СТИХОСПИРКА №3

By , юли 18, 2018 14:45

***

 

179.2013.1

СЪМ ВИНОВЕН!

Писах, писах, чак ми писна
да съм тъй писмовен,
да се правя на невинен,
но да съм виновен.

Да се правя на арбитър
в Разум и Неволя,
да съм глупав, да съм хитър,
тайно да се моля…

Да се правя, че разбирам
щастие и мъка.
Да създавам, да намирам –
и да знам разлъка.

Търсех нещо си… И писах!
Много писах! Стига!!!…
Мислех, че ще се открия…
Не написах Книга.

Онемях! Разбрах, че пиша,
мисля, казвам, пея,
не защото зная всичко…
Жив съм и живея!

И защото – мисля, гледам,
виждам, после псувам,
пиша, радвам се, и даже,
май че съществувам!

Съм, приятели, писмовен.
Няма да се крия!
Много, много съм виновен,
че хабя хартия…

22.03. 2013

 

***

 

 

180.2013.2

ПОРЕДЕН ДЕН

Денят започна като за последно
Пореден ден.
Привидно непрогледен.
А бе денят, във който се родих,
прогледнах,
и тръгнах със отворени очи.

Видях простаци,
себе си понесли
към дъното на своята утроба.
Видях глупаци!
Подскачащи на място!
От раждането – и направо в гроба!

Видях как Слънцето изгрява –
за последно –
то винаги така изгрява.
Показва ни зад хребета
Надежда някаква,
и скрива се зад хоризонта с нея.

Това е моят ден пореден.
Личен!
От първата до сетната минута.
Навярно съм повреден.
Но обичам
това, в което моят ден единствен
ме набута!

05.06.2013

***

 

 

 

 

81.2013.3

ПЕСНИЧКА НА ДЕЦАТА НА ПРОТЕСТА!

Със прахосмукачка чисти мама.
Ето че боклуци вече няма.
Ех, как искам мама да изчисти
и България от всички комунисти!

/ Повтаря се докато в почистването се включат и тате, и баба, и дядо, и комунистическите боклуци отидат там, където им е мястото – на Историята под опашката! /…

06.07.2013

***

 

 

 

 

 

182.2013.4

***

Ми е тъпо!
И глухо!
Онемяха отдавна фанфарите!
Ми е тъпо!
И кухо!
Точно както го искат Другарите!

Ми е чуждо!
Продадено!
Ми е като на жена във критическа…
Ми е като в страна…
безнадеждна!
Сиреч – комунистическа!

Ми е някак си странно,
че съм жив
в тази смрад
безпросветна…
Ми е някак си гордо,
че съм просто орисан
да светна!

Кой разбрал –
е разбрал!
Нямам време да чакам простаците!
Аз съм жив
и живял!
И оставям по пътя си знаците…

Ми е тъпо.
И глухо!
Ми е както го искат простаците!
Но съм жив!
Много жив!
Просто,
моля ви,
следвайте знаците…

10.09.2013

***

 

 

 

183.2013.5

ВСИЧКО Е ДО КУРАЖА
Вървял един човек.
От някъде за някъде.
Уж знаел откъде,
уж знаел за къде,
уж даже бил човек…
Отдавна.
Век след век……

Вървял един човек
Отникъде за никъде,
Не знаел откъде,
не знаел за къде,
не знаел тоз човек
дори във кой е век…

Вървял един човек
В незнам в какъв си век…
Бил дребен и убог!
Без смисъл и без Бог!
Без никаква идея
Защо е, откъде е?

В този нищо не значещ
късен, есенен ден,
и аз вървях, еднозначен,
влюбен и уморен,
не по горска пътека,
не от Бог озарен…
Просто крачех полека
в моя ден, изумен,
че съм пълен със огън,
с обич, с думи, с надежда,
с Вяра, даже с идеи
и донякъде – с мен…

Май че всичко се свежда
накъде си поел,
дали имаш куража
да си дал, вместо взел…

Май съм длъжен да кажа:
Всичко е до куража!

31.10.2013

***

 

 

184.2013.6
ПРОДЪЛЖАВАМ!
Понеже де факто съм мъж,
и съвсем неформално
през живота си крача,
знам, позволено ми е
поне веднъж
на няколко свои живота
да плача.

Не съм виждал баща си
със сълзи във очите си.
Не бих искал синът ми
да плаче над дните си.
Тоест, оставам аз…
да заплача…
Но не мога!
Нямам глас да оплаквам,
кълна и проклинам дните си,
да ги отричам!

Та аз ги обичам!
Със всичката мъка
и болка във тях –
за мен няма сълзи!
Има обич и смях,
има допир и нежност…
има нещо, което
оставя в сърцето ми –
и битието
и небитието!
Има нещо,
което не ми дава да плача!

И на мен ми е гот!
Затова – не сега!
В някой бъдещ живот…
някой следващ човек,
който пак ще съм аз…
той, Животът ,
не знае почивка

Апропо, продължавам!
С усмивка!

13.11.2013

*** 

 

 

 

185.2013.7

ЗАПАЛВАМ СВЕЩ…

От както съм роден,
Животът във врата ми диша!
Не съм предубеден към него.
Следвам го.
И пиша!

Харесвам го!
И влюбен съм във всичко
животоопределящо!
Разделящо
минутите на минали и бъдещи…
дори на днешни!

Минутите на Времето са грешни,
защото са запълнени със нас!
Със мен!
Със теб!
Дори със всички Вас!

А той, Животът, във врата ми диша!
Аз пиша!
Пиша, пиша, пиша…
Потъват думите ми точно там,
в безкрая, на безкрая,
очакващ ме на следващата пряка…

А там ни чака…
Да,
и там ни чака…
на нашето безсмислие човешко
мрака…

Не искам,
И не смея
това във вашите души
да го посея!

Запалвам свещ…
И се заглеждам в нея…

23.11-2013

***

 

 

 

186.2013.8

ПЛАТЕНА ЛЮБОВ!

Нас измама ни свързва,
нас измама дели!
Малко е мафиотска
тази връзка, нали?
Аз от тука посмигвам
ти отсреща мижиш,
и не мога да скрия –
към Русия търчиш…

Ти отсреща насмигваш –
аз не мога така –
да не виждам парите
скрити в твойта ръка!
А парите са много,
а и аз съм готов
за такава славянска
свръхплатена любов!

Ти ще дойдеш тук, аз зная,
нещо в мен пари брои!
Най-големите мангизи
са в туй, което предстои!
Ти ще дойдеш тук, аз зная,
с атом, нефт, или със газ!
Най-голямото предателство
е от двама – ти и аз!

Ти, ти , ти!
Ти, ти, ти!
Ти, ти, ти!
Платена любов!

26.12.2013

*

 

 

 

 

 187.2014.1

***

По признак някакъв,
незнаен,
мен обявяват ме
за краен.

Но ако среден аз
бях бил,
бих доста хора
уважил!

12.01.2014

 

 

 

 

 

 

188.2014.2

ПРИМИРЕНИЕ…

Живея в режимът на спомени.
Понеже нямам бъдеще.
Отнеха ми Бога.
И Дявола ми отнеха.
Отнеха ми да съм си същия!
И вече съм това, което искат!
Някакъв друг, далеч от Насъщния!
В мен вътре празно е!
В мен вътре кухо е!
В мен вътре всичко друго е,
освен мен самия!

Къде да се скрия?

А Господ отгоре ни гледа.
Навярно се чуди на цялата
тази страховита победа…
Да, мен вече ме няма .
Няма писатели, няма читатели,
Няма стих, няма рима…
Но Него го има, приятели,

Него го има…

28.01.2014

 

 

 

 

 

 

189.2014.3

КЛОШАР   

Всяка нощ се лашкам
като клошар
от кофа до кофа,
пълни с боклук –
боклук твърд,
газообразен
и течен.

Клошарът,
не сменя своите възгледи,
не сменя своите кофи с боклук,
не може да каже:
„Аз съм до тук!“,
защото клошарите може и да се сменят,
Но боклукът – не!

Боклукът е вечен!

Затова между строфите
съм при кофите…
Някои живеят
от на властта си с дослука,
спокойно, без страст!
Аз – със боклука,
съпътстващ
всяка власт!

29.01.2014

 

 

 

 

 

 

190.2014.4

ВОЛГИН

„Волга, Волга, мать родная,
Волга, русская река…“
Волгин, Волгин, бляд сухая,
как ли да ти го река?

Волгин, купен, кух и празен,
влюбен тъпо в княжня Русь
ближеш задника и мазен
Гордо, без да те е гнус!

И не се усещаш дребен –
част от този мощен гъз,
сам на себе си потребен,
дребна, „прогресивна“ гнъс!

Плувай в свойта „мать родная“,
Шереметево те ждьот!
Но и там ще бъдеш, зная,
пълен идиот!

23.02.2014

 

 

 

 

 

 

191.2014.5

КАЗВАТ…

Казват,
че когато душата олекнала
и приклекнала
до горящата свещ
в оня,
вечно
празния
ъгъл,
и когато душата целуне
ненужното
и твърде тежкото си бивше тяло за сбогом…
и потегли натам,
към човешкото вечно прозрение,
за което е всъщност родена,
всеки ,
отчайващо сам –
вече чужд елемент от пейзажа,
разбира,
дали е бил прав,
или се е лъгал…

След което
човекът
умира…

Казват…
Аз все още не знам…
Но когато разбера,
ще ви кажа!

15.02.2014

 

 

 

 

 

192.2014.6

КОМУНОИД!

Изчаквам всички да заспят!
Съм гаден и потаен!
Две бири кротко ми редят
свят, в който съм безкраен!

Очалгаросан, крайно тъп,
безсмислен и последен,
ни драг, ни мил, дори не скъп,
обран, излъган, беден…

Но ляв!
Но вечно прав!
Затичан
към смърт общочовешка…
олигофрен…

Човекът в мен
е поправима грешка…

16.02.2014

 

 

 

 

 

193.2014.7

ЕХ, ЖИВОТЕ, ТВЪРДЕ КРАТЪК..

Ма как сакам
покрай нази
да е некак никак!
Ни Радан да ни полази,
ни наративикак!

Хич неща го туй – Ре Бе-то,
щото не е чалга.
щот кат чуя умна мисла,
фаща ма невралга!

Искам Никито, Бареко –
тоз, от бебецето!
искам да съм там, където
сказва и ЦеЦе-то,

искам песнички да пея
за Сергий – Сер гея,
искам гоце с абевето
да промушат змея…

Искам Бойко!
Да ме води
по мегамистрали…
ний, край него, голи води,
влюбени… не яли!

Искам цялата държава
да върви нататък,
дето Някой Нещо дава…
Ех, Животе, кратък!

Всеки иска да те вземе,
а и аз те давам.
Май, че трябва да ми дреме…
Казват – продължавам!

Тя, държавата готова
да върви нататкък,
води я Митьо Пищова…
Ех, Животе, кратък!

Ех, животе, твърде кратък,
чакам те оттатък…
Че ми писна да те гледам
като на тепсия.

Кво да кажа?
Неам думи!
Просто орисия!

2014

 

 

 

 

 

 

 

 194.2014.8

НЕ ОТЛАГАЙ!

Обичай,
каквото имаш за обичане!
Целувай,
каквото имаш за целуване!
Прегръщай,
каквото имаш за прегръщане!
Казвай,
каквото имаш за казване!
Гали,
каквото имаш за галене!
Псувай,
каквото имаш за псуване!
Събаряй,
каквото имаш за събаряне!
Пази,
каквото имаш за пазене!
Премълчавай,
каквото имаш за премълчаване!
Изграждай,
каквото имаш за изграждане!

Може и в друг порядък!

Но нито си първия,
нито си последния,
просто си поредния,
и това е от особена важност!
Не отлагай!

Утре ще бъдеш другаде…

26.07.2014

 

 

 

 

 

342.2014.ххх

НА БУЗЛУДЖА

На Бузлуджа – вятър и мъгла!
На Бузлуджа – студ!
Не Бузлуджа – безуха игла,
на Бузлуджа – червен темерут!

На Бузлуджа – мафиот до мафиот!
На Бузлуджа – розова скръб!
На Бузлуджа – на Миков му е гот!
На Бузлуджа – ръб до ръб!

На Бузлуджа – мъка и печал!
На Бузлуджа – пълна тъпотия!
На Бузлуджа… просто ми е жал!

Благодаря ти Господи!
Не съм от тия…

03.08.2014

 

 

 

 

 

 

195.2014.9

ЗАЩО ЛИ СТИСКАТ МИ ЧЕПИЦИТЕ?

Как стискат мене ме чепиците!
Вървя едвам – едвам.
Бе, също както политиците…
Що казвам го – не знам!

О, как си псувам аз чепиците!
С к`ви думи… просто грях!
Бе, също както политиците…
Защо ли пък и тях?

Ох, помощ, стискат ми чепиците!!!
… и в миг разбрах със срам –
чепиците и политиците
си ги избирам сам!

20.08.2014

 

 

 

 

 

 

196.2014.10
ЕДИН ВЪПРОС МЕ МЪЧИ…

България се гърчи в изнемога!
Канали!
Банки!
ДеПеСе-та!
Дрога!

Културо, ех славянска ти културо!
Станишев в Брюксел си подрапва куро!

И сериали!
Турски сериали!
А в тях жените са недоразбрали,
мъжете вечно са недоебали,
Без да заплача
да ги гледам аз не мога!
Със турски сериали- няма дрога!

Културо, ех славянска ти културо!
Станишев в Брюксел си подрапва куро!

На Бузлуджа
събират се
Другарсите!
Кой плаща?
Аз мисля, че това са олигарсите!
А олигарсите, са олигарси – знаем всички,
защото плащат с моите парички!

Културо, ех славянска ти културо!
Станишев в Брюксел си подрапва куро!

България се гърчи в изнемога!
По вените тече не кръв , а дрога!
С усмивка Моника прибира ни паричките –
и моите,
и твоите,
и всичките.
Доган,
прикрит там нейде из сараите
следи кои сме се разшавали,
ни жертвоприношава, както маите
единствено са жертвоприношавали!

Културо, ех славянска ти културо!
Станишев в Брюксел си подрапва куро!
Един въпрос ме мъчи в туй усойко!
Къде се крие бате ви Геройко???
28.08.2014

 

 

 

197.2014.11

А ВАСКО КРЪПКАТА ПЕЕ!

Ние, простите хорица,
живи, вярващи, чисти,
искаме да добутаме Животеца си
до Смъртта –
някак си истински,
някак си влюбени,
някак си дори наивни,
но без да сме комунисти…

Само слънцето още да грее
и Васко Кръпката – да ни пее!

Комунистите изключват всичко по-горе!
Човек с комунисти не спори!

Ние, простите хорица,
не искаме царски палати,
не искаме излаз на първата линия,
не искаме да ни управляват мекерета,
нито България на три морета…
Не искаме банки, мангизи, музеи…
ние искаме да усещаме времето,
искаме да разберем бремето,
което ни клати…
и вятърът, който ни вее…

Само слънцето още да грее
И Васко Кръпката да ни пее!

Комунистите изключват всичко по-горе!
Човек с комунисти не спори!

Ние , простите хорица
опъваме жили!
Ние сме единиците,
носещи този Живот на гърба си!
Ебаси!
Бих казал, че това са и птиците,
които отлитат и после се връщат…
Съдба!
После житото зрее!
Птиците
се подреждат по жиците!

А Васко Кръпката пее ли пее…

Накрая, ще повторя, сори,
с комунисти не се спори!
Времето ги отминава и се смее!
А Васко Кръпката пее ли пее…
30.08.2014

 

 

 

 

 

198.2014.12

ПОЗДРАВ КЪМ ПОЕТИТЕ…

И тъй като не сме от тез –
поемащи вината
със мезета,
Честит ни празник днес,
на тази дата,
на нас –
поетите – мезета
на комунетата
„поемащи“ вината!

29.09.2014

 

 

 

 

 

199.2014.13

МЕЖДИННО

Животът се навърта
нормално – ден след ден,
бюллюк от комунета
и хора – като мен.

Какво да ви открехвам.
Отдавна съм роден.
Реките бяха бистри,
Балканът бе зелен.

Земята беше мека,
сеното бе трева,
нощта бе страшно лека,
денят – едва-едва…

Денят бе адски бавен
и пълен с часове,
обречен на Човека…
Защо ми се реве?

Ми остаря човекът.
И кара – ден за ден.
Земята пак е мека.
И меко чака мен.

03.10.2014

 

 

 

 

 

 

200.2014.14

НА КОСТИН БРОДСКАТА САМО ДИВА!

Мая, Мая, Майче, Майче,
мое костинбродско зайче,
зайче – байче кукурайче,
кукурайче-всичкознайче,
аз обича тебе май че!

Припев:

Как та искам на момента
даже вън от Парламента!
И да знайш, та чакам клет
на паветата отпред!

Сърцетупа ми сърцето –
прогресивно общо взето,
сърцетупа, щот е клето,
че е твоето превзето
от кого? – От БеСеПето,
да е три пъти проклето
ша го фрасна със павето!!!

Припев:

Как та искам на момента
даже вън от Парламента!
И да знайш, та чакам клет
със паве в ръка отпред!

Щото дал съм аз обет!
Ша съм личен твой поет
докат столицата клета
я оставя без павета!!!

Припев:

Как та искам на момента
даже вън от Парламента!
И да знайш, та чакам клет
с по паве в ръка отпред!

07.10.2014

 

 

 

 

 

202.2014.16

***

На Боко,
според мене,
му е до колене!
Но не, това,
си мислите което,
ами морето!

Левий – правий,
Левий – правий…
и се удавий…

Ето последната
мисъл на Боко:

“ Ми то…
било дълбоко…“

Бълбук, бълбук, бълбук…
и до тук.

2014

 

 

 

 

 

 

203.2014.17

ОБИЧАМ ДА ПИША СТИХОВЕ ДОРИ ТОГАВА, КОГАТО НЕ МИ СЕ УДАВАТ!

Точката на кипене,
политическо и човешко,
е доста по-високо от мен –
в границите на статистическата грешка!

Всичко, което ме докосва, е истинско!
Останалото го отминавам.
Познавам пияниците от квартала.
Трезвениците – не ги познавам.

Познавам надеждата в очите
на хората, които си отиват.
То е както със мечтите.
Робата на Живота ни е сива!

Робата е дрехата на робите.
Искам да ви светна.
Дрехата на свободните  е цветна!
И никога не е била роба!

Вървя си някак през времето,
вярвайте, не ми е лесно!
Усещате ли мъката и бремето?
Не е ли чудесно?

Вървя си някак си, никак си,
и ми е адски приятно!
Братчета, викам си  всякак си –
Времето е необятно!

И никой не може да ми отнеме
мъничкото удоволствие човешко,
че съм част от моето време,
макар и като статистическа грешка!

29.10.2014

 

 

 

204.2014.18

ДА ГОВОРИШ С ДЯДО МИ ДОНЧО

Цял живот се опитват
да ми вместят живота
между дядо ми,
който бе мъдър и стар –
като вековен дъб,
и партийния секретар,

който бе вражалец,
крадец,
и някак
естествено тъп…

Ето, дядо ми,
който в момента е на другия бряг,
се усмихва мъдро
под юнашкия си мустак,
и ми шепне в ушенчето:

„- Хей, детенцето,
на този свят
само една истина
не е мнима:
Тебе те има,
щото и мене ме има!
За останалото, дядовото,
навярно си прав!
Бъди здрав!

А на тоз секретар,
макар, че съм стар
и де юре умрял,
му кажи,
че се е посрал!“

А как да му обясня,
че Русия е решила,
да ни приложи технологията
на „меката сила“…
щото с „твърдата“ ни е „освободила“
чрез пълна окупация
и то не веднъж, а два раза –
останахме без нация
от руската зараза…

„ – Ще ти го кажа като на мъж –
само веднъж,
като човек на човека
и само на тебе:
-колкото е силата по-мека,
толкова по твърд ти требе!!!“

Е те тоя
ми е соя…

2014

 

 

 

 

 

 

205.2014.19

ТЕФТЕРЧЕТО

Днес случайно посетихме
старото тефтерче…
После дружно се напихме…
Вярно е аверче…

Всичко пази, всичко помни
като да е днеска…
Ех, тефтерче ти бездомно!
Сам си се натресках!

Исках нещо да напиша
във куплет и рима,
е – прочетох. Още дишам.
В теб – и мен ме има!

Външно – букви и хартия,
в никакво размерче,
пълно с моя подредия…
с две думи – тефтерче!

Цял живот съм те сколасвал
мило мое дребно…
Знам, на много не съм пасвал.
Мен си ми потребно!

2014

 

 

 

 

 

 

 

206.2014.20

***
Вие куче, лае студ!
Сериалията – турска!
Новините – смърт, лобут…
а сабахлента – махмурска…

Малей, хич не ми е гот!
Всеки гледа просълзено…
Рождеството е Живот!
А Великденът – зелено…

Много лесно се редят
ей такива думи разни…
Късна есен…Всички спят…
Даже и съблазни…

Лае куче, вие студ!
Месец май – далеч!
Тоест – „Будь или не будь?…“
За това е реч…

25.11.2014

 

 

 

 

 

 

207.2014.21

ПАК

Искам нещо силно, кратко
като моя татко.

Искам нежно и без драма-
с длан, като на мама…

Пак да имам вуйчо, чичо,
леля, свако , стринка, …

Пак в мечтата бос да тичам,
без страх от настинка!

Пак да съм съвсем загубен
нейде из гората!

Пак да съм до дупка влюбен
в Нея, във Жената!

Пак да знам, че утре може
вече да ме няма…

О, благодаря ти Боже!
Пак ще съм при мама…

26.11.2014            

 

 

 

 

 

 

 

208.2015.1

***

Велико е човешкото високомерие,
което от човещината бяга!
Човекът винаги е в нечие преддверие,
и слугинажът адски му приляга.

И мерзко е човешкото съгласие
да е разписано за разни идиоти,
да казва: „Те това си е! Така си е!“.
Като че има няколко животи!

Не ми е работа да давам диагноза.
не ми е работа да бъда Прокурор.
Животът е поезия и проза.
Но еднократно! И със много зор!

Животът е това, което дишаме,
което тъпчем, нищо не видяли,
което абсолютно не разбираме…
Големи сме абдали!

02.2015

 

 

 

 

 

209.2015.2
***

Над мене мичка некаква звездичка
загубена във звездния атлас.
За вас е нищо, но за мен е всичко!
Звездичката загубена съм аз.

Ми е страхотно някак отвисоко
да определям що, кое и как!
Но в ниското е много по-дълбоко!
На ниското е нужен бряг!

19.02.2015

 

 

 

 

 

 

210.2015.3
***

Главата ми е като каца с джибри
във силата на свойта ферментация!
Реакти, алкохоли, чужди фибри…
Бе, нещо като българската нация.

Си шупвам аз полека, много бавно,
не съм го крил, и няма да го крия,
но ми е интересно и забавно –
дали от мен ще потече ракия?

А стоката е много отлежала!
И много чула, много и видяла!
Реакти, алкохоли, чужди фибри…
Или ще си остана само джибри?

21.02.2015

***

 

 

 

 

 

 

211.2015.4

И КОГАТО…

И когато поредното лято
се отправя към небитието,
ви казвам – и преди, и когато –
сме си все това, което…

И когато след есен, сред зима,
сменяйки пътечка с партина,
ви казвам – все още ни има!
върху зимната картина…

И когато напролет разцъфнат
ябълки, дюли и вишни,
търсете се някъде в идното,
а не в сезоните предишни!

И когато Животът завърши
кръговратът на дните ни земни,
нека цвят от салкъм се откърши…
а ние ще си подремнем…

2015

***

 

 

 

 

 

212.2015.5
***

Всяко листо,
което пада от случайна клонка,
от случайно дърво,
е мъртво!

