Белчо Дончев

 

 

 

БЕЛстихДЕПО

ТРЕТА ЧАСТ

2018 – 2020

 

 

 

БЕЛсамИЗДАТ

2022

*****

 

   

НАПОМНЯМ, ЧЕ ТОВА Е ПРОСТО ЛИЧЕН АРХИВ, НЕ ПРЕТЕНЦИЯ ЗА „СЪБРАНИ“, ОЩЕ ПО-МАЛКО „ИЗБРАНИ“ СТИХОПОДОБНИ…  ОПИСВАТ ПОВЕЧЕ ВРЕМЕТО, В КОЕТО СА ПИСАНИ, ОТКОЛКОТО ТОЗИ, КОЙТО ГИ Е ПИСАЛ.

 

НАД ВСЯКО СТИХОТВОРЕНИЕ ИМА ТРИ  ЧИСЛА, РАЗДЕЛЕНИ С ТОЧКИ. ПЪРВОТО ЧИСЛО Е АБСОЛЮТЕН ПОРЕДЕН НОМЕР. ВТОРОТО Е ГОДИНАТА, В КОЯТО Е НАПИСАНО. ТРЕТОТО ЧИСЛО Е ПОРЕДЕН НОМЕР ЗА СЪОТВЕТНАТА ГОДИНА.

 

напр.182.2013.16 означава :  182-ро по ред, написано през 2013-та година, 16-то поред за 2013-та година.

 

Това е!

 

 

Все пак – на смелчаците приятно четене!

 

 

2018

 

 

 

 401.2018.1

ЖИВОТ МЕЖДУ СЛЪНЦА!

Живея си като на остров.
И пиша ви като от там.
Човек, за да напише нещо
не трябва да е сам!

И да е влюбен в всички други
от този сбъркан мизансцен –
приятели, жени, съпруги,
дори и някой в мен!

Да пише песни, пие бира,
да вярва, че е феномен,
дори когато го разбира,
че си е най-обикновен!

Така живея. Го разбирам.
Приятели, жена, деца…
Най-вероятно – ще умирам…
Но до тогава – сред слънца!

12.01.2018

 

 

 

402.2018.2

Животът е смирен и тих.
Прилича ми на поражение.
Съзирам нейде в него стих.
И влизам във сражение.

Стихът не иска да убива!
Стихът е нещо нежно!
На мен съвсем не ми отива.
Признавам си надлежно.

Но го преследвам цял живот
и сам не знам защо –
със него ми е много гот!
Това е мойто „ТО„!

18.01.2018

 

 

 

403.2018.3

РЕЦИДИВ

Ту някой каже нещо,
ту друг го премълчи.

Ту студено. Ту горещо.
И втренчени очи.

Си като в гъста манджа,
край тебе всичко ври…
или се вкоченясвай,
или се досвари…

Аз гледам двете длани
на двете си ръце…
и вътре в тях събрано –
моето сърце.

Не знам къде живея.
Не знам дали съм жив.
Ту пиша, плача, пея …
съм вечен рецидив!

22.01.2018

 

 

 

404.2018.4

Велико е да си велик
сред стадо от говеда.
На вси говеда да си лик,
и всяко в Теб да гледа.

Говедо от съветски сой!
Хем стреля, хем убива.
С две думи – просто то е Той,
а ти си гнила слива!

Говедото върви напред.
Богато и рогато.
Ти просто си ненужна вред
където и когато!

Говедото. До него аз.
Безсмисленост в безвреме.
Живот, година, месец, час…
На никой не му дреме…

23.01.2018

 

 

 

405.2018.5

България за мен е много просто нещо.
Да си вървя спокойно, без да тичам,
студено зиме, лятото – горещо,
но аз да си вървя и да обичам!

Да съм сред татко, майка, братя, братовчеди
да кретам шест години след сестра си,
да ги обърквам – живи със умрели,
и кротко да посрещам старостта си.

В съня си да се връщам по реките,
които газил съм със въдица в ръката,
полянките със ягоди, Жените…
Селцето, Трявна, Боже – Планината!

България за мен е просто нещо.
Това съм аз. Без никаква вина
че съм роден! Съм жив! И е горещо!
Или студено! Тя ни е една.

30.01.2018

 

 

 

 

406.2018.6

Е, все още съм жив!
Крив и неудобен,
себеподобен,
се влача напред!
Не съм наред …

После всичко изчезна.
Просто умрях.
Бездна.
Пълна със Нищо…
На прах.

Животът отмина.
Като стар автобус.
Пасажер май че бях…
Пропътувах си времето.
Със страх или без страх…
но бях!

31.01.2018

 

 

 

406.2018.7

Вървим си ние.
Значителните.
Незначителните се въргалят  край нас.

Ние никога не умираме.
Значителните!
Незначителните умират вместо нас.

Какво сме ние – значителните?
Назначените да бъдат на власт!
Незначителните са просто баласт!

Но в тази игра мизите
винаги зависят от тях.
Те ни бачкат мангизите.
Ние се спукваме от смях!
Ние им фалираме банките,
ние им прибираме акцизите,
ние им таковаме мамките
ние им сътворяваме кризите,
ние ги държим на кучето в ауспуха
и не им позволяваме да дишат!
Те са нещастници на пробация!

И не забравяйте –
всеки ден трябва
да се разпишат…

01.02.2018

 

 

 

408.2018.8

БЪЛГАРОПОДОБНО

Писна ми от простотии! Искам на самотен остров!
И плажовете да са чисти. Дори не искам Костов.
Не искам Тошовски помии. Съвсем не искам Баце.
Не ща народните носии! Нито „иван“ да се кламбаце!

Как писна ми от простотии! Да ме ебава някой КОЙ!
Да спра от всичко да се крия. Да съм готов за кървав бой!
Да спра да бъда сляп. Да виждам. Да спра да бъда кърт.
Да почна да ги ненавиждам!  Да съм готов за смърт.

Да спра да се съобразявам със всеки срещнат идиот!
Да искам бъдеще. И да го купя с цената на един живот.
Ми нямам друго. И без друго сме смачкани. Като народ.
Е губил българинът всичко! Освен сърце, земя и род!

Сърце, земя и род. Това е. Това сме, хора, аз и ти!
А ако и това загубим, ще кажем – Бог да ни прости!
Часовникът тик-така ядно край българската простотия!
и време е да се запитаме –аз българин ли съм, или от Тия?

Часовникът тик-така ядно. Ний храбро пийваме ракия.
Животът ни полека свършва в бездънна простотия.
А иначе, сме хора умни и пълни с интелект…
Но се оказахме глупаци. По Кремълски проект!

От българин руснак не става! Това е безусловно.
Това не пречи да живее като българоподобно…

08.02.2018

 

 

 

 

409.2018.9

Здравей, ти Руско робство!
как чаках та – ни знайш!
Ми бех си неуправен.
Ма ти ша ма упрайш!

Ни ще Маруся джендър.
Маруся иска х*й!
Макар, че тук забрайхме
какво пък беше туй.

Тук „х*й“ пиян е вечно.
И друсан при това.
И всякаква човечност
пълзи едва – едва.

Животът е декори
на ужасяващ филм.
Зад него няма никой!
Зад него мъртво спим!

Тук всичко е да мреме!
Преди да се родим.
На мен това ми дреме!
Аз искам да вървим!

Проклета е Русия –
нераждаща утроба!
Крачите към нея
са крачки право в гроба!?

08.02.2018

 

 

 

410.2018.10

ДЕСЕТ МАЛКИ БЪЛГАРЧЕТА…

Десет малки българчета искат
да направят от България държава.
Първото увисна на бесилото!
Но деветте остават!

Девет малки българчета искат
да измъкнат България от гьола.
Убиха го и второто.
На връх Балкана. В гръб. На Вола!

Осем малки българчета
живота продължават.
Едно разцепиха със брадва
Но седемте остават…

Седем малки българчета.
Нахъсани и млади.
Не искат да се дават,
ала едно убиха
Боянските ливади…

Шест малки българчета
остават след което.
Но следващото го убиха
със джет в морето…

Пет малки българчета
не искат да се давят.
Едно уби го Тошо Тошев.
но четири остават!

Четири малки българчета!
И милион ченгета.
И хоп, останаха ни трички
на жълтите павета.

Три малки българчета.
Във фейсбука. Страливо.
Говорят си на лични.
„Ти още ли си живо?“…
11.02.2018

411.2018.11

Трябва да лягам.
Животът кърви.
Всичко е някъде скрито,
нали?

Нищо не знаем.
Животът е скрит.
Даден е под наем!
На един хибрид!

Пия си бирата!
Ми дреме на каквото!
Идиотите си отиват!
Остава Животът!

19.02.2018

 

 

 

412.2018.12

Всяка нощ
в главата ми тъпа,
търсеща нещо светло
в безпросветния мрак,
чува се само:
„Тик – так, тик – так…“

Тик-такът е безчовечен!
Тик-такът е вечен,
а човекът минава случайно край него.
Много ми е смешно и тъжно
за човешкото его…

18.02.2018

 

 

 

413.2018.13

Животът е нещо безумно красиво
за да го пуснем по улея.
В живота ни, разберете, всичко е живо,
за да го отнемем на другия!

Животът е нещо еднократно и лично
прелитащо за секунди край нас!
Само идиотът гледа безразлично
на Времето, в което има глас!

Животът е нещо безумно красиво!
Влюбен съм, от както се родих!
В живота ни, приятели, всичко е живо,
и в него със кеф пак бил бих!

Но всичко отминава!
Жестоки, секундите
ни режат крилцата. И… падаме.
Животът е точен!
Или ставаме, или не ставаме,
или просто през Времето страдаме…

Животът е вечен!
Човекът е срочен!
И трябва някак един в друг
да се вместим…

19.02.2018

 

 

 

414.2018.14

Аз си вървя през живота.
Не търся нищо друго, освен себе си.
Разминах се с парите, с имота…
но не се разминах с живота си!

Но това е с всички хора!
Да се търсиш – не значи да се намериш!?
Животът е точно това!
Колкото и да се звериш!

20.02.2018

 

 

 

415.2018.15

Някаква си стринка
Казвала се Гинка.
Искала си ЧЕЗ
Но не била от ТЕЗ!

ГЕРБ не я познава!
Нито пък БеСеПе!
Питам се тогава –
От къде се взе?

Може би я спусна
Путин с парашутка
Ша зема да са друсна!
Щото съм Капутка!

Наливам си ракия!
Нарязвам си мезе!
И Гинка е от Тия!
И Гинка ни превзе…

Мен всички ме превземат!
Щот съм идиот!
Не дават. Само вземат!
На мен си ми е гот!

Дори не протестирам.
Предал съм се съвсем!
Сера, пера, простирам!
Дори не съм серсем!

Какво да ви добавя
във този монолог?
Да! Да не го забравя!
Май вече няма Бог!..

25.02.2018

 

 

 

416.2018.16

Светът гори.
Всяка вечер за последно.
„Едно, две, три –
мога ли да го прогледна?“-
ме питат внучките ми
на игра.
Родени вчера,
или днес…
Триглавата ламя е техен интерес,
необходима приказка,
но не последна.
-Как искам да прогледна!-
Ми казват Те…
-Аз трябва да прогледна!-
Ми казват Те

А аз,
потънал във бездънната си бездна,
не мога да им кажа:
-Животът ми е скрап!
И аз съм сляп…
Аз също трябва да прогледна!
Бих искал с вас!..

04.03.2018

 

 

 

417.2018.17

Зимата, по вековна и повтаряща се традиция си отива.
Пъпките на дърветата тръпнат в очакване на Нещо!
Земята се върти, хората са все още върху нея, и Тя все още е жива.
Земята ни все още е щастлива!

На този свят му трябва красота! И тя идва!
Първо топла, после – гореща!
Всеки от нас има собствена, интимна среща
с този свят! Еднократна! Понякога и много кратка.

Всичко идва и си отива!
В този свят няма омраза, освен между човеците!
Но и тя е кратка! Като между вълните,
които идват и изчезват
Във вечността между тях.

За нас тази вечност е само миг!
Да погалим Времето!
То също да ни погали!
Да се обичахме до полуда!
Веднъж.
И втори път – едва ли!

Поне да нафрашкаме всеки миг с идея за Надежда!
Да раждаме нещо!
Песен, стих, да дишаме с Живота!..
да сме тревожни, шумни, тихи…
велико е изглежда…

Но да приключвам.
Отива си от нас поредната ни зима.
Настъпва Пролет! Няма мърдане!
И в тази Пролет все още ни има!
Пазете лятото и Есента!
И следващата зима!
За да ни има!

09.03.2018

 

 

 

418.2018.18

ЖИВОТЪТ СКРИВА…

България не е държава за продаване!
Прогизнала е от сълзи, от глад и мрънкане!
Макар, че цял животе е на доизживяване,
тя носи спомени…
Но днес се чува само дрънкане
на празни думи в празна тенекия!
България не е израждане на времето
от най-сабахлямта – до икиндия!

България е Майка, носеща си бремето
България сме ние! Не е тия
откраднали живота на бащите ни,
откраднали имота ни
и Бог
Откраднали децата ни!
Мечтите ни…

Разбирам цялото безсмислие на думите
затворени в интелигентната ми клетка.
Интелигентността е нашата човешка сметка,
която трябва да платим…
И си я плащаме!
Защото сме виновни!
Че сме такива.
Не сме простаци, и не сме от тях!
Животът скрива
във диплите си простотия, срам и грях,
че сме различни, че не сме от тях…

Животът скрива.
И си отива. Животът, който славя…
Живеем в грях.
Живеещият в грях все нещо скрива.
Какъв съм днес! Какъв ли вчера бях!
Отивам си…
Животът скрива!
Но не забравя…

И не изтрива!
10.03.2018

 

 

 

419.2018.19

Си мисля някъде на прага –
къде живях, кога живях,
кое от всичко ми приляга,
аз бях ли, или пък не бях?

