БЕЛЧО ДОНЧЕВ

 

 

               КРАЛСТВОТО МИ

                 ПРИКАЗКА

НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА НА ДЕЦА, ЛИЦА И ДРУГИ ПОД И НАД 18 !

 

БЕЛСАМИЗДАТ
2018

 

        

       

 

*****

Не, че съм сигурен  как е с писателите, но в личното си усилие да се мешам между тях знам, че във всяко свое четиристишие, разказче, еднотомие или многотомие, по правило Авторът иска да каже всичко, което знае, а най-лошото – и това, което не знае…

*****

 

  

ДАЛЕЧ ПРЕДИ НАЧАЛОТО

И така, започваме да пишем детска книжка. Това ни е детска мечта. Но ние, собствено,  вече не сме дете. Това не значи обаче, че сме пораснали! Просто нашата детска книжка, както е написано под заглавието, няма да се препоръчва на деца, лица  и други под и над 18 години! Под други разбираме всички останали, себе си също.

Защото ако един човек до 18 години не е наясно с всичко, което му е било забранено до тогава, да го учи тепърва, след 18, вече е безсмислено…

Преди няколко години  сънувах цветен сън. Че съм на някакъв остров, на който почти всяка дума, име, идея, съдба или просто съществително, започва с буквичките „МИ“!

За идиот като мен, това си е предизвикателство!

Идиотите биват два вида, както и всичко останало на този свят – добронамерени и зложелателни, положителни и отрицателни, добри и лоши, смешни и тъжни, мъдри и глупави…

Точно за това май става дума…

Защото аз определено съм добронамерен, положителен, добър, смешен, мъдър и наивен до глупост идиот!

Нормален човек не пише книга! Особено детска, забранена до 18 и нагоре! Нормалният човек гледа да го вазира[1]  от работа, да се скатае някъде, да си пие биричката Туборг оригинал, в запотена зелена бутилка, която при отваряне прави „Фссс…“,и разни такива простички, приятни и полезни нещица!

Не и да пише книга, която  ще прочете евентуално само жена му, за да се потвърди онова, което ѝ е казвала някога майка ѝ – „Този не е за теб!“

„Този“ сме ние, Авторът!

*****

 

НИЕ, АВТОРЪТ

Ние , Авторът, обичаме да се обръщаме към себе си в множествено число не защото кой-знае колко се уважаваме, а защото интуитивно усещаме, че не сме сам! Съдба…

Ние, Авторът, не се самозалъгваме, ние сме напълно наясно с неизпълнимата  задача, пред която сме изправени не по наша воля и желание, но мога да ви кажа под секрет, че ако съвсем случайно се справим в някаква условна степен, ще сме щастлив!

Ние, Авторът, не знаем нито от къде тръгваме, нито до къде ще стигнем, но не ни е за пръв път!

Ние, Авторът, знаем от личен опит, че там, където един Автор не може да се справи със Ситуацията, то Ситуацията безусловно се справя с Автора!

Ние, Авторът, много добре се досещаме, че една книга тръгва като жива и самостоятелна история по белия свят само при едно задължително условие – да се отърве колкото може по-рано и по-бързо от своя Автор!

В този смисъл ние, Авторът, няма да пречим на тази Книга! Поне няма да пречим много и непрекъснато.

Но и няма как да мине съвсем без нас, защото – хонорари, Авторски права, интервюта, репортажи, сценарии за филми, сериали, гаджета, холивути… знаете как е!

Ерго, да я започваме!  Иначе няма как да я свършим…

*****

 

Използвани съкращения:

 

ДУСИ-ВАКИ-ПИГ  ПЪР-ви –                Древният  Учредител и Създател на Империята –
                                                                          Великият Абсолютно Кръгъл Идиот – Петър Илич
                                                                          Грозни Пър-ви;

НИСКИ 16… –                                                Негово Императорско Съвършенство Кръгъл
                                                                          Идиот… (пореден номер);

ГО –                                                                      Големият Остров;

ГООВНО –                                                        Големият Остров Ограждащ Всички
                                                                          Налични Океани. Това е същият ГО,
но с имперски претенции;

СМЕРШ –                                                          рус.- Смерть шпионом;

НО –                                                                     Неоткриваем Остров. Съкращението не
е използвано в текста е;

И други…                                                      Използвани са в текста, но не е ясно нито
защо, нито кои, нито къде…

 

 *****

 

„ТЪРСЕНЕТО НА  ДРУГО СЪВЪРШЕНСТВО ОСВЕН МОЕТО Е ДЪРЖАВНА ИЗМЯНА И СЕ НАКАЗВА СЪС СМЪРТ  ЧРЕЗ УМИРАНЕ!“
ДУСИ-ВАКИ-ПИГ  ПЪР-ви.

 

*****

♦♦♦♦♦

*****

МИрко стоеше пред собствената си врата и звънеше. Много добре знаеше, че няма кой да му отвори, защото баща му и майка му бяха на работа, а него го нямаше вътре. Нещо като онзи факт от историята на Мечо Пух и Прасчо, но не съвсем, защото в онази история е имало вътре някой, който е отговорил „Няма никой?“,  докато в нашата вътре няма никой, който да отговори „Има някой!“.  Звънене, звънене, напълно напразно. Понеже сме в детска приказка, искам да ви кажа, че когато някой звъни на собствената си врата и става тъпо, неминуемо се явява някоя вълшебница. МИрковата се казва МИранда, и тя се появи, моля ви се!

-Що се тръшкаш такъв? – попита го не много любезно Тя.

–МИ няма кой да ми отвори – рече той.

-Спешно ли е? – рече Тя.

–МИ трябват ми спешно други дрехи! – рече той

-Аха! Заминаваме, а? – рече Тя.

– МИ Авторът така е решил! – рече той.

-Не ти ли писна това „Рече тя, рече той…“ – рече Тя.

– И пешкирче[2]! – рече той.

– Ясно! – рече тя, обърна се към вратата, тегли ù една вълшебническа майна, но вратата не поддаде. Тогава се обърна към МИрко, бръкна в горното ляво джобче на дънковото му яке,  извади един ключ, пъхна го в патрона на вратата, и тя се отвори. – Воала, сър! – рече тя на два западни езика едновремено и изчезна като пет евро в ръката на ром.

Да си млад, красив, умен, интелигентен, съвсем не значи, че не си разсеян!

МИрко отвори гардероба, там имаше много други дрехи, преоблече се, взе от шкафчето с пешкирчетата онова малкото, със синьото цвете,  батко Адамс никога не е писал, че пешкирчето трябва да е голямо и без синьо цвете, вече се смрачаваше, мама и татко скоро щяха да се приберат, той легна на обратно, стиснал пешкирчето, после се поколеба и потърси някакво друго, истинско обратно, после пак го потърси, после се поумори, после като че ли външната врата хлопна, после не разбра, че МИранда прави някакви на вид безсмислени движения с ръцете си над главата му, само в пълна унесица като че ли чу гласа ѝ по скоро в мозъка, отколкото в ухото  нещо като – „…вяй Зеления Крокодил“…после потъна в пътя към Кралството МИ!

Ама потъна ви казвам!

*****

До Кралството МИ се стига изключително лесно и бързо. Необходими са малко, но абсолютно задължителни неща и предмети.

Първо, вечерта трябва да си легнеш в обратната посока! Но не онази обратна посока, която ти смяташ за обратна, а почти, но не точно в обратната на нея! Имайки предвид ситуирането не само на главата и особено на краката, но и всяка част от тялото, която трябва да се погрижи сама за себе си. Не и като Пипи Дългото чорапче, която  слагала, слага и днес краката си на възглавницата, за да си мърда там свободно пръстите. Тука говорим за истинско обратно в цялата му красота, простота, пълнота и същност.

До тук е ясно и лесно.

Второ, затварят се очите и по целия път те не примигват дори!  Това е изключително важно! Защото в тази приказка ще стигнем до МИклухо МИклай, който(или които!) следствие на непреодолимото си вродено любопитство не устискал, отворил си очите и… канибали, канибалчета и особено моми канибалки… но за това по-късно.

Трето, непременно трябва да си с други дрехи. Когато човек тръгва нанякъде, особено на обратно, е недопустимо да е със същите фланелка, гащи и други такива!

И последно – да имаш пешкирче! Това не знаем точно защо, но батко Адамс направи  пешкирчето задължителен атрибут на всеки уважаващ себе си пътешественик. А ние сме пътешественици, които много уважават батко Адамс!

Ако изпълниш точно тези простички изисквания, то на сутринта ще се събудиш в Кралството МИ или със сигурност някъде около него, но от обратната му страна, което в същност няма никакво значение за нашия разказ…освен ако има смущения в системата, по трасето, или пък ако… Зеленият  Крокодил… или скапаният Автор не е объркал нещо.

*****

Той се казва МИрко, на дванайсет, по-малко или повече години, според желанието на Автора, и докато Авторът се прави на интересен и си говори в множествено число, неговата, на МИрко  работа, ще е основно да ви отървава  от авторовата скучновата компания, и да ви разказва какво аджеба наистина се случва в тази приказка.

МИрко на хора, които си говорят в множествено число вяра няма…

МИрко казва:

 „За да четеш тази и която и да е друга приказка е полезно да си абстрахиран.   Сиреч, абстрахираш се от логиката, от това, което си мислиш, че знаеш и още по-малко – можеш,  от това, че си  попадал на точното място в точното време, което наистина е възможно, но само по принцип.   За тази приказка  Авторът те иска да си  а п с и л у т н о  абстрахиран, без да уточнява от кого,  от къде или как…

Сиреч, ти временно си самоотстранен от себе си…

Не вярвай стопроцентово на Автора! Той не е обективен! И субективен не е! Аз лично съм абстрахиран от всякакви автори и авторки, както и от придружаващите ги каквото и да е!“

Така казва МИрко.

*****

Негово Императорско Съвършенство Кръгъл Идиот 167 (НИСКИ 167) смръкна една бяла магистралка и изгледа пълното болшинство от полуидиоти около себе си смразяващо! Полуидиотите го гледаха полунасрани. Всяка негова дума можеше или да ги убие на секундата или да ги остави отсам, на хранилката, още малко. На ГООВНО (Големият Остров Ограждащ Всички Налични Океани) – да си полуидиот винаги е било начин на полуживот!  Да си полуидиот е въпрос на животоспасяващ баланс. Защото  ако снижиш нивото си и започнеш да клониш към нормален – те убиват тайните идиотски имперски служби поради несъвместимост със Системата. А ако надвишиш малко нивото си и започнеш да  клониш към пълен идиот – те убиват тайните идиотски имперски служби, защото застрашаваш живота, сигурността, целостта и неповторимата уникалност (тавтология!) на съответния номер НИСКИ. Технологията е бързоотпадна! Или си полуидиот, или бързо отпадаш…

-Искам това Кралство! – изрева НИС (Негово Императорско Съвършенство) Кръгъл Идиот 167, и всички полунасрани  полуидиоти се превърнаха в насрани, но не и кръгли  такива – и 166-ти, 165-ти, и 164-ти, та до Древният  Учредител и Създател на Империята – Великият Абсолютно Кръгъл Идиот – Петър Илич Грозни Пър-ви (ДУСИ-ВАКИ-ПИГ  ПЪР-ви), сме искали това Кралство! И защо вече намсиколкостотин години уж  аха го имаме, а хич го нямаме? – и си досмръкна останалия бял прашец.

-Ми те Великите сили… – смънка някакво прясно размирисало се полуидиотско нищожество…

-Изнесете трупа му – малко поуспокоен от ефективната намеса на СМЕРШ (рус.-Смерть шпионом), каза 167-ми – има ли други полуидиоти, които смятат, че освен Мен  в този океан има и друга велика сила?…

*****

А на нас ни идват идеи, но Ние, Авторът, тутакси ги забравяме… вече сме затворил очи и пътуваме за там, където всичко е обратно, дори и посоките… ни се причува някак от нищото“ …и не забравяааай Зеления Крокодииил…!“

Човек не може да забрави нещо, което никога не е виждал…

*****
Представете си  (тук ще има много да си представяте, но светът е тъжен и безцветен без силата на нашето въображение), та представете си един огромен океан, плътно затворен между  бреговете на множество различни, но естествено много зелени, някои безлюдни, други – малко или повече  людни, дори и един от тях човеко – яден, сиреч, населен с откровени канибали, канибалчета (и особено моми канибалки!) острови. Нещо като островите  Тонга, но точно обратното. При Тонга океанът обикаля островите, при нас – островите са заградили плътно, или почти плътно,  океана.  При това, забележете, островите са си острови, по традиция заобиколени отвсякъде с вода, повечето от тях не се виждат с просто, а и със сложно  око също, защото са отвъд онази въображаема линия, в която небето се допира до океана, сиреч – хоризонта… Можех и по-просто да го кажа, но като ми се залее речта не обичам да я спирам.

Словото за Автора е като хремата – сама почва, сама спира!

Освен това всички острови са самотни, защото по правило самотни всички острови са!

Освен ГООВНО!

Големият Остров Ограждащ Всички Налични Океани.

******

В дълбокото минало този голям остров се е наричал просто ГО –Големият Остров. Тогава малките островчета почти ги е нямало още, или ги е имало само тук-таме, и океанът не бил заграден. Но след като на него дошъл на власт ДУСИ-ВАКИ-ПИГ  ПЪР-ви  ( вж. съкр. на стр.5), нещата поели в друга посока.

ДУСИ-ВАКИ-ПИГ  ПЪР-ви бил жесток, кръвожаден, подъл, изобщо – зъл и ненаситен тиранин.  Аз лично, за добър и наситен тиранин не съм чувал. Но този бил още по-зъл и още по-ненаситен. Искал да владее всичко – острови, океани, хора…  Дори имал и своя зъл план как да го постигне, но не му стигали силите за някои работи. Например, да си направи още много всякакви острови плътно един до друг, да ги завладее един по един чрез освобождаване , с които да може да огради големия океан и да го обяви и него за своя съвършена идиотска собственост.

На  ДУСИ-ВАКИ-ПИГ  ПЪР-ви е приписана мисълта, с която започва тази автентична приказка:

„ТЪРСЕНЕТО НА  ДРУГО СЪВЪРШЕНСТВО ОСВЕН МОЕТО Е ДЪРЖАВНА ИЗМЯНА И СЕ НАКАЗВА СЪС СМЪРТ ЧРЕЗ УМИРАНЕ! „

Тази амбициозна програма намерила и своето техно-магическо решение.

ДУСИ-ВАКИ-ПИГ  ПЪР-ви продал душата си, както и душите на всички следващи императори на ГООВНО на Злия Магьосник. Злият Магьосник владеел и управлявал всички тъмни природни сили. Срещу душата си и душите на своите наследници,  ДУСИ-ВАКИ-ПИГ  ПЪР-ви  и следващите го императори на Големият Остров придобили  вечна  и наследствена императорска  власт над вулканите, ураганите, наводненията, земетресенията, градушките, цунамита, цувамита, вестниците и телевизиите, електроразпределителните дружества и канализацията, мобилните оператори, кабеларките, интернет и забележете – Фейсбук, изобщо над всичко, което може да съсипе мирния туризъм по което и да е черноморие. С помощта на които започнал да прави остров след остров. Оставял ги да поизстинат, да им прокара ниска, средна и висока растителност, да се населят или не с човешки и животински материал от всякакъв вид, и после си ги освобождавал от правото им да си мислят, че са уникални и самотни, и си ги присвоявал за да ги направи задължително съвършени и щастливи.

После той умрял, както знаете всички родени от жена умират, а досега нито теоретиците, нито практиците са открили или създали човек роден от мъж освен Дани де Вито и Бат Арни, обаче на кино, и след него дошъл НИСКИ 2, после НИСКИ 3 и т.н., да не ги изброяваме, Съвършените Кръгли Идиоти са доста…

Сега, да ви кажа за чамовите табуретки! Те са може би още по-великото откритие на ДУСИ-ВАКИ-ПИГ  ПЪР-ви. Защото всеки Император има нужда от поданици, които винаги да го боготворят, да му падат в краката, той да си ги обезглавява или обезкаквото си реши, а те, поданиците, да изпадат в още по-голям екстаз, да му дават парите си, имота си, живота си, членовете и членките си, абе, сещате се за какво говоря. Умен бил ДУСИ-ВАКИ-ПИГ  ПЪР-ви!  Кръгъл идиот не винаги означава и глупак…

-Трябва ми народ от полуидиоти!!! – отсякъл ДУСИ-ВАКИ-ПИГ  ПЪР-ви  и извикал Императорския Алхимик. Дал му строго секретната задача – да създаде полуидиотски елексир. Отишъл си Императорския Алхимик, нямало го три месеца, после се появил с едно шише в ръката, пълно с безцветна бистра течност.

-Извикай двама от стражата, Ваше Императорско Съвършенство – отговорил Алхимикът на въпроса на Императора. – Сега им дай да изпият по половинката от този елексир…

Двамата стражи изпълнили императорската заповед тутакси, очите им кръвясали, мозъкът им, който и без това не бил нито много, нито от някакво особено качество, се размътил, започнали да се псуват, да се удрят ако се улучат, единият се изпикал по завесата на императорския прозорец, по едно време извадили оръжия, изобщо се държали като абсолютно образцови полуидиоти . И в момента в който единият питал другия „Ти мене уважаваш ли ме?“, другият замахнал със  секирчèто, цепнал му главичката на две, започнал да гледа лощо към Императора и … СМЕРШ (вече е обяснено по-горе) ги изнесла и двамата.

СМЕРШ, ако не знаете, винаги е жена. Доказано е от „Лабораторията за Смърт“ към тайните императорски идиотски служби, че човек винаги умира по-приятно, ако го убие жена… но тук се отклонихме.

-Точно това ми трябва. – казал Императорът – И скъпо ли е приготвянето му?

– О, не, само малко чамов материал и дестилатор. Приготвя се от чам! Ето подробен чертеж на дестилатора, много е прост, описание на процеса и…

Тогава Императорът ДУСИ-ВАКИ-ПИГ  ПЪР-ви благодарил на Императорския Алхимик, обещал му голяма награда, в същия момент СМЕРШ му отрязала езика (на Алхимика, разбира се!), избола му дясното око, отрязала му десния крак и лявата ръка, изгребал със сребърна лъжичка десния му полумозък, за да не може да говори, а само да мучи, но да може да пие от собственото си творение само с  дясната ръка и да бяга от собствената си глупост само с левия крак и гледайки само с лявото си око, да мисли само с левия си полумозък, и го захвърлила в плитката канавка край Живота, за да бъде щастлив и естествено съвършен… полуидиот, до края на прецакания си живот.

А ДУСИ-ВАКИ-ПИГ  ПЪР-ви тутакси драснал скица на проста чамова табуретка, забележете – кръгла и с четири крака, бивало го в такива прости неща, издал Императорски указ, с който се задължавало всяко домакинство и всеки човек живеещ на ГООВНО да поддържа при всички условия и обстоятелства собствен парк от поне четири точно такива чамови табуретки и прост апарат за тяхната дестилация и превръщането им в питието, което нарекъл Иди-одка! Както производството , така и употребата ѝ се задължавали със закон!  Императорското ЕООД на минутата започнало производството на табуретките и дестилаторите. Само за няколко години всичко си дошло на мястото!

И създаването на полуидиоти започнало със страшна сила! А те пък носели  мангизи, бихме определили – много добри мангизи на „ДУСИ-ВАКИ-ПИГ  ПЪР-ви“ ЕООД … Апропо, това ЕООД се предавало по наследствено идиотско право от Кръгъл Идиот на Кръгъл Идиот, та до днес…

Ето така беше почти обезкомено ЧаМИ… пардон, обезчамено  КоМИ…

*****

Въпреки, че излизаше от дълбока вълшебническа анестезия, МИрко някакси много добре знаеше къде точно се намира. Обонянието му прихващаше и пущаше морски аромати на умряла сепия, на минал от тук преди три дни октопод и на акулска опашка.  Беше на лодка, това е безусловно! На лодката би трябвало да има  едно странно момче на неопределяема възраст и хърбаво като созополски чироз. Много добре знаеше, че вече може да си отвори очите, но не бързаше, защото няма по-голямо удоволствие от минутките при събуждане в които стискаш очите, за да убереш от тях останалите парченца сън… Стискаше и пешкирчето, по необясними причини…

Но всяко стискане на очи и пешкирчета има край, нали? Човек дори и добре да живее – трябва да се върне в реалния свят.

МИрко си отвори очите, защото беше сигурен, че вече е безопасно.  Видя, че наистина е в  лодка, видя едно слабо, направо гърчаво момче на абсолютно неопределима възраст, толкова гърчаво, като че ли половината му не беше тук в момента, което се бореше с платната по-скоро за спорт, защото вятър нямаше, видя, че въпреки безветрието пътуват безусловно в обратна на правилната посока, видя, че дори и да обърнат посоката, пак ще са в обратната, и се успокои.

