ДЕЖА ВЮ!

By , юни 19, 2012 22:06

Това, което ме кара да пиша всяка вечер, или почти всяка вечер тук, е непреодолимото чувство, че ние, българите, имаме алтернатива! Ние, българите, както и всяка друга нация, сме фрашкани с умни хора! Бедата ни е, че не ни управляват те, а глупаците! Тарикатите! Гьонсуратите! Ченгесарите! Хора, нямащи нищо общо с България! Никой не може да заблуждава един народ вечно, това е постулат! Тази вечер ще ви публикувам стихове писани преди, а някои буквално преди десети ноември 1989-та. Причината да го направя е, че имам същото усещане! Мечтая да съм прав!

***
НЕЩО НЕЙДЕ БУЧИ

Нещо нейде бучи. Нещо нейде клокочи.
Нещо нейде расте и се готви да скочи.
Но не е резолюция,
и не е изложение,
и не е институция,
и не е предложение,
и не е отчаяние,
и не е вдъхновение,
и не е оправдание,
и не е настроение,
а какво е , не знам, но е буйно, клокочи
вътре някъде в нас, и се готви да скочи,
но не е и безсилие,
и не е обещание,
и не е изобилие,
и не е завещание,
и не е пренареждане,
и не е заблуждение,
и не е понавеждане,
и не е престъпление,
и не е,
и не е,
и не е,
но клокочи,
и е живо,
расте,
и се готви да скочи….

***
30.01.1989

***

НАПРЕД !

В железен строй вървим напред.
Не сме добре, но сме наред.
Вървим натам, вървим натук,
вървим във крак, като юмрук,
жена до мъж, баща до син,
във сняг и дъжд – като един,
и всеки глух, и всеки сам,
вървим натук, вървим натам
във строй единен и сплотен –
до тебе – той, а ти до мен,
върви орач, върви доцент,
върви водач (за тоз момент),
върви работник до плувец,
миньор – до оперен певец,
върви директор до поет,
Кръгом!…Напред!…Кръгом!…Напред!…
Натук!…Натам!…Натук!…Натам!…
Вървя и аз. Къде – не знам,
не сме добре, но няма глад
сред босоногия парад,
вървим, издигнали плакат,
че няма връщане назад –
Кръгом! Напред! Кръгом! Напред!
Кръгом!….и всичко е наред !

***
20.04.1989

***

ЕСЕН `89

Свалят чворестите клони
позлатените пагони
върху сивия цимент.

Старата корона рони
дъжд от укази, закони
в жълто-восъчен пигмент,

и със танц оптимистичен
многоцветен и лиричен
обещава пролетта.

Но Земята посивяла,
много чула и видяла,
стигнала до мъдростта

на природните закони,
знае – шум от стари клони
няма пролет да роди.

Тихо зъзне уморена-
тази драма позлатена
е играна и преди.

08.09.1989

Leave a Reply

404