Кое е Истина, какво ме стяга,
какво е да не си във грях?
Какво е да си жив, за Бога!
Какво е да не си от Тях?

Да имаш собствена пътечка,
и да се бориш да си там!
Да вярваш!
Да си горд!
Да знаеш!
Изобщо без да те е срам!

Да имаш своите Балкани
Родопа! Добруджа!… не знам!
Морето, Пирин са осрани.
От сънародниците там.

Живея и не се предавам.
Там някъде съвсем на прага.
Не ми приляга!
Не, не ми приляга!

16.03.2018

 

 

 

420.2018.20

Отмина ме червената вода.
И ръкопляскащата ме отмина.
Отмина ме рубинена звезда…
Но любовта не ме отмина!

До всеки покрай себе си се спрях.
Животът е убийствена лавина
от сълзи, от любов, от страх, от грях…
Животът ми не ме отмина!

Така полека-лека остарях,
вървейки от година във година.
И все съм си такъв, какъвто бях.
Човек, когтото нищо не отмина…

17.03.2018

 

 

 

421.2018.21

Когато дойде мисъл – се стъписвам!
Та кой съм аз, та мен да посети?
Но винаги прилежно я записвам.
Да можеш да я прочетеш и ти…

Тя, мисълта, добива своя смисъл
не в този, който някак я създал,
не даже в този, който я записал,
а в този, който я разбрал!

И за това стоя по нощите с радара
прихващащ мислите прелитащи край мен,
записвам ги, добавям свойта вяра,
че върша нещо, за което съм роден.

20.03.2018

 

422.2018.23

Животът винаги изтиква
отпред – я някой политик,
я тиква…

Сме винаги на нож със политика!
Но с тиквата се свиква…

23.03.2018

 

 

 

 

423.2018.24

Нощ на магии!
Сменя се времето!
Това и Бог не го е правил!

Мисля си.
Когато съм си пръскал семето…
(отдавна беше, вече съм го забравил),
какво съм правил?

Ами , живял съм.
Не съм си правил сметки!
Нито във рубли, нито в петилетки!

Живял съм!
Напук на всички,
и съм жив и до днес!

Това направо е прогрес!

25.03.2018

424.2018.25

Жена ми не прочита мои стихове.
Минава покрай тях като дете.
Не я интересуват празни думи.
Тя просто мен не ще да ме чете.

Не и е нужна тази бутафория,
която аз създавам като змей.
Животът е разстреляна история,
в която някой трябва да живей!

И остаряваме донякъде еднакво.
И дразним се, защото сме такива.
Тя е родила! Знае! Аз съм сляп…
Животът просто си отива…

27.03.2018

 

 

 

425.2018.26

Животът е това. Което.
Единственото, дето имаш.
Боже, колко е прост и истински светът около нас!
И ние, живите в него – също!

Всеки от нас има нещо. Перо, четка, глас…
което в Живота ни връща!
И колко е страшно да живееш без тях –
в същност – без своята същност!

Когато всичко човешко е грях,
и животът ти изтича между канибали…
Вървя си. И мисля. Че съм отговорен.
За всичко, през което се ръшкам!

Аз съм случайно. Утре някоя клапа…
И пак ще имам да връщам!

29.03.2018

 

 

 

426.2018.27

НЕ СЪМ ПОЕТ

Не съм поет.
Думите, летящи там някъде на времето в безкрая,
аз свалям между мен и теб.
Не зная Бога ми защо – не зная.

Не съм поет.
Аз съм проклет и прокълнат да връщам всички на Земята,
до мен, до другия, до теб.
А между нас Земята ни се мята.

Не съм поет.
Съм влюбен. Във всичко случващо се някъде във времето.
Съм влюбен в себе си. Съм влюбен в теб.
Това е Щастие. Не е Бремето!

Не съм поет!
не бях, не съм, не искам и да бъда,
макар че мъча нощите със думи.
Бе страшно удоволствие да бъда част от теб!
Не те познавам. Но и ти си помежду ми…

Не съм поет!

01.04.2018

 

 

 

 

427.2018.28

ВИТАЛНОСТ

А на такива като мен не им се спи.
Те вечно чакат още нещо от Безкрая.
Безкраят, като вечен феномен
им казва много простичко – „Не зная!“

В нощта се раждат хиляди неща –
кошмари, мисли, спомени, въпроси,
и аз съм тука.“ Ща или не ща?“.
С въпроса вечен – „Кой си? И защо си?“.

Седемдесет и трета пролет е! Край мен
се ражда пак Животът! Цял във бяло!
Не аз! Животът ми е феномен
в което аз съм нещо оцеляло!

А на такива като мен не им се спи!
Тиктака покрай нас Животът. Бясно!
В Живота сме и аз, и той, и ти…
И нищо, слава Богу, не е ясно…

03.04.2018

 

 

 

 

429.2018.30

А в същност – искам да съм много лиричен!
Интелектуален, възвишен и някак различен,
но се смесвам със стадото. Просто там съм роден.
И преживям си сламата. Ден подир ден.

Сам избирам съдбата си. Сам си вземам решение.
Сам изберам  водач. Сам избирам палача,
който ще ме пренесе в жертвоприношение!
Освен за себе си, за никой друг нищо не знача!

Крача си по моята пътека потропващ с моите копита,
никой не може да ме замести, а аз и не го искам.
Животът е ужасен и безсмислен, но никой не ме пита.
Всички простотии – отминавам!
Но истината я стискам!

05.04.2018

 

 

 

.2018.31

Не ме интересува кой как ще ме осъди.
Живея сред присъди всеки ден.
Но кой ще съди тези, раздаващи присъди
на теб и мен?

05.04.2018

 

 

 

 431.2018.32

Разпънахме Спасителя.
Всички Спасители ги разпъват!
Не ставайте Спасители, моля ви!
Спасителите ни спъват!

Вижте свраките, гаргите –
тях никой не ги спасява.
Свраките и гаргите се увеличават.
Човеците намаляват!

Животът е блато. Тресавище.
Всеки потъва там в Нищото.
Протегнати ръце търсят  Спасителя.
Но той не е на игрището!

Елиминирали сме го!
Като всеки и всичко поискало да ни спаси…!
Разпнахме Спасителя!
Той възкръсна
Сега разпъваме себе си.
Но ние няма да възкръснем…

07.04.2018

 

 

 

_432.2018.33

Дописа ми се стих. Дори да е бездарен.
Признавам си – не бих. Но се задушавам.
На всяка своя глупост сам съм си благодарен.
Доказвам, че съм жив!  Все още някак шавам.

Това не е поезия. Това е просто болка.
Изригваща от вените, в които спят дедите ми.
Кръв, смърт, войни, амнезия, нова обиколка,
и пак съм там, където, мъртви са мечтите ми.

И в кръговрата гаден на вечното ни време
къде сме ние, питам се, защо сме се родили?
Кое е Вяра, Истина, на кой за нас му дреме?
Единственият свят населен със дебили!

14.04.2018

 

 

 

 433.2018.34

На крак, о, партии презрени!
На крак, о, роби на Москва!
Продажници добре платени!
Да доунищожим света!

В лъжи, измами, подлост, кръв
виреете от памтивека.
И вечен враг, мишена, стръв
остава си за вас Човека!

Дерзай ти, армия кретени
на зинала бездънна паст,
до шия в кървавочервени
съдби, пари, имот и власт…

На крак! Убийте го Човека!
Врагът на вашия регрес!
Да няма вчера. Нито утре!
Да бъде вече само днес…

Да бъдат само роб до роба,
червен продажник до кретен,
простак в потури чиста проба…
Да бъдат… но ще е без мен!

17.04.2018

 

 

 

 

434.2018.35

И тихичко се кротваме в колибката
в която нямането никога не свършва.
Не сме ни златото, ни рибката,
която някому желания извършва.

Денят се трупа върху всеки следващ ден
като листа, които капят от дървото.
Комедията е, че вече съм роден
и съм намесен в този следващ ден защото.

А там, в колибката ни, нямането вечно
не свършва. Казвам! Няма и да свърши!
Страхотно е да бъдеш феномен
не знаещ  днес какъв е ден,
а и какви ги вършиш…

Красиво е да бъдеш идиот!
Започващ с теб и свършващ също там!
Не знам за вас. На мен не ми е гот
да съм това. И абсолютно сам…

И тихичко се кротваме в колибката,
в която нямането винаги извира…
Мечти? Рибарят? Мрежата? И рибката…
Която само нямане сервира…

19.04.2018

 

 

 

 

435.2018.36

Животът е неовършана нива.
Не си я ти засял. Но трябва да я жънеш.
Пропуснеш ли – напразно си живял!
Животът съхне. После си отива…

Повтаря се! Това! Като урок!
Край теб растат неща от преди тебе!
И всичко е в нещастния ти срок!
Каквото иска – то оно си требе!

И пиеш после бира в единок!
Въртят се мисли – като на рулетка.
В един момент те ръшва Онзи срок!
Остава неплатената ти  сметка…

02.05.2018

 

 

 

 

436.2018.37

Коя ли нощ и мен ще ме отвее
тъй, както птиците – на юг.
Ще продължавам да се рея…
Но нейде другаде. Не тук.

Не ще ви липсвам. Аз съм Нищото,
поставящо ви прост въпрос ,
който трябва до разнищите –
Човек ли си, или си прост?

03.05.2018

 

 

 

437.2018.38

Легнах си, заспах, и се събудих.
В някакъв повтарящ се кошмар.
Гонех някой, някъде се губих,
идиот удари ми шамар…

В мозъкът ми страшно се разбъркаха
кой, защо, кога, къде и как…
някакви надежди плахи пърхаха
че ще оживея в този скапан мрак…

Героично продължих нататък.
В сънищата съм страхотно печен!
И на будно Разумът е кратък!
Но кошмарът – вечен!

18.05.2018

 

 

 

438.2018.39

Безсънни са ми тези нощи.
На месец май.
А знам и още.
Че няма край…
И смуча бира с тъпа вяра,
че срещу мене пак са всички,
които в тези майски нощи…
треперещи свещички…
Животът се върти нататък,
за някои бе твърде кратък.
За мен – не ме интересува.

Стоя на бара в тези нощи –
в мен нещо истинско изгаря.
И всеки ден, и още, още…
И се повтаря и повтаря…

Майски нощи…

25.05.2018

 

 

 

439.2018.40

КОГАТО ДОЙДЕ ЕТО ТОЗИ ЧАС…

Когато дойде ето този час
посред нощта, ми се приписва стих.
Аз инак съм невзрачен, скромен тих,
докато дойде ето този час,
във който изведнъж ми идва стих…
Повярвайте, във друг час – аз не бих.

Разтваря се вселената пред мен
като жена очакваща любов,
като дете пред своя Супермен…
а аз, признавам си, съвсем не съм готов,
но хвърлям се във бездната пред мен…
Повярвайте, във друг час аз не бих…

А в бездната е фрашкано с живот
на мъртви, живи, още неродени,
със смърт, с любов, със търсене на брод,
на мост, на допир някакъв! Със мен, и
дори написвам нещо като стих…
Повярвайте, във друг час – аз не бих.

А след това за малко си отивам.
Макар и бавно, някак си заспивам,
Прегръща бездната тревожната ми мисъл,
на сутринта не помня, че съм писал…
Не знам защо да споделя това реших.
Повярвайте, във друг час аз не бих…

02:06 часа, 27.06.2018

 

 

 

440.2018.41

МЕЧТАЯ ДА СЪМ ТЪП!

Мечтя да съм тъп!
И чалгата да бъде музика в ушите ми.
Да бъда пълна скръб!
Да мрат овци, свине, добитък,
А покрай тях и дните ми
да са апокалипсисът на моя дневен род!.
Да знам, че съм последен!
Да се гръмна!
И по пътечката си твърде, твърде стръмна
да не натрупвам мисли и идеи
за някакви си времена неидващи!

Мечтая да съм тъп!
И тъпотата, като пъпна връв
да ме държи на педя разстояние
от мен, и от родилата ме кръв…
Не съм на нищо древно достояние…
Мечтая да съм тъп!
Съдбата хич не ме е пощадила!
Животът, извинете, ми е скъп,
и вярата в Живота ми е мила!

Мечтая да съм тъп!
За да съм прав!
В Живота само тъпите са прави!
Мечтая да съм тъп!
За да заспя.
В Живота само тъпите заспиват
Как страшно е да бъдеш нещо живо,
което всички искат да убиват…

01.07.2018            

 

 

 

 

 

441.2018.42

Да се завърнеш пак на  Позитано
когато Партията ти съвсем изгнило гасне,
и всяка нощ в червена смрад обляна
да лъжеш, че си „Партия“ все още…

Да си играеш пак с Живот, Съдби и Хора,
които от ръката ти умряха,
да лъжеш, да крадеш, и без умора
да им отнемаш бъдеще и стряха…

Да те посрещне Дърева на прага
и сложил чело на челичното ѝ рамо,
като един безсмислен комуняга
да промълвѝш: „О, Партийо! О, Мамо!“

Смирено върнал се пак там, на Позитано,
последна твоя пристан и заслона,
не пука ти, че всичко е осрано,
но ти си там – до Дърева, на клона!

Да дойдеш тук, за да предложиш своя задник,
и „Партията“ да не те отмине!…
Надежди тъжни на безсмислен сранник
продал баща, и майка,  и родина!