-Ти МИклухо ли си? – попита МИрко само за протокола, щото знаеше отговора.

-И МИклухо и  МИклай.
Това съм си все Аз.
Руснак съм аз по-най,
Най-по съм папуас!

…Изпя му леко фалшиво хърбавият.

*****

Вметка 1:

МИколай МИколаевич МИклухо МИклай е роден през 1846-та в Русия, в Новгородска губерния, по професия пътешественик, и според слуховете е бил изяден от канибалите – папуаси на 42 годишна възраст някъде из тогава Нова, сега вече Стара Гвинея! Това просто не е съвсем вярно, даже хич не е вярно, освен рождената му година и безусловния факт, че е пътешественик! Кой, ако не ние, кога, ако не сега, и къде, ако не в тази приказка бихме могли да докажем този факт по безусловен начин?

Край на вметката!

*****

-Добре де – рече МИрко –  аре в немерена реч  – що не си изяден от канибалите?

–МИ погледни ме, бе пич, кво може да МИ изядат?  Само кокали, никва мръвка…

-И що така вече сто шейсет и девет години си мислим, че си…така де, употребен…

-Виж сега! Като направих опит да стигна до Кралство МИ,  облякох другите дрехи, взех си пешкирчето и легнах в обратна посока. Затворих очи и преди да заспя, ми се появи една Вълшебница  и МИ каза:  „Знам колко си любопитен, но по време на пътуването по никаква причина не си отваряй очите!“. Да де, ама нямаше да съм нито МИколай, нито МИколаевич, нито МИклухо, нито МИклай, ако по време на такова приключенско пътешествие не си отворя на най-интересното място поне едното око. В моя случай веднага отворих и второто. Защото се озовах на острова на канибалите. Пардон, и особено на канибалките!

МИрко нищо не каза, не беше сигурен буден ли е, или сънува. Ние обаче, знаем, че надали сънува… Защото сме будни и четем…а това е фаталната вреда от грамотността!

Хората четат!!!

Боже, какво удоволствие е да го напиша…

Понеже понякога е и вярно!

*****

МИклухо, защото МИклай в момента наистина отсъства,  но само формално, изпържи две яйца на очи, едното синьо, другото зелено и попита МИрко:

-Кое избираш?

-Синьото – отговори МИрко без да гледа.

Сухарите бяха отпреди осем години, но много добре запазени. Захрущя  сухият препечен хляб  с аромат на водорасли и други разни океански подправки между здравите ( слава Богу!)  зъби и на двамата,  в утринната тишина… океанът се беше опнал като постеля пред младоженка, и, забележете, не се чуваше никаква чалга! Това, последното, е малко трудно за възприемане, но повярвайте ми, в Този Океан, около  Кралство МИ и МИклухо МИклай, чалгата беше извън МИкона! А там, където няма чалга, иногда люди разговаривают ( рус. – понякога хората разговарят)…

*****

-Ти защо се казваш МИклухо, че и МИклай? – попита МИрко.

– Щото съм близнаци – отговори МИк. Нали разбираш, че такова име не се дава на един човек! Даже, ако питаш мен, и за двама е много! Обаче, както съм близнаци, така съм се родил един. Което не отменя предишния факт, само го прави по-загадъчен!

-До тук нищо не разбрах – констатира делово МИрко – но защо се говори, че си изяден от човекоядците на някакъв самотен остров?

–МИ, щото съм изяден! Формално! От една страна, канибалите на самотния остров трябвше да защитят славата си на канибали. Пратиха кратичко съобщение в Социалните мрежи  и хоп, ето ме изяден! Както се казва, хем канибалите – канибали, хем МИклухо си остава МИклай!! А иначе гризяха моркови и ряпа, и от месо и кръв им се вдигаше кръвното, да ги у канибалите. От друга страна сключихме сделка!

-И на какъв език я сключихте? – попита ехидно МИрко.

-На езика бюндюш! – отговори МИклухо без МИклай, и МИрко тутакси млъкна, щото знаеше, че такъв език няма!  Нито в реалното, нито в нереалното пространство!

Това го изпълни с уважение!  Да говориш на език, който го няма…баси пича МИ-то и –клухо, и -клай!!!

-И каква беше сделката?

-Аз да не издаваме къде е техният човеко – яден остров, защото хич не искаха някой пореден Съвършен Кръгъл Идиот  да ги „освободи“ от човеко – ядството, правейки ги свои щастливи и съвършени роби, да ги сдухва от бачкане, да ги държи гладни, толкова гладни, че накрая наистина да станат истински канибали и да започнат да се самоизяждат. А те ни направиха човеко – ядна магия, за да не остаряваме и да не напълняваме никога! Освен това ни обещаха, че ако изпълним уговорката и сто и петдесет години се лашкаме като последен идиот винаги наобратно, защото някакъв скапан Автор е решил, че така е правилно щото съм си бил отворил очите когато не трябва, те ще ме върнат обратно на своя човеко – яден остров и пак ще ни дадат на момите – канибалки да ни изядат… Само като си спомня колко жестоко беше… но ми остават още петнайсет години да се лашкам с такива като теб.

Може би забелязвате, че когато говори за себе си, МИк изпитва определено затруднение в единствено, или в множествено число да съгласува частите на речта си. Естествено и МИлай – също. А и други…

*****

МИклухо без МИклай се почеса зад ухото, но разликата между тях и Кралица МИ–МИ е, че той винаги се чеше само там, където го сърби! А го сърбеше непрекъснато тук-таме, щото  за разлика от  Кралица МИ–МИ не обичаше много да се къпе…Затова никога няма да стане крал… и продължи разказа си:

– Тия, канибалите, бяха много готини пичове! Беше им писнало да живеят на необитаем от други и съвсем самотен остров,  и много ми се зарадваха. Това е, как да ти го обясня, все едно на Земята да дойде марсианец… е, не съвсем скоро къпан, ама кой ми ти ги знае как си миришат къпаните и некъпаните марсианци? Та в тоя смисъл, ме приеха радушно заедно с миризмата. И ме заведоха в Банята!.. Банята на човеко-ядният остров, МИрко, как да ти го обясня, е нещо като целия президентски апартамент в хотел МИдисън, заедно с терасите… Едни тихи и тайнствени врати, осветлението на двайсет и пет процента,  музиката на МИ-валди или някой друг такъв валди,  чакат те ненатрапващи се, но много натрапващи се моми – човекоядки, помня, че две от тях дори бяха руси…от там нататък си спомням само как ме изядоха… и ето ме тук! Превозвам идиоти като теб от ба ли го къде до къде ли го ба, по посока обратна на Кралство МИ! Не ме питай как става, аз само си затварям очите и си спомням как човекоядките ме пренасяха в техния човекояден свят… Апропо, стига глупости,  макар и близнаци, тук съм си МИк, макар и временно без МИлай, но заедно с него.  Освен това, оттогава се къпя всяка сряда в океана! Но не е същото… и пак се почеса…

*****

–МИрко, – така започна МИк – виждаш ми се сериозен осемнадесетгодишен младеж, който има пешкирче за всички необходимости! Знаеш ли какво означава да имаш пешкирче? Това означава, че си готов да чуеш всякакви истории, да отидеш където те прати батко Адамс, да си готов дори за най-страшното!  И за най-тъжното! И за най- смешното! Дори за Отговора на Въпроса!

Да научиш това, което знам аз! Въобще не знам дали е истина, но че е страшно – страшно е! И това ще го разбереш само, когато осъзнаеш колко е смешно. Което пък, от своя страна е невероятно тъжно! Ти виждал ли си нещо по-тъжно от смешен човек? Нещо по-тъжно от Бъстър Кийтън? Или от Чарли Чаплин? Или от Георги Парцалев? Или от Тодор Колев? Обаче, имай предвид, че и обратното е вярно. Няма нищо по-смешно от непрекъснато тъжен човек и по-скучно от непрекъснато умен човек!  Ама това са сложни неща, не му е дошло времето…

-Извинявай, че те прекъсвам – попита в дух на дълбоко и непреодолимо домашно възпитание МИрко – кой е батко АДАМС?

-Приеми, че е човекът, който е измислил пешкирчето за благородни цели!  Приеми, че не можеш изобщо да стигнеш до Кралството МИ, ако нямаш поне три неща:

-Обратната обратна посока;
-Пешкирче  и други дрехи;
-И МИкМИлай, който да ти обясни всичко това!

В интерес на голата истина – продължи МИк – трябва да ти потвърдя, че формално в момента тук съм само аз, защото МИлай е на секретна изключително важна и сложна мисия, възложена МИ лично от НИСКИ 167, предложена ни по начин, който прави отказът от нея невъзможен. Но това изобщо не му пречи винаги да е тук, до мен, както не пречи и на мен винаги да съм там, до него!  А сега може ли да продължа? – и продължи, въпреки че МИрко очевидно имаше още въпроси…

… Та в този смисъл,  Кралството МИ си е  едно абсолютно нормално кралство, разположено на един абсолютно нормален остров, заобиколено от един абсолютно нормален океан, хората на него вярват в едно, не вярват в друго, сеят един едно – друг друго, произвеждат един едно – друг друго, после си разменят всеки това, което има в повече и е излишно, срещу това, което на друг е в повече и му е излишно, едни хора са понякога тъжни, понякога весели, други – точно обратно, са понякога весели, понякога тъжни, годините се редуват ту дъждовни, ту безводни, ту като нарисувани, старците умират, както си му е реда, младите раждат деца, децата растат с шум, викове, кикот и книжки под мишничките… нищо особено, много шарено, пълно със свой вътрешен, трудно обясним смисъл, някак неясен, но в същото време допълващ се, много далеч от съвършенството, но много близко до самите хора, на които изобщо не им идва на ум, че трябва непременно и задължително да са съвършени! …  Да ти отворя ли един Туборг кутийка оригинал, вече си голям, снабдява ме един сомалийски пиратин.  Правят я в Нигерия…  Та така живеят хората в Кралството МИ,  преди много години са живели така, така живеят и днес, имат си остров, имат си островна аристокрация, занаятчийство, земеделие и крал или кралица, бутат  годините напред във времето, и то не съвсем лошо! Поне не за всички…

Виждаш ли онзи огромен остров заел три четвърти от хоризонта право на обратното на почти обратното на североизток – те ти компаса, ама той се върти като комунист, нищо няма да разбереш от него…  МИ ще го познаеш, че над него винаги грее една огромна кървавочервена петолъчка! Не е звезда, много прилича, ама е менте! Наричали го  Големият Остров – ГО, поради внушителните му размери. Та на този остров, преди много, много години  властта с кървав преврат взел един император, казвал се  ДУСИ-ВАКИ-ПИГ ПЪР-ви  (Древният Учредител и Създател на Империята – Великият Абсолютно Кръгъл Идиот – Петър Илич Грозни Пър-ви)! Бил фундаментален идиот, защото обявил, че е открил Самото Съвършенство, че знае пътя на цялото световно островно човечество към  Единственото и Пълно Щастие, пратил всичките си джулки, джалки, джелки и джилки – това са различни видове пиратски лодки до една пълни с пълно  полуидиотско болшинство, завзел чрез „освобождаване“ всички останали самотни острови около хоризонта си и около чуждите хоризонти също, и ги повел към  Пълното и Задължително Щастие, което се крие в Самото Съвършенство. Който не искал да е напълно щастлив  и съвършен – го убивал! Всички владетели след него се наричали НИСКИ (Негово Императорско Съвършенство Кръгъл Идиот), като всеки добавял следващия пореден номер. Убили доста хора. Но пък за сметка на това на ГООВНО останали живи само най-съвършените и напълно щастливите! Слепи, сакати, парализирани, гладни, бедни, неграмотни, но за сметка на това – напълно щастливи! И всички тези напълно щастливи хора по задължение вярвали само в едно нещо – в поредния НИСКИ , после в следващия пореден НИСКИ, после…, освен това сеели само едно и също нещо, което им казвал да сеят съответният Кръгъл Идиот, разменали си едно и също нещо, което не им било нужно, щото имали от него, а това, което им било нужно никой не го сеел, никой не бил тъжен, защото да си тъжен било забранено и се наказвало със смърт чрез умиране, никой не бил щастлив, но бил длъжен да бъде, иначе – виж по-горе, и тук  старците умирали, но стиснали беззъбите си уста в мълчание, и тук младите раждали деца, но им ги вземали от малки за да ги правят задължително и напълно щастливи за цял живот, а самите деца нямали никакъв друг избор, освен да се вписват в тъжната картина на всеобщото и задължително прогресивно човешко щастие, щастието поне да са живи, което хората си купували скъпо и прескъпо от поредния Абсолютен Идиот, който ставал все по-богат и всесилен, а хората все по-бедни и беззащитни…

И всички винаги  имали своите поне четири  чамови табуретки, които постоянно подновявали, дестилирали са си и консумирали полуидиотския елексир Иди-одка, което пък било единственото им развлечение и бягство от съвършената си  идиотската съдба…

Днес  там управлява НИСКИ 167. Още ДУСИ-ВАКИ-ПИГ ПЪР-ви добавил към името на острова и „…Ограждащ Всички Налични Океани“, и сега островът се нарича  ГООВНО – Големият Остров Ограждащ Всички Налични Океани.

И единственият остров (освен човеко-ядния – поради пълната му неизвестност и неоткриваемост), все още неосвоободено от  ГООВНО е само островчето на Кралството МИ…

Казано напълно разбираемо, малкото Кралство МИ било като изваден зъб в ГООВНОстратегията! Всичкият наличен океан не бил напълно ограден, зеел малък наистина, но достатъчен аралък, през който към ГООВНО биха могли да се промъкват неконтролирани ветрове, мисли, идеи, непознати семена… е, те това един истински Кръгъл Идиот просто няма как  да понесе…

-Чакай сега – прекъснал го МИрко, като избърсал челото си с пешкирчето. И благодарил мислено на батко Адамс, че го е направил задължително. – Снощи, като затворих очите в къщи бях на дванадесет… апропо, Туборгът ми харесва…, добре де, на осемнайсет съм, утре ще се събудя, и ще съм забравил всичко.  Освен това – какво общо имам аз с цялата твоя шантава история, която се движи в обратната на обратната си посока?

-Работата е в това, че всеки появил се в някаква история има нещо общо с нея. Например, всеки човек, като се роди, колкото и дребен и незначителен да е той, автоматично става част от големия Живот! Не винаги го разбира и осъзнава, но би било полезно да го разбира и осъзнава, за да не прави прекалено големи глупости. Освен това, че си част от Приказката, наречена Живот, никога не те прави най-важният участник в нея! Освен ако не си Кръгъл Идиот! Само Кръглите Идиоти са уверени, че Светът е техен, че управляват Живота и Смъртта, разбира се, докато Анушка разлее олиото…  А ти, след като си се появил в тази Приказка, си търси мястото и смисъла. Аз не мога да го направя вместо теб… Но все пак ще ти обясня, доколкото разбирам и доколкото мога, къде си попаднал. Може пък да ти помогне да се ориентираш…

Та, всеки остров си има собствена история. Идваща отнякъде и отиваща на някъде. Островите са като хората – историите им в нещо си приличат, в нещо се различават, и никога не са съвсем еднакви, а понякога просто нямат нищо общо. Така е с Кралството МИ и ГООВНО. Например, островната история на Кралството МИ е циклична, за разлика от островната история на ГООВНО, която е праволинейно – френетична… разбра ли нещо?

-Тц. – и пак използвал пешкирчето.

-Глей сега: Кралството МИ  се управлява от крал или кралица съобразно Кралската Конституция. В Кралството МИ, с указ на крал МИхаил III, мир на праха му, беше създадена МИската Кралска Научна Абсорбатория, която всекидневно абсорбира доброто и лошото, което се случва в кралството. Това се прави, за да се изследва непрекъснато пътя към съвършенството, за да се обслужва непрекъснато и реално член първи на МИската Конституция, който гласи:

Човешкото съвършенство е недостижимо, но пътят към него е достъпен за всеки, който го желае!

Древните МИски мъдреци са казали, че Съвършенството не е нищо друго, освен пълна хармония на Човека и света около него. Но светът непрекъснато се променя! Човекът трябва непрекъснато да го догонва и да се синхронизира с него!  Арбитърът е Времето. То е безпристрастно и безразлично и към Света, и към Човека, които така или иначе  винаги съществуват вътре в Него. И мъдреците са казали: „Слушайте Времето! То винаги ви казва какво трябва да промените, за да доближите Човечеството до Човека! Просто трябва да умеете да слушате и чувате шепота на Времето!“.

Ето това се изследва в Кралската Научна Абсорбатория! Онези цикли, периоди, на времето, когато едно нещо трябва да се промени, друго трябва да отпадне, трето, ново,  трябва да се появи! Този процес е вечен, и така Светът, Човекът и Времето, циклично, периодично се променят, търсейки се един друг и нагаждайки се един към друг бидейки заедно и поотделно вътре във времето. Това е пътя към недостижимото Съвършенство, по който вървят хората от Кралството МИ.

Пийни глътка бира, защото не съм свършил.  Защото има и друг път. Да починем малко?

-Пердаши нататък – измърмори Мирко. – И без това не знам дали съм буден.

– О, това и аз не го знам, но ми дреме на жироскопа – каза МИк. – Аз тази лекция си я изнасям за всеки новопоявил се като теб, ама ти май си ми първия, та затова съм и доста многословен. Пък и каква друга работа имаме? Няма вятър, движим се срещу него, значи всичко е наред!

Та да продължа за праволинейния път на Историята. Той се учи в трето отделение . Нарича се просто тройно правило. Звучи така: „Един влак се движи   от точка А към точка Б със скорост 40 км/час. Колко километра е изминал за три часа? Знам, че веднага ще ми кажеш отговора, но малко се замисли. Ами ако дърво е паднало върху релсите? Ами ако главният машинист получи инфаркт, инсулт или не дай Боже – колоквиум! Ами ако около самия влак се извие цунами, цувами, торнадо или стане земетресение? Праволинейният път не отчита тези неща. При него всичко е като по учебник. По този път човекът винаги е разкрачен между точка А и точка Б, и всеки и всичко с извинение може да го изненада! Но той е подчинен на формулата Времето по Скоростта е равно на Пътя! Всичко в тази формула ти е задължително! И Времето, и Скоростта, и Пътя! За посоката се подразбира, тя е Единствената!  И това само по себе си е самото Съвършенство! И всяко отклонение от тази формула се наказва с изхвърляне от Пътя! Със смърт чрез умиране, както е записано в самото начало!

Или си съвършен, или мъртъв!

От тук, до полуидиот няма и една крачка…

Ето това е праволинейно-френетичния път по който върви ГООВНО, воден от поредния си император!

– Добре де, а защо е френетичен?

– Защото робите на ГООВНО перманентно са задължени да декларират и изразяват френетичната си любов към поредния си Идиот! И защото на ГООВНО няма Конституция, има Констатация! Тя звучи така:

„Съвършенството е достижимо! То вече е достигнато от Съвършения Идиот, който ни владее! Няма по-съвършен идиот от Нашия Идиот!“                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    

***

А Зеленият крокодил, на всичко отгоре и говореше…

Зе-Кроки, казано галено,  говореше леко гъгниво, не заради широкото си гърло, едно широко гърло предполага широко и свободно артикулиране със звуците, стига в това гърло да нямаше две още по-огромни и винаги възпалени сливици, и трета между тях… изобщо позната на МИрко история от собствения му детски бит .

Зе-Кроки остави настрани отвореният Енциклопедичен Философски Речник и лапна едно хапче „АНТИСЛИВ „ против болки в трета, втората, първата, дори и в нулевата  сливица, произведено от „ПРОТИВОФАРМ – ФнОбО (Фармация с не-Ограничена без-Отговорност!)“. Напоследък по лианната телевизия течеше тяхна рекламна кампания. 

„Който смуче „АНТИСЛИВ“ – е за четвърт час щастлив!“

Иновацията на  „ПРОТИВОФАРМ – ФнОбО“ беше, че лекува психиката, но не и физиката! И беше почти чиста химия…  Край на рекламната пауза!

***

На Големият Остров, Ограждащ Всички Налични Океани ( ГООВНО) слънцето винаги изгрява откъм двореца, в който е  преспал Последният Съвършен Кръгъл Идиот.  Последният  Съвършен Идиот има много дворци, но Слънцето неотклонно го следва като сянка, която следва своята светлина. И понеже всичко в тази приказка е в зоната на обратната идея, където Последният Съвършен  Идиот винаги е първи по силата на същия Закон, по която Първият мъдрец,  където и да е той, винаги е последен, и където, сянката, забележете, е слънцето, а слънцето – поредния Съвършен Кръгъл Идиот!

