Големите майтапи !!!

By , април 22, 2017 14:23

Белчо Дончев

Тези майтапи са непредизвикани и нецензурни. Този или тази, които поемат отговорноста и риска да ги прочетат, от една страна може и да не носят последствия, но от друга – като нищо може да забременеят, без значение половата им обремененост, стига да не е мъжка. Самите майтапи искат конкретно обяснение, и въвеждане в него, което ние, Белчо Дончев, съвестно ще правим.

Започваме с майтап нъмбър едно, Алжир…

Майтап нъмбър едно Алжир, въобще не беше майтап! Беше си истина!

Започваме с марша на кооперантите. Кооперанти в Алжир алжирците наричаха навлеци като нас, французи, руснаци и всякаква друга измет, дошла да печели долари. Може би сега не разбирате за какво става дума, но ако се отпуснете, ако потънете в този невероятен майтап…

В Алжир попаднахме аз, моят приятел, колега, роднина,  и кум Красо и още доста хора. Описал съм ги в следващите майтапи, който иска, нека се посмее…защото за смях си  е работата.

Всичко, което ще прочетете е самата истина, цялата истина,  и онази част от истината, която ми е удобна…

МАЙТАП I

АЛЖИР

1. МАРШ НА КООПЕРАНТИТЕ

По световни аеродруми

с мрежи , куфари и чанти,

потни в новите костюми

идем бодри кооперанти.

Архитекти, инженери,

лесовъди и зидари,

всеки бърза да намери

свойта купчина долàри!

С нас започва нова ера.

Ний сме хората без дом.

Наше знаме е трансфера,

наша клетва – Кореком!

Архитекти, инженери,

лесовъди и зидари,

всеки бърза да намери

свойта купчина долàри!

Нас не плаши люта зима

жега, жажда, полов глад –

Стига долари да има,

влизаме в самия ад !

Архитекти, инженери,

лесовъди и зидари,

всеки бърза да намери

свойта купчина долàр

1983 г. – Алжир

Така пристигнахме.  Беше около полунощ, температурата биеше четиресет градуса по Целзий, ние нямахме никакви чужди пари, но се появии Цецо. Най-големият майтап е, че по-късно написах страхотно стихотворение точно за пристигането ни, как ни посрещнаха сирокото, Цецо, Баньолата и Ицо,  но някога съм решил, че това стихотворение не струва, и съм го изхвърлил. Да се таковам у главата проста!

1. ЮБИЛЕЙНО

на архитект Димитър Духтев

Светът потръпнал е щастливо

когато бебенцето живо

повито цялото във бяло

за първи път се е насрало !

След туй това детенце златно

насирало се многократно,

но е разбрало твърде рано,

че битието е осрано

и първата му придобивка

била несвършваща усмивка,

с която целия живот

превърнало във анекдот.

Тъй станало човек голям

със силен глас и полов плам,

с червено вино, морски бриз,

изобщо – съвършен артист.

И ето, някак, най-накрая,

от зор какъв – и аз не зная,

закрачи тоз човек велик

от материк във материк.

Далеч от родното огнище,

сред африкански зной и пек

донесъл своето дупище

стои пред нас все тоз човек,

познат от Странджа до Шоплука,

навсякъде надигал глас,

накрая е пристигнал тука

и туй е щастие за нас!

Във таз тържествена минута,

в която всъщност се намираш,

желаем тонове валута

да трансферираш, трансферираш,

душата ти да бъде млада,

самият ти да си момче,

да сетиш всякаква наслада,

сполуката ти да тече,

най-силен да си в слабините,

да пиеш вино със вагони,

да са ти все щастливи дните,

да те не стига кой те гони

и все да чуваме гласеца

със “Бре, да те еба в гъзеца!”.

Тя дупка думата не прави.

Честито Духте, и наздраве!!!

02.08.1983г.

Алже

  1. 2. КЪМ ДЕЖУРНИЯ В СТОЛОВАТА

Дежурният, по воля на съдбата

далече сме от родния бацил.

Прилежно значи спазвай правилата,

ако разбира се, животът ти е мил.

Ний всички сме в ръцете ти дежурни!

И ако гледаш с поглед мързелив,

ще вземе някой в миг да се катурне

от дрисък, от холера или тиф!

Преди във манджа тоест да завираш

пиперки, мерудия, лук, домат,

е нужно хубаво да ги дезинфектираш

във калиевия перманганат!

Не слагай плодовете неизмити!

Ний бихме искали да си щастлив!

Но ти си чувал за дежурни често бити

по волята на своя колектив!

1983-Алжир

3. В ОТГОВОР НА ЕДНО ПИСМО

Разбрахме от писмото ваше значи,

че ние двамата големи сме ебачи,

че цялата ви женска половина

крещи, реве и дяволски проклина,

затуй, че тук, на Африка под зноя

сме го довели Тоя,

той – неговия,

аз пък – моя!

Разбрахме пак, че мислите в главата

ви се фиксират там, между краката,

че като ручейче потича ви мъзгата

като се сетите за пичовете двата,

които тук, на Африка под зноя

размахват Тоя,

той – неговия,

аз пък – моя!

И чудим се – от где таз страст голяма,

не сме ли жертва на една измама,

че в същност паяжината я няма,

защото знаем най-добре тук двама,

че там, преди да дойдем тук, под зноя,

не сте го яли Тоя,

ни неговия,

ни пък моя!

Ако шега е – тя е безчовечна!

Ако е истина, дано да бъде вечна,

та с тази мисъл Неговото здраве,

да се възстанови, да се изправи,

защото тук, на Африка под зноя

изсъхна Тоя,

и неговия,

че и моя…..

1983 г. – Алжир

4. ПРОЩАЛНА ПЕСЕН  ЗА ЦУЦИ

В цял Алжир – мъка и тъга!

Непрогледен мрак!

Цуци си тръгва! Къде? Кога?

Утре!

Няма как!

В цял Алжир – сълзи и печал!

Всеки казва : “НЕ!!!

Злобно се хилят във смрад и кал

дивите свине!

Гуд бай, гуд бай, гуд бай!

Отивай си, но знай –

неспирно твоят глас

ще пее в нас,

ще пее в нас!

Че ти си наший Бог,

че ти си наший Цар

и на наш`то сърце – ти си господар!

Там на пустия морски бряг

в прощални вълни облян

печално пристъпват от крак на крак

самотни Седик и Хасан.

А две очи, някъде в Ел-Хараш

пълни с горчиви сълзи

дирят своя любим мираж,

в сърцето скръбта пълзи!

Но ти мълчи сърце!

Брадатото лице

възсяда своя кон

пар авион,

пар авион!

Отиваш си от нас,

ний пеем с пълен глас,

че на наш`то сърце – ти си господар!

С мъка задържат всички колежки

въздишки глухи и тъпи.

В гърди се блъскат спомени тежки,

умират надежди скъпи.

Пеньо и Ефи, осиротели

оплакват свойта съдба,

че вече само ще си мечтаят

за рибената чорба…

Гуд бай, гуд бай, амур,

гуд бай от Ел Ашур,

гуд бай от този ад,

глава недей

въртя назад!

Върви, уиски пий,

върви, ще пеем ний,

че на наш`то сърце – ти си господар!

1983 г. – Алжир

6. КЪМ КОНСТАНТИНСКИТЕ ПОЕТИ

Случайна среща ме остави

в случаен ден един с един

мен – кооперанта твърдоглави

с последния Ви бюлетин.