02.07.2018

 

 

 

 

442.2018.43

Пак у Шопско, дръта нощ е,
Вуте бара Пена.
Вуте, цел надръвен, в мощ е,
Пена е засмена!

Яз на туй Живот му викам,
оти се тръкаля!
Ту кам Пена, ту кам Вуте,
та чак до сабаля…

_04.07.2018

 

 

 

443.2018.44

СПЕШНО  НИ ТРЯБВАТ ЧИСТАЧИ!

Когато поредната нощ ме докара до тук –
почти два през нощта, но без пет,
продължавам да пиша – на всичко на пук,
а даже не съм и поет.

И какво ли ми пука! Нямам с никой дослук.
Драпам нейде си, ровя се в мисли.
Пиша нещо. А край мене боклук до боклук…
Някой трябва да чисти…

Всяка нощ е това. Няма ред, няма брой,
простотия до шията, значи!
Огледах се! Всички спят. Няма друг! Няма кой!
А спешно ни трябват Чистачи!

06.07.2018

 

 

 

444.2018.45

Да ти се случи нещо хубаво!
Зад теб да е твоята история,
пред теб да е твоето бъдеще!
И кръстовището,
което трябва да преминеш!
Животът, щеш или не щеш,
е кръстовище след кръстовище,
светофари, които не виждаш –
жълто, зелено, жълто, червено,
жълто… И черно!
Черно в очите, черно в ума, черно навсякъде…
Почукваш с бялото бастунче,
търсейки ръба на тротоара,
пълен с вяра,
че някой ще ти подаде ръка
и ще те преведе през светофара
до отсреща…
До другия бряг.
На отсамния да остане една тъжна история!
А на отсрещния да те чака бъдещето!
В което си зрящ…
На практика!
Не на теория!
Тъжно, нали?
Слепите сме ние.
всичко ни боли, идва ни да вием,
но сме горди!
Почукваме с бастунчетата
бели
по тротоарите,
и чакаме все някой да ни преведе
през светофарите…
Искаме да сме равни със светците!
Ние, слепците…

11.07.2018

 

 

 

 

445.2018.46

По пътечката
към последните няколко крачки от Живота
Те са толкова от деня на раждането.
Винаги са толкова!
Няколко…

Цял живот го правим,
с вярата, че са няколко!
Че са си наши!
И това е така!
Докато станат николко…

21.07.2018

 

 

 

 

446.2018.47

ПРАХТА МЕЖДУ ПРЪСТИТЕ НА КРАКАТА!

Всичко около мен е винаги някакво!
Децата ми, жена ми, внучките!
Само аз съм някакво никакво
ровещо се между бучките
пръст.

А земята е наистина плоска!
Измерва се със крачки, със аршин.
Умираш, преди да достигнеш края.
А край няма, защото е един –
пръст!

Мога да пиша! Владея думите!
Но не владея времето между тях!
Спомням си първите крачки по друмите
и между пръстите жълтата прах…
Между тях!

Това бе отдавна. Ви мъча със спомени
от завинаги изчезнал живот.
Говоря за някога. Говоря за Трявна.
за прахта между пръстите! Колко  гот!
Между тях!

Не можете да стъпите в моите тръпки.
Вятърът отвя прахта  между пръстите.
Отдавна асфалтираха моите стъпки
отдавна съм в пръстта под тях…
Но бях!

26.07.2018

 

 

 

447.2018.48

DUM SPIRO SPERO!*

Животът е като разорана преди тебе нива,
върху която е паднал проливният дъжд!
Роден си сред нея! И ти, мушичка жива,
трябва да я прегазиш! Само веднъж!

Всичко е кал. От тук, до Подуене!
Да плачеш ли, или да се смееш?
Но това е Животът! И без никакво маене,
си длъжен да го засееш!

Да правиш лехички, да кòпаш с мотичката,
да скубеш плевели, да сàдиш пиперо,
да теглиш на всичките майната всичката…
Защото, извинете: „Dum spiro spero!“.

Нищо не свършва с нас, приятели!
Нито калта пък започва от нас!
Но можем от калта да направим глина,
да станем Ваятели на бъдещето.

Да създадем пак и пак себе си
по Онзи образ и подобие,
който сме загубили!
Макар, че лично аз
за нищичко не ставам,
но заради вас,
докато съм жив –
ще се надявам!

27.07.2018

***

*DUM SPIRO SPERO! – докато дишам се надявам!

 

 

 

448.2018.49

Джендъри ма гонят, мамо,
Джендъри ма стигат.
Полът конституционен
искат да задигат!

И какво ша прая само
кат ми земат Пола?
Гол ли ша са чипкам, мамо,
или ша съм гола?

Ша са женя, ша са мъжа
или ша си трая?
Ох, без мойта простотия
кво ли щех да прая!!!

Осем у червена тога*
го спасиа Пола
Да ги хвалиме до Бога!
Ногу ви са мола!

Да са чипкам пак ша мога
традиционално!
А за Джендърите, мамо,
малце не ми е жално!!!

27.07.2018                

***

* – осем конституционни съдии определиха Инстамбулската конвенция за противоконституционна!

 

 

 

449.2018.50

Вървя си през годините. И нямам избор.
Край мене – изроди. До гроб червени.
Родил съм се. Вървя.
И търся извор.
Такъв, естествен, истински…
И без олигофрени!

Аз знам, че никой не обръща никакво внимание
на писаното в тъжните ми нощи.
А аз вървя, със всичките съмнения,
съмненията съм си ги приел отдавна,
и знам – че колкото да пиша, има още,
които чакат в нощните ми бдения…

Аз знам, че никой не обръща никакво внимание
на писаното в тъжните ми нощи.
А нощите ми винаги са тъжни.
Понеже трябва нейде да отивам.
Да укротявам мислите човешки
и да заспивам! Някак да заспивам!

Така си крача през годините. Със Избора
да бъда, или не Човек! Това е То, приятели!
Така във Времето минават век след век.
А аз все чакам!
За да съм Човек!

Аз знам, че никой не обръща никакво внимание…
Но имам още много нощи.

07.08.2018

 

 

 

450.2018.51

Неочаквано, но факт!

***

И си лягам, мили приятели!
Писнало ми е да си лягам!
Смачкан, сдъвкан, излишен…
Но утре пак трябва да ставам!

Животът ми цял живот се разплисква в краката ми
като блато пред крякащи жаби.
Това блато беше земята ми!
И през това време аз не бях жаба…

Дали ме е боляло – не питайте!
Четете това, което аз уж наричам стихове.
Бяхме в битка за Живота и за Хляба.
Загубих.

Върху мен се качиха всякакви изроди,
предимно пролетарски,
размиха ме в помията си, аз изчезнах,
като нормален човек в комунизъм!

И си лягам, приятели!
Адски ми писна да изчезвам, и да съм анонимен!
И ще си пиша, каквото ми е писано…
А жабите да си крякат!
Аз съм извън блатото, тъпи леви жаби,
аз съм нейде оттатък…

09.08.2018

 

 

 

451.2018.52

Може би комедия,
може би е драма,
но мен и в едното,
и в другото ме няма!

Пиша си написаното,
не да ме интересува
кой ме там харесва,
кой ме люто псува!

Всяка нощ повтарям
снощните си грешки –
разни тъпотии
да превръщам в смешки,

въпреки, понеже
щото и обаче,
докато ги пиша
адски ми се плаче!

И сега забърсвам
тъпите сълзички,
вечно пиша сам
и вечно съм със всички…

11.08.2017

 

 

 

452.2018.53

Нощта, започнала отдавна,
преваля.
Не съм добре дошъл във нея,
но я галя.

Въртят се мисли покрай мен.
Подземие.
И всяка мисъл ми изписва:
„ВРЕМЕ Е!“

Човечето съм аз. Уж гледам умно.
Съвремие
То покрай мен изниза се безшумно!
Къде ми е?…

Нощта наистина започна да преваля.
Поредната.
Да галя ли? Не искам да я галя!
Вредната!

14.08.2018

 

 

 

453.2018.54

Когато Животът си върви покрай мен –
това го разбирам.
Нощта си е нощ, денят си е ден,
и няма как да ги спирам.

Пътят се вие неуютен и строг,
няма как да го сбъркам.
Казват, че съм подобие на Бог,
но Бог картончета не е търкал!

Всичко, отвсякъде, всякак ме боли!
Понеже съм рàзпнат на кръста.
Защото приличаме на Бог, нали?
Различаваме си по ръста…

Бог ни е дал безбройни пособия
чрез които да разберем –
дали сме само негови подобия,
или ще живеем и след като умрем.

Това е! Нямам думи! Страшен съм абдал!
Утре чакам нови! Като на банкомат!
Но да вземеш от него, трябва да си дал!
Иначе си „шах“ и „мат!“

Всичко е във нас, и ние сме във всичко!
Казал го е Левски! Пред своето бесило.
А ние, Божем, всичките, продали всичко мило,
вървим към пропастта, бих казал – подранила…

22.08.2018

 

 

 

454.2018.55

Начи, как ми са римува –
ни моем да мръдна!
Нещу вътри ма издува
къто чи ша пръдна.

Но ни бързам. Размишлявам!
Страх май ут завера!
Можи, аку ни  фнимавам,
да съ и пусера!

Всичку значи е въффпрочем
кату ут зависи!
Мислим, гледам, пишем, лайквам,
а Животот вѝси.

Ил ша мръднем, ил ша пръднем…
А Животот чака!
Некой връзал мае пако!
Куче у тричака…
23.08.2018

 

 

 

455.2018.56

А иначе животът си върви
като намазана с катран ос на каруца.
Тръгни, поспри, след малко пак тръгни,
макар че нещо в колелото ни скрибуца.

Изкачваш, слизаш, тикаш я дори
напред, по пътя, който няма връщане,
пресичаш планини, реки, гори,
докато втръсне, като за повръщане.

Но не, Животът ти не ти е доскучал!
Готов си да живееш още три живота…
Би всичко взел! Дори би малко  дал
Ако си част от управляващата квота…
27.08.2018

 

 

 

456.2018.57

И всяка нощ завършва с нещо в рима.
Не знам защо.
Да дава има нещо някой,
или да взима?

Не знам! Не съм от там
и просто проверявам караула.
Тук някой взел!
Там някой дал!
Животът ни сумарно е на нула!

От нулата започва всичко важно!
Ясно е!
Нагоре и надолу!
Малко тясно е!

Велико е да си Творец на всички стойности…
достойности
и недостойности!
На постното
и блажно,
на тъпото
и важното!

Чудесно е да се усещаш част от времето!
Да те боли от всичките неща!
Зримите,
незримите,
и да си част от римите…

28.08.2018

 

 

 

457.2018.58

Ужасно е да разбереш!
Че си провал!
Не си живял!
В Живота теб те няма!
Там с идиоти пълно е!
Бог дал!
А теб те няма даже
и като кардиограма…

Усещаш, как във мозъка пулсира
онази вена,
дето ще се спраска.
Или сърцето
което ауфтактно спира…
или, или…
това „или“ те стряска –
Животът иска май
да те опраска…

А някъде навън завършва лятото.
Пак си намерил ябълка, която да обичаш.
По жицата се пак събира ятото,
отлитащо там, дето ти си ничий…

Светът е същия, без никакво съмнение.
И ти се мъчиш също да изглеждаш.
И идва зимата на нашето търпение,
и Пролетта на нашата надежда
и птиците, накацали сега по жиците,
Ще ни се връщат пак по къщите…
те ще са същите…
А ние ще ги чакаме с усмивка…
Страхотно е да разбереш,
че ти си в същност центъра на всичко!
Опраскал те Животът? Ще умреш?
Изобщо няма драма! Няма!
Смъртта? Сестрата на живота!
За някои Животът свършва с нея.
А някои,  от неизвестна квота,
едва след нея почват да живеят…
29.08.2018.

 

 

 

458.2018.59

„То, сичко пукрай нас тиче
и сичко са таквоа.
Туй римлянин да гу риче
ша мий тамам приз тоа!

Щот римлянин ни виждам жиф.
ни виждам и нурмален.
На сички Костуф име криф
фживото фиркуален!

То сичко май ни са пиче
там, на газо анален.
и си тиче, и си тиче,
животецот банален…“
“Вуте.
29.08.2018

 

 

 

459.2018.60

АКО ЗНАЕТЕ…

Ако знаете колко неща ме болят едновременно –
ще ме отпишете.
Ако знаете колко неща ме крепят едновременно –
ще ме запишете.
Ако знаете колко съм сбъркан със времето –
ще ме отпишете.
Ако знаете колко съм вътре във Времето –
ще ме запишете.
Ако знаете колко съм тъжен и сам –
ще ме отпишете.
Ако знаете, че и вие сте заедно с мен там –
ще ме запишете.
Ако знаете, че искам да ви погаля, но вие не искате –
ще ме отпишете.
Но ако ви погаля ,въпреки че вие не искате –
ще ме запишете!
03.09.2018

 

 

 

460.2018.61

Всичко живо се кандилка
като в понеделник.
Всичко живо изтрезнява,
като за у вторник.
Всичко живо пие хапче,
като за у сряда.
У четвъртък, всичко живо
хич не му се сяда.
В петък всичко живо знае –
седмицата свърши!
В съботата – дива чалга.
Бира и ракия!
Във неделята – невралга!
Где ли да се скрия?

Как, къде ли да се скрия?
Всичко е фронтално…
И ме стреля, ме убива.
Някак си фатално.
Но аз съм жив, и пиша тука,
и хич не ми и пука,
че тук, даге, насред фейсбука
как ще да е скука!

