В един момент
( звучи надявам се
достатъчно банално)
замислих се,
и в този миг разбрах,
че всичко покрай мене
е нормално…

Тогава полудях…

 

***

РОССИЯ!
СТИХОВЕ ЗА И ОТ ТАМ!

Белчо Дончев
***

ТЕХНОЛОГИЧНОТО ИЗДЕЛИЕ

Да сковаваш кофражец,
да слагаш тук-таме железца,
да забъркваш бетонец
от някаква си неизвестна марка,

да измазваш със вар и калчица,
за да направиш кошарка
и да запалиш в нея огън
за теб
и за твойте дечица –
звучи пасторално,
но е банално,
остаряло
и
индивидуално.

Истината е другаде.
Индустриално!
Вместо колиба – град!
Не за някого си – за цял народ!
Значи – завод!
Значи – комбинат!

А в тях, така да се каже,
ще пеят железни кофражи,
ще святкат заварките,
ще се контролират марките
под погледа безпристрастния, строгия,
на внесена от изток технология,
която не знае предели
в превръщането на хората в панели –
еднакво дозирани,
еднакво армирани,
еднакво формирани,
правоъгълни и номерирани,
бих казал – програмирани,
което, макар и до някъде сиво,
е ясно,
управляемо
и по своему- красиво!

 

Не ме гледайте накриво
Технологичното изделие
не е ръкоделие.
То не се интересува
добре ли е,
зле ли е,
дали е щастливо?
То дори не е живо.
То просто съществува!

За него няма Душа,
няма Бог,
няма Идея,
няма Изкуство,
няма Култура.
Има вода, цимент , чакъл
и арматура.

За него Слънцето не се мотае
там горе, по небосклона
поради разни научни теории,
поради разни митични истории,
а просто, за да произвежда калории,
които по-бързо втвърдяват бетона.

За него няма Вчера,
няма Утре,
няма Днес,
за него дори любовта
е технологичен процес,
мултипликация
на технологичното изделие –
в технологична нация!

За това – стига безделие!
Стига миражи!
Технологията е жива!
Червените до кръв кофражи
нямат алтернатива!
Те ще разрешат
човешката ви дребна драма!

Тоест,
пътят е един!
И никакви други пътища
няма!
***

 

***

СЪДБАТА МИ ПОЧУКА НА ВРАТАТА

Съдбата ми почука на вратата.
Отворих ú.
Не бе особено красива,
не бе богата,
не бе помпозна,
не бе позната,
навярно някой друг
би казал,
че е малко грозна,
но след като смути
на самотата ми покоя,
приех я
като своя.

Тя не успя дори да ме целуне.
Разбрах, че всичко е насън
и се събудих.
Бе страшно тихо вън.
Бе празно, като във хотел
запратен нейде в края на земята.
И никой не стоеше пред вратата.
И никой,
никой
не стоеше пред вратата,
освен единствено,
разбира се,
Съдбата !
…

Украина-Староконстантинов
***

 

***
РУСКИ СТУД

1.

Тихо се стеле руски студ.
Сив студ.
Мъртъв студ.
Пространството се сгромолясва
под тежестта на сивия лед.
Хората са с посивели лица
в сиви палта като шинели.
И сива омраза
вледенява сивия им дъх
с мирис на водка.

Водката не е сива.
Водката е океан,
в който сивите мозъци търсят
зелени брегове,
жълти плажове,
синьо небе,
оранжеви платна,
дългокраки мулатки,
интелигентни мъже,
звуци,
аромати,
цветове…

А сивото на облаците
притиска небето към земята –
върху сивите дървета,
сивите къщи,
сивите хора в сиви палта като шинели,
загърнали в тях своята сива омраза.

Руски студ.
Сив студ.
Мъртъв студ.
Студ…с дъх на водка…

 

2.

А някъде долу
под прозореца ми
токчетата на жена почукват
по паважа,
като
върху
клавиши
на
пиано.

Късно е.
А може би е много рано.
Но мен
и моята водка
това не ни засяга.
Времето е затова –
вечно да бяга
от много късно – в много рано,
от бъдещето в миналото,
като вълни на океан,
но винаги минава
през мен
и моята водка.

А водката,
приятели мои,
е лодката,
с която плувам в настоящето.

И още какво да ви кажа?
Навярно съм пиян.
Но това не е важно.
Свири Клайдерман
и под пръстите му
звуците плачат в нощта
като токчетата на жена,
които бавно
и самотно
се отдалечават
по паважа…

…

Русия-Каменка

***

 

***

СЪДБА

“ – Съдба ли си или каква,
но погледни и виж –
мен вечно пращаш към Москва,
а другите – в Париж.

