КОГАТО СЪРЦЕТО Е ПРАЗНО УМЪТ Е ОПАСЕН!

By , февруари 24, 2012 23:32

Малкото дете във всичките си игри се прави ако не на възрастен, то поне на порастнал човек, и в това си искрено, чисто и детско усилие е понякога малко смешно, но винаги много чаровно, мило, защото е откровенно, наивно, а нерядко, направо винаги, и много истинско!
Възрастният човек е склонен да се вдетенява. И изглежда като пълен идиот! Аз ли не знам…
Сърцето на детето е пълно с любов! Детето е щастливо само от любов и чрез любов! Умът му все още не може да обхване магията на любовта, която носи в сърцето си, но за щастие или нещастие расте.
И Умът започва да се включва във всекидневието, изпълнено до вчера само с любов.
Умът е двигателят на човешките действия и бездействия.
Разумът е регулаторен орган на Ума.
Сърцето е нещо съвършенно друго!
Няма Ум или Разум, които биха могли да изхвърлят образът но Майката от сърцето!
В известен смисъл, разбира се спорен, разбира се непълен, разбира се неясен, това, което неизменно и безапелационно крепи сърцето на всеки човек, е неговата майка! Всички ние, щем или не щем, дължим своята доброта, своята нежност, съпричастност, своята нежност, всичко топло и близко, което носим в сърцата си на Нея…
Майко!

Разумът дължим на бащите си! Но тази тема тази вечер я оставяме за друг ден.

Когато Сърцето е празно Разумът е излишен!
Познавайки интелектуалния си минимум, със сигурност не съм го измислил аз, но ако няма други претенденти за авторство, отстъпвам го на най- напористия!

Разумът е Нещо, до което Човечеството в общност и Човекът в частност, все още не са се докоснали, и както вървят политическите, икономически, социални и всички други далавери, наричани в съвкупност – мафиотски, няма и да се докосне. Човекът е велик като личност и празно място като човечество.
Умът е също толкова неуиловима субстанция на човешкия мозък, както и Разумът. По дефиниция Умът би трябвало да ражда идеи за Настоящето и Бъдещето, а Разумът да ги контролира и селектира като „полезни“ и „Вредни“ . Томазо Кампанела, „Остров Утопия“!..
Остана ни Сърцето!
Сърцето не е само анатомичен орган, кръвна помпа, впръскващ жива, окислена кръв във вените ни, в капилярите ни, в дробовете ни, в мозъците ни…
Сърцето човешко е нещо неуловимо, необяснимо, сърцето човешко носи любовта – омразата я носи Разумът – човешкото сърце никога не трябва да бъде празно, защото това означава, че Човекът вече не носи любов…
А когато в човешкото сърце няма Любов, Умът е не само излишен, не само вреден, става опасен!

Leave a Reply

404