То няма своята бъдеща пролет,
то няма нищо друго,
освен своята отронена случайност!

Аз му се покланям!
Беше част от мен…

04.09.2015

***

 

 

 

 

 

213.2015.6
***

ВИ ПРЕГРЪЩАМ!

Както знаете,
знаят го и лаиците,
всичко е циклично!

Вече есента започна да подрежда
лястовиците по жиците,
и това е красиво,
и в това няма нищо лично!

Затова са Сезоните!
За да е различно!

Светът да цъфти
и прецъфтява,
да е зелен,
и да узрява,
а и ние, хората, също…
поради което
ви прегръщам!

09.09.2015

***

 

 

 

 

214.2015.7
***

Разхождам си кучката,
ябълките са изядени.

Кестенът окапал,
листата ръждиви
и проядени.

Духа вятър,
и съвсем не е за къси гащи…
В гърлото ми дращи,
и отива към изстиване…

Просто лятото отива
към своето изпращане…

Вече много години
минавам през времето,
познавам ябълките,
познавам бремето на дъждовните облаци…

Радвам им се!
Те са част от моя живот,
и аз ги обичам,
все още съм жив да ги виждам…

Разхождам си кучката.
Ябълките вече са изядени.
От мен

Бих искал
и догодина
да им се случи същото!

Аз вече зная ябълките,
ябълките вече знаят мен,
а кучката отдавна знае всичко.

23.09.2015

***

 

 

 

 215.2015.8
***

Тихо е, като в олтар.
Във главата нещо свети!
Тихо, тъжно, аз съм стар,
мислите – като комети!

Светят някак, във екстаз,
сякаш аз съм нещо друго.
Не ги яхвам! Но съм аз,
яхнал Другото на Друго!

И летят към вси светии
като мисъл в тъжен час.
Всичко е като магия…
а във центъра съм аз!

Сутрин, денем, вечер, нощем,
гърча се във този свят!
Тихо моля се:

Човече,
превърни го в Рай!
Не в Ад…

25.09.2015

***

 

 

 

 

 

216.2015.9

„ДА ЖИВЕЙ РУСИЯ!“

Когато вечер тежка падне,
далеч след пладне,
а и не виждам нито лев
във собствената си кесия,
и го докарвам до просия,
си псувам:

„ДА ЖИВЕЙ РУСИЯ!“

Русия просто не умира!
Русия просто няма мира!
Русия винаги минира
пътечката от този свят
към своя „православен“ ад
във кръв потънала до шия,
обаче:

„ДА ЖИВЕЙ РУСИЯ!“

Край мен Животът тъжно бяга.
Подпрян на просешка тояга
аз гледам, с буца във стомаха
смъртта на родината си стряха…
Продажна наша орисия! –
да мрем,
но:

„ДА ЖИВЕЙ РУСИЯ!“…

2015

***

 

 

 

 

 

217.2015.10
***

Животът е нещо невероятно?
Съществува въпреки нас!
Винаги сме до Там без Обратно,
но имаме право на глас!

Животът, е нещо невероятно!
Дава ни всичко, което желаем!
Но ние винаги искаме нещо друго!
Какво е – не знаем!

Животът е нещо невероятно!
Имаме всичко в ръцете си,
Имаме всичко в сърцето си…
Но все ни се иска обратното…

18.10.2015

***

 

 

 

 

 

 

218.2015.11

ДЪБЪТ

Дъбът навлезе в есенната фаза.
Жълта и кафява музикална фраза.
Небето се смръчква, Земята изстива…
още нещо май че вече си отива.

Вятърът вършее в клоните, в които
Пролетта все още е условно жива.
Кучката ми ходи в храстите налудно.
Как да разбере? То за мен е трудно!

Всичкото днес е друго! И е непривично!
Всичко май замира! Но е пък налична
една стара вяра – Всичко е циклично!
И то се повтаря, абсолютно лично…

А дъбът отново ще стане зелен,
не само за себе си, но и пак за мен!

20.10.2015

***

 

 

 

 

 

219.2015.12
***

Усещам как във всеки жизнен миг
канчето ми ври като за края!

Очаквам го със страх да изгърми…
но края си дори и аз не зная.

Ще изгърми! Категорично ясно!
Но дотогава всичко е прекрасно!

20.10.2015

***

 

 

 

 

 

220.2015.13

ОРИСИЯ

Дали Животът е тиктак,
отмерващ времето
или тактик,
пресяващ семето
на битието…
ще разберем със времето.
Или пък с питието…

Живеем във разкрач,
уж нейде стъпили,
но някъде по здрач,
съвсем до нищото
избива ни на плач…

Защото Времето ни е разнищило!
Изкормило!
Черва, лъжи, убийства, простотия,
надежди мъртви, жива чалгария…
това сме ние днес!
Това сме ние!

А колко просто е!
Да се напием!
А щом това е наша орисия
и няма шанс за прокопсия –
да следваме Русия!

Пия!

2015

***

 

 

 

 

 

221.2015.14
***

След стиховете тихо се завръщам
в панелната си дървенишка къща,
изпивам бирата си, вече втора,
и казвам: „Има луд умора!“
За тез две думи имам сила йощ:
Лека нощ!!!

23.10.2015

***

 

 

 

 

222.2015.15

***

Не мога да премина през началото за втори път.
Допускът е еднократен.
Вече минал съм от там,
и няма път обратно.

Не мога да премина и през средата за втори път.
Допускът е еднократен.
Вече минал съм от там,
и няма път обратно.

А и през края си, аз знам, ще мина сам и еднократно.
Пътят е еднопосочен.
Красиво е което отминаваме –
но няма път обратно…

Не мога да премина през Времето за втори път.
Но всичко е наред.
Вървя напред,…
бих казал – акуратно.

Но хубаво е, ако някъде преди Безкрая-
когато „Съм“, преди да „Бях“,
сам на себе си успея да призная:
Живях!

27.10.2015

***

 

 

 

 

223.2015.16

***

Цял ден вървя през есента.
И вчера беше същото.
Долавям тиха песента
на хората и къщите.

Те пеят някак за напред,
със спомени за минало.
И в същност преотстъпват ред
за нещо не загинало!

Ще се постоплят под снега
зрънца, сърца и корени.
те всички са си част от нас
и носят наши спомени!

Позамразени от студа.
Отдалечени в нищото…
Но после следва пролетта,
и пак разцъфват вишните!

И всичко тръгва пак напред
към следващата зима…
С две думи –всичко е наред!
Все още нас ни има!

30.10.2015

***

 

 

 

 

 

 

224.2015.17

***

Всеки ден ми завършва като нещо незапочнато!
А не очаквам чудеса.
Искам само да съм част от онова, непорочното…
Спете спокойно деца!

На другия ден, като правя равносметката
на вчерашния си живот,
стигам единствено до: „Дреме ми на жилетката!“,
и че трябва да ми е гот!

Но не ми е! Мразя простите изявления.
Просташките – също.
Хората имат по хиляди мнения,
но само по една къща

в която се завръщат,
за да започнат следващия си ден,
който завършва като нещо незапочнато!

И да очакват чудеса.
Като онова, непорочното! Но какво беше точно то?..

Ние, хората, сме деца…

02.11.2014

***

 

 

 

225.2015.18

***

Не си позволявам да ми е вяло!
Може да съм дърт боклук,
но времето все още не ме е отвяло
и съм тук!

Не си позволявам да ми е тъпо.
Винаги ми е било гот!
Времето ми е скъпо!
Не продавам Живот!

Не позволявам нищо да ми е последно!
Последно няма!
Където и да си, ще те погледна,
И ще станем двама.

Не позволявам да ми е безсмислено!
Винаги нещо ново се крие!
Аз може и да съм нещо измислено!
Но истинските сте вие!!!

05.11.2015

***

 

 

 

 

226.2015.19

***

Днес събрах едни листа
покафенели, пожълтели, от времето
минало през тях.
Сложих ги във вазичка,
и се загледах…
Колко са красиви
и нещастни едновременно.
През тези листа са минали три сезона.
Пролет, лято и настъпилата есен…
През моите листа са минали седемдесет години
Събрани в двеста и осемдесет сезона?
Пролети, лета, есени, зими!
Но мен, все някак си, още ме има!
покафенял, пожълтял,
пред поредната си зима..
Не ме отминавайте, като малка гара!
Животът не е само даденост!
Животът е Вяра!

Днес събрах едни листа
покафенели, пожълтели, от времето
минало през тях.
Погледнах ги внимателно.
И се познах
в едно от тях!

06.11.2015

***

 

 

 

227.2015.20

НЕ УМИРАЙ ЖИВОТ!
Предупреждавам, не е пародия!

***
Не умирай, Живот,
не умирай!
Въпреки всички ченгета –
не спирай!
Ние винаги
ще те намерим,
въпреки всички
милиционери!
Въпреки всички
комуноиди,
бузлуджанци,
копринковци,
хибридоиди,
въпреки стари
и нови чекисти,
ще те намерим!
И ще сме чисти!

Не умирай Живот!
Много те моля!
Не следвай на нечовеци
партийната воля,
не се подлъгвай
по дегенерати,
деревати,
ферменти,
и екстременти!

Следвай си пътя!
Следвай Голгота!
Да умреш,
носейки кръста си –
това е Животът!

Бъди и не втръсвай!
Не умирай, Живот!
Просто възкръсвай!
Ти си ни единствения брод…

07.11.2015

 ***

 

 

 

 

228.2015.21

***

Аз съм клаустрофоб!
Не искам в гроб!
Искам на прах.
Какъвто бях.
И някой, който ме обича –
да се разтича
между гора, поточе и полянка.
И да остана
нейде между тях
на сянка…

10.11.2015

***

 

 

 

 

 

229.2015.22

ШЕКСПИРЪТ

Колко е красива есента
със аромат на нещо остаряло,
и колко е невзрачна старостта
сбръчкана във немощното тяло.

Как всичко се повтаря до умиране
започващо естествено със раждане.
Животът просто няма, няма спиране –
събиране, събиране, изваждане…

Не си ли горд, бих казал – величав,
че си избран за част от мизансцена?
И Шекспирът е бил напълно прав –
„Животът е една огромна сцена!“

Да изиграем малката си роля!
Не сме виновни, че сме се родили!
но вече тук, ни трябва малко воля,
децата ни да кажат: „Те са бùли!“

Съм бил, съм днес, и вярвам, че ще бъда!
Невзрачен, никой, никому потребен,
но Шекспир ме попита- аз да бъда..?
или да си остана вечно дребен..?

2015

***

 

 

 

 

 

230.2015.23

ЧОВЕЧЕСТВОТО

Човечеството заслужава своята съдба,
своята орис и своето днес също.
И това ще е дотогава, докато не разбере,
че Земята е неговата родна къща!

Човечеството заслужава всичко,
което му се случва.
Човечеството – това са живите
и нито един от тях не се изключва.

Човечеството си заслужава простаците
определящи бедите
докато не се научи да разчита знаците
Оставени му от дедите!

16.11.2015

***

 

 

 

 

231.2015.24

НИЕ, ХОРАТА…

Искам да ви кажа нещо много интимно.
Което значи – лично:
когато ние, хората се избием,
на лястовиците ще им е безразлично!

На щъркелите също!
Те ще отлитат всяка есен на юг,
и ще се завръщат напролет,
търсейки своята миналогодишна къща.

За нас, хората, това няма да е същото!
Ние сами си изгорихме крилата…
Ние не сме птици…
Ние жестоко обидихме Земята…

И птиците също…

21.11.2015

***

 

 

 

 

 

233.2015.26

ПОД КРИВАТА КРУША

Мозъкът ми се обажда.
Ражда.
Дали
боли,
не знам.
Не съм там.
Съм под някаква си крива круша.
И забележете –
не пуша!

А отделен
от мен,
мозъкът ми ражда,
изглежда,
някаква Надежда!
Сам.
Но аз не съм там.
Аз съм под някаква си крива круша,
и забележете –
не пуша!

И малко ме е срам,
че не съм там.
Където Нещо се обажда,
където мозъкът ми,
гол и сам,
точно там,
под някаква си крива круша,
и не ми дава да пуша
и ражда..

23.11.2015

***

 

 

 

 

 

234.2015.27

***

Животът ми е низ от изненади
в панелната ми скучна къща,
ту ми е готино, ту адски ми се гади,
ту е различно, ту е адски същото.

Разбрали сме се да не си придиряме
и да вървим – там, всеки от къде е…
но някак си надушваме си дирите
и бъдещето в миналото зрее.

И всичко с всеки някак е навързано.
тъй, както е било от веки,
Но времето е толкова забързано…
и всеки разминава се със всеки…

И си вървим, безгрижни идиоти
унищожавайки си собственото време!
Животът ни е разчленен на квоти!
Дали ни дреме?

Трябва да ни дреме!

01.12.2015

***

 

 

 

 

 

235.2015.28

ТРИПСТИХ

Хубаво е да си малък
С колене одрани.
Да си на върха на бора.
Да си сред поляни.
Да прегазваш през сезоните.
Винаги да тичаш.
Вечно някого да гониш…

Но и да обичаш…

***

Хубаво е да си стар
и до край използван.
Всеки ден да ти е дар
и до кост оглозган.
Да нехаеш за часа.
С внучките да сричаш.
Пак да вярваш в чудеса.

Но и да обичаш…

***

Хубаво е по средата.
Тук е пълен фрашник.
Календарите те стрелят
като със калашник.
И навръзва се Животът,
и му се обричаш,
Той те гали по челото…

Щото те обича!

11.12.2015

***

 

 

 

 236.2015.29

ПО СКЛОНА НАНЯКЪДЕ

Ужасен склон.
Не казвам надолу.
Битието ми се хваща за всеки камък,
за всяка дума,
за храст, за клон,
а житието ми голо
просто следва часовника,
и се прави,
че всичко е наред!

Не питай чиновника
Питай часовника!
Питай мен! Питай себе си…
Времето винаги е с едно „тик“
пред нашето „так“…

Времето винаги е отпред!
Времето винаги ни води
след нашето неповторимо его!
И ние го следваме до края!
Тик-так, тик-так…
и после не зная.
Но ще сме винаги някъде в Него!
Дори и да е абсолютен мрак.

17.12.2015

***

 

 

 

237.2015.30

ХИРОМАНТИЯ

Когато дясната ръка ми гали лявата
приятелски докосвайки ù пръстите,
а лявата ръка погалва дясната
започвайки от пръстите нагоре
и следващата твърде стара длан,
я срещне със набръчканите линии,
чертаещи ми пътя на Живота
и в хиромантията види мен – засмян…
си казам : „Баси идиота!“

22.12.2015

***

 

 

 

 

238.2015.31

А НА ТЕБ ТИ Е ГОТ!

Ти вървиш все надолу.
но на теб ти е гот.

Те събличат до голо.
но на теб ти е гот!

Те ебават ченгета.
Но на теб ти е гот!

Те заливат ментета.
Но на теб ти е гот!

Ти се лези Гестапото.
Но на теб ти е гот!

Ти орязаха папото.
Но на теб ти е гот!

Ти изядоха Времето.
Но на теб ти е гот!

Ти объркаха семето.
Но на теб ти е гот!

Ти не знаеш какъв си!
Но на теб ти е гот!

Всички лъжат, че пръв си.
И на теб ти е гот!

Губи смисъла утрето.
А на теб ти е гот!

Ти е всичко на кутрето.
И на теб ти е гот!

Не обичам, не искам
този скапан живот,

Все по-кофти, по-кофти,..
Аз не съм идиот…

29.12.2015

***

 

 

 

 239.2016.1

ДНЕС

Снегът пада
върху биографията ми
и тя изчезва чиста и бяла.
Само кучката ми ходи след мен
и търси неща,
които вече е препикала.

Вятърът свири в ушите ми
като враг,
понеже си мисли, че не го обичам.

А аз,
като пълен глупак
срещу вятъра тичам…

18.01.2016

***

 

 

 

 

 

240.2016.2

НАКОКОРЧЕТЕ СЕ, БЕ ХОРА!

Нещо тихо, умно и далечно,
идващо от дълбокото и отиващо навътре,
ми нашепва на ушенцето, че нищо не е вечно
освен Животът и следващото утре.

Бог ми е отредил да ги чувам . Сърцето ми
кротко приклапва с двете си клапи.
Аз се прислушвам в тях! Извинете ме,
но не допускам край сърцето си сатрапи!

Всичко ми е ясно, като на стар баобаб.
Жив съм от няколко хиляди века.
Което значи – че не съм слаб,
въпреки неочовечването на Човека!

Но съм с надежда. Затова и съм тук!
Животът продължава от пряка до пряка.
От него отпада само боклук…
и който му кляка!

Ми накокорчете се, бе хора!
Животът сме ние!
Той няма умора!
А ние няма къде да се скрием!

22.01.2016

***

 

 

 

 

241.2016.3

НО СЕ РАЖДАТ ОТРОЧЕТА!

Всичко е както преди да се родя.
Някъде ромолят пролетни поточета.
Другаде някой се спасява от беда.
…И се раждат отрочета!

Не виждам по-далеч от днешния ден.
В днешния май, че всичко е казано.
В утрешният може да ме няма мен.
Виждам малко размазано!

Часовникът тиктака, и тика и теб и мен,
към онзи момент между тъмнината и мрака,
където изобретението на мосю Гилотен
равнодушно ни чака.

Не, няма да ни отрежат главите.
Всичко е като в някакви многоточета.
Ние играем себе си самите.
…Но се раждат отрочета!

В същност, отново се раждаме ние!
Малки, ревящи, непобедими!
Е, как да ме интересуват вашите партии
кланове, касти и режими!

Човешкият Разум, плахо, но непоколебимо
прегазва тъпото ни его.
Животът е зримо и незримо,
всичко, докато сме в него!

24.01.2016

***

 

 

 

 

242.2016.4

***

Остарявам си бавно,
абсолютно логично –
нормално, без драма.

Разумът ми знае отлично,
че моето време ще дойде тогава,
когато де факто ще ме няма.

Така е със всички!
Духът става нещо съвършено и цяло
когато премине през собствения си брод,

и напусне миризливото си тяло!
И все пак си е гот
да сме едно цяло…

Дух и Тяло…
и когато пишем ето тези редчета,
да ни мислят за поетчета …

07.02.16

***

 

 

 

 

 

243.2016.5

***

И си мисля, закотвен
между несвършващата ми бира
и свършващото ми време,
че мозъкът ми е бил подготвен
от някого, не отсам –
да разбира,
и да избира
между този,
от когото мога да взема,
и този, на когото мога да дам…

И аз съм там!
При моята бира…

12.02.2016

***

 

 

 

 

 

244.2016.6

СТИХОПЛЕТСТВАНЕ С ДАРИА

Шумът във тази къща
на мен ми е присъща!

Е фрашкано със вещи,
но аз най-много плещи!

С грамàтикът, без мяр
съм в битка стар, та стар,

на крак с една терлица!
А баба вари пица!

Дядо пече стихче!
Е, аз това не бихче!

Нанизах тази смешка
от грешка вместо дрешка!

Не ще ви се хич мярна,
една ако е вярна!

27.02.2016

***

 

 

 

 

245.2016.7

НОЩТА ЗВЪНИ

Нощта звъни!
Във мозъка.
Във веществото сиво.

Нощта звъни!
Далечна…
Близка…

Всичко е красиво!

Нощта звъни
пред утрешния изгрев
на Слънцето!

Нощта звъни
пред ужаса на настоящето!
Но чуват я единствено
неспящите!

Нощта звъни!
Не знам от колко време.
Но май е време да го чуем този звън.

На някой все пак трябва да му дреме,
дали сме живи
или сме насън…

Нощта звъни!
Е тъмно като в пропаст!
А в пропастта – пари, съдби, имот…

Нощта звъни!
Как искам да е утро!
Да е Живот!

Да е Живот!

02.03.2016

***

 

 

 

 

246.2016.8

ВРЕМЕТО

Животът ми е пълен с тях.
Не съм ги искал. Са ми се натресли.
Ако ги бях прибрал при себе си-
би било грях.
А те отдавна да са ме отнесли!

Не съм ги искал, нито сътворил.
Явяваха се право от олтара.
ми казваха – какъв съм, щял и бил,
как казвам се, каква е мойта вяра.

Секундите си тракаха бездушно.
Шейсет парчета за една мината!
Аз слушах ги прилежно и бездушно…
А времето?
То бонуси не бута.

И остарях! Секунда след секунда.
И всяка си я помня поотделно!
И аз не зная вече колко рунда
поваля ме Съдбата с удар челно…

Но после ставам. Всяка вечер пиша.
Боли ме. Ближа рани. И издишвам.
Но се надигам някак си. Въздишам
май малко отегчено. После вдишвам.

Обичам времето, защото ме обича!
Със него цял живот си се отричаме.
Обаче или то към мене тича,
или един към друг и двамата си тичаме.

04.03.2016

***

 

 

 

 

 

247.2016.9

ДА СИ ЧОВЕК

Силата на моето безсилие
по някакъв закон от древността,
се връща в мен, в наивното усилие
да го отдам ан блок на Глупостта!

На глупостта, че в този свят живея
обвързан със онези преди мен…
Че съм до гроб обвързан с Нея!
Със Свободата, на която съм и фен…

Не я познавам! Ама я обичам!
Не се срамувам, че съм си глупак!
След Свободата винаги ще тичам,
и в тоз Живот, в следващия пак!

Какво е силата на моето безсилие? –
се питам в моя сбъркан век.
Че трябва много мъничко усилие!
Да съм човек!

14.03.2016

***

 

 

 

248.2016.10

***

Някои ходим прави.
Някои – на колене.
Някои лазим.
Но всички се мразим!

Не е от егоизъм.
Не!

Това е прост
социалистически
реализъм!

2016

***

 

 

249.2016.11

ДНЕС КОЯ СМЕ ДАТА?

Жив съм още, може би.
Малко бавно тичам
Пазарувам с две торби.
Хич не ги обичам.

Във едната – зарзават.
Лук, картоф, салата.
В другата – нарязан хляб…
…Днес коя сме дата?

Седем, двадесет и пет.
Там в портомонето
и в средата, и отпред
ги събирам. Ето!

Пенсията ми е фрЪст!
С тая на жената.
Нея пък боли я кръст…
…Днес коя сме дата?

И е, хора, страшно Днес!
Грозни сме и груби.
Утре си е чист прогрес.
Вчера ми се губи…

А животът е красив!
Даже след средата!
Жив съм още, много жив…
…Днес коя сме дата?

Жив съм още, може би.
Малко бавно читам*.
Кой ме тъй употреби
искам да попитам…

Но във своя път безкраен
се върти земята.
Просто нещо се обърках…
…Къде са ни децата?..

***

*читам – живея с надеждата че съм читав. Нова дума и нова част на речта в българския език.Нарича си отпрелагателен глагол. Нов раздел в граматиката! Горките дечица…

28.03.2016

***

 

 

 

250.2016.12

АЗ ЧЕНГЕ СЪМ НА ИНАТ!

Аз съм ви приготвил трапо.
Винаги съм ви отзад.
Съм слуга на своя Капо.
И ченге съм на инат!

Бил се бил ни срутил строя!
Бил ни бутнал Демократ!
Аз пък все ще съм ви тоя,
дето все ви е изотзад!

Що погледнеш, все е мое.
Левски, Ботев, Стамболов!
„партизанското усое“
даже и „животът нов“!

Хич не питай кой ме праща,
кой такъв ме е създал,
кой ме купи, кой ми плаща,
на кого съм дупе дал!

Моята партийна грижа
е велика княжна Русь!
Задникът и мазен ближа
и съвсем не ме е гнус!

Вий, умирайте тахтаби!
Аз командвам дневний ред!
Демократите ви слаби
Са на Сталин ми отпред!