03.09.2018

 

 

 

461.2018.62

Разбира се, че може да ме гръмнат,
разбира се, че страх ме е и мен.
но някога, далеч, когато тръгнах,
аз простичко разбрах – не съм червен!

Живеех си живота без добавки,
подправки, бонуси и всякаква лигня.
Понякога разкостен на съставки…
Незнайно как, но ето, оцелях!

Не се оплаквам. И не се гордея.
Е много трудно да не бъдеш идиот!
Аз исках всичко в себе си да слея…
Идеята не беше никак гот.

Навярно като малък бил съм умен!
Не помня вече. Днес съм оглупел.
И внучките ми, сред купона шумен
наричат ме със обич „Дядо Бел!“

Та да се върна. Може да ме гръмнат.
Защото съм си все какъвто бях!
Отивам си такъв, какъвто тръгнах
и нито миг не бях един от тях!

05.09.2018

 

 

 

462.2018.63

Живял съм толкова дълго,
толкова смешно,
толкова праведно,
толкова грешно,
толкова шарено,
толкова сиво,
толкова плътно,
понякога безпътно,
толкова галено,
толкова красиво,
толкова някакво,
толкова никакво,
толкова с някого,
толкова сам,
колкото оттатъка,
толкова отсам,
Колкото  с имане
три пъти повече с нямане,
понякога алкохолно,
никога охолно,
понякога тъжно,
да, много тъжно,
а понякога весело,
толкова умно
и толкова глупаво,
толкова толкова,
че ви заявявам –
Ако пишейки това умра –
няма да съжалявам!

06.09.2018

 

 

 

463.2018.64

Запрели сме като магарета на мост!
-Та той е прост!
– И аз съм прост!
– И ти си прост!
-Сме прост до прост!
И всички безпогрешно знаем знаците,
маркиращи простаците!
Велики сме да разчетем сигналите
на маргиналите,
кой е подкупен,
кой на кой е зет,
кой е залупен
като от бесепето взет…

Но никъде сред панаира шумен
не чухме:
„Спрете!
Този е умен!
Да чуем за какво говори!“…

Сори!
Глупавото никога не спори!
Глупавото винаги говори си самичко!
То знае всичко!

09.09.2018

 

 

 

464.2018.65

Обичам да съм жив.
Животът е игра,
в която ще участвам
и след като умра!

Не ме разбира никой.
Но се разбирам сам.
дори мен да ме няма,
аз пак ще бъда там!

И ако някой някога –
невидим и без глас
погали ви ръката –
да знаете, съм аз!

10.09.2018

 

 

 

465.2018.66

ДУМИТЕ МИ

Пиша си стихове.
А там май не ме бива.
Разхвърлям си думите.
Те някъде отиват.
Не се връщат при мен.
Пътуват във времето.
И си търсят някой,
да се влюби в тях.
Някои намират.
И те оживяват!
Други не намират.
Самотни
И в пълна забрава –
умират.
А на мен ми дреме.
Всички са си мои.
И си ги обичам,
Дявол до ме вземе!

10.09.2018

 

 

 

466.2018.67

Се блъскам в някакъв буркан,
затворен от ченгета.
В буркана – „робство“,  и Балкан,
„Народен съд“,  кланета…
Балканджи Йово шета тук,
и някакъв Корчагин.
Над София, съвсем на пук,
върхът е некъв Шпагин.
Бурканецът ми е на винт.
Натяга се от Кремъл.
Ни долар имам, нито кинт,
ни дал съм, нито вземал!
Но съм затворен до живот!
Съдът ми е „Народен“!
И на „народа“ му е гот,
че е народ безроден!

Се блъскам в някакъв буркан
завинтен от „народа“!
Не съм „народ“! Не съм от там!
И сам съм си воевода!

13.09.2018

 

 

 

467.2018.68

Животът е просто игра.
Неминуема.
Съдбата ни някак избра.
Да изгубим!
Животът е някаква идея
в ръце на идиоти!
Нас, Човеците ни няма в нея!
Разумът не работи…

14.09.2018

 

 

 

468.2018.69

ПО ПЪТЕЧКАТА…

Тихо си сипвам последния бърбън…
Следващият е на следващата Коледа.
Вече е септември, есента е надървена,
но светът е прекрасен, защото продължава!

Ябълките капят, изобщо незахапани,
кучета вдигат крак между хората скапани,
всичко си е пак такова, каквото беше лани,
и си вървим под ябълките все още необрани…
както лани… Но Земята е здрава,
всичко в нея се ражда и всичко умира…
Дори последният бърбън!

Последната глътка!
След нея няма нищо!
Никаква врътка…
Но ще ви кажа нещо в този среднощен час!
Това се отнася за мен!
Не и за вас!!!

17.09.2018

 

 

 

 

469.2018.70

КОГАТО ТЕ УПРАВЛЯВАТ КОМУНОИДИ!

За щастие или за съжаление,
остана ни само Фейсбук.
Той не е книга, която ти намига –
за да останеш – но поне си тук.
За да имаш мнение.
Изгониха ни отвсякъде.
Вече нямаме вестници,
нямаме телевизии,  нямаме нищо,
освен чалга, потури, шевици…
и силиконови цици!
Нямаме История,
нямаме Религия,
нямаме коза, нито крава…
Нямаме държава!
Нямаме закони,
нямаме полиция,
нямаме си прокурори…
Нямаме нищо,
което би трябвало да имаме,
ако сме Държава!
България просто не става!
Какво ни остава?
Да пратим децата си
колкото може по-бързо
и по далеч от България, за която иде реч!
Защото в България всичко е мъртво!
Всичко е сеч!
Освен нас! Живите Българи!
Казват, че сме малко!
И Левски е бил Един!
И Раковски,
и Ботев,
и Джендо,
и Стамболов…
Народ умира,
само ако сам го пожелае!
Това е..

18.09.2018

 

 

 

471.2018.72

После си легнах…
Животът продължава.
Някой иска да ме купи.
Друг – да ме продава.
Обаче заспах! Невероятно!
В съня си съм едновременно там,
и обратно!
В съня си съм млад!
Много умен!
(когато съм буден, съм белобрад,
и умствено труден!).
Сънувах, че спя и сънувам…
Всичко покрай мен е тъпо.
Умувам.
Как съм стигнал до днес
без да им…, (говорим за мамицата).
Ами въпросът е в границата!
Те смятат, че са безгранични.
Аз – че са тъпи и цинични!

Животът наистина продължава!
И може да бъде купен само този,
който се продава…

19.09.2018

 

 

 

 

472.2018.73

В ПУСТИНЯТА

Едногърби,
двугърби,
вървим през Пустинята!
И червената,
и синята!
Камили!
Издържаме на жажда!
Издържаме на глад!
Издържаме на жега!
Издържаме на хлад!
Издържаме на всичко!
На комунисти дори!
Много сме мили!
Кучетата лаят,
а ние си вървим.
Понякога сме будни,
понякога спим.
Вървим!
Пустинята
изгаря ни поединично!
И няма нищо лично!
След нас белеят кости.
В пясъка.
А Вятърът замита Времето
под пясъка!

Разбира се, ще стигнем до оазис,
със палми, със фурми
и сластни негърки!
Но още сме в Пустинята!
Камили!
И нищо друго…

Боже, мили!

20.09.2014

 

 

  

473.2018.74

А ние, българите,
истински сме грешници –
прибрани в одаи и дрешници,
в стрехи, чардаци,
в мъхести дувари,
в любов безмерна
и във изневери,
се клатим, няма да го крия,
помежду себе си,
и пълна простотия!

„Дали да бъда Българин,
или от Тия?“

Национална драма!
Но драма няма!
Животът ни е като раничката,
която внуците ни носят на гърба си
с телата им като че срастнала…

Ние може да се лутаме във тъмното.
Но внуците ми
вече са порастнали!

21.09.2018

 

 

 

 

474.2018.75

Когато времето край мен се прибира
по стаи
по тавани,
по квартири,
дори под юргани,
а хората чакат неканени гости,
малко блажно през пости,
прегръдка,
погалване,
споделяне,
чаша ракия,
не крия –
тогава,
си спомням за Булат Окуджава,
и Молитвата му,
която си повтарям всеки ден:

„Господи, и не забравяй за мен!“

22.09.2018

 

 

  

 

475.2018.76

Усещам как потъвам!
Формално – безвъзвратно.
Опитвам се да пиша.
До мен и до обратно…
До теб и до обратно…
До там и до обратно…
Но вече всичко е написано!
Със кръв.
И без обратно…
А ние ходим като слепци през Времето,
защото просто вече сме родени
за цял живот, и някак еднократни…
На кой ли нещо някъде му дреме,
че някой, някакси и някъде написал стих…
Прочетох всичкото до тук…
Не се смирих!
Дори да можех –
пак не бих…

12.03.2018

 

 

 

 

476.2018.77

България прелива от простаци!
Накичени по всичките котерии!
Близнаци!
Разменят си апартаменти!
Капели шменти!
Превърнаха България във шоу рум…
за ВИП клиенти!
А ние, долу, духаме във гайдите
продупчени…
обуваме потурите,
нахлупваме калпаците…
защото точно те такива
обичат ни простаците,
юнаците,
безсмислени за цвят,
за аромат,
за звук,
за знание,
или за книга.
На тях им стигат
потурите,
юнаците,
калпаците,
калтаците,
те слепи са за знаците
оставени ни от дедите някъде по пътя…

България прелива от простаци.
Не е от днес, но днес е много видно!
На мен какво ми пука?
Отечеството свидно –
ще си го гушна
и ще умра до него.
Дано То вземе малко силица от мен,
и продължи!
Простете ми деца!
Простете ми това, което пиша,
но аз съм влюбен в тези нещица
и да, заради тях все още дишам…
Не за простаците,
не за потурите,
не за калпаците,
не за калтаците,
съвсем за друго тичам…
Септември 2018

477.2018.78

 

 

 

 

И ТАЗИ НОЩ ПРЕВÀЛЯ…

И тази нощ превàля.
Навън е тъмно като за последно.
Но времето безшумно се търкаля
там, вътре в себе си, и скоро ще прогледне.
Ще се покаже слънцето,
ще се разпеят птиците,
от „Чистотата“ ще изпразнят шумно кофите,
ще вдигнат шум до Бога учениците
налазили училищния двор,
отново ще започнат катастрофите,
лъжите, кражбите, убийствата, театрото,
измамата, че днеска пак е ден…
Ще бъде зор!
Но ние, свикнали на тази дандания,
ще се делим на „тия“ и „ония“,
ще чакаме да стане икиндия
за да налеем първата ракия,
ще бистрим политика, ще се псуваме,
че недовиждаме или пък не недочуваме,
недоразбираме и недокрайваме,
недопрочитаме и недоназнайваме.
И като хамстери въртим се вътре в себе си,
и чакаме нощта да падне пак,
за да напишем пак туй, дето требе си –
че ето на, и тази нощ преваля…
И вън е мрак!
04.10.2018

 

 

 

478.2018.79

Неусетно и бавно пак се напих.
Един живот  залязва, друг за да изгрее.
В смисъл – пак търся първа дума за стих,
който да не плаче, а да се засмее.

Погледнато, фатално – нищо не се случи.
И този ден потъна в собствената бездна.
Нещо тъмно иска там да ме заключи,
нещо светло иска утре да излезна.

Думите ми идват като дар от Бога.
Знам – не съм достоен. Но съм отговорен.
За моя си живот. За вашите – не мога!
Животът е за всички! Много съм отворен…
07.10.2018

 

 

 

479.2018.80

Днеска Бойко ми се скара!
„Излагам неговата територия!“
Понеже казвам, мамата му стара,
че той уби Виктория.

Та кой уби я, бате Бойко?
Та ти си ни един,
Животът е по твоя кройка,
„Осанна“- до „Амин!“

Не ми се карай, бате Бойко!
Аз любя те до ГРОБ!
Пак застани в онази стойка
с ръката  пъхнал в джоб!

Дори сега да се изгаврите,
ви казвам под секрет –
така измрели динозаврите
в любов, и с теб отпред!
10.10.2018

 

 

 

480.2018.81

НЕ МИ Е ГОТ ДА ПИША ТЕЗИ ДУМИ!

Всякаква омраза ми е чужда!
Освен към комунистите!
Дойдоха тук по собствена голяма нужда
И ни избиха – свестните и чистите!

И оживяха само повтарячите.
Удобните, продажните, простаците.
Обслужващите, нужни за момента,
с две думи – Вижте Парламента!

Със риск да хуля своята родина,
удавяща се между чук и серп,
живеем днес сред розова урина
доставена от ГЕРБ!

Не ми е гот да пиша тези думи,
които всяка нощ видиотяват
възможността за бъдеще. Зулумиуми…
и простотиите само тук остават…

14.10.2018

 

 

 

 

 

 

 

 

 

481.2018.82

Животът винаги намества се на мястото
отстъпено от други.
Вървим като овце във стадото –
мъже, жени, съпруги…

И отминава покрай нас
възможността да бъдем хора!
Да бъдем истински!
Да ни е срам,
че просто сме такива…

14.10.2018

 

 

 

482.2018.83

в Живота няма логика,
в Живота няма ред
и няма педагогика!
Нещата се подреждат…
назад или напред!
Тиктака нейде Времето
във Времевия транс,
ний вписваме се шеметно
или в заспал каданс,
и всичко се оттича,
към някаква фуния,
изчезва вътре в нея…

За щастие и ние…
16.10.2018

 

 

 

483.2018.84

Всичко е тъжно.
И някак си весело.
В главата ти е празно.
и пълна драма!
Все едно Шекспир е тук…
но го няма!