Ние не бихме започнали тази  история, ако нейният смисъл и идея беше само Кралството МИ.  Кралството МИ се намира на мъничко островче, за зла съдба намиращо се също на пътя на ГООВНОстратегическите ГЕОинтереси на ГООВНО, а какво е ГООВНО, вече обяснихме?

Освен това трябва да знаем, че когато вървим само направо и без да мислим – стигаме до ГООВНО, или Големия Тъжен Остров, както го наричаха малцината, които си го обичаха!

Защото всеки остров е самотен, докато някой го заобича! Достатъчен е и един човек…

***

На ГООВНО, наистина имаше един човек, който  го обичаше до там, откъдето започваше душата му, а то е много дълбоко, толкова дълбоко, че гмуркането до тази любов беше като гмуркане към себе си… дълбоко, много дълбоко и навътре.  Казваше се ДАрко, и родът му идваше от времето, когато островът не беше управляван от Идиоти с поредни номера. Прадядото на ДАрко беше грънчар, дядото на ДАрко беше грънчар, бащата на ДАрко беше грънчар… нямаше как и ДАрко да не е грънчар. Грънчар е древна професия, тази професия е от преди Културата, защото самата професия създава Културата.  Грънчарят е този, който  вае това, до което се докосваме от сутрин до вечер – Красотата на простите предмети!  Нито предците на ДАрко, нито той, приемаха новото име на острова да е  ГООВНО. Те го наричаха  Нашия Тъжен Остров.

Та ДАрко, двадесет и пет годишен хубавец, левент, с дълга падаща на вълни до раменете му тъмноруса коса, живи сини очи, които винаги затваря когато сложи късчето глина на колелото,  за да вае грънци. Кажи речи от нищото, но не съвсем от нищото, а от проста глина. Глината е това, от което Бог е създал Адам. ДАрко не създаваше никакъв Адам, правеше грънци. Пръстите му, забележете, далеч преди ерата на Софту-Ерата … ги създаваха, а и след тази ера – ще продължат да ги създават… защото Софту-Ерата е просто част от Човешката История, а тази История е започнала с грънците!

И продължава с грънците, защото скрит от хората, дълбоко в Планината, в малка къщурка от дърво, полянка с поточе, навес с грънчарско колело, дървен сандък, пълен с прясно изкопана от близкия склон глина, ДАрко има всичкото време на вселената  за да вае красота…

Като в приказка!

Е, оттам идва и ДАрко, от ваенето на глината, който просто няма как да не се намеси в нашата приказка, защото това правим и ние с вас в момента. Опитваме се да ваем глината!..

*****

А Кралица МИ–МИ, не знам дали споменах някъде, но в момента е на почти шестнайсет години, късен пуберитет от който уверено излиза, умерена непоносимост към всичко, дори и към себе си, тайно пишеща стихове, които крие някъде, и аз не знам къде,  не много шлифовани,  дори знам един, ето го:

„Цветето внезапно прецъфтя!
И се разплака тъжно тя…“

и други такива. Обича да се влюбва, но засега няма в кого. Никакъв принц  наоколо… освен един Кръгъл Идиот при това чак 167-ми, който и беше пратил сватовник, и познайте кой?

Познахте!

МИкМИлай!!!  … или поне единия от тях.

Но нека караме по ред…

*****

… Та няколко дни преди МИрко да се появи на борда на лодката на МИкМИлай, отивайки към острова на Кралството МИ, плавайки си на обратно, от Нищото на Океана (обикновено най-страшните неща в Океана са идващите от Нищото), пред, зад и  и около лодчицата на МИкМИлай се появи  една Изцяло Кърваво Червена Идиотска Шхуна,        обградена от безброй придружаващи я джулки, джалки, джелки и джилки, защото на Червената Идиотска Шхуна беше самият Кръгъл Идиот 167, а в джулките, джалките, джелките и джилките, беше фрашкано с болшинства от полуидиоти, готови да убият всеки, който е в малцинство и в същото време да умрат за самият Кръгъл Идиот!

(Когато кръглостта на който и да е пореден Идиот започва да се нарушава, той я възстановява, убивайки колкото се може повече полуидиоти! Интересното в тази чисто Идиотска традиция е, че докато Кръглият Пореден Идиот много добре знае какво прави, то смотаните полуидиоти изобщо нямат представа за какво умират! Апропо, това е дълбоко пазената тайна на ГООВНО-то, защото се оказва, че най-лесно умират тези, които не знаят за какво! Което  просто задължава всички властващи Кръгли Идиоти, да държат поданиците си винаги в полуидиотско състояние, за което пък се грижеше полуидиотския елексир Иди-Одка! В тази работа Идиотите са  факири…)…Затворих ли скобата да не стане течение и да отвее буквите? Затворил съм я, добре!  Продължавам:

Та МИкМИлай веднага се предадоха, хванаха го едни такива като от „Карибските пирати“, само дето го нямаше Джони Деп, и тия изобщо нямаха чувство за хумор! Турнаха им по едно въженце на вратленцето, като пиша за МИклухо МИклай, наричан за експедитивност МИкМИлай, и аз винаги се затруднявам – единствено, или множествено число да използвам… Както и да е, интелигентните от вас ще разберат, а останалите просто нямаме време да ги чакаме!

Та вързаха им ръчичките отзад, и го поведоха чрез качване в една джилка, това е нещо като джалка, но с различен правопис, догребаха я до Кърваво Червената Идиотска Шхуна.  След като се качиха по кромхела, минаха под бимбрамщорсела, завиха на където трябва край барембромщока, след като отминаха последния турномайнерфихтел, влезнаха в салууна на Идиот знаете вече кой номер и ги изтъпанчиха пред Самия Кръгъл Идиот 167, ти да видиш…

Тук трябва да си поемем дъх!..

*****

Салуунът, както всеки салуун, намиращ се на Кърваво Червена Идиотска Шхуна пълна с безброй полуидиоти и само с един Кръгъл такъв, като правило е дълъг (салууна, не Идиота!) поне 480.24, широк около  132.12 и висок докъдето ти виждат очите, фута. Има сенчеста и светла част.  Идиотите по правило стояха в сенчестата, ами Шхуната си е тяхна, ще стоят където си искат, нали така,  а МИклухо-МИклайковците – под лъчите на прожекторите. Нищо ново при престъпниците…

*****

– Ти колко си? – се чу гласът на Дарт Вейдър откъм здрача.

– МИ близнаци съм. – отговори с изтъняло гласче МИкМИлай, щото му беше у шише.

– МИ като си близнаци, защо полуидиотите МИ водят само един?

– МИ щото съм един.

– Ти Нас за идиот ли Ни взимаш? – дигна леко регистъра Кръгъл Идиот 167.

– Абсолютно, Ваше Идиотско Величие – отговори  неочаквано и за самия себе си МИкМИлай, защото му беше ясно с кого си има работа, не беше наясно дали канибалската  магия за безсмъртие важи пред Идиотите,  знаеше, че всяко формално неуважение би го умъртвило тутакси, много жестоко, много болезнено, при това и двамата. И МИк, и МИлай… А той беше оживял дори при канибалите. Заложи на миналия си опит…

– Можем да те убия! – заяви без никаква връзка и смисъл Кръгъл 167.

– Да! – отговори кратичко МИкМИ, и си помисли – „Поне няма да ни изядеш… ама сигурен ли съм?“ – и отхвърли тази мисъл като абсолютно безсмислена в момента.

– Можем и да не ви убия – се чу от тъмното , явно и Идиотът не може да се справи с числеността на близнакът, който за него си беше само един… но те Идиотите, моля да ме извинят, нямат въображение, което пък прави хората, в случая МИкМИлай, не съвсем обречени! – Вие двамата можете ли да се разделите, или трябва да те разрежем на две вертикално? – попита Идиот 167.

– Ние сме си двама, ваше Идиотско Величие! Но само Величия с Идиотско въображение имат привилегията да ни виждат като един човек, и Вие, Ваша Идиотска Тъмност, сте от избраните! Нормалните простаци ни виждат винаги като двама! – тук МИкМИлай, минал през канибалите и особено през канибалките, реши да блъфира! Много опасен ход, но се оказа печеливш!  –  Те, нормалните простаци, Ваше Идиотско Величие, освен това се наричат Човеци! Те са нещастници, които нямат абсолютно никакъв шанс не само някога да се издигнат до полуидиоти, но нивото на Кръглите Идиоти, какъвто сте Вие, им е напълно непостижимо! Дори да тичат не след Вас, а дори и пред Вас да тичат, пак не могат да Ви стигнат! Но защо да губим време да си говорим очевидни неща! – каза с апломб МИкМИто – МИсля, че неслучайно сме тук, МИсля, че имате нещо наистина гениално – идиотско, за което сме ви нужни ние! За нас ще е чест!…

*****

Има хора, които оживяват при всяка ситуация. Такъв определено е МИкМИлай! По всички човешки закони, оживяването е основна и неотменна грижа на живия! По този казус холивутите направиха „Умирай трудно 1“, „Умирай трудно 2“, „Умирай трудно 3“, изобщо – ако си жив – умирай трудно до дупка!  Което в никакъв случай не значи, че ще живееш вечно и  лесно! Такъв филм просто няма! Но може да е много интересно, вервайте МИ!

*****

Идиот 167 отмина думите на МИкМИлай без коментар, въпреки, че отвътре си му беше драго. Не знам дали се досещате, но при идиотите и умните е абсолютно еднакво с обратен знак! Идиотите мечтаят с всеки ден да стават все по-големи Идиоти, а умните  – да стават все по-умни! И едните и другите очакват признание за усилията си, те полагат искрени усилия за това – тези им усилия да бъдат признати от една страна от полуидиотите, от друга страна от полуумните… Защото всяко цяло нещо на този свят си има своята половинка, тази половинка си има своята половинка, следващата половинка – следващата половинка, като от една страна Идиотите започват да клонят към безкрайно малка, а умните от своя страна – към безкрайно голяма величина… Защото при Идиотите всяка следваща половинка се изважда от предишното цяло, а при умните се добавя! Тук стана много сложно и се отказваме от последващо обяснение, поради липса на капацитет! И защото всъщност всичко казано току що е може би точно обратното…

Идиот 167 имаше само три проблема.

Първият е, че трябваше спешно да се ожени, защото съвсем не беше нито млад, нито красив, въпреки, че ние, сиреч Авторът, сме срещали и млади, и красиви абсолютни идиоти, но той си беше коронован Идиот, и едно от задълженията му беше да сътвори следващият официален Идиот 168-ми! Защото има едно такова Идиотско правило, че ако съответният Идиот не успее до 50-годишна възраст да си направи след законен брак следващият Идиот, така нареченият Идиотонаследник, то най-големият от приближените му полуидиоти бездруго ще му резне главицата и ще му заеме мястото!

Защото ГООВНО  може да остане без Храна, без Вода, без Въздух, без Пари, без Енергия, без История, без Смисъл, без Бъдеще, без Всичко Каквото Ви Дойде На Ума… но без Кръгъл Идиот пореден – никога! Това означаваше край на ГООВНО-то!

Вторият му проблем беше Кралството МИ!  Това кралство стоеше като забита рибя кост в гърлото на ГООВНО вече няколко хилядолетия.  Беше обвързан с  таен Договор  никога да не „освобождава“ Кралството МИ поробвайки го, но какво тук значи някакъв си договор за един Кръгъл Идиот? Да, в Идиотския Архив  лежеше този Договор и в него черно на бяло, скрепено с личния подпис и печат на ДУСИ-ВАКИ-ПИГ  ПЪР-ви, че „освобождаването“ на Кралството МИ от ГООВНО освобождава и Империята от правото и да върши зло и прекратява договора между Империята и Злия Магьосник!

Третият му проблем, проблем от самото му раждане, беше Зеленият Крокодил! Баси идиотщината! Нямам представа накъде ме тика тази история, но въпреки абсолютно повърхностните ми познания по крокодилските въпроси, знам, че крокодилите – зелени, кафяви, сиви, и от всички останали разцветки, живеят в Амазонка, Нил и други такива екзотични места. Вярно е, че има и един такъв идиотски вид крокодили, наречени Соленоводни или естуарни крокодили (Crocodylus porosus) които са  най-едрото съвременно влечуго в света. Смята се за най-голям от четирите вида най-големи крокодили, заедно с гавиала, нилския крокодил и черния кайман. Наименованието му идва от факта, че освен в сладководни басейни се среща и в солени води, най-вече в устията на реките и някои крайбрежни райони. Освен соленоводен и естуарен, този вид има и трето название, гребенест крокодил, заради изглеждащите като шипове образувания по гърба му. Соленоводният крокодил е разпространен в Югоизточна Азия, северна Австралия и околните острови. Среща се и по някои от островите на Микронезия и Соломонови острови. Тук, драги ми читателю, трябва да благодариш на чичко Гугъл за информацията, а аз продължавам:

Точно в нашия случай не може в никакъв случай да говорим за устия на реки, защото на Тези острови, за които става дума в нашата приказка, има поточета и рекички, но няма нито една река, ерго и устия на такива, достойна за размерите на гребенест крокодил! Говорим за Океан Ограден от Всички Познати и Непознати Острови, в т.ч. и ГООВНО, сиреч, следвайки моята логика, защото в тази история не виждам как можем да следваме нечия чужда такава, става дума за съвършено друг крокодил! Изцяло соленоводен и океански при това.

И не вид, тип, род крокодили, а за един, така да се каже – персонифициран крокодил, идващ може би единствено от съня на МИрко… А може би и не… Ще видим… Много многоточие, много нещо!

*****

В този смисъл, Идиот 167, бидейки невидим в своя мрачен идиотски ъгъл от залата, в която в момента се развива действието, каза тихо, но думите му стигаха до всяко сантиметърче от нея, все едно че ти говори на ушенцето!  Аудио и видеотехниката – и ретранслиращата, и записващата естествено, беше монтирана от МИданс четири минути преди срещата и щеше да се самоизчезне минута след нея!  Записите естествено щяха да останат някъде в нечие чекмедже на някой ГООВНО-нски таен чиновник. Но нас това не ни засяга! Та ето какво каза Идиот 167 тихо, но думите му достигнаха до всеки микрофон и до МИкМИлай все едно, че му ги казва при брудершафт:

-Трябва до един месец да омъжим Кралица МИ–МИ за Нас! – Идиотите винаги си говорят в множествено число… някои Автори също!). – До десет месеца от сватбата трябва да имаме Идиотонаследник от мъжки пол! Ако след четири месеца от днес, не сме в ситуация на очакване на такъв, и ако след  шест месеца видеозонът не потвърди, че е момче, смятай или себе си, или брат си – близнак, а това май е едно и също, за мъртъв!  По особено жесток начин… тук Идиот 167 се облиза гадно, ама много гадно…  и продължи:

-Ти,  или вие, както ти харесва, се шматкате из океана, и плувайки винаги в обратна посока, винаги стигате до там, закъдето сте тръгнали, което ви прави достъпни до КралствотоМИ и до Кралица МИ–МИ. Действайте, единият от вас остава на лодката като заложник,  това ще си ти МИк, а ти МИлай, А ТИ МИлай – натърти Идиотът – в момента понасяш тежката отговорност за три живота – на брат ти близнак МИк, твоя, и Нашия такъв!  Последователността на умъртвяванията ще е същата, като, повтаряме, при първите две, ще бъде приложена Особена Жестокост! Вервай Ни! Пак се облиза… и продължи след кратко колебание – И не обичаме зелени крокодили! Понеже пътуваш с лодчицата си из Нашия Голям Океан винаги на обратно и срещащ кого ли не, когато срещнеш Зеления крокодил, който безусловно е някъде там, съобщи му, че имаме въпиюща ( огромна, неотложна, на секундата, тутакси…) нужда от нови обувки и колан от зелена крокодилска кожа…

Отиваш да съобщиш на Кралица МИ–МИ, че точно след един  месец ще минем да я омъжим за Нас, останалото го казахме!

*****

МИлай прегърна брат си МИк, това стана без никой да разбере, прошепна му в ухото „Не се тревожи, имам план!“,което МИк естествено знаеше, и си тръгна изключително разтревожен, защото нямаше план, което МИк естествено знаеше. После писа писмо с молба за аудиенция при Кралица МИ–МИ. После чакаше в някаква, приличаща на зъболекарска, чакалня.  После вратата на Кабинета се отвори и…

*****

Кралица МИ–МИ не беше някаква вманиачена маниачка, тя беше страхотно дете на петнайсет почти шестнадесет  години, което от всичко  най-много се страхуваше от това – някой, който пада в краката ѝ, да не се нарани. Тя някак си усещаше чуждата болка като своя, което пък автоматически я правеше неподходяща за Кралица, ама ние за това пишем тази никому ненужна книга, за да докажем, че аномалиите в Живота са много повече от номалиите, поради което не само целокупното човечество, но и отделният човек, дори човечец,  много по-често живее зле, отколкото добре. За което по принцип и по правило не носи вина. Обикновено за това, че някой живее зле, вината винаги по принцип и по правило е я в географското положение, я в глобалното затопляне, я във взаимовлиянието между Сатурн и Венера, „…я му друго нещо…“ и така с шеги и закачки, стигаме до една от най-новата, прясна, току що появила се тайна на Кралица МИ–МИ!

Дядо и!

Кралица МИ–МИ нямаше Дядо!  В смисъл, че нямаше жив Дядо. За майка си и баща си не беше сигурна. Работата е в това, че като беше на седем години, една нощ от двореца тайнствено изчезнаха, просто се изпариха майка ѝ –  Принцеса МИ – дъщеря на стария крал МИхаил III, и баща ѝ, носещ страшното име МИтрофан – известен с веселия си нрав и склонност към лов и предимно риболов. Никой не беше виждал някога  МИтрофан да убие животно или да улови риба, но пък за сметка на това за ловните и особено риболовните му умения, се носеха легенди.  То не бяха  отстреляни кагуари, ягуари, февруари, март, дори един април, уловени сомове, шарани, чиги, калкани, паламуди, есетри, моруни  и чудовища Неси… Всяка Нова година се издаваше поредният годишен календар с истински снимки от ловните и риболовните геройства на МИтрофан, естествено до него и Принцеса МИ, която беше индиферентна към ловните и риболовни такъми, но пък всеки ден беше лудо влюбена в МИтрофан…  Но това е само отклонение. Ставаше дума, че една нощ, преди осем и половина  години двете възрастни кралски особи изчезнаха  тайнствено,  рязко и категорично. Нямаше следи от насилие, нямаше кръв, счупени  стъклопакети или единични бройки от севърския порцеланов сервиз, от майсенския имаше счупена една чашка, но преди изчезването, когато една вечер  МИтрофан показваше с ръце колко голяма естествено несъществуваща щука уж е уловил днес и чашката  от майсенски порцелан, в която той си пиеше кафето пред гостите, изхвърча от ръката му, за това имаше поне дванадесет свидетели.

В деня преди мистериозното изчезване, старият крал МИхаил III беше обнародвал декрет за абдикация от кралската си длъжност, като прехвърляше отговорността за управлението  и благоденствието на малкото островно Кралство МИ на Принцеса МИ, която автоматично ставаше Кралица МИ, и на заврения ѝ съпруг – МИтрофан.

Обаче те взеха, че изчезнаха, ама изчезнаха ви казвам, като двадесет еврова банкнота в ръцете на ром!

Като единствена наследничка в наличност, Принцеса МИ–МИ автоматично стана Кралица МИ–МИ! А Дядо и,  Крал МИхаил III, стана неин настойник, съветник и министър на всичките външни и вътрешни островни работи.

Една нощ, като беше на дванадесет години изчезна и Дядо и МИхаил III – старият и мъдър Крал, настойник, съветник и министър на всичките вътрешни и външни работи на малкото островно кралство! Но той изчезна по различен начин. Тялото му остана отсам, но него го нямаше вече. Поне до преди четири дни това беше безусловно…

От четири дни вече не е!

Преди четири дни кралица МИ–МИ се събуди в страхотно настроение, изяде две пържени филийки с манов мед, изпи си чашата с козе мляко, след което си изми зъбите, очите, среса се и отиде да смени нощницата с официалните кралски ежедневни дрехи, които по нищо не се различават от дрехите, които носят всички поданици на Кралица МИ–МИ, и граждани на Кралството МИ. Когато стигна до МИратонките, кракът и, МИсля десният, запря в нещо и попречи на обуването. В МИратонката имаше нещо!

Беше писмо!

