Белчо Дончев

 

 

 

БЕЛстихДЕПО

ВТОРА ЧАСТ

2012 – 2017

 

 

  

БЕЛсамИЗДАТ

2022

*****

 

 

 

ТОВА, КОЕТО ПРОДЪЛЖАВА ВЪВ ВТОРА ЧАСТ, Е СЪЩОТО КАТО ВЪВ ПЪРВА, ОБАЧЕ Е ВТОРА. САМО ГОДИНИТЕ СА СЛЕДВАЩИТЕ ШЕСТ – ОТ 2012-та, ДО 2017-та.

 

 

 

НАД ВСЯКО СТИХОТВОРЕНИЕ ИМА ТРИ  ЧИСЛА, РАЗДЕЛЕНИ С ТОЧКИ. ПЪРВОТО ЧИСЛО Е АБСОЛЮТЕН ПОРЕДЕН НОМЕР. ВТОРОТО Е ГОДИНАТА, В КОЯТО Е НАПИСАНО. ТРЕТОТО ЧИСЛО Е ПОРЕДЕН НОМЕР ЗА СЪОТВЕТНАТА ГОДИНА

напр.182.2013.16 означава :  182-ро по ред, написано през 2013-та година, 16-то поред за 2013-та година.

На любопитните, стигнали до тук – приятно четене!

 

 

 

2012

 

 

 

 175.2012.1

ДЯКОНЕ!

На всеки деветнайсти февруари
ти вглеждаш се във моите очи.
Спокойният ти поглед ме изгаря.
Не казваш нищо.
Гледаш и мълчиш.
Над мен небето е съвсем такова,
каквото е било над теб тогава.
Не грачи гарван.
Тихо.
Нито слово.
За теб навеки.

А над мен –небето.
Липсата на гарван,. и на слово,
На смисъл.
И на мисъл.
На идея…

А ти нали увисна зарад нея?..
За Чистата и Святата?
Смалявам се пред погледа ти. Искам
да съм роден далеч от тук,
в Корея,
да плача за убиеца си искрено,
аз просто искам да не проумея
това „Народе????“,
Дяконе,
защото,
ако го разбера,
ще полудея!

17.02.2012

 

 

176.2012.2            

ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ У ДОМА!
На Марти!

Родих се не по своя воля,
и не там,
и даже – не тогава,
а когато,
на чуждо място,
в някаква държава,
душата ми със първите си крачки
прохождаща сред чуждата тъма,
проглеждаща с едното си оченце,
ми каза ясно:
„Искам у дома!“

Край мене всичко бе невероятно!
Ту жежко лято, ту съвсем обратно,
ту мъка,
ту сълзи,
ту смях щастлив,
бях жив,
случайно в тази суматоха,
но някъде, дълбоко,
над ума,
от времето преди да се родя,
далечна мисъл,
ровеща във нищото
ми казваше, животът ми разнищвайки:
„Ти искаш у дома!“

А бях сред хората, които ме обичаха,
и бях сред хората, които аз обичах!
Те , влюбени във мен, към мене тичаха,
аз, влюбен в тях, към тях все тичах, тичах…
ала Съдбата –
щедра
и добра,
Припомни ми –

„Ти искаш у дома!
Не тичай!
Тичането
обърква крайното засичане,
когато неосмисленото тичане
се смесва с хронометъра на времето,
отчитащ смисъла на всяка мисъл…
Ти просто искаш у дома! “

…

Е,
днес не съм при вас.
Това е ясно!
При вас е тясно!
Мисълта се дави
във собственото си несъстояло раждане!
Тя, мисълта , умира сам сама
сред пепелта на неуспели граждани,
и неуспелите поети като мен!

Не ме мислете!
Аз не съм умрял,
Живял ли съм, или не съм живял,
живял ли си, или не си живял,
това шега е само на ума,
не знам къде сте вие,
и не знам –
каква е тази тъжна пустота…
Но аз съм си отново у дома!

22.02.2012

 

 

 

177.2012.3

ОПЪЛЧЕНКИТЕ НА МОЧА!
По действителен случай!

Нека махнат вече срама от челото,
синята надежда, вярата в доброто,
нека спомен красен от дни на възход
да гръмне кат пушка, нека им е гот,
нека да ги хвали историята, века,
нека да е славно името им, нека,
Бузлуджата стара, нов Димитровград
в бъдещето техно фърлят своя мрак;
Нека да ги сочат конгресни възхвали,
гръмнати архари, гоцеви медали
на врата им нека е хомота стар,
това робство ново нека им е дар!
Нека! Но ний знаем – в бъдещето славно
смърди нещо старо, от съвсем недавно,
що гордо разтупва червени гърди
и в тях чувстват силни, големи плоди;
защото там, в София, спроти Ректората
и ония двата чорбаджийски брата
издига се техний чутен монумент,
покрит с сиви плочи споени с цимент
на неясен подвиг паметник огромен;
Комунистът има само един спомен,
има едно име, с което живей
и в негова исторья кат победа грей,
едно име кратко, кърваво, безлично,
жестоко, лъжливо, тъпо, безгранично,
що отговор дава къде е срамът,
и на всяка правда строшава зъбът.

О, МОЧА!

Три дни как млади комсомолки,
облечени в мини
Шпагина бранят
от който там мине.
Трепетно очакват и следващий път,
пристъпи желани, червената плът,
гъсти орди сини по стълбата крива
тела да я стелят, кръв да я залива.
Да посеят бури! Да пожънат мрак!
Лумпен син безумний да ги сочи пак,
Някой да извика – „ Вижте там, девици!“
И сини да тръгнат като некой бици,
и „Костов!“ гръмовно въздух да разпаря.
А те да отвърнат – „Бийте се, другари!“
И в ръце с парцали, ацетон и кърпи ,
всяка иска само тя да бъде първа,
гушкат и прегръщат, без сигнал, без ред,
всяка гледа само да бъде напред
и гърди си голи на показ да изложи,
и един син повеч морен да положи.
Пушкала не екнат. Турци не ревът,
сички им налитат, никои не мрат; –
Идат като тигри, сините пройдофки
и хич не се връщат; българки – московки,
макар комсомолки, по тоз монумент,
чувствайки се негов краен елемент,
не сещат ни жега, ни време, ни труд.
Щурмът е мъжествен, отпорът чуть-чуть.
Три дни веч се дават, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и други комсомолки не фърчат на там.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без срам –
кат шъпа рускини на българский плаж.
Талазите идат; спосибо, йощ …дваж…!
Поредният напън вече е настал.
Тогава Станишев, техний генерал,
ревна гороломно: „Млади комсомолки,
венчайте МОЧА с лаврови венци!
На вашата сила гоце повери
вас, и мен, и МОЧА, и себе дори!“
При тез думи силни девиците чистки
дигнаха плаката – „Щот сме соц`ялистки!“ –
бесни и шумещи! О, геройски час!
Секи си намира комсомолка тогаз,
Мераци не липсват, волите не траят,
ципът се пречупва – гащите остаят
и тъжната радост до крак да се дадат
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една такваз юнашка и с друга победа.
„Русията цяла сега нази гледа,
тоя МОЧ висок е: тя ще ни прозре,
ако би бегали: да се дадем по-добре!“
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всеки парцал меч е, ацетонът – бомба,
Всеки пешкир – вяра, всяка душа – плам.
Кърпи и пешкири изчезнаха там.
„Грабвай ацетона!“ – някой си изкряска
и шише-джам ацетонови фръкнаха завчаска
над херои железни, боядисани в мрак,
свалят им боята, стават сиви пак!
И живите тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият червени и умрели,
и въздуха цепят с циркаджийски вик.
Боят се обръща в майтап на ачик,
комсомолките наши като гърди твърди
боята посрещат с оголени гърди
и фърлят се с песни в шарената сеч,
като виждат харно, че такова веч…
Но вълни по-нови от орди соколски
гълтат, потопяват орляк комсомолски…
Йоще миг – ще падне заветният МОЧ.
Изведнъж Шаренкова пристигна в задоч.

. . .

И днес йощ край МОЧА, щом митинг зафаща,
спомня тоз ден смешен, шуми и препраща
историята проста като някой виц
от левичар – на комсомолка,
и от тъпанар на комуниц!

07.03.2012

 

 

 

178.2012.4

ВЕЧНОСТ

Очилата ми се въртят.
Между двата ми пръста.
На дясната ръка.
Аз ги въртя.
Лявата ръка е пред очите ми
търсейки слепоочията.
Очите са ми затворени.
Очите ми няма накъде да гледат.
Лявата ми ръка ги е закрила
търсейки ужким слепоочията.
Дясната ми ръка върти очилата,
без които не виждам.
Между двата си пръста.
Липсва ми трета ръка.
Оставям очилата си,
без които не виждам
да се въртят сами.
И без това няма накъде да гледам.
Отпивам си бавно от бирата.
С дясната ръка.
Или там с която…
Не бързам за никъде.
Не бързам.
Чака ме вечност!

14.04.2012

 

 

 

179.2012.5

СМЕ ГЛУПАВИ!

Ако някой във този момент
ми нашепне,
че още съм жив,
ще го целуна!
Човекът е жив,
когато някой му го шепне!
Тихичко,
може би дори
не с устни,
а с очи,
с очи също може да се шепне,
може би не с очи,
а с длани,
с длани се шепне страхотно,
може би не с длани,
а със сърцето си…

Толкова много възможности имаме
да прошепнем на някого, че го обичаме!
И толкова рядко го правим!
Сме глупави!

21.06.2012

 

 

 

180.2012.6

ЖИВОТ

Знам!
Всичко мое е там.
между първата дата,
и последната дата,
а между тях,
са  нещата,
които аз,
като всеки човек
съм оставил,
забравил,
захвърлил,
намерил,
ненамерил,
дори – непотърсил…

Но метрономът,
преместващ стрелката
от първата дата-
към последната дата,
ги записва във Времето,
като факт!
Като акт!

А верблюдът, записващ
същността на нещата
между първата дата
и последната дата
свършваща с „до“
и започваща с „от“,
е самият Живот!

Не е ли гот?

08.10.2012

 

 

2013

 

 

181.2013.1

СЪМ ВИНОВЕН!

Писах, писах, чак ми писна
да съм тъй писмовен,
да се правя на невинен,
но да съм виновен.

Да се правя на арбитър
в Разум и Неволя,
да съм глупав, да съм хитър,
тайно да се моля…

Да се правя, че разбирам
щастие и мъка.
Да създавам, да намирам –
и да знам разлъка.

Търсех нещо си… И писах!
Много писах! Стига!!!…
Мислех, че ще се открия…
Не написах Книга.

Онемях! Разбрах, че пиша,
мисля, казвам, пея,
не защото зная всичко…
Жив съм и живея!

И защото – мисля, гледам,
виждам, после псувам,
пиша, радвам се, и даже,
май че съществувам!

Съм, приятели, писмовен.
Няма да се крия!
Много, много съм виновен,
че хабя хартия…

22.03. 2013

 

 

 

182.2013.2

ПОРЕДЕН ДЕН

Денят започна като за последно.
Пореден ден.
Привидно непрогледен.
А бе денят, във който се родих,
прогледнах,
и тръгнах със отворени очи.
Видях простаци,
себе си понесли
към дъното на своята утроба.
Видях глупаци!
Подскачащи на място!
От раждането – и направо в гроба!
Видях как Слънцето изгрява –
Като за последно –
то винаги така изгрява.
Показва ни зад хребета
Надежда някаква,
и скрива се зад хоризонта с нея.

Това е моят ден пореден.
Личен!
От първата до сетната минута.
Навярно съм повреден.
Но обичам
това, в което моят ден единствен
ме набута!

05.06.2013

 

 

 

 

183.2013.3

ПЕСНИЧКА НА ДЕЦАТА НА ПРОТЕСТА

– Със прахосмукачка чисти мама.
Ето че боклуци вече няма.
Ех, как искам мама да изчисти
и България от всички комунисти!

…

Ох, на тати сладкото юначе!
Хубаво го пееш ти, обаче,
чуй сега какво ще каже тати:
Не с прахосмукачки. С автомати!

06.07.2013-10.07.2019

 

 

 

184.2013.4

Ми е тъпо!
И глухо!
Онемяха отдавна фанфарите!
Ми е тъпо!
И кухо!
Точно както го искат Другарите!

Ми е чуждо!
Продадено!
Ми е като на жена във критическа…
Ми е като в страна…
безнадеждна!
Сиреч – комунистическа!

Ми е някак си странно,
че съм жив
в тази смрад
безпросветна…
Ми е някак си гордо,
че съм просто орисан
да светна!

Кой е живял –
е разбрал!
Нямам време да чакам простаците!
Аз съм жив
и живял!
И оставям по пътя си знаците…

Ми е тъпо.
И глухо!
Ми е както го искат простаците!
Но съм жив!
Много жив!
Просто,
моля ви,
следвайте знаците…

10.09.2013

 

 

 

185.2013.5

ВСИЧКО Е ДО КУРАЖА

Вървял един човек
Отникъде за никъде,
Не знаел откъде,
не знаел за къде,
но знаел – Бил човек…
И крачел.
Век след век…
***
Вървял един човек.
От някъде за някъде.
Уж знаел откъде,
уж знаел за къде,
Не знаел в кой е век…
Но крачел.
Бил човек…
***
Вървял един човек
В незнам в какъв си век…
***
В този нищо не значещ
късен, есенен ден,
аз вървя, еднозначен,
влюбен и уморен,
не по горска пътека,
не от Бог озарен…
Просто крача полека
в моя ден, изумен,
че съм пълен със огън,
с обич, с думи, с надежда,
с Вяра, даже с идеи
и донякъде – с мен…
Май че всичко се свежда
накъде съм поел,
дали имам куража
да съм дал, вместо взел…
Май съм длъжен да кажа-
Всичко е до куража!
31.10.2013

 

 

 

186.2013.6

ПРОДЪЛЖАВАМ!

Понеже де факто съм мъж,
и съвсем неформално
през живота си крача,
знам, позволено ми е
поне веднъж на няколко свои живота
да плача.
Не съм виждал баща си
със сълзи във очите си.
Не бих искал синът ми
да плаче над дните си.
Тоест, оставам аз да заплача…
Но не мога!

Нямам глас да оплаквам,
кълна и проклинам дните си,
да ги отричам!
Та аз ги обичам!
С всичката мъка
и болка във тях –
за мен няма сълзи!
Има обич и смях,
има допир и нежност…
има нещо, което
остава в сърцето ми –
и битието
и небитието!

Има нещо,
което не ми дава да плача!
И на мен ми е гот!
Затова – не сега!
В някой бъдещ живот…
някой следващ човек,
който пак ще съм аз…
той, Животът ,
не знае почивка

Апропо, продължавам!
С усмивка!
13.11.2013

 

 

 

187.2013.7

ЗАПАЛВАМ СВЕЩ…

От както съм роден,
Животът във врата ми диша!
Не съм предубеден към него.
Следвам го.
И пиша!

Харесвам го!
И влюбен съм във всичко
животоопределящо!
Разделящо
минутите на минали и бъдещи…
дори на днешни!

Минутите на Времето са грешни,
защото са запълнени със нас!
Със мен!
Със теб!
Дори със всички Вас!

А той, Животът, във врата ми диша!
Аз пиша!
Пиша, пиша, пиша…
Потъват думите ми точно там,
в безкрая, на безкрая,
очакващ ме на следващата пряка…

А там ни чака…
Да,
и там ни чака…
на нашето безсмислие човешко
мрака…

Не искам,
И не смея
това във вашите души
да го посея!

Запалвам свещ…
И се заглеждам в нея…

23.11.2013

 

 

 

188.2013.8

ПЛАТЕНА ЛЮБОВ!

Нас измама ни свързва,
нас измама дели!
Малко е мафиотска
тази връзка, нали?
Аз от тука посмигвам
ти отсреща мижиш,
и не мога да крия –
към Русия търчиш…

Ти отсреща насмигваш –
аз не мога така –
да не виждам парите
скрити в твойта ръка!
А парите са много,
а и аз съм готов
за такава платена
православна любов!

Ти ще дойдеш тук, аз зная,
нещо в мен пари брои!
Най-големите мангизи
са в което предстои!
Ти ще дойдеш тук, аз зная,
с атом, нефт, или със газ!
Най-голямото предателство
е от двама – ти и аз!

Ти, ти , ти!
Ти, ти, ти!
Ти, ти, ти!

Платена любов!

26.12.2013

 

 

 

2014

 

 

 

189.2014.1

По признак някакъв,
незнаен,
мен обявяват ме
за краен.
Но ако среден аз
бях бил,
бих доста хора уважил!

12.01.2014

 

 

 

190.2014.2

ПРИМИРЕНИЕ…

Живея в режим на спомени.
Понеже нямам бъдеще.
Отнеха ми Бога.
И Дявола ми отнеха.
Отнеха ми да съм си същия!
И вече съм само такова,
каквото ме искат!
Никакво друго.
Далеч от Насъщния!
В мен вътре празно е!
В мен вътре кухо е!
В мен вътре всичко друго е,
но не и аз самия!
Къде да се скрия?
От себе си!
Не от Тия…

А Господ отгоре ни гледа.
Навярно се чуди на цялата
тази страхотна
и страховита победа
на посредствените
над висшите духом…

Да, мен вече ме няма.
И тебе те няма, приятелю.
Няма писатели,
няма читатели,
Няма стих,
няма рима…
Мисъл,
Надежда,
Идея…
И Нея я няма!
И Нея…

Но Него го има, приятелю,
Него го има…

28.01.2014

 

 

 

191.2014.3

КЛОШАР       

Всяка нощ се лашкам
като клошар
от кофа до кофа,
пълни с боклук –
боклук твърд,
газообразен
и течен.

Клошарът,
не сменя своите възгледи,
не сменя своите кофи с боклук,
не може да каже:
„Аз съм до тук!“,
защото клошарите може и да се сменят,
Но боклукът – не!
Боклукът е вечен!

Затова между строфите
съм при кофите…
Някои живеят
от на властта си с дослука,
спокойно, без страст!
Аз – със боклука,
съпътстващ
всяка власт!

29.01.2014

 

 

 

192.2014.4

ВОЛГИН

„Волга, Волга, мать родная,
Волга, русская река…“
Волгин, Волгин, блядь сухая,
как ли да ти го река?

Волгин, купен, кух и празен,
влюбен тъпо в княжня Русь
ближеш задника и мазен
Гордо, без да те е гнус!

И не се усещаш дребен –
част от този мощен гъз,
сам на себе си потребен,
дребна, „прогресивна“ гнъс!

Плувай в свойта „мать родная“,
Шереметево те ждьот!
Но и там ще бъдеш, зная,
пълен идиот!

23.02.2014

 

 

 

 

193.2014.5

КАЗВАТ…

Казват,
че когато душата олекнала
и приклекнала
до горящата свещ
в оня,
вечно празния ъгъл,
и когато душата целуне
вече ненужното
твърде тежкото си бивше тяло за сбогом…
и потегли натам,
към човешкото вечно прозрение,
за което е всъщност родена,
всеки ,
отчайващо сам –
вече чужд елемент на пейзажа,
разбира,
дали е бил прав,
или се е лъгал…

След което
човекът
де юре
умира…
Казват…

Аз все още не знам…
Но когато разбера,
ще ви кажа!

15.02.2014

 

 

 

 

194.2014.6

КОМУНОИД!

Изчаквам всички да заспят!
Съм гаден и потаен!
Две бири кротко ми редят
свят, в който съм безкраен!

Очалгаросан, крайно тъп,
безсмислен и последен,
ни драг, ни мил, дори не скъп,
обран, излъган, беден…
Но ляв!

Но вечно прав!
Затичан
към смърт общочовешка…
олигофрен…
Човекът в мен
е поправима грешка…

16.02.2014

 

 

 

195.2014.7

ЕХ, ЖИВОТЕ, ТВЪРДЕ КРАТЪК…

Ма как сакам
покрай нази
да е некак никак!
Ни Радан да ни полази,
ни наративикак!

