Животът е онази майчина пазва,
която ни казва,
че идваме от там,
от където сме тръгнали,
тоест от Нея,
и отиваме натам,
докъдето никога няма да стигнем.
До нея!
Майките винаги си отиват
тихо, с любов и завинаги!
Оставайки в сърцата ни
като вечна усмивка,
като вечна ласка,
като пържена филийка,
като нещо меко и топло,
единствено и неповторимо,
велико и обичано,
като Майка!