Плениха ме нещата, взети

от Константинските поети:

…………..  Разбойник някаго обрал,

по-много взел, по-малко дал,

и тоз голям проблем поета

описва в тридесет куплета.

По-долу “длани слънцегрейни

преплитат се с “очи лелейни

напират страшни, мощни сили,

на някой всички са му мили,

зящото сред лехи с цветя

цъфти итя,

цъфти и тя!

А друг, с надежда, страст и плам,

признава страшния си срам,

безсилието пред една загадка

прикрита зад жена му Радка

и като нищо не разкрил,

полека-лека се същисал,

от мъка взел, че се пропил,

подир което и прописал-

нещастен, трескав, живи мощи,

реди бодливи епиграми

започващи с :” По цели нощи….”

и пълни с подлост и измами.

И след като стихът последен

със “мъка тежка” се отрони,

отгръщам,

и ме срещат бледен

Червени ескадрони”!

И  питам се – защо и аз

не се сработя със Пегас?

Жена ли нямам дяволита

в загадки цялата обвита,

тя няма ли “лелейни пръсти

тъй деликатни и чевръсти?

Не пия ли вино щом има,

не съм ли бог на стих и рима,

не зная ли безброй измами

съвсем добри за епиграми?

И като самолет по писта

в мен поетичен исполин

набира скорост.Трийсет листа

за следващия бюлетин

ще Ви изпратя тих и бледен.

Сега един въпрос последен:

– Плодът на мойта нежна лира

в какъв процент се транферира?

1983 г. – Алжир

ПРОЩАЛНА ПЕСЕН ЗА СТАМЕН;

Стамен Страшни бичи долар у чужбина,

а дете го чака в милата родина.

И докато бичи с купища валута,

мисълта му будна в спомени се лута.

Като най-напреде споменът го мушка

при момата славна с чудно име Нушка.

Че е Нушка китно цвете у градина,

а пък Стамен лъска сабя у чужбина.

Че е Нушка стройна, с гръд голяма, бяла,

кой и е поискал – всекиму е дала.

Само на Иванча Нушито не даде

и затуй Иванчо Богу дух предаде.

Хубава е Нушка, ала е далече,

а на Стамен адски му се чука вече.

Че жлезите бачкат, семето клокочи…

Стамен се замисли, мисъл му изскочи:

че е много лесно, нищичко не струва,

вместо да се тръшка – да си я сънува!

Няма вече Стамен полови проблеми,

ръга Стамен нощем, ръга, не му дреме,

заднешком, отгоре, в ляво и от дясно,

грейна веч за Стамен слънчицето ясно!

Тъй полека-лека времето изтече.

Стамен си застяга куфарите вече.

Но сега, когато Боингът рулира,

нова мисъл в него почна да напира:

-В София към него че ще се затича

едно дèти дето ще му вика “Чича”

че сега доларче, утре пак доларче

нема да се трупа, ами ще се харчи,

че Божинов чака да го поучава,

че когато мисли-нищичко не става,

че това е вече истината гола,

дето ще я дави вътре в алкохола!

И кога в леглото с зор се дотътрузи

Стамен ще сънува ….”Златни Андалузи!”

1983 г. – Алжир

„АЛЖИРСКАТА ЕПОПЕЯ” събира на едно място цялата авантюра, която е от две части – първата в столицата Алжир, втората близо до град Оран. Поемата следва точно хронологията на събитията…

АЛЖИРСКА ЕПОПЕЯ

ПРОЛОГ

Бе лятна нощ.  И беше късна доба.

Прилежно, като ученици в клас

на Боинга от мошната утроба

излизахме в почти среднощен час.

И стъпвахме във центъра на Ада!

И стъпвахме във огнено око!

В лицата блъсна вятър като клада,

наричан тук за краткост “Сироко”.

Във пот, в полусъзнание навярно,

ний влачехме се стадо пасажери,

когато пред очите ни се мярна

човек познат. Тъй Цецо ни намери.

Бе първи час от  нова  епопея.

Разбрали, че Баньолата ни чака,

смутено се натъпкахме във нея

и Тошев ни подкара нейде в мрака………

ЧАСТ I Алже
Ей-там, странично от Алжето,

в квартал, наречен Ел Ашур,

в блок единайсти от ситето,

като във весел каламбур

полици, пълни със шишета

от марки най-разнообразни

със бясна скорост на комета

превръщат се от пълни – в празни.

Там всеки пие нервно, бърже,

това, което е прикрил,

не знаещ как нощта ще свърши,

кога ще стане за резил,

безброй кафета а ла турка,

картофи, леща, боб, домат,

ракия люта “Ел Ашурка”,

очи в различно топъл цвят,

безкрайни дни и кратки нощи

удавени във алкохол,

юнашки песни, да и още –

следалкохолен главобол,

зла самодейност в столовата,

хлабарки, разна друга гад,

комарска кръв във бой пролята,

бацили във перманганат,

зъл слух, че Цецо си отива,

раздяла, късаща сърца,

гастролите на колектива

във Ел Оует и Гардая,

Фиат, горящ с вълшебен пламък,

баньола, плачеща на глас,

езикова всеобща драма

с паролата “ Вуле ву газ?”,

врати, открехнати безшумно,

ад, хубав като част от рая

с девиз на всички хора умни:

“Не съм видял, не чух, не зная!”

Но нека заедно със вас,

със цел – едно представа жива,

в случаен ден, в случаен час

да се разходим в колектива.

  • Киро замислен се клати и псува.
  • Цуци прасета диви ловува.
  • Духтето гледа за чужда бутилка.
  • Вили е стиснала златната жилка.
  • Еми затваря към сърцето си входа.
  • Белчо започва поредната ода.
  • Тихчо се дърви срещу трабанта.
  • Борко си крие пергела във чанта.
  • Таринеца все към скандали напира.
  • Вальо, затворил очи, медитира.
  • Ангел го будят през десет минути.
  • Ефи се бръсне, развял атрибути.
  • Пеньо пунтира опасна муцуна.
  • Ицето пак си поправя харпуна.
  • Стамен професии нови открива.
  • Боди безмълвно яде и се скрива.
  • Арсов го няма.
  • Красен подрежда.
  • Даниела от френски на френски превежда.
  • Цеца юнашки изсвирва със пръсти.
  • Минчев пред своята Лада се кръсти.
  • Тошев се кара и кара колата.
  • Меракът на Пепи мий столовата.
  • Мирчев прибавя рецепта в тефтера.
  • Рени реди пасианс за трансфера.
  • Надето кротко с очи командува.
  • Марчето с цветни боички рисува.
  • В бокса, сред чаши, чинии и кофи

бай Петко забърква ориз със картофи.

  • Нина се сили да вдигне нивото.
  • Цецо безстрашно води хорото.

И този весел монолит

от кол и от въже събран,

внезапно бе на две разбит.

Изпращат група за Оран…

Но Андалузката поема,

това е вече друга тема !

ЧАСТ II – ORAN-LES ANDALOUZES

Най-после, на 16-ти януари,

изпращани трикратно от Алжето,

една жена и група от мъжкари

в Оран пристигнахме, веднага след което

натикани в шестместната “Тойота”

с очи от ужас и надежда разширени,

достигнахме до неизвестна кота

с бараките на Кампа построени.

И точно псувахме си, както е прието,

внезапно млъкнахме, като във шарж….

Удариха ни с вили край морето

и ядене във ресторант – на приз-ан-шарж!