Може да съм с мозък тесен.
И широк да съм отзад.
Кремъл пише мойта песен…
Аз ченге съм на инат!
***
Ала времето тиктака
все напред и не назад!
Май ченге си на обратно-
Сам на себе си отзад!

01.04.2016

***

 

 

 

 

251.2016.13

***

Не е въпроса да приемаш
или да отричаш
съдбата си безока!

Важното е винаги да тичаш,
до смъртта да тичаш
във вярната посока!

Обаче никой не знае
вярната коя е…

Затова, ако обичаш,
продължи да тичаш!

13.04.2016

***

 

 

 

 

 

252.2016.14

***

Щастието лети над земята в бръснещ полет,
надявайки се да забърше някого.

Нещастието, сигурно в силата си,
се настанява в душата на всекиго.

Всички се тръшкаме слепи за щастливата птица.
Броим си стотинките. Не поръчваме пица…

Но погалваме сбръчканата и галеща длан…
на собственото си минало, а и на бъдещето – също,

Животът ни, като онова дърво – дрян,
цъфти първо и зрее последно…

И докато зрее последно на живота във полет,
щастието минава от пролет във пролет.

Един го очаква, друг не очаква го…
но Животът винаги забърсва си някого…

14.04.2016

***

 

 

 

 

253.2016.15

***

Бойко до днес не е казвал на глас:
„Държавата – това съм аз!“,
но държавният слугинаж
и тъповат ибриколаж
рупа от зелника и доволно мълви си:
„Бойко, Ти си, Ти си!“

14.04.2016

***

 

 

 

 

254.2016.16

НА ДРУГИЯ ДЕН

Тогава пиша тъпи стихове.
Вятърът е отвял сезоните,
и аз полуживият, полумъртвият,
ги питам – Кого гоните?

Пролетта сменя зимата
без пряка човешко намеса,
той, ти, аз, и тримата,
не питаме другите къде са!

Вятърът продухва клоните
като разсвирване на духов оркестър.
Смисълът ли? Не трябва да го гоните!
Той е Протестър!

Някои смятат, че е тъпо да си умен!
Умът носи само страхове!
По-добре полузаспал, полубуден,
да пиша тъпи стихове!

На другия ден ще ги чета учуден…

18.04.2016

***

 

 

 

 

 

255.2016.16

***

Вятърът днес издуха от биографията ми всякаква зима.
Сиреч, Пролетта е наоколо, и нас все още ни има.

Цъфтят си дърветата, всичките, без да ни питат изобщо.
Животът върви както винаги във някакво Божествено общо!

Щастливи сме, че го виждаме, и сме част от всичкото Него!
Всяка Пролет Човекът усеща нищожността на своето Его!

Той умира, а всичко се ражда. По-красиво от това аз не зная!
Пролет е! И е красиво! Да се прегърнем! Ами, това е!.

20.04.2016

***

 

 

 

 

256.2016.18

***

Всичко ми е някак никакво
Адски ми се спи.

Ако има нещо някакво,
то това си ти.

Но нощта забулва всичкото
в своя си воал.

Се обърквам някак всякак си!
Взел съм, или дал?..

28.04.2016

***

 

 

 

257.2016.19

***

Те погалвам
на ъгъла, на който се разделяме.
После тръгвам.
Привидно небрежен,
но продължавам да си споделяме…
Крача
по тротоарите, разнебитени от хора достойни.
Всичко е в рамките на нормалното.
Хора, спете спокойно…

2016

***

 

 

 

 

257.2016.19

***

Мозъкът ми, с извинение, е изроден.
Лашка ме в несъществуващи измерения.
Някак си не съм за това пригоден,
освен това, се давя в съмнения!

Изключвам го. До тук  флиртът с мен!
Като съзнание преди заспиване.
Изтривам предишния кофти ден
и чакам последващото заспиване…

А утре той ще започне от там,
където нещо внезапно го е спряло.
От къде, от какво, не питай – не знам.
Но половинката би трябвало да стане цяло!

Живот от половинки! Защо ми е такъв!
Но такъв ми се падна изглежда.
Не искам да съм Всичко, не искам да съм Пръв!
Просто искам да имам надежда…

06.05.2016

***

 

 

 

 

258.2016.20

***

Бях поет в общество на глухи.
Всяка вечер пред тях душата ми тръпнеше.
Ръкопляскаха ми възторжено, но очите им бяха кухи.
И те, и аз, правехме каквото ни е достъпно…

Не разбирам много от стихове.
И те май не ме разбират.
Но разбирам музиката в тях.
А и музиката им ме разбира!

Се прегръщаме някак си с думите
в някаква наша лична идея.
откривам Любовта в тях
а и себе си откривам в Нея!

Не се натрапвам на никого.
Просто все още дишам.
Да съм жив – не е грях!
Дори и това, че пиша…

Знам, че Животът – и шумен, и тих,
носи в себе си своето собствено мнение,
което не се побира нито в един стих,
нито в едно стихотворение…

08.05.2016

***

 

 

 

 

259.2016.21

ДОБРЕ МИ Е!

Си мисля някак си странично и далечно-
какво е тленно? И какво е вечно?
Го търся в интернет, във кабеларките…
А интер – нет! Там само джуркат джарките!

И като някакъв такъв социопат
стоя дори не в шах, направо в мат
превърнат в новия биологичен вид,
полухуманоид,
полухибрид!

Животът ми е водка с вкус на ментичка,
на челото с георгиевската лентичка!
„За Родину!“ Аз в Родину не был!
Родината си аз съм я пропил
продал, потом отново покупил,
на денги, я которые украл,
потом продал на водку… и упал…

Сега лежа. Съм целия във кал.
При нас, в Русия, няма тротоари!
До шестгодишен аз изпитвах жал
за себе си! Край мен бе фраш с Другари!
И ни един приятел! Съм руснак!
Приятелят ми е Смъртта за идиоти!
Съм си оттам! Знам, просто няма как!
Смъртта в Русия е камара от животи!

До шестгодишен, мисля, бях Човек,
изпълнен със любов и със величие.
А днес съм нихуя! За своя век
поредното ни Путинско безличие!
Ръцете ми треперят. Всеки миг
откраднат е от моето безвремие!
Аз съм руснак! И съм алкохолик!
Не се оплаквам, блядове!
Добре ми е!

11.05.2016

***

 

 

 

260.2016.22                 

ВЪРВИ „НАРОДЕ“!

Върви народе изродени!
Към собствената смърт върви!
Върви след своите кретени,
върви… и тихичко умри!

Върви след чуждоземна чалга!
След Слави Трифонов върви!
О, славно минало! Ебал га!
О, светло бъдеще! Умри!

Умри, народе изродени,
не знаещ дом и бащин род!
родени или неродени,
отдавна вий не сте Народ!

Отдавна сте нищожна плява
отвяна от „Велика Русь“
Какъв „народ“? Каква тук „слава“?
Да пиша даже ме е гнус!

Върви, народе изродени!
След гоце, цар, доган, станиш…
Върви натам, не гледай мене!
Аз теб те гледам отстрани.

Убивай умните си хора
със клюка, вестник, злоба, жар!
Предателят не знай умора,
нему му трябва господар!

Лежи на старата си слава
погребана в незнаен гроб!
глупакът си го заслужава –
щом иска да е роб – е роб!

Върви народе изродени!
Към собствената смърт върви!
Върви след своите кретени,
върви, и тихичко умри!

23.05.2016

***

 

 

 

 

261.2016.23

***

Животът в същност е една игра,
в която всичко е това, което беше.
Аз може още утре да умра…
обаче най-фатално се намешах!

Намешах се със всички покрай мен –
объркани в невероятна дрога!
Бе ден след ден! Бе просто ден след ден!
Аз по-добре, кълна ви се, не мога!

И всеки ден от този мой живот
белязан е със нечия усмивка.
не знам за вас, на мене ми е гот!
Усмихнат, се отправям към почивка.

24.05.2016

***

 

 

 

 

 

 

 

 

262.2016.24

***
Търся път… и намирам пътека.
Търся хората… и намирам Човека.
Търся безсмъртие… и намирам свещичка.
Търся нещичко… а намирам всичко!

27.05.2016

***

 

 

 

 

263.2016.25

КОГАТО ПОРАСНА ДОСТАТЪЧНО!

На Елена Денева, защото тя зададе този въпрос…

***

Когато порасна достатъчно,
искам да стана отново малък!
Да се гушна в скута на мама,
а тя да се радва на всеки мой залък!

Когато порасна достатъчно,
искам да мина отново по всички пътеки,
по които босите ми крака минаха,
за да стигна до всеки.

Когато порасна достатъчно
искам да виждам и във всички посоки!
Назад,
Напред,
Към Себе си!

Когато порасна достатъчно,
искам да прогледнат очите ми за Истината,
да се отпушат ушите ми за Болката,
да се отвори сърцето ми за Щастието,
да се изостри умът ми за Знанието
и Духът ми да намери Себе си!

Когато порасна достатъчно…

01.06.2015

***

 

 

 

 

264.2016.26

ЗАЩОТО ВСИЧКО ПРОДЪЛЖАВА!

Най-хубавото на Времето е, че , сега ще ви го кажа:

Качваме се на влакчето, някой току що е слезнал от него.
Веднага започваме да се възхищаваме на пейзажа!
„Ах, каква пролет! Ех, какво лято!“ Сиреч ние, и нашето его…
Ние сме всичко, и това ни е някак напълно достатъчно!
Хич не ни идва на ум, че идва есен, че идва зима…
И това е перфектно! Всичко, на Живота остатъчно,
го пращаме там, където вече няма да ни има.
Но Животът е консервативен. При него няма отпадъци!
Няма портфейл, да скриеш вътре печеливш тото фиш!
Животът не вярва на тъпи номера и фалшиви припадъци!
Родил си се, проврял си се, нещо си бил… Финиш!
А после, във влакчето, отиваш до прагчето, край което Животът лети във несвяст, и виждаш полето, и виждаш морето,и виждаш, не искаш, но разбираш, че всичко е до тук.
Просто е време да слезнеш. И да се качи друг…

Защото всичко продължава!

04.06.2016

***

 

 

 

 

 

265.2016.27

***

Денят започва винаги – като за последно.
Очите ни – залепнали – не мога да прогледнат.
А кучката в антрето ми ни чака, щот сме Бог!
Сме някак си по-някак си! Хем справедлив, хем строг!

Е, всеки ден започваме със тази процедура.
Се радвам, че съм жив, на Времето на… шнура!
си връзвам маратонките или каквото там,
защото пак е утре, и аз отново знам:

„Денят започва винаги – като за последно.
Очите ми – залепнали – не мога да прогледнат.
А кучката в антрето ми ме чака, щот съм Бог!
Съм някак си по-някак си! Хем справедлив, хем строг!“

Така е вече някак си, не помня петилетките!
На всичките, нормалните, разгониха ни сметките.
И връщам се в детството, преди това със „…летките“
когато ние с вас сме вън дори от сметките,
които пеят:

„Денят започва винаги – като за последно.
Очите ми – залепнали – не мога да прогледнат.
А кучката в антрето ми ме чака, щот съм Бог!
Съм някак си по-някак си! Хем справедлив, хем строг!“

06.06.2016

***

 

 

 

 

265.2016.27

ДОБЪР ДЕН!

Стоя си по нощите като някакъв Дракула
чакащ сам себе си, за да си изпия кръвта
(бих могъл да римувам Дракула с брокола,
но не вярвам, че това ми е точно целта).

Потъвам във себе си, потъвам във времето,
потъвам в пространството, неизоставен, но сам.
Потъвам и в бирата, тя ме качва на стремето,
на коня, препускащ , ама точно за там.

Всяка нощ ми е хубаво, че се срещам със себе си,
си подавам ръка, се оглеждам във мрак,
се преборвам със демони, идиоти и ереси…
Нещо нейде тиктака! Първо „тик…“. После „так…“!

Ми е някак спокойно! Просто стигнах до тука –
без да гъна живота и съдбата край мен.
Боля ме за всичко! За всичко ми пука!
Вече мина сред нощ! И съм в новия  ден!

08.06.2016

***

 

 

 

 

266.2016.28

***

А срещу мене даже няма огледало,
да се размия в образа отсреща.
Родил съм се отдавна. Беше бяло.
Следата е различна и гореща.

Следата е от босите години,
когато всичко беше разбираемо,
когато не разбирах от доктрини –
бях бъдещо безвредно изкопаемо.

Ме форматираха. Бях кубчето на Рубик.
Квадратен, кръгъл, както ме поискат.
Животът бе обувките, които
ми бяха на краката. И ми стискат!

Болеше ме. И всички ги болеше.
Тогава болката бе белег, че съм жив.
Бе зима, пролет, лято, есен беше
това което винаги те прави, някак див.

Но срещу мене няма огледало!
Съм сам без образа отсреща отразен.
Родил съм се отдавна. Беше бяло!
Следата – същата! Гореща! Беше ден!

16.06.2016

***

 

 

 

 

266.2016.28

УАЙ НО!

Тъпо, тъжно, мъка, скръП!
И преди и след суед което!
Коуко трябва да си тъп
да си шеф на бесепето?

Да си тато, Михаиу,
гоце, Серго, иу` Корнеуия…
Кремъу да ти е по миу
даже от Баукана, цеуия!

Да се гънеш като гуист,
от гуавата до гъзенцето,
те това е комунист –
Воугин, Дърева, гоцЕнцето!

Е, не сме англоезичните
с толерантното УАЙ НО.
Ние, малко безезичните
го наричаме УАЙНО!

28.06.2016

***

 

 

 

 

268.2016.30

БЕЗКРАЙНОСТ

Ние сме си вечно същите.
Не очаквайте овации.
Някъде смърди боклук.
Някъде цъфтят акации.

Раждаме се, после мрем.
Но на кой ли пък му дреме?
Всеки си е Матусал,
но за много кратко време!

А Животът си върви
следващ своята пътечка..
Жив си, докато умреш.
И Смъртта не ти е пречка!

Просто Някой те пресажда
някъде, във друга почва!
За някои – до тук е всичко.
За други пък – от тук започва…

Усещам го като безкрайност
това, което е край мене!
Спокоен съм! И да се гънем –
не можем нийде да се денем…

29.07.2016

***

 

 

 

 

269.2016.31

***

Аз знам, че съм обречен на мълчание!
Не съм от там, дори не съм от Тях.
Отдавна не изпитвам отчаяние –
аз просто съм си все каквото бях!

Не ме интересуват простотиите
на знаещите всичко в този свят.
Вървим си някак си отделно ний и Те
макар, че хич не сме си брат до брат!

Ще си отида. Но Животът ще прецежда
минутите ни, като мляко през тензух.
Остава ми единствена надежда –
в мен имам нещо, и не съм напълно кух!

29.07.2016

***

 

 

 

 

270.2016.32

***

Аз всяка вечер чакам да утихнат
и гняв и гнусот, и каквото още може.
Животът ни и без това е спихнат
между простаци, идиоти и велможи.

Но някак си животът се промушва
понякога дори край комунисти,
и ни се случват, всеки ден се случват
неща естествени, невероятно чисти.

05.08.2016

***

 

 

 

 

 271.2016.33

***

Животът е страх!
Започваш от нищо и стигаш до прах.

Животът е страх!
Уж вярваш във Бог, но живееш във грях!

Животът е страх!
Прелетява край нас между бях и не бях!

Животът е страх!
И е нещо опасно!
Си хищник, те пита той,
или тревопасно?

Там нейде живях.
Беше прекрасно!
Не ме беше страх!

Бяхме наясно.

18.08.2016              

***

 

 

 

272.2016.34

***

В Пловдив сгарела нам ква си колтура!
Дреме му на Вежди на… кобура!

Пък и каквото си ще да изгаря!
Нас води ни Пожарникаря!!!

А на Пожарникаря длъжността е такава –
като види пожар – да го препикава…

И каквото е останало там от колтурата,
ще го замете презкуратурата.

21.08.2016

***

 

 

 

 

273.2016.35

АЗ СЪМ ЧОВЕК!

Не съм, не съм далеч, на Чомолумгма.
Не съм дори на Попокатепетел.
не съм, признавам си, във Амазонска джунгла.
Съм целия в червена руска пепел.

Започна се от детската градина
със великанът руски, чичо Стьопа,
животът ми кажи – речи отмина,
но руската червена пепел тропа.

Съм плакал на смъртта на чичко Сталин!
Съм се срамувал, че баща ми беше „частник“
Не съм планирал, , но не знам как стана,
че съм си аз, но не и съучастник!

Не беше лесно, но не беше трудно.
вървях по пътя си без да се колебая!
Се затрудняват идиотите, ако ги гледаш будно,
преминах някак си, а как – и аз не зная.

Страхотно е човешкото в Човека!
Днес ти си всичко. Утре – няма драма.
Така е от незнам си колко века –
ту хем ни има, ту пък хем ни няма…

Но даже да съм там, на Чомолумгма,
дори на Попокатепетел,
или в дълбока Амазонска джунгла –
аз съм Човек! А не червена пепел!

22.08.2016

***

 

 

 

 

274.2016.36

КОГАТО УПРАВЛЯВАХА СВИНАРИТЕ!

Когато управляваха свинарите
Животът тръгваше от аерогарите!
И от граничните бразди към бах му мамата.
Ако не свършиш със куршум. И после в ямата.

Когато управляваха свинарите
ни управляваха свине. Съвсем нормално!
Ядяха труповете ни. Буквално!
А ние – в конските вагони там, по гарите!

Свинарите и днес ни управляват!
От Пловдив, София, Бургас и от Балкана!
Сърцето ме боли! Плъшоци шават,
а от България май нищо не остана!

Но спомням си Паисий, Левски, Ботев,
все хора – живи днес – аз ги познавам,
и просто няма как да се укрòтя –
защото те ми дават, аз им давам!

Обичам таз земя и тези хора!
Аз знам, те също много ме обичат!
Но като тях – не сещам аз умора
да мразя тез, които я отричат!

Животът тръгва някак ненадейно,
случайно, и в страни от нашта воля.
Свинарите дойдоха ни “идейно“.
Да ги отсвирим! Много ви се моля!

23.08.2016

***

 

 

 

 

 

275.2016.37

ПАРОДИЯ

Настане есен. Ябълки зреят.
За кой ли път пак пропасти зеят!
Умът се лашка, иска да види
добро ли, зло ли насреща иде.
На душа не лежи нищо излишно!
Тъй си живеем : дишно – издишно,
търкам картончета за килограм злато…
Курец, приятели, злато – ебато!
И побелява брадата ми стара.
Животът ми- като пропусната гара –
нито да скоча, ни да се кача,
цял живот си я чакал –а тя бяга в здрача…
Но ще ви кажа и съвсем по терлички –
Не е нарочно! Така е със всички!
Настане есен, ябълки зреят,
едни умират, други се смеят…

24.08.2016

***

 

 

 

 

 

276.2016.38

***

Боже, как ми се иска да напиша нещо страхотно!
Но Бог не ми е дал!
На лъвът Бог е дал да е страхотно животно,
А на мен – да съм абдал!

И си фиркам някъде в страни от мизансцената
каквото Бог ми е дал.
Винаги съм някъде далеч извън арената…
просто съм абдал!

Но има нещо страхотно, заради което,
изобщо не ме е срам!
Може никой друг да не ми харесва питието,
но си го приготвям сам!

26.08.2016

***

 

 

 

 

 

277.2016.39

КУШИЯ

Демони препускат в мен. Кушия.
Конете им издишват думи. Крия.
Подреждам ги една до друга. Зная!
Никога не съм в началото. Съм в края.
Естествено, че съм безсмислен, Майна!
Но май за друго бях замислен. Тайна!
Демони препускат в мен. Ги крия.
Издишват думи! Пиша ги! Кушия…

30.08.2016

***

 

 

 

 

278.2016.40

АЗ ОБИЧАМ ЖИВОТА СИ!

Животът е събитие греховно.
Безсмислено и някак твърде лично.
Ако си умен – знаеш го дословно.
Ако не го съзнаваш, е трагично.

Си пръкнал си се някак от Безкрая.
Не те е питал никой, но те има.
Е, простотия е, и аз ли го не зная…
но следва пролет, лято, есен, зима…

И някак си разбираш – Що е време!
Край тебе ври, кипи от секс и смисъл…
и неусетно почва да ти дреме –
„Е кой съм Аз, коя е мойта Мисъл?“

Жестоко е в дълбокото на Времето.
За мене да си жив си е греховно.
Съм умен! И си нося, братя, бремето.
Да бъда нещо, дето е смисловно!

Ме вее вятър. Трупат ме снежинките.
Ще ме затрупат рано или късно.
Съвсем условно нещо са годинките!
В Живота може и без нищо мръсно!

01.09..2016

***

 

 

 

 

279.2016.41

***

Мозъкът ми винаги е нажежен –
готов да изригне вулкан…
В същност – понякога не е.
Но тогава пък аз не съм там.

Всеки ден съм и ледоразбивач
в кипящия чайник на битието.
Денят ми започва по здрач
и продължава далеч след което.

Не знаете колко е гот
да си въртиш сам със крак колелото.
Да сложиш парченцето глина…
а под пръстите ти – там каквото…

Мозъкът ми понякога ври –
вулкан да изригна готов…
но аз му казвам: Спри!
И му добавям малко любов…

25.09.2016

***

 

 

 

280.2016.42

***

Понякога просто усещам…
Току що денят ми изчезна.
Може би пак ще се срещаме.
Но трябва отново да влезна…

Днес пак изядох две ябълки
от дървото, там в дясно от времето.
Всеки ден там води ме кучката,
моята, неосъвременената.

Всеки ден… А това е безкрайност!
Тихо капят узрелите ябълки.
Ябълките са с капчица трайност.
Като моят живот, с извинение.

Всяка есен се радвам на залеза
и на две ябълки в дясно от времето.
Есента е прецъфтяване на лятото
и време за пръскане на семето!

Понякога просто усещам…
Две ябълки пак ще ме чакат
там по пътя и малко отсреща
на секундите, които тиктакат…

26.09.2016

***

 

 

 

 

281.2016.43

***

Как искам да напиша стих,
а не стихотворение.
За стихотворение е нужна публика
и върло вдъхновение.

За стих се иска да си тих,
потънал някъде във времето.
Това току що го открих.
И му се кефя дремейки…

28.09.2016

***

 

 

 

 

282.2016.44

САМО ПОНЯКОГА

Само понякога,
в редките минути,
в които не търся себе си,
имам шанса да намеря някого,
който търси мен…

Дали се срещаме наистина
или минутите ни се преплитат
като длани, които си говорят?

Само понякога,
в редките минути,
в които търся себе си,
се намирам
на съвсем друго място.

Дали се срещаме наистина
или местата се преплитат
като длани, които си говорят?

Само понякога…
Само понякога усещам времето
и мястото, в които съм захвърлен.
Като Съдба!
Започвам да се търся, макар че,
Съдбата отдавна ме е намерила…

Само понякога!
Само понякога
Тя и аз се преплитаме,
като длани, които си говорят…
галейки се.

02.10.2016

***

 

 

 

 

283.2016.45

***

Потънал в размисъл неделен
и търсещ скрити знаци,
разхождам кучката си Бела
сред храсти и шубраци.

Животът е безкрайно тайнство
на разни зодиаци.
А Бела търсеше пространство
сред храсти и шубраци.

Животът е едно очакване,
дори да нямаш кучка.
Сърцето, в своето притракване,
добавя нова случка!

Но е върхът да имаш кучка!
Съвсем не е самотно!
Разхождаш я и търсиш случка!
Направо е страхотно!!!

Така потънал в ден неделен,
замислен, търсещ знаци,
откри ме кучката ми Бела
сред храсти и шубраци…

17.10.2016

***

 

 

 

 

284.2016.46

***

Аз всяка вечер си допивам бирата
със страх, че ще ме сгази нова мисъл.
Като чене съм сложил в чашата си лирата
с която не прокопсах, Но съм писал.