Хич неща го туй – Ре Бе-то,
щото не е чалга.
щот кат чуя умна мисла,
фаща ма невралга!

Искам Никито, Бареко –
тоз, от бебецето!
Искам да съм там, където
сказва и ЦеЦе-то.

Искам песнички да пея
за Сергий – Сергея,
искам гоце с абевето
да промушат змея…

Искам Бойко!
Да ме води
по мегамистрали…
ний, край него, голи води,
влюбени… не яли!

Искам цялата държава
да върви нататък,
дето Някой Нещо дава…
Ех, Животе, кратък!

Всеки иска да те вземе,
а и аз те давам.
Май, че трябва да ми дреме…
Казват – продължавам!

Тя, държавата готова
да върви нататкък,
води я Митьо Пищова…
Ех, Животе, кратък!

Ех, животе, твърде кратък,
чакам те оттатък…
Че ми писна да те гледам
като на тепсия.

Кво да кажа?
Неам думи!
Просто орисия!

2014

 

 

 

 

196.2014.8

НЕ ОТЛАГАЙ!

Обичай,
каквото имаш за обичане!

Целувай,
каквото имаш за целуване!

Прегръщай,
каквото имаш за прегръщане!

Казвай,
каквото имаш за казване!

Псувай,
каквото имаш за псуване!

Събаряй,
каквото имаш за събаряне!

Пази,
каквото имаш за пазене!

Премълчавай,
каквото имаш за премълчаване!

Изграждай,
каквото имаш за изграждане!

Може и в друг порядък!
Но нито си първия,
нито си последния,
просто си поредния,
и това е от особена важност!

Не отлагай!
Утре ще бъдеш другаде…

26.07.2014

 

 

 

 

197.2014.9

НА БУЗЛУДЖА

На Бузлуджа – вятър и мъгла!
На Бузлуджа – студ!
На Бузлуджа – безуха игла.
На Бузлуджа – червен темерут!
На Бузлуджа – мафиот до мафиот!
На Бузлуджа – розова скръб!
На Бузлуджа – на Миков му е гот!
На Бузлуджа – ръб до ръб!
На Бузлуджа – мъка и печал!
На Бузлуджа – пълна тъпотия!
На Бузлуджа… просто ми е жал!

Благодаря ти, Господи,
че не съм от тия…

03.08.2014

 

 

 

198.2014.10

ЗАЩО ЛИ СТИСКАТ МИ ЧЕПИЦИТЕ?

Как стискат мене ме чепиците!
Вървя едвам – едвам.
Бе, също както политиците…
Що казвам го – не знам!

О, как си псувам аз чепиците!
С к`ви думи… просто грях!
Бе, също както политиците…
Защо ли пък и тях?

Ох, помощ, стискат ми чепиците!!!
… и в миг разбрах със срам –
чепиците и политиците
си ги избирам сам!

20.08.2014

 

 

 

 

199.2014.11

ЕДИН ВЪПРОС МЕ МЪЧИ…

България се гърчи в изнемога!
Канали!
Банки!
ДеПеСе-та!
Дрога!
            Културо, ех славянска ти културо!
Станишев в Брюксел си подрапва куро!

И сериали!
Турски сериали!
А в тях жените са недоразбрали,
мъжете вечно са недоебали,
Без да заплача
да ги гледам аз не мога!
Със турски сериали- няма дрога!
            Културо, ех славянска ти културо!
Станишев в Брюксел си подрапва куро!

На Бузлуджа
събират се
Другарсите!
Кой плаща?
Аз мисля, че това са олигарсите!
А олигарсите, са олигарси – знаем всички,
защото плащат с моите парички!
Културо, ех славянска ти културо!
Станишев в Брюксел си подрапва куро!
България се гърчи в изнемога!
По вените тече не кръв , а дрога!
С усмивка Моника прибира ни паричките –
и моите,
и твоите,
и всичките.
Доган,
прикрит там нейде из сараите
следи кои сме се разшавали,
ни жертвоприношава, както маите
единствено са жертвоприношавали!
Културо, ех славянска ти културо!
Станишев в Брюксел си подрапва куро!
Един въпрос ме мъчи в туй усойко!
Къде се крие бате ви Геройко???

28.08.2014

 

 

 

200.2014.12

А ВАСКО КРЪПКАТА ПЕЕ!

Ние, простите хорица,
живи, вярващи, чисти,
искаме да добутаме Животеца си
до Смъртта –
някак си истински,
някак си влюбени,
някак си дори наивни,
но без да сме комунисти…

Искаме само слънцето още да грее
и Васко Кръпката – да ни пее!
Комунистите изключват всичко по-горе!
Човек с комунисти не спори!

Ние, простите хорица,
не искаме царски палати,
не искаме излаз на първата линия,
не искаме да ни управляват мекерета,
нито България на три морета…
Не искаме банки, мангизи, музеи…
ние искаме да усещаме времето,
искаме да разберем бремето,
което ни клати…и вятърът, който ни вее…

Искаме само слънцето още да грее
и Васко Кръпката да ни пее!
Комунистите изключват всичко по-горе!
Човек с комунисти не спори!

Ние , простите хорица,
опъваме жили!
Ние сме единиците,
носещи този Живот на гърба си!
Бих казал, че това са и птиците,
които отлитат и после се връщат…
После житото зрее!

Времето ни отминава и се смее!
А Васко Кръпката пее ли пее…
Накрая, ще повторя, сори,
с комунисти не се спори!

30.08.2014

 

 

 

201.2014.13

ПОЗДРАВ КЪМ ПОЕТИТЕ…

И тъй като не сме от тез –
поемащи вината
със мезета,
Честит ни празник днес,
на тази дата,
на нас –
поетите – мезета
на комунетата
„поемащи“ вината!

_29.09.2014

 

 

 

202.2014.14

МЕЖДИННО

Животът се навърта
нормално – ден след ден,
бюллюк от комунета
и хора – като мен.

Какво да ви открехвам.
Отдавна съм роден.
Реките бяха бистри,
Балканът бе зелен.

Земята беше мека,
сеното бе трева,
нощта бе страшно лека,
денят – едва-едва…

Денят бе адски бавен
и пълен с часове,
обречен на Човека…
Защо ми се реве?

Ми остаря човекът.
И кара – ден за ден.
Земята пак е мека.
И меко чака мен.

03.10.2014

 

 

 

 

 

203.2014.15

НА КОСТИН БРОДСКАТА САМО ДИВА!

Мая, Мая, Майче, Майче,
мое костинбродско зайче,
зайче – байче кукурайче,
кукурайче-всичкознайче,
аз обича тебе май че!

Припев:
Как та искам на момента
даже вън от Парламента!
И да знайш, та чакам клет
на паветата отпред!

Сърцетупа ми сърцето –
прогресивно общо взето,
сърцетупа, щот е клето,
че е твоето превзето
от кого? – От БеСеПето,
да е три пъти проклето
ша го фрасна със павето!!!

Припев:
Как та искам на момента
даже вън от Парламента!
И да знайш, та чакам клет
със паве в ръка отпред!

Щото дал съм аз обет!
Ша съм личен твой поет
докат столицата клета
я оставя без павета!!!

Припев:
Как та искам на момента
даже вън от Парламента!
И да знайш, та чакам клет
с по паве в ръка отпред!

07.10.2014

 

 

 

 

204.2014.16

На Боко,
според мене,
му е до колене!

Но не, това,
си мислите което,
ами морето!

Левий – правий,
Левий – правий…
и се удавий…

Ето последната
мисъл
на Боко:

“ Ми то…
било
дълбоко…“

Бълбук, бълбук…
бълбук…
И до тук.

2014

 

 

 

205.2014.17

ОБИЧАМ ДА ПИША СТИХОВЕ ДОРИ ТОГАВА, КОГАТО НЕ МИ СЕ УДАВАТ!

Точката на кипене,
политическо и човешко,
е доста по-високо от мен –
извън границите на статистическата грешка!

Всичко, което ме докосва, е истинско!
Останалото го отминавам.
Познавам пияниците от квартала.
Трезвениците – не ги познавам.

Познавам надеждата в очите
на хората, които си отиват.
То е както със мечтите.
Робата на Живота ни е сива!

Робата е дрехата на робите.
Искам да ви светна.
Дрехата на свободните  е цветна!
И никога не е била роба!

Вървя си някак през времето,
вярвайте, не ми е лесно!
Усещате ли мъката и бремето?
Не е ли чудесно?

Вървя си някак си никак си,
и ми е адски приятно!
Братчета, викам си  всякак си –
Времето е необятно!

И никой не може да ми отнеме
мъничкото удоволствие човешко,
че съм част от моето време,
макар и като статистическа грешка!

29.10.2014

 

 

 

 206.2014.18

ДА ГОВОРИШ С ДЯДО МИ ДОНЧО

Цял живот се опитват
да ми вместят живота
между дядо ми,
който бе мъдър и стар
като вековен дъб –
и партийния секретар,
който бе вражалец,
крадец,
и някак
естествено тъп…

Ето, дядо ми,
който в момента е на другия бряг,
се усмихва мъдро
под юнашкия си мустак,
и ми шепне в ушенчето:
„- Хей, детенцето,
на този свят
само една истина
не е мнима:
Тебе те има,
щото и мене ме има!
За останалото, дядовото,
навярно си прав!
Бъди здрав!
А на тоз секретар,
макар, че съм стар
и де юре умрял,
му кажи,
че се е посрал!“…

 

А как да му обясня,
че Русия е решила,
да ни приложи технологията
на „меката сила“…
щото с „твърдата“ ни е „освободила“
чрез пълна окупация
и то не веднъж, а два раза –
останахме без нация
от руската зараза…

„ – Ще ти го кажа като на мъж –
само веднъж,
като човек на човека
и само на тебе:

Колкото е силата по-мека,
толкова по твърд ти требе!!!“

Е те тоя
ми е соя…

2014

 

 

 

207.2014.19

ТЕФТЕРЧЕТО

Днес случайно посетихме
старото тефтерче…
После дружно се напихме…
Вярно е аверче…

Всичко пази, всичко помни
като да е днеска…
Ех, тефтерче ти бездомно!
Сам си се натресках!

Исках нещо да напиша
във куплет и рима,
е – прочетох. Още дишам.
В теб – и мен ме има!

Външно – букви и хартия,
в никакво размерче,
пълно с моя подредия…
с две думи – тефтерче!

Цял живот  те коландрисвам
мило мое дребно…
Ту прочитам, ту пописвам…
Мен си ми потребно!

2014

 

 

 

 

208.2014.20

Вие куче, лае студ!
Сериалията – турска!
Новините – смърт, лобут…
а сабахлента – махмурска…

Малей, хич не ми е гот!
Всеки гледа просълзено…
Рождеството е Живот!
А Великденът – зелено…

Много лесно се редят
ей такива думи разни…
Късна есен…Всички спят…
Даже и съблазни…

Лае куче, вие студ!
Месец май – далеч!
Тоест – „Будь или не будь?…“
За това е реч…

25.11.2014

 

 

 

 

 

209.2014.21

ПАК

Искам нещо силно, кратко
като моя татко.

Искам нежно и без драма-
с длан, като на мама…

Пак да имам вуйчо, чичо,
леля, свако , стринка, …

Пак в мечтата бос да тичам,
без страх от настинка!

Пак да съм съвсем загубен
нейде из гората!

Пак да съм до дупка влюбен
в Нея, във Жената!

Пак да знам, че утре може
вече да ме няма…

О, благодаря ти Боже!
Пак ще съм при мама…

26.11.2014            

 

 

 

 

2015

 

 

 

210.2015.1

Велико е човешкото високомерие,
което от човещината бяга!
Човекът винаги е в нечие преддверие,
и слугинажът адски му приляга.

И мерзко е човешкото съгласие
да е разписано за разни идиоти,
да казва: „Те това си е! Така си е!“.
Като че има няколко животи!

Не ми е работа да давам диагноза.
не ми е работа да бъда Прокурор.
Животът е поезия и проза.
Но еднократно! И със много зор!

Животът е това, което дишаме,
което тъпчем, нищо не видяли,
което абсолютно не разбираме…
Големи сме абдали!

02.2015

 

 

 

211.2015.2

Над мене мичка некаква звездичка
загубена във звездния атлас
За вас е нищо, но за мен е всичко!

Звездичката загубена съм аз.

И е страхотно някак отвисоко
да определям що, кое и как!
Но в ниското е много по-дълбоко!

На ниското е нужен бряг!

19.02.2015

 

 

 

212.2015.3

Главата ми е като каца с джибри
във вихъра на свойта ферментация!
Реакти, алкохоли, чужди фибри…
Бе, нещо като българската нация.

Си шупвам аз полека, много бавно,
не съм го крил, и няма да го крия,
но ми е интересно и забавно –
дали от мен ще потече ракия?

А стоката е много отлежала!
И много чула, много и видяла!
Реакти, алкохоли, чужди фибри…
Или ще си остана само джибри?

_21.02.2015

 

 

 

213.2015.4

И КОГАТО…

И когато поредното лято
се отправя към небитието,
ви казвам – и преди, и когато –
сме си все това, което…

И когато след есен, сред зима,
сменяйки пътечка с партина,
ви казвам – все още ни има!
върху зимната картина…

И когато напролет разцъфнат
ябълки, дюли и вишни,
търсете се някъде в идното,
а не в сезоните предишни!

И когато Животът завърши
кръговратът на дните ни земни,
нека цвят от салкъм се откърши…
а ние ще си подремнем…

2015

 

 

 

 214.2015.5

Всяко листо,
което пада от случайна клонка,
от случайно дърво,
е мъртво!
То няма своята бъдеща пролет,
то няма нищо друго,
освен своята отронена случайност!

Аз му се покланям!
Беше част от мен…

04.09.2015

 

 

 

 215.2015.6

ВИ ПРЕГРЪЩАМ!

Както знаете,
знаят го и лаиците,
всичко е циклично!

Вече есента започна да подрежда
лястовиците по жиците,
и това е красиво.

В това няма нищо лично!
Затова са Сезоните!
За да е различно!

Светът да цъфти
и прецъфтява,
да е зелен.

После да узрява,
Като теб, като човечеството…
Даже като мен.

После чрез  децата ни
всичко продължава
без да се завръща.

Пролет, лято, есен
винаги различни…
Аз пък ви прегръщам!

09.09.2015

 

 

 

216.2015.7

Разхождам си кучката,
ябълките са изядени.
Кестенът окапал,
листата ръждиви
и проядени.

Духа вятър,
и съвсем не е за къси гащи…
В гърлото ми дращи,
и отива към изстиване…
Просто лятото отива
към своето изпращане…

Вече много години
минавам през времето,
познавам ябълките,
познавам бремето на дъждовните облаци…
Радвам им се!
Те са част от моя живот,
и аз ги обичам,
все още съм жив и ги виждам…

Разхождам си кучката.
Ябълките вече са изядени.
От мен
Бих искал
и догодина
да им се случи същото!
Аз вече зная ябълките,
ябълките вече знаят мен,
а кучката отдавна знае всичко.

23.09.2015

 

 

 

217.2015.8

Тихо е, като в олтар.
Във главата нещо свети!
Тихо, тъжно, аз съм стар.
Мислите – като комети!

Светят някак, във екстаз,
сякаш аз съм нещо друго.
Не ги яхвам! Но съм аз,
яхнал Другото на Друго!

И летят към вси светии
като мисъл в тъжен час.
Всичко е като магия…
а във центъра съм аз!

Сутрин, денем, вечер, нощем,
гърча се във този свят!
Тихо моля се:
„Човече,
превърни го в Рай!
Не в Ад…“

25.09.2015

 

 

 

218.2015.9

„ДА ЖИВЕЙ РУСИЯ!“

Когато вечер тежка падне,
далеч след пладне,
а и не виждам нито лев
във собствената си кесия,
и го докарвам до просия, си псувам:
„ДА ЖИВЕЙ РУСИЯ!“

Русия просто не умира!
Русия просто няма мира!
Русия винаги минира
пътечката от този свят
към своя „православен“ ад
във кръв потънала до шия,
обаче:
„ДА ЖИВЕЙ РУСИЯ!“

Край мен Животът тъжно бяга.
Подпрян на просешка тояга
аз гледам, с буца във стомаха
смъртта на родината си стряха…
Продажна наша орисия! –
да мрем,
но:
„ДА ЖИВЕЙ РУСИЯ!“…

2015

 

 

 

219.2015.10

Животът е нещо невероятно?
Съществува въпреки нас!
Винаги сме до Там без Обратно,
но имаме право на глас!

Животът, е нещо невероятно!
Дава ни всичко, което желаем!
Но ние винаги искаме нещо друго!
Какво е – не знаем!

Животът е нещо невероятно!
Имаме всичко в ръцете си,
Имаме всичко в сърцето си…
Но все ни се иска обратно…

18.10.2015

 

 

 

220.2015.11

ДЪБЪТ

Дъбът навлезе в есенната фаза.
Жълта и кафява музикална фраза.
Небето се смръчква, Земята изстива…
още нещо май, че вече си отива.

Вятърът вършее в клоните, в които
Пролетта все още е условно жива.
Кучката ми ходи в храстите налудно.
Как да разбере? Ми много ѝ е трудно!

Всичкото днес е друго! И е непривично!

Всичко май замира! Но е пък налична
една стара вяра – Всичко е циклично!
И то се повтаря, абсолютно лично…
А дъбът отново ще стане зелен,
не само за себе си, но и пак за мен!

20.10.2015

 

 

 

221.2015.12

Усещам как във всеки жизнен миг
канчето ми ври като за края!
Очаквам го със страх да изгърми…
но края си дори и аз не зная.
Ще изгърми! Категорично ясно!
Но дотогава всичко е прекрасно!

20.10.2015

 

 

 

222.2015.13

ОРИСИЯ

Дали Животът е тиктак,
отмерващ времето
или тактик,
пресяващ семето
на битието…
ще разберем със времето.
Или пък с питието…

Живеем във разкрач,
уж нейде стъпили,
но някъде по здрач,
съвсем до нищото
избива ни на плач…
Защото Времето ни е разнищило!
Изкормило!
Черва, лъжи, убийства, простотия,
надежди мъртви, жива чалгария…
това сме ние днес!
Това сме ние!
А колко просто е!
Да се напием!

А щом това е наша орисия
и няма шанс за прокопсия –
да следваме Русия!
Пия!
2015

 

 

 

223.2015.14

След стиховете тихо се завръщам
в панелната си дървенишка къща,
изпивам бирата си, вече втора,
и казвам: „Има луд умора!“

За тез две думи имам сила йощ:
Лека нощ!!!

23.10.2015

 

 

 

 

224.2015.15

Не мога да премина през началото за втори път.
Допускът е еднократен.
Вече минал съм от там,
и няма път обратен.

Не мога да премина и през средата за втори път.
Допускът е еднократен.
Вече минал съм от там,
и няма път обратен.

А и през края си, аз знам, ще мина сам.
И еднократно.
Пътят е еднопосочен.
Красиво е което отминаваме –
но няма път обратно…

Не мога да премина през Времето за втори път.
Но всичко е наред.
Вървя напред,…
бих казал – акуратно.
Но хубаво е, ако някъде, преди Безкрая –
когато още „Съм“, преди да „Бях“,
сам на себе си успея да призная:
Живях!

27.10.2015

 

 

 

 

225.2015.16

Цял ден вървя през есента.
И вчера беше същото.
Долавям тиха песента
на хората и къщите.

Те пеят някак за напред,
със спомени за минало.
И в същност преотстъпват ред
за нещо незагинало!

Ще се постоплят под снега
зрънца, сърца и корени.
те всички са си част от нас
и носят наши спомени!

Позамразени от студа.
Отдалечени в нищото…
Но после следва пролетта,
и пак разцъфват вишните!