На плика беше написано с много познат почерк: „За Кралица МИ–МИ от Дядо!“

Ако беше на 45 години, Кралица МИ–МИ щеше тутакси да получи колоквиум и да припадне! Но беше на 15, а 15-годишните припадат 15 пъти по-рядко. Това е суха статистика…

*****

„ Мило мое внуче МИ–МИ, и Кралица на Кралството МИ,

Всички смятат, че съм умрял, защото изчезнах от вашия свят, и защото тялото МИ стана на прах, а прахът МИ беше разпилян във Вечния океан! Трябва, за съжаление да ти кажа, че това е точно така!  Но пък, за радост, и не е съвсем точно така!

„Ако човек е живял в хармония със собствения си свят, ако всичките му усилия, през целия му живот са да съхрани тази хармония, да прибави нещичко дребно към нея, но не да я разваля, не да я ползва за свои лични нужди, когато такъв човек внезапно изчезне от един свят, се появява в друг!“

Това, дете мое го  казва Нашата Богиня на Всички Светове – МИлосърдие!

Оказва се, за мое голямо изумление, че в твоя свят аз съм бил такъв човек. Просто е невероятно, че бидейки Крал, съм останал и Човек!  Но това не е важно!

Пиша ти, защото си в опасност!

Нямам право на много думи и те вече свършват.  А и батерията ми е съвсем изтощена…

НяКОЙ иска да те … и да завладее Кралството МИ! … Някакъв Идио…  Майкти и бащатнеса мърт… ТърсМИкМИл…МИрк…ДАрк…Зел… Кроко…“   и тук писмото свършва.

*****

Искам да ви предупредя, че тази книга не е „Островът на съкровищата“, която винаги сме мечтал да напишем и дори два пъти започвахме,  но Робърт Луис Стивънсън е толкова потискащ автор! Когато си около него единственото, което имаш право да правиш  е да се снишаваш, докато изчезнеш от полезрението!  МИ изчезнахме. МИ се докарахме  до Кралството МИ.  Не се оплакваме. Мнозина нямат и това… Вероятно сме дори и щастливец.

*****

МИлай,  там където го оставихме, в чакалнята в двореца на Кралица МИ–МИ, седнал на двуместно канапенце с метални крачета, нещо като чакалня пред зъболекарски кабинет, да не обяснявам и описвам повече.  Даже един от зъбите започна да го боли! Горе, дясно, пет, кариес профунда, помисли си за миг МИлай, но бързо отхвърли тази опция. Трябваше да бъде сериозен! По принцип не обичаше да има мисия, но беше натоварен с такава от Идиот Нам Кой си.  Ако се провали, според обещанието на същия Идиот, брат му-близнак МИк, ерго и него – МИлай, ги чакаха изключително бавни и пълни с невероятна изобретателност  мъчения, родени от болния мозък на Идиота! МИлай не обичаше идиоти! А и кой ли, освен пълни полуидиоти обичаха  Идиотите? Както и да е.  Беше му притеснено, не знаеше какво има да прави, не искаше брат му МИк, който в същото време беше и самият той, да умре, защото по Всемирният Закон На Близнаците – не е позволено на единия от Близноците да остане жив, ако другият е мъртъв, което значеше – Или и двамата така, или и двамата онака! Мам си джейс!

Преди три дни Кралица МИ–МИ беше уведомена от Кралския си секретар със странното име Пост Скриптум, че в Кралската канцелария е получено писмо, написано на пишеща машина „МИрика“, лентова,  без пръстови отпечатъци и пластичен взрив, говорим за писмото, но се отнася и за пишещата машина, със следното не твърде ясно съдържание:

„Уважаемо Ваше Величество, Кралицо  МИ–МИ на Кралството МИ, коленопреклонно Те моля да ме приемеш и изслушаш по спешност  извън деня за Кралски Контрол, защото нещата около Теб, а и около нас, излизат извън контрол! Подпис: МИлай, брат на близнака си МИк, защото са едно и също!“ После беше добавено : „PS, което значи „ПослеПис“, но на мъртъв език!  Ако не ме приемеш, Близнакът МИ и брат при това МИк ще бъде измъчван и може би дори умъртвен по жесток и фатален за мен начин, защото ние не сме двама, àко, че сме близнаци, и въпреки, че сме близнаци сме един и същ, което ще ме направи и мен мъртъв, като езика, за който говоря по-горе! А канибалките  имат още работа да вършат!“

Днес не беше Деня за Кралски контрол, и МИлай чакаше на канапенцето да го повикат на аудиенция.  Преди само три дни той изобщо не би си и мислил или мечтал за такова високо аудиенциране, но …

*****

После вратата на Кабинета се отвори и едно готино русо магаре, определено  женско, му каза на чист български език –

-Аре, влизай бе, пич!

(Ако изплуваме от тази история, значи не сме роден напразно… Авторът!)

*****

Магарицата, която посрещна МИлай, си беше най-обикновена секретарка, само че перхидролена. Отбелязваме, че не всички магарици са секретарки, но доста секретарки са перхидролени. Говорим за магарици, което няма нищо общо с магарето като такова.

МИлай влезна в една зала, която определено беше по-дълга ,отколкото широка, защото архитектурният канон задължава дължината винаги да е по-голяма от ширината, макар, че не сме съвсем сигурни какво говорим, а и за МИлай това си е пълна простотия.

– Кажи, защо си тук, МИлай – рече Кралица МИ-МИ, гледайки към нещо изключително кльощаво, все едно – помисли си Тя – че е само половинката от нещо далеч по-цяло, и нямаше представа колко беше точна в мислите си.  – Ама много си кльощав – продължи спонтанно тя – Иначе, пишеш впечатляващо!  Къв ти е проблемът?

…- МИ такъв и такъв – почна МИлай и разказа всичко, което знаеше по въпроса. Премълча само за човекоядките,  но разказа за нещастната си съдба да плуват винаги на обратно, при това никога да не е сам, което не определи като нещастие, за срещата си с Идиот Поредний, за зависимостта си от него, доколкото плуваше в Океан, плътно затворен между острови, които Идиот Поредний смята за своя изключителна идиотска собственост поради измисленото и създадено от него самия Наследствено Идиотско Право,  разказа за джулки, джалки, джелки и джилки, пълни с болшинства от полуидиоти, разказа за  Червената Идиотска Шхуна, в която Абсолютното Болшинство беше увенчано и с Абсолютен Идиот, макар и пореден… много деликатно ù намекна, без да я гледа в очите, за ултимативното решение на Идиот Поредний да влезе в особено интимни отношения с Кралица МИ-МИ, следствие което тя, Кралица МИ-МИ е длъжна да зачене мъжка рожба – следващият Абсолютен Идиот на ГООВНО, щото иначе ще бъдат умъртвен и той, тоест те, МИкМИлай,  за съдбата на Кралица МИ-МИ не е говорено конкретно, но със сигурност няма да е особено щастлива, и че трябва да се отнеме част от кожата на  някакъв никому неизвестен и неясен Зелен крокодил, понеже Идиот Поредний иска, ако ще умира, да умре с нов зелен колан и нови зелени чепици от зелена крокодилска кожа. Не знам защо ѝ спомена и за МИрко, който вече се беше появил на лодката, и бидейки внезапно на осемнайсет, в момента пие бира Туборг, оригинал,  от кутийка, доставена им от малаезийските пирати и произведена в Нигерия…

– А пък аз всичките вас ви знам… – каза Кралица МИ-МИ и извади от добре оформената си вече  пазва скритото там писмо от умрелия си Дядо… – Чети! – рече тя, и МИлай зачете…

*****

МИлай четеше бавно, не защото четеше трудно, а защото много внимаваше в прочетеното. Спомни си, когато го бяха хванали канибалките и ги заведоха в канибалската кръчма на самообслужване, му дадоха менюто да си избере вечерята. Прочете:

1. МИклухо МИклай варено;
   2. МИклухо МИклай задушено с лук и гъби;
   3. МИклухо МИклай в собствен захарен сироп…

Трябва да ви обясня, че и МИклухо, и МИклай, заедно и поотделно, се отнасяше изключително сериозно със и към себе си. „Не обичам лук и не си падам по захарните  сиропи…“ си отвори устата, за да каже той, но го послещна такъв неистов девически канибалски кикот на страхотните девици канибалки от канибалската си шега, че МИклухо МИклай си остана само с отворена уста…  не помни колко време. Та и сега МИлай си остана с отворена  уста.

– От умрял писмо?!!  Ама дядо ти е страхотен пич! А моят дядо, МИколай МИиколаевич  като умря, така и не ми остави онези осем рубли и петдесет и четири копейки, които ми дължеше от басове и игри на руска трупа…  А ти имаш ли връзка с него? – попита МИлай, явно имайки предвид дядото на Кралица МИ–МИ.

– Тц! – отговори по литературному Кралица МИ-МИ. – Това писмо е всичко, което имам и знам. И това, което ти ми разказа.

– Ама той взел ли си е зарядното оттатък?  Щото нали, батерията му се изтощила…

– Нямам прадстава. И да е взел, ние го кремирахме, а зарядните са пластмасови и не оцеляват…Мисля си, че не е толкова просто! Ръч зарядното в контакта и след  два часа готово. Спомням си сега, като отвори дума, че Дядо обичаше да казва: „Живите дават живот на мъртвите точно така, както мъртвите са дали живот на живите!“. Мамк… пардон, евридика, мисля, че схващам! Дядо Оттам ще зарежда нашите батерии Тук, а ние  Оттук ще зареждаме неговата батерия Там! Континентогениално!

Кралица МИ-МИ обичаше засукани думи…

*****

В този момент МИлай, чиито години и той самият не помнеше, но благодарение на една канибалска магия изгреждаше винаги млад и хърбав, за хубав се въздържаме, плахо попита:

– А дали ще може вашата избелена магари… пардон секретарица да ми отвори една студена бира Туборг – оригинал, произведена в Нигерия? Щото ако брат ми МИк пие в момента студена биричка, аз просто се стопявам от обезбиряване! Може би това простолюдно питие не е допускано в кралските хладилници? Може би нарушавам кралския етикет? Може би Ваше Величество пие само вишновка, пина колада и комарево  мляко? – и я погледна с изключително тънка усмивка.

С изключително широка усмивка Кралица МИ-МИ каза:

-Бе я не се будалк…шегувай с мен! Маргариция – извика тя с променен и властен глас – донеси две студени бири Туборг, оригинал, зелено стъкло, произведени в Нигерия и доставени от малаезийските пирати!

На секундата двете бири бяха сервирани на изящната салуунна  масичка, стил „Вампир“. МИлай наля на Кралица МИ-МИ в изящния цапфирен бокал, а сам предпочете да си пие от бутилката. „Знам ли ги как мият чашите тук!“ – рече си той на ум.

-За Дядо! – предложи тост Кралица МИ-МИ!

-За МИк! – предложи тост МИлай.

-За Зеления крокодил – предложиха тост едновременно и двамата без да знаят защо.

И отпиха съсредоточено и бавно! Имаха много грижи за изясняване и проблеми за разрешаване. С една бира това не става никога…

*****

-Тряа да знайш, МИ-МИмче, че ааз мноо та уважавам! – говореше абсолютно трезвият след шестата оригинална бира Туборг, произведена в Нигерия и доставена от Малаезийските пирати в бутилка от зелено стъкло МИлай на Кралица МИ-МИ, с  която вече бяха  пили  брудершафт, с предварителната уговорка, че това изобщо не ги обвързва  по никакъв начин.  МИлай беше обвързан с брат си, а те двамата заедно, още не бяха обвързани с никоя мадама, което им даваше широка свобода както за индивидуални, така и за съвместни абсолютно свободни и освободени „близки срещи“ и от петте вида, ако разбирате какво е имал предвид  Джозеф Алън Хайнек  (американски астроном, професор, автор на формулировката на видовете срещи между земната и извънземна цивилизации). Освен това, незнаещият истинската си възраст МИлай, никога не би си позволил да плесне по прелестния задник младата, особено и по особен начин красива кралица, която беше в пълна безпътица относно собственото си кралстване, относно съдбата на мъничкото, но прелестно островно Кралство МИ, на която баща ù и майка ù бяха изчезнали или отвлечени,  която беше станала Кралица от немай къде, на която дори и Дядо ù беше умрял, кремиран и пръснат в Големия океан, заобиколен от самотни острови, тук ми се доплаква от жал, защото идва най-тъжното, и на която вече свършваше третата бира, понеже не можеше, а и не искаше да следва темпото на МИлай, а въобще нямаше идея като какъв, какво, каква и изобщо къде и как, както и колко и защо, дали, стига бе, ама вярно ли, както и всички останали известни на граматиката и речниците въпроси, сведени само до един: „А Зеленият крокодил?“.

– Имаш май проблем! – завърши МИлай.

–МИ…МИ…МИ…Хлъц… – отговори  Кралица МИ-МИ и заспа като отрязана фиданка, изтощена от мрачната дълбочина на задаващите се проблеми.

– МИ то май и на мен ми е време да помисля кво да прайм – рече МИлай, и заспа в стола определен за упражняващите Кралски контрол в Кралството МИ.

***

Когато и ако завършим някога тази история за Кралството МИ, след като напишем „КРАЙ“, ще я изгорим преди да я е прочел някой друг освен нас и ще я започнем отначало! Но ще я кръстим с различно име. И изобщо няма да става дума за това… особено за Зелени крокодили…

*****

Идиот 167-ми много искаше да не е поредният идиотствувал Идиот, а да е Идиот Последен и Първи едновременно. За жалост Първи вече имаше, а на Идиотите е забранено да се повтарят. Идиот Първи беше останал в Историята на ГООВНО с това, че е добавил към традиционния полуидиотски елексир, наречен „Иди-Одка“, още: свирепа люта чушка, ужасяващо смърдящ чесън,  току що изтръгнат с клещи  нокът от квачка-първескиня, плюнка от ослепена плешива кукумявка и косъм от опашката на умрял най-обикновен кон.  Това, не знам дали е вярно, но се носят легенди, че в новия си формат напитката  „Иди Одка“ безусловно се смята за свещено и задължително питие за поданниците на Идиота, който и да е той, че лекува от Съвест, Спомени, Съзнание, Истина, Вяра, Морал,минало, настояще, бъдеще, все думи, отдавна  забравени като реално качество в ГООВНО. Освен това, с неотменен указ още на ДУСИ-ВАКИ-ПИГ  ПЪР-ви, консумацията ѝ е неограничена, направо безгранична!

Единствината възможност да се отърве от това обидно „Идиот едикойси“ беше да се бори поне против „Идиот Пореден“! Затова спешно му трябваше наследник от мъжки пол. За да съдздаде велика… направо ВЕЛИКАТА  НОВА ИДИОТСКА ДИНАСТИЯ (ВНИД), започваща с НЕГО, Идиот Първи от тази Нова Династия!

Която идва от Вечността и отива във Вечността!

Да не остане в аналите само като НИСКИ 167 ПОРЕДЕН, а и като ВНИД ПЪР-ви!

Повика полуидиота, отговарящ за всичките  идиотщини на ГООВНО…

*****

– Съвършенството е недостижимо, скучно и дори вредно, но достижим и полезен е Стремежът към Него – каза с не много уверен глас Кралица МИ-МИ, на последвалата твърде късна закуска с МИлай, естествено на другия ден, и много деликатно хлъцна.

МИлай стоеше с празен поглед, но с много старание да е на ниво. Можа да каже само:

-Да!

– Обаче Злото е достижимо, макар и вредно, и Съвършенният Идиот е неговият пророк – с известни затруднения в артикулацията продължи Кралица МИ-МИ.

– Трябва да питам брат си МИк – каза МИлай – и на мен ми е трудно  Освен това той е умен!

-И защо те е пратил теб тогава? Аз с глупаци не разговарям!

– Чакай малко. Разликата между мен – МИлай и брат ми МИк е, че ако той е умен, то аз не съм глупав!  Ние при човекоядките оживяхме, та на некакъв Идиот ще се дадем!  А на съвършен Идиот – никога! Трябва ни стратегика и тактика!

– Една бира Туборг оригинал в кутийка произведена от…

-Не, сега работим.  Какво знаеш за Зеления крокодил?..

***

При този въпрос всички герои в приказката просто онемяват, може би освен един. Но него още не го познаваме… или го познаваме съвсем бегло.

***

Зеленият крокодил блажено и лениво се препичаше в плитката лагуна на един все още неоткрит от никого, с други думи – неизвестен неоткриваем остров, по-скоро островче, коралово естествено, намиращо се на точното си място. Да бъдеш на точното си място в тази история се оказва предимство, защото никой не те търси там! Всички са ръшнали наобратно…  Похапваше си идващите откъм Океана празни пластмасови бутилки от Кока Кола, бира Ариана и кетчуп и четеше поредната книга. Беше изключително мързелив, както впрочем е и с всички мъдри хора… Зеленият крокодил, предупреждавам, е вегетарианец, по-точно пластмасо и боклукоядец.  Това, което в момента ви пиша е абсолютна тайна, която и Ние, Авторът, още не знаем!  Знаем само, че някъде около седмия гръбен прешлен, малко преди опашката, напоследък доста често усещаше лек, топъл и приятен гъдел, което по старо крокотилско поверие значи, че някой някъде те споменава!  „Дреме ми на крокодилчето!“ – рече си Зе-Кроки и сдъфка празно кенче от бира „Туборг“ оригинал, произведена в Нигерия и доставена на някого от сомалийските пирати. После шумно се уригна… и пак взе книгата…

*****

-Добре де – продължи Кралица МИ-МИ – аз за този Идиот няма да се омъжа, дете от мъжки пол няма да му родя, номерът е, че той ни е стиснал за… за гърлото искам да кажа, кво да прайм?

-Аз от брат си МИк знам, че единственото нещо което може да направи човек тогава, когато вече няма какво да направи, е да МИсли! Казах ти, че МИк е умен! Да  МИслим! Какво знаеш за Зеления Крокодил?

– О – отговори Кралица МИ-МИ  – поназнайвам нещо, но то е строго конференциално.

-Аха…  – каза МИлай.  „Колко е умна!“ помисли си той, защото не знаеше какво значи и тази дума  и деликатно си замълча. Но ще поговорим ние, Авторът…

*****

В това Кралство, в някакъв съвършено естествен порядък в книжката ни се появиха  и МИрко, и Кралица МИ-МИ, и МИклухо МИклай, и ДАрко, и Идиот нам кой си, дори и един твърде интелигентен Зелен крокодил, с когото абсолютно не знаем какво да правим, нито знаем кой е… Появи се дядото на Кралица МИ-МИ, който уж е абсолютно умрял, но май не съвсем, предстои да се появят майка ѝ и баща ѝ – бившата Принцеса МИ и мъжа ѝ МИтрофан, които тънат в тежка и тъмна неизвестност… всички те се появиха и ще се появят изцяло по свое желание, явно имат някакво участие, и то значително в историята, която те ни разказват, нищо чудно да се появят и още… и ако мислите , че ние, Авторът,  знаем какво ни чака в момента, ще ви кажем – много се лъжете.

Истината е, че също като вас не знаем. Знаем само, че те не са се появили случайно, и че ние носим огромната отговорност да разкажем историята точно такава, каквато е чистата истина, без да измисляме нищо извън нея!

*****

Пълният полуидиот, отговарящ за всички минали, настоящи и бъдещи идиотщини на ГООВНО се появи като от нищото на секундата пред Идиот Поредний.

Беше пълен, в смисъл дебел, защото един полуидиот никога не може да е пълeн в смисъл полуидиот, понеже е полутакъв. Освен дебел, беше и нисък, което приближава определението му към „кръгъл“. „Кръгъл“ полуидиот съвсем не значи „завършен“ идиот, защото единственият кръгъл, завършен и съвършен Идиот в ГООВНО е Абсолютният Идиот номер нам кой си. Всички останали са недовършени, недоправени, недомаслени, но могат да бъдат кръгли, пълни, полукръгли, полупълни, полупразни и празни. Изобщо, полуидиотите си имат строга субординация, която започва от „кандидат полуидиот“, преминава през четиресет и шест нива надолу, и стига до най-ниско падналите полуидиоти, които директно обслужват Абсолютно Кръглия Идиот Еди Кой Си Номер“.

Този беше само дебел. Казваше се Болен-Долен, и носът му беше много крив в хоризонтална посока. В смисъл, че когато искаше да се изсекне, му трябваше чужда помощ.

-Болене – започна Идиот 167-ми – би ли Ни изяснил причините, поради които това незначително Кралство МИ все още не е освободено от Нас поне три пъти, не Ни е безкрайно благодарно за освобождението си, не е осеяно с паметници на незагинали гоовнянски войници, няма обелиск висок поне осемстотин метра в чест на гоовнянската храброст и непобедимост, защо си имат собствена тяхна, а не Наша собствена кралица, защо, тя не стои коленичила в краката Ни, защо, Болене, защо! Защо Ни унизявате толкова, защо… абе, изобщо защо? Не че не знаем, ама те препитваме и внимавай какво ще отговориш, щото… неть Болен, неть проблем!