А мисълта ми лашка се, горкичката,
от тук до там и после на обратно.
Опитах се да я обгърна всичката
със стих. Загубих се във нея безвъзвратно.

Не ми е дадено от Бог! Какво да правя?
Животът ми е низ от простотии!
Така и не можах да се изправя!
Но пък не им се дадох и на тия!

Ще ме забравят всички? Някой ще ме помни?
Животът е безкрайното безличие!
Аз имам своите две –три секунди скромни
във вечността на нашето двуличие…

18.10.2016

***

 

 

 

285.2016.47

***

Както всеки Божи ден
и тази нощ,
благодарение на себе си
и мен,
прелитайки от гара в гара,
достигнахме до следващия лист
от календара.

А всеки Божи ден,
със само теб и само с мен,
е онзи страшен феномен,
изпълващ ни с любов и вяра,
че в този свят обикновен
търкалящ се от ден във ден
сме част от календара.

Страхотно е да бъдеш част
от Божията мяра!
Да имаш и да нямаш власт,
дърво вековно…или храст,
или пък дреха стара
на някой дядо преди теб!
Ала да бъдеш мяра…

Е, братя, трябва Вяра!

19.10.2016

***

 

 

 

286.2016.48

***

Живеем си. Статисти от миманса
минаващи през Косово поле.
Се бият мюсюлмани с християнса
и всеки е върхът едва ли не!

О, Крали Марко е сред тях, еба си!
Герой чутовен, нисичък на ръст,
довел платени прогресивни маси,
оставил ги под метър кална пръст.

И колко тъжна е човешката история,
когато най-нормално я четеш.
Там винаги си в тази категория,
в която непременно ще умреш!

Но и безсмъртни в таз Читанка няма.
Животът е между Едно и Две.
Едно – родил си се. Това е малка драма.
При Две умираш. Следват синове…

Живеем си. Статисти от миманса
минаващи през своето поле.
Това е. И егати декаданса
От „може би“ до „абсолютно не!“

21.10.2016

***

 

 

 

 

287.2016.49

***

Някъде, точно днес, във безкрая,
утихват пак нечии стъпки.
Може и да са мои. Не зная.
Аз живея от просия и в кръпки.

Пришивам си някакви спомени
към тегела, през който съм минал.
Висят ми, тежат ми, разгонени,
годините, в които съм отдавна загинал!

Отписан съм от всякакви списъци.
Доизживявам си дните тревожно.
Цял живот слушах нечии писъци
и моето – „Как е възможно?“

Остана ми единствено Времето –
безпристрастно и винаги точно.
То винаги ми доставяше бремето.
Отговорих му реципрочно…

И родих своите стихове. Никому ненужни.
Горяха бенгалски огньове. По балконите.
Годините се сменяха като някаква орис. Чужди!
А ние чакаме да ни открият. Покемоните…

1916

***

 

 

 

 

288.2016.50

АВТОБИОГРАФИЯ

Се изнизват
ден след ден –
аз край тях
и те край мен,
и надниквам възхитен,
възмутен,
видиотен
всеки ден –
аз във тях
и те във мене-
възхитени,
възмутени,
и съвсем видиотени…
се изсулваме в тиктакане,
в нетърпение
и чакане –
аз тях чакам,
те пък мен…
съм съвсем ошашавен
ден след ден,
ден след ден…
просто няма инак как
до последното ни
„Щрак!“
се въртя като кретен –
аз край тях
и те край мен…

05.11.2016

***

 

 

 

 

 

289.2016.51

ТЯХНА СТРАНА

Там живота си проспах
там насила оглупях…
Ще повърна!
Там, във тяхната страна
сред червени знамена…
Ще повърна!
Дето шмайзеруват в крак
а денят е ален мрак…
Ще повърна!
А под тяхното небе
всяко зинало… а, не…
Ще повърна!

Тяхна страна тяхна България,
тяхна страна,тяхна ченгария,
тяхна страна, тяхна чалгария,
от теб си тръгвам, за да не умра!

Знам, ще стана шепа прах
но не искам между тях…
Ще повърна!
Зейнала червена паст
за имот, пари и власт…
Ще повърна!
Комунист, червен юмрук,
мен ме няма – те са тук…
Ще повърна!
Беше хубава страна
но откак почервеня…
Ще повърна!

Тяхна страна тяхна България,
тяхна страна,тяхна ченгария,
тяхна страна, тяхна чалгария,
от теб си тръгвам, за да не умра!

Ще останат шоуглист,
батгеройко и Азис…
Но без мене!
Ще остане слугинаж
и боклукопакетаж…
Но без мене!

Социален президент
мафиотски парламент…
Но без мене!
Ще остане цар – менте
тоест – ще останат те…
Но без мене!

Тяхна страна тяхна България,
тяхна страна,тяхна ченгария,
тяхна страна, тяхна чалгария,
от теб си тръгвам, за да не умра!

2010-2016

***

 

 

 

 

290.2016.52

***

Ябълката,
онази ябълка,
която ми е приятел от цвят,
край която всеки ден
минавах с кучката си Бела,
Която виждах как узря,
и си роди деца
по клоните от тежест свела
от рожби – мънички слънца,
аз ги ядях,
(но не и Бела),
та минах днеска покрай нея.
Тя просто ми прошепна:
„Напролет пак ще разцъфтя!
Обичам те, и ще родя,
но ако ме обичаш!“

Обичам я! И да умра,
тя пак ще разцъфти
във идващата пролет
Това навярно са мечти.
Но всички сме във полет!
Летим сред ужас и сред бяс –
безкрайно утопичен.
Летим! Животът е пред нас!
Съвсем не безразличен!

Обичам тъпия Живот!
Защото АЗ съм остър!
Разрязвам всичко! Ми е гот!
От ябълка обичан!..

2016

***

 

 

 

***

„… За смяна на политическата система натисни едно.

За смяна на избирателната система натисни две.

За смяна на народните представители натисни три.

За смяна на партията натисни четири.

За смяна на конституцията натисни „Мая“.

За смяна на Плевнелиев натисни „Путин“.

За смяна на държавата натисни „Терминал 2“.

За смяна на Разума с простотия, натисни „Шоуто“.

Ако не искаш да сменяш нищо, натисни „Пеевски“.

Ако искаш да промениш всичко, си провери дали барутът ти е сух. И дали носиш на бой… „

25.11.2016

***

 

 

 

 

291.2016.53

***

Всичко е истина, братлета,
всичко е истина.
Всички ние загиваме тихичко,
обладани от някаква пасмина.

Истина е, че Животът ни се движи по орбита,
в която ни няма.
Истина е, че някой ни разчленява на порции
и ни пуска в помийната яма.

Истина е, че мислейки се за голямата работа,
сме изключително прости.
Истина е, че трябваше да сме господари на тази земя…
а ни превърнаха в гости.

Истина е, че ни употребяват като тоалетна хартия
гъзобръсници недни!
Истина е, че ако не станем един от Тия –
ще си умрем бедни.

Но е истина, че във всеки от нас живее
някаква нормална идиотия.
Не ме интересува, дали още светя, или вече тлея –
не мога да съм от Тия!

Ще си умра кротко и тихичко там,
където винаги е ден.
Много искам внуците ми да не ги е срам
след време от мен…

01.12.2016.

***

 

 

 

 

292.2016.54

***

Прогледнах на една пътечка. Лична..
Край мене – майка, татко, братя, кака.
Бе стръмна, тясна, крива. Непривична.
И ни на ляво, ни на дясно пряка…

Се сменяше познато с непознато..
Се сменяха години, календари.
Се сменяше отлитащото ято.
Се сменяха начални – с крайни гари.

Животът ни е пропаст след баир.
Ту драпаш, ту търкаляш се надолу,
безкраен тъжно-смешен панаир…
Сълзите истински. Майтапите – на голо…

Животът е и грозен и красив
и всичко в него ме интересува.
Човекът до тогава май е жив –
докато пее, плаче или псува…

Сега вървя по-бавно и не тичам.
Край мен са хората, които ме обичат!
Край мен са хората, които аз обичам!
Когато спра – те все още ще тичат…

Ако досаждам с моята особа,
най-искрено ви моля – отминете!
Какво съм аз? От раждането в гроба.
И няколко куплета между двете…

05.12.2016

***

 

 

 

 

293.2016.55

ВАСКО КРЪПКАТА: „ЗАЩО БЕ, ХОРА, ТЪЙ СЕ ЗАКОПАХТЕ?“

Защо, приятели, така се закопахме?
Уж тръгнахме нагоре, към простора,
да спрем да сме това, което бяхме
и пак да станем Хора! Просто Хора!

Къде, приятели, така се закопахме?
Бяхме наивници изпълнени с надежда!
А може би така и не разбрахме,
че сме омòтани във ченгеджийска прежда!

И как, приятели, така се закопахме?
Сме пълни с интелект и със наука.
И влюбени в Живота – не разбрахме,
как ни доведоха ченгетата до тука!

Аз знам, защо така се закопахме!
Защо така животът ни се скърши!
Започнахме добре, но после спряхме.
В очакване, че друг ще ни го свърши!

А няма друг! Поне това разбрахме!
В ръкава нищо друго не се крие.
Събуждаме се, след като проспахме…
и няма чудо! Чудото сме ние!

12.12.2016

***

 

 

 

 

294.2016.56

***

Животът мачка всяка моя мисъл,
откакто, и преди да се родя.
Аз търся в мисълта си просто смисъл,
а не в какво да ви се изродя.

Животът ми е като огледало.
Стоя отпред, а виждам се отзад…
а между тях, нагряло се до бяло,
един живот. Е, просто моят Ад!

Не се страхувай! Тъй е със Човека
ако е истински и търси своя път.
Се случва вече – знам ли колко века,
но простотиите му – те ще продължат!

Търси се, братче! Щото теб те има!
Си чувствен, истински, си просто рецидив!
Мен има ме – докато теб те има,
и жив съм само ако ти си жив!

И има разни думи. Не изричам
ги никога случайно и на глас…
Да знаеш, страшно много те обичам!
А ти си жив, ако съм жив и аз…

Така върви Светът! Децата сричат.
Големите се правят на Незнам.
Едни се мразят, други се обичат…
но всички ние минахме от там!

19.12.2016

***

 

 

 

 

 

295.2016.57

***

Едно зрънце, заровено
в калта ни българска,
мечтаеше за полет.

Да оживее,
някак си да се разлисти,
и да дочака следващата пролет.

А Пролетта, това е страшна сила!
Тя вакханалия е просто на нагони,
„Докарай ме до Пролет, майко мила!
И ще разгоня всякакви пагони!“

Е, доживявам Пролетта си вечно сетната.
Цъфтят край мене ябълки и круши.
И всичко е току като във вечното…

Един говори…
Никой не го слуша…

2016

***

 

 

 

295.2017.1

***

И върви си Животът,
като водата,
която винаги тече надолу.
Забравила извора, от който е тръгнала.
Там, някъде, под върха
от когото е изтръгнала
правото да се роди.

Вярата в Бог
беше нещо, което,
ни правеше истински,
и с нищо друго несравними.
Ние го забравихме!
Търсим се в елементарни рими!
„Камъните падат!“
„Пиленца на бато!“
„Тризонет за гоце!“
„Паметник на „тато“…“

Колко ни остава –
вас ви питам, хора.
Кървава държава
след залпа на Аврора…
Кървава планета!
Пълна с идиоти!
Стига със кланета
и живот на квоти!

А Животът тихо
гледа ни с тъга.
Вечно сме страхотни –
но вечно не сега…
вечно сме „обаче“,
вечно Стивън Кинг
и неговото ТО…

Просто ми се плаче…
Има и защо.

04.01.2017

***

 

 

 

 

296.2017.2

ВЕЧНОСТ

Вървя, и цепя Времето на части.
макар че Времето е в същност невредимо.
Но аз и Времето, сме просто съучастници
във нещо абсолютно неделимо.

Вървя си аз. То цъка беспристрастно.
Бях млад, сага съм просто готин дядо.
Не знаех, че е толкова контрастно
със другото ми, дето беше младо.

Вървя. Какво ли друго и да правя!
Животът е до съвършенство точен!
И на маймуна днеска да се правя,
си зная – е еднопосочен!

Но пълно е край мен! Страхотни хора!
Деца и внуци. Греят, просто греят
Като слънца! И никаква умора!
Разтварям се във тях, за да изгрея…

18.01.2017

***

 

 

 

297.2017.3

НЕ МЕ ЧАКАЙ!

Не ме чакай. Лягай си.
И аз не се чакам
Влакът на Времето
трака ли, трака
Във своята истина
нахранила мрака
във който
колелата си тракат
и никой нищо не чака…

Освен себе си!

Най-важният гост
на безсмислието си!
Колелата си тракат,
човеците чакат,
На Унгены
им сменят междуосието,
посоките стават еднопосочни,
и милиметрите,
до милиметър точни,
ни казват,
че и ние сме еднопосочни!

Животът е наистина праволинеен.
От раждането – към смъртта.
Идеен, деен, или безидеен,
те чака Тя.

Не ме чакай! Лягай си!
Но аз ще те чакам.
Моето чакане не те засяга.
Просто по древните си траверси тракам
и чакам влака.

2017

***

 

 

 

 

298.2017.4

ХОРА И СТАТУСИ

Хора и статуси,Фейс като бук
Тръгваме някъде, оставайки тук.
Тръгваме някъде, на всичко на пук
Иска ли питане,наш е Фейсбук.
Хора и статуси без имена.
Глупост е нашата главна вина.

Хора и статуси, ден подир ден
Няма те теб, но ме няма и мен.
Хора и статуси в профил, анфас
Нечия глупост тича до нас.
Статуси,трепети, без имена
Глупост е нашата главна вина.

Тръгваме някъде, но пак сме си тук!
Хора и статуси…просто Фейсбук.

13.01.2017

***

 

 

 

 

299.2017.5

***
Когато снегът заговори,
хората са опаковани.
Шапки, канадки, качулки,
якета втора употреба,
дишаш на пресекулки
и ти се мре, да го èба,
добре, че ботушите са испански
и обилно намазани с мас…

Студът може да е кански,
но има глас!
И скрипти под несигурните ти стъпки…
„Не те разбирам – казва той –
аз съм поредната ти тръпка!
Помниш ли юлския зной,
в който мечтаеше за мен?
Какво ти става?
Болят те тазобедрените стави
от балансирането върху хлъзгав терен?
Много съм студен?
Добре! Млъквам! Чу ли?
Обади ми се през юли!
Обещавам пак да съм студен!

Но през Януари
падам!
Дръж се Февруари!“

16.01.2017

***

 

 

 

 

300.2017.6

***
Всичко в този свят
е за първи път!
Или за последен!
Никога пореден!

Първата Любов!
А от тук нататък –
всяка е последна!

Вече си готов!
Винаги да почнеш
нещо от начало!
Черното забравяш.
Другото е бяло!
Всичко в този свят
е до смърт красиво!
Трябва да си там!
Трябва да е живо!
Всичко в този свят
е за първи път!
Или за последен!

Никога пореден!

19.01.2017

***

 

 

 

 

301.2017.7

КРЪГОВРАТ

Зима.Вятър.
Сняг. И мраз.
Казвам ви – жестоко време!
Но на топло съм си аз,
и изобщо не ми дреме.

Пролет. Слънце.
Дъжд. Цъфти.
Уж на нещо там мирише.
Сенна хрема ме мори,
въобще не ми се диша!

Лято. Жега.
И порой.
Търся място да се скрия
я от него, я от зной,
но пак биричка си пия.

Есен. Кал.
И листопад.
Капят плодове презрели.
Хапваш нещо. Няма глад.
Някак си сме оцелели!

Пак е зима.
Кръговрат.
Пак започва от начало.
Няма нищо страшно, брат!
пак  начисто сме.
От бяло!

21.01.2017

***

 

 

 

 

302.2017.8

***
Когато всичкото е нищо
а нищото е всичко,
е някак си съвсем излишно
със тях да се боричкаш.

Да търсиш смисъл и идея
надежда или корен –
не пей ми се, не ще да пея –
а коренът е спорен.

Въртят се някакви мърлячи
по свода ни небесен,
решават кремълски задачи…
а аз ли, аз съм десен.

Нормален сиреч. И бачкатор.
От някакъв чужд вид.
Определено „провокатор“!
„Платен Соросоид“!

Си ходя с вехтата си дрешка,
и книжчица – каквато.
Край мен минават като грешки
гоце, тато, бато…

И ми е тъжно, ми е скъпо,
и даже ми се плаче,
понякога е адски тъпо…

Усмихвам се обаче!

03.02.2017

***

 

 

 

303.2017.9

***
Стоя си пред себе си
и ми се връщат думите
от преди няколко века.
Не знаете колко е хубаво!
Чичовци, баби, лели и дядовци…
Колко е пълен човекът!

Спомням си някои.
Обичам ги всичките.
Един извадете- и умирам!
Аз съм пред вас
защото ги е имало тях,
те ме обичат,
а аз ги разбирам…

Всичко е било,
и всичко е бъдеще.
Но аз и ти сме винаги между двете.

Стоя си пред себе си,
и ми идват думите
от след няколко века:
„Много си глупав,
приятелю, много си глупав!
Така май не бива! Но бива!
Човекът е нещо специално!
Или ражда, или убива!“

Просто, но гениално!

08.02.2017

***

 

 

 

 

304.2017.10

***
Клатя се като руснак,
на четири, но без петата водка.
Все повече ме лашка, но не точно так,
понякога със, понякога без сельодка.
Дали не съм глупак?
Дали летвата ми не стана прекалено ниска?
Никога през живота си не съм бил руснак…
но на руснаците много им се иска!
Иска им се да съм простак!
Да пия като бах ли му мамата!
Няма как, приятели, няма как!
Просто сме от двете страни на драмата!
Вие ме искате – прост и безличен,
влюбен в простотията наречена Русь!
Няма да стане. Аз съм просто различен!
От цялата кръв покрай вас ме е гнус!
Ще ме убиете? В упор? Не бягам!
Стреляйте, мамка ви мръсна , червена!
Но заедно с мен ще изчезне и вашата
никому ненужна, нечовешка гангрена!

10.02.2017

***

 

 

 

 

305.2017.11

А ПОСЛЕ?

А После?
Какво знаете за После,
когато уж вече нямало никой?
Тогава защо раждаме деца?
Защо са ни родили нас?
И кои сме ние?

Какво се крие зад нашето бъдеще?!
Глупав въпрос! Закъснял въпрос!
Моето бъдеще тиктака на свършване.
И страхотни момчета и момичета стоят
срещу своето бъдеще!

А После?

Знаете ли, че Бъдещето
винаги преминава в Минало?
Знаете ли, че ние с вас сме доказателство за това?
Животът тихо каканиже своята история!
Ние шумно се правим, че сме част от нея!

А После…
А После се оказва,
че Историята винаги се смее…
А ние винаги плачем…

10.02.2017

***

 

 

 

 

306.2017.12

***
Пия вино.
Бавно се опивам.
Дали се връщам, или пък отивам?
Дали е всичко „мяра според мяра?“

Нима е важно?

Сменям календара.

14.02.2017

***

 

 

 

 

306.2017.12

„РУСКИ СВЯТ“

Живеем всички в руски гъз.
Умирам си от срам.
Животът ми е твърде къс,
а го прекарах там.

Съм имал Ботев, Левски, Джендо…
но съм във гъз заврян.
Ментално, или дименцендно…
перфектно „обосран“.

Подменят ме. Като хартия.
Като руло в кенеф…
Се бършат Тия и Ония.
И много им е кеф!

Животът ми не беше, братчета,
удобен, и без  ръбчета,
съвсем не беше на квадратчета,
не  беше и на кръгчета.

Той беше сърпове и чукове
и петолъчни псета,
постлали Времето със  трупове…
Ядяха ги прасета…

Определено съм във гъз.
Червен, едноканален.
Къде  да търся в него себе си?..

Как да съм нормален?

07.03.2017

***

 

 

 

 

 

307.2017.13

***
Денят и този ден започна
секунда след предишния.
Тиктакане, до изстрел точно.
Аз винаги съм грешния.

Преминах пак от нещо в нещо.
Го правя всеки ден.
И твърде вещо, твърде вещо,
съм по-видиотен!

Не съм маниак, не нося нищо,
съм просто там където,
Животът почва да разнищва
детето на детето!

Животът винаги е драма.
А ние – мелодрамници!
Преди това – нас да ни няма,
е пълно само с празници!

Не знам, дали съм много ясен,
но искам да съм точен:
Животът просто е прекрасен!
Обаче твърде срочен…

18.03.2017

***

 

 

 

 

308.2017.14

***
Когато всичко спи
а мен ме няма,
животът пак ще ври
във свойта яма.

Фатално може би,
ще шупват страсти,
ще галят господа и дами
телесни части …

Ще бъде хубаво,
като в началото на Рая.
Ще бъде тъжно.
Както е преди безкрая…

18.03.2017

***

 

 

 

309.2017.15

***

Животът ни трака по своите релси
отиващи в някаква бездна.
Не е важно кои сме, не е важно къде сме.
Не е важно, и че ще изчезнем!

Но важно е, ето, че там по трасето,
на влака житейски по друма
сме останали живи, сме родили детето
и сме оставили някоя дума…

Детето ще помни. То ще тръгне по нея,
ще я следва по свои закони.
а ние със кеф отстрани ще се греем
от думата, която ни помни.

19.03.2017

***

 

 

 

 

310.2017.16

КОГАТО ЗЕМЯТА СПРЯ ДА СЕ ВЪРТИ!

Тогава простотията превзе Двореца с щурм!
Запечатана във филми простотия.
Детска количка падаща по стълби,
Живот, умрял за всичкото, за което той могъл би
да бъде, ако е поне донякъде нормален.

Аврора пукна! И фалшиво и фатално!

И простотията, бих казал – гениално
намести се на мястото човешко!
обезглави го, а световният Андрешко
развя на простотията си флага ален.

Е, сто години. Мълчи Животът като Кобургота!
На Ленин мумията пак е в мавзолея!
Комуноидите все още са захапали живота,
във който искам просто да живея,
понеже съм нормален!

В денят, във който спря да се върти
Земята, усетихме и аз, и ти,
че този факт е смърт и за децата ни!
Обичаме Живота си, нали?
Ами да си го върнем от простаците!

Да я оставим да си се върти!
Такава тъжна, смешна и невероятна!
Земята ни – това сме Аз и Ти!
Въртенето е винаги напред, нататък,
никога обратно!

Защото сме за кратко…

11.04.2017

***

 

 

 

 

311.2017.17

***
Жми градо! Те и по селата жмят.
Само тук -таме прозорец свети.
Значи, нема никак да умрат
човеците.

Там будни са поети.

11.04.2017

***

 

 

 

 

312.2017.18

***
Когато най-катастрофално
вървя към катастрофа,
от Нищото, съвсем нормално
ми идва строфа…

А Строфата съвсем не е Софра!
Го казвам за платени идиоти!
Животът ми съвсем не е игра!
А песен! Със съвсем реални ноти.

Те плачат, смеят се, се раждат и умират,
изпълнени с любов и със униние,
и всички тези нотички намират
хармония във мойто петолиние.

Не се оплаквам. Нито пък се хваля.
Го констатирам като факт или пародия.
Но си признавам. Обичам да ме гали
Животът! Точно с моята мелодия…

13.04.2017

***

 

 

313.2017.19

***
Когато умра
мен ще ме няма,
което не е рецидив.

Страшното беше,
че мене ме нямаше
и когато бях жив…

Отминаваха ме всички
като несбъдната гара,
като незапалена свещичка.

Но аз си бях на мястото,
преливах от вяра
и радост,
че не съм безразличен.

