Този текст не се препоръчва за ПатрЕоте, Комуноиде, гербероиде, оти може да им изпуши некой реотан. Като си помисля – изобщо не се препоръчва…

***

В същност, основният проблем пред България днес, както и пред България вчера и утре е – кое е първичното:

Духовното, сиреч Духът, Разумът, Бог, или ;

Материалното , сиреч – чехълчето, амебата, маймуната, комунистите.

Понеже съм учил по задължение простотиите наречени „Диалектически материализъм“ и „Исторически материализъм“, макар и със „зачьот“, русизъм, значи зачитане, признаване без изпит, ама то беше преди половин век и съм го забравил като наука, но ми се мержделее, че разликата между „идеализъм“ и „материализъм“ е много проста.

Нарича се Бог!

Материалистите казват:

– „Няма Бог! Има Дарвин!“ Идеалистите ги контрират:

– „ Добре де, но как и кога точно и по какъв начин маймуната стана Човек?“ . Материалистите казват:

– „ Ами чрез труда, чрез разделянето на човекомаймуноподобните на класи – подтисната и подтисническа!“. Идеалистите отговарят :

– „От както се помни Разумният човек бачка, сиреч, според Дарвин – работи! Да е поумнял от това? Да е еволюирал от „Разумен човек“ в „Мислещ човек“? Защото Разумът е нещо всеобхватно и всечовешка даденост, докато Мисленето е чисто лична и персонална дейност, нямаща нищо общо с маймуните на Дарвин!“

– „ Да, но аз чисто материалистически мога да ти резна главичката, да ти взема имотчето, да ти чукам сестрата, която нямаш, да ти открадна паричките, да ти прееба законите, да ти продам държавата, и да купя дори и представителите на твоя Дух – Клира, Духовниците, за които Духът е прикритие, Свещениците, за които свещеното вече не е Духовното, а са Ролекси, свещоливници, лимузини, банкови сметки, любовници от двата пола по избор и предпочитание, и какво предлагаш ти?“

-„ Единствено своя живот и своя Разум! Просто нямам нищо друго…“

Вероятно този текст ще остане неразбран и с пълно основание. Той ще остане и недописан. От мен. Ще го допише синът ми, ще го допишат внучките ми, този текст е безкраен! Не разбирам това противопоставяне на Духът и Материята! Те не могат един без друг. За някои Духът си отива преди Материята. За други духът живее хилядолетия след Материята. Би трябвало да се прегърнат и ползват по предназначение. Духът временно е вътре в Материята. После конкретната Материя винаги и дефинитивно напуска конкретния Човешки дух. Но докато я е имало, тя, Материята, е направила този Дух жив! А Духът винаги с любов и благодарност пази спомена за своята Материя в безкрайността на Времето.

Комуто е дадено…