*

И заживяхме си ,като киноартисти-

на работа, на тенис, вино, плаж,

веднъж във месеца дори чаршафи чисти.

Това възвърна нашия кураж,

и първата проява бе такава,

и бе изпълнена така със страст и жар,

че групата достигна вечна слава

от  “Андалузите” – до Странджа и Сакар!

**

Немеем ний пред таз жестока драма,

в която до червено нажежени

най-личните от групата ни двама

живота си поднасяха на Жени…

За Жени думите са твърде слаби.

Тя бе богинята на наш`то соаре.

Една жена в по-инакви мащаби,

във всяко положение добре.

Една жена достойна за ебане!

Ала и тя, по правилника стар,

наместо Ачо или Борето да хване,

вземала, че се хванала с месар.

Съдба, Съдба, защо си тъй жестока?

Защо изпълваш ни така с тъга и болка?

Защо направи втората си грешка

в лицето на онази комсомолка,

която, вместо да остави Жени

момчетата ни с ласки да отрупа,

отведе я със другите, строени

във здрава, неделима, наша група?…

И днес, след толкоз време е понятно

защо понякога със поглед замечтан

обръща Ачо времето обратно

единствено от Борето разбран!

****

И пак, като нанизани на връв

един след друг отиваха си дните.

В нас вливаше се нова, свежа кръв,

променяхме се май и ний самите.

  • Отпаднаха по пътя от състава

най-първо Вальо, Тихчо и Трабанта-

колата със конструкция най- здрава

и най-красива лява предна джанта.

  • Торбичка дати взел от Гардая

Величко се завърна във Алжето.

  • На Стамен песен групата изпя

и го изпраати да си ходи при детето

  • Изправен беше пред небивал зор

непомнен още от преди войната

пощаджията, работещ в Ел Ансор

и носещ но Жеоржиев Же писмата.

  • Чобанов все за нещо поучава

от вътрешни съмнения обзет,

че грешна е всемирната представа

на базата на Доплеров ефект

  • Със кикот Ваня си шие гоблена.
    • Медаров спори със водопровода.
  • Изслушва Вили – мила, засмена

как Мохи контактува с народа:

хъмсъ-хъмсуна.

Сън-меликуна.

Тлета-тлетуна-.

Вино-винцуна.

  • Емо, унесен споделя с тревата

под лампата улична силно огрян,

как от шубе му треперят краката

във жандармерията на Оран

  • Шалове сини, жилетки зелени

Пепи плете по сгъстена програма.

  • Син и размазан след свойто летене

Ачо размазва на корта по двама.

  • Белчо римувани думи подрежда.
  • Борко попърджа.
  • Красен подрежда.
  • Нина се сили да вдигне нивото.
  • Цецо отчаяно води хорото!
ЧАСТ III  – ОБОБЩЕНИЕ

От когат` се`й, мила моя майно льо,

зима зазимила,

мила моя майно льо –

зима зазимила –

от тогаз се`й, мила моя майно льо,

кампа застроила,

мила моя майно льо,

кампа застроила.

Камп до кампа, мила моя майно льо,

юнак до юнака,

мила моя майно льо-

мамата си трака!

Най – отпреде, мила моя майно льо,

Цецо със байрака,

мила моя майно льо,

води ги в атака.

Архитекти, мила моя майно льо,

драскат със моливи,

мила моя майно льо,

правят къщи криви.

Цена с Пепи, мила моя майно льо,

къщите изправят,

мила моя майно льо,

и квадрати правят.

Пейзажисти, садят моя майно льо,

карамфил до слива,

мила моя майно льо,

много си отива.

По шосето ходят, мила майно льо,

двете страшни рутки,

мила моя майно льо,

пърхащи гугутки.

Геодези, мила моя майно льо,

се треангулират,

мила моя майно льо,

пишките си вирят.

Гошовците, смесват моя майно льо,

тока със водата,

мила моя майно льо,

тока със говната.

Млад тайландец, мила моя майно льо,

кльопа си ориза,

мила моя майно льо,

две тави облиза.

Сто германци, правят мила майно льо,

къща от картони,

като духне, майно льо,

кой ли ще я гони.

Италиано, мила моя майно льо,

италиано веро,

мила моя майно льо,

трупа си трансферо.

Всички астми, мила моя майно льо,

чакат, чакат, чакат,

мила моя майно льо,

акат, акат, акат!

Там във Кампа, мила моя майно льо,

мамата си трака,

мила моя майно льо,

глупак до глупака.

А отпреде, мила моя майно ль,о,

Цецо със байрака,

мила моя майно льо,

води ги в атака….

Alger – Oran – Lez SAndalouses

1983-1984

МАЙТАП II

КРАСЕН

И ФАМИЛИЯ АНДРЕЕВИ  !!!

  1. 1. КРАСЕНИАДА

Дали изгря ясно слънце?

Дали малко, ситно зрънце

разцъфтя в прекрасно цвете?

Дали пък не са и двете???

Не ми било ясно слънце,

не ми било цветезрънце,

най ми в ден добър и ясен

се родил юнакът Красен,

считано по точни сметки

преди осем петилетки.

Ден след ден растяло значи

туй въпросното юначе.

Мозъкът му търпеливо

трупал веществото сиво,

свръхспокоен, свръхразумен,

неприлично даже умен,

пазел своя организъм

от излишен онанизъм

и изчаквал златно време,

дето в бъдещето дреме.

Беден бил, не бил богат-

трябвало му занаят.

Педесейдевето лето

се сватосал със рендето.

Пет години бичил талпи,

но не бил дотолко калпав,

та да влачи цял живот

дърводелския хомот.

И си рекъл: “Туй е ветър

цял живот със дървен метър

да си зидам аз стандарта.

Трябва ми по-силна карта.

Трябва младост, сила, плам,

здраве, още мозък свеж

безрезервно да отдам

на обществений растеж!”

Щом го рече – и се втурна

в битката архитектурна.

Но преди да скочи смело

в благородното си дело,

пробва ум, сърце и воля,

сваляйки във крачка Доля –

акт, равняван и до днес

с качване на Еверест!

(Само да не стане клюка,

но с молба ще вмъкна тука

между нас да си остане –

в тази битка на титани

кой кого свали тогава

пълна тайна си остава…)

Та да караме подред.

Във Проното най-напред.

После, с Доля във комплект

бе награбен Главпроект.

Бам – АОНСУ. Бум – Бояна.

Кавал свири на поляня.

Във Сандански столова,

златен орден за това,

тежък труд, безсънни нощи,

да, Алжир забравих още,

после вятърът довея

селището във Кувея,

още много , много има,

ала трудно търся рима,

затова накрай ще тура

новата номенклатура,

щото нея хич не може

в стих поета да изложи,

да, но Красо в суперкратки

срокове я пъхна в папки

и доказа, че е пич,

дето се не плаши хич!

Той напред, пред него Доля,

ум до нерв, сърце до воля,

после Андро, после Лина,

тъй познатата картина

в Главпроектски мизансцен,

та до днешния ни ден,

даващ новото начало

на момчето вече зряло

към невиждани предели

и колежки ( неузрели! ),

дето чакат само знак

от въпросния юнак

за да му подложат крак

в проектантския му бяг,

с ревност дива, даже щура

към мадам Архитектура-

женствена, неблагодарна,

конюнктурна и коварна.

Накрая искам да съм ясен.