Шекспир е другаде
и пие бира,
търси си думите,
и ги намира,
Шекспир е навсякъде,
а ти не си.
Където и да те отвее вятърът –
не се коси!

Защото  животът е приказка
в която точно преди да умрем
намираме принцесата,
която не щем?

Всичко е тъжно,
и накак си весело…
19.10.2018

 

  

 

484.2018.85

ИЗВОРЧЕТО!

Между две буки,
някъде високо,
в Планината,
фармално –
никому ненужно,
пробило тънка дупчица в скалата,
църцоря – Изворче,
пристигащо от нейде
и носещо сълзите на Земята,
събирани през хиляди години.

До болка всичко тук ми е познато!
Провирал съм се през културни пластове,
през сухи, водоносни, водосборни,
през еднолични, тъпи и отборни,
пречиствам се през пясъка на времето,
през шисти, глини, черноземи, кал,
за да съм пак току що, искрен, неживял,
за да достигна пак до двете буки
високо нейде вътре в Планината,
да се промуша в дупчицата,
някъде в скалата,
да зацърцоря – Изворче,
искрящата вода да просълзи,
и да попие пак в Земята!

22.10.2018

 

 

 

 

485.2018.86

Ще ви напиша стихотворение!

Трябва всеки от нас да е наясно,
че не иска да пие кръв,
само за да е пръв
между кръволоците!
Животът е в Птиците и Потоците,
в цъфналите, и после узрели ябълки!
Животът е в нас,
Ние сме в него,
Болката винаги е повече от удоволствието,
а ние винаги сме по-малко от тези, които идват!
А идват нашите деца!

Земята не е най-доброто,
но за сега е единствено място за живеене!
Ние не сме най-добрите, които я заслужават,
но засега няма други…
Да си приемем отговорностите!

Ще ви напиша стихотворение.
Но няма да е днес…

30.10.2018

 

 

 

 

 

486.2018.87

ПЕСЕН НА ЧУДОВИЩАТА ОТ ФЕЙСБУК…

На крак, о тролове платени,
на крак, ченгета във фейсбук!
На крак, о вий, олигофрени,
комуно- герберски боклук!

Нека без милост, без пощада
да сринем всеки профил жив!
Фейсбук да стане част от Ада,
а Разумът да стане сив!

Докладвайте! За туй се плаща!
Докладвайте без срам и жал!
На „демокрацията“ плаща
прикрива нашия кинжал!

И нека хич да ви не пука
за род, закон, или за ред!
Ний днес сме новата „Сполука“
със бате Бойко най-отпред!

На крак! Ний грозни сме и прости.
Не можем нищо да родим!
Не щем „красиви, умни“ гости!
Да ги унищожим!

До крак, о троли, до един!
И после – мрак…
Стабилен мрак…
Честит ни Халоуин!

31.10.2018

 

 

 

487.2018.88

Ще се събудим може би
след век,
след два,
след три,
или хилядолетия.
Ще влачим собствената си несгода
във поколения,
в столетия,
във нечия изгода.
Ще ни боли за претакованото минало
и настояще, и за времето,
в което услужливо сме постилали килимчето
пред някаква измислена порода
от идиоти!

Ще се събудим…
И ще бъде късно!
Простаците ще са ни завладяли!
Ръцете ни ще бъдат заковани пак на кръста.
Пироните ще бъдат пак ръждиви,
ще ни боли, ще молиме Отеца
да ни превърне болката в надежда.
Животът е това, което става,
а не това, което ни изглежда!

Ще се събудим може би
след век,
след два,
или хилядолетия,
и пак ще търсим като кръгли идиоти
Човека!

02.11.2018

 

 

 

 

488.2018.89

Не мога да заспя.
Но не броя овце –
не ми помага.
Пред мен са сбръчканите ми ръце,
ръце, в които съм, и бях,
броя минутите изровени от тях,
броя живота си секунда по секунда –
бяга, бяга , бяга…

Не знам защо, но бяга.
А аз, понеже много го обичам,
след него тичам –
млад и симпатяга,
а той ми бяга…

Навярно тъй било е със баща ми,
със братята, с родата, със сестра ми,
и пълнили сме времето си с тичане
към нещо хубаво, достойно за обичане,
защото смисълът е май в самото тичане
към нещо за обичане…

Не се лъжете,
аз не съм поет,
аз съм от някого назаем взет,
да ви разкажа някои истории
измислени от други…

04.11.2018

 

 

 

489.2018.90

КЪЛБО ТРЪНИ…

Потънал съм в думи като тръни в полето посред вихър, въртящ ги в кълбо по стърнището.

Нямам начало. Не идвам от никъде. Убиха ги всички. И отивам във Нищото.

Няма храм, няма дума, няма вяра, няма камък, няма нищо за което да се хвана.

Само вятърът свири, и ме търкаля по стърнището, като някаква безсмислена закана към Времето.

Нямам нищо! Заминаха всички. И останах сам , враг на всичко, дори враг на себе си.

Нямам вяра. Нямам смисъл, макар че съм учил, работил, родил, прочел, даже писал.

Въртя се в стърнището, въртя се във нищото, като нещо загубило ум и посока.

Вятър свири в България, вятър гони в стърнището топка тръни родена от Нищото.

И замлъква пианото, и замръзват клавишите… Мрак и студ! Студ и мрак! Простотия!

Някой пише поезия? Композира? Прави филми? Рисува? Но не нам! НЕ НА НАМ ТИЯ!

Ние пазиме МОЧА! Ние пазим лъжите! Ние пазим убийците! Ние пазим това, което ни мрази!

Вятърът търкаля кълбо тръни по стърнището.

Българинът си отива…

05.11.2018

 

 

 

490.2018.91

Като станете като мен,
стар и уморен кон,
някой ден,
ще усетите тъжното удоволствие
да слизате от своя собствен склон
към началото на всичко!

Ще сте уморени,
ще ви болят коленете
и двете,
Сърцето ви ще прихлопва
някак неравноделно,
като на клошар, куцукащ от кофа към кофа…
търсещ нещо, което е забравил
там, някъде в миналото…
в някой друг век…

Когато остарееш, всичко е неделно!
Седмицата вече не съществува.
Тя се върти от неделя в неделя…
Смешно е да остарее човек!
Тъжно е да обясняваш на някоя боклукчийска кофа
защо си написал точно тази строфа
преди милион години.

Почакай още малко!
Ще ти мине!
Ще те мине…

6.11.2018

 

 

 

491.2018.92

В ТАКИВА НОЩИ

В такива нощи.
Не мога да заспя.
И пиша си за да не полудея.
Земята се върти като дервиш…
и аз със нея.

В такива нощи.
Всичко е на длан –
древна, напукана, съсухрена,
стоиш пред нея като истукан…
„Това ли съм? Умрях? Или живея?“

Такива нощи.
Станаха ми много.
Провирам се все още между тях.
Сърфирам.
Друго май не мога.
Заспивам. И сънувам.
„За Бога, аз пак съм си такъв, какъвто бях!“

Такива нощи…
Тъжни и чудесни!
На спомени, надежди и мечти.
Описал съм ги във десетки песни.
И в тях лиричният герой си ти!

В такива нощи ми е някак пълно.
Живял съм честно.
Много съм грешил.
но тъй ще си остана неизвестно
от уравнение, което съм решил!

11.11.2018

 

 

 

492.2018.93

Животът ни зависи от простаците!
Огледайте се, разчетете знаците,
които ний оставяме за внуците!
Биг Брадър, Фермата и ямурлуците,
потурите, калпаците, папуците
на разни политически дегенерати!

А Илън Мъск разхожда се във Времето,
създава Бъдеше, а ние търсим семето
на комунизма във Копринка и на Бузлуджа!
Умира ми се, даже без отсрочка!
Бих искал да поставим просто точка
на Времето, владяно от Простаците!

14.11.2018

 

 

 

 

493.2018.94

С ЧЕГО НАЧИНАЕТСЯ КОЧИНА?

С какво ли умира Родината?
С простотиите в твоя Буквар!
С това, че там, на картинката
е убиецът на народа ти стар!

С безкрайните вечни предатели,
с продажния русофилски роб
или със сълзите на Майката
за Бащата – изчезнал без гроб…

С какво ли приключва Родината?
С панелка в поредното гето,
със старци, недочакали зимата,
и с мъртвите тръни в полето!

А може би тя се удавя
в безкрайната песен на Смъртта
по черен път, водещ към Нищото,
под Черната скала – във пръстта?

Кога ли умира Родината?
Когато умрат всички в нея!
Когато останат малцината,
които от смъртта ѝ живеят.

А може би свършва на Ленин със почина –
“Нищо не можем да създадем!
Но можем всичко да превърнем във кочина!
И заедно в кочината да умрем!“

И с Ленина началась кочина!..

15.11.2018

 

 

 

494.2018.95

България!
Тотална простотия!
Нас доубива ни намазана със мас филия…
И доубиват ни ченгета – стари, стари…
„Библиотекари“!

А тя, смъртта, започна за народа клети
от Девети!
и умъртвява всички живи наши клетки
разделно.
И по петилетки!

Светът върви във своята посока…
България остава сляпа.
И безока…
И „българи“ в България са гостите,
командировани от Русь!

В България на власт са простите!
И непогребани остават костите…
на тези, непризнаващи потурите
и скъсали веригите на роба…
Филия с мас бих искал да ми турите
за паметник на гроба!
Филията, която върна роба…
и потурите!

17.11.2018

 

 

 

 

495.2018.96

Не се заблуждавайте.
Животът е кратък.
Може да спиш, може да си буден,
но винаги преминаваш Оттатък.

Нищо страшно. Дори нищо лично.
Купувайте си карти, пътувайте в трамвая.
Минаването Оттатък е винаги различно.
Защо е различно – все още не зная.

Край нас се навървят безкрайни простотии.
Знам го от личен опит. Още съм жив.
Не съм от Тия, нито от Ония,
просто ме има! Човек!
Рецидив!

Всичко е някъде в мозъчната кутия!
Държа се със нокти и зъби отсам.
Ще го изкарам до края! Няма да я пробия!
Защото съм нужен на себе си.
Знам…

19.11.2018

 

 

 

 

496.2018.97

ПУКИСТИ!

Поразходих се из Фейса.
Понарепчих се във Бука.
Не съм ви аз – „…ти сèди грей са…“
Аз съм от тези, дет им пука!

И търся братята, пукисти,
не знам кои са, ни къде са,
които гледат на живота
като на собствена пиеса!

А те са в главните си роли
във този страшно кратък скеч,
сред думи, подлози, глаголи,
току до мен… и тъй далеч!

След мене хиляди ще дирят
пукисти! Щот сме много кът!
Не трябва много да придирят!
Така върви от край светът!

Но моля се, като се спихнем
и се оттеглим там, оттатък,
един на друг да се усмихнем!
Пукисти сме! И тъй нататък…

21.11.2018

 

 

 

497.2018.98

Някога във Времето,
в Пространството,
или в Съседство,
нещата ще намерят своя Смисъл!

Ще има някои,
но други ще ги няма,
без драма,
всичко си е точно
като в помийна в яма!

А семето
във Времето
е просто средство
за продължаване на незаконнатан  мисъл!

Да си посеем мисълта!
Днес.
Може да поникне!
Да разцъфти!
А може нещо и да я опраши!

А Мисълта ни,
ако оживее,
забравила за всички грижи наши,
ще продължи нанякъде,
и всички ние в нея
към бъдещето с нея да запрашим!

23.11 2018

 

 

 

498.2018.99

ОГНЯРОПОЖАРНИКАРСКА!

Вселената малка за моя маркуч е!
Мен ме задушава този матрял!
Мен пожар ми требе. Или бясно куче
дето да ви хапе без да ме е жал!

Вий сте недостойни за мойта магноля!
Вий сте недостойни да съм ви пред вас!
Преди да говорим, даже не ви моля,
първо ми изяжте филията с мас!

Тя, маста, ви казвам, е пожаропасна.
поради което казвам ви го ся,
ако се запалите – че требва да ви гасна,
тоест, със маркуча да ви загася.

Тъй сам натварен! Кое по-напред?
Фърлям  нищо в огъня. Да вървим напред!
Свирката да свири! Гъзът да пърди!
Трябва да сме тъпи! Както и преди.

И покрай мен мангизите валят като на сън.
Вий само ги киризите, но някакси отвън.
И търкате картончета, като сомнамбули!
Така е идиотчета, гащите събули…

Така вървят край мен пожарите.
Се правим, начи палим – гàсим.
Животът ми за мен е готин.
За вас – какъвто го наглàсим!

01.12.2018

 

 

 

499.2018.100

Винаги съм си представял,
и сега си представям
Живота като нещо, което ме чака!
Дали да го разора, дали да го засея…
просто мамата си трака.

Животът никога не дава решения!
Животът задава въпроси!
Ти вървиш между тях,
и нямаш мнение…
Ами тогава – защо си?

Всички ние, живите, сме на пангара!
Случва ни се само веднъж в Импресия!
Животът е просто от гара до гара
и няма втора фотосесия!

Не се отчайвайте!
Всичко е днес!
Между вчера и утре.
И няма никакво его.
Толкова е просто!
Влез в Живота си!
И се влюби в Него!

04.12.2018

 

 

 

 

500.2018.101

И изведнъж започна леко-леко
в ушите да звъни звънче.
Поуглушал съм вече. Отдалеко,
превръщаше ме в същото момче,
което чака дървеното конче,
донесено от стареца брадат…

Сега стоя на моето балконче,
и няма конче…
Старецът брадат – баща ми,
отдавна е във по-добрия свят…

Просто върнах се назад.