– Ваше Идиотско Високомерие – започна Болен с една от стандартните форми на контакт с Абсолютния Идиот – Това определено са непростими пропуски на Идиотът преди Вас и ако не се отстранят, ще бъдат непростими пропуски и на Идиота след Вас, но Вие, Ваше Идиотско Високомерие, сте първият, който, въпреки че не носи никаква вина за този непростим пропуск, ни обръща внимание върху него!  Ние, министерството на всички минали, настоящи и бъдещи идиотщини, имаме разработен план как това да се промени в изцяло наша идиотска полза!

– Ти на Нас ваши планове няма да пробутваш, защото вашите планове сме ви ги пробутали Ние! Колко  КралствоМИлски телевизии, радиа, интернетета, партийки нещастни и т.н. са Наша собственост? Собственост на ГООВНО? Колко банки, читанки, ОВита, ВеиКата, ЕЛектрати, Депутати, Кастрати, Батко на Бати и Кака на Тати сме си напазарували? Стигнахме ли осемдесет и пет процента на сто?

-ТЦ!-отговори малко тъжен и много изнервен и загрижен за бъдещето си министър Болен. – Не сме. Реално сме някъде на петнайсет процента, ама лъжем като за осемдесет. Което прави средно 47.5% на сто – обобщи той тихо и с надежда някаква в гласа си…

-Тия хибридни 47.5% на сто си ги заври в … оставката! – изригна Идиот Абсолют – Изднесете го! – ревна той с цялата си Идиотска мощ , и трупът беше мигновено изнесен навън.

– Толкова ли Ни се свършиха полуидиотите, че Ни се налага да работим с такива – промърмори уморено Абсолютния и се загледа в една точка, която никой смъртен не знае къде е…

– Ех, не можем да направим Третия Рим с хора с третокласно образование!.. Няма ли някой с по-висок наратив? Кой си ти, дето вдигаш ръка?

-Дроган, Ваше Идиотско Високомерие!

-И как, Дрогане, смяташ ти, че можем да освободим Кралството МИ окупирайки и присвоявайки си го, като знаеш, че това Ни е забранено от един къс хартия?  Вече ставаме за смях с това островче! А от него, от Кралството МИ идват разни мътни идеи , които, ако не бяхте абсолютни полуидиоти, до сега щяха да ви отровят мозъците? Как да запазя ГООВНО-то от моята липса, как да сколасам да си направя Идиотонаследник, Как, Дрогане, как? Имаш ли план  Дрогане, какъв е той, и Ни го кажи сега, защото никой тук няма втори живот, слушам те…

…Когато го изслуша, Негово Идиотско Високомерие стана, хвана Дроган под ръка и го отведе да дообмислят детайлите.

*****

ТЕ вече имаха план. А НИЕ – не!

Лошо!

*****

На другия ден Кървавочервената Идиотска Шхуна, обиколена от безброй джулки, джалки, джелки и джилки напуснаха пристанището. Тръгнаха на лов за МИкМИлай. Той беше част от плана на Дроган… После си го намериха, сложиха им по едно въженце на шията, на МИрко нямаше как да обърнат някакво внимание, защото той щеше да се появи на следващия ден, после ги доджелкаха до Идиотската шхуна, после го знаете…

*****

Естествено МИк тъгуваше за брат си МИлай, въпреки че не го показваше пред МИрко явно.  МИрко, уморен от впечатления и разкази, отпиваше от поредната бира от кутийка Туборг оригинал доставена от сомалийски пиратин и произведена в Нигерия, загледан в безкрая на океана, който изведнъж се оказа не чак толкова безкраен. Защото внезапно лодката застърга дъно, наклони се и спря на няколко метра от странен остров.  МИк, който беше доста по-напред от МИрко с бирите беше задрямал и стреснато скочи. Остров не се предвиждаше по пътя на азимута. То и азимут не се предвиждаше по пътя на лодката! МИк спешно влезна в капитанската кабинка с размер на детски  алпийски спален чувал за близнаци, извади навигационните карти и започна да ги гледа внимателно. На картите, на тези координати,  беше отбелязано, че има  само едно абсолютно Нищо, защото какво може да бъде отбелязано на една такава навигационна карта освен абсолютно Нищо, и МИк ясно виждаше, че точно в този част на Океана  трябва да има само едно Нищо.

Но имаше остров!

Беше малък, би бил с около трийсетина метра радиус, ако случайно беше кръгъл, а той беше, от всички страни, от към океана го обграждаше около три-четири  метра леко наклонена към водата и мека слънчево-златиста, пуста и чакаща шарени хавлии, пъстри чадъри и бронзови тела  плажна ивица, след нея  ограден с плътни тропически кактуси отрупани с дебели зелени листа, остри черни игли и червени узрели сладки плодове, зад които се извисяваха палми, пинии и тук-таме някакво, но не много широколистно дърво и един облагороден лешник. От към острова се носеха приглушени от зелената кактусова завеса пластове от неясни думи, а над думите се виеха тънки струйки дим… Миришеше странно, но някак атавистично познато… Ако в Рая имаше тропически кактуси и другите изброени по-горе игло-широко-лешникови растителни видове, приличаше на късче от рая, сложено върху обърната порцеланова чинийка с диаметър трийсет метра.

В този момент все още не разбиращият какво се случва и къде е МИрко, си изтърва празната кутийка от бира Туборг оригинал доставена от един сомалийски пиратин и произведена в Нигерия, тя шумно изтрака на дъното на лодката и изведнъж на островчето настана пълна тишина. Островчето направо се препълни с тишина, тишината започна да прелива и да се задушава от самата себе си, и на МИк направо му писнаха ушите от нея.

В звънящата тишина се чу хрипкав глас:

-Кой си ти бре, да те цунат манафите в ковчега на мъртвеца и бутилка кубински ром?

МИрко си знаеше, че е само свидетел и хронист, но МИк беше на собствена акватория и отговори:

–МИ ти кой си, бре, да ти окапе кактуса  след като ти го завра в обратното на  това, с което си мислиш, че  говориш?

-Ясно, приятел! – чу се иззад зелената преграда и като по чудо изведнъж, точно срещу лодката се отвори еднометрова просека в кактусовата ограда – Сам ли си?

-Трима сме, но единият не е съвсем тук.

-Идвайте, ние сме повече! Аре, че ще се затвори бодилото!

Скочиха МИрко и МИк в плитката топла вода, бързо изтеглиха лодката на пясъка, вързаха я за сухия корен на един умрял кактус и минаха през просеката, която след тях тутакси се затвори отново.

Това, което и двамата забелязаха, но нямаше време да обсъдят беше, че от океана към острова, респективно към плажчето му, не идваше никаква вълна. Океанът и островът явно бяха в режим на пълна вълновà синхронизация  и островчето плуваше като коркова тапа от шампанско в бакърен бански тас в старата Софийска централна баня! „Баси, това го няма никъде!“ си рече точно между втория и третия кактус МИрко…

Палмите – кокосови и финикови през една, пиниите (средиземноморски борове с голо донякъде стъбло, после клони някъде високо, по които се развилнява  разхвърляна и  богата чадъроподобна, оформена от океанските ветрове корона от зелени иглички, правещи страхотна сянка),  не дотам, но все пак  широколистните петнисти дървета, приличащи адски на евкалипти, просто защото бяха евкалипти, и единият облагороден лешник (леска!)  ограждаха и оформяха централна на островчето полянка с формата на шатра – хладна, сенчеста, ветрецът я продухваше и отнасяше  тънкия дим от каменно огнище, на което вреше нещо като много голяма тенджера. „Людоедите“ – притеснено си помисли МИрко, но в този момент видя и един, може да се каже човек, на видима възраст  около 3340 години, с избелели хавайски бермуди („ Джон Силвър Дългия“ каза си МИрко), с десен  половин крак, зъвършващ с дървена протеза, със зеленикава от пот фланелка  от левия ръкав на която стърчеше ръка отрязана до лакета и завършваща с желязна кука. Фланелката беше скоро прана в океана и не миришеше  лошо. Поне не  много лошо.  Малко в страни от огъня имаше няколко пластмасови бидона по около 200 литрови, пълни с узрели и презрели плодове от кактусите. Странната миризма идваше от тях. Те миришеха на ферментация… Човекът гледаше към тенджерата с единственото си ляво око.  Бъркаше с лескова пръчка материала в единия от бидоните  с единствената си дясна ръка. Бъркаше с отворена уста и в устата му нямаше език…

-Ама той говори! – каза изумен МИрко- и не е Джон Силвър Дългия.

-Как говориш, като нямаш език? – тутакси го попита МИк – Ти да не си…

-Съм, бях и ще бъда! – чуха дрезгавата реч МИк и МИрко . Човекът говореше без да мърда устните си. Без никакво усилие. Но те го чуваха – Аз съм Учен, аз съм, Великият Императорски Алхимик! Нито един Идиот не може да отреже езика на Учения! Имам само половинка мозък, но и той е повече от мозъка на дузина Съвършени Кръгли Идиоти! – и хлъцна звучно. – Говоря ви директно в мозъците, нарича се телепатия! Природата е съвършена! Когато отнеме нещо от тялото,  Разумът, му дава друго, по-съвършено сетиво! С простотията е обратно! При нея, когато Бог Идиòтос  отнеме част от Разума,  добавя още простотия. Вие не знаете за Бог Идиòтос, нали? И аз не знаех.  Но разбрах, че го има, когато ДУСИ-ВАКИ-ПИГ  ПЪР-ви, моят Суверен, ме превърна в изроден инвалид поради една единствена причина!

Аз виждах, той беше сляп!
Аз знаех, той нямаше сетива за знанието!
Аз търсех, той получаваше всичко наготово от други!
Аз тичах под слънцето във всички посоки, защото всичко ме привличаше, той стоеше на върха и чакаше другите да дотичат при него!
Аз исках да се допра до всеки човек, защото всеки човек носи някаква топлина, него го беше гнус да се допре до някого!
Аз можех да мисля и мислех, можех да правя връзка между човешкото действие и последствията от него, той се смяташе за единствената причина и следствие за и от съществуването на Света!
Аз не исках никога да стана съвършен, но търсех пътя към съвършенството, търсенето на съвършенството е единственият път на Човека към себе си и другите, той твърдеше, че е самото Съвършенство ! Аз бях Умен, но слаб!
Той беше Силен, но прост! Силният простак винаги отнема всичко онова, с което Умният слабак го превъзхожда!
Съвършенството не може да е в грубата Сила, наричаща се Власт! В грубата Власт се крие единствено възможността за изключване на Разума!
Съвършенството е в Разума, който, за щастие, никога не може да бъде само в един човек! В Бог може!!! В човек – не!..

*****

Главата на МИрко се замая от този словопад, изсипъл се в крехкия му младежки мозък от към телепатието. Прииска му се една бира Туборг оригинал и всичкото до края в Нигерия, където в същност ѝ е началото…

-Тук бира Туборг оригинал и така нататък няма – чу МИрко гласа на Императорския  Алхимик – Тук правя далеч по-добро питие – Кактус-Одка, пълна, сто и петдесет процентова дестилация на кактусови плодове! Заимствах технологията от едни български кооперанти в Алжир, които произвеждаха напитка  метилоспиртикус  от хлебна мая и захар, чрез тенджера под налягане и маркуч в мивката на студената вода, в редките часове, в които наистина е имало вода в чешмите! Пробвах същата технология с мерлуза, такава в океана има много, но не стана и се оказа, че Мирон Иванов е бил прав, като заявява в книгата си „Живей като другите и бъди благословен!“, че алкохол може да се произведе от всичко, освен от мерлуза. И се насочих към кактусите и техните сладки, сочни плодове! Стана!!!  Сега замислям  технологията за производство и на Фурм-Одка! Почти съм готов. Скоро ще експериментирам  с фурми. Но голямото предизвикателство остава да открия начинът по който се дестилират кокосови орехи и благородни лешници, за да произведа първите в света Кокос-Одка и Лешник-Одка! Не може да не може! Щом от прости чамови табуретки може, от тези благородни ядки просто няма начин да не може! Защото преследвам благородна цел! Имате ли си собствени чашки или да дам от моя кактуссервиз?…

–МИ – колебливо отговори МИк – батко Адамс май нищо не е казал за чашките…

-А защо каза, че сте повече от нас? Не виждам други хора. – попита МИрко.

-Първо, не всичко, което виждаш е точно това, което виждаш, ако ме разбираш какво искам да кажа. И второ, човек, който е на  около 3340 години като мен, и се занимава с откриването на ферментати и дестилати, никога не е сам!

-Не си ли бъркаш понякога годините?

-Винаги ги бъркам. Но си имам система. Само ми кажете кой НИСКИ пореден е в момента?

-167-ми – отговори МИк – НИСКИ 167. – И отпи пак с наслада и видима с невъоръжено око експертност по въпроса. МИрко само го близна за да отчете участие в разговора. Беше му много силно.

-През хилядолетията разбрах, че един Кръгъл Идиот управлява средно 20 години. 167 по 20, и ето ти на около колко съм. Пък и при мен сто години повече, сто години по-малко, нямат значение.

-Каза нещо за благородна цел, която преследваш. Ако не е прекалено нахално би ли споделил?

-Не е прекалено, макар че е нахално, но пък докато чакаме другите ако изобщо има други, нямаме друго какво да правим … Та някъде и някога, преди около ззоо години достигнах до поста и званието Главен Алхимик на Императора. Официално от хазната финансираха програма за добиване на червено злато от кварцов пясък, в която бях много напред с материала. Открих стъклото, да стъклото е мое откритие, после открих диамантите „Сваровски“, открих оловото, после калая и калаения припой, стигнах до сребро марка 488, бях на крачка от жълто, а после и бялото злато,  платината и неминуемо  накрая и до червеното злато, но в този точно момент ме повика току що узурпиралият с кървав преврат властта нов император на ГООВНО – ДУСИ-ВАКИ-ПИГ  ПЪР-ви, и ми поръча да направя евтин и лесен за производство елексир, който да унищожава разума и да създава полуидиоти. А полуидиотите за него бяха жизнено важни! Защото беше толкова кръгъл Идиот, че само полуидиоти можеха да го държат на власт.  Фасулска работа, попитах се – кой е най-евтиния полуидиотски материал в ГООВНО, и си отговорих – Комския Чам. Попитах се – А може ли от комски чам да се направят две неща –

а/ Да се дестилира елексир, който да превръща човеците в чамови табуретки, и
б/ може ли от комски чам да се правят чамови табуретки, от които пък да се дестилира полуидиотски елексир?

Отговорът и на двата въпроса беше ДА!

За има – няма три месеца създадох елексира, занесох го на Императора, той го тества на двама свои хора, които за броени минути се превърнаха в откровени полуидиоти, после ДУСИ-ВАКИ-ПИГ  ПЪР-ви ме потупа по рамото, каза, че ме чака голяма императорска премия, но вместо нея ме чакаше СМЕРШ, отряза ми езика, отряза ми единия крак до коляното, едната ръка до лакета, избоде ми едното око и ми изчегърта със сребърна лъжичка марка 488 половината мозък, и ме захвърлиха в канавката, за да се наслаждавам на пълното и задължително имперско щастие!

Спасиха ме едни цигани. Циганите са голяма работа! Превързаха ми раните с техни си мехлеми без да са алхимици, като даврандисах малко ми издялкаха протеза за крака и изковаха кука за ръката, после ме заведоха при техния си цар Киро, който ми каза какво да правя, даде ми две златни пари да не умра от глад, и ето ме днес пред вас след 3300 години, ти да видиш!

Та за благородната цел.

Елексирът Иди-Одка, който създадох, създава, както вече беше отбелязано, полуидиоти. Създава ги вече 3300 години, повтарям, за да не се забравя! Човечеството има  развитие. Два избора. Две опции, както  казва сега технопоколението. Единият е да създава непрекъснато полуидиоти, от които малка част стават дори Идиоти, а единици и Кръгли Такива. Това е пътя, по който върви ГООВНО.

Другият път е, когато съответната система има за цел да създава условно нормални хора, малка част от които стават наистина нормални, а единици дори абсолютно нормални.  Това е пътят, по който върви Кралството МИ. Чували ли сте за него?

-Към него сме тръгнали – отговориха МИк и МИрко.

-Но има нещо много неприятно! – каза загадъчно Алхимикът. – Аз открих специалният елексир, създаващ полуидиоти, но все още никой не е открил елексир, създаваш нормални хора! Вече 3300 години се боря с този чисто научен проблем. Ако го разреша ме чака Нобелова награда за откриване на Нормалността и двуседмична почивка, в четиризвезден в Коста Брава, Испания, на разноските на Кралица МИ-МИ. Много е примамливо!

-И??? – попитаха и двамата му мълчаливи събеседници едновремено.

-Работя! – отговори Алхимикът скромно – и посочи със здравото си око нежно присветкващата във вече настъпилата средокеанска тиха безветрена топла и уханна милиардозвездна нощ ферментационно-дестилационна система от огън, тенджера с тежък капак, тънко прозрачно маркуче излизащо от капака и отиващо някъдe към океана, после се връщаше охладено и изчезваше в гърлото на някой от огромните десетлитрови буркани проблясващи между кактусите… – и тежко въздъхна. – Оказа се, че да създаваш полуидиоти е много по-лесно от това да създаваш нормални човеци…

-Добре де, но може ли да те попитам… да те попитам нещо? Как така не си умрял? Ами той Матусал е живал по-малко от теб – МИрко посочи с брадичката си Алхимика – а ти – посочи и МИк – имам предвид и брат ти, го гоните по възраст… Що ли не зема да се събудя…

– Благодаря за този въпрос – отговори мазно Алхимика. Явно твърде много мълчание му се беше събрало и напираше да говори – За приятеля ти МИк и близнака му не мога да кажа, те си знаят сами Ще ти кажа за себе си. Открих пътя към безсмъртието. Оказа се много елементарно! Докато всички търсят безсмъртието като някаква магическа течност, жива вода, витамини, диети, режими за сън и  хранене, виагри, непрекъснат секс или пълно отричане от секс, аз тръгнах в друга посока. Ето как разсъждавах:

Искам безсмъртие, сиреч вечен Живот! Но не на Живота въобще, а точно на моя си живот! Защото вечен Живот въобще може да даде само Богинята МИлосърдие. А Тя до мен никога няма да стигне, много съм дребен. Та, мислех си аз, всеки човек носи във себе си всичко свое. Приятелите си, детството си, майка си и баща си, братята и роднините си, жената и децата си, спомените си, идеите и мечтите си, всичко негово е вътре във всеки  човек, дори и собствената му Смърт!.. И при тази мисъл се стреснах, защото тя ми отвори следващата врата навътре в мен. „Щом всеки поотделно носи вътре в себе си своята Смърт, то би трябвало да носи и своя живот, ерго и своето безсмъртие!“. Значи то си е в мен, а не в аптеката, не в ръцете на някой Идиот Пореден, и проблемът си е лично мой!  Просто трябва да открия пътечката към собственото си безсмъртие! И аз я намерих!

-А защо не я споделиш с човечеството, та ти си открил мечтата на всеки човек! – извика силно възбуден МИрко.

-Ти не следиш мисълта МИ, момко – рече Алхимикът – безсмъртието на Човечеството не е мой проблем, безсмъртието на човечеството аз не го нося в себе си. Аз нося само и единствено своето дребно и никому другиму ненужно безсмъртийце! Не мога да влезна в теб, в твоята душа и да намеря Твоя път към Твоето безсмъртие! Това си е Твоя работа! Ако успееш, ще се присъединиш към нас.

-Че има ли и други?

МИкМИлай, прадставян в момента само от МИк, тънко и разбиращо се усмихна, но не каза нищо. Има неща, които дори и МИкМИлай не може да обясни. До тях МИрко, а и всеки друг трябва да стигне сам… МИрко, с липсваш поглед, обърнат навярно навътре, към душата, се опитваше да осмисли чутото и несъзнателно отпи по-солидна глътка от Кактус-Одката. Явно душата му имаше вопиюща (вече обяснено!) нужда. Питието имаше леко бодлив кактусов вкус и беше много приятно в жегата, която отдавна беше отминала.

-Спокойно, не боли глава, няма и грам захар! – обяви гордо Алхимикът.

-Безсмъртието не става по каприз, желание, инат или следствие покупко продажба – каза тихо МИк. – Всеки човек носи своето безсмъртие, но малцина го намират. Безсмъртието не е дар, не е привилегия, то е огромна отговорност. Не е за всеки, аз ли не знам.