Нека обясня на Красен,

– че след четиресет години

морето е по-тъмно синьо,

по-здрав ни става инструмента

ако улучиме момента,

по-хубави са ни колежките,

по-осезаеми болежките,

по-твърдо всяко намерение,

по-късо всяко измерение,

по-кратка всякаква отсрочка

от всяка гледна наша точка,

и в разрез с всякакви закони-

по-силни нашите нагони,

по-ниски всякакви прегради….

с две думи – ставаме по-млади!

И затова не свеждай чело!

В годините навлизай смело!

И нека нищо не изричаме,

дори това, че те обичаме,

а само пресушиме чашите –

ти своята,

а ние – нашите!

04.06.1986г.

  1. 2. НА  ДОЛЯ И ЖЕНИ – ЮБИЛЕЙНО !

ПРОЛОГ

От запек творчески обзет

започвам този свой сонет,

а той съвсем не е сонет,

а аз съвсем не съм поет,

но Доли просто ме помоли,

а аз добре познавам Доли-

ако не чуя и молбата

и не възпея и делата,

откъсне ще ми тя главата

(главата, майко, черната!),

разпръсне ще ми тя месата

по върхове и по чукари!

Аз почвам!

Дръжте се другари!

I ЧАСТ

***

Не бе чак толкова назад.

Светът бе с мъничко по-млад,

когато със надежда плаха

захласнато се заиграха

за пръв път в топки и бухалки

девойчета две твърде малки.

И им хареса таз забава!

Изтече време от тогава

и днес от Нешка знаем вече-

от всички стигат най-далече

девойчетата, що от малки

играят с топки и бухалки!

Нанай-нанадесетгодишнички

са днес девойките предишнички,

все още свежи баданарчета,

неотразими юбилярчета!

***

О, знам, че трябва да напиша

Жената как в Човека диша,

как Доля бе дотолко щура,

че се зае с архитектура,

а Жени – да озеленява,

и да подреждам все такава

хвалебствена и скучна плява,

но като гледам тези двете

си мисля само за…простете!

Ний зрели сме и знаем вече-

от всички стигат най-далече

девойчетата, що от малки

играят с топки и бухалки!

Нанай-нанадесетгодишнички

са днес девойките предишнички,

все още свежи баданарчета,

неотразими юбилярчета!

***

Жена, в чужбина своя мъж

изпратила, недей ми хвали.

Тя вярна ще му е веднъж,

но втори, трети път – едва ли.

Но предварително ви моля –

не си мислете,че е Доля

жената, дето слад минутка

ще ви възпеем с таз гугутка –

(тенор-кастрата Шкемболино

познат от  “Ялта” до чужбина),

чрез поучителна, забавна

история от неотдавна.

Тогава бяхме ние с Тоя

далеч, на Африка под зноя.

Оставил сам – сама жената

в компанията на децата,

о, жив свидетел тук съм аз

как Красо във среднощен час

писмата Долини четеше

и толкоз мъчно там му беше,

като свещичка се топеше

и ни ядеше, нито спеше,

все Доля, Доля, Доля, Доля…

Но чуйте песничката моля:

След пет минути Боингът изчезна

във облаците някъде на юг

и слънцето за мене в миг залезна,

че вътре бе любимият съпруг.

Аз дълго махах с кърпичката бяла,

сърцето ми самотно зарида

и беззащитна и осиротяла

се качих във таксито за града.

Но защо да страдам, но защо да плача?

Един млад колега  нещо ме закача.

Но защо да вехна, но защо да гасна?

Днеска ще му кажа, колко съм съгласна!

Раздавачът писъмце донесе

от Африка, от милия ми мъж.

Прочетох го и в сълзи ме затресе,

че спомних си за него изведнъж.

И дълго гледах снимката му стара,

целувах дълго скъпото лице.

Ех, не е за случаен пътник гара

моето съпружеско сърце!

Но защо да страдам, но защо да плача?

Един друг  колега  също ме закача.

Но защо да вехна, но защо да гасна?

Днеска ще му кажа, колко съм съгласна!

Отидох до Външнотърговска банка,

а после до съседен Кореком.

Облякох се като италианка,

макар, че всъщност родом съм от Лом.

Погледнах се в кристално огледало –

красива като Мари Жозе Нат!

Ех, как се връзва със лицето бяло

и със очите един нов Фиат!

Но защо да страдам, но защо да плача,

като непрестанно някой ме закача?.

И защо да вехна, но защо да гасна?

като твърде често с някой  съм съгласна!

Но ако миличкото Доле

не се търкулна нанадоле

към пръчовете побеснели

жениците сами видели

подобно тази Ломска дама

що ви описахме ний двама,

да знаете, че е защото

тук Жени пазеше от злото!

Ха да възпеем таз кротушка

на име Жени със частушка!

Ех ти Жени, Жени, Жени,

ех ти Жени, Жени , ех!

Твойто ляво, твойто дясно

зряло полу-Жение

пали и разгаря мъжкото

въображение,

подлудява цялото ти

мъжко обкръжение,

що те проследява със

растящо напрежение.

После проверява бойното си

снаряжение

и наличното, най-личното

въоръжение….

Ех, ти Жени, Жени, Жени,

ех ти Жени, Жени , ех!

Твойто ляво, твойто дясно

зряло полу-Жение

сякаш ни подканва

с ауфтактово движение:

-На оружие, юнаци!!!…..

Ех ти Жени, Жени , ех!

II ЧАСТ

***

На всички бракът е познат.

Сравняват го със Рай  и с Ад,

и с мрак, и с песен, и с Голгота,

и на говедото с хомота,

и със един безсмислен бой –

отляво Тя, отдясно Той

и Ватерлоо по средата –

прането, манджата, децата,

мазето, зелето, колата,

парцал за прах, подмяна крушки,

стодоларовите  ботушки,

казанче, капещо в клозета,

пазар, негладени пердета,

роднини, лели, братовчеди…..

Кой дявол може ги подрèди ?

Но вечер късно, във кревата

Той поотпусне си ръката,

Тя уж се мръдне по-наляво,

Той пък посяга и по-здраво…..

А вън щурчето тъй припява,

Луната сребърна изгрява

и неусетно нещо става……..

От туй се най забременява !

И стана чудото! От нея

след време ражда се Андрея !

***

Бе кой ги смеси тези гени ?

Бе от кого са подредени ?

Бе гледаш – същи нейни òчи !

Бе гледаш – същото овалче !

Бе чакаш го дори да скочи

и да ти сътвори скандалче,

пък то – добро като баща си.

Вий всички знаете го Краси.

Но ето, мина що се мина,

на свят се появи и Лина.

И изравни се битието –

че Доля цяла бе в детето

макар на татко си с портрета

и баба Лавра вътре взета,

но в много по-добро издание!

Тайфун плюс Северно сияние !

И Жени не стоя на мира.

И неи щерка се намира –

с осанка горда на царица

и безусловна хубавица.

На възраст бих казàл – невръстна,

но вече твърде, твърде ръстна !

Не се заглеждай в нея, брътче,

детенце е, акселератче !

Макар, че точно  в тез годинки

в ръце със платнени торбички

Доля и Жени сам-саминки,

далеч от мама и от всички,

в ръце със топки и бухалки,

в очи със мъничко уплаха,

съвсем не смятайки се малки

за първи път се заиграха !

А ний отдавна знаем вече-

от всички стигат най-далече

девойчетата, що от малки

играят с топки и бухалки!

Нанай-нанадесетгодишнички

са днес девойките предишнички,

все още свежи баданарчета,

неотразими юбилярчета!

