ПО ПЪТЕЧКАТА

By , февруари 21, 2012 23:54

***
Когато аз съм се родил
баща ми прозорлив е бил
и в името, което ми е дал
съдбата ми предначертал.

И ето ме сега. След мене има
следичка тънка, незабележима,
пред мен натаралежил се животът,
а по средата аз, със врат в хомота.

И тегля със надеждичката мнима,
че таз следичка незабележима
със времето, със приближаване на Срока
ще става по-дълбока, по-дълбока…

***
1985

Leave a Reply

404