МИСЛЕТЕ!
Да пиша всяка вечер, или почти всяка вечер, при мен не е следствие безспорен талант, а поради непреодолима нужда. Това е като болезнената необходимост да направиш следващата, после следващата, после следващата крачка, за да излезнеш от кошмара. От тресавището. От подвижните пясъци, които искат да те погълнат. И аз бягам. Цял живот. Писанието е моето бягство. Не, че спасявам нещо кой-знае какво, но моят Бог не ми позволява да потъна без съпротива. Всеки стих, който съм написал, всеки текст по вестниците, безумно красивият ми и смислен сайт товае.то (благодаря ти Марти!), смислен, забележете, въпреки моето участие в него, всичко това са само крачки, които са ме отлепяли за малко от дъното. Колкото да направя следващата крачка. Не се оплаквам, животът ми беше и все още е изключително интересен, а за това, че е смислен, трябва да благодаря на вас, моите приятели и близки, на семейството си, и на себе си, защото, благодаря ти Господи, нито вие, нито те, нито аз сме тъпънари от социалистически тип.
Да пиша всяка вечер , или почти всяка вечер, при мен не е самоцел. Едно от първите четиристишия, което написах преди половината от вас да са били родени е следното:
***
Вулкан от думи, мисли, фрази
е в черепната ми кутия
и Годпод сигурно я пази
от мене.
Да не я пробия!
***
1982-ра, представяте ли си? Насред комунизма!
С такъв съквартирант в черепната кутия се живее много трудно, но и страшно интересно! В същност, човек почти никога няма избор между живот труден, но интересен, или живот лесен, но скучен, или живот розов, но измислен. Всеки се ражда насред живота си, покрай разума си, и извън смисъла си. Умният цял живот се терзае от този факт. Глупавият никога не се терзае за нищо.
Ако човекът не намери сериозни основания за собственото си съществуване, ако не намери сериозен смисъл в непрекъснатото си усъвършенстване, ако не помъдрее поне до това – да приема философски своето нищожество и своята единственост и уникалност, ако не разбере, че не е венецът на природата и последната брънка от усилието на Създателя, но е една от незаменимите брънки от вечният синджир, на който сме навързани всички ние – не по собствено желание, но притежаващи собствена воля и право на избор, ако Човекът рано или късно не разбере, че всеки от нас просто пренася Смисълът, или идеята за Смисъл от предишните към следващите добавяйки и нещичко от себе си, то това ще означава, че Божият експеримент, наречен Човек е провален, и трябва да се започне отначало!
„Всички се боят от Времето, а Времето се бои от пирамидите!“, вече не актуално!
Днес всички се боят от Времето, а Времето се бои от комунистите! Защото откакто се появиха от небитието марксово червените човечета , те загризаха Времето. Първо изгризаха миналото. После изгризаха бъдещето. Оглозгаха Нормалността, Вярата, днес са захапали Юнеско, Европарламента, от България са останали само спомени. От Русия не е останало нищо, един Путин и безкрайна медведевая скръб. От Северна Корея, Китай, Куба и Венецуела са останали само имената на техните вождове. И милиардите, откраднати от тях…
Обаче, комунист умора няма! Милиардите никога нямат край! Имаме предвид милиардите глупаци, като милионите в Гърция, които са готови да влезнат в бой, стачки, само и само да умрат по-бързо. Комунистът е тъпо, много тъпо копеле, казвам го без никакво удоволствие! Толкова тъпо, че вече почти седемдесет години ни управлява!
В една държава, в която управляват тъпанарите, единствените по-тъпи от управляващите са управляваните! Аксиома!
И мислете! Единственото, което прави разликата между маймуната и Човекът, е мисленето! До днес не съм чувал, чел или виждал маймуна, която умее да мисли като Човек.
Но съм чувал, виждал, чел, и срещал много хора, които не могат да мислят – досущ като маймуните…
Както вече ви писах, и аз, и майка ми ви четем. Тя вече не може да чете (възрастна е и има проблем със зрението), но аз й чета вашите неща на глас, за да не губи връзка с нормалното. Моля ви, пишете, независимо от всичко. Четем ви с удоволствие, а след като прочетем нещата, давам разпечатките на мой колега, който също ви чете.
„В една държава, в която управляват тъпанарите, единствените по-тъпи от управляващите са управляваните! Аксиома!“
Абсолютно вярно, само дето аксиома това не е, а си е чисто и просто един от основните закони по които се ръководи човешкото общество, откак се е пръкнало. И ако нямаше маймуномислещи човекоподобни, нямаше да ги има и тъпанарите. Едното предполага другото и са вързани необратимо, заклещени като кучета.
Бъди здрав!