една отделно взета страна с размер като една човешка длан;

б/ Поправка на теорията на Дарвин за произхода на видовете в общност и превръща нето на маймуната в човек в частност, забележете – не через труда, както твърди Дарвин, а через мързела, който определено е много по-силен аргумент и стимул за набръчкването на маймунския мозък;

в/ нема начин да нямам поне още няколко нàучни проблясъка, в т.ч. и този.

В този смисъл, пред зорките ми очи се извършват дълбоки същностни промени в дълбоката същност на човешкото битие, Законите на човешкото съществуване стават все по-плитки и все по-малко същностни!  Както знаем, един от основните закони на Диалектиката е, че: Количествените натрупвания водят до качествени изменения!  И днешните обществени и личностни процеси блестящо доказват безотказното  действието на този закон!

***

Базис

Че Матриалното е в основата на човешкото съществуване, бит и култура, е доказано многократно от Дарвин, Маркс и Енгелс, Ленин, Сталин, Кастро, Мао, Че Гевара, а по българска линия – Георги Димитров, Академик Тодор Павлов и Тодор Живков – все блестящи научни умове, някои направо гении!  Ето защо, ние без да добавяме нашите допълнителни нàучни аргументи в полза на Матриализма, го приемаме като наложила се даденост и неотменима база за нашите разсъждения! Още повече, че с приемането на Матриялизма ( от Матриал – обобщаващо название на човешките части – глава, крака, месо, черва в т.ч. и дебело, суджук, спа хотели, изобщо целият матриал, който ни заобикаля  матриалния ни свят.

Знае се, че когато матриалното побеждава, духовното, в смисъл Идеята, в т.ч. и Националната Идея, духовните ценности като Религията, Традицията, Моралът, Възпитанието, Образованието, Почтеността, Честността, Дългът излизат в безсрочен отпуск. Може и вечен… Диктатурата на пролетариата, която е нищо повече от диктатура на бедните, простите и неуките над богатите, интелигентните и образованите е инкубатор за прогресиращо ( и прогресивно) създаване на още и още матриал, прост, неук и беден, така необходим за богатото съществуване на самия Матриализъм!

***

Нескромният принос

И тук достигаме до първия посткомунистически закон на диалектиката, който е двупосочен, и той е:

Количественото натрупване на простотия води до злокачествени интелектуални изменения, а злокачествените интелектуални изменения водят до натрупване на нови количества простотия!

Не е ли гениално? Доказателствата можете да видите на Бузлуджа, язовир Копринка, Народното събрание, напоследък  и в Жеравна и Рилските езера взети поотделно и заедно.

Второто, до което стигаме не може да се нарече Закон на Диалектиката, защото в своята същност, този закон измества самата Диалектика. Ето го:

Класова борба в същност не имало, няма, и няма да има! Има Касова борба, с която т.н. пролетариат изобщо няма нищо общо!

В този смисъл и  диалектическия материализъм плавно и естествено премина в  следващ и по-висш етап на Марксизъма-Ленинизъма , а именно –

Матриалистичния Диалектизъм!

Духовното прие формите на Ролс Ройс, Ролекс, Шушана, някоя квартална кръчма, кебапчета, суджуци, Дядо Николай, висш клир на отчет при руския патриарх, който пък е на отчет пред ФСБ, която пък е на отчет пред Путин, който пък е на отчег пред православянския си Бог, сиреч пред себе си! Националната Идея, духовните ценности като Религията, Традицията, Моралът, Възпитанието, Образованието, Почтеността, Честността, Дългът се конкретизираха във вечните български атрибути като потури, пояс, калпак, цървули и Даваш ли даваш балканджи Йово!

А що се отнася до новото понятие диалектизъм, то води началото си от времето, когато управляващите гордата ни територия говорят на диалект! Тато – на правешки, Гриша Филипов, Андрей Луканов, Милко Балев, Сергей Станишев  – руски, Сакскобурготски – неясто какъв, Орешарски – селско-кръчмарски, Борисов – банкянски, Нинова – просто селски и т.н.

Финал

Напред, нàуката е солнце!

***

Comments (1)

By Белчо Дончев, юли 19, 2018 23:32

Много е тъжно, макар и все пак поучително, на моята почти библейска (без няколко десетилетия!) възраст да разбереш, че си никой! Да си се родил почти след  деветият им септември,  цял живот да прекараш сред нищожества, а точно между тях да ти се налага да доказваш, че си Нещо, в смисъл просто, че си Мислещ човек, да проектираш сгради, да търсиш смисъл във Времето и Пространството, да съградиш и запазиш в рамките на човешките възможности семейство, никога да не те е било страх да си на първата линия, но не с пушка в ръка, защото си усетил, че твоето оръжие е Словото, а не патлака, да напишеш стотици стихотворения, есета, разказчета, да издадеш няколко книги, да те печатат безусловно във всички истински, но вече отдавна фалирали вестници, и накрая да разбереш, че си никой!

Тъжно, но неминуемо! И не само за мен. За всички като мен. Които сме много… Много повече от тези, които искат да ни неглижират! Един ФБ полицай на Цв. Цв. за едно денонощие може да унищожи стотици като мен! И го прави!

Е, и?

Ще ви припомня едно много старо мое стихотворение. Посвещавам го на тези, които блокират профила ми. Не и мен…

***
НЕ МЕ ПЛАШЕТЕ

Не ме плашете !
Вече съм убиван,
разстрелван,
бесен
и изгарян в пещ.
Не се лъжете в погледа унесен.
В умирането аз съм твърде вещ.

Не ме плашете !
Стрелян съм с интриги,
заслуги,
звания,
обидни думи,
глад…
Не ме плашете !
Мисля, че ми стига
заплахата на моя собствен ад.

Не ме плашете !
Вече съм разрязван,
купуван
и продаван
на парче,
разпъван съм на кръст,
и съм наказван,
и мъмрен,
като палаво момче.

Но се плашете,
ако спра да дразня
слуха ви нежен
с моя грапав глас.
Вий живи сте, когато аз живея
и мъртви сте, ако съм мъртъв аз.

1988

***