БЪЛГАРИЯ – ДО ПОИСКВАНЕ!
13.11.2008

България е тъжна страна!

Навярно би могла да бъде достойна и достолепна (едно и също е, но достолепността е заредена с автентичност и национална гордост идваща от времето преди комунистите, когато България наистина е била достойна Държава!), но има смислова разлика между понятието „Държава” и понятието „Страна”. Държавата е нещо, с което всички се съобразяват, а страна е друго нещо, територия, която всеки може да прегази. „Хороша страна Болгария, но Россия лучше всех!” В тази съветска и безсмислена словоредица е казано ясно – нашата територия е страна, която принадлежи някому, но не и независима Държава, с която е нужно да се съобразяваш. Никой никога не е чувал израза, че Англия например, е хубава страна, но Америка е лучше всех, нали? Защо ли?

България е тъжна страна! По тази причина Йосиф Кобзон пее изключително близката за него българска песен „Моя страна, моя Болгария!” Защото наистина е тъжно, поне за мен, че тази страна е негова, а не моя. Единственото мое нещо в тази страна са моите мисли, но пък те не интересуват никого.

Истинското спасение в една тъжна страна е бягството от нея! А моята бивша Държава и настояща държавица България е пълна с бегълци! Всички бягат от нея, аз също. Бягаме, и я оставяме не „гола, нахална и млада”, а разголена, отчаяна и отвратена от себе си, от подмяната, от безсмислието, от безнадеждността, от перверзията, от гигантската лява лъжа, в която умира всяко разумно намерение, всяка надежда за бъдещето, всеки смисъл, всяко почтено и честно усилие. В моята страна всичко, освен лъжата умира, поради което тя, България, е тъжна.

Тъжна е, защото бетонираха девствените й плажове. Тъжна е, защото изсякоха вековните й гори. Тъжна е, защото изтровиха реките й. Тъжна е, защото откраднаха върховете и планините й. Но е най-тъжна, защото профанизираха децата й. Тъжна е, защото бавно и мъчително убиват мъдростта й – възрастните хора – те просто са излишен баласт! Тъжна е тази страна България, защото в нея се случва не това, което трябва да се случва, а това, което е написано в някакви парцали, които имат наглостта да се наричат вестници. Тъжно е да съществуваш в такава страна, защото, вярвайте ми, съществуването не е живот!

България е държава до поискване. Знаете ли какво значи тази дестинация?

Държава „до поискване” е термин означаващ, че в момента тази държава е ничия. Адресирана е до някого, но той може и да не се появи. Имам съмнение, че е адресирана до мен, до децата ми, до теб, до децата ти, до него, до децата му, но не съм сигурен, че сме получили бележките за явяване при гише номер едно на пощенска станция България, за да си получим пратката. Изпращачите са прадядовците, дядовците, прабабите, изобщо, хората,които ни обичат все още, нищо, че отдавна не са живи по общоприетите стандарти. Обаче някой е заменил бележките. Те са препратени до Бойко, Първанов, Станишев, Симеон, Доган, руменоиди с всякакви съветски имена, до ченгета, до деца и внуци на комунисти, до престъпници и мафиоти, до хора ограничени и ограничавани от службите, до национални предатели и тайни агенти на най-тайната тайна служба под слънцето – руската. Те искат моята Държава! Много я искат!

Те я искат не защото я обичат и я усещат като своя. Те я искат не защото
„…настане вечер, месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен…”,

а защото вседържецът от Кремъл я иска за плацдарм срещу нормалността. Защото на този свят има две нормалности. Едната е нормалната. Другата е руската! Откакто в моята изключителна Държава има поне един умен човек, той винаги е казвал-

Пазете се от Русия! Пазете се от Русия! Пазете се от Русия!

Ето по тази причина България е тъжна страна! Ние за пореден път спряхме да се пазим от Русия. Тук трябва да признаем, че има и по-тъжна страна от България. Това е самата Русия. Защото тя няма от кого да се пази! Нея никой никога не я е заплашвал! Разбира се, освен самата Русия!

Извинете ме за частното мнение, но цялата руска история е пълна шизофрения, с която ние, днешните българи, нямаме нищо общо. Прадедите ни са направили каквото е възможно, дали са на Русия писменост, култура, християнство, книги са й дали, нещо, които е било непознато по руските степи, обаче, трябва да признаем пълния крах на българската културна инвазия в азиатския департамент на световната култура.

И да си призная, не виждам причините, поради което България трябва да продължи да е тъжна страна! Вярно е, с Русия нищо не успяхме да постигнам. Русия си остана тъпа, азиатска и неконтактна. Бог с нея! Да я оставим на руснаците.

Крайно време е да опитаме с България! Тя ни чака! Нас, не руснаците. До поискване!
Искаме ли я?
*****