ОПИТВАМ СЕ…
Въпреки, че не е често, но понякога си задавам въпроса – доколко мога да бъда личен, сиреч откровен при писане в собствения си сайт. И си отговарям – хем доколкото си искам, но и хем доколкото интелигентността ми позволява! Заявявам отговорно, че ако аз се чувствам задължен да пиша в него, никой от вас не е длъжен да го чете!…Обаче второто ми е страшно приятно!
От доста малък нося някаква неясна увереност, че всичко на този наш свят е обяснимо, не разбираемо, просто обяснимо от човешката интелигентност, не от образование, но то при всички случаи помага, не от произход, но той при всички случаи помага, но и че човешката интелигентност няма никакъв шанс, ако няма никакво образование и неопределен произход!
Никакво образование и неопределен произход по време на моето присъствие в Живота се наричаше Комунизъм! После го нарекоха Преход! Днес не го наричат никак! Просто си живеем там, където няма Минало, където Настоящето ни е чуждо, а Бъдещето е съвокупляване на Миналото с Настоящето по възможно най-перверзния начин, където нас самите ни няма! И се получава чалга! И политическа, и музикална, и „културна“, и духовна, и религиозна чалга!
От както светът съществува, битка за всеки ден от времето водят Духовното и бездуховното! Аз, моля за извинение, съм част от Духовното, с което не искам да се поставям на по-различна от всяка друга човешка позиция, просто на мен ми е малко по-трудно. Въпросите, които си задавам са различни от въпросите на бездуховниците, мисълта ми ме води по пътища и пътеки, по които с удоволствие не бих минал, ако бях бездуховник, но нямам избор, в главата ми ври и кипи от мисли и умни, и глупави, и странни, понякога дори и почти гениални, поне в първите пет минути, след които интелигентният човек разбира и се примирява с моментната си заблуда, както вече съм казал някъде: „Няма нищо по-трудно за човек от това да е умен, и няма нищо по-лесно от това да е глупак!“
Защото умният човек винаги е оставен да се оправя сам, а за глупакът се грижи цялото общество!…За българското със сигурност!
Да бъде човек личен и откровен в собствения си сайт, означава че е искрен и честен към себе си и към своите читатели! Защото единствината идея на собствено интернет пространство е необходимостта от място, където можеш да си истински и искрен.
Опитвам се да го правя…
***
И се сетих за едно мое наистина древно стихотворение, писано в Алжир, където Съдбата ме беше прегърнала през 1983-та, не преди, след Христа…
***
Когато някой в обществото на глупаци
със задължителния еталон не се покрива
и дразни с персоналните си знаци,
го обявяват – чужд на колектива!
И възцарява мисъл еднородна,
в която всеки глупчо скрива
зад позата си благородна
плодът на свойта мисъл сива.
А сивотата колективна се разлива
обгръща плътно индивид след индивид,
изглажда ръбчета, изправя мисъл крива,
създава нов биологичен вид.
…
Алжир, 1983