09.12.2019

 

 

 

501.2018.102

Докато ний се дърлим тука
за Буш, за Тръмп, за Баце, за Обама,
няКОЙ най-спокойно чука
нашта мама…

12.12.2018

 

 

 

502.2018.103

ТОВА Е!

А някъде във времето,
в пространството
живеят думите изречени от някой,
когото смятаме за мъртъв!
Или нероден.
И той живее там, притиснал тъничка тетрадка,
в която пише нещо неразбрано
за времето,
което го ругае!
Това е!

И никакви фанфари и тиражи
не могат да разкажат
за нощните му срещи сам със себе си,
със целия обичан и омразен свят,
той нещо пише някъде в пространството,
във дните си – безсмислени за всички,
той просто пише,
той това умее –
да дава цвят на думички и срички…
за да не полудее.

Там някъде,
във времето,
в пространството,
напред във бъдещето,
или някъде назад,
пише някой в тъничка тетрадка
от себе си и времето обзет.
Какво записва – даже той не знае!

Това е…

15.12.2018

 

 

 

  

503.2018.104

ЦИЛИВИЛИЗАЦИЯ!

Бойко значи мама!
Бойко значи мир!
При Бойко няма Няма!
При Бойко е сеир!

При Бойко няма мисъл!
При Бойко няма глад!
Единственият смисъл
е ламаринката отзад!

При Бойко всички сме
официална простотия!
Родили сме се прости –
ще си умрем пак тия!

При Бойко, еднозначно,
е във канализация!
Оттичаме се гравитачно…
ЦиЛИвилизация!

Да мисля аз не ща!
По Бойковите сводки,
ми трябват две неща:
Бойко и платноходки!

Бойко значи мама!
Бойко значи мир!
При Бойко няма Няма!
С две думи – ай сиктир!

17.12.2018

 

 

 

 

504.2018.105

Искам да съм жив,
когато съм умрял.
Какво от тук съм взел!
Какво натам съм дал!

Само да го видя.
И после – нищо, брат.
Но искам да ти кажа –
внучките растат!!!

И те ще доразкажат
на блудстващата бляд,
че няма нито крачка,
връщаща назад!

19.12.2018

 

 

 

 

505.2018.106

Там, където уж няма никой
е пълно с тревожни човешки души!
Там, където всички само обичат
и никой вече не може да греши!

Няма го Времето, няма ти мерките,
никой не съгражда, никой не руши,
гледаш навсякъде, виждаш всичко,
там където уж няма никой,
живеят нашите души!

23.12.2018

 

 

 

506.2018.107

ПИТАЙТЕ ГЕРТРУДА!

В  святата нощ,
в пълна немощ,
старец се опитва да слезне от леглото.
Бил стар, че и болен, защото.

Но по клиничната пътека,
никой не предвиждал
да се помогне на Човека!
Старецът,
драга ми Гертрудо,
очаквал само две неща.
Или Смърт, или Чудо!

А старецът не искал да си прави кефа!
Просто трябвало да иде до кенефа!
Нямате представа колко срам
се крие в невъзможността
да отидеш до там
сам!

Не се смейте!
Били ли сте болни!
Били ли сте в пълна зависимост
от някоя такава Гертруда?

Аз съм бил!
Няколко пъти!
И съм се спасил!
Тогава беше Чудо!
Чу ли ме Гертрудо?

Гертруда е измислена.
Гертруда ме ползва
за да ми покаже,
че ако искам да бъда,
понякога измислената Гертруда
е по-важна от Буда…

Питайте Гертруда!…

25.12.2018

 

 

 

507.2018.108

Надявах се да има Бог!
Да има смисъл да живея.
А майка ми не се надяваше.
Бог просто си живееше във нея!

Какво ни Божем изродѝ,
до изродите днешни?
Най-грешните на този свят
са уроди безгрешни!

Не искам да съм част от тях!
Но май че вече съм!
Човекът е заченат в грях!
и аз съм част от него!

Обичам грешния живот!
Самият аз съм грешен!
Срамувам се, но ми е гот!
Съм прост и днешен!
26.12.2018

 

 

 

508.2018.109

Когато всичко е смотано,
всички прозорци затворени,
лампите загасени,
чешмите спрени,
не ти капят капки през цедката,
не ти се църцори казанчето,
не ти се усмихва съседката,
даже не си мериш кръвното,
не те интересува къде е спрял асансьорът,
не стоиш безсилен пред стръмното,
не обичаш никакви хора,
не знаеш дали си черен или бял…
да знаеш, че си умрял!
27.12.2019

 

509.2018.110

ЕДНА ЕЛХА!

Една елха!
Като изкуствена, посланническа длан!
Не се опъвай!
Кремъл ти я праща,
и чака благодарности, ответи…
Откажеш ли я – ставаш дармадан!

Свръхмощни, хиперзвукови ракети,
Русия просто днес ти се отплаща
за азбука, за вяра, за държава…
Не се отчайвай! Тя си е такава!
Там всичко ненормално е нормално!
И правило е всяка простотия!
Добре ти плащат, ако си от Тия!
Русия?

Една елха върху студена ламарина.
Осеяна с червени петолъчки!
Натрапена ни от имперската доктрина –
да бъдем най-надупените пръчки
от снопа на червената Евразия!
Инвазия!

Една елха,
а колко много казва!
Змия, подхвърлена във българската пазва!
До храма!
Пълен с руски взрив!
И смърт!

Една елха!
Не ви я щем, убийци!
Не щем подарци родени от омраза!
Вий сте зараза,
убиваща без смисъл и без ред
с измислени величия предишни!
Или станете хора като нас,
или сте ни излишни!

28.12.2018

 

 

 

510.2018.111
ТОВА Е ТО!
Се раждаш винаги неясно и омайно!
И тутакси захапваш пълна цица…
И щастието някак е безкрайно,
наакваш се, пикаеш си на воля,
и смяташ – нямаш грижи!
Обаче То…
Ти свиркай си братò!
Растеш. Отдавна цицата я няма.
Но има Мама!
Додрапваш някак си до детската градина…
до първи клас…
и после всичко някак ти се слива…
докато те събуди То…
Ти свиркай си, братò!
Науката е нещо необятно.
Вървиш напред, а връщаш се обратно,
там, в гащите се ражда нещо златно,
какво да правиш с него – непонятно…
Не се коси, ти свиркай си братò!
Ще ти го каже То!
Тогава срещаш някакво Явление!
Щастлив си, ням и глупав до безумие,
си като кръст навръх Богоявление,
Явленията скоро стават две,
а после три…
поглеж, и То –
насвирка се, братò!..
Но после, малките явления порастват.
Додрапват някак си до детската градина,
до първи клас,
година след година,
в науката, все още необятна
вървят напред и връщат се обратно,
и в гащите им пак се ражда нещо златно,
какво да правят, просто непонятно…
Не се коси, ти свиркай си братò!
Ще им го каже То!
А ние… гледаме с усмивка
Ти свиркай си братò!
                Това е То!
29.12.2018

 

 

 

511.2018.112

Просто съм предизвикан от простачка!  Руска. Захарова. Или някоя друга…Няма как да съм  деликатен…

Идем, идем, дрисльо прости!
Чакай, и се насери!
Със такива мекерета
като теб се свят покри!

Наша е била земята
тъпкана от векове!
Ний орали сме я, свята,
раждали сме синове!

Зная, ти си на заплата,
а и Кремъл те зове…
Теб зове те Коминтерна!
Ни Родина, нито род!

Ти си кремълска латерна,
чукат те и ти е гот!
Не мисли Балкана, Рила,
В тях Русия не живей!

Няма да я пуснем мила
кучко руска! Тук сме ний!
Ама първо се замий!

31.12.2018

 

 

 

 

2019

 

 

 

 

512.2019.1

ГЕРБ
Крали.
Яли.
Срали.
Магистрали.
Лъжи.
Опорки.
Лизане.
Офшорки.
Менди.
Менти.
Куп
апартаменти.
„Народ“.
Ахмаци.
Патреоте!
Със калпаци.
Ние.
Вие.
ТОЙ!.
Отбор простаци.
Стрелки.
Часовник.
Нещо там тик-така.
С две думи –  просто мамата си трака…

06.01.2019

 

 

 

 

513.2019.2

Тъжен , тих, нещастен, зимен и студен е
този ден отиващ някъде натам.
Топлинката негова скрита е във мене,
този ден е мой, и аз ще му я дам.

Имам много дни, но този го обичам.
Както ще обичам и всеки негов брат.
Всеки ден живота си на всеки ден обричам,
дните ми са колкото, и нямам дни на склад.

Много съм объркан. Няма да го крия.
Стар съм, и живял сред всякаква си сган.
Но такава гадна и  престъпна идиотия,
не вярвах да бълбука  със мен в един казан!

И питам се към края – за кой все пак живях?
За някого, за себеси, за времето,  за тях?
И всяка нощ се боря с въпроси като тия –
помежду гениалност и духовна нищета…

07.01.2019

 

 

 

 

514.2019.3

РОССИЯ

Да я обичаш на инат.
Да чакаш винаги отзад.
Да носи само смърт и глад.
Да е убиващият брат…
Россия!

На нея всички са ѝ криви.
Но само докато са живи.
Убивай брат! Убивай бляд!
Смъртта е руски занаят!
Россия!

Безмерна пустош. Със  ракети.
Безкрайна тъпа простотия.
Бездънен мрак. Във който свети
диханието на Смъртта…
Руссия!

18.01.2019

 

 

 

515.2019.4

Някога животът ни е тракал, като каруца по калдаръм…
Всеки камък го друсал, и парченца от Времето
се отронвали, напластявали се между камъните като прах,
като  спомен, че Животът е минал от тук….
Там, между камъните, оставали спомените на Живота…

Но, дошъл асфалтът…

26.02.2019

 

 

 

516.2019.5

Всичко ми се случи!
Дори и изключенията, които никога не се случват.
Ако можех да плача – бих ви разказал.
Но не мога! И съм железен като съдбата!
Помня се откогато не се помня!
Все съм си същия!
Всички се подиграват с името ми,
а мен ме интересува насъщния!
Покрай името си се сдобих и със Сивушка.
Всичко, като по книга.
Понякога, макар и рядко със мене се гушка…
но на мене ми стига.

Всичко ми се случи!
Имам и куче, което синът ми взе за мен преди да премине оттатък.
Точно поради това знам, че Животът е кратък!
И всичките ми дни са разделени на часове, минути и секунди.
Помня ги като динозавър!
Помня всичко! Думи, усмивки, сълзи, изпити бири…
Погалени ръце… бързи целувки… помня всичко!

Защото всичко ми се случи!
Може би аз съм го искал, може то да ме е намерило
както добър човек си намира бездомно куче…
А може да не разбирам нищо. Край мен отпадат календари.
Нещо се записва в тях, но и нещо се отписва.
А ние наивно си мислим, че разбираме нещо…

Обаче, на мен всичко ми се случи!
Мина, забърса ме, и ме изхвърли да се уча!
Да се уча, че съм жив,
защото иначе нищо нямаше да ми се случи!

А на мен всичко ми се случи…

28.02.2019

 

 

 

 

517.2019.6

Усещам как потъвам!
Формално – безвъзвратно.
Опитвам се да пиша.
До мен и до обратно…
До теб и до обратно…

До там и до обратно…
Но вече всичко е написано!
Със кръв.
И без обратно…

А ние ходим като  слепци през Времето,
защото просто вече сме родени
за цял живот, и някак еднократни…
На кой ли нещо някъде му дреме,
че някой някъде написал стих…

Прочетох всичкото до тук…
Не се смирих!
Но и дори да можех –
пак не бих…

12.03.2019

 

 

 

518.2019.7

Тръни раздират плътта ни постлана по техния път.
Змии се облизват.
Раздвоено, като Захарова.
Кръвта ни е тяхната плът.
Изсмукаха Бог!
И го оглозгаха.
И го изплюха.
Той нещо им говореше.
Но те не го чуха!
Той можеше да бъде,

и щеше да бъде…
но го убиха.

Съдбата е глуха!
Съдбата е глуха, а ние сме слепи!
Чукаме с белите си тояжки по скапаните тротуари,
спъваме се по Графа,
спъваме се по Аксаков,
спъваме се по Руски,
спъваме се по Дондуков,
спъваме се по Гурко,
спъваме се по…
И не намираме нито една българска улица, по която да вървим напред!
Българските улици в България са забранени !

И кръв раздира българската плът по руските улици!
Кръв в сърцето, кръв в ума, кръв във вярата, просто кръв!
И тръни раздират плътта ни постлана по руския път…

21.03.2019

 

 

 

519.2019.8

България прелива от простаци
накичени по всичките котерии!
Близнаците
разменят си апартаменти!
Капели шменти!
Превърнаха България във шоу рум…
за ВИП клиенти!

А ние, долу, духаме във гайдите продупчени…
обуваме потурите,
нахлупваме калпаците…
защото точно те такива обичат ни простаците,
безсмислени за цвят,
за аромат,
за звук,
за знание,
или за книга.

На тях им стигат
потурите,
калпаците,
калтаците,
те слепи са за знаците
оставени ни от дедите някъде по пътя…

България прелива от простаци.
Не е от днес, но днес  е много видно!
На мен какво ми пука?
Отечеството свидно
ще си го гушна
и ще умра до него.
Дано То вземе малко силица от мен,
и продължи!
И да се раждат хиляди деца!
Простете ми това, което пиша,
но аз съм влюбен в дребни нещица
и да, заради тях все още дишам…
заради тях към тях все още тичам!
И тях обичам!