И всичко тръгва пак напред
към следващата зима…
С две думи –всичко е наред!
Все още нас ни има!

30.10.2015

 

 

 

 

226.2015.17

Всеки ден ми завършва като нещо незапочнато!
А не очаквам чудеса.
Искам само да съм част от онова, непорочното…
Спете спокойно деца!

На другия ден, като правя равносметката
на вчерашния си живот,
стигам единствено до: „Дреме ми на жилетката!“,
и че трябва да ми е гот!

Но не ми е! Мразя простите изявления.
Просташките – също.
Хората имат по хиляди мнения,
но само по една къща
в която се завръщат,
за да започнат следващия си ден,
който завършва като нещо незапочнато!
И да очакват чудеса.
Като онова, непорочното! Но какво беше точно то?..
Ние, хората, сме деца…

02.11.2014

 

 

 

 

227.2015.18

Не си позволявам да ми е вяло!
Може да съм дърт боклук,
но времето все още не ме е отвяло
и съм тук!

Не си позволявам да ми е тъпо.
Винаги ми е било гот!
Времето ми е скъпо!
Не продавам Живот!

Не позволявам нищо да ми е последно!
Последно няма!
Където и да си, ще те погледна,
И ще станем двама.

Не позволявам да ми е безсмислено!
Винаги нещо ново се крие!
Аз може и да съм нещо измислено!
Но пък истинските сте вие!!!

05.11.2015

 

 

 

228.2015.19

Днес събрах едни листа
покафенели, пожълтели, от времето
минало през тях.
Сложих ги във вазичка,
и се загледах…
Колко са красиви
и нещастни едновременно.
През тези листа са минали три сезона.
Пролет, лято и настъпилата есен…
През моите листа са минали седемдесет години
Събрани в двеста и осемдесет сезона?
Пролети, лета, есени, зими!
Но мен, все някак си, още ме има!
покафенял, пожълтял,
пред поредната си зима..
Не ме отминавайте, като малка гара!
Животът не е само даденост!
Животът е Вяра!

Днес събрах едни листа
покафенели, пожълтели, от времето
минало през тях.
Погледнах ги внимателно.
И се познах
в едно от тях!

06.11.2015

 

 

 

 

 229.2015.20

НЕ УМИРАЙ ЖИВОТ!
            Предупреждавам, не е пародия!

Не умирай, Живот,
не умирай!
Въпреки всички ченгета –
не спирай!
Ние винаги
ще те намерим,
въпреки всички
милиционери!
Въпреки всички
комуноиди,
бузлуджанци,
копринковци,
хибридоиди,
въпреки стари
и нови чекисти,
ще те намерим!
И ще сме чисти!

Не умирай Живот!
Много те моля!
Не следвай на нечовеци
партийната воля,
не се подлъгвай
по дегенерати,
деривати,
ферменти,
и екскременти!
Следвай си пътя!
Следвай Голгота!
Да умреш,
носейки кръста си –
това е Животът!
Бъди и не втръсвай!
Не умирай, Живот!
Просто възкръсвай!
Ти си ни единствения брод…

07.11.2015

 

 

 

230.2015.21
Аз съм клаустрофоб!
Не искам в гроб!
Искам на прах.
Какъвто бях.
И някой, който ме обича –
да се разтича
между гора, поточе и поляна.
И да остана
нейде в тях…

10.11.2015

 

 

 

231.2015.22
ШЕКСПИРЪТ

Колко е красива есента
със аромат на нещо остаряло,
и колко е невзрачна старостта
сбръчкана във немощното тяло.

Как всичко се повтаря до умиране
започващо естествено със раждане.
Животът просто няма, няма спиране –
събиране, събиране, изваждане…

Не си ли горд, бих казал – величав,
че си избран за част от мизансцена?
И Шекспирът е бил напълно прав –
„Животът е една огромна сцена!“

Да изиграем малката си роля!
Не сме виновни, че сме се родили!
но вече тук, ни трябва малко воля,
децата ни да кажат: „Те са били!“

Съм бил, съм днес, и вярвам, че ще бъда!
Невзрачен, никой, никому потребен,
но Шекспирът попита ме – да бъда,
или да си остана вечно дребен…

И аз избрах…
2015

 

 

 

232.2015.23

ЧОВЕЧЕСТВОТО

Човечеството заслужава своята съдба,
своята орис и своето днес също.
И това ще е дотогава, докато не разбере,
че Земята е неговата родна къща!

Човечеството заслужава всичко,
което му се случва.
Човечеството – това са живите
и нито един от тях не се изключва.

Човечеството не заслужава простаците
определящи бедите.
Човечеството трябва да се научи да разчита знаците
Оставени от дедите!
16.11.2015

 

 

 

 

233.2015.24

НИЕ, ХОРАТА…

Искам да ви кажа нещо много интимно.
Което значи – лично:
когато ние, хората се избием,
на лястовиците ще им е безразлично!

На щъркелите също!
Те ще отлитат всяка есен на юг,
и ще се завръщат напролет,
търсейки своята миналогодишна къща.

За нас, хората, това няма да е същото!
Ние сами си изгорихме крилата…
Ние не сме птици…
Ние жестоко обидихме Земята…
И птиците също…
21.11.2015

 

 

 

235.2015.26

ПОД КРИВАТА КРУША

Мозъкът ми се обажда.
Ражда.
Дали
боли,
не знам.
Не съм от там.
Съм под някаква си крива круша.
И забележете –
не пуша!

А отделèн
от мен,
мозъкът ми ражда,
изглежда,
някаква Надежда!
Сам.
Но аз не съм от там.
Аз съм под някаква си крива круша,
и забележете –
не пуша!

И малко ме е срам,
че не съм от там.
Където Нещо се обажда,
където мозъкът ми,
гол и сам,
точно там,
под някаква си крива круша,
не ми дава да пуша…

Но ражда..

23.11.2015

 

 

 

 

236.2015.27

Животът ми е низ от изненади
в панелната ми скучна къща,
ту ми е готино, ту адски ми се гади,
ту е различно, ту е адски същото.

Разбрали сме се да не си придиряме
и да вървим – там, който от къде е…
но някак си надушваме си дирите
и бъдещето в миналото зрее.

И всичко с всеки някак е навързано.
тъй, както е било от веки,
Но времето е толкова забързано…
дланта човешка разминава се със всеки…

И си вървим, безгрижни идиоти
унищожавайки си собственото време!
Животът ни е разчленен на квоти!
Дали ни дреме?
Трябва да ни дреме!

01.12.2015

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

237.2015.28

ТРИПСТИХ

1. Хубаво е да си малък
   С колене одрани.
   Да си на върха на бора.
   Да си сред поляни.
   Да прегазваш през сезоните.
   Винаги да тичаш.
   Вечно някого да гониш…
   Но и да обичаш…
2. Хубаво е да си стар
   и до край използван.
   Всеки ден да ти е дар
   и до кост оглозган.
   Да нехаеш за часа.
   С внучките да сричаш.
   Пак да вярваш в чудеса.
   Но и да обичаш…
3. Хубаво е по средата.
   Тук е пълен фрашник.
   Календарите те стрелят
   като със калашник.
   И навръзва се Животът,
   и му се обричаш,
   Той те гали по челото…
   Щото те обича!

11.12.2015

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

238.2015.29
ПО СКЛОНА НАНЯКЪДЕ

Ужасен склон.
Не казвам надолу.
Битието ми се хваща за всеки камък,
за всяка дума,
за храст, за клон,
а житието ми голо
просто следва часовника,
и се прави,
че всичко е наред!

Не питай чиновника
Питай часовника!
Питай мен! Питай себе си…
Времето винаги е с едно „тик“
пред нашето „так“…
Времето винаги е отпред!
Времето винаги ни води
пред нашето неповторимо его!
И ние го следваме до края!

Тик-так, тик-
и после не зная.
Но ще сме си завинаги в Него!
Дори и да е абсолютен мрак.
17.12.2015

 

 

 

239.2015.30
ХИРОМАНТИЯ

Когато дясната ръка ми гали лявата
приятелски докосвайки ù пръстите,
а лявата ръка погалва дясната
започвайки от пръстите надолу
и следващата твърде стара длан,
я срещне със набръчканите линии,
чертаещи ми пътя на Живота
и в хиромантията види мен – засмян…
си казам : „Баси идиота!“
22.12.2015

240.2015.31

А НА ТЕБ ТИ Е ГОТ!

Ти вървиш все надолу.
но на теб ти е гот.

Те събличат до голо.
но на теб ти е гот!

Те ебават ченгета.
Но на теб ти е гот!

Те заливат ментета.
Но на теб ти е гот!

Ти се лези Гестапото.
Но на теб ти е гот!

Ти опапаха папото.
Но на теб ти е гот!

Ти изядоха Времето.
Но на теб ти е гот!

Ти очалгиха семето.
Но на теб ти е гот!

Ти не знаеш какъв си!
Но на теб ти е гот!

Всички лъжат, че пръв си.
И на теб ти е гот!

Губи смисъла утрето.
А на теб ти е гот!

Ти е всичко на кутрето.
И на теб ти е гот!

Не обичам, не искам
този скапан живот,

Все по-кофти, по-кофти,..
Аз не съм идиот…

29.12.2015

 

 

 

2016

 

 

 

 

241.2016.1

ДНЕС

Снегът пада
върху биографията ми
и тя изчезва чиста и бяла.
Само кучката ми ходи след мен
и търси неща,
които вече е препикала.
Вятърът свири в ушите ми
като враг,
понеже си мисли, че не го обичам.
А аз,
като пълен глупак
срещу вятъра тичам…

18.01.2016

 

 

 

 

242.2016.2

НАКОКОРЧЕТЕ СЕ, БЕ ХОРА!

Нещо тихо, умно и далечно,
идващо от дълбокото и отиващо навътре,
ми нашепва на ушенцето, че нищо не е вечно
освен Животът и следващото утре.

Бог ми е отредил да ги чувам . Сърцето ми
кротко приклапва с двете си клапи.
Аз се прислушвам в тях! Извинете ме,
но не допускам край сърцето си сатрапи!

Всичко ми е ясно, като на стар баобаб.
Жив съм от няколко хиляди века.
Което значи – че не съм слаб,
въпреки неочовечването на Човека!

Но съм с надежда. Затова и съм тук!
Животът продължава от пряка до пряка.
От него отпада само боклук…
и който му кляка!

Ми накокорчете се, бе хора!
Животът сме ние!
Той няма умора!
А пък ние няма къде да се скрием!

22.01.2016

 

 

 

 

243.2016.3

НО СЕ РАЖДАТ ОТРОЧЕТА!

Всичко е както преди да се родя.
Някъде ромолят пролетни поточета.
Другаде някой се спасява от беда.
…И се раждат отрочета!

Не виждам по-далеч от днешния ден.
В днешния май, че всичко е казано.
В утрешният може да ме няма мен.
Виждам малко размазано!

Часовникът тиктака, и тика и теб и мен,
към онзи момент между тъмнината и мрака,
където изобретението на мосю Гилотен
равнодушно ни чака.

Не, няма да ни отрежат главите.
Всичко е като в някакви многоточета.
Ние играем себе си самите.
…Но се раждат отрочета!

В същност, отново се раждаме ние!
Малки, ревящи, непобедими!
Е, как да ме интересуват вашите партии
кланове, касти и режими!

Човешкият Разум, плахо, но непоколебимо
прегазва тъпото ни его.
Животът е зримо и незримо,
всичко, докато сме в него!

24.01.2016

 

 

 

 

244.2016.4

Остарявам си бавно,
абсолютно логично –
нормално, без драма.
Разумът ми знае отлично,
че моето време ще дойде тогава,
когато де факто ще ме няма.

Така е със всички!
Духът става нещо съвършено и цяло
когато премине през собствения си брод,
и напусне миризливото си тяло!

И все пак си е гот
да сме едно цяло…
Дух и Тяло…
и когато пишем ето тези редчета,
та да ни мислят за поетчета …

07.02.16

 

 

 

 

245.2016.5

И си мисля, закотвен
между несвършващата ми бира
и свършващото ми време,
че мозъкът ми е бил подготвен
от някого – не отсам –
да разбира,
и да избира
между този,
от когото мога да взема,
и този, на когото мога да дам…

И затова  съм там!
При моята бира…

12.02.2016

 

 

 

 

246.2016.6

СТИХОПЛЕТСТВАНЕ С ДАРИА

Шумът във тази къща
на мен ми е присъща!

Е фрашкано със вещи,
но аз най-много плещи!

С грамàтикът, без мяр
съм в битка стар, та стар,

на крак с една терлица!
А баба вари пица!

Дядо пече стихче!
Е, аз това не бихче!

Нанизах тази смешка
от грешка вместо дрешка!

Не ще ви се хич мярна,
една ако е вярна!

_27.02.2016

 

 

 

 

247.2016.7

НОЩТА ЗВЪНИ

Нощта звъни!
Във мозъка.
Във веществото сиво.

Нощта звъни!
Далечна…
Близка…
Всичко е красиво!

Нощта звъни
пред утрешния изгрев
на Слънцето!

Нощта звъни
пред ужаса на настоящето,
но чуват я единствено
неспящите!

Нощта звъни!
Не знам от колко време.
Но май е време да го чуем този звън.

На някой все пак трябва да му дреме,
дали сме живи
или сме насън…

Нощта звъни!
Е тъмно като в пропаст!
А в пропастта – пари, съдби, имот…

Нощта звъни!
Как искам да е утро!
Да е Живот!
Да е Живот!

02.03.2016

 

 

 

 

248.2016.8

ВРЕМЕТО

Животът ми е пълен с тях.
Не съм ги искал. Са ми се натресли.
Ако ги бях прибрал при себе си-
би било грях.
А те отдавна да са ме отнесли!
Не съм ги искал, нито сътворил.
Явяваха се право от олтара.
Ми казваха – какъв съм, щял и бил,
как казвам се, каква е мойта вяра.
Секундите си тракат равнодушно.
Шейсет парчета за една минута!
Аз слушам ги прилежно и бездушно…
А времето?
То бонуси не бута.
И остарях! Секунда след секунда.
И всяка си я помня поотделно!
И аз не зная вече колко рунда
поваля ме Съдбата с удар челно…
Но после ставам. Всяка вечер пиша.
Боли ме. Ближа рани. И издишам.
Но се надигам някак си. Въздишам
май малко отегчено. После вдишвам.
Обичам времето, защото ме обича!
Със него цял живот си се отричаме.
Обаче или то към мене тича,
или един към друг и двамата си тичаме.

04.03.2016

 

 

 

249.2016.9

ДА СИ ЧОВЕК

Силата на моето безсилие
по някакъв закон от древността,
се връща в мен, в наивното усилие
да го отдам ан блок на Глупостта!

На глупостта, че в този свят живея
обвързан със онези преди мен…
Че съм до гроб обвързан с Нея!
Със Свободата, на която съм ù фен…

Не я познавам! Ама я обичам!
Не се срамувам, че съм си глупак!
След Свободата винаги ще тичам,
и в тоз Живот, в следващия пак!

Какво е силата на моето безсилие? –
се питам в моя сбъркан век.
Че трябва много мъничко усилие!
Да съм човек!

14.03.2016

 

 

 

250.2016.10

Някои ходим прави.
Някои – на колене.
Някои лазим.
Но всички се мразим!

Не е от егоизъм.
Не!
Това е прост
социалистически
реализъм!

2016

 

 

 

251.2016.11

ДНЕС КОЯ СМЕ ДАТА?

Жив съм още, може би.
Малко бавно тичам
Пазарувам с две торби.
Хич не ги обичам.
Във едната – зарзават.
Лук, картоф, салата.
В другата – нарязан хляб…
…Днес коя сме дата?

Седем, двадесет и пет.
Там в портомонето
и в средата, и отпред
ги събирам. Ето!
Пенсията ми е фрЪст!
С тая на жената.
Нея пък боли я кръст…
…Днес коя сме дата?

И е, хора, страшно Днес!
Грозни сме и груби.
Утре си е чист прогрес.
Вчера ми се губи…
А животът е красив!
Даже след средата!
Жив съм още, много жив…
…Днес коя сме дата?

Жив съм още, може би.
Малко бавно читам*.
Кой ме тъй употреби
искам да попитам…
Но във своя път безкраен
се върти земята.
Просто нещо се обърках…
…Днес коя сме дата?..

28.03.2016

*читам – тичам с надеждата че съм читав. Нова дума и нова част на речта в българския език.Нарича си отприлагателен глагол. Нов раздел в граматиката! Горките дечица…

 

 

 

252.2016.12

АЗ ЧЕНГЕ СЪМ НА ИНАТ!

Аз съм ви приготвил трапо.
Винаги съм ви отзад.
Съм слуга на своя Капо.
И ченге съм на инат!

Бил се бил ни срутил строя!
Бил ни бутнал Демократ!
Аз пък все ще съм ви тоя,
дето все ви е изотзад!

Що погледнеш, все е мое.
Левски, Ботев, Стамболов!
„партизанското усое“
даже и „животът нов“!

Хич не питай кой ме праща,
кой такъв ме е създал,
кой ме купи, кой ми плаща,
на кого съм дупе дал!

Моята партийна грижа
е велика княжна Русь!
Задникът и мазен ближа
и съвсем не ме е гнус!

Вий, умирайте тахтаби!
Аз командвам дневний ред!
Демократите ви слаби
Са на Сталин ми отпред!

Може да съм с мозък тесен.
И широк да съм отзад.
Кремъл пише мойта песен…
Аз ченге съм на инат!
…
Ала времето тиктака
все напред и не назад!
Май ченге си на обратно-
Сам на себе си отзад!

01.04.2016

 

 

 

253.2016.13

Не е въпроса да приемаш
или да отричаш
съдбата си безока!
Важното е винаги да тичаш,
до смъртта да тичаш
във вярната посока!

Обаче никой днес не знае
вярната коя е…
Затова, ако обичаш,
кръгом!,
и продължи да тичаш!
13.04.2016

 

 

 

254.2016.14

Щастието лети над земята в бръснещ полет,
надявайки се да забърше някого.

Нещастието, сигурно в силата си,
се настанява в душата на всекиго.

Всички се тръшкаме слепи за щастливата птица.
Броим си стотинките. Не поръчваме пица…

Но погалваме сбръчканата и галеща длан…
на собственото си минало, а и на бъдещето – също,

Животът ни, като онова дърво – дрян,
цъфти първо и зрее последно…

И докато зрее последно на живота във полет,
щастието минава от пролет във пролет.

Един го очаква, друг не очаква го…
но Животът винаги забърсва си някого…
14.04.2016

 

 

255.2016.15

Бойко до днес не е казвал на глас:
„Държавата – това съм аз!“,
но държавният слугинаж
и тъповат ибриколаж
рупа от зелника и доволно мълви си:
„Бойко, Ти си, Ти си!“

14.04.2016

 

 

 

256.2016.16

НА ДРУГИЯ ДЕН

Тогава пиша тъпи стихове.
Вятърът е отвял сезоните,
и аз полуживият, полумъртвият,
ги питам – Кого гоните?

Пролетта сменя зимата
без пряка човешко намеса,
той, ти, аз, и тримата,
не питаме другите къде са!

Вятърът продухва клоните
като разсвирване на духов оркестър.
Смисълът ли? Не трябва да го гоните!
Той е Протестър!

Някои смятат, че е тъпо да си умен!
Умът носи само страхове!
По-добре полузаспал, полубуден,
да пиша тъпи стихове!

На другия ден ще ги чета учуден…

18.04.2016

 

 

 

257.2016.17

Вятърът днес издуха от биографията ми всякаква зима.
Сиреч, Пролетта е наоколо, и нас все още ни има.

Цъфтят си дърветата, всичките, без да ни питат изобщо.
Животът върви както винаги във някакво Божествено общо!

Щастливи сме, че го виждаме, и сме част от всичкото Него!
Всяка Пролет Човекът усеща нищожността на своето Его!