III ЧАСТ

***

Аз знам, че думите са слаби

за този  хубав юбилей.

Жени сте вие със мащаби

способни да убият змей

и да разнежат трепетлика –

любов от вас защото блика

и още, щото вий се славите,

че както някой е казàл –

от нищо можете да правите

салата, шапка и скандал,

защото сте неповторими

през всички, всички времена,

римувани с безбройни рими

събрани във една – “Жена!”,

любима, майка и съпруга,

приятелка ….или пък друга,

и по семейната пътечка

щом сте до кухненската печка

или до Перла-нула-пет,

тогава всичко е наред !

Неповторими сте и даже

в мига, във който се окаже,

че биете ни най-нахално

дори и професионално !

Прощавайте ни щедро грешките.

Вий сте царици, ние – пешките,

и моля ви, не се отпускайте

и за секунда не допускайте,

че вий сте криви, ние – прави !

Бъдете весели и здрави,

щастливи, умни и чаровни !

Ний знаеме, че сме виновни,

че по погрешка сме родени,

че сме полу-олигофрени,

че не печелиме мангизи,

че вий перете всички ризи,

че винаги сте прави в спора,

че вий сте нашата опора,

ний нищо, нищо не отричаме,

защото много ви обичаме,

защото сме узрели вече

и знаем – стигат най-далече

девойчетата, що от малки

играят с топки и бухалки !

Нанай-нанадесетгодишнички

са днес девойките предишнички,

все още свежи баданарчета,

неотразими юбилярчета!

И най-накрая аз ви моля

да вдигнем чаши с питиета

от най-разнообразни марки

и да се чукаме на воля

с очарователните двете

любими наши юбилярки !!!

Е, те така сонет се прави !

Честито, значи , и наздраве !

03-06. 01. 1988г.

  1. 3. ЛИНЧЕ

Аз не мога да съм мирна.

Ту седя, ту дупе вирна.

Не сърди се, мило мами,

шаването е в кръвта ми.

Иначе съм ти добричко,

мога да се справя с всичко,

нямам мъка със урока,

на гимнастиката в скока,

с мен приятели са всички

ученици, ученички,

а пък който ме нервира,

боя си от мен намира.

Нищо, че за вас съм, зная,

малка, младка запетая,

нищо, че съм тъй шавлива –

то е, щото съм щастлива.

  1. 4. АНДРЕЙ

Мила мамо, обещавам

вече да не закъснявам,

сам да сядам пред урока,

със успех да свършвам срока,

ще рисувам във Двореца

по-добре от всички дèца,

обещавам да се пòтя –

с Байкова да се сработя,

въпреки, че е кокошка,

за което искам прошка.

Всички казват, че съм муден –

но в света ми детски, чуден,

всичко е така красиво –

нека бавно си отива.

А и който разсъждеве,

редно е да закъснява…..

Мила мамо, мили татко,

детството е толкоз кратко –

слабички са ми ръцете

да го стискам. Помогнете !

  1. 5. АНДРЕБИТУРЕМА

Беше, беше, беше, беше

бебе Души и Андреше,

беше, после пораснаше

цело дърво, ама наше,

а край него, кат пчелички

Красо, Доля,Линче, всички

обикалят и дивят се,

че кат таз абитурема

у квартало втора нема !

Сите хора се скупчават,

нито мръцват, нито шават,

нито плачат, ни се смеят,

сите чакат го Андреят

по традиция най-стара

да се ръшне в костюмара

и едва подир тогази

да зацъкат на талази,

че кат таз абитурема

у Софийско втора нема !

Пусто бивше бебе Души !

Нито пие, нито пуши,

нито лъже, нито псува,

само гледа и рисува

и като рисува – чука,

чука крепостта Наука,

той я чука, тя се пука –

да му рекнеме –На слука !

Че кат таз абитурема

у Европа друга нема !

1989г.

6. ПИСМО ДО АНДРЕЙ В КАЗАРМАТА

Здравей Андрей, здравей войник,

здравей носач на остър щик,

лъскач на боен автомат

със който пазиш ни отзад,

отпред и още отстрани,

здравей “Легни !”, здравей “Стани !”.

Аз само питам– ти си как ?

Набиваш ли юнашки крак ?

Изряден ли си строевак ?

И си ли дяснофлангови

на ред остригани глави

и слава на юнашки род

изпълнен с чест и благород ?

Една си гордост ти за нас

и чуваме как твоя глас

ефира стряска всеки миг

с “ Велик е нашият войник !”.

И свива се капитализма

като че ли му правят клизма –

уплашен, стреснат и нащрек,

но няма лек, но няма лек,

и диша леко цяла нация

потънала в цивилизация,

и няма страх от набег враж –

Андрей е там ! Андрей е страж !,

яде чорба и хлебец сух

превърнат в зрение и слух,

така разправят, аз го чух !

При нас е тъпо и без ред.

Не се командва “ Марш – напред !”,

и в пълен хаос спим, ядем,

напиваме се и …четем

объркващи ни четива

далеч от мъдрите слова

на уставния разпоред.

Съблазни разни и безчет

ни дърпат като остри тръни,

объркват даже и съня ни,

пържоли, пилета, салам,

на метър и на килограм,

девойки млади в минижуп

поединично и на куп

разкъсват всеки ден и час…

А колко ясно е при вас !

И как денят разпределен

и смислен, ако питаш мен.

Например, сутрин ставаш в пет.

Отиваш да сереш във ред,

отфиззарядкваш се във тръс –

околовръст, околовръст,

и в спретната столова

под строй отиваш след това,

и чаец пий, и хлебец еж,

че ето, време е поглеж

за маршировка и прибеж,

за чистене на автомат,

за учене на устав свят,

за тактика с противогаз

и за коремното от раз…..

Ех, колко ти завиждам аз !

Какво да пиша още тук ?

Цивилното е чист боклук.

Театри, пиене, жени,

а пък жените са едни,

все искат да ги разбереш,

да ги обичаш без да спреш,

без ред, без устав, без отбой,

и всяка вика – “Ти си мой !”

и гледа да те изяде….

По-лошо няма накъде !

Та затова – ти стой си там –

велик, боеспособен, ням

и лъскай автомата свой

във часовете на покой

и хвърляй враговете в страх,

въргаляй се във кал и прах,

ти пак по-чист ще бъдеш знай

от нашия цивилен рай !

За бъдещия клетвен ден

от нас ще бъдеш посетен.

Ти гледай само да си здрав,

похапвай бобец и ошаф,

лети в казармений простор !

Останалото е декор !

24.10.1989г.

5.ТЪРЖЕСТВЕН РЕЧИТАТИВ

Текат годините проклети

покрай нас, като фантом

и улисани, заети

със деца, храна и дом,

неочаквано се стряскаме

в някой топъл юнски ден –

“ Трябва днес да се натряскаме,

щото Красо е роден !”

Казвахме си го, когато

бяхме пълни със живот,

млади, буйни и богати –

не с пари и със имот,

казвахме си го по-късно

пръснали се тук и там,

вчепкали се в доста мръсна

битка за парче салам,

казвахме го и пердашехме

през годините пред нас

и от нищо не се плашехме –

ни от слънце, ни от мраз,

ни от хиляди шишета

пълни с гаден алкохол,

ни от печени прасета,

даже от храна във стол,

нищо нас не ни уплаши,

щото знаем – юнски ден,

пак сме млади,

пълни чаши,

днеска  Красо е роден !

