ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ У ДОМА!

By , февруари 23, 2012 23:42

На Марти!
***
Родих се не по своя воля,
и не там,
и даже – не тогава,
а когато,
на чуждо място,
в някаква държава,
душата ми със първите си крачки
прохождаща сред чуждата тъма,
проглеждаща с едното си оченце,
ми каза ясно:
„Искам у дома!“

Край мене всичко бе невероятно!
Ту жежко лято, ту съвсем обратно,
ту мъка,
ту сълзи,
ту смях щастлив,
бях жив,
случайно в тази суматоха,
но някъде, дълбоко,
над ума,
от времето преди да се родя,
далечна мисъл,
ровеща във нищото
ми казваше, животът ми разнищвайки:
„Ти искаш у дома!“

А бях сред хората, които ме обичаха,
и бях сред хората, които аз обичах!
Те , влюбени във мен, към мене тичаха,
аз, влюбен в тях, към тях все тичах, тичах…
ала Съдбата –
щедра
и добра,
Припомни ми:
„Ти искаш у дома!
Не тичай!
Тичането
обърква крайното засичане,
когато неосмисленото тичане
се смесва с хронометъра на времето,
отчитащ смисъла на всяка мисъл…
Ти просто искаш у дома! “

Е,
днес не съм при вас.
Това е ясно!
При вас е тясно!
Мисълта се дави
във собственото си несъстояло раждане!
Тя, мисълта , умира сам сама
сред пепелта на неуспели граждани,
и неуспелите поети като мен!
Не ме мислете!
Аз не съм умрял,
Живял ли съм, или не съм живял,
живял ли си, или не си живял,
това шега е само на ума,
не знам къде сте вие,
и не знам –
каква е тази тъжна пустота…

Но аз съм си отново у дома!
***
22.12.2012

Leave a Reply

404