Той умира, а всичко се ражда. По-красиво от това аз не зная!
Пролет е! И е красиво! Да се прегърнем! Ами, това е!.
20.04.201

 

 

 

258.2016.18

Всичко ми е някак никакво
Адски ми се спи.
Ако има нещо някакво,
то това си ти.

Но нощта забулва всичкото
в своя си воал.
Се обърквам някак всякак си!
Дали не съм „взел – дал“?..
28.04.2016

 

 

 

 

259.2016.19

Се погалват
на ъгъла, на който се разделят.
После тръгват
привидно небрежни
в различни посоки,
но продължават да си споделят…
Крачат по тротоарите,
разнебитени от хора достойни.
Всичко е в рамките на нормалното.
Хора, спете спокойно…
2016

 

 

 

260.2016.20

Мозъкът ми, с извинение, е изроден.
Лашка ме в несъществуващи измерения.
Някак си не съм за това пригоден,
освен това, се давя във съмнения!

Изключвам го. До тук му флирта с мен!
Като съзнание преди заспиване.
Изтривам предишния кофти ден
и чакам последното си наспиване…

А утре той ще започне от там,
където нещо внезапно го е спряло.
От къде, от какво, не питай – не знам.
Но половинката би трябвало да стане цяло!

Живот от половинки! Защо ми е такъв!
Но такъв ми се падна изглежда.
Не искам да съм Всичко, не искам да съм Пръв!
Просто искам да имам надежда…
06.05.2016

 

 

 

 

261.2016.21

Бях поет в общество на глухи.
Всяка вечер пред тях душата ми тръпнеше.
Ръкопляскаха ми възторжено, но очите им бяха кухи.
И те, и аз, правехме каквото ни е достъпно…

Не разбирам много от стихове.
И те май не ме разбират.
Но разбирам музиката в тях.
А и музиката им ме разбира!

Се прегръщаме някак си с думите
в някаква наша лична идея.
откривам Любовта в тях
а и себе си откривам в Нея!

Не се натрапвам на никого.
Просто все още дишам.
Да си жив – не е грях!
Дори и това, че пиша…

Знам, че Животът – и шумен, и тих,
носи в себе си своето собствено мнение,
което не се побира нито в един стих,
нито в едно стихотворение…

08.05.2016

 

 

 

 

262.2016.22

ДОБРЕ МИ Е!

Си мисля някак си странично и далечно-
какво е тленно? И какво е вечно?
Го търся в интернет, във кабеларките…
А интер – нет! Там само джуркат джарките!
И като някакъв такъв социопат
стоя дори не в шах, направо в мат
превърнат в новия биологичен вид –
полухуманоид,
полухибрид!

Животът ми е водка с вкус на ментичка,
на челото с георгиевската лентичка!
„За Родину!“ Аз в Родину не был!
Родината си аз съм я пропил
продал, потом отново покупил,
на денги, я которые украл,
потом продал на водку… и упал…
Сега лежа. Съм целия във кал.
При нас, в Русия, няма тротоари!
До шестгодишен аз изпитвах жал
за себе си! Край мен бе фраш с Другари!
И ни един приятел! Съм руснак!

Приятелят ми е Смъртта за идиоти!
Съм си оттам! Знам, просто няма как!
Смъртта в Русия е камара от животи!
До шестгодишен, мисля, бях Човек,
изпълнен със любов и със величие.
А днес съм нихуя! За своя век
поредното ни Путинско безличие!
Ръцете ми треперят. Всеки миг
откраднат е от моето безвремие!
Аз съм руснак! И съм алкохолик!
Не се оплаквам, блядове!
Добре ми е!
11.05.2016

 

 

 

 

 

263.2016.23

ПО-ЗДРАВ КЪМ ПАРЛАМЕНТА!

България тотално е осрана
от задници, ебани от Русия!
Валери, Симеон, Каракачана…
И гоце -путиновата чекия!

Си мисля, че със нашата Държава
с размер като една човешка длана,
Русия безпардонно се ебава
и прави я умишлено осрана!

И си живеем в някаква заблуда,
че нещото, наречено „Гестапото“.
че гоце, Николайчо, Виктор, Буда
са си неща,  които дават папото!

България не знае своя корен.
Но някъде във Времето го има.
Сме търпелив народ. Но не покорен!
Ебал съм ви на Кремъла режима!

19.05.2016

 

 

 

 

264.2016.24          

ВЪРВИ „НАРОДЕ“!

Върви народе изродени!
Към собствената смърт върви!
Върви след своите кретени,
върви… и тихичко умри!

Върви след чуждоземна чалга!
След Слави Трифонов върви!
О, славно минало! Ебал га!
О, светло бъдеще! Умри!

Умри, народе изродени,
не знаещ дом и бащин род!
родени или неродени,
отдавна вий не сте Народ!

Отдавна сте нищожна плява
отвяна от „Велика Русь“
Какъв „народ“? Каква тук „слава“?
Да пиша даже ме е гнус!
Върви, народе изродени!
След гоце, цар, доган, станиш…
Върви натам, не гледай мене!
Аз теб те гледам отстрани.

Убивай умните си хора
със клюка, вестник, злоба, жар!
Предателят не знай умора,
нему му трябва господар!

Лежи на старата си слава
погребана в незнаен гроб!
глупакът си го заслужава –
щом иска да е роб – е роб!

Върви народе изродени!
Към собствената смърт върви!
Върви след своите кретени,
върви, и тихичко умри!

23.05.2016

 

 

 

265.2016.25

Животът в същност е една игра,
в която всичко е това, което беше.
Аз може още утре да умра…
обаче най-фатално се намешах!

Намешах се със всички покрай мен –
объркани в невероятна дрога!
Бе ден след ден! Бе просто ден след  ден!
Аз по-добре, кълна ви се, не мога!

И всеки ден от този мой живот
белязан е със нечия усмивка.
не знам за вас, на мене ми е гот!
Усмихнат, се отправям към почивка.

24.05.2016

 

 

 

266.2016.26

Търся път… и намирам пътека.
Търся хората… и намирам Човека.
Търся безсмъртие… и намирам свещичка.
Търся нещичко… а намирам всичко!

27.05.2016

 

 

 

 

267.2016.27

КОГАТО ПОРАСНА ДОСТАТЪЧНО!

Когато порасна достатъчно,
искам да стана отново малък!
Да се гушна в скута на мама,
а тя да се радва на всеки мой залък!

Когато порасна достатъчно,
искам да мина отново по всички пътеки,
по които босите ми крака минаха,
за да стигна до всеки.

Когато порасна достатъчно
искам да виждам и във всички посоки!
Назад,
Напред,
Към Себе си!

Когато порасна достатъчно,
искам да прогледнат очите ми за Истината,
да се отпушат ушите ми за Болката,
да се отвори сърцето ми за Щастието,
да се изостри умът ми за Знанието
и Духът ми да намери Себе си!

Когато порасна достатъчно…

01.06.2015

 

 

 

 

268.2016.28

ЗАЩОТО ВСИЧКО ПРОДЪЛЖАВА!

Най-хубавото на Времето е, че , сега ще ви го кажа:

Качваме се на влакчето, някой току що е слезнал от него.
Веднага започваме да се възхищаваме на пейзажа!
„Ах, каква пролет! Ех, какво лято!“ Сиреч ние, и нашето его…
Ние сме всичко, и това ни е някак напълно достатъчно!
Хич не ни идва на ум, че идва есен, че идва зима…
И това е перфектно! Всичко, на Живота остатъчно,
го пращаме там, където вече няма да ни има.

Но Животът е консервативен. При него няма отпадъци!
Няма портфейл, да скриеш вътре печеливш тото фиш!
Животът не вярва на тъпи номера и фалшиви припадъци!
Родил си се, проврял си се, нещо си бил… Финиш!
А после, във влакчето, отиваш до прагчето,
край което Животът лети във несвяст,
и виждаш полето, и виждаш морето,и виждаш, не искаш, но разбираш,
че всичко е до тук.

Просто е време да слезнеш. И да се качи друг…
Защото всичко продължава!

04.06.2016

 

 

 

 

269.2016.29

Денят започва винаги – като за последно.
Очите ни – залепнали – не мога да прогледнат.
А кучката в антрето ми ни чака, щот сме Бог!
Сме някак си по-някак си! Хем справедлив, хем строг!

Е, всеки ден започваме със тази процедура.
Се радвам, че съм жив, на Времето на… шнура!
си връзвам маратонките или каквото там,
защото пак е утре, и аз отново знам:

„Денят започва винаги – като за последно.
Очите ми – залепнали – не мога да прогледнат.
А кучката в антрето ми ме чака, щот съм Бог!
Съм някак си по-някак си! Хем справедлив, хем строг!“

Така е вече някак си, не помня петилетките!
На всичките, нормалните, разгониха ни сметките.
И връщам се във детството, преди това със „…летките“
когато ние с вас сме вън дори от сметките,

И пеем:

„Денят започва винаги – като за последно.
Очите ми – залепнали – не мога да прогледнат.
А кучката в антрето ми ме чака, щот съм Бог!
Съм някак си по-някак си! Хем справедлив, хем строг!“

06.06.2016

 

 

 

 

 

270.2016.30

ДОБЪР ДЕН!

Стоя си по нощите като някакъв Дракула
чакащ сам себе си, за да си изпия кръвта
(бих могъл да римувам Дракула с брокола,
но не вярвам, че това ми е точно целта).

Потъвам във себе си, потъвам във времето,
потъвам в пространството, неизоставен, но сам.
Потъвам и в бирата, тя ме качва на стремето,
на коня, препускащ , ама точно за там.

Всяка нощ ми е хубаво, че се срещам със себе си,
си подавам ръка, се оглеждам във мрак,
се преборвам със демони, идиоти и ереси…
Нещо нейде тиктака! Първо „тик…“. После „так…“!

Ми е някак спокойно! Просто стигнах до тука –
без да гъна живота и съдбата край мен.
Боля ме за всичко! За всичко ми пука!
Вече мина сред нощ! И съм в новия  ден!

08.06.2016

 

 

 

 

271.2016.31

А срещу мене даже няма огледало,
да се размия в образа отсреща.
Родил съм се отдавна. Беше бяло.
Следата бе различна и гореща.

Следата бе от босите години,
когато всичко беше разбираемо,
когато не разбирах от доктрини –
бях бъдещо безвредно изкопаемо.

Ме форматираха. Бях кубчето на Рубик.
Квадратен, кръгъл, както ме поискат.
И някой бе напъхал краката ми в обувки,
които,  помня, че цял живот ми стискат!

Болеше ме. И всички ги болеше.
Тогава болката бе белег, че съм жив.
Бе зима, пролет, лято, есен беше
това което винаги те прави, някак див.

Но срещу мене няма огледало!
Съм сам без образа отсреща отразен.
Родил съм се отдавна. Беше бяло!
Следата – боса!  И не бях кретен…

16.06.2016

 

 

 

 

272.2016.32

УАЙНО?

Тъпо, тъжно, мъка, скръП!
И преди и след суед което!
Коуко трябва да си тъп
да си шеф на бесепето?

Да си тато, Михаиу,
гоце, Серго, иу Корнеуия…
Кремъу да ти е по миу
даже от Баукана, цеуия!

Да се гънеш като гуист,
от гуавата до гъзенцето,
те това е комунист –
Воугин, Дърева, гоцЕнцето!

Е, не сме англоезичните
с толерантното УАЙ НО.
Ние, българоезичните
го наричаме УАЙНО!

28.06.2016

 

 

 

 

273.2016.33

БЕЗКРАЙНОСТ

Ние сме си вечно същите.
Не очаквайте овации.
Някъде смърди боклук.
Някъде цъфтят акации.

Раждаме се, после мрем.
Но на кой ли пък му дреме?
Всеки си е Матусал,
но за много кратко време!

А Животът си върви
следващ своята пътечка..
Жив си, докато умреш.
И Смъртта не ти е пречка!

Просто Някой те пресажда
някъде, във друга почва!
За някои – до тук е всичко.
За други пък – от тук започва…

Усещам го като безкрайност
това, което е край мене!
Спокоен съм! И да се гънем –
не можем нийде да се денем…

29.07.2016

 

 

 

 

274.2016.34

Аз знам, че съм обречен на мълчание!
Не съм от там, дори не съм от Тях.
Отдавна не изпитвам отчаяние –
аз просто съм си все каквото бях!

Не ме интересуват простотиите
на знаещите всичко в този свят.
Вървим си някак си отделно ний и Те
макар, че хич не сме си брат до брат!

Ще си отида. Но Животът ще прецежда
минутите ни, като мляко през тензух.
Остава ми единствена надежда –
в мен имам нещо, и не съм напълно кух!

29.07.2016

 

 

 

 

275.2016.35

Аз всяка вечер чакам да утихнат
и гняв и гнусот, и каквото още може.
Животът ни и без това е спихнат
между простаци, идиоти и велможи.

Но някак си животът се промушва
понякога дори край комунисти,
и ни се случват, всеки ден се случват
неща естествени, невероятно чисти.

05.08.2016

 

 

 

 

276.2016.36

Животът е страх!
Започваш от нищо и стигаш до прах.

Животът е страх!
Уж вярваш във Бог, но живееш във грях!

Животът е страх!
Прелетява край нас между бях и не бях!

Животът е страх!
И е нещо опасно!

Си хищник, те пита той,
или тревопасно?

Там нейде живях.
Беше прекрасно!

Не ме беше страх!
Бях наясно.

18.08.2016            

 

 

 

277.2016.37

В Пловдив сгарела нам си ква колтура!
Дреме му на Вежди на… кобура!
Пък и каквото си ще да изгаря!
Нас води ни Пожарникаря!!!

А на Пожарникаря длъжността е такава –
като види пожар – да го препикава…
И каквото е останало там от колтурата,
ще го замете презкуратурата.

21.08.2016

 

 

 

278.2016.38

АЗ СЪМ ЧОВЕК!

Не съм, не съм далеч, на Чомолумгма.
Не съм дори на Попокатепетел.
не съм, признавам си, във Амазонска джунгла.
Съм целия в червена руска пепел.

Започна се от детската градина
със великанът руски, чичо Стьопа,
животът ми кажи – речи отмина,
но руската червена пепел тропа.

Съм плакал на смъртта на чичко Сталин!
Съм се срамувал, че баща ми беше „частник“
Не съм планирал, но не знам как стана,
че съм си аз, но не и съучастник!

Не беше лесно, но не беше трудно.
вървях по пътя си без да се колебая!
Се затрудняват идиотите, ако ги гледаш будно,
преминах някак си, а как – и аз не зная.

Страхотно е човешкото в Човека!
Днес ти си всичко. Утре – няма драма.
Така е от незнам си колко века –
ту хем ни има, ту пък хем ни няма…

Но даже да съм там, на Чомолумгма,
дори на Попокатепетел,
или в дълбока Амазонска джунгла –
аз съм Човек! А не червена пепел!

22.08.2016

 

 

 

 

279.2016.39

КОГАТО УПРАВЛЯВАХА СВИНАРИТЕ!

Когато управляваха свинарите
Животът тръгваше от аерогарите!
И от граничните бразди към бах му мамата.
Ако не свършиш със куршум. И после в ямата.

Когато управляваха свинарите
ни управляваха свине. Съвсем нормално!
Ядяха труповете ни. Буквално!
А ние – в конските вагони там, по гарите!

Свинарите и днес ни управляват!
От Пловдив, София, Бургас и от Балкана!
Сърцето ме боли! Плъшоци шават,
а от България май нищо не остана!

Но спомням си Паисий, Левски, Ботев,
все хора – живи днес – аз ги познавам,
и просто няма как да се укрòтя –
защото те ми дават, аз им давам!

Обичам таз земя и тези хора!
Аз знам, те също много ме обичат!
Но като тях – не сещам аз умора
да мразя тез, които я отричат!

Животът тръгва някак ненадейно,
случайно, и в страни от нашта воля.
Свинарите дойдоха ни “идейно“.
Да ги отсвирим! Много ви се моля!

23.08.2016

 

 

 

 

 

280.2016.40

ПАРОДИЯ

Настане есен. Ябълки зреят.
За кой ли път пак пропасти зеят!
Умът се лашка, иска да види
добро ли, зло ли насреща иде.

На душа не лежи нищо излишно!
Тъй си живеем : дишно – издишно,
търкам картончета за килограм злато…
Курец, приятели, злато – при Бато!

И побелява брадата ми стара.
Животът ми- като пропусната гара –
нито да скоча, ни да се кача,
цял живот си я чакал –а тя бяга в здрача…

Но ще ви кажа и съвсем по терлички –
Не нещо лично! Така е със всички!
Настане есен, ябълки зреят,
едни умират, други се смеят…

24.08.2016

 

 

 

 

 

281.2016.41

Боже, как ми се иска да напиша нещо страхотно!
Но Бог не ми е дал!
На лъвът Бог е дал да е страхотно животно,
А на мен – да съм абдал!

И си фиркам някъде в страни от мизансцената
каквото Бог ми е дал.
Винаги съм някъде далеч извън арената…
просто съм абдал!

Но има нещо страхотно, заради което,
изобщо не ме е срам!
Може никой друг да не ми харесва питието,
но си го приготвям сам!

26.08.2016

 

 

 

 

282.2016.42

КУШИЯ

Демони препускат в мен. Кушия.
Конете им издишват думи. Крия.
Подреждам ги една до друга. Зная!
Никога не съм в началото. Съм в края.
Естествено, че съм безсмислен. Майна!
Но май за друго бях замислен. Тайна!
Демони препускат в мен. Ги крия.
Издишват думи! Пиша ги! Кушия…

30.08.2016

 

 

 

 

 

283.2016.43

АЗ ОБИЧАМ ЖИВОТА СИ!

Животът е събитие греховно.
Безсмислено и някак твърде лично.
Ако си умен – знаеш го дословно.
Ако не го съзнаваш, е трагично.

Ти пръкнал си се някак от Безкрая.
Не те е питал никой, но те има.
Е, простотия е, и аз ли го не зная…
но следва пролет, лято, есен, зима…

И някак си разбираш – Що е време!
Край тебе ври, кипи от секс и смисъл…
и неусетно почва да ти дреме –
„Е кой съм Аз, коя е мойта Мисъл?“

Жестоко е в дълбокото на Времето.
За мене да си жив си е греховно.
Съм умен! И си нося, братя, бремето.
Да бъда нещо, дето е смисловно!

Ме вее вятър. Трупат ме снежинките.
Ще ме затрупат рано или късно.
Съвсем условно нещо са годинките!
В Живота може и без нищо мръсно!

01.09..2016

 

 

 

 

 

 

284.2016.44

Мозъкът ми винаги е нажежен –
готов да изригне вулкан…
В същност – понякога не е.
Но тогава пък аз не съм там.

Всеки ден съм и ледоразбивач
в кипящия чайник на битието.
Денят ми започва по здрач
и продължава далеч след което.

Не знаете колко е гот
да си въртиш сам със крак колелото.
Да сложиш парченцето глина…
а под пръстите ти – там каквото…

Мозъкът ми понякога ври –
вулкан да изригна готов…
но аз не му казвам: Спри!
И му добавям малко любов…

25.09.2016

 

 

 

 

  

285.2016.45

Понякога просто усещам…
Току що денят ми изчезна.
Може би пак ще се срещаме.
Но трябва отново да влезна…

Днес пак изядох две ябълки
от дървото, там в дясно от времето.
Всеки ден там води ме кучката,
моята, неосъвременената.

Всеки ден… А това е безкрайност!
Тихо капят узрелите ябълки.
Ябълките са с капчица трайност.
Като моят живот, с извинение.

Всяка есен се радвам на залеза
и на две ябълки в дясно от времето.
Есента е прецъфтяване на лятото
и време за пръскане на семето!

Понякога просто усещам…
Две ябълки пак ще ме чакат
там по пътя и малко отсреща
на секундите, които тиктакат…
26.09.2016

 

286.2016.46

Как искам да напиша стих,
а не стихотворение.
За стихотворение е нужна публика
и върло вдъхновение.