И млъкна. Вярно, от двамата МИлай беше по–приказливия, а МИк – по-мислещия, но много често си сменяха позициите.

 

 

*****

В настъпилата внезапна тишина още по-внезапно се чу приплясване на… не на океански вълни, вече отбелязахме странния факт, че водата на океана, обграждаща странния остров беше опната и гладка като мозъка на ляв интелектуалец, чуха се приплясвания на гребла и търкане на дъно в пясък.

-Идват! – каза Алхимикът, завъртя един камък до бившия си крак, и просеката в кактусите тутакси се отвори. През нея минаха първо мъж, после жена, и двамата на по около петдесет, тя малко по-малко, той – малко повече, тя с рязани оръфани дънки, боса, бяла блузка на бели цветя, поради което цветята изобщо не се забелязваха, прошарено руса, добра фигура, страхотна усмивка и сини като „Окото“ очи, той с леко прошарена брада, леко окъсан, леко смешен, леко облечен, всичко в него беше някак си леко и естествено, слаб и леко крив в краката и гръбнака, с лека плантаторска шапка на главата и лек рибарски прът с доста тежка макара в лявата ръка. В дясната влачеше по земята тежка торба плетена от пролетен океански папур.  Алхимикът се изправи на здравия си крак, забравих кой точно беше, направи поклон и реверанс със здравата си ръка и каза телепатично, но  доста театрално:

-Представям ви Нейно Величество Бившата Принцеса МИ и нейният съпруг, но не и принц, МИтрофан, изчезнали от реалното Кралство МИ преди девет години, предполага се в съня си, поради вероятната причина – не са легнали в точната посока! – обърна се към навлеците МИк и МИрко и продължи – Представям Ви Ваше Височество Принцеса  МИ и Ваше придружаващо я лице МИтрофан, половинката на известния пътешественик МИклухо МИклай и изключително неизвестния, но само за сега, МИрко, появили се тук само, защото са си легнали в правилната посока и освен това имат пешкирчета! – И си седна уморен от напрежението.

-О, колко МИло, колко МИло, че наМИнахте – изчурулика бившата Принцеса МИ! Ама наистина много МИло!… Хей, ама теб не те ли изядоха канибалите?! – попита още по-МИло тя МИк… или да не би само брат ти?

-Тях никой не може да ги изяде поотделно! – каза МИтрофан с блестяща циркониева усмивка. Беше маниак на циркониевите зъби и докато беше съпруг на Принцеса МИ, беше успял с връзки да се уреди на половин цена при Кралския Зъболекар. После се ръкува с всички поотделно, в т.ч. и със здравата ръка на Алхимика. – Тях или ги ядат заедно, или те заедно се спасяват! –  И кихна звучно.

После отвори торбата. От нея извади сом, шаран, чига, моруна, есетра, скумрия, калкан, паламуд, щука, няколко криви и един прав рак, риба меч, риба тон, риба 452 грама, риба трион, риба фазомер, обикновена риба,  сепия, калмар, октопод, три змиорки, една костенурка, чудовището Нес… Е, малко прекалих, но и аз съм рибар като МИтрофан и преувеличението ни е професионално изкривяване. Извади човекът доста риба.

„Ох, как ми се ядат жабешки бутчета!“ помисли си в този момент Алхимикът, но изключи деликатно мисълта си от телепатичния предавател.

Както знаете, приготвянето на риба не е най-силната страна на Принцеси били те бивши или настоящи, нито на Алхимици, които на всичко отгоре са малко кът с крайниците. Принцесите, както знаете, непрекъснато си пудрят носа и стъпват грациозно със ситни крачици. А Алхимиците мислят. Ферментати, дестилати, коагулати, генерати, дегенерати, егати…

Затова по някакъв естествен начин с чистенето, миенето и печенето се зае МИтрофан като професионален рибар, и МИк, който от години си е на ти с всички морски и океански работи. МИрко отиде с тях хем да понаучи някои хватки, хем да послуша (а и подслуша! Като нищо някой можеше да изтърве някоя мръсна дума!) какво си говорят.

-Ама ти си голям рибар! – рече МИрко на МИтрофан, откривайки новия разговор.

-Е, чак пък голям… – отговори МИтрофан изчервен и с явно задоволство от признанието –абе, да си призная винаги ме е бивало, но докато бях съпруг на Принцеса МИ  трябваше непрекъснато да се потискам. Представяте ли си голям рибар и  дванайсет години да не си позволи да улови нито една риба! Даже и голяма! Голяма мъка ви казвам. Затова и не успях да напълнея, въпреки че се хранех добре.

-И от какъв зор тази мъка? – попита МИк. – Народът щеше да те хвали, да ти се радва, легенди щяха да се носят за теб! Щеше да раздаваш риба на бедните, на просяците, можеше и светец да станеш, по водата да ходиш..!

– В това е целият проблем – каза МИтрофан, чистейки еднометрова чига, която, както знаете, е сладководна дънна риба, стига до 125см дължина, и никой не знае нито какво прави чигата тук, нито ние какво правим при чигата, и продължи – По някаква естествена рибарска логика, аз бях избран за Почетен председател на МИското риболовно кралско дружество. Всяка година за Коледа дружеството издаваше луксозен календар съдържаш 12 мои снимки с хванати от мен риби, съответстващи на месеца в календара. Рибите, които според календара бях уловил бяха такива и толкова, че в живия живот аз никога не можех да ги достигна. И ако си позволях само веднъж да хвана каквато и да е риба, целият МИ изграден от календарите риболовен авторитет щеше да се срути нещастно и тъжно за цялото кралство и за мен самия! Разбирате ли, кралските подлизурковци умишлено МИ създадоха такъв недостижим имидж, че просто МИ забраниха да си уловя някоя мренка, дребно шаранче, попче, иларийка, сафридче и т.н. вкусотийки – и метна изчистената чига на едно широко палмово листо. Поля я с малко океанска вода, ловко обезбодли  свежо кактусово листо и изцеди сока му върху нея, откъсна три-четири кактусови плода и я наложи с тънки резенчета от тях както отвътре така и от вън, сложи в изчистената риба по една шепа  облагороден лешник и фурми, заши ги с бодли от кактуса, огъна я плътно с листото от палмата, овърза я от всякъде с лико пак от нея, разръшка огъня под тенджерата с тежкия капак да остане само на пепел, зарови омотаната риба в нея, покри я със жарава и рече:

-Чига по МИтрофански. Аре да пийнем по една Кактус-Одка! Алхи много го бива!

.*****

Малко по-късно, на по три Кактус –Одки, около огъня, позадоволили донякъде интереса си към Чига по МИтрофански, придобили отново дар слово, МИрко се обърна към Принцеса МИ.

-Ваше Височество, а защо ти си бивща Принцеса? Революция и бунтове ли те свалиха, черен заговор на близки роднини и приближени ли? Любопитно ми е, заради книгата на Автора те питам.

Трябва да ви кажа, че по тези геопсихични дължини и ширини, всички се обръщат един към  друг в единствено число, освен, разбира се, Авторът и съответния Кръгъл Идиот, които си говорят  в множествено, но това вече го обяснихме в самото начало, а и по-късно пак.  Освен това адски се стягам на Автора, който освен, че си говори в множествено число, но и ни е оставил тук да му пишем книгата, а той си пие някъде с някого биричка Туборг оригинал, зелено шише, ледена, запотена, като я отвори прави „Фссс…“, доставена от някой сомалийски пиратин и произведена в Нигерия… отклонихме се…

-В Кралство МИ – отговори тутакси  бившата принцеса МИ – такива неща като революции, бунтове, заговори и сваляния на Суверени и техните наследници не е имало и няма да има.  Кралският ни Философ  МИроний веднъж ми обясни следното:

(Тук се получава известно повторение, но не ми е работа да спирам високопоставена особа да каже това, което иска да каже. А и от малко повторение вреда няма!)

Има  два пътя към Вечността!

Цикличен и Линеен.

При Цикличния Хората переодично се синхронизират с Живота, сливат се с него и Природата, стават част от света, който естествено се изменя, но и те се изменят заедно с него, изменят се посоките, изменят философията си,  създават нови средства и възможности, оставайки част от изменящият се свят! В същност, каза ми МИроний, изменят се средствата, инструментите, с които човеците опознават света, задоволяват своите потребности, изучават явленията и себе си, откриват взаимната си обвързаност, нарича се причинно-следствена връзка, и хората се променят заедно със Света в една щастлива и свободна обвързаност. За Цикличния път Съвършенството е недостижимо, достигането на Съвършенството е края на Пътя, След достигането на Съвършенството би следвало да чака мрак и безпътие… и затова Пътят е безкраен!

При Линейния път има еднопосочност. Светът е непроменим, закован, посоката единствена, и хората могат само да се подчиняват, но не и да създават нови възможности и да гледат в други посоки! Линейният път е самото достигнато съвършенство, отклонението от неговата посока се наказва със смърт. Държавите, вървящи по Линейния път са Държавите на задължителното, безмилостно и безжалостно съвършенство, на смъртта на всички, обявени за несъвършени, на липсата на лична, чисто човешка цел, идея, мечта, посока, смисъл… Пълното съвършенство и задължителното щастие по правило се постигат само чрез метежи, бунтове, революции, заговори, хибридни и нехибридни войни и такива неща.

При нас случаят е много, много прозаичен. Обяснявам:

Всички слушаха с внимание. Принцеса МИ съвсем не се оказа лековата и вятърничава, каквото впечатление направи при появяването си…

-Преди мен управляваше естествено баща МИ . Майка МИ е починала при раждането МИ. Линейката на Спешна Кралска МИдицинска помощ закъсняла. После са ме отгледали леля МИ и една страхотно топла, мека, уханна и обичаща кърмачка и приятелка, за която чак на двайсет години разбрах, че някои я били наричали негърка. И до днес не разбирам защо. Вярно, че имаше по-тъмен цвят на кожата, но сърцето и беше по-голямо и от моето… После срещнах този мъж отсреща – и посочи МИтрофан. – Много искаше да стане рибар, но нямаше нито лодка, нито мрежи, нито въдици, имаше само огромна усмивка и беше препълнен с Любов. Заклех се да му помогна да се сдобие с всичко, което така силно желае. Но се оженихме, защото се влюбихме, а не заради някакви обещания за бъдещето. В Любовта обещанията за бъдещето са глупави и опасни! Любовта винаги е само днес , и само така може да продължи цял живот!

Татко управляваше, ние уж се забавлявахме, но нещо не беше наред. МИтрофан не беше щастлив! Не можеше да лови риба. Не можеше да остане насаме с океана, вятъра, звездите, лодката, мен, въдицата, уловената една или пет рибки, защото кралските фотографи винаги го дебнеха, а и се създаде такъв рибарски мит около невероятните му способности, че той не смееше да метне въдицата, за да не огорчи някого от милионите си фенове.

Един ден Кралят, баща ми, ни извика и ни каза:

-Вече съм стар и уморен! Искам да се оттегля и да се наслаждавам на последните си години. Подготвил съм Кралски указ, с който обявявам абдикацията си и ви определям за свои наследници, особено ти, Принцесо моя!.  И ни отпрати.

На път към нашите покои – сиреч две спални, дневна, трапезария, кухня, баня и отделна тоалетна, дрешник и три балкона (безскелетно-панелна строителна система БП86-Гл), го гледам скришом МИтрофан – върви като препикано мушкато (тук МИрко зяпна от удивление – не очакваше такава изразност от една бивша принцеса, но тя го погледна и му намигна). Ние вече си имахме и детенце, момиченце, инфантата МИ-МИ, кръстена по настояване на МИтрофан два пъти на мен и на Кралството едновременно. МИ-МИ беше на седем годинки и беше по-умна от мен и МИтрофан взети заедно.  Хапнахме кво да е, погледахме „Кралството МИ търси талант“, ама беше скучно, после МИ-МИ си изми зъбките, сложих я в леглото, разказах и осем пъти приказката за Зеления Крокодил и тя заспа.

С МИтрофан си легнахме и започнахме да анализираме ситуацията.

Първо решихме, че моментът е критичен!

После всеки от нас поотделно си призна, че няма да е щастлив, ако станем Кралица и Нейния Съпруг. Той, защото окончателно се прощава с мечтата си да живее с въдица в ръка насред океана, на някой остров, да си лови някакви, каквито и да е рибки, вятърът да му развява къдравия перчем, с който ме спечели и не само, а аз си признах, че не мога да бъда щастлива, ако той не е щастлив, понеже точно днес съм влюбена в него, за утре не съм сигурна, но утре вечер ще разбера, и такива работи. Единодушно решихме, че не можем да предадем нашето родителско нещастие върху малката МИ-МИ, и не бихме били отговорни родители, ако го направим. Обсъдихме и си признахме, че нямаме никакво право да налагаме на МИ-МИ нашето щастие, защото то за нея може да е нещастие, че за нея ще има кой да се грижи с любов, а не мислейки единият непрекъснато за океана, вятъра и рибата, а другият – за този, който е нещастен без океана, вятъра и рибата…

…И РЕШИХМЕ ДА ИЗЧЕЗНЕМ!

После изчезнахме! Това е.

-Ще трябва да ви поразкажа – каза МИк тихо. – Или, може би, МИрко, по-добре ти. Нали и без това основното ти задължение в тази книга, поне засега, е да следиш какво става и да държиш Автора далеч от нея.  На нас Автор ни не требе! Ние сме си от тук!

*****

И разказа МИрко всичко, което вече сте прочели, с удивление и леко притеснение Принцеса МИ и МИтрофан разбраха, че малката им дъщеричка вече не е чак толкова малка, че пие бира Туборг, зелено шише, потно от охлаждането, доставено от…, произведено в…, научиха, че е получила писмо от ужким умрялия стар крал МИхаил III,  притесниха се, че Кръгъл Идиот 167 има не просто някакви, а точно определени и адресирани намерения към щерка им, с две думи научиха – имат проблем! Не само те, Кралството МИ имаше проблем!

Появил се беше следващият Идиот, който иска да ги освободи чрез претаковане! В същност, това е може би съдбата на всяко малко островче и кралство, когато в близост управлява някой Идиот! Защото мечтата на всеки Идиот е да освободи всичко и всички около себе си, пре…обладавайки го…

*****

Вече второ денонощие МИлай и Кралица МИ-МИ МИслеха. Бяха в Ротондата, която беше в същност квадратната столова на Кралицата, но с кръгла маса за хранене, като при крал Артур, но не същото. Кралската стража беше отцепила района, и дори телевизия МИ ТИ ВИ нямаше достъп до тях. Това естествено изнерви разглезените от демокрацията журналисти, които се надпреварваха да измислят измислици. Точно в началото на третото денонощие МИлай каза:

-Трябва ти сериозна болест!

-Как така? Съм си абсолютно здрава!

-На теб ти трябва сериозна болест! – повтори МИлай. – Трябва ни Висш Таен Съвет! Трябва да не сме тук за ден-два-три. Трябва да изчезнем! Казва МИ го!

-Кой?

–МИк! Нали разбра, че с него сме две в едно. Това си има своите добри и неприятни страни. Неприятните са, че знам всичките му тайни и той знае моите. Приятните са, че каквото и да се случи с него, където и да е, в същата секунда аз знам какво прави, какво говори, с кого е, къде е… апропо и той за мен също. Току що той чрез МИрко разказа всичко, написано до тук в тази книга на трима човека. Трябва да отидем при тях, и заедно да намерим решение на проблема! Трябват ни още дядо ти МИхаил и ДАрко!

-Кой е ДАрко?

-Грънчар. Прави Култура. Не съм сигурен, че знае. Но е време да разбере! Какво знаеш ти за безсмъртните?

-За кои?

-За безсмъртните!

-Малей, отворù по една бира и ми отворѝ очите! Света Богиньо МИлосърдие, какво доживях!!!

МИлай ловко отвори две бири и запита:

-А какво знаеш ти за Културата?

Кралица МИ-МИ затвори очи и се замисли…

-Културатаааа…. – рече Тя – културатааа… е вечно да вървиш и търсиш Съвършенството, знаейки, че то е недостижимо!  Добре ли го казах?

-Готова си – каза МИлай – започвам:

***

Първото, което трябва да знаеш за безсмъртието е, че никой не умира наистина, освен ако той самият не го иска! Има и такива самоубийци. Самоубийци не са тези, които убиват тялото си. Човешкото тяло при всички дестинации е смъртно и временно! Самоубийци са тези, които убиват Духа си! Убиват смисъла на съществуването си, идеята за Разум и Вечност, ето тези са самоубийци. Самоубийците на Духа са нещастни хора! Те не оставят нищо след себе си! Техните имена се забравят след стотина-двеста години! Те са едно празно място, дупка, яма, запълнена с кръв и смърт! Защото те не само самоубиват собствения си дух! Те убиват всеки духовен човек, всяка чужда мечта за достоен живот, всяка идея за плътно и пълно с изненади бъдеще, те убиват всичко около себе си, което не е като тях!

Кръгъл Идиот 167 е такъв. Той иска чрез теб да продължи собствената си самоубийствена идиотщина, защото той не познава друго състояние. Кръгъл Идиот 167 не носи Живот, носи само смърт и безнадеждност! Не носи и безсмъртие! Но носи силата на разрушението. Ти си му на пътя,  и той иска да те…  прегази! Имаме нужда от помощ! Брат ми МИлай и МИрко в момента са на един неоткриваем остров заедно с още трима безсмъртни, двама от които … са много специални за теб. Апропо, МИрко все още не знае, че е такъв. Първо трябва да мине през острова на канибалките и да напише книгата, която самият Автор му е предоставил като отговорност! Трябва да отидем при тях! Трябва да вземем решение! Трябва ни план! Трябва да изчезнем от тук за няколко дни! Затова ни трябва да си много болна! Кралският лекар твой човек ли е?

-Чакай малко да се даврандисам от приказките ти… Да, мой човек е, лекува ме от раждането до днес. Мисля, че ме обича.

-Извикай го.

-Маргарицияяя! – ревна с цяло гърло Кралица МИ-МИ и перхидролената секретарица тутакси се появи с магарешката си усмивка. – Кажи на Кралския лекар, че го викам!… Нещо не ми е добре…

***

Доктор МИлушян МИлушиян,  кралски поданик от арменски произход, се показа на вратата след петнайсетина минути.

-На ваше разположение, Ваше Величество! Какво ви е неразположението?

– Трябва ми сериозна болест!

-Колко сериозна?

– За… – Кралица МИ-МИ погледна МИлай и вдигна два пръста. Той вдигна три. – ами за три дни пълна изолация! – даза Кралица МИ-МИ. И добави – с опция за още два допълнителни. Знае ли човек? Може пък да ми хареса…

-Заушка, скарлатина, морбили, магарешка кашлица… не, магарешка кашлица не – отказа се доктор МИлушян МИлушиян, поглеждайки към Маргариция – камъни в бъбреците, вода под капачката на коляното, главозамайване, отит, ринит, плеврит, плексит, дерматит, лошо гърло, ангина пекторис…  – монотонно редеше доктора, явно имащ намерение да изреди целия справочник на кралските болести.

-Рино-плексит! – отсече Кралица МИ-МИ.

Докторът я погледна с много обич и каза:

-Добре, имаш я тази болест и четири дни, в които никой няма да има право да влиза при теб, освен мен! Текат от утре шест часа сутринта! На латински болестта ти се нарича Рино-плекситикус профундис пекториадис екваториалис…

Поклони се и излезе.

После, не знам точно кога и как, но беше преди седем сутринта, Кралица МИ-МИ и МИлай просто изчезнаха…

*****

Сега да ви открехна за неоткриваемите острови. Те са неизвестно колко и се намират винаги неизвестно къде. Любезно ви беше обърнато внимание за липсата на каквито и да е вълни откъм океана на острова, на който акустираха МИк и МИрко и където намериха императорския Алхимик, а после дойдоха и бившата Принцеса МИ и МИтрофан. В същност, точно по това ще ги познаете! Неоткриваемите острови нямат връзка с дъното на океана, и наистина плуват като коркови тапи в меден тас от старата Централна софийска баня – винаги отгоре и в синхрон с движението на водата. Служат обикновено за вечни убежища на Безсмъртните, никога не се доближават до друг истински остров и човешки, сиреч – смъртен крак може да стъпи на тях само по благоволението на някой несръчен автор. Нашият случай е точно такъв… Повтаряме ви също така, и подчертаваме много дебело факта, че в тази книга, а и извън нея,  безсмъртен е всеки, който съумее да намери собственото си безсмъртие вътре в себе си! Христоматиен пример в това отношение е Джордано Бруно – природоизследовател, философ, математик, теолог и драматург, професор в Оксфордския и Парижкия университети, който е открил собственото си безсмъртие далеч преди полуидиотите да го изгорят като жив магьосник на 17 февруари 1600-ната година. От тогава се предполага, че също обитава някой от безбройните неоткриваеми островчета някъде из Големия Океан. Никой не помни името на инквизитора му, нито на управляващия тогава НИСКИ –пореден, докато името на Джордано Бруно знае почти всеки завършил седми клас, макар че мнозина не знаят защо точно го знаят.