Да кажа, че ми се реве,
не ще е за добро,
но други возиш в Бе Ем Ве,
а мене – във метро…”

“ – Животът, братче, за беда
не става по поръчка.
Едни се раждат под звезда,
а ТИ – под петолъчка…”

Русия-Москва

***

 

***

СЪМВА СЕ

Съмва се
и се здрачава вън.
Вън е нейде в края на земята.
Времето се ниже.
Като сън.
Пусто е и празно във душата.

Жив съм още –
неизвестно как.
Зее незаключена вратата.
Ни приятел идва,
нито враг.
Пусто е и празно във душата.

И по онзи,
древен ритуал,
просто вземам чашка във ръката,
бавничко изпивам своя дял
и ми става тежко на душата.

 

Русия-Екатеринбург

***

***

ХЕЙ, ПРИЯТЕЛ !

Хей, приятел, живял ли си сам?
Мимо теб да се трупат снежинки,
да заспиваш на петстотин грам
и при этом – на доста годинки?

Хей, приятел, Великата Русь
като някаква зла орисия
все се пречка по пътя ми. Пусть!
Аз поетому нàчал да пия!

Хей, приятел, не е за пари.
Просто тука ме сброси съдбата.
И видел я такива игри,
че в два слов – закружилась главата!

Хей, приятел, защо ми е враг?
И защо тук намесилась мафия?
Я хотел жизнь прожит – просто так.
А инàче мне, бляд, эпитафия!

Хей, приятел, не надо нам драм.
Аз в такива игри не играю.
Просто надо по петстотин грам
и пора. Тоест, я засыпаю…

…

07.02.1998г.  Русия-Екатеринбург
***

 

***

„ДА ЖИВЕЙ РУСИЯ!“

Когато вечер тежка падне,
далеч след пладне,
а и не виждам нито лев
във собствената си кесия,
и го докарвам до просия,
си псувам:
„ДА ЖИВЕЙ РУСИЯ!“

Русия просто не умира!
Русия просто няма мира!
Русия винаги минира
пътечката от този свят
към своя „православен“ ад
във кръв потънала до шия,
обаче:
„ДА ЖИВЕЙ РУСИЯ!“

Край мен Животът тъжно бяга.
Подпрян на просешка тояга
аз гледам, с буца във стомаха
смъртта на родината си стряха…
Продажна наша орисия! –
да мрем,
но:
„ДА ЖИВЕЙ РУСИЯ!“…

***

***
ОРИСИЯ

Дали Животът е тиктак,
отмерващ времето
или тактик,
пресяващ семето
на битието…
ще разберем със времето.
Или пък с питието…

Живеем във разкрач,
уж нейде стъпили,
но някъде по здрач,
съвсем до нищото
избива ни на плач…
Защото Времето ни е разнищило!

Изкормило!
Черва, лъжи, убийства, простотия,
надежди мъртви, жива чалгария…
това сме ние днес!
Това сме ние!

А колко просто е!
Да се напием!

А щом това е наша орисия
и няма шанс за прокопсия –
да следваме Русия!

Пия!

2015
***

***
ДОБРЕ МИ Е!

Си мисля някак си странично и далечно-
какво е тленно? И какво е вечно?
Го търся в интернет, във кабеларките…
А интер – нет! Там само джуркат джарките!
И като някакъв такъв социопат
стоя дори не в шах, направо в мат
превърнат в новия биологичен вид,
полухуманоид,
полухибрид!

Животът ми е водка с вкус на ментичка,
на челото с георгиевската лентичка!
„За Родину!“ Аз в Родину не был!
Родината си аз съм я пропил
продал, потом отново покупил,
на денги, я которые украл,
потом продал на водку… и упал…

Сега лежа. Съм целия във кал.
При нас, в Русия, няма тротоари!
До шестгодишен аз изпитвах жал
за себе си! Край мен бе фраш с Другари!
И ни един приятел! Съм руснак!
Приятелят ми е Смъртта за идиоти!
Съм си оттам! Знам, просто няма как!

Смъртта в Русия е камара от животи!

До шестгодишен, мисля, бях Човек,
изпълнен със любов и със величие.
А днес съм нихуя! За своя век
поредното ни Путинско безличие!
Ръцете ми треперят. Всеки миг
откраднат е от моето безвремие!
Аз съм руснак! И съм алкохолик!
Не се оплаквам, блядове!

Добре ми е!
***