ДА СИ ЖИВЕЕ ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ 2018!

By , септември 7, 2018 12:46

Уважаеми сънародници,

Дето има една дума – пак идва девети септември. Дето има една друга дума, то и вчера си идваше девети септември и утре пак ще си идва девети септември. Дето има една трета дума – ако си достатъчно тъп, то всеки ден си идва един чисто нов девети септември! Условието е само – да си достатъчно тъп…като комунист.

***
Какво е Девети септември? Просто нещо:

Силна и нагла руска армия, продажни български политици, прост народ и един ВОЖД И УЧИТЕЛ – БОЙНО ЗНАМЕ И ПЪТЕВОДНА ЗВЕЗДА!!!

 Имаме ли го това и днес, седемдесет и четири години след ОНЗИ девети септември?

Имаме силна и нагла руска армия!
Имаме продажни български политици!
Имаме народ, който е още по-прост!
Имаме ВОЖД И УЧИТЕЛ – БОЙКО ЗНАМЕ И МАГИСТРАЛОВОДНА ЗВЕЗДА!!!

Значи си имаме и нов девети септември 2018-та!

 Да ни е честито!

***

Девети септември не ни е на оная рабатя! Ние сме на неговата!!!

Сиреч, този фатален ден постави  нашата европейска държава на нечия източна такава работа, и КОЙ до днес си я върти там… Кога ужким наляво, кога ужким надясно! Според както каже Кремъл.

Та дето има една дума – пак е девети септември. Ден, в който човек се определя – нормален ли е или идиот. И в едното няма нищо страшно и в другото. Ако е нормален, то девети септември ще отиде полека лека на кучето еди къде си, където му е мястото.  Ако е идиот, то неминуемо в най-скоро време той самият ще отиде на историята в същото място, където е и мястото на комунизма. Лошото е, че с него там ще отидем и всички ние.

Големият въпрос на нашето съвремие е: ние ли ще пратим комунизма на кучето под опашката, или самият комунизъм ще продължи да ни прави на идиоти!

Ние определяме девети септември като нещастие за целокупния български народ (включително за  комунистите). Ние определяме девети септември като  чисто и перверзно изнасилване на българската нация, апропо нация далеч по-древна, по-организирина и по-културна от руската преди, по време и след изнасилването, нация, в която шепа престъпници, за които това изнасилване е единствената им идентификация и гордост, шепа престъпници, които обезличават това, което в действителност сме – просто българи, а не прости рублофили, определят дневния ни ред.

Ние, българите, сме различни. Ние не сме комунисти! Някои хора не знаят какво значи това.  Но ние го знаем,  Вие също!!!

Мислете за девети септември. Простичко, без патос. Такъв, какъвто си е. Жесток, кървав, нагъл, прост убиец. Като комунизма.

Защото, дето има една дума-днес пак е девети септември! Да си припомним по детайлно…

*****

Текстът по-долу е въведението в книгата ми Делириум 2 – КОШМАРЪТ ТРЯБВА ДА ПРОДЪЛЖИ. Преди това е публикуван в леко различен вариант, мисля в ОЩЕ ИНФО на Любо Данчев. Просто около всеки девети септември му е времето за повторение… Разликата е, че в този вариант героите са с почти истинските си имена…

 

***

 

В ЧЕСТ НА ПРАЗНИКА!

–           Здравейте, другари, как сте, как сте? – пошегува се Тато.

–           Добре сме, добре сме, другарю Тато – пошегува се Политбюро.

–           Мочо – обърна се той към Мочо Папазов, по Просветата, Културата, Науката, Възпитанието и Образованието, – утре е най-големият български празник. Можеш ли от един път да познаеш кой е той?

–           Седми Ноември, другарю Тато – отговори Мочо без да се замисли, защото само така можеше. И се намоча, щото само това можеше.

–           Милько, тоя Мочо вече не става за нищо – рече другарят Тато – изнесете го и внесете друг.

–           Вече е направено, другарю Тато!

–           Кой е тоя?

–           Другарят Джорджи Юрдàнов, уважаеми другарю Тато. Сам си пише името.

–           Като го гледам не отбира много от култура. Може да стигне максимум до Не-додялко, Ст Тц Тц Тцанев и Тцончо Дончев.

–           Възразявам за последния – обади се Пако Теков от втора маса. – този Тцончо Дончев написа “Наследниците” и ме омаскари персонално и фамилно.

–           Пако, трай си, щото ще разкажа случая с приема у френския посланик.

–           Другарю Тато, такъв случай нема.

–           Има Пако, има Теков, и сега ще ти го припомня за срам на поколението. Помниш ли, френският посланик те беше поканил на некакъв прием. Като сте седнали всички по софрите, той минал, здрависал се персонално. Стигнал до теб. –Бон Апети! – рекъл той. – Пако Теков! – си му отговорил ти. – Не знаеш френски, Пако, не знаеш, Теков!

–           Виноват, другарю Тато!

–           И като си виноват – какво ще му отговориш другия път, когато френският посланик ти рече “Бон апети”?

–           Дако Меков – гордо отговаря Пако Теков. – И той не знае френски.

–           Голям праз! – обажда се Авджи Пенчо Африкански.

–           Пенчо, като се обаждаш, да те питам – като беше на последното си сахари в Африка що утрепа?

–           Сафари, другарю Тато, хаха-хаха-хаха, сафари. Утрепах четири ноплийзчета, можех и още, ама ме ограничиха.

–           Какви са тези ноплийзчета бре, Пенчо?

–           Ами едни такива черни, с изпъкнали джуки като на Билько Малев и Грегорий Филипович, ама едновременно. Изскачат пред фаровете в тъмното на Африката и като насочиш пушката към тях, викат някакси жално: “Ноплийз!…Ноплийз!…Буммм!! Можех и повече.

