„…Ако вие следите развитието ми като графоман, а вие би трябвало да го следите, защото то е емблематично, започнах да пиша на твърде зряла възраст. Не, не съм точен, аз почнах да пиша от невръстна възраст, но започнах да се самозаписвам по тефтерчета на зряла, макар и не чак толкова. Не за друго, но нещата, които пишех надскачаха с няколко пъти (не проценти!) текстчетата и стихчетата в букварчетата  на децата ми! Безусловно исках да влезна точно в букварчетата, на мястото на някой от бездарниците намърдали се с връзки там. „Като преминаваше поточето, той си изтърва тефтерчето!“ – това не е от букварче, това е от разговорник по немски език, но то е същото! Поне аз не правя разлика между букварче и разговорниче. И двете учат някого да говори на непознат нему език…

Мисълта ми е, че да си Графоман не е обидно, както не е обидно и да си писател, въпреки че ако случайно те обявят или се самообявиш за такъв, имам предвид и двете,   само след два дни ще се удавиш в обиди, съвети, предупреждения, и „Аз нали ти казах!“. Но Ние, Графоманът, говорим си в множествено число, защото никога не сме сам, а и по необясними за нас причини се самоуважаваме, сме изключително дебелокожо животно, оцеляло въпреки истинските Писатели! Даже и по време на тях…

Винаги съм искал да разбера и осмисля разликата и приликата между „графоман“ и „писател“!

Първата прилика е, че винаги се пишат в кавички, когато говорим за съвременици и все още живи такива. 

Първата разлика е, че когато за някого махна кавичките от Писател и го напиша с главна буква, това автоматично означава, че не е графоман.

Обратната връзка е много, много по-сложна! Защото, ако махна кавичките от „графоман“, това в никакъв случай не го прави писател!

Графоманът е приемливо интелигентен човек, който живее по-скоро чрез емоциите си, нежели чрез Разума. На Графоманът всичко му прави впечатление. Неграмотността на тези от вестниците. Ъ-кането и А-кането на лицата и задниците от телевизията. Изисканата, а и неизисканата перверзност на самоопределилите се за политически коментатори, политолози, социолози и социални палеонтолози и антрополози! Графоманът, аз ли не знам, не бърза за никъде! Него никой не го чака зад ъгъла, и в никакъв случай хонорар, Графоманът е най-свободния човек в света на „вавилонското“ слово, разрушаващо всичко и всички по пътя на иначе скромния и интелигентен в разумни граници човечец!

Графоманът има непреодолимо желание, и той не преодолява, а задоволява тази си вътрешна необходимост да пише за всичко, което вижда, и което му се случва, Графоманът живее чрез описание на всичко, с което се разминава на този свят, дълбоко убеден, че това в същност не е лично, а общочовешко и дълбоко необходимо!

Защото за графоманът личното винаги е и общочовешко! Графоманът е повреден човек, който строи цялата си жизнена философия от постулата, че:

“Аз съм част от Света, и графоманите след мен ще го продължат!“

Понякога си мисля, че единственият донякъде нормален човек на тази шибана планета след Бог, е останал Графоманът! Живеещият чрез думите, търсещият думите, защото и за него, като за Него, в началото, по средата, и в края, е Словото! Е, с уточнението, че само неговото Слово – на Графомана!

Обичам да съм Графоман,  да гъна словото около Смисъла и то точно в смисъла в който го разбирам, да не робувам на идеологии, да определям като много важна, дадената ми от Бог възможност да го описвам така, както го усещам, да почувствам както всеки приятелски допир, така и всяка неприязън, защото Животът, погледнат от камбанарията на един Графоман е точно това!

И не мога да разбера, защо Фейсбук непрекъснато ме блокира…