ДУПЛИКА

By , юни 22, 2012 19:23

Дианче, в писането ми към теб няма нищо лично! Не познавам нито теб, нито екологът от твоето интервю, нито набития оператор, нито побойника, не вземам страна, просто съм принуден от теб да споделя някои неща, пълнещи последните ни десетилетия. Не с теб, аз си ги споделям по принцип, както би се изразила ти – този сайт си е мой, и тук аз определям и въпросите и отговориите, и началото, и края, и думите които вмествам между тях! Няма да ти дам думата така, както ти не я даде на господина срещу себе си!

Говорим за синдрома Слави Трифонов, чиято рожба си и ти! Синдромът на агресивността, на нахалството, на липса на уважение към събеседника, към самоизявяване на всяка цена. Ти не си единствената. Иван и Андрей са други негови дечица! В политичести план славитрифоновщината е средата, сред която се пръкнаха Волен Сидеров и Яне Янев, за малко не се пръкнаха Алексей Петров и Христо Ковачки, пръкнаха се риалити шоута като биг брадър, островът на изкушението, фермер търси знам ли кво, пръкнаха се архонти, пръкна се дядо Николай пловдивски, пръкна се всенародна простотия и фалшива християнщина, лигава русофилщина, Дианче! Сред тази простотия и неграмотност тато от правец, боко от банкя, цецо от не знам къде, вежди от културата, сергей от станишевите, тошо от органите, герговите и двамата – от същите, или пък от руско-съветските органи, няма разлика са мерилото за нормалност по време, когато цялата ни държава е не на границата, а с няколко крачки отвъд нормалното! Всички мразят Костов, защото говори нормално и загрижено! Всички обичат Бойко, щото говори глупаво и безотговорно!

Ние трябва да се определим, Дианче! Не ми се сърди, че ти говоря на име и някакси интимно, но аз съм поне два, ако не и повече пъти по-стар от теб! Моята надежда се крепи на твоето поколение! На младите, умните, знаещите и можещите! Ти сама избираш думите, които аз слагам между началото и края на тектовете си към теб и към тези, които ги четат случайно или нарочно!

Знам, че ако не ти е трудно, то във всички случаи ти е неприятно да ме четеш. Ако изобщо ме четеш. Но аз не съм ти враг, и не те мразя! Ако си достатъчно умна, поне толкова за колкото се мислиш и навярно си, ще ме разбереш!

Ако ли не – просто нямам време да чакам!

Leave a Reply

404