Животът е миг,
в който едва успяваме
да прогледнем в частичка от вечното време

И веднага остаряваме,
ослепяваме ,
оглупяваме,
дявол да ни вземе.

Не искаме да се излагаме.
Искаме да помагаме,
но не знаем на кого, нито как.

Търсим, но не намираме…
Така си умираме
и отиваме на другия бряг.

Бях си на разположение!
Бях си в ръчичките!
Бях готов да умра за себе си!

Сега, с извинение,
ви казвам на всичките,
просто стана това,
което требе си!

14.04.2017

***

 

 

314.2017.20

ЛЮБОПИТСТВО

Когато човек върви по браздата
изорана от хора преди него слисани,
преминава от дата във дата,
защото така било писано!

И търси да намери причината
заради която е орисан
да премине през всичко, което
му е било писано.

Времето клати законите
по които стъпват хората.
но всички вие гоните ли, гоните,
секундата в която свършва умората.

Обичам да мисля. Повреден съм.
Всеки нов ден ми е стъпка в желаното!
Готов съм да живея и на половин ден!
Но да видя и неизживяното!

17.04.2017

***

 

 

315.2017.21

ДЕТСКА ПЕСНИЧКА – 2017

Ца-ца-рака, ца-ца-рака,
бате Бойко се наака!
Туриха го да работЕ
с идиотЕ – патрЕотЕ,
дето всеки – всеки цака,
а бе, мамата си трака,
а в текущия момент
май сме и без президент –
то се вижда без очи –
самальотът не хвърчи,

Парламентът ни стърчи
между жълтите павета
пълен с прости комунета…
Ца-ца-рица, Ца-ца-рица,
ние още сме дечица,
но е време да пораснем,
и по мъжки да ги фраснем…
Цацата е риба проста!
Нищо, че я има доста,
че направиха я хит –
гледали сте филма „Кит“!

Е, не мога да го крия,
че живеем в простотия…
Ца-ца-рата, ца-ца-рата,
май приключва им играта,
просто трябва да пораснем
и по мъжки да ги фраснем!

Щом живееш сред Другари –
не минава без шамари!

25.04.2017

***

 

 

 

 

316.2017.21

***
Вставай, страна цацарская! Вставай и ВеСеСе!
Тук битка олигарская комай заформя се!

И със главички агнешки, напред в последен бой!
Зад нас не просто Цацаров! За нами самый КОЙ!

И нека тука стелят се гавна подир гавна!
Гавната вечно стрелят се в гавнянная война!

На смърт главите агнешки от всеки десен вид!
На смърт продажник пладнешки, платен „соросоид“!

На смърт! Да се изправим Ний пред тях като стена!
Те искат правосъдие! Ний искаме гавна!

И нека гордо встанем мы – свиня подир свиня
родени и отхранени от руските гавна!

27.04.2017

***

 

 

 

316.2017.22

***
Не чувате ли?
Някой говори!
Не виждате ли?
Някой е жив!

С идиоти никой не спори!
На кривия – всеки е крив!
Ми се иска да съм някъде другаде.
Всичко край мен е бездарен спектакъл.

Признавам си, родих се за друго.
Тази простотия не съм чакал.

Не чувате ли?
Някой говори!
Часовниците тиктакат, нали?
Със Времето не се спори!
Боли!
Много боли!

30.04.2017

***

 

 

 

317.2017.23

***
Да стоиш буден по нощите!
Да виждаш нещата!
Не с очите си!
Да не знаеш коя е дата.
Да погребваш мечтите си!
Да виждаш змията
захапала ябълката на твоя живот?
И да ти е гот?

Извинявай,
но си пълен идиот!

02.05.2017

***

 

 

 

 

318.2017.24

***

Мъже, жени, момичета, момчета!
Пиша ви го аз, от коневръза.
От България на три европейски морета,
станахме България на три патрЕотични гъза!

04.05.2017

***

 

 

 

 

319.2017.25      

***
Търся се във времето.
Понякога съм там.
Понякога ме няма.
Понякога не знам.

Подмазвам се на себе си
Защото съм велик!
И всички просто требе си
да хвалят моя лик!

А аз съм просто жив!
И нищо друго няма!
Съм адски търпелив.
Живея. Няма драма!

05.05.2017

***

 

 

 

 

320.2017.26

***
Когато бродиш през непозната гора,
и е адски страшно,
но се справяш като тинейджър
с ненаписано домашно,
когато всички те ебават
и не ти пука за насъщния,
а идиотите остават,
значи, че си си все още същият…

Така съм и до днес.
Никакъв прогрес.

05.05.2017

***

 

 

 

321.2017.27

***
От както помня този свят, разбрах,
че съм му задължен за нещо.
Край мен бе само Истина и Грях,
убиващ студ, или до смърт горещо.

Бях нещичко вървящо сред стихии.
Безсмъртни! Преди мен! А и след мен!
Но страшно много исках да открия
защо между стихии съм роден.

Защо живея? За какъв ли смисъл?
Къде да търся мойто малко Нещо?
Защо Шекспирът всичко е написал
така велико, просто и човешко?

Навярно нещо все пак съм разбрал,
Макар, че пълен съм със същите въпроси!
Да знам, че се родих, че съм живял…
Но не разбрах – ни кой съм, ни защо съм…

06.05.2017

***

 

 

 

 

 

322.2017.28

***
Обичам да си галя челото
от слепоочие – до слепоочие.
Отзад се раждат или мислите,
или човешкото безочие.

Обичам да съм сам със себе си
и с мислите си – като бездна,
и с вярата, че просто трябва
във тази бездна да изчезна!

Сам влезнах в нея! От безумие!
От глупост! И от простотия!
Написано със прости думи е:
Човек ли съм , или от Тия!

Не съм от Тия! Драпам, хора!
Не мога да съм неутрален!
И нямам никаква умора!
Простете, ако съм нормален…

08.05.2017

***

 

 

323.2012.хх

ОПЪЛЧЕНКИТЕ НА МОЧА!

По действителен случай!

***
Нека махнат вече срама от челото,
синята надежда, вярата в доброто,
нека спомен красен от дни на възход
да гръмне кат пушка, нека им е гот,
нека да ги хвали историята, века,
нека да е славно името им, нека,
Бузлуджата стара, нов Димитровград
в бъдещето техно фърлят своя мрак;
Нека да ги сочат конгресни възхвали,
гръмнати архари, гоцеви медали
на врата им нека е хомота стар,
това робство ново нека им е дар!
Нека! Но ний знаем – в бъдещето славно
смърди нещо старо, от съвсем недавно,
що гордо разтупва червени гърди
и в тях чувстват силни, големи плоди;
защото там, в София, спроти Ректората
и ония двата чорбаджийски брата
издига се техний чутен монумент,
покрит с сиви плочи споени с цимент
на неясен подвиг паметник огромен;
Комунистът има само един спомен,
има едно име, с което живей
и в негова исторья кат победа грей,
едно име кратко, кърваво, безлично,

жестоко, лъжливо, тъпо, безгранично,
що отговор дава къде е срамът,
и на всяка правда строшава зъбът.

О, МОЧА!

Три дни как млади комсомолки,
облечени в мини
Шпагина бранят
от който там мине.
Трепетно очакват и следващий път,
пристъпи желани, червената плът,
гъсти орди сини по стълбата крива
тела да я стелят, кръв да я залива.
Да посеят бури! Да пожънат мрак!
Лумпен син безумний да ги сочи пак,
Някой да извика – „ Вижте там, девици!“
И сини да тръгнат като некой бици,
и „Костов!“ гръмовно въздух да разпаря.
А те да отвърнат – „Бийте се, другари!“
И в ръце с парцали, ацетон и кърпи ,
всяка иска само тя да бъде първа,
гушкат и прегръщат, без сигнал, без ред,
всяка гледа само да бъде напред
и гърди си голи на показ да изложи,
и един син повеч морен да положи.
Пушкала не екнат. Турци не ревът,
сички им налитат, никои не мрат; –
Идат като тигри, сините пройдофки
и хич не се връщат; българки – московки,
макар комсомолки, по тоз монумент,
чувствайки се негов краен елемент,
не сещат ни жега, ни време, ни труд.
Щурмът е мъжествен, отпорът чуть-чуть.
Три дни веч се дават, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и други комсомолки не фърчат натам.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без срам –
кат шъпа рускини на българский плаж.
Талазите идат; спосибо, йощ …дваж…!
Поредният напън вече е настал.
Тогава Станишев, техний генерал,
ревна гороломно: „Млади комсомолки,
венчайте МОЧА с лаврови венци!
на вашата сила гоце повери
вас, и мен, и МОЧА, и себе дори!“
При тез думи силни девиците чистки
дигнаха плаката – „Щот сме соц`алистки!“ –
бесни и шумещи! О, геройски час!
Секи си намира комсомолка тогаз,
Мераци не липсват, волите не траят,
ципът се пречупва – гащите остаят
и тъжната радост до крак да се дадат
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една такваз юнашка и с друга победа.
„Русията цяла сега нази гледа,
тоя МОЧ висок е: тя ще ни прозре,
ако би бегали: да се дадем по-добре!“
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всеки парцал меч е, ацетонът – бомба,
Всеки пешкир – вяра, всяка душа – плам.
Кърпи и пешкири изчезнаха там.
„Грабвай ацетона!“ – някой си изкряска
и шише-джам ацетонови фръкнаха завчаска
над херои железни, боядисани в мрак,
свалят им боята, стават сиви пак!
И живите тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият червени и умрели,
и въздуха цепят с циркаджийски вик.
Боят се обръща в майтап на ачик,
комсомолките наши като гърди твърди
боята посрещат с оголени гърди
и фърлят се с песни в шарената сеч,
като виждат харно, че такова веч…
Но вълни по-нови от орди соколски
гълтат, потопяват орляк комсомолски…
Йоще миг – ще падне заветният МОЧ.
Изведнъж Шаренкова пристигна в задоч.

. . .

И днес йощ край МОЧА, щом митинг зафаща,
спомня тоз ден смешен, шуми и препраща
историята проста като някой виц
от левичар – на комсомолка,
и от тъпанар на комуниц!

07.03.2012

***

324.2017.29

ПО-ЗДРАВ КЪМ ПАРЛАМЕНТА!

България тотално е осрана
от задници, ебани от Русия!
Валери, Симеон, Каракачана…
И гоце – путиновата чекия!

Си мисля, че със нашата Държава
с размер като една човешка длана,
Русия безпардонно се ебава
и прави я умишлено осрана!

И си живеем в някаква заблуда,
че нещото, наречено „Гестапото“.
че гоце, Николайчо, Виктор, Буда
са си неща, които дават папото!

България не знае своя корен.
Но някъде във Времето го има.
Сме търпелив народ. Но не покорен!
Ебал съм ви на Кремъла режима!

18.05.2017

***

 

 

 

 

325.2017.30

***
Всеки ден Животът свършва,
или продължава.
Тука нещо се прекършва,
там пък друго шава.

Важно е да го усещаш
„… мера според мера…“,
щото всеки ден се сещаш –
днеска не е вчера!

А Времето си се будалка
с нас, като с поклонници
на нечий гроб, на който няма
ни дата, ни часовници…

И трака покрай него времето,
като гердан на шия,
и всичките сме тъжни странници…
с различна орисия…

И всеки ден Животът свършва
или в мига ни кратък,
ни бие шута, с нас привършва,
и ръшва по-нататък…

17.05.2017

***

 

 

 

 

326.2017.31

ВСЯКА НОЩ

Всяка нощ ме друса като по древен калдъръм.
Всяка нощ ме пита – аз съм, или не съм?
Всяка нощ застава пред мен като въпрос!
И през нощта се питам – нормален, или прост?
Всяка нощ изгарям, като фитил на свещ.
Всяка нощ се питам – защо горя без мисъл?
Всяка нощ душата ме изгаря като вещ.
Всяка нощ се гърча, в това, що съм написал.
Всяка нощ се питам – какво ме чака утре?
А утрето ме пита, отворило тефтера –

Какво направи вчера?

28.05.2017

***

 

 

327.2017.32

ВЪРВИ, НАРОДЕ ПОДМЕНЕНИ!

Върви народе подменени!
Къмто Евразия върви!
Върви където щеш!
Без мене!
Аз съм си жив и тук!
На пук
на княжна Русь,
и азиатското ù племе!

На мен ми пука за България,
за мен,
за теб,
за всички нас
и вас
на куп и поотделно…
На мен ми пука.
Сблъскахме се челно…

Върви, народе подменени!
Там, накъдето щеш върви!
Живей достойно!
И без мене
Ти пак ще си си просто Ти!
Обаче аз без теб изчезвам!
Без теб оставам без адрес!
Без име, минало. Без идно!
Дори без простичкото ДНЕС!

Върви, народе подменени!
Решавай:
Си, или не си!
Поглеждай себе си!
Не мене!
Живей!

Или се обеси!

30.05.2017                 

***

 

 

 328.2017.33

ПОЕЗИЯТА

Поезията е нещо изключително просто!
Затваряш очи и слушаш тишината,
която говори!
Тишината, приятели,
е най-гръмогласното нещо за тези,
които умеят да чуват…

Поезията е изключително просто нещо!
Заслушваш се в музиката,
и тя започва да ти разказва!
Започва да рисува Времето,
започва да се смее и да плаче…
и стомахът ти се свива… в някаква неясна болка,
но душата ти е свободна, и щастлива…

Поезията не е нищо съществено!
Поезията е нещо съществуващо,
като напъните на сърцето ти
да вникне в битието на твоя Живот!
Поезията е нещо красиво и лично!
От поезията ти става тъжно,
става ти гот,
но никога не ти е безразлично!

Поезията е изключително проста материя!
Здравословна е! Не изпадаш в истерия!
Думи разни те удрят със смисъл,
с мисъл,
думи, които си писал,
думи, които ти трябват, за да оживееш,
думи, пред които стоиш във захлас…
думи, за които си казваш:

„Това не съм го писал аз!“

03.06. 2017

***

 

 

329.2017.34

КОТЕШКИ СПИН

СПИНкай, Чарли,
СПИНкай, мама,
СПИНкай там, къДЕСИ!
СПИНкай, ама не забравяй,
коте,
мама ДЕСИ!

Ти си ни си родено в гайда!
В теб юнак
живей!
Хич не им ходи на Прайда,
че ще станеш
гей!…

СПИНкай, Чарли,
СПИНкай, коте,
мама ще те пази!
Че без мама
като нищо
СПИН ще те полази…

12.06.2017

***

 

 

 

 

 

330.2017.35

АЗ ПРОСТО СЪМ ОТДАВНА!

Животът ми съвсем не е във края си,
дори не ми нашепва за последни друми.
Вървя напред, отхапвам си от пая си,
макар, че вече, май че нямам много думи.

Животът ни е кратък! Много кратък!
И кой ли не ебава се със него.
Сме днеска тук. А утре сме оттатък!
Животът ни, приятели, е Лего.

Игра. Страхотна! Някак на напасване
на някакви неща, с неща отсреща.
И не вирее никакво “опраскване“!
В Играта ти си Нищо, или Нещо!

И си вървя по кривата пътечка
започваща от някъде край Трявна,
Вървя си бавно, умно и полечка,
не съм от днес. Аз просто съм отдавна!

22.06.2017

***

 

 

 

 

 

331.2017.36

***

Ходя си от някъде – за никъде.
Няма крайпътни камъни, за да знам къде съм.
Може би аз ги поставям?
За да знам до къде съм стигнал?
Вероятно съм го правил.
Не помня.
Вече съм далече напред.
Толкова напред, колкото съм успял да стигна
въпреки себе си.

Животът ми беше пълен с възможности,
с идеи,
за мен и за нея,
с мечти, и изобщо със всичко,
дори с невъзможностите,
с които е пълен Животът!

А днес е пълен със спомени!
И с надежда, че ме чакат още!
Никога не отказвам спомени!
И всяка вечер си лягам с надежда…

04.07.2017

***

 

 

332.2017.37

АКО…

Перефраза на Ръдиард Киплинг. С извинение и уважение към него…

Ако всичко е такова,
каквото не е?
Ако ние не сме това,
което сме?
Ако ние не сме там,
където сме?
Ако в този свят нищо не умира,
а само се ражда?
Ако виждаме само това,
което искаме да видим?
Ако чуваме само това,
което ни шепне сърцето?
Ако Земята е Раят,
а Адът е на небето?
Ако нечии длани са най-топлото нещо,
което имаш?
Ако повече даваш,
отколкото взимаш?
Ако любовта ти е всичко,
а омраза нямаш?
Ако онова камъче на Зорба
е в същност целия свят?
Ако двете светнали очички на детенце
те правят богат?
Ако изобщо не ти пука – ще бъдеш,
още си, или си бил…

Ти, мое момче,
просто още не си се родил…

05.07.2017

***

 

 

 

 333.2017.38

***
Всичко е толкова човешко!
Да вървиш, да вървиш, да вървиш…
Да правиш грешка след грешка!
И да умееш да се извиниш…

И макар да си като мокра кокошка –
винаги да си готов
да поискаш от децата си прошка
и да им подариш любов…

Всичко е толкова просто!
Само трябва да си готов
каквото и да ти коства
да се превърнеш в любов…

09.07.2017

***

 

 

 

 

334.2017.39

***
Секундите кротко отмерват
остатъка
между мен и Безкрая!
Всички си траем,
аз също си трая!
И всяка секунда потъва във някаква ниша,
става бивша, и зная,
никой не може да стигне до нея!

А до преди миг бяхме в комбина!
Всички си траем,
аз също си трая!
Мисля, че така и Животът отмина!

В тази секунда
между мен и Безкрая…
хем в Ада,
хем в Рая,
в която си трая
вече седемдесет и трета
поредна година…

09.07.2017

***

 

 

 

 

335.2017.40

БЛАГОДАРИМ ТИ БАЦЕ!

Да се маскираш  трижди в Премиер,
кога България смирено, тъжно гасне
и в знойни пазви Молотов  да пази
остатъци от петохуйници  нещастни
кат бреме от червената  заплаха,
от тия, дето вечно, без умора
Евразия ни щедро завещаха –
и плахо да се гмурнеш във Фейс Бука
с надежда, че те чака някой тука…

Да те пресрещнат  Нинова и Баце,
и сложил чело на челичното им  рамо,
да чезнеш в техните безброй ръце и крàце
защото те останаха ти само…
Смирено пак да влезнеш в Парламента,
поредна твоя пристан и подслона,
да си похъркваш тихо  във момента,
живеещ  препикавайки  закона…

Да се ебаваш с бившата Родина
която пред очите ти умира
да пращаш българите да живеят във чужбина,
защото тук България не се намира,
да я убиваш, без да искаш прошка,
да я въртиш на банкянски мерацЕ,
да я превърнеш в таратайка, в трошка…

БЛАГОДАРИМ ТИ БАЦЕ!

10.07.2017

Естествено, написаното е пародия и различно умните го схванаха. За еднакво простите не знам и не ме интересува! Дебелянов ще ме разбере…

***

 

 

 

335.2017.40

***
Боже, колко е гот
да си идиот,
който между политици, експерти, работодатели,
не трупа пари,
а приятели!
Който отговаря на думата – с дума,
на мисълта – с мисъл,
на Разума – с Разум,
на Времето с Мъдрост!
Боже колко е гот
да си такъв идиот!
Аз ли не знам?

Та аз съм от там…

12.07.2017

***

 

 

 

336.2017.41

***
Бях малък, глупав и наивен.
Представях си Живота като прокарани от някого алейки,
като път, панорамен, със вю-площадки и под сянка – пейки,
банани и кокос, и тук-таме маймунки…
И днес защо съм изненадан!
Животът ми е пълен с раждания и жалейки,
със срещи, разминавания, несбъднати мечти и със страдания,
а пък страданията, братчета, са автентични знания
получени директно от същия Живот,
от който понякога дори ни е гот!

Така и ще умра. Стар, глупав и наивен.
Преминал през Живота си без страх, но със Надежда!
Алейките, и пейките, маймунките са живи!
Полуреални, полуопитомени, полудиви
ги срещам всеки ден,
в безкрайно сладките и òбични муцунки
на хората след мен.

Навярно аз съм малко нестандартно див,
но ще умра щастлив!

15.07.2017

***

 

 

 

 

 

337.2017.42

***
И тази вечер нещо мина край мен.
И отлетя.
В небитието, в което всеки е роден.
И го чака Тя!
Много е лесно да напишеш стих.
И дори отсреща са Животът
или Смъртта…
Аз, ако можех – бих…
Микронна частичка съм и от двете.

Току що ме ухапа комар.
Значи съм жив!
Извинете!
За мене и комарът е дар…

15.06.2017

***

 

 

 

 

 

338.2017.43

СОНЕТ

„…Народът прост,
животът – тежък, скучен…!“

Мъдрецът – мъртъв,
а младежът – недоучен!
Но ние, гордо, на чело със чалгата
вървиме към самоебалгата…

В Украйна се вдигнаха – успяха!
Румънците се вдигнаха – успяха!
Поляците се вдигнаха – успяха!
В България танцуваха и пяха…
пак същите говна си преизбраха
и си останаха пак там, където бяха…

Тук, за сонет, ми трябва още ред,
за да напиша, че не сме у ред!

25.07.2017

***

 

 

 

 

339.2017.44

ТЕГАВО МИ Е!

От всякъде ме лъха хлад.
Не глад. По-скоро – простотия.
От всякъде ме питат:
„Брат, от нашите ли си
или от тия?“

От всякъде ме лъха смрад!
Не мога да се скрия!
Живеем сред партиен ад!
От Тия, до Ония!

-От себе си съм! – им крещя,
крещя, като на глухи –
не ща ви розите, не ща
и герберите кухи!

От всякъде ме лъха Ад!
Роден съм в него. Зная.
Глад, Простотия, Хлад и Смрад
са Адът до безкрая…

Но искам да съм оптимист!
Да раждам оптимисти!
Животът трябва да е чист!
Децата – също чисти…

26.07.2017

***

 

 

 

341.2017.46

ЕХ, ПОТОЦЕ!

Ех, потоце,
ех, потоце,
гоце цоце,
баце цоце,
Делян цоце,
Румен цоце,
Златев цоце,
Сокол цоце,

Рундьо нема си потоце,
а на Рундьо му се цоце…

Соце, соце,
стига цоце!

30.07.2017

***

 

 

 

340.2017.45

***
От Съдбата погален –
да съм нормален,
вървях като валяк през трап.

Това си е път,
индивидуален,
който не става за скрап!

Съвсем не е жалко,
че трябва ми малко,
за да вкуся Живота край мен.

Бях ненаситен!
И днес ви го казвам –
Изобщо не съм променен!

Но няма ден, казвам ви,
от времето кратко,
в което съм аз и съм тук,

във който не съм се
самозапитал-
Човек ли съм, или боклук?..

27.07.2017

***

 

 

 

 

343.2017.48

ДЕЦАТА

Всичко е шибано, драги приятели,
всичко е шибано.
Лягам си рано, затварям очите си…
но няма заспиване.

Броя до хиляда, стискам клепачи,
сърби ме по всичкото тяло,
а под клепачите –  стадо мърлячи,
танцуват, присветвайки някак си вяло,
от кърваво червено – до неутрално бяло.

Всичко е шибано, драги приятели!
Но така се раждат нещата!
Ние сме единствените, които минават
от първата – до последната дата!
С очи, за да гледаме!
С Разум, да мислим!
С ръце, да погалим!
със сърце, да обичаме!..

Просто от дата до дата!
Но колкото да обичаме,
колкото и да тичаме,
никога няма да стигнем децата!

И не всичко е шибано!
Нито обречено!
Просто е от дата до дата
и както много просто е речено –

След нас са децата!