*****

Това, че нещо или някой не се вижда, съвсем не означава, че го няма. Например никой никога не е виждал Добрия Магьосник, поради което мнозина си мислят, че такъв не съществува, за разлика от Злия, който непрекъснато ни се перчи и всички го виждат и усещат  през целия си живот на една ръка разстояние. Някои дори си мислят, че на времето, когато  Древния Учредител и Създател на Империята – Великият Абсолютно Кръгъл Идиот – Петър Илич Грозни Пър-ви (ДУСИ-ВАКИ-ПИГ  ПЪР-ви)  сключил договора със Злия Мягьосник за вечно управление срещу човешката си душа, та от този момент Злият Магьосник влезнал в тялото на ДУСИ-ВАКИ-ПИГ  ПЪР-ви и преминава от него в тялото на следващия кръгъл идиот, после в следващия кръгъл идиот, та до днес! И нищо чудно да е вярно.

Обаче Добрият Магьосник не само съществува, той  внимателно следи човешките работи и мигновено се притичва със своята невидима за просто око помощ на всеки истински човек, изпаднал в нужда. Именно той създаде и дори осъществи идеята за неоткриваемите острови – като вечно и тихо убежище на хората, намерили своето безсмъртие. Но той помага и за други неща. Например за изчезванията и появяванията. Когато навремето провидя непреодолимото нещастие на МИтрофан да живее богато, но отделен от истинската си страст – риболова и на нещастието на Принцеса МИ, която виждаше, че не може да направи щастлив любимия си МИтрофан, ги посъветва да изчезнат с негова помощ. А на тревожните родители на малката  МИ-МИ обеща, че той лично ще я закриля и пази докато порастне и започне да търси сама своето безсмъртие. Той пренесе и пъхна в МИратонката на Кралица МИ-МИ онова писмо от дядо ù. Той появи на неоткривамия остров на императорския Алхимик лодката на МИрко и МИлай заедно с тях в нея, после Принцеса МИ и МИтрофан, на него разчита  Авторът за появяването и на ДАрко, стария цар МИхаил III, та дори и на Зеления Крокодил.  Изобщо, неудобно ми е да го кажа, но когато един автор е аква нуда (лат. – гòла вòда), няма как да се оправи без някой Добър Магьосник. Удобството за нашия Автор е, че в акваторията на описваната история, такъв Добър Магьосник наистина  има, и той много добре си знае работата и без помощта на Автора.

*****

Срокът, поставен от Кръглия идиот към Кралица МИ-МИ изтичаше. Всички джулки, джалки, джелки и джилки под командването на НИСКИ 167, бяха поставени от него самия като главнокомандващ в състояние на обходна агресия. Това, преведено на нормален език означава обхождане на островчето на Кралството МИ от всички страни, по всяко време на денонощието и на видимо от острова разстояние. Операцията беше сплашваща,  без пряк контакт и без десант на сушата. Болшинството от полуидиоти стягаше пръстена около мирното кралство, което на всичко отгоре в момента беше и без кралица, но Идиот 167 нямаше откъде да знае това. Хубавото на малките и мирни кралства обаче е, че населението, армията, всички отбранителни сили и всеки гражданин, винаги са в режим на самоорганизиране и временна липса, обявена като болест, няма особено отражение върху извършването на необходимите действия. Не, че Кралството МИ имаше някакъв, дори и минимален шанс срещу Империята, но и нямаше да се предаде просто така…още повече, че имаше могъщ съюзник – Добрия Магьосник!

*****

Казвам се МИрко и когато тръгнах наобратно, бях малко над дванайсет. Сега съм малко над осемнадесет, въпреки че съм в книгата от една-две седмици. Нищо чудно, при такъв Автор, който си говори в множествено число, след още две седмици да съм на осемдесет! Но тогава, заклевам се, ще го съдя в Хага за потъпкване на естествените човешки права! Авторът! За заместване на личното ми време с литературно такова! Освен това си имам и пешкирче, моля това да се приеме като несмекчаващо аргументите обстоятелство! Не, че не ми е интересно, но понякога ми идва малко в повече, защото не съм подготвен за скокообразното развитие на фабулата. Аз обичам, както забелязахте от първия ми диалог: „.Тя каза… – Той каза…“. Чувствам се в екстремни условия и ще си увелича иска! Нямам нищо против да следя и разказвам всичко, което се случва пред очите ми и зад тях също, но само ако го разбирам! А аз го разбирам, поради което продължаваме напред! И да пукна, ако и аз не отида поне за малко на човеко – ядния остров…

*****

Сега ни предстои направо неизпълнима задача. Да съберем на един общ неоткриваем остров  Кралица МИ-МИ и отдавна изчезналите ѝ родители – бившата Принцеса  МИ и МИтрофан, Императорския Алхимик, поокастрен като пролетна фиданка откъм ръце, крака, очи, мозъци, език, за щастие не можем да кажем и уши, те са му и двете, МИрко, който изобщо не осъзнава, че в същност търси в себе си собственото си безсмъртие, което минава през самоопознаването му,  естествено неделимите един от друг МИкМИлай,  духът на стария абдикирал крал МИхаил III , за който не знаем почти нищо, освен , че поради състоялата се вече кремация не може да присъства телом, но това си е даденост, с която просто се съобразяваме.

Дето има една дума – събираме почти всички положителни герои влезнали по собствено желание в тази приказка, за да поумуват – как аджеба тя да свърши –да, забравих и ДАрко, оня, грънчарят, дето създава култура след култура със затворени очи, с пръсти галещи глината, обичащият до смърт тъпия си остров ГООВНО, за когото въобще не знаем защо изобщо е в тази книга! Но ние вярваме в неоспоримия факт, че на света не се появява нито едно нещо, от което някой, нещо или някъде няма болезнена нужда!  ДАрко вече от десетилетие скрит в планината,  вае целодневната ни красота, нарежда я на един прѝпечен склон да съхне, шари я с цветовете на дъгата и на природата, гледжосва я, пече я, всичко това прави със затворени очи, защото в душата му звучи някаква непозната музика… ДАрко просто композира своите грънци, като ноти по петолиние, като акапелно пеене на магията на българските гласове, като Александрина Пендачанска, Райна Кабаиванска, Борис Христов и Гена Димитрова взети поотделно… защото заедно ще ни дойдат твърде много!

Добрият Магьосник тихо го изчезна в съня му от дървената къшичка с полянка и поточе и го появи заедно с грънчарското му колело точно където трябва…

Пропускаме всички емоционални срещи на дъщеря с мама и татко, на внучка с духа на  дядо си, на близнак със себе си, на МИрко с историята заради която е тук, на Вечният Алхимик с краткотрайното и несигурно настояще и ще ви кажа само, че когато ДАрко погледна Кралица МИ-МИ , той затвори очи и видя една не мраморна, а естествено керамична стèла изваяна от ДАрко, изобразяваща НЕЯ и НЕГО, погледнали се за пръв път, а отдоле издълбано и изпечено завинаги в глината:

„Е ТЕ ТУКА ЩЕ СЕ МРЕ!“

Просто исках да обясня присъствието на ДАрко на срещата. Той тутакси извади от недрата на островчето буца синя глина в която имаше огромен необработен диамант, метна диаманта в океана щото той не му трябваше, и отиде да вае следващата страница на Световната Култура. Кралица МИ-МИ тихо го последва. Останалите естествено останаха.

Нищо друго хубаво да не бяхме направили в тази книга, само това, че събрахме Кралица МИ-МИ и ДАрко, си заслужаваше усилието, вярвайте ми!

*****

Обаче нямаше време! Облаците се сгъстяват над главите на нашите герои, Времето равнодушно си тиктака и въобще не го е еня, че нашите дребни мозъчета не могат да го обхванат в цялото му минало, настоящо и бъдещо величие,  и от тези облаци и от това вечно Време се изсули ни в клин ни в ръкав Вълшебницата МИранда.

Просто някой трябва да организира и направлява срещата…

-Здравейте – весело каза МИранда – аз съм вашия  медиатор, въпреки че медии няма да присъстват. Оказа се, че всички те принадлежат на НИСКИ 167 и МИ ТИ ВИ също, и ще държа темата, заради която сте се събрали под пълен контрол. А темата е следната:

НИСКИ 167, Съвършеният Идиот от ГООВНО, иска да чука Кралица МИ-МИ с извинение, не само щото му трябва спешно отроче от мъжки пол и така нататък, чели сте книгата до тук.  Планът, предложен от високопоставеният негов и пряко подчинен му полуидиот Дроган е много по-дълбок и коварен!

Разбира се, че ние, тоест Добрият Магьосник и аз, знаем за този пъклен и абсолютно по идиотски гениален план! Не питайте как се добрахме до него, това си е чисто вълшебническа работа. Нашият проблем тук и сега е да направим така, че тази приказка да завърши щастливо и Доброто да победи, защото в противен случай ще се окаже, че това не е приказка, а самата действителност, в която нито аз, нито добрият Магьосник, нито пък всички вие  имаме някаква работа.

Ерго, ето плана на Дроган в резюме…

*****

Вметка 3.

Планът на Дроган:

„-Ваше Идиотско Съвършенство, – каза тогава Дроган – аз подробно се запознах с подписания от Злия Магьосник, ДУСИ–ВАКИ-ПИГ ПЪР-ви, Добрия Магьосник  и някаква си негова МИранда документ. Този Договор изключва възможнтостта да бъде нападнат островът на Кралството МИ, както и неговото освобождаване от самото него! Освен, ако не се откажете от могъществото на злите сили, а това е недопустимо! Величието на ГООВНО, Вашето Величие, Великата ни многоостровна Империя ще се разпадне, ДУСИ-ВАКИ-ПИГ  ПЪР-ви ще ни прокълне от оня свят, де юре нападението и анексирането на Кралството МИ ще ни унищожи ! Всички наши острови ще си станат техни, ние, полуидиотите полека-лека ще започнем да деградираме, да се очовечваме, цялата ни идиотология ще рухне, ще ни закрият ЕООД-ето, не ми се мисли повече за това, косата ми се изправя от ужас!

Но, открих и още нещо в този така наречен Договор! Той не обхваща всички казуси, вероятни ситуации, открих следното:

Никъде в него не е записано, че някой НИСКИ, който и да е той, включително и  Ваше Идиотско Съвършенство, няма право да омъжи която и да е Принцеса или Кралица на Кралството МИ, в т.ч. и Кралица МИ-МИ за себе си!

Това автоматично го прави съсобственик на островчето, а когато Кралицата внезапно се спомине от добре планиран нещастен случай естествено след раждането на новия Идиотонаследник, и негов пълноправен собственик! Без война, поне не явна, без кръв, поне не видима, елегантно и изключително подло, както приляга само на Абсолютно Съвършен Идиот, какъвто сте Вие!!!

И островчето наше, и Идиотонаследник – бъдещият НИСКИ 168 роден, и договорчето спазено!“

Край на вметката.

*****

МИранда продължи:

Доколкото съм наблюдателна, а аз съм много наблюдателна, Кралица МИ-МИ току що си реши досега непоставеният, и поради което и нерешен, проблем с ваенето!

Но всичко, което ви говоря в момента е неразбираемо за Идиот 167, който си представя ваенето единствено като чукане,  той вече е обкръжил  с джулки, джалки, джелки и джилки Кралството МИ и го заплашва с инвазия!

-Каква Азия? – попита недочулият дух на стария крал МИхаил III.

-Инвазия, инвазия – каза доста по ясно, силно и високо МИранда към мястото от където дойде гласът на стария крал – Нещо като интервенция от Азия!

-Аха! – Рече стария крал – Че то няма лошо! От Азия идват  само японски туристи,  китайски ресторанти, компютърни компоненти и още китайски ресторанти…

-Сега да ви кажа аз защо съм тук – каза МИранда, отминавайки деликатно и без отговор репликата на крал МИхаил III  – Както знаете, Добрият Магьосник никога не се показва пред хората. Срам го е, щото е грозен, нисък и дебел! Майтап! Прати ме мен, да ви разкажа Истината за Зеления Крокодил!

-Оооо…Аааа… Ееее…  – чу се от страна на аудиторията – Ииии?

-Това е страхотна тайна! Знае я само Добрият Магьосник и аз, но след като ви я кажа, той ви обещава, че ще я забравите веднага, след като нашата приказка свърши и Авторът напише КРАЙ! Знаят я естествено и всички поредни Кръгли Идиоти, защото пряко ги засяга, но от тях никога няма да я чуете. И това съвсем не е приказка, а чиста Истина, като всичко написано до тук! Слушайте:

*****

Както много добре не знаете – започна МИранда –  в Света съществуват две еднакви по мощ, но противоположни по посока и идея Сили (четете Нютон, той е наш човек, Магьосник)  – Силата на Доброто и Силата на Злото. Те са във вечна война, която не се води от две организирани армии застанали една срещу друга, няма бойно поле, няма фронтова линия. Тази война се води навсякъде и винаги, в душата и ума на всеки отделен човек и по всяко време на денонощието.

Злата сила привидно изглежда по-могъща, по-ефективна, защото за да оставиш някого без крак, без ръка, без око, с ампутиран наполовина мозък (явно МИранда имаше някой от присъстващите предвид)  – не се иска нито много мозък, нито много време, само два – три прости режещи инструмента. Но злото, колкото и да е дълготрайно в своето жестоко безсмислие,  макар и  вечно, никога не е било краен победител. Защото То може само да унищожава, но не умее да създава!

Обратно, Доброто изглежда обречено и слабо. Защото Добър човек се създава и оформя с години, десетилетия, с поколения, а Злото може да го унищожи за миг. Доброто винаги е плод на многогодишни усилия, понякога лишения, труд, постоянство, образование, смелост и дух! Доброто не носи лесни пари и бърза слава. Доброто носи идея за вечност, защото то е орисано да създава, а не да унищожава!  Май започнах да говоря като в приказка…

Както и да е. Та преди 3360 години, по летоброенето на Алхимика, се извърши сделка, покупко-продажба, между един кървав император, наречен по-късно ДУСИ-ВАКИ-ПИГ ПЪР-ви, и Злия Магьосник – пълномощен представител на Злата сила на Земята. ДУСИ-ВАКИ-ПИГ ПЪР-ви продаде на Злият Магьосник  душата си срещу пълното право да ползва по своя преценка и избор цялата мощ и инструментариум на Злата сила.

Както много добре знаете, над всичко на този свят е Създателят! На Него му е съвършено известно, че ако в целия свят победи изцяло Злото, то хората ще загинат във войни, болести и бедствия.

Но ако в целия свят победи само Доброто, той, светът, пак ще загине, защото хората ще изгубят ориентация между добро и зло, самото добро ще изчезне, защото няма какво да го дефинира като такова.

Затова никога няма само добър, или само лош човек. Всеки носи по нещичко и от двете сили, в невъобразимо  разнообразни и  различно омешани пропорции и комбинации. Освен, разбира се в приказките, където всички вие например, аз, Добрия Магьосник, сме винаги и само добри, а НИСКИ 167, всичките останали НИСКИ-та,  ДУСИ-ВАКИ-та, Злия Магьосник – само и винаги лоши! В приказките е така, и нека бъдем на висотата на положението си, (аплауси!), благодаря!

В този смисъл, от както свят светува са се извършвали такива сделки. Всяка от силите иска да привлече повече хора, да спечели повече душù, да има по-голям електорат, както се казва днес. Всеки човек е свободен да избира какво от себе си да даде на Доброто, какво на Злото, да постъпва така, както собствената му съвест или липсата на такава му подсказват, но и да понася последствията от всяко свое действие или бездействие.

Тънката тънкост при тези сделки е, че при самото изповядване и подписване на съответния Договор за душепокупко – продажба, задължително присъстват представители и на двете Сили.  А Договорът се подписва и от двете страни – и от Злата и от Добрата.  Това следва от вечната Магическа харта за равнопоставеност между Доброто и Злото при всички условия!

При конкретната сделка от Злата страна присъстваха Злият Магьосник и ДУСИ-ВАКИ-ПИГ ПЪР-ви, а от наша страна – Добрият Магьосник и моята скромна вълшебническа личност като свидетели и гаранти, че всичко е по Магическия Закон. (Пак аплауси!). Пак благодаря.

Другата тънка тънкост е, че както е в конкретния случай – когато Злият Магьосник купува нечия душа срещу точно формулирани условия, то представителят на Добрата сила има право да допълни три допълнителни условия, които не отменят сделката, но които насрещната страна няма право да откаже. А представителят на Злата сила също има право да допълни  договора със свое, последно условие. Това също следва от вечната Магическа харта за равнопоставеност между Доброто и Злото при всички условия!  И ето какво се случи:

След като договорът беше подписан от Злия Магьосник и ДУСИ-ВАКИ-ПИГ ПЪР-ви , беше предоставен на Добрия Магьосник и мен, за да потвърдим с подписите си, че сделката е валидна.

След запознаване с основните клаузи на Договора и кратка консултация между мен и Добрия Магьосник, ние предложихме  следното:

1. Всички следващи императори на ГООВНО от тук нататък, да се раждат с брат близнак… (МИкМИлай, не се самопоглеждай стреснато, близнаци понякога се раждат и по естествен начин, без намеса на Магия!), като този близнак е пълна противоположност на бъдещия Император. Сиреч, да бъде разумен, справедлив, одухотворен, миролюбив, образован…
2. Този брат –близнак да бъде отделèн веднага след раждането си, да е изцяло под закрилата и юрисдикцията на Добрата сила, която чрез подписа на нейния представител – Добрия Магьосник поема категоричния ангажимент и отговорност двамата братя близнаци никога да не се срещат, но по закона за близнаците смъртта на който и да е от тях да означава смърт и за другия, с което фактически се гарантира тяхната сигурност;
3. ДУСИ-ВАКИ-ПИГ ПЪР-ви и идващите след него съвършени кръгли идиоти имат право да „освобождават“ чрез агресия всички острови, които се изпречат на пътя им, освен един малък остров, на който се намира Кралството МИ. Всякаква агресия от страна на ГООВНО спрямо това островче обезсмисля този договор и слага край на прилагането му.

Последва съответното оттегляне на Злия Магьосник и ДУСИ-ВАКИ-ПИГ ПЪР-ви за да обмислят и обсъдят нашето предложение  и да направят своето предложение за допълнение на договора. Ето го и него:

По Магическия Закон ние имаме право само на едно допълнително предложение за допълнение към Основния текст на Договора – каза Злият Магьосник. – Ние нямаме право да откажем вашето искане така, както и вие нямате право да откажете нашето. А то е:

Всеки следващ НИСКИ да е с човешко тяло и образ, а неговият брат  антипод, да е с тяло на Зелен крокодил! При раждането – малък, с времето – огромен!

Това беше записано, подписано от двамата магьосника – Добрия и Злия, ДУСИ-ВАКИ-ПИГ  ПЪР-ви и мен, скрепено с магически печати и влезна в действие, което продължава и до днес.

Но тогава не предвидихме и не записахме в Договора какво ще стане, ако някой от поредните абсолютно кръгли идиоти са ожени за някоя принцеса или кралица от Кралството МИ! Ще продължи ли да действа забраната за освобождаване чрез окупация, или самата женитба сама по себе си се явява такава нагла агресия. Ами ако самата принцеса или кралица го пожелае, а? Кво прайм тогава?

А точно това е планът на Дроган и НИСКИ 167!

Единствените два начина за  спасение от ситуацията, казва Добрият Магьосник, са:

-Първия – да убием Зеленият крокодил, което ще е мигновена  смърт и за НИСКИ 167, което е противоестествено и не отговаря на профила на Добрия Магьосник във Фейса, още повече, че точно тези крокодили са защитен от самия него вид, и противоречи на Договора;

– И втория – …

*****

Вметка 4

Договорът влезна в сила заедно с допълнителните условия. НИСКИТЕ се раждаха по двама, като новороденото крокодилче го поемаше Добрият Магьосник, отделяше го завинаги от рождената му среда,  осигуряваше му дойки, бавачки, учители, трябва да ви кажа, че отглеждането на новородено крокодилче не се отличава много от отглеждане на новородено дете, устата му винаги е зейнала, иска да яде, иска да плаче, иска да играе, иска да иска… знаете всички как е. Когато невръстното крокодилче малко се окрокодилчи (за човек се казва очовечи), му осигуряваше учители, учебници, литература, философи, полиглоти и моноглоти, нашето конкретно  Зелено крокодилче прочете Кант, Хегел, Фройд, Омир, Киркегор, и Горкекир също, за разлика от нашия скапан автор, нещастникът, който изобщо не е чел Кастанеда,   изяде ги с кориците, както се казва образно, и всичко това в лагуната на неоткриваемия си остров, сред богата колекция от празни бутилки и кенчета от алкохолни и безалкохолни напитки, плацикащи се из индиферентния океан.