А ни гледам – посребряхме,

гривата пооредя,

ала хич не поумняхме –

пак не пиеме вода,

пак готови сме да тръгнем

още утре за “Шиндар”

и за мъничко да мръднем

ако падне Божи дар,

пак да спиме на палатки,

да се правим на деца,

да забъркваме мишмаши

със четиресет яйца,

пак готови сме да сринем

всеки чужд авторитет,

пак….но Красо днеска става

на четиресет и пет –

не че нещо страшно става,

не че съм разколебан,

ама вижте, Андро вече

чука на един таван,

а на “Кирил и Методи”

Адриана где живей

вече препикават входа,

хей  живот, здравей, здравей,

Марти, Филип, Юлка, Лина,

Ваня, Митко…..нямат брой,

що деца се народиха,

що е хубост, Боже мой !

Та ни гледам – посребрени,

уморени, малко зли,

ала хич непобедени,

нестареещи, нали ?

И макар непомъдряли

и не пиещи вода,

пак и пак сме се събрали

както си му е реда,

за да кажеме на Красо :

–    Братче, всичко е наред,

тук сме, с теб сме и ще бъдем

и на сто и двайсейпет

и през всичките години,

както бяхме и преди.

Гледай смело, стъпвай здраво,

бързо чашите пълни,

че ми гърлото присъхна

с този мой речитатив !

Ха честито !

Ха наздраве !

Да си весел и щастлив !

04.06.1991г.

6.НИДЕР Л`АНДРИЯ

Там, нагоре от Герм`Андрия,

по-на изток от  Ир л`Андрия,

и от снежната   Ис л`Андрия,

по-наляво от   Фин л`Андрия,

също тъй и от  Лап л`Андрия,

доста северно от Ф л`Андрия,

се намира     Нидер л`Андрия.

В превод – долу под Андрей,

който днес е във Балк  л`Андрия,

ала вятърът го вей

и го носи към Хо л`Андрия !

Тя известна е с това, че

със две педи е по-ниско

спроти морския уровен.

Но се сетила обаче,

че Андрей ако поиска,

без да мигне

ще я вдигне

до уровена световен !

Андро, ще се трудиш  доста !

Затова вземи си лоста

и направо нахоландри я,

после наиндирагандри я,

после наджевахарландри я,

после намахатмагандри я

тази пуста Нидер л`Андрия !

Покажи и ти на Нея

как повдига я Андрея !

И когато Нидер л`Андрия

ти, посредством инструментчето

изравниш я със Балк л`Андрия,

хайде холанд, по стъргалото

разходи се със Миленчето !

Не забравяй повдигалото !!!

30.09.1999г.

МАЙТАП III

РУСКИТЕ ОБЕКТИ

1992г. Военно градче 1283 жилища Староконстантинов -Украина

  1. 1. ПЕСЕН ЗА КРАСНИЙ КОМАНДИР

Остефанеден, очитачен и задурлен

стоях насред калта като ахмак

и чувствах се  съвсем, съвсем зафурлен,

сред хиляди глупаци – пръв глупак !

Край мен летяха Генераломини,

Шестаци, Куки и един Захман.

И както в неотминали години

за нас бе кофти, а за тях – таман !

А бе земя, като Пешова длана

и по-голяма нямаше къде.

И чакаха от нас да бъде срана….

Здравей Живот, здравей, здравей воде !

Ала на нас ни дреме на пищака !

Ний проектанти сме от Главпроект !

И всичките сме мамата си трака –

с Людмил Михайлов всичко е перфект !

Людмил Михайлов – първи главпроектор,

шофьор, пазач, бияч и бригадир,

понякога се прави на директор,

но винаги е Красний Командир !

Дерзай, дерзай, ти, Командире Красни !

И ако някой ръб ти се опре –

убий го, стрий го, по гъза го фрасни,

та който види – да си каже – “Бре !!!”

Защото нас ни дреме на пищака !

Ний проектанти сме от Главпроект !

И всичките сме мамата си трака !

С Людмил Михайлов всичко е перфект !

06.12.1992 г. –Staro

1992г. Военно градче 1283 жилища Староконстантинов -Украина

2.ПИСНА МИ

Писна ми да съм такъв катил,

писна ми да ставам за резил,

писна ми да съм олигофрен,

писна ми да се ебават с мен !

Писна ми!!!

Писна ми от таратор с вода,

писна ми от баня без вода,

писна ми от водка и коняк,

писна ми да бъда единак !

Писна ми !!!

Писна ми да ходя гол и бос,

писна ми все да съм под въпрос,

писна ми съвсем от Ге Бе Се,

то в гъзенцето да ебе се !

Писна ми !!!

Писна ми да бачкам като щур,

писна ми от всеки селяндур,

писна ми от тъпи номера,

писна ми, но няма да умра !

Няма да умра !!!

VI-XII.1992г. Staro

1993-94г. Военно градче 999 жилища

гр.Каменка – Русия

3.КАМЕНКА

В зазмуцан географски край

между Торонто и Бомбай

се гърчим, псуваме, ръмжим…

Строим !

Отгоре дъжд, отдолу кал,

сняг, студ и вятър – няма край,

живееш като помияр…

Кошмар !

Но в тази географска скръб

расте,изправя, вие гръб

червен красавец-мухомор…

Декор !

След всеки ГеБеСарски гаф

притопляме рапидограф,

че Дурлев ходи строг, в два слов –

суров !

Но нас не плаши климат зъл,

в Русия, Новоград, Казъл,

развяваме байрак без страх

от грях !

Защото там, във Главпроект

пакет приготвят след пакет –

чертежи, водка, вино, джин…

Мерсин !

И бди над проектантски дух

да бъде горд, изправен, сух,

видение на Командир

в мундир !

И затова във всеки ад,

сред жажда, студ и полов глад,

след нас ще никнат град след град…

Ех, бляд !

****

1993-94г. Военно градче 999 жилища

гр.Каменка – Русия

3.ПОКАНА ЗА КУПОН

Над главите – дъжд !

Под краката – кал !

Каменският вятър свири във уште ,

поради което,

както Господ дал,

нека да помислим малко за душите !

Малко дундурма,

малко алкохол,

музика и танци, стари градски песни,

и току поглеж –

даже в този гьол

като нищо може слънцето да блесне !

25.09.1993г.

4.МЪЖКА ЕЛЕГИЯ

Без колежките във Каменка

разката се нашта маминка !

Скръб, безсъние и скука

без колежките е тука !

В самота сърцата страдат –

няма Мара, няма Рада,

ни Симона, ни Ванюшка,

ни Кръстана да ни гушка !

Ех, елате вий, колежки,

лек за мъжки ни болежки –

ще ви къпем в мед и мляко

и ще ви челастрим яко !

26.01.1994 г.

5. НА ТЕХНИЧЕСКИЯ ОТДЕЛ И ПРОЕКТАНТСКОТО БЮРО ОТ ПРОЕКТАНТСКОТО БЮРО И ТЕХНИЧЕСКИЯ ОТДЕЛ

Нещастници клети, отломка нищожна

от винаги храбър народ мъченик –

на наш гръб е всякаква глупост възможна

и всеки глупендер изглежда велик.

Не плаши ни Недев, не плаши ни зима,

не плаши ни Дурлев, не плаши ни глад,

не плаши ни Каменската Хирошима

родена под палката на Калистрат.

Какво съвършенство, каква симбиоза,

проекти, поправки, доставки, контрол,

на всеки обект сме крещяща угроза

за всеки намиращ се там алкохол.