За стих се иска да си тих,
потънал някъде във времето.
Това току що го открих.
И му се кефя дремейки…
28.09.2016

 

 

 

 

287.2016.47

САМО ПОНЯКОГА

Само понякога,
в редките минути,
в които не търся себе си,
имам шанса да намеря някого,
който търси мен…
Дали се срещаме наистина
или минутите ни се преплитат
“като длани, които си говорят?

Само понякога,
в редките минути,
в които търся себе си,
се намирам
на съвсем друго място.
Дали се срещаме наистина
или местата се преплитат
като длани, които си говорят?

Само понякога…
Само понякога усещам времето
и мястото, в които съм захвърлен.
Като Съдба!
Започвам да се търся, макар че,
Съдбата отдавна ме е намерила…

Само понякога!
Само понякога
Тя и аз се преплитаме,
като длани, които си говорят…
галейки се.

02.10.2016

 

 

 

 

288.2016.48

Потънал в размисъл неделен
и търсещ скрити знаци,
разхождам кучката си Бела
сред храсти и шубраци.

Животът е безкрайно тайнство
на разни зодиаци.
А Бела търсеше пространство
сред храсти и шубраци.

Животът е едно очакване,
дори да нямаш кучка.
Сърцето, в своето притракване,
добавя нова случка!

Но е върхът да имаш кучка!
Съвсем не е самотно!
Разхождаш я и търсиш случка!
Направо е страхотно!!!

Така потънал в ден неделен,
замислен, търсещ знаци,
загубих  кучката си Бела
сред храсти и шубраци…

17.10.2016

 

 

 

 

289.2016.49

Аз всяка вечер си допивам бирата
със страх, че ще ме сгази нова мисъл.
Като чене съм сложил в чашата си лирата
с която не прокопсах. Но съм писал.

А мисълта ми лашка се, горкичката,
от тук до там и после – обратно.
Опитах се да я обгърна всичката
със стих. Загубих се във нея безвъзвратно.

Не ми е дадено от Бог! Какво да правя?
Животът ми е низ от простотии!
Така и не можах да се изправя!
Но пък не им се дадох и на тия!

Ще ме забравят всички? Някой ще ме помни?
Животът е безкрайно безразличие!
Аз имам своите две –три секунди скромни
във вечността на нашето двуличие…

18.10.2016

 

 

 

 

290.2016.50

Както всеки Божи ден
и тази нощ,
благодарение на себе си
и мен,
прелитайки от гара в гара,
достигнахме до следващия лист
от календара.

А всеки Божи ден,
със само теб и само с мен,
е онзи страшен феномен,
изпълващ ни с любов и вяра,
че в този свят обикновен
търкалящ се от ден във ден
сме част от календара.

Страхотно е да бъдеш част
от Божията мяра!
Да имаш и да нямаш власт,
дърво вековно…или храст,
или пък дреха стара
на някой дядо преди теб!
Ала да бъдеш мяра…

Е, братя, трябва Вяра!

19.10.2016

 

 

 

 

291.2016.51

Живеем си. Статисти от миманса
минаващи през Косово поле.
Се бият мюсюлмани с християнса
и всеки е върхът едва ли не!

О, Крали Марко е сред тях, ега си!
Герой чутовен, нисичък на ръст,
довел платени прогресивни маси,
оставил ги под метър кална пръст.

И колко тъжна е човешката история,“
когато най-нормално я четеш.
Там винаги си в тази категория,
в която непременно ще умреш!

Но и безсмъртни в таз Читанка няма.
Животът е между Едно и Две.
Едно – родил си се. Това е малка драма.
При Две умираш. Следват синове…

Живеем си. Статисти от миманса
минаващи през своето поле.
Това е. И егати декаданса –
от „може би“ до „абсолютно не!“

21.10.2016

 

 

 

 

 

292.2016.52

Някъде, точно днес, във безкрая,
утихват пак нечии стъпки.
Може и да са мои. Не зная.
Аз живея от просия и в кръпки.

Пришивам си някакви спомени
към тегела, през който съм минал.
Висят ми, тежат ми, разгонени,
годините, в които съм отдавна загинал!

Отписан съм от всякакви списъци.
Доизживявам си дните тревожно.
Цял живот слушах нечии писъци
и моето – „Как е възможно?“

Остана ми единствено Времето –
безпристрастно и винаги точно.
То винаги ми доставяше бремето.
Отговорих му реципрочно…

И родих своите стихове. Никому ненужни.
Горяха бенгалски огньове. По балконите.
Годините се сменяха като някаква орис. Чужди!
А ние чакаме да ни открият. Покемоните…

1916

 

 

 

 

293.2016.53

АВТОБИОГРАФИЯ

Се изнизват
ден след ден –“
аз край тях
и те край мен,
и надниквам възхитен,
възмутен,
видиотен
всеки ден –
аз във тях
и те във мен-
възхитени,
възмутени,
и съвсем видиотени…
се изсулваме в тиктакане,
в нетърпение
и чакане –
аз тях чакам,
те пък мен…
Съм съвсем ошашавен
ден след ден,
ден след ден…
просто няма инак как
до последното ни
„Щрак!“
се въртя като кретен –
аз край тях
и те край мен…

05.11.2016

 

 

 

 

294.2016.54

ТЯХНА СТРАНА

Там живота си проспах
там насила оглупях…
Ще повърна!

Там, във тяхната страна
сред червени знамена…
Ще повърна!

Дето шмайзеруват в крак
а денят е ален мрак…
Ще повърна!

А под тяхното небе
всяко зинало… О, не…
Ще повърна!

Тяхна страна тяхна България,
тяхна страна,тяхна ченгария,
тяхна страна, тяхна чалгария,
от теб си тръгвам, за да не умра!

Знам, ще стана шепа прах
но не искам между тях…
Ще повърна!

Зейнала червена паст
за имот, пари и власт…
Ще повърна!

Комунист, червен юмрук,
мен ме няма – те са тук…
Ще повърна!

Беше хубава страна
но откак почервеня…
Ще повърна!

Тяхна страна тяхна България,
тяхна страна,тяхна ченгария,
тяхна страна, тяхна чалгария,
от теб си тръгвам, за да не умра!

Ще останат шоуглист,
батгеройко и Азис…
Но без мене!

Ще остане слугинаж
и боклукопакетаж…
Но без мене!

Социален президент
мафиотски парламент…
Но без мене!

Ще остане цар – менте
тоест – ще останат те…
Но без мене!

Тяхна страна тяхна България,
тяхна страна,тяхна ченгария,
тяхна страна, тяхна чалгария,
от теб си тръгвам, за да не умра!

2010-2016

 

 

 

 

 

295.2016.55

Ябълката,
онази ябълка,
която ми е приятел от цвят,
край която всеки ден
минавах с кучката си Бела,
Която виждах как узря,
и си роди деца
по клоните от тежест свела
от рожби – мънички слънца,
аз ги ядях,
(но не и Бела),
та минах днеска покрай нея.
Тя просто ми прошепна:
„Напролет пак ще разцъфтя!
Обичам те, и ще родя,
но ако ме обичаш!“
Обичам я! И да умра,
тя пак ще разцъфти
във идващата пролет
Това навярно са мечти.
Но всички сме във полет!
Летим сред ужас и сред бяс –
безкрайно утопичен.
Летим! Животът е пред нас!
Съвсем не безразличен!
Обичам тъпия Живот!
Защото АЗ съм остър!
Разрязвам всичко! И ми е гот!
От ябълка обичан!..

2016

 

 

 

 

 

296.2016.56

„… За смяна на политическата система натисни едно.
За смяна на избирателната система натисни две.
За смяна на народните представители натисни три.
За смяна на партията натисни четири.
За смяна на конституцията натисни „Мая“.
За смяна на Президента натисни „Путин“.
За смяна на държавата натисни „Терминал 2“.
За смяна на Разума с простотия, натисни „Слави“.
Ако не искаш да сменяш нищо, натисни „Пеевски“.
Ако искаш да смениш всичко, си провери дали барутът ти е сух.
И дали носиш на бой… “

25.11.2016

 

 

 

 

297.2016.57

Всичко е истина, братлета,
всичко е истина.
Всички ние загиваме тихичко,
обладани от някаква пасмина.

Истина е, че Животът ни се движи по орбита,
в която ни няма.
Истина е, че някой ни разчленява на порции
и ни пуска в помийната яма.

Истина е, че мислейки се за голямата работа,
сме изключително прости.
Истина е, че трябваше да сме господари на тази земя…
а ни превърнаха в нечии гости.

Истина е, че ни употребяват като тоалетна хартия
гъзобръсници недни!
Истина е, че ако не станем като Тия –
ще си умрем бедни.

Но е истина, че във всеки от нас живее
някаква нормална идиотия.
Не ме интересува, дали още светя, или вече тлея –
не мога да съм от Тия!

Ще си умра кротко и тихичко там,
където винаги е ден.
Много искам внуците ми да не ги е срам
след време от мен…

01.12.2016

 

 

 

 

298.2016.58

Прогледнах на една пътечка. Лична..
Край мене – майка, татко, братя, кака.
Бе стръмна, тясна, крива. Непривична.
И ни на ляво, ни на дясно пряка…

Се сменяше познато с непознато..
Се сменяха години, календари.
Се сменяше отлитащото ято.
Се сменяха начални – с крайни гари.

Животът ни е пропаст след баир.
Ту драпаш, ту търкаляш се надолу,
безкраен тъжно-смешен панаир…
Сълзите истински. Майтапите – на голо…

Животът е и грозен и красив
и всичко в него ме интересува.
Човекът до тогава май е жив –
докато пее, плаче или псува…

Сега вървя по-бавно и не тичам.
Край мен са хората, които ме обичат!
Край мен са хората, които аз обичам!
Когато спра – те все още ще тичат…

…

Ако досаждам с моята особа,
най-искрено ви моля – отминете!
Какво съм аз? От раждането в гроба.
И няколко куплета между двете…

05.12.2016

 

 

 

 

299.2016.59

ВАСКО КРЪПКАТА: „ЗАЩО БЕ, ХОРА, ТЪЙ СЕ ЗАКОПАХТЕ?“

Защо, приятели, така се закопахме?
Уж тръгнахме нагоре, към простора,
да спрем да сме това, което бяхме
и пак да станем Хора! Просто Хора!

Къде, приятели, така се закопахме?
Бяхме наивници изпълнени с надежда!
А може би така и не разбрахме,
че сме омòтани във ченгеджийска прежда!

И как, приятели, така се закопахме?
Сме пълни с интелект и със наука.
И влюбени в Живота – не разбрахме,
как ни доведоха ченгетата до тука!

Аз знам, защо така се закопахме!
Защо така животът ни се скърши!
Започнахме добре, но после спряхме.
В очакване, че друг ще ни го свърши!

А няма друг! Поне това разбрахме!
В ръкава нищо друго не се крие.
Събуждаме се, след като проспахме…
и няма чудо! Чудото сме ние!

12.12.2016

 

 

 

 

 

300.2016.60

Животът мачка всяка моя мисъл,
откакто, и преди да се родя.
Аз търся в мисълта си просто смисъл,
а не в какво да ви се изродя.

Животът ми е като огледало.
Стоя отпред, а виждам се отзад…
а между тях, нагряло се до бяло,
един живот. Е, просто моят Ад!

Не се страхувай! Тъй е със Човека
ако е истински и търси своя път.
Се случва вече – знам ли колко века,
но простотиите му – те ще продължат!

Търси се, братче! Щото теб те има!
Си чувствен, истински, си просто рецидив!
Мен има ме – докато теб те има,
и жив съм само ако ти си жив!

И има разни думи. Не изричам
ги никога случайно и на глас…
Да знаеш, страшно много те обичам!
А ти си жив, ако съм жив и аз…

Така върви Светът! Децата сричат.
Големите се правят на Незнам.
Едни се мразят, други се обичат…
но всички ний минаваме от там!

19.12.2016

 

 

 

 

 

301.2016.61

Едно зрънце, заровено
в калта ни българска,
мечтаеше за полет.
Да оживее,
някак си да се разлисти,
и да дочака следващата пролет.

А Пролетта, това е страшна сила!
Тя вакханалия е просто на нагони,
„Докарай ме до Пролет, майко мила!
И ще разгоня всякакви пагони!“

Е, доживявам Пролетта си вечно сетната.
Цъфтят до мене ябълка и круша.
И всичко е току като във вечното…
Един говори…
Никой не го слуша…

2016

 

 

 

 

2017

 

 

 

302.2017.1

И върви си Животът,
като водата,
която винаги тече надолу.
Забравила извора, от който е тръгнала.
Там, някъде, под върха
от когото е изтръгнала
правото да се роди.
Вярата в Бог
беше нещо, което,
ни правеше истински,
и с нищо друго несравними.
Ние го забравихме!
Търсим се в елементарни рими!
„Камъните падат!“
„Пиленца на бато!“
„Тризонет за гоце!“
„Паметник на „тато“…“
Колко ни остава –
вас ви питам, хора.
Кървава държава
рожба на Аврора…
Кървава планета!
Пълна с идиоти!
Стига със кланета
и живот на квоти!
А Животът тихо
гледа ни с тъга.
Вечно сме страхотни –
но вечно не сега…
вечно сме „обаче“,
вечно Стивън Кинг
и неговото ТО…
Просто ми се плаче…
Има и защо.

04.01.2017

 

 

 

 

303.2017.2

ВЕЧНОСТ

Вървя, и цепя Времето на части.
макар че Времето е в същност невредимо.
Но аз и Времето, сме просто съучастници
във нещо абсолютно неделимо.
Вървя си аз. То цъка беспристрастно.
Бях млад, сега съм просто готин дядо.
Не знаех, че е толкова контрастно
със другото ми, дето беше младо.
Вървя. Какво ли друго и да правя!
Животът е до съвършенство точен!
И на маймуна днеска да се правя,
си зная – е еднопосочен!
Но пълно е край мен! Страхотни хора!
Деца и внуци. Греят, просто греят
Като слънца! И никаква умора!
Разтварям се във тях, за да изгрея…

18.01.2017

 

 

 

 

304.2017.3

НЕ МЕ ЧАКАЙ!

Не ме чакай. Лягай си.
И аз не се чакам
Влакът на Времето
трака ли, трака
във своята истина
нахранила мрака
във който
колелата си тракат
и никой нищо не чака…
Освен себе си!
Най-важният гост
на безсмислието ни!
Колелата си тракат,
човеците чакат,
на Унгены
им сменят междуосието,
посоките стават еднопосочни,
и милиметрите,
до милиметър точни,
ни казват,
че и ние сме еднопосочни!

…

Животът е наистина праволинеен.
От раждането – към смъртта.
Идеен, деен, или безидеен,
те чака Тя.

…

Не ме чакай! Лягай си!
Но аз ще те чакам.
Моето чакане не те засяга.
Просто по древните си траверси тракам
и чакам влака.
2017

 

 

 

 

305.2017.4

ХОРА И СТАТУСИ

Хора и статуси,Фейс като бук
Тръгваме някъде, оставайки тук.
Тръгваме някъде, на всичко на пук
Иска ли питане,наш е Фейсбук.
Хора и статуси без имена.
Глупост е нашата главна вина.“
Хора и статуси, ден подир ден
Няма те теб, но ме няма и мен.
Хора и статуси в профил,анфас
Нечия глупост тича до нас.
Статуси,трепети, без имена
Глупост е нашата главна вина.

Тръгваме някъде, но пак сме си тук!
Хора и статуси…просто Фейсбук.

13.01.2017

 

 

 

 

306.2017.5

Когато снегът заговори,
хората са опаковани.
Шапки, канадки, качулки,
якета втора употреба,
дишаш на пресекулки
и ти се мре, да го èба,
добре, че ботушите са испански
и обилно намазани с мас…
Студът може да е кански,
но има глас!
И скрипти под несигурните ти стъпки…
„Не те разбирам – казва той –
аз съм поредната ти тръпка!
Помниш ли юлския зной,
в който мечтаеше за мен?
Какво ти става?
Болят те тазобедрените стави
от балансирането върху хлъзгав терен?
Много съм студен?

Добре! Млъквам!
Обади ми се през юли!
Чу ли?

16.01.2017

 

 

 

 

307.2017.6

Всичко в този свят
е за първи път!
Или за последен!
Никога пореден!
Първата Любов!
А от тук нататък –
всяка е последна!

Знам, че си готов!
винаги да почнеш
нещо от начало!
Черното забравяш.
Другото е бяло!

Всичко в този свят
е до смърт красиво!
Трябва да си там!
Трябва да е живо!

Всичко в този свят
е за първи път!
Или за последен!
Никога пореден!

19.01.2017

 

 

 

 

308.2017.7

КРЪГОВРАТ

Зима.Вятър.
Сняг. И мраз.
Казвам ви – жестоко време!
Но на топло съм си аз,
и изобщо не ми дреме.

Пролет. Слънце.
Дъжд. Цъфти.
Уж на нещо там мирише.
Сенна хрема ме мори,
въобще не ми се диша!

Лято. Жега.
И порой.
Търся място да се скрия
я от него, я от зной,
но пак биричка си пия.

Есен. Кал.
И листопад.
Капят плодове презрели.
Хапваш нещо. Няма глад.
Някак си сме оцелели!

…

Пак е зима.
Кръговрат.
Пак започва от начало.
Няма нищо страшно, брат!
Пак  начисто сме.
От бяло!

21.01.2017

 

 

 

 

309.2017.8

Когато всичкото е нищо
а нищото е всичко,
е някак си съвсем излишно
със тях да се боричкаш.

Да търсиш смисъл и идея
надежда или корен –
не пей ми се, не ще да пея –
а коренът е спорен.

Въртят се някакви мърлячи
по свода ни небесен,
решават кремълски задачи…
а аз ли, аз съм десен.

Нормален сиреч. И бачкатор.
От някакъв чужд вид.
Определено „провокатор“!
„Платен Соросоид“!

Си ходя с вехтата си дрешка,
и книжчица – каквато.
Край мен минават като грешки
гоце, тато, бато…

И ми е тъжно, ми е скъпо,
и даже ми се плаче,
понякога е адски тъпо…
Усмихвам се обаче!

03.02.2017

 

 

 

 

 

310.2017.9

Стоя си пред себе си
и ми се връщат думите
от преди няколко века.
Не знаете колко е хубаво!

Чичовци, баби, лели и дядовци…
Колко е пълен човекът!
Спомням си някои.
Обичам ги всичките.
Един извадете- и умирам!

Аз съм пред вас
защото ги е имало тях,
те ме обичат,
а аз ги разбирам…

Всичко е било,
и всичко е бъдеще.
Но аз и ти сме винаги между двете.
Стоя си пред себе си,
и ми идват думите
от след няколко века:

„Много си глупав,
приятелю, много си глупав!
Така май не бива! Но бива!
Човекът е нещо специално!
Или ражда, или убива!“
Просто, но гениално!

08.02.2017

 

 

 

 

 

311.2017.10

Дали не съм глупак?
Дали летвата ми не стана прекалено ниска?
Никога през живота си не съм бил руснак…
но на руснаците много им се иска!
Иска им се да съм простак! И пиян. Като тях…

Тук споменаваме мамата!

Няма как, приятели, няма как!
Просто сме от двете страни на драмата!
Вие ме искате – пиян, прост и безличен,
влюбен в простотията ви, наречена Русь!
Няма да стане.
Аз съм различен!
От цялата кръв покрай вас ме е гнус!

Ще ме убиете? В упор? Не бягам!
Стреляйте, мамка ви мръсна , червена!
Но заедно с мен ще изчезне и вашата
никому ненужна, великоруска гангрена!

10.02.2017

 

 

 

 

312.2017.11

А ПОСЛЕ?

А После?
Какво знаете за После,
когато уж вече нямало никой?
Тогава защо раждаме деца?
Защо са ни родили нас?