05.08.2017

***

 

 

346.2017.49

***
Животът е някъде там.
А ние сме някъде тук.
Целите сме претеглени до грам.
Като боклук.

Нашата лична оценка
е сценка
от тъпа пиеса.
Край нас е пълно с пролетарии!
Но хората къде са?

Животът загуби своята мяра!
Няма вяра!
Няма Надежда,
няма и Любов!

Сиреч,
човекоподобният вече е готов,
да поеме по своето безсмислие.

И все пак, както винаги е било,
някакви идиоти се ровят във себе си,
намират смисъл, виждат във идното,
пазят Животецът като най-свидното.

Всички сме временно.
Живеем на смени.
За да запазим вечното …
Не е задължително с мене.

10.08.2017

***

 

 

 

 

347.2017.50

ОСТАНАЛОТО ГО Е НАПИСАЛ АЛЕКО!

Нивата ни е неожъната.
Ливадата – неокосена.
Бахчата ни е заграбена.
Къщата – присвоена.
Не чакаме нищо от Времето.
Не чакаме и от пространството!
На нашето време бремето
е някъде в странство…
Умряхме си там!
На нивата.
Неожъната въпреки времето!
Умряхме си! Просто умряхме си!
Беше ни тежко бремето!
Ние не обичаме тежести!
Ние обичаме да ни е леко…

Останалото го е написал Алеко!

09.08-2017

***

 

 

 

350.2017.53

МНОГО ТРУДНО ЗАСПИВАМ…

Много трудно заспивам.
Сънувам кошмари…

На попа на Енчевци,
арестуван от „наши другари“
отряд „комунари“,
малко след днешната дата,
през четиресе и четвърта,
му скубят брадата
косъм по косъм,
докато не я изчегъртат.

После му отрязват главата…

Много трудно заспивам.
Сънувам кошмари…

Трупове! Хиляди трупове!
А над тях – „наши другари“,
с пистолети, брадви, ножове,
убиват,
убиват,
убиват,
за да дойде Животът
„…по – хубав от песен,
по-хубав от пролетен ден…“
„Народна“ власт на шайка престъпници!
На дегенерати,
на садисти
и на идиоти…
убиващи своя род
убиващи своя народ!
Рецидивисти, търсещи имот,
забравили какво е грях,
дебили,
обути във обувки на убитите от тях,
живеещи  в къщите
на същите,
които вече са убили…

 

Много трудно заспивам.
Сънувам кошмари…

И никаква мисъл,
че има виновни!
И никаква  мисъл
за покаяние!
„Народният дебилитет“
водеше
„обществото ни“
право напред,
към богатство и просперитет…
но само за дебилите,
за децата на дебилите,
за внуците на дебилите…
Защото „те не са виновни“
милите!
Дебилите
„поемат вината само с мезе!“
а мезето им –
това сме ние…
Разумът ми вие
като при смърт
на приятел!

Много трудно заспивам.
Сънувам кошмари…

А ние –
участниците в това „Шоу на простака“
се лутаме като слепци из мрака,
купуваме и търкаме картончета
като привързани към дъното балончета,
кога яли, а кога не яли
се давим в турски сериали,
гласуваме отново за дебилите –
преялите,
препилите,
убилите
живота ни,
мечтите ни,
самите нас,
децата ни,
дедите ни,
отворили бездънната си паст
за власт
за власт,
за власт…
За още власт!

Все същите престъпни селяндури,
отново със цървули,
във потури,
Оти
сме вече политици – патрЕоти!
“ –
все същите московски кагебисти,
ченгета, дето винаги са чисти,
и колкото България кърви –
тях нито кръв,
ни срам,
не ги лови…

Много трудно заспивам.
Сънувам кошмари…

17-24 .08.2017

***

 

 

 

 

351.2017.54

ШЕГА ПОСРЕД НОЩ…

Безусловно имам тяло.
За Душа – не зная.
Ако бях саде Душа
как щях да пикая?

Ако бях пък само тяло
хептен без  Душа –
как тогава този казус
щях да го реша?

Ерго, с тялото – до края.
С душата – във безкрая…
Важно е преди това
да се изпикая!

А скромното ми мнение –
след Това е без значение!

23.08.2017
***

 

 

 

352.2017.55

***
Колко тихо си отиват сезоните.
Цъфнала вишна, отронено листо…
куче, препикаващо нещо между клоните,
вяра във нещото, каквото и да е то…

А потъват във нещо си някак сезоните.
И годините потъват, повлечени от тях.
Годините не са нещо, което да гоните…
Те са ни отминали. И вече са прах.

Аз обичам сезоните, и се влача след тях,
търся времето, търся нещо си… и така остарях,
търся теб, търся себе си, между вяра и грях,
търся тънката разлика, убиваща „съм“, заради „бях“!

Земята е кръгла, а човекът е глупав,
не знаещ защо е роден.
Визирам единствено мен.

И се нижат сезоните,
не знам какво гоните,
но естественото е феномен.

Дзенннн!!!

01.09.2017

***

 

 

 

 

 

353.2017.56

***
Някакъв червен гарван ми грачи в главата,
че съм дърт, и персона нон грата.
Мен ми не дреме, разбираш, между краката,
и продължавам към утрешната дата.

01.09.2017

***

 

 

 

354.2017.57

***
Защо Бог ни е дал Разум?
Не мога да го проумея.
Живеем пълна безсмислица.
И ни е добре в нея!

(Управляват ни престъпниците,
които строят затворите!)

Защо Бог ни е дал Вярата,
че някъде в Живота има Смисъл?
и ни остави сами да намерим мярата
между простотията и… вече съм писал?

(А затворите не са за убийците!
Те са за жертвите…)

Защо Бог ни е дал Живот?
И какво правим ние с Живота си?
Живеем просто, за да ни е гот,
а не за да се борим за доброто си!

(А Времето е измислено от хората.
За да записва и складира умората…)

Защо ли ги  пиша за всички тези неща?
Защото съм все още жив, и друго не мога.
И да искам да искам, аз просто не ща!
Толкова ми е дадено. Предполагам – от Бога.

(Просто някак си знам!
Всеки от нас е преграда
между Рая и Ада…
Аз съм от Там!..)

08.09.2017

***

 

 

 

 

355.2017.58

***

Може би обичам,
може би не зная,
може би
съм се родил съвсем накрая,
или пък узрял съм твърде рано…
може би Светът е нещо изживяно,
може би се раждам,
може би умирам…
Може би загубих всичко,
което не намирам,
Може би съм някой,
може би съм никой,
може би съм някаква
човешка еуглена –
зелена, синя – да,
но никога червена…
може би съм краен
или пък любопитен…
Съм знаен и незнаен
по Пътя ви – прах ситен.

12.09.2017

***

 

 

 

 

356.2017.59

***
Пъпля нагоре по склона.
Наклонът съвсем не помага.
Цял живот тренирам за финала,
който няма как да избяга.

Мозъците са ми склерозирали,
и големият, и малкият, и гръбначният,
мускулите – атрофирали,
останал съм само аз – невзрачният.

Но в това си невзрачие съм си пак целия!
Нося в мен цялата си невзрачна история!
Нося цялата човешка истерия…
Но си останах практика! Не теория!

14.09.2017

***

 

 

 

 

357.2017.60                 

***
В живота ми всичко е мръднато.
Живея ту в мир, ту във бяс!
Говоря с отвъдното!
Бъдното!
С това после нас…
После вас…

А в същност вървя си след кучката
препикаваща храст подир храст…
В същност – това е случката.
Другото е баласт…

15.09.2017

***

 

 

 

358.2017.61       

***
Вървя между себе си и всичкото
Онова, което не ме иска.
Здравейте! Аз просто съм чичкото,
на когото му стиска!

Просто роден съм, знаейки, че мога
за мъничко и аз из Живота да тичам,
да усетя ръката на Бога
и мисълта Му – да обичам!

А за себе си съм просто чичкото,
на когото всичко му се иска.
Може да не мога всичкото,
но поне ми стиска!

17.09.2017

***

 

 

 

 

359.2017.62       

***
Никой не може да ходи в моите обувки по моя път.
Аз си го извървявам.
Другите да вървят –
в своите обувки, по техния си път!
Съм до тук, за което се извинявам…
Те са длъжни да продължат…
Към нещо смислено, се надявам…
Страшно ви обичам, дори за нищо да не ставам…

18.09.2017

***

 

 

 

 

360.2017.63       

***
Животът ни е вечно същия!
Никой нищо не намира!
Търсиш Бог, търсиш Всемогъщия…
После всеки умира…

Човекът е тъжно и безполезно животно,
на което Бог е дал Разум!
А ние вървим през Разума си идиотно,
макар, че сме чели Еразъм!

Глупостта е нашата втора природа!
Комунетата я направиха първа!
Нямам нищо общо с народа,
на който това му отърва!

Животът върви. Нощите следват.
Такива като мен ще умрат.
Но някак си, ще ви преследват
и в следващия, и в по-следващия свят!

18.09.2017

***

 

 

361.2017.64       

***
Въртя си очилата.
И нищо не се случва.

Бойко си отива.
И нищо не се случва.

България умира.
И нищо не се случва.

Комунизмът триумфира.
И нищо не се случва.

Взривяват ни Животеца.
Но нищо не се случва!

Край мен презряват ябълки!
И нищо не се случва!

Въртим се като гламави!
И нищо не се случва!

Родихме се, умираме,
и нищо не се случва!

Дали сме недоправени,
Дали сме недоносени,

Животът се изнизва,
натресени, непросени,

сме живи, нашта мамица
Животът е това!

И ние сме му граница!
Съм жив едва-едва…

19.09.2017

***

361.2017.64       

***
„Искам да ми е тихо!
Край мен да зззъзззкат комарите!
С комарите съм свикнал.
Както и с Другарите!

Искам да ми е дразнещо!
както с комарите!
Толкова е празнично
като си сред Другарите!

Кой Другар кого е ухапал!
Кой комар чия кръв е изпил!
На следващият конгрес ще ни докладват
кой комар кой човек е убил!“

Всичко това е История на България!
Написана изцяло от Другарите.
Как вече сто години изгаря я
ненаситната стръв
за кръв
на комарите…

А ние, без много да приказваме,
комарите
трябва
просто,
да ги размазваме!

21.09.2017
***

 

 

 

 

362.2017.65       

***
Цял живот искам да напиша едно единствено стихотворение.
Да започва от самото сътворение,
да преминава през мен,
да преминава през теб,
да преминава през всички мъртви край нас…
ние, живите, сме просто райграс,
когото Господ полива,
за да не изсъхне Делото Му!

Та, искам да напиша едно единствено стихотворение,
започващо така:

„В началото бе Смисълът!

21.09.2017
***

 

 

 

 

363.2017.66       

***
Да си купиш безсмъртие?
Не става кеш…
Първо трябва да умреш.
И Времето
да дестилира в твоя дял –
какво си дал!

23.09.2017

***

 

 

 

 

364.2017.67       

***
В Москве – статуя.
Какой-то гащник
наместо гуя
держит калашник!

23.09.2017
***

 

 

 

 

365.2017.68       

ДРЕМЕ МИ НА МИЛИМУНДАТА!

Живея нощем.
Денем си гледам часовника.
Дърветата сменят листата си.
Но не и своята вяра.
Дърветата са непоклатими.
Цъфтят, разлистват се, раждат.
А ние, хората, между тях,
се разграждаме…

Не търсете рима в това,
което до тук и след тук съм написал!
Търсете смисъл!
Търсете себе си,
ако искате – търсете мен –
не съм феномен,
съм просто частица от вас!

Но живея нощем.
Денем е пълно с простаци!
А нощем простаците спят
и сме сами – ние, и нашият свят!
Нищо, че е за част от секундата,!
Уязвими сме от всякъде, брат!
Но ни дреме на милимундата!

23.09.2017
***

 

 

 

366.2017.69

АЗ ПРОСТО СЪМ РОДЕН!

Не искам да съм мъдър!
Искам да съм млад!
Пред мен, зад мен, да мърда
целият ни свят!
Да го откривам спешно
като мадама под юрган.
Да ми е адски смешно,
когато съм пиян.
Да търся,
да намирам,
да плача,
да съм жив…
да съм безкрайно влюбен,
изгубен,
и щастлив…

Не искам да съм мъдър!
Искам да съм там,
когато пред Живота си
съм се изправил сам-
невръстен, неграмотен,
незнаещ, безимотен,
безсмислен, безнадежден,
нанизващ ден след ден
и мисъл подир мисъл…

О, Боже,
дай ми смисъл!

25.09.2017

***

 

 

 

 

367.2017.70

***
Хомо еректикус.
Хомо логос.
Хомо скриптус.
Хомо логикус.
Хомо комуноидикус.
Хомо панеликус.
Хомо ченгеларикус.
Хомо тарикатикус.
Хомо герберикус.
Хомо аква нудикус.

Булгарикус  нон хомо…

25.09.2017
***

 

 

 

 

368.2017.71

***
Понеже съм дъртак,
се влача в крак,
със Времето, с Теория, с история…
Не се надигам,
няма как
с децата си край мене да заспоря, я!

Съм просто прах.
Съм влюбен в тях!
Съм Минало без никаква Надежда!

Обичам ги!
Току зад тях
изглежда нещо почва да проглежда…

Съм им чердже!
Съм им килимче!
Изчезвам в тях, като далечен спомен.

Те ме обичат!
Към мене тичат,
и въобще не искам да съм скромен!

Велико е
да знаеш нещо,
което другите не искат и да знаят!

Обичам Времето!
Обичам Хората!
Обичам си живота. Даже Края…

26.09.2017

***

 

 

 

 

369.2017.72

***
Погали ме една ръка.
До днес не знам чия е.
Се давех в своята река…
Се давех. И това е!

Погали ме една ръка.
Аз хванах се за нея –
удавник. Нещо да река –
не знам, а и не смея.

Погали ме една ръка.
И аз потънах в нея.
Каквото и да изрека –
днес дишам. И живея!

26.09.2017
***

 

 

 

370.2017.73

***
Ние не бягаме, мое дете,
ние не бягаме.

Просто ни убиха, мое дете,
просто ни убиха.

Но ти си живо, мое дете,
Ти просто си живо!

Аз живея във теб, мое дете,
не е ли красиво?

Ние не се страхуваме, мое дете!
Нас просто ни има!

Ние с теб сме едно, мое дете
без теб , просто съм нищо.

Всичко е бъдеще, мое дете,
освен Нищото…

26.09.2017
***

 

 

 

370.2017.73

***
Животът е нечия мъка
трасирана по невъзможни пътеки.
През тях преминават смелите.
Не е за всеки…

28.09.2017
***

 

 

 

371.2017.74

***
Животът е в моите вени.
Не знам от кога.
Някой друг живее във мене.
Не знам кой е той.

Разказва ми разни истории…
Измисля, навярно.
Знае всичко, което не зная.
Бог май му шепне в ухото.

От Началото се влачи към Края.
Жив е в момента, защото!
Сутрин става, вечер си ляга,
между двете потъва в каквото.

И пулсира във старите вени.
откогато, до там, докъдето…
Всеки иска да бъде явление.
И за себе си е, общо взето…

01.10.2017
***
 

 

 

371.2017.74

***
Нощта нахално се намести
във следващия ден.
И календарът се премести
в едно със мен.

За мен Животът е безкрайност,
от Там, до някой Ден.
Той няма своя срок за трайност,
и ден рожден.

Но аз го ползвам. По принуда.
От своя първи ден.
О, знам, че съм си аква нуда!
Обаче съм роден!

И мешам се помежду хората
май – от немай къде.
Не се напрягам. Тя, Умората
ще ме отведе…

03.10.2017
***
 

 

372.2017.75

***
Напоследък не ми е тихо.
В душата ми, вместо пеперуди,
летят търтеи.
Правят безплодно всичко, което ражда,
и оплождат чалгата!

Не напоследък,
цял живот
ми е тревожно!
Всичко, за което казвам:
„Това е невъзможно!“
става възможно.

Разправят –
това е политическа игра…
Но аз не играя, аз живея!
Роден съм, непременно ще умра…
но не искам в играта,
не искам в нея!

В кръвта си нося милион поколения.
И аз не съм последния.
Толкова за кратко сме на този свят,
че се страхуваме от себе си!
Страх ме е да не сбъркам!
Страх ме е да обичам!
Страх ме е да умра!
Страх ме е, че съм пропуснал времето
и аз да стана Поколение…

Потъвам в общия ни страх!
Да бъдем Някой!
Да бъдем Нещо!
Така в страха си остарях.
И вие с мене остаряхте!
От страх…

Летят търтеи,
пеперудите изчезват…

09.10.2017
***
 

 

 

374.2017.76

***
Старецът се запътил да умира.
В този момент го налетели неговите внучки.

-Дядо, искам сладолед!
-Дядо, пишка ми се!
-Дядо, ти имаш ли въшки?
-Дядо, искам вода!
-Дядо, къде е баба?
-Дядо, виждал ли си тигър? А негър?
– Дядо, пеперудите имат ли гащи?
-Дядо, може ли да си вземем слон?
-Дядо, обичаш ли ме?…

И старецът забравил за къде е тръгнал…

10.10.2017
***

 

 

 

375.2017.76

***
Разбира се, че ще умра.
Не зная никакви подробности.
Ще ви разкажа след това.
ако съм в някакви задгробности,
ама не вярвам. Няма как.
Животът е безкрайно прост –
велик, от светлина и мрак,
във  които си случаен гост.
Нали обичаш да си жив?
край теб да святкат идиоти?
Да, ти си прав! Животът  – крив!..
И разпределят се имоти…

Разбира се, че ще умра!
В Живота всичките умират!
Животът ни не е игра!
Но в него някои намират…

13.10.2017

***

 

 

376.2017.77

***

ДА ЖИВЕЕШ НА ИНАТ!

Вях невръстен,
после млад,
после връстен,
белобрад,
стар и скучен,
мръсна гад,
но живея.

На инат!

15.10.2017
***
 

 

 

377.2017.78
***
Срути се всичко,
което мислехме, че е непоклатимо!
Срутиха се родителите ни,
а те от нас се очакваха да останем нормални.
Срути се миналото ни, говорещо чрез чужда империя.
Срути се бъдещето ни, защото нямаме настояще!
Срутихме държавата си, защото я продадохме на врага си.
Всичко се срути, приятели, всичко се срути!
Животът ни се изплъзва, Ние сме предатели!
Ние предадохме историята си!
Ние предадохме територията си!
Ние продадохме територията си!!!
Ние предадохме и продадохме България!
С мълчанието си!
С търпението си!
С човечността си…

Човек не трябва да бъде човечен с безчовечни!
„Човекът е добър, поради което е и вечен!“ –
така си мислех цял живот.
После всичко се срути!
А всеки човек, нормално гради къща.
Гради нормалност, гради бъдеще,
надгражда себе си!

В това време Русия гради смърт!
За себе си, и за целия свят.
В Русия не живеят хора.;
Живее пушечно месо!
В Русия живеят само :
„Ты меня уважаеш, блядь!“
и страхотната мъка,
между водка и глад!

Искам да свърша.
просто се срути всичко.
В Русия, искаме да подчертаем,
не в България!
Когато в Русия всичко загива,
това е тържество за България!

Обратното на улица „Иван Аксаков“, София, България…
16.10.2017

*** 

 

 

 

 378.2017.79
***
Едно птиченце,
кацнало на клонченце,
ми изпя нещичко,
издълбано в главичката ми:

„ Аз те обичам,
и ти ме обичаш,
ще тичаме заедно
докато можеш да тичаш!“

Ех ти, мое птиченце –
кацнало на клончето.
Хайде да се срещнем
в Борисовата, при Слончето!

19.10.2017

***

 

 

379.2017.80

***

И всичко в същност отминава
край нас, като край малка гара.
Човек отвява ли, отвява –
кое е зърно, що е плява.

Човек е свръх несъвършено!
Дори  умирайки – остава!
Това е нещо неизменно.
Не ми се обяснява…

19.10.2017

***
 

 

 

380.2017.81
***

И днес потеглих без идея.
Май всяка сутрин е така.
Тя, Кучката ми, аз след нея
на къса връв си се влека.

Тя, дърпа ме и ме подмята,
в познатия ѝ храсталак,
погален с есенна позлата.
Не пука ѝ – съм просто как!

А в същност се върти Земята
със Кучката ми върху нея!
И аз май част съм от играта,
макар да мисля го – не смея!

Денят така започва , значи!
Първо изгрява – после здрачи!
Но хубаво е да си с Кучка
в една такава случка!

21.10.2017

***

 

 

381.2017.82

***

РАВНОСМЕТКА

Отнеха ми Силата да бъда можещ.
Отнеха ми Смирението да бъда вярващ.
Отнеха ми Разума да бъда полезен.
Отнеха ми Смисъла да бъда мислещ.

Отнеха ни Словото, за да бъдем неми.
Отнеха ни Миналото, за да бъдем празни.
Отнеха ни Днешното, за да бъдем ничии.
Отнеха ни Бъдното, за да изгонят децата ни.

И ние стоим, мавзолеевски мумии.
Балсамирано тяло без никакъв смисъл.
Искрено съжалявам, че съм нещо прочел,
тъжно ми е, че въобще съм прописал.

Но съм сигурен, че Животът все така се търкаля
от нейде, за някъде, премазвайки нас,
дори нас, динозаврите, не ни заобикаля,
и следва минутките си час, подир час.

И заявявам, готов съм на всяко усилие,
за да спася децата уж вървящи след нас
от всякакъв идиотизъм,
от всякакъв „комунизъм“,
от това тъпо и гадно безсилие…

Но и аз съм безсилен. Няма как да го направя…
Децата отдавна са далече пред нас!
Усилието вече не е мое, а тяхно!
Пък и кой ли бях аз?..

25.10.2017
***

 

 

 

382.2017.83

***

Стихът е много лесно нещо.
Три думи казани на кръст.
Но някак става ти горещо…
а и околовръст!

Стихът е много важно нещо.
Го търсиш нейде из калта.
а тя, калта, стои насреща –
начало на Света!

Стихът е страшно умно нещо!
Роден от никъде! Без страх
стои като Съдба отсреща,
без страх от грях!

Стихът е страшно важно нещо!
когато кажеш – „В него бях!“!
Това е все едно да кажеш –
Живях!

26.10.2017

***

 

383.2017.84

***

ВАЖНО Е ДА СИ ГОТИН!

Всичко живее,
и всичко е живо, приятели!
В разумни граници.
Стига да не сте тръгнали
на екскурзия,
и да си носите Живота в раници!

Животът е безкрайност,
белязана от нас.
Само ние му даваме
някакъв смисъл!
Само ние му даваме багри!
Само ние му даваме музика!
Време!
И глас!

Ние сме само центърът
на човешкото съществуване –
само част от Божествената феерия,
която бавничко превръщаме във периферия!

Тя може и без нас!

На Човекът му писна от Революции!
Човекът иска да живее!
Всякакви идиоти, живеещи в своите полюции
мечтаят – да не ни огрее!
Нищо лесно не ни чака!
Обаче, Животът е страхотен!
Нищо, че мамата си трака!
Важно е – да си Готин!
Да разбираш, че си част от Него!
Да те боли от цялата световна простотия,
да търсиш някакъв път, някакъв Смисъл,
някаква опора,
за да кажеш – Аз не съм от нея! И от тия…

26.10.2017
***

 

 

384.2017.85

***
А Времето замита себе си
под прашните килими…
„- Ще ги изтупаме напролет всякак си,
нали, (Нали!!!) любими?“.

И се натрупват много пролети,
тупалки и любими,
и прах, покриващ всички пориви
под мръсните килими…

Животът , взел от Бога власт,
за нас – недостижима,
замита себе си и нас
под прашните килими…

И там намираме покой!
На прах – от прах родените.
Дори разбираш – Ти си кой!
Здравейте! Аз съм Бената!