Обичаме вино, купуваме бира,

наливаме водка, разреждаме джин,

и малко ни пука кой как реагира –

ний пиеме заедно, дато един.

Но тъй като всички върха сме обаче,

понеже не знаем какво е проблем

и никой не може ни майка разплаче

и Веска дори е със Белчо в тандем,

нас всички ни мачкат. Отломка нищожна

от винаги храбър народ – мъченик.

На наш фон е всякаква глупост възможна

и всеки на наш гръб изглежда велик !

1994г- Kamenka

1994-95г. Военно градче 2000 жилища

гр.Ростов на Дон – Русия

7. ХИМН НА ПРОЕКТАНТИТЕ ОТ АВТОРСКИЯ НАДЗОР

Всяка сутрин със лъжица

макароните греба……….

О-ох, мама му да еба !!!

Кал до шия, вятър вие,

дъжд ми капе по гърба……

О-ох, мама му да еба !!!

Тука има, тука нема,

вечно ходя по ръба………

О-ох, мама му да еба !!!

Първа водка, втора водка,

трета водка, веселба……..

О-ох, мама му да еба !!!

Тъй е в делник, тъй е в празник,

вечно мама му да еба…………..

О-ох, мама му да еба !!!

1995 г.

1996. 18-етажен жил блок

Мичурински проспект – Москва

  1. 8. РАЗГОВОР СЪС СЪДБАТА

“- Съдба ли си, или каква

но погледни и виж –

мен вечно пращаш във Москва,

а другите в Париж.

Да кажа, че ми се реве,

не ще е на добро,

но други возиш в Бе-Ем-Ве,

а мене – във метро….”

“- Съдбата, братче, за беда

не става по поръчка.

Едни се раждат под звезда,

а ти – под  петолъчка !”

1996 г.

1997-98г.. Бизнес център с хотел 4 звезди

Екатеринбург – Русия

  1. 9. ТЪЙ ГИ УЧИМ  ДА РАБОТЯТ

Имала глава да пати

и на този континент –

на нахакани хървати

ние да сме конкурент.

Да налееме по чашче,

че животът е суров.

Върху нас е  стъпил Ралчев,

върху него – Димитров.

Димитров натиска Ралчев,

Ралчев мачка Главпроект.

Ние пълним второ чашче –

с първото да са комплект.

Днеска чашче, утре – чашче,

и обеkтът е готов.

Чашките налива Ралчев,

а брои ги Димитров.

Тъй ги учим да работят,

да строят обекта нов.

Гордо знаме ни е Ралчев,

а Димùтров – Димитрòв !

1977 г – Екатеринбург

МАЙТАП IV

ГЛАВПРОЕКТ

някъде между 1975 и 1990 години

ДЯДО МРАЗ В ГЛАВПРОЕКТ

1980 и НЕКОЯ ДРУГА ГОДИНА

ПРЕДГОВОР

– Не мога, викам им, ама съвсем не мога –

и нескопосън съм, и заядлив съм в слога,

не искам после с пръсти да ме сочат,

да ме намразят, да ме пренасочат….

-Бе ти и без това си ни излишен,

я там нахвърляй шарж новогодишен,

да стане весело в служебния ни стол,

защото знаеш – няма алкохол….

-Добре,  то мен  и без това ме стяга.

Ще пиша..  После Бог да ми помага….

– I –

На главния Директор на вратата

почука Дядо Мраз на гръб с торбата.

Погледна секретарката Марина

и я попита:

От къде да мина?

От тука – рече тя – от тук се влиза.

–   Благодаря – отвърна той и се облиза.

Почука, влезе, поздрави, затвори

и без да чака много, заговори :

–   Аз кой съм, както виждам, ти е ясно.

А кои си ти, разбирам аз прекрасно.

Кажи ми само – слушат ли те тебе,

да давам ли подаръци или не требе ?

И отговори Шефът :

–  Не, не слушат.

Кафета само пият.  Или пушат.

Отдават се на страстите си ниски.

Ухажват се. Наливат се с уиски.

За работата имат нова теза –

да работят неспирно. Чрез синтеза….

Но Дядо Мраз не беше вътре вече,

изскочи вън, чувала си повлече,

по стълбите заслиза изморен

(асансьорът беше развален),

изтърси две хлебарки от брадата

и тъкмо да изскочи през вратата….

…………………………………………………..

– II –

Те бяха сенки немощни и бледни,

неясни образи, на ръст около средни,

във погледите – тонове таланти,

с две думи – Главпроектски проектанти.

Докопал Дяда Мраза за ръкава,

един замрънка песничка такава :

–   По министерства, ведомства, съвети,

нещастни, морни, болни, бледи, клети,

със плахи, зигзагообразни крачки,

оплескани с обществените храчки,

под мишница с поредните проекти

вървиме ние – горди архитекти!

От всякъде на нас ни точат ножа.

От всякъде ни викат :” Ваш`та кожа !”

за туй, че някой капе му чешмата,

че криво му монтирали вратата,

че грозен бил във спалнята тапета

и като Витоша подул му се паркета.

Отгоре пък ни стрелят с нормативи,

забрани, заповеди и панели сиви,

материалите са всички дефицитни,

освен когато са обектите елитни

и нито знае някой, нито пита,

как стига ни на банката лимита.

Без жалост Инвеститорът натиска.

Той малко дава, а пък много иска.

Строителят ни,  запази ни Боже,

той хич не може, ама хич не може.

Но всички те живеят си на мира,

че ние им опираме пешкира.

А ние, с нови рани по главите,

като Исус разпнати по дъските,

в война нагоре, и надолу, и със всички,

война, в която сме съвсем самички,

чертаем, мислим новите проекти,

които други ще превърнат във дефекти…..

Но всичко казано до тука  не ни плаши.

Само не плюйте върху нас. Та ний сме ваши !

А втори, пак от този сорт изглежда,

на дядката в ухото занарежда:

–   В Главпроект маймуни тичат –

проектанти ги наричат.

Свойта работа зарязват,

комплектоват и изрязват,

прошнуроват, номерират,

чат – пат даже проектират,

после с актове в ръката

обикалят из страната,

за да съберат горката

тъй наречена заплата,

малка и след атестата!

Внезапно глас авторитетен

извика властно : “ Моля, спрете !

И чуйте истината жива

за  жилищната директива !”

–   Другари, архитекти, по света

индустрията слиза до строежа.

И нека да се разберем – това

ще трябва да започне от чертежа !

На вдъхновението ваше на крилата,

с наличните панели десет броя,

по вечния закон на красотата,

вий блок след блок ще вкарвате във строя !

И не потъвайте във плановата схема !

Не се увличайте по уж идеи смели !

Пишете си бетонната поема

без никаква подмяна на панели.

Там всякаква мазилка оставете.

Не се лъжете вече със паркет.

Отвън латекс, отвътре със тапети,

мокет, балатум, както му е ред.

Така, другари !  Иначе излиза,

че врагове сте вий на тоз народ.

Да го извадиме от жилищната криза

по вашия едропанелен брод !

Дядо Мраз се заоглежда –

изход търсеше изглежда,

но го стресна щепот груб.

Мисля, беше Миролюб.

–  Може, но през моя труп !

Ако имаш за раздаване,

ще е в сектор “Размножаване “.

Съдбата нас ни е такава –

който мине – да ни дава !

Не си подготвен – не се бой.

Вземаме ги и във брой !