И кои сме ние?
Какво се крие зад нашето бъдеще?!
Глупав въпрос! Закъснял въпрос!
Моето бъдеще тиктака на свършване.
Но страхотни момчета и момичета стоят
срещу своето бъдеще
и срещу своето собствено тик-такане!

А После?
Знаете ли, че Бъдещето
винаги преминава в Минало?
Знаете ли, че ние с вас сме доказателство за това?
Животът тихо каканиже своята история!
А ние шумно се правим, че сме част от нея!

А После…
А После се оказва,
че Историята винаги се смее…
А ние винаги плачем…
10.02.2017

 

 

 

 

313.2017.12

Пия вино.
Бавно се опивам.
Дали се връщам, или пък отивам?
Дали е всичко „мяра според мяра?“
Нима е важно?
Сменям календара.
14.02.2017

 

 

 

 

314.2017.13

„РУСКИ СВЯТ“

Живеем всички в руски гъз.
Умирам си от срам.
Животът ми е твърде къс,
а го прекарах там.

Съм имал Ботев, Левски, Джендо…
но съм във гъз заврян.
Ментално, или деменцендно…
перфектно „обосран“.

Подменят ме. Като хартия.
Като руло в кенеф…
Се бършат Тия и Ония.
И много им е кеф!

Животът ми не беше, братчета,
удобен, и без  ръбчета,
съвсем не беше на квадратчета,
не  беше и на кръгчета.

Той беше сърпове и чукове
и петолъчни псета,
постлали Времето със  трупове…
Ядяха ги прасета…

Определено съм във гъз.
Червен, едноканален.
Къде  да търся в него себе си?..
Как да съм нормален?

07.03.2017

 

 

 

 

315.2017.14

Денят и този ден започна
секунда след предишния.
Тиктакане, до изстрел точно.
Аз винаги съм грешния.

Преминах пак от нещо в нещо.
Го правя всеки ден.
И твърде вещо, твърде вещо,
съм по-видиотен!

Животът винаги е драма.
А ние – мелодрамници!
Светът със нас или без нас,
е пълен със измамници!

Не знам, дали съм много ясен,
но искам да съм точен:
Животът просто е прекрасен,
но чужд. И твърде срочен…

18.03.2017

 

 

 

 

316.2017.15

Когато всичко спи
а мен ме няма,
животът пак ще ври
във свойта яма.

Фатално може би,
ще шупват страсти,
ще галят господа и дами
телесните си части …

Ще бъде хубаво,
като в началото на Рая.
Ще бъде тъжно.
Както е преди безкрая…

18.03.2017

 

 

 

 

317.2017.16

Животът ни трака по своите релси
отиващи в някаква бездна.
Не е важно кои сме, не е важно къде сме.
Не е важно, и че ще изчезнем!

Но важно е, ето, че там по трасето,
на влака житейски по друма
сме останали живи, сме родили детето
и сме оставили някоя дума…

Детето ще помни. То ще тръгне по нея,
ще я следва по свои закони.
а ние със кеф отстрани ще се греем
от думата, която ни помни.

19.03.2017

 

 

 

 

 

318.2017.17

КОГАТО ЗЕМЯТА СПРЯ ДА СЕ ВЪРТИ!

Тогава простотията превзе Двореца с щурм!
Запечатана във филми простотия.
Детска количка падаща по стълби,
Живот, умрял за всичкото, за което той могъл би
да бъде, ако е поне донякъде нормален.

Аврора пукна! И фалшиво и фатално!
И простотията, бих казал – гениално
намести се на мястото човешко!
обезглави го, а световният Андрешко
развя на простотията си флага ален.

Е, сто години. Мълчи Животът като Кобургота!
На Ленин мумията пак е в мавзолея!
Комуноидите все още са захапали живота,
във който искам просто да живея,
понеже съм нормален!

В денят, във който спря да се върти
Земята, усетихме и аз, и ти,
че този факт е смърт и за децата ни!
Обичаме Живота си, нали?
Ами да си го върнем от простаците!

Да я оставим да си се върти!
Такава тъжна, смешна и невероятна!
Земята ни – това сме Аз и Ти!
Въртенето е винаги напред, нататък,
никога обратно!

А ние сме за кратко…

11.04.2017

 

 

 

319.2017.18

Жми градо! Те и по селата жмят.
Само тук -таме прозорец свети.
Значи, нема скоро да умрат
човеците.

Там будни са поети.

11.04.2017

 

 

 

 

320.2017.19

Когато най-катастрофално
вървя към катастрофа,
от Нищото, съвсем нормално
ми идва строфа…

А Строфата съвсем не е Софра!
Го казвам за платени идиоти!
Животът ми съвсем не е игра!
А песен! Със съвсем реални ноти.

Те плачат, смеят се, се раждат и умират,
изпълнени с любов и със униние,
и всички тези нотички намират
хармония във мойто петолиние.

Не се оплаквам. Нито пък се хваля.
Го констатирам като факт или пародия.
Но си признавам. Обичам да ме гали
Животът! Точно с моята мелодия…

13.04.2017

 

 

 

 

321.2017.20

Когато умра
мен ще ме няма,
което не е рецидив.

Страшното беше,
че мене ме нямаше
и когато бях жив…

Отминаваха ме всички
като несбъдната гара,
като незапалена свещичка.

Но аз си бях на мястото,
преливах от вяра и радост,
че не съм безразличен.

Животът е миг,
в който едва успяваме
да прогледнем в частичка от вечното време

И веднага остаряваме,
ослепяваме ,
оглупяваме,
дявол да ни вземе.

Не искаме да се излагаме.
Искаме да помагаме,
но не знаем на кого, нито как.

Търсим, но не намираме…
Така си умираме
и отиваме на другия бряг.

Бях си на разположение!
Бях си в ръчичките!
Бях готов да умра за себе си!

Сега, с извинение,
ви казвам на всичките,
просто стана това,
което требе си!

14.04.2017

 

 

  

 

322.2017.21

ЛЮБОПИТСТВО

Когато човек върви по браздата
изорана от хора преди него слисани,
преминава от дата във дата,
защото така било писано!

И търси да намери причината
заради която е орисан
да премине през всичко, което
му е било писано.

Времето клати законите
по които стъпват хората.
но всички вие гоните ли, гоните,
секундата в която свършва умората.

Обичам да мисля. Повреден съм.
Всеки нов ден ми е стъпка в желаното!
Готов съм да живея и на половин ден!
Но да видя и неизживяното!

17.04.2017

 

 

 

 

 

323.2017.22

ДЕТСКА ПЕСНИЧКА – 2017

Ца-ца-рака, ца-ца-рака,
бате Бойко се наака!
Туриха го да работЕ
с идиотЕ – патрЕотЕ,
дето всеки – всеки цака,
а бе, мамата си трака,
а в текущия момент
май сме и без президент –
то се вижда без очи –
самальотът не хвърчи,
Парламентът ни стърчи
между жълтите павета
пълен с прости комунета…

Ца-ца-рица, Ца-ца-рица,
ние още сме дечица,
но е време да пораснем,
и по мъжки да ги фраснем…
Цацата е риба проста!
Нищо, че я има доста
и направиха я хит –
гледали сте филма „Кит“!
Е, не мога да го крия,
че живеем в простотия…

Ца-ца-рата, ца-ца-рата,
май приключва им играта,
просто трябва да пораснем
и по мъжки да ги фраснем!
Щом живееш сред Другари –
не минава без шамари!

25.04.2017

 

 

 

 

324.2017.23

Вставай, страна цацарская! Вставай и ВеСеСе!
Тук битка олигарская комай заформя се!
И със главички агнешки, напред в последен бой!
Зад нас не просто Цацаров! За нами самый КОЙ!

И нека тука стелят се гавна подир гавна!
Гавната вечно стрелят се в говняная война!

На смърт главите агнешки от всеки десен вид!
На смърт продажник пладнешки, платен „соросоид“!
На смърт! Да се изправим Ний пред тях като стена!
Те искат правосъдие! Ний искаме гавна!

И нека гордо встанем мы – свиня подир свиня
родени и отхранени със руските гавна!

27.04.2017

 

 

 

 

325.2017.24

Не чувате ли?
Някой говори!
Не виждате ли?
Някой е жив!
С идиоти никой не спори!
На кривия – всеки е крив!

Ми се иска да съм някъде другаде.
Всичко край мен е бездарен спектакъл.
Признавам си, родих се за друго.
Тази простотия не съм чакал.

Не чувате ли?
Някой говори!
Часовниците тиктакат, нали?
Със Времето не се спори!
Боли!
Много боли!
30.04.2017

 

 

 

 

 

326.2017.25

Да стоиш буден по нощите!
Да виждаш нещата!
Не с очите си!
Да не знаеш коя е дата.
Да погребваш мечтите си!
Да виждаш змията
захапала ябълката на твоя живот?
И да ти е гот?

Извинявай,
но си пълен идиот!

02.05.2017

 

 

 

 

327.2017.26

Мъже, жени, момичета, момчета!
Пиша ви го аз, от коневръза.
От България на три европейски морета,
станахме България на три патрЕотични гъза!

04.05.2017

 

 

 

328.2017.27          

Търся се във времето.
Понякога съм там.
Понякога ме няма.
Понякога не знам.

Подмазвам се на себе си
Защото съм велик!
И всички просто требе си
да хвалят моя лик!

А аз съм просто жив!
И нищо друго няма!
Съм адски търпелив.
Живея. Няма драма!

05.05.2017

 

 

 

329.2017.28

Когато бродиш през непозната гора,
и е адски страшно,
но се справяш като тинейджър
с ненаписано домашно.

Когато всички те ебават
и не ти пука за насъщния,
а идиотите остават,
значи, че си си все още същия…

Така съм и до днес.
Никакъв прогрес.

05.05.2017

 

 

  

 

330.2017.29

От както помня този свят, разбрах,
че съм му задължен за нещо.
Край мен бе само Истина и Грях,
убиващ студ, или до смърт горещо.

Бях нещичко вървящо сред стихии.
Безсмъртни! Преди мен! А и след мен!
Но страшно много исках да открия
защо между стихии съм роден.

Защо живея? За какъв ли смисъл?
Къде да търся мойто малко Нещо?
Защо Шекспирът всичко е написал
така велико, просто и човешко?

Навярно нещо все пак съм разбрал,
Макар, че пълен съм със същите въпроси!
Да знам, че се родих, че съм живял…
Но не разбрах – ни кой съм, ни защо съм…

06.05.2017

 

 

 

  

331.2017.30

Обичам да си галя челото
от слепоочие – до слепоочие.
Зад тях се раждат или мислите,
или човешкото безочие.

Обичам да съм сам със себе си
и с мислите си – като бездна,
и с вярата, че просто трябва
във тази бездна да изчезна!

Сам влезнах в нея! От безумие!
От глупост! И от простотия!
Написано със прости думи е:
Човек ли съм , или от Тия!

Не съм от Тия! Драпам, хора!
Не мога да съм неутрален!
И нямам никаква умора!
Простете, ако съм нормален…

08.05.2017

 

 

 

 

 

332.2017.31

ПО-ЗДРАВ КЪМ ПАРЛАМЕНТА!

България тотално е осрана
от задници, ебани от Русия!
Валери, Симеон, Каракачана…
И гоце – путиновата чекия!

Си мисля, че със нашата Държава
с размер като една човешка длана,
Русия безпардонно се ебава
и прави я умишлено осрана!

И си живеем в някаква заблуда,
че нещото, наречено „Гестапото“.
че гоце, Николайчо, Виктор, Буда
са си неща, които дават папото!

България не знае своя корен.
Но някъде във Времето го има.
Сме търпелив народ. Но не покорен!
Ебал съм ви на Кремъла режима!

18.05.2017

 

 

 

 

333.2017.32

Всеки ден Животът свършва,
или продължава.
Тука нещо се прекършва,
там пък друго шава.

Важно е да го усещаш
„… мера според мера…“,
щото всеки ден се сещаш –
днеска не е вчера!

А Времето си се будалка
с нас, като с поклонници
на нечий гроб, на който няма
ни дата, ни часовници…

И трака покрай него времето,
като гердан на шия,
и всичките сме тъжни странници…
с различна орисия…

И всеки ден Животът свършва
или в мига ни кратък,
ни бие шута, с нас привършва,
и ръшва по-нататък…

17.05.2017

 

 

 

 

334.2017.33

ВСЯКА НОЩ

Всяка нощ ме друса като по древен калдъръм.
Всяка нощ ме пита – аз съм, или не съм?

Всяка нощ застава пред мен като въпрос!
И през нощта се питам – нормален, или прост?

Всяка нощ изгарям, като фитил на свещ.
Всяка нощ се питам – защо горя без мисъл?

Всяка нощ душата ми изгаря като вещ.
Всяка нощ се гърча, в това, що съм написал.

Всяка нощ се питам – какво ме чака утре?
А утрето ме пита, отворило тефтера –

Какво написа вчера?

28.05.2017

 

 

 

 

335.2017.34

ВЪРВИ, НАРОДЕ ПОДМЕНЕНИ!

Върви народе подменени!
Къмто Евразия върви!
Върви където щеш!
Без мене!
Аз съм си жив и тук!
На пук
на княжна Русь,
и азиатското ù племе!
На мен ми пука за България,
за мен,
за теб,
за всички нас
и вас
на куп и поотделно…
На мен ми пука.
Сблъскахме се челно…
Върви, народе подменени!
Там, накъдето щеш върви!
Живей достойно!
И без мене
Ти пак ще си си просто Ти!
Обаче аз без теб изчезвам!
Без теб оставам без адрес!
Без име, минало. Без идно!
Дори без простичкото ДНЕС!

Върви, народе подменени!
Решавай:
Си, или не си!
Поглеждай себе си!
Не мене!
Живей!
Или се обеси!

30.05.2017            

 

 

 

336.2017.35

ПОЕЗИЯТА

Поезията е нещо изключително просто!
Затваряш очи и слушаш тишината,
която говори!
Тишината, приятели,
е най-гръмогласното нещо за тези,
които умеят да чуват…

Поезията е изключително просто нещо!
Заслушваш се в музиката,
и тя започва да ти разказва!
Започва да рисува Времето,
започва да се смее и да плаче…
и стомахът ти се свива… в някаква неясна болка,
но душата ти е свободна, и щастлива…

Поезията не е нищо съществено!
Поезията е нещо съществуващо,
като напъните на сърцето ти
да вникне в битието на твоя Живот!
Поезията е нещо красиво и лично!
От поезията ти става тъжно,
става ти гот,
но никога не ти е безразлично!

Поезията е изключително проста материя!
Здравословна е! Не изпадаш в истерия!
Думи разни те удрят със смисъл,
с мисъл,
думи, които си писал,
думи, които ти трябват, за да оживееш,
думи, пред които стоиш във захлас…
думи, за които си казваш:

„Това не съм го писал аз!“

03.06. 2017

 

 

 

 

337.2017.36

КОТЕШКИ СПИН

СПИНкай, Чарли,
СПИНкай, мама,
СПИНкай там, къДЕСИ!
СПИНкай, ама не забравяй,
коте,
мама ДЕСИ!

Ти си ни родено в гайда!
В теб юнак
живей!
Хич не им ходи на Прайда,
че ще станеш
гей!…

СПИНкай, Чарли,
СПИНкай, коте,
мама ще те пази!
Че без мама
като нищо
СПИН ще те полази…

12.06.2017

 

 

 

 

338.2017.37

Българинот кротък
всеки си го ебе.
Ама диша още!
Кво друго му требе?

Дишай, братче, дишай,
Всичко е принуда.
Дишай, па издишай,
ти си аква нуда…

16.06.2017

 

 

 

339.2017.38

АЗ ПРОСТО СЪМ ОТДАВНА!

Животът ми съвсем не е във края си,
дори не ми нашепва за последни друми.
Вървя напред, отхапвам си от пая си,
макар че вече  нямам много думи.

Животът ни е кратък! Много кратък!
И кой ли не ебава се със него.
Сме днеска тук. А утре сме оттатък!
Животът ни, приятели, е Лего.

Игра. Страхотна! Някак на напасване
на някакви неща, с неща отсреща.
И не вирее никакво “опраскване“!
В Играта ти си Нищо, или Нещо!

И си вървя по кривата пътечка
започваща от някъде край Трявна,
Вървя си бавно, умно и полечка,
не съм от днес. Аз просто съм отдавна!

22.06.2017

 

 

 

340.2017.39
Ходя си от някъде – за никъде.
Няма крайпътни камъни, за да знам къде съм.
Може би аз ги поставям?
За да знам до къде съм стигнал?

Вероятно съм го правил.
Не помня.
Вече съм далече напред.
Толкова напред, колкото съм успял да стигна
въпреки себе си.

Животът ми беше пълен с възможности,
с идеи,
за мен и за нея,
с мечти, и изобщо със всичко,
дори с невъзможностите,
с които е пълен Животът!

А днес е пълен със спомени!
И с надежда, че ме чакат още!
Никога не отказвам спомени!
И всяка вечер си лягам с очакване…
04.07.2017

 

 

 

342.2017.41
Всичко е толкова човешко!
Да вървиш, да вървиш, да вървиш…
Да правиш грешка след грешка!
И да умееш да се извиниш…

И макар да си като мокра кокошка –
винаги да си готов
да поискаш от децата си прошка
и да им подариш любов…

Всичко е толкова просто!
Само трябва да си готов
каквото и да ти коства
да се превърнеш в любов…
09.07.2017

 

 

 

 

343.2017.42

Секундите кротко отмерват
остатъка
между мен и Безкрая!
Всички си траем,
аз също си трая!

И всяка секунда потъва във някаква ниша,
става бивша, и зная,
никой не може да стигне до нея!
А до преди миг бяхме в комбина!

Всички си траем,
аз също си трая!
Мисля, че така и Животът отмина!
В тази секунда
между мен и Безкрая…
хем в Ада,
хем в Рая,
в която си трая
вече седемдесет и трета
поредна година…

09.07.2017

 

 

 

 

344.2017.43

БЛАГОДАРИМ ТИ БАЦЕ!

Да се маскираш  трижди в Премиер,
кога България смирено, тъжно гасне
и в знойни пазви шпагинът  да пази
остатъци от петохуйници  нещастни
кат бреме от червената  заплаха,
от тия, дето вечно, без умора
Евразия ни щедро завещаха –
и плахо да се гмурнеш във Фейсбука
с надежда, че те чака някой тука…
Да те пресрещнат  Нинова и Баце,
и сложил чело на челичното им  рамо,
да чезнеш в техните безброй ръце и крàце
защото те останаха ти само…
Смирено пак да влезнеш в Парламента,
поредна твоя пристан и подслона,
да си похъркваш тихо  във момента,
живеещ  препикавайки  закона…
Да се ебаваш с бившата Родина
която пред очите ти умира
да пращаш българите да живеят във чужбина,
защото тук България не се намира,
да я убиваш, без да искаш прошка,
да я въртиш на банкянски мерацЕ,
да я превърнеш в таратайка, в трошка…

БЛАГОДАРИМ ТИ БАЦЕ!

10.07.2017

Естествено, написаното е пародия и различно умните го схванаха. За еднакво простите не знам и не ме интересува! Дебелянов ще ме разбере…

 

 

 

 

345.2017.44

Боже, колко е гот
да си идиот,
който между политици, експерти, работодатели,
не трупа пари,
а приятели!

Който отговаря на думата – с дума,
на мисълта – с мисъл,
на Разума – с Разум,
на Времето с Мъдрост!

Боже колко е гот
да си такъв идиот!
Аз ли не знам?
Та аз съм от там…

12.07.2017

 

 

 

 

346.2017.45

Бях малък, глупав и наивен.
Представях си Живота като прокарани от някого алейки,
като път, панорамен, със вю-площадки и под сянка – пейки,
банани и кокос, и тук-таме маймунки…
И днес защо съм изненадан!
Животът ми е пълен с раждания и жалейки,
със срещи, разминавания, несбъднати мечти и със страдания,
а пък страданията, братчета, са автентични знания
получени директно от същия Живот,
от който понякога дори ни е гот!