22.03.2019

 

 

 

  

520.2019.9

Във някаква незнайна точка
или миг,
във вярното ми смачкано аверче
перото ми ще млъкне като с нож.
И ще остане моето тефтерче,
преливащо от ден – в безсънна нощ…

Ще се усмихвам някъде в страни,
ще галя на дечицата си дланите,
ще стъпвам в стъпките им –
тих, смирен, безшумен,
ще съм далеч от този свят безумен,
ще съм далеч от простотия и от грях,
но ще съм част от тях…
Каквото бях!

28.03.2019

 

 

 

 521.2019.10

ПРОЩАВАЙТЕ ДЕЦА!

Дълбоко депресираният ми свободен дух
преформатиран като топка във стомаха,
премина тракта ми напълно чист и кух
за минало, за бъдеще, за „родна стряха“,
и както казал би бай Ганю: „Брях,
аз май го изпърдях!“

Духът ми литна, малко замириса,
на кръгла маса даже се записа,
се дърлехме като петлета на бунище,
„Бе ти на мен ли? Аз на теб нали ще?“…
ала над всичкото висеше смисъл сух:
как да затворят пак свободния ми дух!

И го затвориха! Със хиляди ченгета.
И пак съм там – пак топка във стомах.
Край мен летят пристанища, лукойли,
и пак дебеловратите момчета
от ТИМ вървят и всяват смъртен страх…

Прощавайте деца, но се осрах…

02.04.2019

 

 

 

522.2019.11

Да обичаш ГЕРБ до ГРОБ,
е мозъчна деформация!
Просто си повреден!
И като теб са „…хиляди, маса, народ!…“
Но не са Нация!
Българите просто са заместени с идиоти!
Вижте ни скандалите!
Вижте ни проблемите!
Та от трийсетина години цялото ни народно творчество
се върти около тези, които крадат!
Даже от седемдесет и больше!
Някои се опитаха да ги спрат,
но ги обявиха за национални крадци!
Крадците не обичат хора,
които не крадат!

Преебахме всичко и всички,
което  можеше да ни направи хора!
Преебахме себе си!
Преебахме държавата си!
Преебахме смисъла на съществуването си!
Преебахме не само настоящето си,
преебахме  и бъдещето си!
Всичко преебахме!
Защото сме най-умните,
единствените,  които Бойко чака,
за да ни преебе и нас!

Това не е стихотворение.
Това е някакво откровение  на стар,
много видял, но не всичко, знаещ човек.
Век се сменя с век,
мисъл с мисъл,
знание със знание, ,
тия с ония,
но много ви моля,
Вие след нас,
се замислете сериозно
и не сменяйте простотия с простотия!
04.04.2019

 

 

 

523.2019.12

Не живея на крилете на гарвана,
грачещ прокоба и смърт.
Не живея и на клилете на бялата лястовице,
обещаваща ни безсмъртие.
И здраве до дупка.
Живея някъде между тях.

Сърцето ми тупка,
цял живот, като за последно!
Да живееш е вредно,
ако вярваш в Живота!

Гъна се, между това, което знам, и това , което мога !
Вярата в Живота е изнемога,
че можеш да си в една крачка с него!
Животът е лего, в което до края не знаеш
къде да добавиш себе си!
Вярата е само път, но не решение!
Решението е в мозъка ти,
решението е във Вярата, че можеш!

Не живея на крилете на гарвана,
грачещ само прокоба и смърт.
Живея на крилата на собствената си мисъл,
а човешката мисъл е безсмъртна,
като самия  Живот!
О, знам, че ще умра,
но да съм жив е много гот!

09.05.2019

 

 

 

 

524.2019.13

Животът  потъва в една
река от помия,
в която бълбукаме всички ние.
И гордо се давим сред незаслужена власт
отворила паст,
зад която Всеядието се крие.

Разумът ни, съвсем уморен,
изумен,
мълчи, удивен от тази простотия.
Чуди се Разумът – дали изобщо е роден,
защо е роден,
и какво аджеба търси вътре в тази помия.

Словоблудници ни опростачват като лятна градушка.
Животът в нея се люшка
и ни търси, загрижен за себе си.
А ние плуваме в една
река от помия,
и смятаме, че всичко е както требе си…

***

Как не порастнахме? Защо не разбрахме?
Кога и дали ще се срещнем пак?
Всичко изядохме! Всичко осрахме!
Ех, как прекрасно е да си глупак!

22.05.2019

 

 

 

525.2019.14

Колко е хубаво да е хубаво!
Да е тихо, да не трещят мотори,
някакво пиле самотно да плаче в нощта,
търсейки може би някой човек.

Страшно е хубаво да е хубаво!
Никой не смее да проговори,
за да не смути магията на самотното пиле,
което плаче в нощта за помощ.

Светът не зацикля. Зацикляме хората,
представляващи го в този винаги тъжен момент.
Самотното пиле се моли за помощ,
а няма никой. Ни теб, нито  мен!

Иначе е страхотно хубаво да е хубаво,
да лапаш живота или каквото там…
всичко се е срутило, животът е свършил,
но ти си на самотен остров откровено сам…

Няма руса красавица, няма скрити съкровища,
просто ти е хубаво да е хубаво да си идиот
погребан във собствените си сънища,
в които си самотно пиле,
молещо за помощ в нощта…

09.06.2019

 

 

 

 

526.2019.15

АКО СИ ОТ НАШИТЕ!

Може страшно да си тъп,
но ако си от нашите!
И балък или карък,
но да си от наште!
Може и да си Фандък,
ама най-от нашите!
щото – да ще Господ, да ще*,
ако си от нашите!
Гаф след гаф по руски граф…
ама е от нашите!
Не лови ни полиграф
щото сме от нашите!
Къщи с гости и тераси!
Много гот, ега си!
Плащат нашия масраф
„европедераси“!
Плаща тъпият народ,
който ни избира!
Даже и във ЕП ни пращат!
Щото сме от нашите!

Ех, ще дойде Видовден!
Ще свалите и вие гащите!
И ще ви го набодем,
ЩОТ НЕ СМЕ ОТ ВАШИТЕ!

11.06.2019

***

-„Да ще Господ гаще,
да ще, но кога ще!“
                       Р.Ралин

 

 

 

527.2019.16

Животът е егати простотията,
в която трябва да намериш смисъл.
Вървиш и търсиш.
Между сърпа и мистрията.
И ставаш кисел.

И дразнят те на попа монолозите,
в които нищо свое не намираш.
Интересува те – защо живееш и умираш!
А не на Черепа залозите!

Мечтаеш да си умен, да живееш
за да докосваш, да обичаш и да раждаш…
А покрай тебе всичко се руши!
Върховни идиоти решават твоя простичък Живот!

Не ти харесва?
Искаш нещо друго?
Не ти е гот?
Ми разрови се в своята история
и потърси се там!
Новороден!

Кои са те родили?
И как си оживял?
Чий образ си видял, когато си прогледнал?
Каква била е първата ти мисъл,
направила от теб – Човек?
За комунизъм ли?
Не мисля!

13.07.2019

 

 

 

ПЪРВОТО МИ ЛЮБОВНО СТИХОТВОРЕНИЕ КЪМ МАЯ МАНОЛОВА ОТ ПРЕДИ ПЕТ ГОДИНИ. БОЖЕ, КАК НЕ ПОУМНЯХ, Е В БЕЛСТИХДЕПО–1 ПОД НОМЕР 203.2014.15. ЗА УДОБСТВО И ЗА ДА НЕ РОВИТЕ ИЗ АРХИВИТЕ, ГО ПУБЛИКУВАМ И ТУК…

203.2014.15

НА КОСТИН БРОДСКАТА САМО ДИВА!

Мая, Мая, Майче, Майче,
мое костинбродско зайче,
зайче – байче кукурайче,
кукурайче-всичкознайче,
аз обича тебе май че!

Припев:
Как та искам на момента
даже вън от Парламента!
И да знайш, та чакам клет
на паветата отпред!

Сърцетупа ми сърцето –
прогресивно общо взето,
сърцетупа, щот е клето,
че е твоето превзето
от кого? – От БеСеПето,
да е три пъти проклето
ша го фрасна със павето!!!

Припев:
Как та искам на момента
даже вън от Парламента!
И да знайш, та чакам клет
със паве в ръка отпред!

Щото дал съм аз обет!
Ша съм личен твой поет
докат столицата клета
я оставя без павета!!!

Припев:
Как та искам на момента
даже вън от Парламента!
И да знайш, та чакам клет
с по паве в ръка отпред!

07.10.2014

…И ВТОРОТО ЗАСЕГА…

528.2019.17

НА КЮСТЕНДИЛСКАТА МАЯ, КОЯТО Е ЧЕРВЕНА, ЗАЩОТО Е ЗЕЛЕНА

Що та любя тъй, ма Мая,
Бога ми, и аз ни зная!
Но душата моя клета
сбира съ във две павета,
дето искам да запратя
по червенити ти братя!

Припев:
Ох, как влюбен съм и клет!
Искаш да ни ставаш кмет!
Искаш после простий ГЕРП
пак да върнеш чук и серп!

Тъкмо свикнах най-таманка
да си моя омбудсманка,
да започваш отзаранка
да не спиш от зор по мен…
Но – като гърне на плет,
искаш да ми ставаш кмет!

Припев:
Ох, как влюбен съм и клет!
Искаш да ми ставаш кмет!
И подире простий  ГЕРП
да ма свършиш с чук и серп!

Знайш го! Яз по теп линея!
Ни съм мъртъф, ни живея!
Пиша ти го фтори път!
И над път, а и под път-
две павета ще са нужни
за чуфствата ни тиминужни!

Припев:
Трижди да съм аз проклет
ако дам да станеш кмет!
Че подир крадливий  ГЕРП
хич не искам чук и серп!
16.07.2019

 

 

 

529.2019.18

Светът не се интересува хич от мойто его.
Дали съм в него или , или вън от него.
Светът не пита никого и накъде да продължи.
Светът на никого и нищо не дължи!“

Животът и Светът са нещо слято.
Тъй както Пролетта е слята с нашто лято.
Разкошна есен, после люта зима…
На кой ли му е пукало дали ни има…

27.07.2019

 

 

 

530.2019.19

В памет на Маргарита Митрева

Добрите хора не умират!
Те винаги намират
най-истинското ъгълче на някоя душа,
в което никой друг не влиза.
И носят във ръцете си
Животецът си сух,
изстрадан,
и хвърлят го във огъня
на още живия Живот,
да не умре!

Добрите хора не умират!
Поддържат огъня,
подготвят следващия нечий сух живот,
за да го хвърлят в Огъня!
Да не загасне!

Добрите хора не умират.
Поддържат Огъня!
А ние, лошите – се греем…

01.09.2019

 

 

 

531.2019.20

ЖИВОТ КАТО ИДЕЯ

В нощта се носи мисъл.
Непозната.
Като идея.
Погалва остарели пъпки
отдавна станали  листа и ябълки,
и в някаква палитра от позлата
ги праща в пазвата на отминаващото лято!

Светът ни тръпне пак,
аз също тръпна с него,
защото сме едно и също!
Повтарям мисълта да търся смисъл,
повтарям думите,
които вече съм написал,
а ябълките капят от дърветата,
в мъже превръщат се момчетата,
децата ни ни отминават,
като малки гари…
а в нас, във живите, по нещичко изгаря!

Съм уморен. Но не и безразличен!
Животът е невероятно важен!
Той е личен!
Една единствена и безнадеждна среща!
Отсам съм аз, оттатък – аз насреща!
Как мога да се победя, ви питам?
И отговарям!

Като не питам!
Превръщам се във нищо и излитам…
В нощта се носи мисъл.
Непозната.
Като идея…

11.09.2019

 

 

 

532.2019.21

ЩЕ НИ ИМА!

Ние, хората, нямаме Богове!
Ние имаме нужда от нещо, което ни дава Смисъл.
Ние, хората, наиситина имаме мисъл,
но изненадани – не знаем какво да правим с  нея!

Ние, хората, се лутаме в безвремието на безкрайността-
за да лъжем!
За да крадем!
За да убиваме!
За да доизядем трохичките
недоизядени от комунистите…

Под нас са само глистите,
които ги ядят и тях… и нас..
Ние, хората, нямаме нищо!
Освен себе си!
Освен Разума и мислите си,
които са пагубни за идиотите!

Идиотите са пагубни за нас,
защото не сме се родили идиоти…
Много е тъжно да не си идиот!
Не те чака нищо!
Драпаш напред, не защото ти е гот,
а защото трябва тоз живот да го разнищваш!
Да умреш в него, печелейки няколко секунди от бъдещето.
Където са децата ни!

Както виждате, не ми пука за рима.
И поетичният ми слог ми бяга
като магаре от тояга…
Но есента дойде.
Следва зима.
После пролет…
Ще ни има!

15.09.2019

 

 

 

533.2019.22

МИЗАНСЦЕН

Кажете, братя, как достигнахме
до тази срамна страница –
да ни натирват към Русия,
като говеда в кланица?

Къде забравихме дедите си,
история и бъдеще,
кому продадохме душите си?
Останахме без пътища!

Стоиме като сред пустиня –
оглозгани остатъци от Рая,
прогонихме децата си,
продадохме земята си.

Убихме Времето…
Все ни е тая
дали сме мъртви или живи!
Надеждите ни кротичко умряха
удавени във локви от ченгета,
които днес са пак на всяка крачка –
като във манджа – тлъста храчка…

Повърнахте ли? Аз повърнах.
Но от това не ми олекна.
В стомаха пак на топка свита е
душичката ми клета.