–           Другари, пак ще попитам – що е утре? Днеска сме осми септември. Е, що е утре?

–           Денят на българо-имперската писменост Кирилий и Мефодиев и неколкото им по-големи от тях  имперски братя – някакси спонтанно, с ентусиазъм и съвсем не намясто се обади пресният завеждащ, отвеждащ, приспиващ, таковащ и нетаковащ ни от наука, ни от култура, ни от образование – Джорджи Юрдàнов.

–           Джорка, ти си трай. Ти тепърва има да дрънкаш глупости по всички въпроси. Не бързай като шиле пред Лартията! – отряза го тутакси Билько Малев.

–           Билько – обади се също не намясто Грегорий Филипович. – Здес фсеки можеть да се излагать колкото си искать, но никто не можи пофече от тебя.

–           Оди учи български бе, фъфлек!

–           Другари, другари, не така! Какъв пример даваме на широките червени народни маси? Да спрем с нещата, които се записват – обади се тихо, но всички го чуха, ДеСе, шеф на вътрешните работи и ДС. – Утре е Девети Септември! Да се съсредоточим върху този проблем.

–           ДеСе, че за кого е проблем деветий Септемврий?

–           Уважаеми другарю Тато, ние този велик българо-имперски празник го празнуваме вече за …енденадесети път…енденадесет пъти обещаваме на простолюдието, че нещо вече ще му се случи, а то някакси  не се случва. Това, което тук си обещаваме на нас си, се случва. А това, което им обещаваме на тях – не се случва. Те това е проблемът, другарю Тато!

–           ДеСе, да ти имам проблемите. И не ме дразни, щото ще те сменя с АНДРЕЙ-чо!

–           Другарю Тато, татко.

–           Кажи, Блюдоедочка ти мая.

–           Утре е светлият празник на освобождаването на Нашата Народна Републиканска Държавица от мрачното монархо-фашистко робство, което стана възможно благодарение на Великата Червена Имперска армия и Тато Янчо Партизанчо!

–           Видяхте ли бе, селяндури! Това е кръв! Браво, Блюдоедочка ти мая, браво, моето момиче! От днес и ти си член на Политбюро, ЦК на БКП, министерски съвет,  държавен такъв, и ще те дам на едно наше момче, васерманистче…

–           Ватерполист, другарю Живков. Добро момче, наше момче, малко вятърничаво, ама устато и корназ!

–           А ма, Цоло, нещо мирише откъм теб.Да не би да си се…

–           Стига бе, Янчо! Аз така си мириша от малка, ама едно време не го усещаше. Обаче, откак намери Дражка, и почнах да ти намирисвам.

–           Другарю Тато, Тато – се обади един от поетите на осма маса. Той иначе си беше истински поет, но папкането на осма маса изисква жертви и Поетът реши, че сега му е времето да ги направи –

В теб има нещо от Левски!

В теб има нещо от Ботев!

И мойто сърце ръкоплеска

в името на живота!

–           Айде сядай там и яж – приземи го другарят Тато – и внимавай какви ги подреждаш. Другото както и да е, но какво е това виме на живота? Животът, драга ми интелигенцийо, виме няма. Виме има народът. Затуй всичко, което ние тук правим, жертвите, които дадохме, жертвите, които направи Народният съд тогава, и досега, и що е време напред, са за това виме. Ние това виме с кръв сме го взели, с кръв ще го дадем! Ха-ха-ха…

–           Другарю Тато, няма ли утре по случай светлия българо-имперски празник да изненадаме това виме с някакво историческо решение, като преход от незрелия комунизъм в презрелия такъв?

–           АНДРЕЙ-чо, моето момче, няма добре да свършиш, ако все така даваш акъл на по-големите от теб. Сега си трай там, да се обичаме. Слушайте всички: Утре обявяваме, че правим от ТеКеЗеСетата – ДеЗеСета. Както е във Великата Империя Майка. След четири месеца обявяваме, че ДеЗеСетата стават АПеКата. В това време…

–           Другарю Тато, това ТеКеЗеСе, ДеЗеСе, АПеКа не е ли едно и също?

–           Естествено, Балько, не ставай смешен, но пейзаните ще го разберат след много, много години. Слушайте ме тъпанари, слушайте Тато, защото малко му остава! Слушай АНДРЕЙ-чо, слушай Татьовото! Не е важно как се казва едно нещо. Не е важно какво говори това нещо. Важното е, че ние отворихме в сърцето на Държавицата такава  рана, че тя никога вече няма да може да се изправи. Тя, Държавицата де, винаги ще е наведена, абе, така да се каже – надупена, ха-ха-ха, и ние винаги ще сме й отзаде. Ще се прекръщаваме на социалисти, даже и на капиталисти. Ще управляваме с царе и монарси. Ще си делиме мангизите с мафиоти. Ще купуваме всичко, що е продажно. Ще трепеме всичко, що ни се опира. Ще омаскаряваме всичко, що е свесно! Ще умърсяваме всичко, що е чисто.Ще дишаме отзад на всеки, що мисли. Ще мамиме всеки, който се колебае. Бъдещето е наше! Света може и да загубихме, но тази държавица си я спечелихме. Големи ахмаци живеят в нея. Само искат некой да ги лъже. Лъжете, другари, лъжете и няма празно! Закривам заседанието!…Ние винаги сме тук!…Ще се видим оттатъка…Рот фронт…Венсеремус…Сини боклуци…Костов е виновен…Но пасаран…Досвидания товаришчи …Нас не догоняааат…

***

 

Leave a Reply

404