Така и ще умра. Стар, глупав и наивен.
Преминал през Живота си без страх, но със Надежда!
Алейките, и пейките, маймунките са живи!
Полуреални, полуопитомени, полудиви
ги срещам всеки ден,
в безкрайно сладките и òбични муцунки
на хората след мен.
Навярно аз съм малко нестандартно див,
но ще умра щастлив!

15.07.2017

 

 

 

 

 

347.2017.46

СОНЕТ

„…Народът прост,
животът – тежък, скучен…!“

Мъдрецът – мъртъв,
а младежът – недоучен!
Но ние, гордо, на чело със чалгата
вървиме към самоебалгата…
В Украйна се вдигнаха – успяха!
Румънците се вдигнаха – успяха!
Поляците се вдигнаха – успяха!
В България танцуваха и пяха…
пак същите говна си преизбраха
и си останаха пак там, където бяха…

Тук, за сонет, ми трябва още ред,
за да напиша, че не сме у ред!

25.07.2017

 

 

 

 

 

348.2017.47

ТЕГАВО МИ Е!

От всякъде ме лъха хлад.
Не глад. По-скоро – простотия.
От всякъде ме питат:„Брат,
от нашите ли си
или от тия?“

От всякъде ме лъха смрад!
Не мога да се скрия!
Живеем сред партиен ад!
От Тия, до Ония!

-От себе си съм! – им крещя,
крещя, като на глухи –
не ща ви розите, не ща
и герберите кухи!

От всякъде ме лъха Ад!
Роден съм в него. Зная.
Глад, Простотия, Хлад и Смрад
са Адът до безкрая…

Но искам да съм оптимист!
Да раждам оптимисти!
Животът трябва да е чист!
Децата – също чисти…

26.07.2017

 

 

 

 

349.2017.48

Животът е някъде там.
А ние сме някъде тук.
Целите сме претеглени до грам.
Като боклук.

Нашата лична оценка
е сценка
от тъпа пиеса.
Край нас е пълно с пролетарии!
Но хората къде са?

Животът загуби своята мяра!
Няма вяра!
Няма Надежда,
няма и Любов!
Сиреч,
човекоподобният вече е готов,
да поеме по своето безсмислие.

И все пак, както винаги е било,
някакви идиоти се ровят във себе си,
намират смисъл, виждат във идното,
пазят Животецът като най-свидното.

Всички сме временно.
Живеем на смени.
За да запазим вечното …
вътре в теб,
вътре в него,
вътнре в мен.

10.08.2017

 

 

 

 

350.2017.49

ОСТАНАЛОТО ГО Е НАПИСАЛ АЛЕКО!

Нивата ни е неожъната.
Ливадата – неокосена.
Бахчата ни е заграбена.
Къщата – присвоена.

Не чакаме нищо от Времето.
Не чакаме и от пространството!
На нашето време бремето
е някъде в странство…

Умряхме си там!
На нивата.

Неожъната въпреки времето!
Умряхме си! Просто умряхме си!
Беше ни тежко бремето!
Ние не обичаме тежести!
Ние обичаме да ни е леко…

Останалото го е написал Алеко!

09.08.2017

 

 

 

 

351.2017.50

МНОГО ТРУДНО ЗАСПИВАМ…

Много трудно заспивам.
Сънувам кошмари…

На попа на Енчевци,
арестуван от „наши другари“
отряд „комунари“,
малко след днешната дата,
през четиресе и четвърта,
му скубят брадата
косъм по косъм,
докато не я изчегъртат.
После му отрязват главата…

Много трудно заспивам.
Сънувам кошмари…

Трупове! Хиляди трупове!
А над тях – „наши другари“,
с пистолети, брадви, ножове,
убиват,
убиват,
убиват…
за да дойде Животът
„…по – хубав от песен,
по-хубав от пролетен ден…“

„Народна“ власт на шайка престъпници!
На дегенерати,
на садисти
и на идиоти…
убиващи своя род
убиващи своя народ!
Рецидивисти, търсещи имот,
забравили какво е грях,
дебили,
обути във обувки на убитите от тях,
живеещи  в къщите
на същите,
които вече са убили…

Много трудно заспивам.
Сънувам кошмари…

И никаква мисъл,
че има виновни!
И никаква  мисъл
за покаяние!
„Народният дебилитет“
водеше
„обществото ни“
право напред,
към богатство и просперитет…
но само за дебилите,
за децата на дебилите,
за внуците на дебилите…
Защото „те не са виновни“
милите!

Дебилите
„поемат вината само с мезе!“
а мезето им –
това сме ние…
Разумът ми вие
като при смърт
на приятел!

Много трудно заспивам.
Сънувам кошмари…

А ние –
участниците в това „Шоу на простака“
се лутаме като слепци из мрака,
купуваме и търкаме картончета
като привързани към дъното балончета,
кога яли, а кога не яли
се давим в турски сериали,
гласуваме отново за дебилите –
преялите,
препилите,
убилите
живота ни,
мечтите ни,
самите нас,
децата ни,
дедите ни,
отворили бездънната си паст
за власт
за власт,
за власт…
За още власт!
Все същите престъпни селяндури,
отново със цървули,
във потури,
„Оти
сме вече политици – патрЕоти!“ –
все същите московски кагебисти,
ченгета, дето винаги са чисти,
и колкото България кърви –
тях нито кръв,
ни срам
ги лови…

Много трудно заспивам.
Сънувам кошмари…

17-24 .08.2017

 

 

 

352.2017.51

Колко тихо си отиват сезоните.
Цъфнала вишна, отронено листо…
куче, препикаващо нещо между клоните,
вяра във нещото, каквото и да е то…

А потъват във нещо си някак сезоните.
И годините потъват, повлечени от тях.
Годините не са нещо, което да гоните…
Те са ни отминали. И вече са прах.

Аз обичам сезоните, и се влача след тях,
търся времето, търся нещо си… и така остарях,
търся теб, търся себе си, между вяра и грях,
търся тънката разлика, убиваща „съм“, заради „бях“!

Земята е кръгла, а човекът е глупав,
не знаещ защо е роден.
И се нижат сезоните,
не знам какво гоните,
Най-много да стигнете мен.

01.09.2017

 

 

 

 

353.2017.52

Защо Бог ни е дал Разум?
Не мога да го проумея.
Живеем пълна безсмислица.
И ни е добре в нея!

(Управляват ни престъпниците,
които строят затворите!)

Защо Бог ни е дал Вярата,
че някъде в Живота има Смисъл?
и ни остави сами да намерим мярата
между простотията и… вече съм писал?

(А затворите не са за убийците!
Те са за жертвите…)

Защо Бог ни е дал Живот?
И какво правим ние с Живота си?
Живеем просто, за да ни е гот,
а не за да се борим за доброто си!

(А Времето е измислено от хората.
За да записва и складира умората…)

Защо ли ги  пиша за всички тези неща?
Защото съм все още жив, и друго не мога.
И да искам да искам, аз просто не ща!
Толкова ми е дадено. Предполагам – от Бога.

(Просто някак си знам!
Всеки от нас е преграда
между Рая и Ада…
И аз съм от Там!..)

08.09.2017

 

 

 

 

354.2017.53

Може би обичам,
може би не зная,
може би
съм се родил съвсем накрая,
или пък узрял съм твърде рано…
може би Светът е нещо изживяно,
може би се раждам,
може би умирам…

Може би загубих всичко,
което не намерих,
Може би съм някой,
може би съм никой,
може би съм някаква
човешка еуглена –
зелена, синя – да,
но никога червена…
може би съм краен
или пък любопитен…
Съм знаен и незнаен
по Пътя – дребен, ситен…

12.09.2017

 

 

 

 

355.2017.54

Пъпля нагоре по склона.
Наклонът съвсем не помага.
Цял живот тренирам за финала,
който няма как да избяга.

Мозъците са ми склерозирали,
и големият, и малкият, и гръбначният,
мускулите – атрофирали,
останал съм само аз – невзрачният.

Но в това си невзрачие съм си пак целия!
Нося в мен цялата си невзрачна история!
Нося цялата човешка истерия…
Нося на практика! Не на теория!

14.09.2017

 

 

 

 

356.2017.55          

В живота ми всичко е мръднато.
Живея ту в мир, ту във бяс!
Говоря с отвъдното!
Бъдното!
С това после нас…
После вас…

В действителност – вървя си след кучката
препикаваща храст подир храст…
В същност – това е случката.
Другото е баласт…

15.09.2017

 

 

 

 

357.2017.56          

ЧИЧКОТО, НА КОГОТО МУ СТИСКА

Вървя между себе си и всичкото
Онова, което не ме иска.
Здравейте! Аз съм чичкото,
на когото му стиска!

Просто роден съм, знаейки, че мога
за мъничко и аз из Живота да тичам,
да усетя ръката на Бога
и мисълта Му – да обичам!

А за себе си съм просто чичкото,
на когото всичко му се иска.
Може да не мога всичкото,
но поне ми стиска!

17.09.2017

 

 

 

358.2017.57          

Животът ни е вечно същия!
Никой нищо не намира!
Търсиш Бог, търсиш Всемогъщия…
После всеки умира…

Човекът е тъжно и безполезно животно,
на което Бог е дал Разум!
А ние вървим през Разума си идиотно,
макар, че сме чели Еразъм!

Глупостта беаше втора природа!
Комунетата я направиха първа!
Нямам нищо общо с народа,
на който това му отърва!

Животът върви. Нощите следват.
Такива като мен ще умрат.
Но някак си, ще ви преследваме
и в следващия, и в по-следващия свят!

18.09.2017

 

 

 

359.2017.58          

Въртя си очилата.
И нищо не се случва.

Бойко си отива.
И нищо не се случва.

Бойко пак се връща.
И нищо не се случва.

България умира.
И нищо не се случва.

Комунизмът триумфира.
И нищо не се случва.

Взривяват ни Животеца.
Но нищо не се случва!

Край мен презряват ябълки!
И нищо не се случва!

Въртим се като гламави!
И нищо не се случва!

Родихме се, умираме,
и нищо не се случва!

Дали сме недоправени,
дали сме недоносени,

натресени, непросени,
сме живи, нашта мамица

Животът е това!
И ние сме му граница!

19.09.2017

 

 

 

 

360.2017.59          

„Искам да ми е тихо!
Край мен да зззъзззкат комарите!
С комарите съм свикнал.
Както и с Другарите!

Искам да ми е дразнещо!
както с комарите!
Толкова е празнично!
като сред Другарите!

Кой комар кого е ухапал!
Кой комар чия кръв е изпил!
На следващият конгрес ще ни докладват
кой комар кой човек е убил!“

…

Всичко това е История на България!
Написана изцяло от Другарите.
Как вече сто години изгаря я
ненаситната стръв
за власт и за кръв
на комарите…

А ние,
без много-много да приказваме,
комарите трябва просто,
да ги размазваме!

21.09.2017

 

 

 

 

361.2017.60          

Цял живот искам да напиша едно единствено стихотворение.
Да започва от самото сътворение,
да преминава през мен,
да преминава през теб,
да преминава през всички мъртви край нас…
ние, живите, сме просто райграс,
когото Господ полива,
за да не изсъхне Делото Му!

Та, искам да напиша едно единствено стихотворение,
започващо така:
„А в края беше Смисълът!“

21.09.2017

 

 

 

 

362.2017.61          

Да си купиш безсмъртие?
Не става кеш…
Първо трябва да умреш.
И Времето
да екстратира от твоя дял –
какво си му дал!

23.09.2017

 

 

 

 

363.2017.62          

ДРЕМЕ МИ НА МИЛИМУНДАТА!

Живея нощем.
Денем си гледам часовника.
Дърветата сменят листата си.
Но не и своята вяра.
Дърветата са непоклатими.
Цъфтят, разлистват се, раждат.
А ние, хората, между тях,
се разграждаме…

Не търсете рима в това,
което до тук и след тук съм написал!
Търсете смисъл!
Търсете себе си,
ако искате – търсете мен –
не съм феномен,
съм просто частица от вас!

Но живея нощем.
Денем е пълно с простаци!
А нощем простаците спят
и сме сами – ние, и нашият свят!
Нищо, че сме за част от секундата!
Уязвими сме от всякъде, брат!..

В същност,
дреме ни на милимундата!

23.09.2017

 

 

 

 

364.2017.63

АЗ ПРОСТО СЪМ РОДЕН!

Не искам да съм мъдър!
Искам да съм млад!
Около мен, да мърда
целият ни свят!

Да го откривам спешно
като мадама под юрган.
Да ми е адски смешно,
когато съм пиян.

Да търся,
да намирам,
да плача,
да съм жив…
да съм безкрайно влюбен,
изгубен,
и щастлив…

Не искам да съм мъдър!
Искам да съм там,
когато пред Живота си
съм се изправил сам-
невръстен, неграмотен,
незнаещ, безимотен,
безсмислен, безнадежден,
нанизваж ден след ден
и мисъл подир мисъл…

О, Боже,
дай ми смисъл!

25.09.2017

 

 

 

 

365.2017.64

Хомо еректикус.
Хомо логос.
Хомо скриптус.
Хомо логикус.
Хомо комуноидикус.
Хомо панеликус.
Хомо ченгесарикус.
Хомо тарикатикус.
Хомо герберикус.
Хомо аква нудикус.

Булгарикус  нон хомо…

25.09.2017

 

 

 

 

366.2017.65

Понеже съм дъртак,
се влача в крак,
със времето, с теория, с история…
Не се напрягам,
няма как
с децата си край мене да споря, я!

Съм просто прах.
Съм влюбен в тях!
Съм Минало без никаква Надежда!
Обичам ги!
Току зад тях
изглежда нещо почва да проглежда…

Съм им чердже!
Съм им килимче!
Изчезвам в тях, като далечен спомен.
Те ме обичат!
Нанейде тичат,
и въобще не искам да съм скромен!

Велико е
да знаеш нещо,
което другите не искат да узнаят!
Обичам Времето!
Обичам Хората!
Обичам си живота. Даже Края му…

26.09.2017

 

 

 

367.2017.66

Погали ме една ръка.
До днес не знам чия е.
Се давех в своята река…
Се давех. И това е!

Погали ме една ръка.
Аз хванах се за нея –
удавник. Нещо да река –
не знам, а и не смея.

Погали ме една ръка.
И аз потънах в нея.
Каквото и да изрека –
днес дишам. И живея!

26.09.2017

 

 

 

368.2017.67

Животът е нечия мъка
трасирана по невъзможни пътеки.
По тях преминават само живите.
Не е за всеки…

28.09.2017

 

 

 

 

369.2017.68

Нощта нахално се намести
във следващия ден.
И календарът се премести
в едно със мен.

За мен Животът е безкрайност,
от Там, до някой Ден.
Той няма своя срок за трайност,
и ден рожден.

Но аз го ползвам. По принуда.
От своя първи ден.
О, знам, че съм си аква нуда!
Обаче съм роден!

И мешам се помежду хората
май – от немай къде.
Не се напрягам. Тя, Умората,
ще ме отведе…

03.10.2017

 

 

 

 

370.2017.69

Напоследък не ми е тихо.
В душата ми, вместо пеперуди,
летят търтеи.
Правят безплодно всичко, което ражда,
и оплождат чалгата!

Не напоследък,
цял живот
ми е тревожно!
Всичко, за което казвам:
„Това е невъзможно!“
се оказа възможно.

Разправят –
това е политическа игра…
Но аз не играя, аз живея!
Роден съм, непременно ще умра…
но не искам в играта,
не искам в нея!

В кръвта си нося милион поколения.
И аз не съм последния.
Толкова за кратко сме на този свят,
че се страхуваме от себе си!
Страх ме е да сбъркам!
Страх ме е да обичам!
Страх ме е да умра!
Страх ме е, че съм пропуснал времето
и аз да стана Поколение…

Потъвам в общия ни страх!
Да бъдем Някой! Да бъдем Нещо!
Така в страха си остарях.
И вие с мене остаряхте!
От страх…

Летят търтеи,
пеперудите изчезват.
Ние сме след тях…

09.10.2017

 

 

 

371.2017.70

Старецът се запътил да умира.
В този момент го налетели неговите внучки.

-Дядо, искам сладолед!“
-Дядо, пишка ми се!
-Дядо, ти имаш ли въшки?
-Дядо, искам вода!
-Дядо, къде е баба?
-Дядо, виждал ли си тигър? А негър?
-Дядо, рибите напишкват ли се?
-Дядо, може ли да си вземем слон?
-Дядо, обичаш ли ме?…

И старецът забравил за къде е тръгнал…

10.10.2017

 

 

 

372.2017.71

Разбира се, че ще умра.
Не зная никакви подробности.
Ще ви разкажа след това
ако съм в някакви задгробности,
ама не вярвам. Няма как.
Животът е безкрайно прост –
велик, от светлина и мрак,
във  които си случаен гост.

Нали обичаш да си жив?
край теб да святкат идиоти?
Да, ти си прав! Животът  – крив!..
И разпределят се имоти…
Разбира се, че ще умра!
В Живота всичките умират!
Животът ни не е игра!
Но в него някои намират…

13.10.2017

373.2017.72

Срутихме всичко,
което мислехме, че е непоклатимо!
Срутихме родителите си,
а те от нас очакваха да останем нормални.
Срутихме миналото си, говорещо чрез чужда империя.
Срутихме бъдещето си, защото нямаме настояще!
Срутихме държавата си, защото я продадохме на врага си.
Всичко се срути, приятели, всичко се срути!
Животът ни се изплъзва! А ние сме предатели!

Ние предадохме историята си!
Ние предадохме територията си!
Ние продадохме територията си!!!
Ние предадохме и продадохме България!
С мълчанието си!
С търпението си!
С човечността си…
Човек не трябва да бъде човечен с безчовечни!
„Човекът е добър, поради което е и вечен!“ –
така си мислехме цял живот.
Всеки човек, нормално гради къща.
Гради нормалност, гради бъдеще,
надгражда себе си –си мислехме…

И в това време всичко се срути!
Защото в това време Русия гради смърт!
За себе си, и за целия свят.
В Русия не живеят хора.
Живее пушечно месо!
В Русия живеят само :
„Ты меня уважаеш, блядь!“
и страхотната мъка,
между водка и глад!

Просто се срути всичко.
Но в Русия, искаме да подчертаем,
не в България!
„Когато в Русия всичко загива,
това е тържество за България!“

16.10.2017

 

 

 

 

374.2017.73

Едно птиченце,
кацнало на клонченце,
ми изпя нещичко,
издълбано в главичката ми:

„ Аз те обичам,
и ти ме обичаш,
ще тичаме заедно
докато можеш да тичаш!“

Ех ти, мое птиченце –
кацнало на клончето.
Хайде да се срещнем
в Борисовата, при Слончето!

19.10.2017

 

 

 

 

375.2017.74

И днес потеглих без идея.
Май всяка сутрин е така.
Тя, Кучката ми, аз след нея
на къса връв си се влека.

Тя, дърпа ме и ме подмята,
в познатия ѝ храсталак,
погален с есенна позлата.
Не пука ѝ – съм просто как!

А в същност се върти Земята
със Кучката ми върху нея!
И аз май част съм от играта,
макар да мисля го – не смея!

Денят така започва , значи!
Първо изгрява – после здрачи!
Но хубаво е да си с Кучка
в една такава случка!

21.10.2017

 

 

 

 

376.2017.75

РАВНОСМЕТКА

Отнеха ми Силата да бъда можещ.
Отнеха ми Смирението да бъда вярващ.
Отнеха ми Разума да бъда полезен.
Отнеха ми Смисъла да бъда мислещ.
Отнеха ми Словото, за да бъда ням.
Отнеха ми Миналото, за да бъда празен.
Отнеха ми Днешното, за да бъда ничий.
Отнеха ми Бъдното, за да изгонят децата ми.