–  Мой човек, недей така ! –

викна властно Ка Те Ка –

Не сме ли ний най-важни тука –

да търсим злато сред боклука,

на всички грешки да  намираме,

дори да контрапроектираме?!

А някой някъде от ляво

го хвана за ръката здраво

и забоботи силно, басово :

–   Аз вкарах плащане безкасово,

а имам и идея златна –

система нова – беззаплатна !

–  А някой нещо би ли взел

без плановия си отдел?

–  А я да видим кой му стиска

да бъде без машинописка ?

–  А знаете ли кой ще страда

ако ме няма долу в склада ?

–  На  нас подаръците дай !

Не се съмнявай в нас и знай –

най-важен в Главпроект е стола!

Това е истината гола.

–      На мен !

–      На мен !

–      На мен !

–      На мен !

А Дядо Мраз ошашавен,

забравил даже за торбата

избяга право през вратата,

със скок се метна във трамвая,

но накъде – и аз не зная………….

По този начин беше инситута

на Дядо Мраз зачеркнат от маршрута….

Сега налейте пълни чаши –

във швепса всичко да удавим.

Ний ваши сме, а вий сте  наши,

а Дядо Мраз – да го забравим…..

ЕПИЛОГ

След време каза братовчедът  Петър,

че го видял в Четвърти километър,

а аз си казах : “Старец изкуфял !

Та Главпроект е негов филиал ! “

РОЗАЛИНА

Созополско, красиво, ведро утро.

От изток слънцето подало е глава.

Лежиш – навъсена пиянска мутра.

Край теб във пясъка – боклук, лайна….

Внезапно сетил нечие лъчение

глава повдигаш и………О, небеса !!!

……………………………………………………

Тук музата не даде изречение,

мълчи засрамено на музата гласа.

Отляво, казват, падали косите,

потръпвали във ауфтакт гърдите,

походката – напета. Нестинарка.

Изобщо, Афродита, екстра марка !

Което чух, това ще ви разкажа.

Безброен бил край нея антуража.

За влюбените в нея да не пиша.

Тя въздух не, любовна мъка диша !

Богинята пренадлежи на всички.

Защо са гащи, блузи и полички ?

Едно ме мъчи само, мили Боже.

За други може, а за мен не може !

НИКИ

Деянията ти, о Боже, са велики !

Но не по-малко са велики и на Ники !

Защото тоз архитектурен бич

от пичовете се оформип супер пич

и с тези свои действия момчето

разнася славата и на ателието.

МАГИ

Не знаем как, но с помощта на Мици,

сдоби се Маги с по-големи цици,

което води до естествено съмнение,

че Маги е в непразно положедие.

ПАСКАЛ

Блокове панелни на тераси

здравето разклатиха на Паси!

РОСЕН

Един яхтсмен от трето поколение,

от морски ветрове обрулен цял,

не знаещ страх от никакво вълнение

и не едно премеждие видял,

отплува къмто Турну Мъгурели,

следейки азимута на жирокомпас.

Какво му стана, дяволи го взели,

едва не се удави край Бургас…

ВЕСЕТО И ЗЛАТКА

Колежки две били в командировка

и там успяли с хватка страшно ловка

с културата на Габрово да станат близки,

и тя, културата, им купила уиски.

Историята ,братчета, е  кратка.

отнася се за Веска и за Златка.

И тъй като завършва със поука,

ще я разкажем по-подробно тука…

Две моми със котешка походка

тръгнали на обедна разходка.

Спрели се на хана пред чучура,

за да търсят, кажи го – култура.

А във този реставриран хан,

от години кънтри ресторан,

на Габрово културното ядро

обливало се с риба и вино,

с пържоли, със фъстъци, със бадеми,

с уиски, с водки, малки и големи.

Но въпреки купчината голяма,

е празна масата.

Мадами щото няма.

И тоз отбор мъжкари, все юнаци,

добре нафрашкани с парични знаци,

момите споменати щом видели,

в компанията мигом ги приели.

Което следва, то е неизвестно.

И ни за казване, ни за показване е лесно.

Но вече мястото му май е тука,

за наш`та дългочакана поука :

Че колкото Културата да ги опива,

те не забравили изобщо колектива

и чувствайки колегите роднини близки,

отмъкнали за тях една бутилка виски!!!

ВЕСЕЛА – СИНЬОТО ОКО

Гърбът ти гол в сърцето ме удари.

Какъв отвор за деколте отзад.

Един отвор, на мене който пари,

а пък на теб ти пази всъщност хлад.

Сърцето ми неспирно в дроба рита.

Кога те видя, мигом сторвам стон,

за туй, че при такава Афродита,

не съм успял да се вредя за Аполон.

И като ходиш в твойте небоскрепи,

да знаеш – долу, в мръсните тълпи,

един човечец иска да се трепи,

ако не го погледнеш благосклонно ти !

КРАСЕН

Когато даде клетвена гаранция,

че във чужбина няма да избяга,

за скапаната столица на Франция

багажа Красен почна да си стяга.

През границата някак си пробута

джобове пълни с купища валута

и после всичките доларе тоз абдал

по курвите раздаде на “Пигал” !

АТАНАСКА

Колежката ни Атанаси

ни нарече педераси.

Ний наведохме глава си

и отидохме дома си.

Там разровихме ума си –

с що обидихме я Наси.

Проверихме и гъза си…..

Не сме, ма Наси педераси,

ами сме от различни класи !

СПИРТАКИАДА

В пролетната надпревара –

архитекти срещу инженери,

потвърди се истината стара

и победата по-силния намери.

В баскетбола слуката бе малко лоша

и загубихме, макар и с два – три коша.

Футбол – много тичане, неточност в паса,

и отстъпихме пред вас със цяла класа.

Волейбола беше пот, сълзи и кърви,

но пак, инженери, вие бяхте първи.

И след тез победи нищо не остава,

освен с пълно гърло да ви викнем – “ Слава ! “

Слава на вас , инженери – атлети,

като от спортно списание взети!

Слава на вас, инженери – спортисти,

с мускули яки, и мозъци – чисти !

ПОКАНА ЗА НОВОГОДИШЕН  БАЛ

От факта, че годината изтича,

светът не свършва, ако че прилича.

И ето, че подобно месец бял,

новогодишният ни бал се е задал.

И нека там да се покажем смели !

За нощ търчане по обектите си спрели,

безумно трезви, да танцуваме до болка

мазурка, болеро, гопак и полка,

че то какво ли друго ни остана,

когато тъй закъсали сме с плана !

А вие, свръхотрудени колежки,

сложете там по-новите си дрешки,

изкустно направете макиажа,

та щом преминете край мъжката ни стража,

дори за тази, що съседка е по стая,

смутено да мълвим : “ Коя е тая ?”

и мъжката ни воля да се стегне,

ръката ни самичка да посегне,

че то какво ли друго ни остана,

когато тъй изложихме се с плана !

Колеги, може много да ни дразни,

но да припомним номерата наши разни

за скрити по джобовете шишето.

Ще има сокове, нектари и кафета

и полутрезви ще танцуваме до болка

мазурка, болеро и още полка

и гледайки колежките уханни

да спомниме годините по-ранни,

когато можехме и след обектите да тичаме,

и да танцуваме, да пеем, да обичаме…..

И ако всеки вече е разбрал,

че идва бал,

че идва бал,

че идва бал,

какво ли нещо друго му остана,

освен до бала да изпълни значи плана,

защото с факта, че годината изтича,

светът не свършва,

ако че прилича !

Leave a Reply

404