31.10.2017
***
 

 

 

385.2017.86

БУДИТЕЛ

И аз на своя ред се понапънах
да посъбудя позаспалото си племе.
Но поразбрах, сред „Лафките“ потънало
на племето изобщо му не дреме!

То чака някой да даде пари,
то чака като в забавачка
да търка нещо в някакви игри,
обаче – да не бачка!

А времето на мене ми е кратко!
И важно май единствено за мен.
Прощавай боко, гоце, батко, братко…
Ще дойде ден!… Ще дойде ден!

31.11.2017
***

 

 

 386.2017.87
***
Роб до роба, шерп до шерпа
носят ценности на Боко.
Боко пък владее ГЕРБ-а
и го качва нависоко.

Простотията се трупа
от година на година…
Трупа купа подир купа
в гербавата си витрина.

Страшно, няма да го крия,
но витринка с толкоз купи
пълни само с простотия,
запомнете, ще се счупи!

01.11.2015
***

 

 

 

387.2017.88

***

РАВНОСМЕТКА – II

Всичко ми е някак си разпасано,
разкостено, разбрицано, разгонено,
разстлано по пътеката ми есенна
отиваща към зимната нагласа,
удобно късно ставащо,
удобно рано лягащо,
и като сложа и следобедния сън –
стесняващо
деня до два – три неразумни часа.

Великите дела, идеи, дати –
шумят край мене като лимонада.
Край пенсийката си, сред „Е“-та и нитрати
се влача някак си. Към Рая. Или Ада.
Разбрах отдавна, че съм непотребен
освен за близките си, вързани за мен,
и аз за тях.
Дори за миг преставам да съм дребен,
щом чуя звънкия им весел смях!

О, знам, че метрономът ми се клати
отмерващ равнодушно миговете
на щастие, на болка и на страх,
но някак си до днеска оживях.
Не се оплаквам. Даже съм щастлив
че мога ей-това да го напиша,
че по пътечката си винаги съм жив,
ще бъда и когато спра да дишам.

03.11.2017

***

 

 

388.2017.89

***

МИЛИ ПРИЯТЕЛИ!

Всичко ми е изкуствено, мили приятели,
всичко ми е изкуствено…
Освен Любовта.
Всички които обичам и които ме обичат, го знаят.

Но всичко друго ми е изкуствено, мили приятели,
всичко ми е изкуствено…
Освен стиховете.
Всички, които са ги чели знаят, че са истински!

Всичко ми е изкуствено, мили приятели!
Всичко ми е изкуствено…
Освен аз!
Аз съм истински, толкова истински,
че чак ме е срам!

Просто аз съм от там,
от където започва България!
И там всичко е истинско, мили приятели,
всичко е истинско!

От там нататък всичко е изкуствено, мили приятели,
всичко е изкуствено.
Вие избирате, мили приятели,
вие избирате…

Не започвам от Бузлуджа, мили приятели,
не започвам от Бузлуджа.
Започвам от Историята, мили приятели,
от самата История!

А самата История, мили приятели,
не започва с Аврора.
Историята, мили приятели,
започва, и ще завърши със Хора!

03.11.2017

***

388.2017.89
***
РЕТРОСПЕКЦИЯ В БЪДЕЩЕТО

Днес тази ретроспекция ме слиса!
Се хвана
и сама се донаписа!

1990
Наивните
от Орловия мост
наблъскали се бяха чак до Плиска.
Победата не беше под въпрос.
Победата бе истинска и близка.
Народът пееше опиянен, поел
поредната си доза чиста дрога.
Страхливият внезапно стана смел,
докоснат от десницата на Бога.
Със сини като знамето мечти
мъже, жени, момичета, момчета…

И аз бях там, и той беше, и ти…
И хиляди маскирани ченгета.

2003
Наивните,
от Орловия мост
във рейсове се блъскаха към Плиска.
Пред всекиго стоеше прост въпрос –
как някак си до петък да устиска.
Народът псуваше унило, без мерак
министри, цар, Европа, СеДеСе-то,
в душата му бе пустота и мрак
и все едно му беше общо взето…
А отстрани Животът си лети
във Мерцедеси, тъмни БеЕмВ-ета,
Но в тях не съм ни аз, ни той, ни ти…
А хиляди охранени ченгета.

 

 

2014
Наивните
от Орловия мост
отдавна бяха надалеч от Плиска.
Ни отговор стоеше, ни въпрос,
ни светла вяра, ни победа близка.
Отдавна бе забравен Симеон.
Забравена бе синята идея –
едни добри войници без пагон
перфектно се разправиха със нея.
Денят се определяше от труд,
от хиляди ухилени ченгета,
от Слави, от Кеворк, от някой луд…
…мъже, жени, момичета, момчета..?

***

29.10.2016
Отново сме
на Орловия мост!
От сцената се носи чалга дива!
По булеварда – Суверенът! Много прост!
И простотията Му много Му отива!
Животът спрян. От гоце. Или Буда.
Заместен с чалга, силикон и алкохол.
В очите бляска трескава заблуда,
че там, на сцената, Чалгарят не е гол!
Във гърлото – като запряла рибя кост…
В очите пари някаква обида…
Затвори Времето кръгът на Орлов мост…
Какъв концерт? Това е панахида…

*****

2004-2016

***

 

 

 

389.2017.90
***

СЪВРЕМИЕ!

Много е тъмно!
Страшно е тъмно!
Точно както преди зазоряване!

Животът се влачи
и нищо не значи,
ако не последва отново изгряване!

Устата са неми.
Ушите са глухи.
Дори и очите не вярват на себе си!

Търкат картончета.
Псуват и мънкат.
Само Разумът търси се в някакви гънки.

Смее се Оруел.
Чуди се Маркс.
Само Ленин се хили скрит във мъртвата мумия.

Много е тъмно!
Много е страшно!
Няма ли край тази нощ на безумия?

24.11.2017

***

 

 

 

390.2017.91

***

НА КОМУНЕТАТА С „ЛЮБОВ“!

Комунисти от всичките земни кълбета,
от Китай, цяла Рус, до Украйна!
Социопати, дегенерати, чегеварета, ченгета,
Ебал съм ви путката майна!

Животът ми целия мина сред вас!
С две думи – Живот между лàйна!
Живот без пари, без идея,без глас…
Ебал съм ви путката майна!

Владеете всичко. И всички. Без мен.
Владеете кървава тайна.
Но нещо ви липсва! Не сте Суверен!
Ебал съм ви путката майна!

И нека ви кажа! „Любовта“ ми към вас
е безмерна, велика и трайна!
И след мен, пак ще чувате все моя глас
със „Ебал съм ви путката майна!“

24.11.2013
***

 

 

 

391.2017.92

***
Обичам Живота!
въпреки, че се изнизва покрай мен.
Като връв.
Идваща от майната си,
отиваща още по-далеч,
в която нито съм последен,
нито пръв.

Обичам живота!
Може би, защото още съм жив.
Може би, защото съм адски далеч
от безсмислието –
„Кой е прав, кой е крив“

Животът е онези секунди,
които ние просто не забелязваме.
Те прошумяват край нас…
А ние залязваме.

Обичам да мисля за тези неща.
Понеже обичам Живота.
Нещата се случват, дори когато не ща
и се блъскам в началото си…

В същност – нищо не зная.
А началото ми е в края си…
С последни сили, едва-едва,
ви казвам, че обичам и това…

27.11.2017
***

 

 

391.2017.92

***
ДЕТСКА ЗИМНА ПЕСНИЧКА ПО ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ.

Тихо се стеле белият сняг.
Боли ме и левият, и десният крак.
На тротоара е паднала неква върба.
Аз на кметицата мамата да еба! (2)

Лед е, и плъзгам се по земната шир!
Разхождам и куче на тежък синджир.
Шаро, къде си в тази зимна творба?
А на кметицата – мамата да еба! (2)

Никой не чисти белия сняг.
Но и да го чисти – все тая ще е пак!
Тротоара под снега е фандък след фандък!
Ох, да го еба, голям съм карък! (2)

Шаро е още малко кутре.
Шаро тепърва ще разбере,
че белият, дебелия, стелещ се сняг,
е далавера, и то още как! (2)

А тихо се стеле първият сняг!
Някой прибира мангизите пак!
Три дена ми пречи неква паднала върба!
Аз на кметицата мамата да еба! (2)

30.11.2017

***

 

 

 

 

392.2017.93

***
Докато Баце в анцунг горнище и долнище
спасява
„световния мир“
от глад, война и мор,
България е като ТИР,
без спирачки и шофьор,
по нанадолнище…

02.12.2017

***

 

 

 

393.2017.94

***
РАЗУМЪТ

Разумът заспива последен.
И се събужда пръв.
Живее сред мрак непрогледен
и сред реки от кръв!

Разумът живее сред смисъла си.
Животът си знае цената .
Ние се промъкваме слисани
между Истината и Играта.

Разумът е нещо скандално!
Той по-умен от всички нас!
Разумът е нещо гениално!!!

Голям праз!

02.12.2017
***

 

 

 

394.2017.95

***

Та, да си жив е много странно нещо!
Помня го от преди сто години.
През зимата е дяволски горещо,
и някак си ти се прияждат дини.

Момичета! О, хиляди момичета!
Не хиляди де, може би стотици.
Очите ти излитат като птичета
след тях. Дори и да са единици.

Дори една да е! До смърт жестока!
Те отминава като боклукчийска кофа.
Кафяво, пъстро, или пък зеленоока,
те хвърля във страхотна катастрофа…

Омаян си от всичко покрай нея.
Крака, ръце, очи и нежни устни…
В гората Каравелова бих искал да изкрея…
ако ми пусне…

Да, да си жив е много странно нещо!
Нещата твърде често са различни.
Освен едно. Зимъс да е горещо,
В останалото време сме на лични…

04.12.2017

***

 

 

395.2017.96

***

ПО МАГИСТРАЛАТА

Думите никога не са падали просто и безцелно около мен.
Те просто съществуват там, за да ми кажат и разкажат нещо.
Понякога ги изричам аз, понякога някой друг, но с моя глас…
Понякога думите са ледени и чужди, понякога са мои и горещи.

Всеки ден се заричам за последно – повече да не посмея да пиша за нищо.
Та аз вече не помня кога точно съм роден, но се досещам, че вече не ставам.
Но някъде около полунощ някаква никаква такава се отприщва
и се подреждат някакви думички, които ми нашепват, че аз просто
все още
шавам.

Обичам животът си и годините нямат никакво друго значение.
Бил съм дете, бил съм млад, бил съм даже с извинение – студент!
Бил съм всичко, което е било нужно за моя курс на обучение,
за да стигна до днешния си, единствен и само мой момент…

Имам всичко, което съдбата ми е дала!
Нямам всичко, което съдбата ми е взела.
Летя със страшна скорост по магистрала
без мантинела…

06.12.2012

***

 

 

 

396.2017.97

***

Искам да прегърна времето,
но няма как – някой вече го е прегърнал.
Искам да прегърна Любовта, но няма как –
Някой вече я е прегърнала.
Искам да прегърна Живота,
но няма как! Някой отдавна го е прегърнал.
Искам да прегърна нещо непрегърнато.
Е, няма кок! Май само аз останах …

09.12.2017

***

 

397.2017.98

***

Понеже стар съм като Пирамидите,
не ме е страх от грях.
Ако искате, може да ме видите.
Аз съм част от тях.

А времето ражда. И е безкрайно.
Но няма да го видите.
Пирамидите се вечни. Понеже тайно
Времето се бои от Пирамидите.

Времето се изнизва. Часовникът тиктака.
Първо се раждате, после умирате.
Но като тръгнеш към Лондон, на втората пряка,
е пътят към пирамидите.

11.12.2017
***
 

398.2017.99

***
Влача се като някакъв парцал
по земята на дедите си.
Не знам какво съм взел, какво съм дал,
И кой ли го интересува!
Всички броят парите си.

Не е велико да умра глупак.
Не е престижно да живея за насъщния.
Не е препоръчително да си умра и пак
да се родя…
невероятно тъп и същия.

Не се опитвам да разбирам Времето.
Роден съвсем не значи феномен!
Аз елегантно съм си просто част от семето
посято, цъфнало, родило
хората и мен!

Вървя. Край мене всичко май е скапано,
но не съвсем! Освен това съм жив!
Пред мен идеи. Много недодрапано.
Вървя и драпам.
Някак си щастлив…

12.12.2017

***

 

399.2017.100

***
ПРЕДИ РОЖДЕСТВО 2017

Безродно е, безсмислено и тъпо.
Край нас е всичко като подигравка.
Забравихме какво ни беше скъпо.
И търкаме картончета от „Лавка“!

Забравихме разпнатия на Кръста.
Не помним за какво го приковаха.
И днес самодоволно мерим ръста
си със тези, дето нагло Го разпнаха…

Животът ни е наниз от простаци
убиващи и Мисъл и Идея.
Но ние с вас сме знаци, просто знаци,
че има Я, и че сме част от Нея!

Пред Рождество сме. Всички чакат нещо.
Да светне! Да изгрее… В същност мръква.
От всякъде ни лъже някой вещо…
И всичко Истинско умира и замлъква…

Животът е безкрайно прост! Се раждаш.
Живееш, гледаш, слушаш и разбираш.
Добавяш нещичко! Не бива да изваждаш!
Обичаш, бачкаш, галиш… и умираш…

…но няма Смърт! Оставаме тук вечно
със малкото, което сме направили.
Добавили сме нейде от далечното.
И нищо Истинско не сме забравили…

15.12.2017
***

 

 

 

400.2017.101

***
ПИША СИ СТИХЧЕТА ПОСРЕД НОЩ

Пиша стихчета.
За да не полудея.
Нищо не искам.
Не искам да владея
нито когото, нито каквото.

Просто минавам през Живота,
на който съм осъден.
Нито съм древен, нито съм бъден.
Просто минавам край вас и край себе си.

Искам да разбера!
Искам да го напиша!
Искам децата след нас да разберат,
че Човекът все още диша…

Че не е умрял,
Че няма „загубено поколение“!
Имаше поколение на заколение!
Имаше убита една цяла българка история…

Не искам да ми е тъпо!
Човешкият живот е практика, а не теория!
Всички се раждаме веднъж и умираме веднъж!
Между това сме Жена или Мъж!

Между това сме това, което ни има.

Или ни няма…

15.12.2017

***

 

401.2017.102

***
БЪЛГАРИЯ ДНЕС

България се управлява от някаква тайна!
Путин, Борисов, Решетников, Корни.
Що ли не им ебем путката майна
и да се върнем по пътя ни нанагорни?

Пак да се катерим по собствената си история,
при онези, които са умирали зарад нази,
а не да сме хора – втора категория
между комунистическите ни врази!

Животът е тайнство, но той не е тайна!
Животът не е разпределяне на продоволствие!
И как да не им ебем путката майна
на идиотите, отнели ни единственото удоволствие!

Удоволствието да сме живи!
Удоволствието да раждаме!
Удоволствието да творим!
Удоволствието да се обаждаме!
Удоволствието да ни има,
Да мислим като за последно,
Да не ни интересува дали сме мнозина
Дали сме трима,
или един!

Важното е да ни има!

И нека Путин, Корнелия, Решетников, Баце,
да ни лъжат чрез някаква тяхна си тайна.
Тяхната тайна е просто кламбаце!
Ебал съм им путката майна!

Аз си кретам по тясната пътечка.
Нещо пиша, по-много задрасквам.
В моя живот отдавна няма утечка!
Разказвам задрасквайки, просто разказвам.
Живеем задрасквайки се!
Страхотен Живот!
Смаляваме се израствайки!
Тъпи сме и ни е гот!
Даваме глас на идиоти,
от които ни е срам.
Непрекъснато се лъжем,
че ние не сме там,
Че там са някакви други,
и пред огледалото не е нашия лик…
Но пред огледалото е празно.
Само ние си мием зъбите.
Не смеем да се погледнем.
Щото е заразно.
В гората пак растат гъбите,
и нищо на този свят не е напразно!

Да, живеем задрасквайки себе си.
Защото се мразим!
Защото сме влюбени в човечеството,
но ненавиждаме Човека!
Защото страхотно се пазим
да не се влюбим в себе си!
Защото ни е страх да се обичаме.
Животът, ако забелязвате, е безкрайно умен.
Той ни оставя да се лашкаме вътре в себе си,
давайки ни шанс да се намерим…

Но човекът е малоумен,
и се самоотминава уж без да знае,
уж без да предполага,
уж без да поплаче поне малко
над собственото си безсилие
да е щастлив!

Само да попитам –
мога ли да поплача с вас
на глас?

Е те точно такво до днес не бях писал.
Не знам има ли смисъл…

16.12.2017

***

 

 

402.2017.103

***
ВОНЕЩА ВОДА

Нищо не може да ме измести от пътя,
тръгнал от село Вонеща Вода.
На пътя има табела. Пише:
Или вървиш, или да!

Няма комунисти,
няма чекисти,няма идиоти.
Има здрави селяни, казващи –
Ние ще си варим ракия!,
или някого ще убия,
ако стоката даде фира!

Обичам това село!
Обичам тези хора, и съм в грях.
Всички те са мой скъп спомен.
Дано съм достоен
да съм част от тях…

17.12.2017

***

 

 

403.2017.104

***
Нерде Нерон, нерде Сула!
Баце купил молекула!
И да купи може още
ТОЙ дори и наште моще…

Кокълчета и гръбнаце,
от куршуми разни знаце,
нерде Сула, нерде Баце!

Да са яки кокалаце…

18.12.2017

***

404.2017.105
***

Всичко е шибано, защото всичко е шибано.
Част от него е написано, друга част е нарисувано.
Стига да сте живели там, където това не е скривано,
и да сте израснали там, където е псувано.

Аз си отивам с псувните и от всички нас скритото.
Със скалата в Родопите, от която над бездната
са захвърляни хора. Завързани. Тикани с пръти.
Стотици. Безследно изчезнали!

Къде са безследно изчезналите Българи?
Това са бащите ни! Това сме и ние!
„Всяко престъпление, което не е наказано,
променя световното равновесие!“

А ние живеем сред ненаказани престъпници!
Вече втори век!
Какво е Човек?
Идиот, живеещ чрез своето нещастие,
или индивид, търсещ щастие?

Не съм поет. Просто думите ме застигат
преди да ги разбера.
“Не искам нищо.
Пиша си.
И ще умра.
Няма пълно щастие.

Няма прави, няма криви…
Просто ми е жал за тези, които са живи…
Защото на мен ми е все по-лесно!,
Мое ще е Царството небесно…

18.12.2017

 ***

 

 

405.2018.1

***
СТРАХОТНО Е ДА СИ ЖИВ!

Страхотно е да бъдеш там,
където и не си мечтал!
Освен това – да не си сам!
И да си истински абдал!

Не съм очаквал.Така е с мен.
И с Доля, в общите болежки.
Животът ни е феномен
от милион щастливи грешки!

Какво спечелихме? Не знам!?
Това ще го решат децата.
Какво загубихме? Мълча.
И псувам всичко. И Съдбата!..

Но е страхотно да си жив!
Благодаря на мойте хора!
Нещастен, или пък щастлив,
Човекът  май не знай умора!

Обичам всички преди мен
невероятната тревога
да бъда жив. Да чакам ден!
Когато ще благодаря на Бога!

08.01.2018

***
 

 

 

406.2018.2

***
ЖИВОТ МЕЖДУ СЛЪНЦА!

Живея си като на остров.
И пиша ви като от там.
Човек, за да напише нещо
не трябва да е сам!

И да е влюбен в всички други
от този сбъркан мизансцен –
приятели, жени, съпруги,
дори и някой в мен!

Да пише песни, пие бира,
да вярва, че е феномен,
дори когато го разбира,
че си е най-обикновен!

Така живея. Го разбирам.
Приятели, жена, деца…
Най-вероятно – ще умирам…
Но днес живея сред слънца!

12.01.2018

***
 

 

407.2018.3
***

Животът е смирен и тих.
Прилича ми на поражение.
Съзирам нейде в него стих.
И влизам във сражение.

Стихът не иска да убива!
Стихът е нещо нежно!
На мен съвсем не ми отива.
Признавам си надлежно.

Но го преследвам цял живот
и сам не знам защо –
със него ми е много гот!
Това е мойто „ТО„!

18.01.2018
***

 

 

 

408.2018.4
***
РЕЦИДИВ

Ту някой каже нещо,
ту друг го премълчи.
Студено. И горещо.
И втренчени очи.

Си като в гъста манджа,
край тебе всичко ври…
или се вкоченясвай,
или се досвари…

Аз гледам двете длани
на двете си ръце…
и вътре в тях е сбрано
моето сърце.

Не знам къде живея.
Не знам дали съм жив.
Ту пиша, плача, пея …
съм вечен рецидив!

22.01.2018

***

 

 

 

 

 

409.2018.5

***
Велико е да си велик
сред стадо от говеда.
На вси говеда да си лик,
и всяко в Теб да се огледа.

Говедо от съветски сой!
Хем стреля, хем убива.
С две думи – просто то е Той,
а ти си гнила слива!

Говедото върви напред.
Богато и рогато.
Ти просто си ненужна вред
където и когато!

Говедото. До него аз.
Безсмисленост в безвреме.
Хивот, година, весец, час…
На никой не му дреме…

23.01.2018

***

 

 

 410.2018.6

***

Добрите хора никога не спят.
Тях полунощите не ги интересуват,
дали са в село, или в някой град,
дали ги хвалят или върло псуват,
добрите хора никога не спят!

27.01.2018

***
 

 

 

411.2018.7

***
България за мен е много просто нещо.
Да си вървя спокойно, без да тичам,
студено зиме, лятото – горещо,
но аз да си вървя и да обичам!

Да съм сред татко, майка, братя, братовчеди
да кретам шест години след сестра си,
да ги обърквам – живи със умрели,
и кротко да посрещам старостта си.

В съня си да се връщам по реките,
които газил съм със въдица в ръката,
полянките със ягоди, Жените…
Селцето, Трявна, Боже – Планината!

България за мен е просто нещо.
Това съм аз. Без никаква вина
че съм роден! Съм жив! И е горещо!
Или студено!

Тя ни е една.
30.01.2018

***
 

 

 

412.2018.8

***
Е, все още съм жив!
Крив и неудобен,
себеподобен,
се влача напред!

Не съм наред …

После всичко изчезна.
Просто умрях.
Бездна.
Пълна със прах.
Животът отмина.
Като стар автобус.
Пасажер май че бях…
Пропътувах си времето.
Със страх или без страх…

но бях!

31.01.2018
***
 

 

 

413.2018.9

***
Вървим си ние.
Значителните.
Незначителните се валят край нас.
Ние никога не умираме.
Значителните!
Незначителните умират вместо нас.

Какво сме ние – значителните?
Назначени да бъдат на власт!
Какво са те – незначителните!
Просто баласт!

Но в тази игра мизите
винаги зависят от тях.
Те ни бачкат мангизите.
Ние се спукваме от смях!

Ние им фалираме банките,
ние им прибираме акцизите,
ние им таковаме мамките
ние им сътворяваме кризите,
ние ги държим на кучето в ауспуха
и не им позволяваме да дишат!

Те са нещастници на пробация!
И не забравяйте –
всеки ден трябва
да се разпишат…

01.02.2018

***

 

 

 

 

414.2018.10

***

БЪЛГАРОПОДОБНО

Писна ми от простотии! Искам на самотен остров!
И плажовете да са чисти. Дори не искам Костов.
Не искам Тошовски помии. Съвсем не искам Баце.
Не ща народните носии! Нито „иван“ да се кламбаце!

Как писна ми от простотии! Да ме ебава някой КОЙ!
Да спра от всичко да се крия. Да съм готов за кървав бой!
Да спра да бъда сляп. Да виждам. Да спра да бъда кърт.
Да почна да ги ненавиждам!  Да съм готов за смърт.