И днес аз стоя – мавзолеевска мумия.
Балсамирано тяло без никакъв смисъл.
Искрено съжалявам, че съм нещо прочел,
тъжно ми е, че въобще съм прописал.

Но съм сигурен, че Животът все така се търкаля
от нейде, за някъде, премазвайки нас,
дори мен, динозавърът, не ме заобикаля,
и нанизва  минутките ми час, подир час.

И заявявам, готов съм на всяко усилие,
за да спася децата уж вървящи след нас
от всякакъв идиотизъм,
от всякакъв „комунизъм“,
от това тъпо и гадно безсилие…

Но и аз съм безсилен. Няма как да го направя…
Децата отдавна са далече пред мен!
Усилието вече не е мое, а тяхно!
Пък и кой ли съм аз? Супермен?….

25.10.2017

 

 

 

 

377.2017.76

Стихът е много лесно нещо.
Три думи казани на кръст.
Но някак става ти горещо…
а и околовръст!

Стихът е много важно нещо.
Го търсиш нейде из калта.
а тя, калта, стои насреща –
начало на Света!

Стихът е страшно умно нещо!
Роден от нищото! Без страх
стои като Съдба отсреща,
и мами като грях!

Стихът е страшно смело нещо!
Когато кажеш – „В него бях!“,
това е все едно да кажеш –
Живях!

26.10.2017

 

 

 

 

 

 

378.2017.77

ВАЖНО Е ДА СИ ГОТИН!

Всичко живее,
и всичко е живо, приятели!
В разумна граница.
И ако сте дошли тук
на екскурзия,
си носете Живота в раница!

Животът е безкрайност,
белязана от нас.
Само ние му даваме
някакъв смисъл!
Само ние му даваме багри!
Само ние му даваме музика!
Време!
И глас!

Нищо, че в началото сме центърът
на човешкото съществуване –
част от Божествената феерия,
която бавничко се превръща в периферия!
Която продължава  и без нас!

На Човекът му писна от Революции!
Човекът иска да живее!
Всякакви идиоти, живеещи в кървавите си полюции
мечтаят – да не ни огрее!

Нищо лесно не ни чака!
Но Животът е страхотен!
Нищо, че е мамата си трака!
Важното  е – да си Готин!

26.10.2017

 

 

 

 

379.2017.78

А Времето замита себе си
под прашните килими…
„- Ще ги изтупаме напролет всякак си,
нали, (Нали!!!) любими?“.

И се натрупват много пролети,
тупалки и любими,
и прах, покриващ всички пориви
под мръсните килими…

Животът, взел от Бога власт,
за нас – недостижима,
замита себе си и нас
Отдолу, под килима…

И там намираме покой!
Сред прах – от прах родените.
Дори разбираш – Ти си кой!
Здравейте! Аз съм Бената!

31.10.2017

 

 

 

 

380.2017.79

БУДИТЕЛ

И аз на своя ред се понапънах
да посъбудя позаспалото си племе.
Но поразбрах, сред „Лафките“ потънало
на племето изобщо му не дреме!

То чака някой да даде пари,
то чака като в забавачка
да търка нещо в някакви игри,
обаче – да не бачка!

А времето на мене ми е кратко!
И важно май единствено за мен.
Прощавай боко, гоце, батко, братко…
Ще дойде ден!… Ще дойде ден!
Без вас!
Май и без мен…

31.11.2017

 

 

 

 

 

381.2017.80

ШАМПИОН

Роб до роб и шерп до шерп
носят ценности на Боко.
Боко пък владее ГЕРБ
и го качва нависоко.

Простотията се трупа
от година във година…
Трупа купа подир купа
в гербовата си витрина.

Страшно!
Няма да го крия!
Но витринка с толкоз купи
пълни само с простотия,
запомнете,
ще се счупи!

01.11.2017

 

 

 

 

382.2017.81

РАВНОСМЕТКА – II

Всичко ми е някак си разпасано,
разкостено, разбрицано, разгонено,
разстлано по пътеката ми есенна
отиваща към зимната нагласа,
удобно късно ставащо,
удобно рано лягащо,
и като сложа и следобедния сън –
стесняващо
деня до два – три неразумни часа.

Великите дела, идеи, дати –
шумят край мене като лимонада.
Край пенсийката си, сред „Е“-та и нитрати
се влача някак си. Към Рая. Или Ада.
Разбрах отдавна, че съм непотребен
освен за близките си, вързани за мен,
и аз за тях.

Дори за миг преставам да съм дребен,
щом чуя звънкия им весел смях!
О, знам, че метрономът ми се клати
отмерващ равнодушно миговете
на щастие, на болка и на страх,
но някак си до днеска оживях.

Не се оплаквам. Даже съм щастлив
че мога ей-това да го напиша,
че по пътечката си винаги съм жив…
Ще бъда и когато спра да дишам!

03.11.2017

 

 

 

 

383.2017.82

МИЛИ ПРИЯТЕЛИ!

Всичко е истинско, мили приятели,
всичко е истинско…

Истинска е Любовта!
Всички които обичам и които ме обичат, го знаят.

Истински са стиховете ми!
Всички, които са ги чели знаят, че са истински!

Истински съм аз!
Толкова истински, че чак ме е срам!

Аз съм от там,
от където започва България!

А там всичко е истинско, мили приятели,
всичко е истинско!

България не започва от Бузлуджа, не започва от Бузлуджа.
Започва от Историята, от самата История!

А самата История, мили приятели,
е истинска! И започва със Хора.

Но май завършва с Аврора, мили приятели,
май завършва с Аврора…!

03.11.2017

 

 

 

 

384.2017.83

РЕТРОСПЕКЦИЯ В БЪДЕЩЕТО

(Днес тази ретроспекция ме слиса!
Се хвана,  и сама се донаписа!
29.10.2016)

1990

Наивните
от Орловия мост
наблъскали се бяха чак до Плиска.
Победата не беше под въпрос.
Победата бе истинска и близка.
Народът пееше опиянен, поел
поредната си доза чиста дрога.
Страхливият внезапно стана смел,
докоснат от десницата на Бога.
Със сини като знамето мечти
мъже, жени, момичета, момчета…
И аз бях там, и той беше, и ти…
И хиляди маскирани ченгета.

 

2003

Наивните,
от Орловия мост
във рейсове се блъскаха към Плиска.
Пред всекиго стоеше прост въпрос –
как някак си до петък да устиска.
Народът псуваше унило, без мерак
министри, цар, Европа, СеДеСе-то,
в душата му бе пустота и мрак
и все едно му беше общо взето…
А отстрани Животът си лети
във Мерцедеси, тъмни БеЕмВ-ета,
Но в тях не съм ни аз, ни той, ни ти…
А хиляди охранени ченгета.

 

2014

Наивните
от Орловия мост
отдавна бяха надалеч от Плиска.
Ни отговор стоеше, ни въпрос,
ни светла вяра, ни победа близка.
Отдавна бе забравен Симеон.
Забравена бе синята идея –
едни добри войници без пагон
перфектно се разправиха със нея.
Денят се определяше от труд,
от хиляди ухилени ченгета,
от Слави, от Кеворк, от някой луд…
…мъже, жени, момичета, момчета..?“
29.10.2016

Отново сме
на Орловия мост!
От сцената се носи чалга дива!
По булеварда – Суверенът! Много прост!
И простотията Му много Му отива!
Животът спрян. От гоце. Или Буда.
Заместен с чалга, силикон и алкохол.
В очите бляска трескава заблуда,
че там, на сцената, Чалгарят не е гол!
Във гърлото – като запряла рибя кост…
В очите пари някаква обида…
Затвори Времето кръгът на Орлов мост…
Какъв концерт? Това е панахида…

2004-2016

 

 

 

 

 

385.2017.84

Тревожният човек!
Той никога не спи.
На него всички мисли са тревожни.
Животът ври.
А той е сам.
Сред всичките си мисли невъзможни.

Тревожният човек!
Той вижда всичко,
в тревожния си наелектризиран Разум.
И търси бряг.
И търси бягство
дори в средновековния Еразъм.

Тревожният човек е вечно сам.
Общува сам със себе си. И с Бога.
А между тях лежи една тревога…“
И той е там…

11.12.2017

 

 

 

386.2017.85

СЪВРЕМИЕ!

Много е тъмно!
Страшно е тъмно!
Точно както преди зазоряване!
Животът се влачи
и нищо не значи,
ако не следва отново изгряване!

Устата са неми.
Ушите са глухи.
Дори и очите не вярват на себе си!
Търкат картончета.
Псуват и мънкат.
Само Разумът търси се из някакви гънки.

Смее се Оруел.
Чуди се Маркс.
Само Ленин се хили скрит във мъртвата мумия.
Много е тъмно!
Много е страшно!
Няма ли край тази нощ на безумия?

24.11.2017

 

 

 

 

387.2017.86

НА КОМУНЕТАТА С „ЛЮБОВ“!

Комунисти от всичките земни кълбета,
от Китай, цяла Рус, до Украйна!
Социопати, дегенерати, чегеварета, ченгета,
Ебал съм ви путката майна!

Животът ми целия мина сред вас!
С две думи – Живот между лàйна!
Живот без пари, без идея,без глас…
Ебал съм ви путката майна!

Владеете всичко. И всички. Без мен.
Владеете кървава тайна.
Но нещо ви липсва! Не сте Суверен!
Ебал съм ви путката майна!

И нека ви кажа! „Любовта“ ми към вас
е безмерна, велика и трайна!
И след мен, пак ще чувате все моя глас
със „Ебал съм ви путката майна!“

24.11.2013

 

 

 

388.2017.87

Обичам Живота!
въпреки, че се изнизва покрай мен.
Като връв.
Идваща от майната си,
отиваща още по-далеч,
в която нито съм последен,
нито пръв.

Обичам живота!
Може би, защото още съм жив.
Може би, защото съм адски далеч
от безсмислието –
„Кой е прав, кой е крив“
Животът е онези секунди,
които ние просто не забелязваме.
Те прошумяват край нас…
А ние безшумно залязваме.

Обичам да мисля за тези неща.
Понеже обичам Живота.
Нещата се случват, дори да не ща,
пак се блъскам в началото си…

В същност – нищо не зная.
А началото ми е в края си…
С последни сили, едва-едва,
ви казвам –  обичам ви. И това е…

27.11.2017

 

 

 

 

389.2017.88

ЗИМНА ПЕСНИЧКА ПО ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ

Тихо се стеле белият сняг.
Боли ме и левият, и десният крак.
На тротоара е паднала неква върба.
Аз на кметицата мамата да еба! (2)

Лед е, и плъзгам се по земната шир!
Разхождам и куче на тежък синджир.
Шаро, къде си в тази зимна творба?
А на кметицата – мамата да еба! (2)

Никой не чисти белия сняг.
Но и да го чисти – все тая ще е пак!
Тротоара под снега е фандък след фандък!
Ох, да го еба, голям съм карък! (2)

Шаро е още малко кутре.
Шаро тепърва ще разбере,
че белият, дебелия, стелещ се сняг,
е далавера, и то още как! (2)

А тихо се стеле първият сняг!
Някой прибира мангизите пак!
Три дена ми пречи неква паднала върба!
Аз на кметицата мамата да еба! (2)

30.11.2017

 

 

 

 

390.2017.89

Докато Баце
спасява
„световния мир“
от глад, война и мор
в анцуг горнище и долнище,
България е като ТИР,
без спирачки и шофьор,
по нанадолнище…

02.12.2017

 

 

 

391.2017.90

РАЗУМЪТ

Разумът заспива последен.
И се събужда пръв.
Живее сред мрак непрогледен
и сред реки от кръв!

Разумът живее сред смисъла си.
Животът си знае цената .
Ние се промъкваме слисани
между Истината и Играта.

Разумът е нещо скандално!
Той по-умен от всички нас!
Разумът е нещо гениално!!!
Голям праз!

02.12.2017

 

 

 

392.2017.91

Та, да си жив е много странно нещо!
Помня го от преди сто години.
През зимата е дяволски горещо,
и някак си ти се прияждат зрели дини.

Момичета! О, хиляди момичета!
Не хиляди де, може би стотици.
Очите ти излитат като птичета
след тях. Дори и да са единици.

Дори една да е! До смърт жестока!
Тя отминава те като крайпътна  кофа.
Кафяво, пъстро, или пък зеленоока,
те хвърля във поредна катастрофа…

Омаян си от всичко покрай нея.
Крака, ръце, очи и нежни устни…
В гората Каравелова бих искал да изкрея…
ох, само да ми пусне…

Да, да си жив е много странно нещо!
Нещата твърде често са различни.
Освен едно. Зимъс да е горещо,
В останалото време сме на лични…

04.12.2017

 

 

 

393.2017.92

ПО МАГИСТРАЛАТА

Думите никога не са падали просто и безцелно около мен.
Те просто съществуват там, за да ми кажат и разкажат нещо.
Понякога ги изричам аз, понякога някой друг, но с моя глас…
Понякога думите са ледени и чужди, понякога са мои и горещи.

Всеки ден се заричам като за последно – повече да не посмея да пиша за нищо.
Та аз вече не помня кога точно съм роден, но се досещам, че вече не ставам.
Но някъде около полунощ някаква никаква такава се отприщва
и се подреждат някакви думички, които ми нашепват, че все още шавам.

Обичам животът си и годините нямат никакво друго значение.
Бил съм дете, бил съм млад, бил съм даже с извинение – студент!
Бил съм всичко, което е било нужно за моя курс на обучение,
за да стигна до днешния си, единствен и само мой момент…

Имам всичко, което съдбата ми е дала!
Нямам всичко, което съдбата ми е взела.
Летя със страшна скорост по магистрала
без мантинела…
и без спирачки…

06.12.2017

 

 

 

 

394.2017.93

Искам да прегърна времето,
но няма как – някой друг вече го е прегърнал.

Искам да прегърна Любовта,
но няма как – някой друг вече я е прегърнала.

Искам да прегърна Живота,
но няма как! Някой друг вече го е прегърнал.

Искам да прегърна нещо свое…
Май само аз останах непрегърнат…

09.12.2017

 

 

 

395.2017.94

Понеже стар съм като Пирамидите,
не ме е страх от грях.
Ако искате, може да ме видите.
Малко в дясно от от тях.

А времето ражда. И е безкрайно.
Времето няма да го видите.
Пирамидите се вечни. Понеже тайно
Времето се бои от Пирамидите.

Времето се изнизва. Часовникът тиктака.
Първо се раждате, после умирате.
Но като тръгнеш към Лондон, по втората пряка,
ще стигнеш до пирамидите.

11.12.2017

 

 

 

396.2017.95

Влача се като някакъв парцал
по земята на дедите си.
Не знам какво съм взел, какво съм дал,
И кой ли го интересува!

Всички броят парите си.
Не е велико да умра глупак.
Не е престижно да живея за насъщния.
Не е препоръчително да си умра и пак
да се родя…
невероятно тъп и същия.

Не се опитвам да разбирам Времето.
Роден съвсем не значи феномен!
Аз елегантно съм си просто част от семето
посято, цъфнало, родило
хората и мен!

Вървя. Край мене всичко май е скапано,
но не съвсем! Освен това съм жив!
Пред мене всичко някак  недодрапано.
Вървя и драпам.
Някак си щастлив…

12.12.2017

 

 

 

 

397.2017.96

ПРЕДИ РОЖДЕСТВО 2017

Безродно е, безсмислено и тъпо.
Край нас е всичко като подигравка.
Забравихме какво ни беше скъпо.
И търкаме картончета от „Лавка“!

Забравихме разпнатия на Кръста.
Не помним за какво го приковаха.
И днес самодоволно мерим ръста
си със тези, дето нагло Го разпнаха…

Животът ни е наниз от простаци
убиващи и Мисъл и Идея.
Но ние с вас сме знаци, просто знаци,
че има Я, и че сме част от Нея!

Пред Рождество сме. Всички чакат нещо.
Да светне! Да изгрее… В същност мръква.
От всякъде ни лъже някой вещо…
И всичко Истинско умира и замлъква…

Животът е безкрайно прост! Се раждаш.
Живееш, гледаш, слушаш и разбираш.
Добавяш нещичко! Не бива да изваждаш!
Обичаш, бачкаш, галиш… и умираш…

…но няма Смърт! Оставаме тук вечно
със малкото, което сме направили.
Добавили сме нейде от далечното.
И нищо Истинско не сме забравили…

15.12.2017

 

 

 

 

398.2017.97

ПИША СИ СТИХЧЕТА ПОСРЕД НОЩ

Пиша стихчета.
За да не полудея.
Нищо не искам.
Не искам да владея
нито когото, нито каквото.
Просто минавам през Живота,
на който съм осъден.

Нито съм древен, нито съм бъден.
Просто минавам през вас и през себе си.
Искам да разбера!
Искам да го напиша!
Искам децата след нас да разберат,
че Човекът все още диша…
Че не е умрял,
Че няма „загубено поколение“!

Имаше поколение на заколение!
Имаше убита една цяла българка история…
Не искам да ми е тъпо!
Човешкият живот е практика, а не теория!
Всички се раждаме веднъж и умираме веднъж!
Между това сме Жена или Мъж!
Между това сме това, което ни има.
Или ни няма…

15.12.2017

 

 

 

 

399.2017.98

БЪЛГАРИЯ ДНЕС

България се управлява от някаква тайна!
Путин, Борисов, Решетников, Корни.
Що ли не им теглим една свръх-о-майна
и да се върнем по пътя ни нанагорни?

Пак да се катерим по собствената си история,
при онези, които са умирали зарад нази,
а не да сме хора – втора категория
между комунистическите ни врази!

Животът е тайнство, но той не е тайна!
Животът не е разпределяне на продоволствие!
И как да не им теглим една свръх-о-майна
на идиотите, отнели ни единственото удоволствие!

Удоволствието да сме живи!
Удоволствието да раждаме!
Удоволствието да творим!
Удоволствието да се обаждаме!
Удоволствието да ни има,
Да мислим като за последно,
Да не ни интересува дали сме мнозина,
дали сме трима,
или един!
Важното е да ни има!

Аз си кретам по тясната пътечка.
Нещо пиша, по-много задрасквам.
В моя живот отдавна няма утечка!
Разказвам задрасквайки,
задрасквайки – разказвам.
Живеем задрасквайки се!
Страхотен Живот!

 

 

 

Смаляваме се израствайки!
Тъпи сме и ни е гот!
Даваме глас на идиоти,
от които ни е срам.
Непрекъснато се лъжем,
че ние не сме там,
че там са някакви други,
и пред огледалото не е нашия лик…

Да, живеем задрасквайки себе си.
Защото се мразим!
Защото сме влюбени в човечеството,
но ненавиждаме Човека!
Защото страхотно се пазим
да не се влюбим в себе си!
Защото ни е страх да се обичаме.

Животът, ако забелязвате, е безкрайно умен.
Той ни оставя да се лашкаме вътре в себе си,
давайки ни шанс да се намерим…
Но човекът е малоумен,
и се самоотминава уж без да знае,
уж без да предполага,
уж без да поплаче поне малко
над собственото си безсилие
да е щастлив!

Само да попитам –
мога ли да поплача и заради вас
на глас?

…

Е те точно такова до днес не бях писал.
Не знам има ли смисъл…

16.12.2017

 

 

 

 

400.2017.99

ВОНЕЩА ВОДА

Нищо не може да ме измести от пътя,
тръгнал от село Вонеща Вода.
На пътя има табела. Пише:
Или вървиш, или да!

Няма комунисти,
няма чекисти,няма идиоти.
Има здрави селяни, казващи –
Или ще си варя ракия,
или някого ще убия,
ако стоката даде фира!

Обичам това село!
Обичам тези хора, и съм в грях.
Всички те са мой скъп спомен.
Дано съм достоен
да съм част от тях…

17.12.2017

 

*****

 

 

 

 

 

 

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ…

Comments are closed