И от тонинко Зелено крокодилче стана те таков голям Зелен крокодил!

Само дето го мъчеше третата, втората, първата, а също и нулевата сливица, но с пуберитета всичко отшумя…

Верно си е крокодил, но е и пич!

Край на вметката.

*****

Май вече всичко в тази приказка се изясни. Дори кой е Зеленият крокодил. Но някак не мога все още да напиша „Приказката свърши!“ и да отида да си пия Туборг оригинал, зелено шише, произведено в Дания, доставено от сигурен дистрибутор… изпотено и казва „фсссс….“

Има още малко. Денят Хикс, в който Кралица МИ–МИ трябва да пристане на НИСКИ 167 предстои и не си мислете изобщо, че как  ще стане това не ме вълнува!  Вас ако не ви интересува, моля, лягайте си и гасете лампите. Аз продължавам…

*****

Започна обсъждането…

След двудневни изказвания, реплики, дуплики, триплики, квадрики и пентики, планът за противодействие беше подложен на гласуване и приет единодушно (с консенсус).

Приключи обсъждането.

След което Цялото кралско войнство, събрало се по спешност на малкия неоткриваем остров, приключила отдавна  с остатъците от Чигата по МИтрофански опитаха и от другите експонати от МИтрофановата рибо-рачешка колекция. Не се опитаха да приключат със запасите от кактус-одка, защото това беше явно неизпълнимо, но направиха плах опит да понамалят количеството ù. В интерес на справедливостта, в този плах опит не взе изобщо участие духът на крал МИхаил III, категорично отказа участие ДАрко, символично участваха Кралица МИ–МИ и МИрко. Останалите направиха възможното в разумни граници.

После пръв изчезна, без изобщо да се появи, духът на крал МИхаил III. Върна се там, до Вселенската Богиня МИлосърдие, където си го чакаше неговата Вечност.

По своя си неповторим и магически начин, Добрият Магьосник ги изчезна от неоткриваемия остров Кралица МИ–МИ, ДАрко, МИкМИлай и лодката му, грънчарското колело заедно с трите нови изваяни от синя глина съда, и ги появи право в двореца на Кралица МИ–МИ на островчето на Кралството МИ.

Принцеса МИ и МИтрофан нямаха нужда да бъдат изчезвани, защото отдавна си бяха там. Просто се качиха на лодката си, океанският вятър развя перчема на МИтрофан… и той извади от калъфите рибарския прът, макарата…

Императорският Алхимик си остана около инсталацията за създаване на разни елексири, за да продължи да търси елексира на Нормалността. Много му се ходеше до Коста Брава…

*****

Първата работа на ДАрко беше да поогледа двореца, да разбере, че няма работа вътре в него, да си вземе грънчарското колело и късчето синя глина, което си носеше от неоткриваемия остров, и да отиде да си потърси удобно местенце някъде из кралската градина. Намери си го.

Първата работа на МИкМИлай беше да помоли магарицата Маргариция да му донесе бутилка Туборг, оригинал, запотено зелено шише… Утре, на уречено място, в уречен час, щеше да го чака идиотска джулка, която требва да го отджалка право при НИСКИ 167. Изобщо го чакаше тежък ден.

Първата работа на МИрко беше да запише  всичко случило се на неоткриваемия остров. Втората – един Туборг оригинал и т.н.

Първата работа на Кралица МИ–МИ беше да седне и да напише писмо до НИСКИ 167, което МИрко щеше да му предаде лично на следващия ден. Писа, къса, писа, къса, накрая само писа… и така три часа.

Планът тръгна…

Много е напрегнато, нали?

*****

Не сте ли забелязали, че когато чакате нещо хубаво, то идва бавно. А когато ви чака нещо неприятно, идва почти веднага. Например, ако си поръчате една бира Туборг, оригинал, запотена, зелена и т.н., чакате сумата и време. А когато келнерът НАЙ-ПОСЛЕ ви я донесе, тя свършва почти веднага…

Точно по тази логика, МИлай вече е в Кървавочервената Идиотска Шхуна, в салууна на Идиот 167, от към светлата страна и се прави на смел…

-Е, и? – попита Идиот 167.

-Всичко е наред, сър!

-Не обиждай! Сър си ти! Предаде ли искането ми?

Да, Ваше Идиотско Съвършенство – коригира обръщението си МИлай. – Предадох всичко, дума по дума.

-Е, и? – повтори въпроса си НИСКИ 167. – Да викам ли оня с клещите и триона? – и очите му кръвясаха.

– О, не, Ваше Идиотско Величество! Съобщението ми беше посрещнато с едноседмична подобаваща радост и празнуване, въпреки, че Кралица МИ–МИ беше се разболяла от опасната болест Рино-плекситикус профундис пекториадис екваториалис .  Вчера Кралица МИ–МИ, току що оздравяла, седна и собственоръчно написа това писмо до Вас, като ме натовари с високата отговорност да Ви го предам лично!

И МИлай извади затворен плик с кралския герб, запечатан, както всяка официално изходяща кореспонденция,  с червен восък и печата на Кралството МИ.

НИСКИ 167 взе писмото, строши печата, разкъса плика и зачете. Докато четеше лицето му се изкривяваше в зъбата усмивка, а очите му кръвясваха все повече и повече… докато станаха абсолютно червени.

Напълно червените очи у полуидиоти и идиоти са признак на пълно идиотско задоволство!

-Приемам! – каза НИСКИ 167. – След два дни, малко преди обяд, ще бъдем там! Върнете го обратно! – заповяда той

*****

После и МИлай се върна на лодката при МИк и МИрко.  Върнаха го с една джалка, защото  джулките бяха заети.

*****

Малко ни е тъжно, защото тази приказка отива към края си!

Много ни е хубаво, защото ще започнем следващата…

*****

После ДЕНЯТ настъпи!

Кралица МИ-МИ стана рано, пъхна се под душа, облече си искрящо бельо, много секси морски костюм с панталонки и блузка откриващи повече, отколкото скриващи, после слезна до пристана, където я чакаше лодката, познахте, с МИкМИлай и МИрко на борда, слънцето току се показваше от източния ( ако този океан имаше изобщо източен) хоризонт, духаше слаб ветрец, две хвърчащи риби я целунаха в полет, и лодката потегли към открито море. После Слънцето се покатери по небосклона, набра мощ, започна да пече, стана около десет и всички започнаха да се оглеждат. Имаха среща. Не всички, имаше среща Кралица МИ-МИ.  После от към слънчевата страна видяха две лодки. Едната с двама полуидиоти, другата теглена от тях. Празна. Не съвсем, в нея беше Негово Императорско Съвършенство Кръгъл Идиот  167-ми. Който, между другото, да ви открехна, беше висок точно 156.3 сантиметра и в седнало порожение вътре в лодка, трудно се забелязваше. Срещнаха се. С помощта на МИкМИлай и двамата полуидиоти, Кралица МИ-МИ се прехвърли в лодката на НИСКИ 167. После две от трите лодки поеха в противоположни посоки и не след много време  третата с един Кръгъл Идиот и Кралица МИ-МИ в нея остана сама и единствена насред океана. Ние гледаме отдалеч и все повече се отдалечаваме… Минаваме хоризонта. Вече не виждаме третата лодка. Вече нищо не виждаме!

И не ни и трябва!

Какво не видяхме?

Каквото не трябва да видим!

Какво не чухме?

Каквото не трябва да чуем!

Всички приказки (ерго, както и семейният живот) завършват добре, само ако не знаем всички подробности!

Дано това, което не видяхме и не чухме да не е това, което всички си мислим…

*****

Сега се сещам, че вие изобщо не знаете какво пишеше в писмото на Кралица МИ–МИ до НИСКИ 167. Не искам да ви държа извън събитията, затова го свеждам до вниманието ви. Ето го:

„ Ваше Кръгло Идиотско Свръхсъвършенство,

Пиша Ви аз, Кралица МИ–МИ. С благодарност приемам предложението Ви за брак с Ваше Императорско Съвършенство Кръгъл Идиот 167, и го смятам за висока чест. Ще бъда готова на уречената дата да се срещна с Вас, и нямам търпение да зачена Идиотонаследник от мъжки пол. И тъй като времето до неговото появяване на бял свят е твърде кратко, почти в рамките на технологичния минимум, предлагам да се срещнем на средата между Кралството МИ и ГООВНО. Да разполагме с три лодки, с  две от които всички придружаващи Ни лица и полуидиоти да се  върнат обратно от където са дошли, а ние двамата, оставайки сами в океана в третата лодка, да пристъпим незабавно към изпълнението на неотложната задача!

 Ваша Кралица МИ–МИ“

(Личен подпис и личен кралски печат. Дата и изходящ номер от деловодството.)

Неустоимо, като всяко неприлично предложение, нали?

*****

Вметка 5.

Разправят, аз не съм видял, че когато двете отдалечаващи се лодки изчезнали зад хоризонта, кожата на ИДИОТ 167 изведнъж започнала да позеленява, да се напуква, по гърба му да се появяват струпилища от излишна кожа, като гребен, разправят, че Идиот 167 започнал да се превръща в зелен крокодил, разправят, че изведнъж над лодката извило мъничко торнадце, в което познавачите припознават Добрия Магьосник, разправят, че торнадцето леко подхванало крокоидиота, повдигнало го над лодката без дори да докосне Кралица МИ-МИ, издигнало го нагоре, още нагоре, още нагоре, докато станало като точка в небето, разтравят, че после внезапно го пуснало и крокочудовището пльоснало в океана и потънало към дъното, разправят, че на самото дъно го чакал огромен октопод с дванайсет метрови пипала… разправят какво ли не, но аз не съм видял, разправят, че в същото време от океана, някъде от към един неоткриваем остров, изведнъж като изстреляно от руска ядрена подводница, се измъкнало нещо като ракета с образа на Зелен Крокодил, после в полета си той придобивал много топли човешки черти и като такъв човек се приземил… по-скоро торнадцето го обгърнало меко и меко го прилодкило до Кралица МИ-МИ, Разправят, че той ѝ целунал ръка! Разправят, че бившият Зелен крокодил  върнал лодката на брега, където един човек със затворени очи ваел парче глина и създавал Култура, но изобщо не му пукало за това, разправят…

Разправят какво ли не, много неща разправят, не мога да твърдя нищо! Ние с клюки не се занимаваме.

Но знаем от сигурен източник  на име МИранда, че падащото във  и излитащото от океана не са се срещнали нито за миг, както си е според Договора от преди 3360 години…

Край на вметката.

*****

Това обаче, което знаем с абсолютна сигурност е, че след приблизително девет месеца Кралица МИ-МИ родила две момченца близнаци и нито едно от тях не било Зелен Крокодил!

*****

И още нещо пропуснато от тайното съвещание на неоткриваемия алхимичен остров:

…- И втория – да ги разменим!  – ето това каза тогава МИранда.!

Зеленият Крокодил да приеме образа, но не и нрава на брат си. И този казус не се третира в Документа и ние сме свободни да го изпълним.  Поредният Идиот да приеме образа на Крокодила, но не и добрият му нрав, а от тук нататък, Океанът и Добрият Магьосник ще се погрижат за останалото… Но това може да стане само, ако двамата братя  останат разделени един от друг… без никакви болшинства от полуидиоти, без Червени Идиотски Шхуни, Аврори, джулки, джалки, джелки и джилки, просто двамата разделени и Кралица МИ-МИ като свързващо звено между тях… И, запомнете, в никакъв случай НИСКИ 167 не бива да умре… Нито да се срещне в реално време със Зеления Крокодил…но това не е ваша грижа.

В момента Зеленият крокодил обитава един от Неоткриваемите острови, които, както знаете са на отчет при Добрия Магьосник, и е на разположение за евентуална размяна. Той е добронамерен, яде само океанските боклуци захвърлени от хората, предпочита празни кутийки от бира, швепс, кока кола, вегетарианец е и може да говори, макар и леко гъгниво, поради проблеми с третата, втората, първата и нулевата си сливици.

Затова Добрият Магьосник предлага следния план:…“

…

Видяхте изпълнението му.

*****

Бившият Зелен крокодил, който досущ приличал на НИСКИ 167 и никой не подозирал подмяната,  отменил  състоянието на обходна агресия и всички джулки, джалки, джелки и джилки се прибрали в пристанищата, разоръжени и преоборудвани като рибарски лодки.  Секвестирал всички дестилационни апарати, с което чамовите табуретки се превърнали в най-обикновени чамови табуретки, каквито в същност винаги са си били. Забранил производството и употребата на полуидиотския еликсир иди-одка. Въвел задължително образование, и променил хода на островната история от праволинейна в циклична. Върнал древното име Големият остров на големия остров. С императорски указ преустановил съществуването на династията НИСКИ и променил името си на  Император ГО–ГО ПЪР-ви. Открил посолство на Кралството МИ на ГО, и свое посолство в Кралството МИ. Изпратил всички полуидиоти да сеят това, от което имат нужда, а не това, което им каже той. Закрил „ДУСИ-ВАКИ ПИГ-ПЪР-ви“  ЕООД.  Той знаел, че пълни полуидиоти много трудно и бавно се връщат към нормалността. Нужни са столетия труд и промяна, нужно е да се сменят няколко поколения, живеещи в условия на увеличаваща се нормалност, нужно е самите полуидиоти да разберат, че са такива, и да поискат сами да станат нормални хора, нужна е сила, вяра, много неща са нужни, но този път човечеството го върви откакто съществува…

В този смисъл помолил Кралица МИ–МИ да го запознае с някое здраво и нормално девойче от Кралството МИ, което,  ако го хареса, би било съгласно да сподели живота му на Големия Остров. Кралица МИ–МИ го запознала със съученичката си от седми до единадесети клас Гòриа, и те взели, че се  влюбили един в друг. Оженили се, и им се родило здраво и напълно нормално момиченце, което кръстили Принцеса ГО–МИ – на името на Големия Остров, на майка си, вече носеща името ГÒриа  и на кръстницата на малката принцеса  – Кралица МИ–МИ.

С което нормалните на ГО станали трима, с тенденция към увеличаване…

*****

Що се отнася до Договора от преди 3360 години между Злия магьосник и ДУСИ-ВАКИ-ПИГ ПЪР-ви, раждането на малкото момиченце го направило вече невалиден, а в душата на Император ГО–ГО ПЪР-ви не се прехвърлил никакъв зъл дух, Зеленият Крокодил изпълнил успешно мисията,  заради която се самопояви още в началото на тази приказка и от него бъдещето на ГО няма никаква нужда… поне така изглежда. Не така стои въпросът с огромната нужда на Големият Остров да бъде управляван от добър, спокоен, високообразован владетел, като Император ГО-ГО ПЪР-ви!

*****

Що се отнася до нашите герои, ето какво знаем със сигурност:

МИклухо МИклай, както се досещате, се върнаха на острова на човеко-ядите, при това  предсрочно – веднага след сватбата на Кралица МИ и ДАрко.  Там се отдадоха заедно и поеденично на младите канибалки. Вече се къпят в канибалската баня почти всеки ден Доведоха и МИрко. Канибалки имаше в изобилие. МИрко беше избран за фаворит от повече от две от тях, които му предадоха богатия си канибалски опит в изяждане на мъж, мъже, жена, жени, и други канибалски номера. МИкМИлай повече не мръднаха от острова… Все пак те бяха безсмъртни, а млади канибалки току що навършили пълнолетие се появяваха всеки ден…

*****

Обогатен, МИрко се завърна по същия начин по който дойде там, откъдето дойде. Беше притеснен от дългото си отсъствие. Дори веднъж плахо попита майка си и баща си – не му ли се сърдят за това, че е изчезнал така внезапно, но те учудени го попитаха – какво изчезване?  Бил си е в къщи с тях, не разбирали за какво им говори. От което МИрко изведнъж разбра, че също не е сам, а е близнак на себе си! И нетърпеливо зачака да стане отново на осемнадесет години, за да се заеме с две неща  –  единият от него да напише тази книга, а другият да разпространява челния канибалски опит в началото само из квартала. Все още не си говори в множествено число…

*****

Кралският Алхимик създаде Фурма-Одка и Лешник-Одка, но с елексира за нормалност все още не се е справил. Затова и тази година не видя Коста Брава…

*****

Принцеса МИ и МИтрофан обитават собствения си неоткриваем остров, на който МИтрофан скубе рибата като праз, а Принцеса МИ всеки ден отново се влюбва в него.

*****

Духът на старият крал МИхаил III се върна в отвъдното и зае мястото си до Богиня МИлосърдие.

*****

Кралица МИ-МИ и ДАрко, както разбрахте, направиха кралска сватба, три дена ядоха пиха и се веселиха, и ние бяхме там, щото какъв Автор ще сме, ако не ни поканят, по мустаците ни тече, по брадата ни тече, в устата ни не влезе. Когато близнаците им принц  МИхаил  и принц МИтрофан  станаха на по седем години, на тях им омръзна да са кралица и нейния съпруг по следните причини – ДАрко нямаше никакво, ама никакво влечение към властването, него си го теглеше глината, грънчарското колело и определено беше нещастен от високото си социално положение в Кралството МИ, а от друга страна Кралица МИ-МИ, явно метнала се изцяло на майка си, виждаше нещастието на ДАрко и страдаше заедно с него, защото всеки ден се влюбваше в него. Затова си спомниха за полезния опит, останал им от Принцеса МИ и МИтрофан, както и от взаимното им щастие след тяхното изчезване, затова се обърнаха към Добрия Магьосник да им помогне с изчезването.  Преди това го помолиха да се грижи за близнаците им, докато  порастнат и започнат да се взират в душите си, за да търсят там своето безсмъртие. Добрият Магьосник се усмихна с разбиране и разбира се обеща. Изчезването в тази кралска фамилия се превърна в традиция. Една нощ изчезнаха като петдесет евро в ръката на ром…

*****

Близнаците принц МИхаил   и принц  МИтрофан порастнаха , на седмата им годишнина внезапно изчезнаха майка им и баща им, но те не се притесниха много. Имаха добри кралски съветници и самият Добър Магьосник, приличаха си като две капки вода, и рано или късно единият от тях щеше да стане Крал! А може би и двамата! Нали не сте забравили, че баща им ДАрко е от Големия остров? Ако реши, че това е за доброто на жителите му, какво му пречи на Добрия магьосник да подшушне на Император ГО-ГО ПЪР-ви да посочи единият от близнаците за бъдещ Император на Големия остров? А и там расте и една Принцеса ГО–МИ, ама Принцеса ви казвам!

Но кой  от двамата къде ще е – това не ни засяга. И без това няма да можем да ги разпознаем… Нищо чудно да започнат да се менкат! Близнаците често го правели, съм чувал…

*****

А Авторът сложи името си на книгата и зачака възхищение, аплаузи, интервюта, слава, пари, продуценти, режисьори, холивути, сещате се как е…

*****

 

 

 

МИ, ТОВА Е ТО!

*****

КРАЙ

 

 

[1] – върже, избяга, скрие, тангира по допирателната…

[2] Според Дъглас Адамс,  автор на „Пътеводител на галактическия стопаджия“, хавлията (пешкирчето), е навярно най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава. „…На първо място тя е много ценна в чисто практическо отношение – можеш да се загърнеш с нея, за да се топлиш, докато подскачаш по мразовитите луни на Джаглан Бета; можеш да легнеш върху нея на плажа, покрит с жарък мраморен пясък, и да дишаш опияняващия морски въздух на Сантрагинус V; можеш да подремнеш под нея и под звездите, огряващи с яркочервените си лъчи пустинния свят на Кактафун; би могъл да я опънеш като платно на минисал по ленивите тежки води на реката Мот; намокрена, ще ти послужи и в ръкопашен бой; можеш да си завиеш главата с нея, за да не дишаш отровните изпарения или за да не срещнеш погледа на кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал (едно невероятно глупаво животно, което си мисли, че ако ти не го виждаш и то не може да те види – но макар и тъпо като галош, то е много, много кръвожадно); ако изпаднеш в беда, можеш да я размахаш над главата си в знак, че се нуждаеш от помощ, и, разбира се, можеш да се избършеш с нея, ако все още ти се струва достатъчно чиста…“. Но Мирко май все още не е наясно с това. И до края на приказката така и няма да го разбере…

Comments are closed