Да спра да се съобразявам със всеки срещнат идиот!
Да искам бъдеще. И да го купя с цената на един живот.
Ми нямам друго. И без друго сме смачкани. Като народ.
Е губил българинът всичко! Освен сърце, земя и род!

Сърце, земя и род. Това е. Това сме, хора, аз и ти!
А ако и това загубим, ще кажем – Бог да ни прости!
Часовникът тик-така ядно край българската простотия!
и време е да се запитаме –аз българин ли съм, или от Тия?

Часовникът тик-така ядно. Ний хладно пийваме ракия.
Животът ни полека свършва в бездънна простотия.
А иначе, сме хора умни и пълни с интелект…
Но се оказахме глупаци. Кремълски проект!

От българин руснак не става!
Това е безусловно.
Това, бездруго означава,
Българоподобно!

08.02.2018
***

 

 

 

415.2018.11

***
Здравей, ти Руско робство!
как чаках та – ни знайш!
Ми бех си неуправен.
Ма ти ша ма упрайш!

Ни ще Маруся джендър.
Маруся иска г*й!
Макар, че тук забрайхме
какво пък беше туй.

Тук „г*й“ пиян е вечно.
И друсан при това.
И всякаква човечност
пълзи едва – едва.

Животът е декори
на ужасяващ филм.
Зад него няма никой!
Зад него мъртво спим!

Тук всичко е да мреме!
Преди да се родим.
На мен това ми дреме!
Аз искам да вървим!

Проклета е Русия –
нераждаща утроба!
Крачите към нея
са крачките към гроба!?

08.02.2018

***

 

416.2018.12
***
ДЕСЕТ МАЛКИ БЪЛГАРЧЕТА…

Десет малки българчета искат
да направят от България държава.
Първото увисна на бесилото!
Но деветте остават!

Девет малки българчета искат
да измъкнат България от гьола.
Убиха го и второто.
На връх Балкана. В гръб. На Вола!

Осем малки българчета
живота продължават.
Едно разцепиха със брадва
Но седемте остават…

Седем малки българчета.
Нахъсани и млади.
Не искат да се дават,
ала едно убиха.
Боянските ливади…

Шест малки българчета
остават след което.
Но следващото го убиха
със джет в морето…

Пет малки българчета
не искат да се давят.
Едно уби го Тошо Тошев.
Но четири остават!

Четири малки българчета!
И милион ченгета.
И хоп, останаха ни трички
на жълтите павета.

Три малки българчета.
Във фейсбука. На живо.
Говорят си на лични.
„Ти още ли си живо?“.

До болка неприлично…

11.02.2018

***

 

 

 417.2018.13

***
Трябва да лягам.
Животът кърви.
всичко е някъде скрито.
нали?
Нищо не знаем.
Животът е скрит.
Даден е под наем!
На един хибрид!
Пия си бирата!
Ми дреме на каквото!
Идиотите си отиват!
Остава Животът!

19.02.2018

***

 

 

 

 

 

418.2018.14

***
Всяка нощ
в главата ми тъпа,
търсеща нещо светло
в безпросветния мрак,
чува се само:

„Тик – так, тик – так…“

Тик-такът е безчовечен!
Тик-такът е вечен,
а човекът минава край него.

Много ми е смешно и тъжно
за човешкото его…

18.02.2018

***

 

 

 

419.2018.15

***
Животът е нещо безумно красиво
за да го пуснем по улея.
В живота ни, разберете, всичко е живо,
за да го отнемем на другия!

Животът е нещо еднократно и лично
прелитащо за секунди край нас!
Само идиотът гледа безразлично
на Времето, в което има глас!

Животът е нещо безумно красиво!
Влюбен съм, от както се родих!
В живота ни, приятели, всичко е живо,
и в него със кеф пак бил бих!

Но всичко отминава!
Жестоки, секундите
ни режат крилцата. И… падаме.
Животът е точен!
Или ставаме, или не ставаме,
или просто през Времето страдаме…

Животът е вечен!
Човекът е срочен!
И трябва някак един в друг
да се вместим…

19.02.2018
***

 

 

420.2018.16

***
Аз си вървя през живота.
Не търся нищо друго, освен себе си.
Разминах се с парите, с имота…
но не се разминах с живота си!

Но това е с всички хора!
Да се търсиш – не значи да се намериш!?
Животът е точно това!
Колкото и да се звериш!

20.02.2018
***

 

 

421.2018.17

***

Някаква си стринка
купила си ЧЕЗ!
Казвала се Гинка.
Но не била от ТЕЗ!
ГЕРБ не я познава!
Нито пък БеСеПе!
Питам се тогава –
Тя от къде дойде?
Може би я спусна
Путин с парашутка
Ша зема да са друсна!
Щото съм Капутка!
Наливам си ракия!
Нарязвам си мезе!
И Гинка е от Тия!
И Гинка ни превзе…
Мен всички ме превземат!
Защот съм идиот!
Не дават. Само вземат!
На мен си ми е гот!
Дори не протестирам.
Предал съм се съвсем!
Сера, пера, простирам!
Дори не съм серсем!

Какво да ви добавя
във този монолог?
Да! Да не го забравя!

Май вече няма Бог!..

25.02.2018

***

 

 

 

422.2018.18

***
Светът гори.
Всяка вечер за последно.

„Едно, две, три –
мога ли да го погледна?“-
ме питат внучките ми
на игра.
Родени вчера,
или днес…

Триглавата ламя е техен интерес,
необходима приказка,
но не последна.

-Как искам да прогледна!
Ми казват Те…

-Аз трябва да прогледна!-
Ми казват Те

А аз,
потънал във бездънната си бездна,
не мога да им кажа:

-Животът ми е скрап!
Аз съм сляп…
Аз също трябва да прогледна!

Бих искал с вас!..

04.03.2018

***

 

 

423.2018.19

***
Откакто се помня Животът ме влече към Смъртта.
Смъртта е тишина, спокойствие, и вечност.
Животът е купон, вакханалия на Плътта.
Смъртта е просто величие и честност.

05.03.2018
***

 

424.2018.20

***
Зимата, по вековна и повтаряща се традиция си отива.
Пъпките на дърветата тръпнат в очакване на Нещо!
Земята се върти, хората са все още върху нея, и Тя все още е жива.
Земята ни все още е щастлива!

На този свят му трябва красота! И тя идва!
Първо топла, после – гореща!
Всеки от нас има собствена, интимна среща
с този свят! Еднократна! Понякога и много кратка.

Всичко идва и си отива!
В този свят няма омраза, освен между човеците!
Но и тя е кратка! Като между вълните,
които идват и изтриват
вечността между тях.

Тази вечност е само миг!
Погалих Времето! То също ме погали!
Обичахме се до полуда!
Но втори път – едва ли!

Поне нафрашках всеки миг с идея за Надежда!
Да раждаш нещо! Песен, стих, да дишаш със Живота!..
да си тревожен, шумен, тих… велико е, изглежда…

Но да приключвам.

Отива си от нас поредната ни зима.
Настъпва Пролет! Няма мърдане!
И в тази Пролет все още ни има!
Пазете лятото и Есента!
И следващата зима!

За да ни има!

09.03.2018

***

425.2018.21

***
България не е държава за продаване!
Прогизнала е от сълзи, от глад и мрънкане!
Макар, че цял живот живее на доизживяване,
тя помни спомена! От тук-нататък – дрънкане
на празни думи в празна тенекия!

България не е израждане на времето
от най-сабахлямта – до икиндия!
България е Майка, носеща си бремето!
България сме ние! Не е тия
откраднали живота на бащите ни,
откраднали имота ни.
И Бог!
Откраднали децата ни! Мечтите ни!

Разбирам цялото безсмислие на думите
затворени в интелигентната ми клетка.
Интелигентността е просто нашата човешка сметка,
която трябва да платим…

И си я плащаме! Защото сме виновни! Че сме такива.
Не сме простаци, и не сме от тях! Животът скрива
във диплите си простотия, срам и грях, Животът скрива
че сме различни, че не сме от тях… Животът скрива.

И си отива… Живеем в грях.
Човек, живеещ в грях все нещо скрива.
Какъв съм днес! Какъв ли вчера бях!
Отивам си…

Не всичко си отива…

10.03.2018

***

 

426.2018.22

***
Си мисля някъде на прага.
Къде живях, кога живях,
кое от всичко ми приляга,
аз бях ли, или пък не бях?
Кое е Истина, какво ме стяга,
какво е да не си във грях?
Какво е да си жив, за Бога!
Какво е да не си от Тях?
Да имаш собствена пътечка,
и да се бориш да си там!
Да вярваш!
Да си горд!
Да знаеш!
Изобщо без да те е срам!
Да имаш своите Балкани
Родопа! Добруджа!… не знам!
Морето, Пирин са осрани!
От сънародниците там.
Живея и не се предавам.
Там някъде съвсем на прага.
Не ми приляга!
Не, не ми приляга!

16.03.2018
***

 

427.2018.23
***

Отмина ме червената вода.
И ръкопляскащата ме отмина.
Отмина ме рубинена звезда…
Но любовта не ме отмина!

До всеки покрай себе си се спрях.
Животът е убийствена лавина
от сълзи, от любов, от страх, от грях…
Животът ми не ме отмина!

 

Така полека-лека остарях,
вървейки от година във година.
И все съм си такъв, какъвто бях.
Човекът, който нищо не отмина…

17.03.2018
***

 

 

428.2018.24

***

Когато дойде мисъл – се стъписвам!
Та кой съм аз, та мен да посети?
Но винаги прилежно я записвам.
Да можеш да я прочетеш и ти…

Тя, мисълта, добива своя смисъл
не в този, който някак я създал,
не даже в този, който я написал,
а в този, който я разбрал!

И за това стоя по нощите с радара
прихващащ мислите прелитащи край мен,
записвам ги, добавям свойта вяра,
че върша нещо, за което съм роден.

20.03.2018

***

 

 

 429.2018.25
***

Животът винаги изтиква
отпред – я някой политик,
я тиква…
Сме винаги на нож със политика!
Но с тиквата се свиква…

23.03.2018

***

 

 

 

430.2018.26

***
Нощ на магии!
Сменя се времето!
Това и Бог не го е правил!

Мисля си.
Като съм си пръскал семето…
(ама вече съм го забравил),
какво съм правил?

Ами , живял съм.
Не съм правил сметки!
Нито в рубли, нито в петилетки!

Живял съм!
Напук на всички,
И съм жив и до днес!
Това си е личен прогрес!

25.03.2018

***
431.2018.27

***
Жена ми не прочита мои стихове.
Минава покрай тях като дете.
Не я интересуват празни думи.
Тя просто мен не ще да ме чете.

Не и е нужна тази бутафория
която аз създавам като змей.
Животът е разстреляна история,
в която някой трябва да живей!

И остаряваме донякъде еднакво.
И дразним се, защото сме такива.
Тя е родила! Знае! Аз съм сляп…
Животът просто си отива…

27.03.2018

***

 

 

432.2018.28

***
Животът е това. Което.
Единственото, дето имаш.
Боже, колко е прост и истински светът около нас!
И животът ни в него – също!
Всеки от нас има нещо. Перо, четка, глас…
което в Живота ни връща!

И колко е страшно да живееш без тях –
тези, които са те създали!
Когато всичко човешко е грях,
и животът ти изтича между канибали…

Вървя си. И мисля. Че съм отговорен.
За всичко, през което се ръшкам!
Аз съм случайно. Утре някоя клапа…
И пак ще имам да връщам!

29.03.2018

***

 

 

433.2018.29

***
НЕ СЪМ ПОЕТ

Не съм поет.
Думите, летящи там някъде на времето в безкрая,
аз свалям между мен и теб.
Не зная Бога ми защо – не зная.

Не съм поет.
Аз съм проклет и прокълнат да връщам всички на Земята,
до мен, до другия, до теб.
А между нас Земята ни се мята.

Не съм поет.
Съм влюбен. Във всичко случващо се някъде във времето.
Съм влюбен в себе си. Съм влюбен в теб.
Това е Щастието. Не е Бремето!

Не съм поет!
Не бях, не съм, не искам и да бъда, макар че мъча нощите със думи.
Бе страшно удоволствие да бъда част от теб!
Не те познавам. Но и ти си помежду ми…

Не съм поет!

01.04.2018

***

 

 

434.2018.30
***
ВИТАЛНОСТ

А на такива като мен не им се спи.
Те вечно чакат още нещо от Безкрая.
Безкраят, като вечен феномен
ми казва много простичко – „Не зная!“

В нощта се раждат хиляди неща –
кошмари, мисли, спомени, въпроси,
и аз съм тука.“ Ща или не ща?“.
С въпроса вечен – „Кой си? И защо си?“.

Седемдесет и трета пролет е! Край мен
се ражда пак Животът! Цял във бяло!
Не аз! Животът ми е феномен
в което аз съм нещо оцеляло!

А на такива като мен не им се спи!
Тиктака покрай нас Животът. Бясно!
В Живота сме и аз, и той, и ти…
И нищо, слава Богу, не е ясно…

03.04.2018

***

 

 

435.2018.31

***
А в същност – искам да съм много лиричен!
Интелектуален, възвишен и някак различен,
но се смесвам със стадото. Просто там съм роден.
И преживям си сламата. Ден подир ден.

Сам избирам съдбата си. Сам вземам решение
да избера своя водач. Сам избирам палача,
който ще ме пренесе в жертвоприношение!
Освен за себе си, за никой друг нищо не знача!

Крача си по моята пътека потропващ с моите копита,
никой не може да ме замести, а аз и не го искам.
Животът е ужасен и безсмислен, но никой не ме пита.
Живот в простотии – отминавам!

Но истината стискам!

05.04.2018

***

 

436.2018.32

***
Не ме интересува кой как ще ме осъди.
Живея сред присъди всеки ден.
Но кой ще съди тези, раздаващи присъди
над теб и мен?

05.04.2018

***

 

 

437.2018.33

***
Разпънаха Спасителя. Всички Спасители ги разпъват!
Не ставайте Спасители, моля ви! Спасителите ни спъват!
Вижте свраките, гаргите, тях никой не ги спасява.
Свраките и гаргите се увеличават. Човеците намаляват!

Животът е блато. Тресавище. Всеки потъва там в Нищото.
Протегнал ръка. За Спасителя. Но той не е на игрището!
Елиминирали сме го! Като всеки от всичкото! Смрад и Бузлуджа
Боже, не ни ли омръзна тази лайняна сцена?

Бог не е Чудеса, нито праведност, нито грях…
Бог сме ние! Ние сме всичко от тях!..

Но разпнаха Спасителя!
И всички нас!!!

Остава ни да възкръснем!

07.04.2018

***

 

 

438.2018.34

***

Дописа ми се стих. Дори да е бездарен.
Признавам си – не бих. Но се задушавам.
На всяка своя глупост съм сам си благодарен.
Доказвам, че съм жив! И някак още шавам.

Това не е поезия. Това е просто болка.
Изригваща от вените, в които спят дедите ми.
Кръв, смърт, войни, амнезия, нова обиколка,
и пак съм там, където, мъртви са мечтите ми.

И в кръговрата гаден на вечното ни време
къде сме ние, питам се, защо сме се родили?
Кое е Вяра, Истина, на кой за нас му дреме?
Единственият свят е в който с теб сме били!

14.04.2018

***

 

 

439.2018.35

***
На крак, о, партии презрени!
На крак, о, роби на Москва!
Продажници добре платени!
Да доунищожим света!

В лъжи, измами, подлост, кръв
виреете от памтивека.
И вечен враг, мишена, стръв
остава си за вас Човека!

Дерзай ти, армия кретени
на зинала бездънна паст,
до шия в кървавочервени
съдби, пари, имот и власт…

На крак! Убийте го Човека!
Врагът на вашия регрес!
Да няма вчера. Нито утре!
Да бъде вече само днес…

Да бъдат само роб до роба,
червен продажник до кретен,
простак в потури чиста проба…
Да бъдат… но без мен!

17.04.2018

***

440.2018.36

***
И тихичко се кротваме в колибката
в която нямането никога не свършва.
Не сме ни златото, ни рибката,
която нещо някому извършва.

Денят се трупа върху всеки следващ ден
като листа, които капят от дървото.
Комедията е, че вече съм роден
и съм намесен в този следващ ден защото.

А там, в колибката ни, нямането вечно
не свършва. Казвам! Няма и да свърши!
Страхотно е да бъдеш феномен
не знаещ днес какъв е ден,
а и какви ги свърши…

Красиво е да бъдеш идиот!
Започващ с себе си и свършващ също там!
Не знам за вас. На мен не ми е гот
Да съм това. И абсолютно сам…

И тихичко се кротваме в колибката,
в която нямането винаги извира…
Мечти? Рибарят? Мрежата? И рибката…
Която само нямане сервира…

19.04.2018
***

441.2018.37

***
Животът е неовършана нива.
Не си я ти засял. Но трябва да я жънеш.
Пропуснеш ли – напразно си живял!
Животът съхне. После си отива…

Повтаря се! Това! Като урок!
Край теб растат неща от преди тебе!
И всичко е в нещастния ти срок!
Каквото иска – то оно си требе!

И пиеш после бира в единок!
Въртят се мисли – като на рулетка.
В един момент те ръшва Онзи срок!
И си остава неплатена сметка…

02.05.2018

***
 

 

 

442.2018.38

***

Коя ли нощ и мен ще ме отвее
тъй, както птиците – на юг.
Ще продължавам да се рея…
Но нейде другаде. Не тук.

Не ще ви липсвам. Аз съм Нищото,
поставящо ви прост въпрос ,
който трябва до разнищите –

ЧОВЕК ЛИ СИ, ИЛИ СИ ПРОСТ!

03.05.2018

***

 

 

443.2018.398

***

Легнах си, заспах, и се събудих.
В някакъв повтарящ се кошмар.
Гонех някой, някъде се губих,
идиот удари ми шамар…

В мозъкът ми страшно се разбъркаха
кой, защо, кога, къде, какво…
някакви надежди плахи пърхаха
че ще оживея в този скапан сън…

Героично продължих нататък.
В сънищата съм страхотно печен!
Разумът в съня е много кратък!
Но кошмарът – вечен!

18.05.2018

***

 

 

 

444.2018.40

***

Безсънни са ми тези нощи.
На месец май.
А знам и още.
Че няма край!

И смуча бира с тъпа вяра,
че тя ще ме омаломощи,
през тези тъжни майски нощи…
които бавно ме изгарят.

Животът се върти нататък,
за някои е твърде кратък.
За мен – не знам.
Стоя на бара в тези нощи

В мен нещо истинско изгаря.
И всеки ден, и още, още…
И се повтаря и повтаря…
Майски нощи…

25.05.2018

***
 

 

 

445.2018.41

***

КОГАТО ДОЙДЕ ЕТО ТОЗИ ЧАС…

Когато дойде ето този час
посред нощта, ми се приписва стих.
Аз инак съм невзрачен, скромен тих,
докато дойде ето този час,
във който изведнъж ми идва стих…

Повярвайте, във друг час – аз не бих.

Разтваря се вселената пред мен
като жена очакваща любов,
като дете пред своя Супермен…
а аз, признавам си, съвсем не съм готов,
но хвърлям се във бездната пред мен…

Повярвайте, във друг час аз не бих…

А в бездната е фрашкано с живот
на мъртви, живи, още неродени,
със смърт, с любов, със търсене на брод,
на мост, на допир някакъв! Със мен,
дори написвам нещо като стих…

Повярвайте, във друг час – аз не бих.

А след това за малко си отивам.
Макар и бавно, някак си заспивам,
Прегръща бездната тревожната ми мисъл,
на сутринта не помня, че съм писал…
Не знам защо да споделя реших.

Повярвайте, във друг час аз не бих…

02:06 часа, 27.06.2018

***

 

 

446.2018.42

***

МЕЧТАЯ ДА СЪМ ТЪП!

И чалгата да бъде музика в ушите ми.
Да бъда пълна скръб!
Да мрат овци, свине, добитък,
А покрай тях и дните ми
да са апокалипсисът на моя дневен род!.
Да знам, че съм последен!
Да се гръмна!
И по пътечката си твърде, твърде стръмна
да не натрупвам мисли и идеи
за някакви си времена не идващи!

МЕЧТАЯ ДА СЪМ ТЪП!

И тъпотата, като пъпна връв
да ме държи на педя разстояние
от мен, и от родилата ме кръв…
Не съм на нищо древно достояние…

МЕЧТАЯ ДА СЪМ ТЪП!

Съдбата хич не ме е пощадила!
Животът, извинете, ми е скъп,
и вярата в Живота ми е мила!

МЕЧТАЯ ДА СЪМ ТЪП!

За да съм прав!
В Живота само тъпите са прави!

МЕЧТАЯ ДА СЪМ ТЪП.

За да заспя.
В Живота само тъпите заспиват

Как страшно е да бъдеш нещо живо,
което всички искат да убиват…

01.07.2018

***
·

 

 

447.2018.43

***

Да се завърнеш пак на  Позитано
когато Партията ти съвсем изгнило гасне,
и всяка нощ в червена смрад обляна
да лъжеш, че си „Партия“ все още,
да си играеш пак с Живот, Съдби и Хора,
които от ръката ти умряха,
да лъжеш, да крадеш, и без умора
да им отнемаш бъдеще и стряха…

Да те посрещне Дърева на прага
и сложил чело на челичното ѝ рамо,
като един безсмислен комуняга
да промълвѝш: „О, Партийо! О, Мамо!“
Смирено върнал се пак там, на Позитано,
последна твоя пристан и заслона,
не пука ти, че всичко е осрано,
но ти си там – до Дърева, на клона!
Ти дойде тук, за да предложиш своя задник,
и „Партията“ хич не те отмина!…

 

Надежди тъжни на безсмислен сранник
продал и майка, себе и родина!

02.07.2018

***

 

448.2018.44
***
Пак у Шопско, дръта нощ е,
Вуте бара Пена.
Вуте, цел надръвен, в мощ е,
Пена е засмена!

Яз на туй Живот му викам,
оти се тръкаля!
Ту кам Пена, те кам Вуте,
та чак до сабаля…

04.07.2018

***

 

 

449.2018.45

***

СПЕШНО НИ ТРЯБВАТ ЧИСТАЧИ!

Когато поредната нощ ме докара до тук –
почти два през нощта, но без пет,
продължавам да пиша – на всичко на пук,
а даже не съм и поет.

И какво ли ми пука! Нямам с никой дослук.
Драпам нейде си, ровя се в мисли.
Пиша нещо. А край мене боклук до боклук…
Някой трябва да чисти…

Всяка нощ е това. Няма ред, няма брой,
простотия, която иска да значи!
Огледах се! Всички спят. Няма друг! Няма кой!
А спешно ни трябват Чистачи!

06.07.2018

***

 

450.2018.46
***
Да ти се случи нещо хубаво!
Зад теб да е твоята история,
пред теб да е твоето бъдеще!
Кръстовището,
което трябва да пресечеш!

Животът, щеш или не щеш,
е кръстовище след кръстовище,
светофари, които не виждаш –
жълто, зелено, жълто, червено,
жълто…

И черно!

Черно в очите, черно в ума, черно навсякъде…
Почукваш с бялото бастунче,
търсейки ръба на тротоара,
пълен с вяра,
че някой ще ти подаде ръка
и ще те преведе през светофара
до отсреща…
До другия бряг.

На отсамния да остане една тъжна история!

А на отсрещния да те чака бъдещето!
В което си зрящ…
На практика!
Не на теория!
Тъжно, нали?
Слепите сме ние.
всичко ни боли, идва ни да вием,
но сме горди!

Почукваме с бастунчетата
бели
по тротуарите,
и чакаме все някой да ни преведе
през светофарите…

Искаме да сме равни със светците!
Ние, слепците…

11.07.2018
*

Comments are closed

404