И пиша ей-тъй, за разтуха…
Да се усещам жив.
И евразийски вятър духа
във мизансцена сив…

24.09.2019

 

 

 

534.2019.23

ВЪВ  ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО

Във време разделно,
каквото е днешното,
обикновено побеждават предателите.
На мен не ми дреме.
В каквото и да е време
аз не интересувам Издателите.

Той, Тошо, написа.
Славков написа.
Валерия чакам да напише.
Колко е хубаво
в този свят подреден,
простотията да ти дойде,
и да ти уйиса!

Фейсбука ми стига
да стигна до всички, които обичам.
Страхотно е гот!
Не отричам.
Но е време разделно!
Нормален срещу идиот!

Все някога трябва да се решим
да се разделим
с престъпниците между нас!
Четете , хора, четете!
Живеем в чиста информация!

Тя ни чака! Истинска и девствена,
защото никога не сме се докосвали до нея.
Светът е нещо друго от това,
което ни рисуват комунистите!
Невероятно друго!!!

Ех, ако ги изчистите…

27.09.2019

 

 

 

535.2019.24

ГОЛЯМ ПРАЗ!

Опитвам се да се наместя,
или вместя,
в това,
което всичките наричаме Живот.
Бих искал той да ми харесва.
Да ми е гот!

Седемдесет и четири години, братче!
Успях!
Написах кво ли не,
което не интересува Някого!
Но ви интересува вас!

Съм Глас,
към който няма микрофон!
Обаче, пък не съм и фон
на никакъв галфон!

Съм просто жив,
и пълен със любов!
Към всички други и обичащи човеци!
Съм жив за много кратко време,
в което просто и на мен ми дреме,
тъй както и на вас!

Наистина роден съм под звезда,
а не под петолъчка!
Редил съм стихове, и не един, не два,
животецът ми всеки ден ме ръчка
да съм един от вас!
Да имам глас!

(А Идиотът в мен ми шепне:
„Голям праз!“)

01.10.2019

 

 

 

536.2019.25

Обичам да съм жив.
Обичам да ме има.
Обичам да съм див
поне за трима.

И хич не ме е срам
че съм от там,
че в цялата пиеска
със нищо несравнима,
и мен ме има.

А после се напивам
за да изгладя ръбовете,
които ме оформят,
както е при дъбовете,
които са родени
преди нас да ни има,
но са си тук, край мене,
от пролет, та до зима.

Обичам да съм жив!

Макар и еднократно.
В Живота няма
„До там и на обратно“!
Обичаш ли – обичай!
Живееш ли – живей!
Приемай да си ръб
на дъб!

08.10.2019

 

 

 

 

537.2019.26

ОРИС МОЯ!

Орис моя, кървава ми орис,
преживяна, не и изпразнувана,
само във кошмарите сънувана
как убиваш всичко в своя полет
и преструваш се на моя бяла пролет.

Орис моя, кървава ми орис –
ти дойде със смърт и урагани,
тъпа, проста, чужда, безпросветна –
да убиеш хиляди надежди…
и остави ни в кървящи вечни рани.

И не пеят птиците в житата!
Ти българите във България изчисти!
Орис моя, брат върви до брата
и се мразят като комунисти.

Орис моя, кървава ми орис…
Нека видя сетния ти полет,
как падаш там,  на моите площади,
Как сутринта след теб изгрява слънце –
над мен, над теб, без смърт, без барикади!

24.10.2019

 

 

 

 

538.2019.27                                          

Животът е да тичаш!
Пред себе си.
Защото се обичаш!
Започва, свършва,
после няма никой.
И няма смисъл
да се целиш във отвъдното!
Не се ли сещаш?
Ти си миналото!
Ти си бъдното!
и си това,
което ражда днес!

Светът е просто някаква идея,
че има смисъл,
ако си част от нея!
За мен е чест,
да бъда част от Вас!!!

22.10.2019

 

 

 

 

539.2019.28

Разбираме ли цялата истерия
на изроденото ни време?

Или сме част от антиизродите,
или мреме!
Не зная как народихме ги
такъв безброй от идиоти!
Светът се моли! Винаги се моли
на хората – да го оставят жив!

Но ние, хората, от всички цветове
на вечната дъга, избирме един единствен -сив!
И си умираме във свойта сивотия!
Аз тук, ти там, той нейде надалеч…

Туй, българското, си е чиста дивотия!
И няма леч… и няма леч!

30.10.2019

 

 

 

 

 

540.2019.29

Един след друг си свалят гащите
авторитетите.
Вий все така ще продължите да си плямпате
и да си дращите,
а ний все тъй ще продължим да сме „проклетите“!
Вий все така ще давата акъл и поучавате
в неща, в които и за чеп не ставате.
А ние ще ви отминаваме с усмивка,
и ще вървим по нашата отбивка –
към светло, към зелено, към просторно,
към Разум, към Любов, към Свобода…

Ако се провалим, децата ни повторно
ще тръгнат пак по своята пътека,
в която за добро, или беда
орисан е Човекът!

Да!

31.10.2019 Халоуин

 

 

 

541.2019.30

На всяко мое кутре
Светът се е събрал
като хиляда дявола
на върха на една игла.
По дяволите, писна ми
тази дяволска игра…
Сънят ме търси. Аз му бягам.
Шавам!
Защото ми се пише!
защото нещо в мене диша,
а се задушавам!
Защото нещо в мен живее,
което не е мое.
Но трябва да го додундуркам
до следващите!
То е!
И вие като мен ще търсите
по нощите си смисъл!
Понякога във моя мисъл,
понякога във своя!
И трябва някак си да ви предам
таз мъка как изглежда.
До тук – така. Едвам-едвам.
Със вяра и надежда…
Светът е хубав и безкраен.
Обичам всеки грешен!
Във него само ти си краен.
И Днешен!

17.11.2019

 

 

 

542.2019.31

АЗ ВЯРВАМ!

Вярваш ли?
Не питам в какво.
Просто вярваш ли?
Вярваш ли, че имаме смисъл?
Или някаква мисия?
Вярваш ли, че сме дорасли за тях?

(Тук ме напушва смях!
Животът ни преминава в грях,
превръщащ  болката в подигравка и смях,
а аз ти задавам философски въпроси –
кой си, какъв си, защо си!)

Вярваш ли?
Вярваш ли, че знаеш защо си роден?
Вярваш ли просто,
че животът е безличен,
безсмислен
без теб и без мен?
Вярваш ли, че сме дорасли
да бъдем хора,
или вечно ще растем?

Защото и Животът ни расте заедно с нас?
Вярваш ли в смисъла на своя глас?
Вярваш ли,
че аз вярвам във всичко това!
че думите ми не са само слова
изречени на кръстопът,
че заедно се гърчим по вечния Път,
че Началото не е в нас,
а Краят не е в децата ни?

Аз вярвам, че всеки от нас
трябва да помни миналите си дни
но да живее с бъдещите!
Вярвам, че не съм жив случайно!
Вие – също!

22.11.2019

 

 

 

 

 543.2019.32

Носете си здравите пижами, момчета!
Защото костюми нямате!
Гледайте да умрете преди да дойдат лекарите, момчета!
Вие и нови пижами нямате!
Ако нещо ви заболи – не се страхувайте, момчета!
Имате застраховка – но пари нямате!
Имате идиоти, които ви управляват, момчета!
Но Държава – нямате!
Имате пълно право да умрете, момчета!
Но да живеете – нямате!
Вие сте родени да умрете. момчета!
не виждам къде е драмата…
И аз съм един от вас, момчета!
и мен съдбата ме мота.
Не е проблемът в лекарите, момчета!
Проблемът е във вота…

02.12.2019

 

 

 

544.2019.33

ТОВА Е!

Бях дете. Малко повредено и вярващо в някакви свои работи.
Че всеки е роден вътре в някакви мисли, преминаващи в мисия.
Когато узрее.

Цял живот плувам в мисли. Не достигнах до мисия. А вече съм дърт.
А мислите – това е трансмисия, преформатираща живота във смърт.
Май стигнах до Нея.

Имах прозрение. Нещо ми казваше, че няма да си умра спокойно в леглото.
Бях много нещастен. Имах собствено мнение. Някъде извън обществото.
Бях много зелен.

После узрях. Мъчително, бавно, като бавно развиващ се. Какъвто и бях.
Разбрах, че да мразиш комунистите е нормално състояние на Духа!
А не грях!

Вече съм стар. Още заспивам в леглото си. Може би и мъдър, но само Бог знае!
Каканижа ви всяка вечер, защото ви обичам, а и търса смисъл на мислите си…
Това е…

12.12.2019

 

 

 

 

545.2019.34

СКАЛОПИСЦИ

Всички ние сме в крачка.
Някои я направиха, и вече са оттатък.
Животът ни е ужасяващо кратък,
за да бъдем играчка
в ръцете на идиоти…

Мъртвите ни гледат!
Не ви ли пука,
че сме безсмислени?
Толкова ли ни е било фитилчето
на свещичката
запалено от истинските българи?

Всички ние сме в крачка!
Винаги и всеки ден.
Там, по върховете се борят призваните…
Непризваните са като нас.
Ние си пишем, никой не ни издава,
не ни превежда, никаква слава,
никой не ни погледна,
никой не го интересуваше,
че следващата ни крачка е последна.

Но на нас не ни пука!
Ние си пишем!
Така, както в пещерите са пишели
първобитните хора.
Ние, пишещите по камъните
нямаме умора!

20.12.2019

 

 

 

546.2019.35

Искам да убивам идиоти!
Наистина искам!
Искам да убивам предатели!
Наистина искам!
Искам да убия себе си!
Защото ги търпя!
Вас не искам да ви убивам!
Защото вярвам!
Вярвам,
че ще проумеете собствената си,
а и моята простотия,
ще проумеем, че сме сила,
единствената сила,
която може да върне Живота в нас!
Човеци,
всяка година се ражда Христос!
Всяка година умира и възкръсва Христос!
Не питайте – „Кой пък е тоз?“
Христос сме ние!
Тези, които искаме да живеем,
а не да ни живеят идиоти!
Искаме да сме живи!
Искаме да сме истински!
Искаме да имаме бъдеще!
Искаме да имаме смисъл!
Искаме да имаме деца, в които вярваме,
и които вярват в нас!
И сме хора, а не „патриоти“!
Ами да убием идиотите!
Така, както те ни убиха един по един!
Както ни хвърляха от Черната скала,
така, както те убиха целият ни свят,
в който бяхме живи…
Докато идиотите около нас са живи –
ние ще сме мъртви…
Ние нямаме оръжия, нямаме нищо,
освен себе си!
И вярата, че сме истински и безсмъртни!
Като Живота!
26.12.2019

 

 

 

 

 

547.2019.36

Ето, укротявам топката!
На поредната овца току що
за последно ѝ хлопна хлопката!
Остригаха я, заклаха я, и ѝ одраха кожата…

А тя, овцата, горката,
прегърнала Чук и Серп,
блее предсмъртно от ложата:
„БЕЕЕ, ИСКАМ СИ ГЕРП“!

28.12.2019

 

 

 

 

2020

 

 

 

548.2020.1

Хубаво е да си стар!
Знаеш, че не ти остава още век.
Но знаеш, че си и донейде господар,
на нещото във теб, наречено Човек!

Хубаво е да си стар!
Тя, старостта е просто дар за всеки,
който я е доживял. И е разбрал,
че и Смърта е просто след две преки…

Хубаво е да си стар!
Не те е страх, че утре ще те няма.
Защото знаеш – старостта е дар,
животът – най-красивата измама!

Хубаво е да си стар!
Съдбата някак си те е избрала
да бъдеш на човешкия пазар
и да продаваш Истината – искрена и бяла.

Хубаво е да си стар.
Разбираш всичко, и не знаеш нищо.
Умираш. А после – някакъв кантар
ще те забрави.
Или пък разнищи…

Хубаво е да си стар.
Защо го пиша – е, и аз не зная.
Последно питие, в последен бар…
За след това … не вярвам, че е Края!

05.01.2020

 

 

 

549.2020.2

Животът се насуква като прежда на вретено.

Стара баба плюнчи
сухите си пръсти.
Край нея няма никой.
Дядото умрял.
А с пръстите-
до оня ден – чевръстите,
върти вретеното,
или се кръсти.

Това ѝ Бог е дал.
Край нея няма никой.
Селото – умряло.
Каквото взело – взело.
Само вретено дало.
А някой някога заслушвал ли се е
във музиката на вретеното?
Аз съм. И още слушам я!

Във времето ни, извратеното,
там, някъде във ниското,
забравеното и далечното,
вретеното,
бих казал – вечното,
промърква , като котка в мрака…
баща ти, майка ти, и печката…
оджака
пред който Ботев си е писал песните…

Животът се насуква като прежда на вретено.

12.01.2020

 

 

 

550.2020.3

С ЛЮБОВ И ИЗВИНЕНИЕ

Не ми е работа да казвам на който и да е – какво да мисли.
Глава си има всеки.
И личен избор е – дали със нея,
със главата ще умре,
или ще я завре
във задника на някой идиот!

Не ми е работа да казвам на който и да е – какво да мисли.
Животът се изниза покрай мен,
край страшни пичове и дрисли…
и дрисльовци, бих казал във добавка.
Животът е страхотна занимавка,
в която безусловно ще умрем.

Не ми е работа, но накак ме напъва
да съм участник в цялата мистерия,
коята спъва всички нас – да сме нормални.
А трудно е! Живеем сред истерия
на ненормални!

Погребахме и Вяра, и наука!
И всичко, за което трябва да ни пука!
Не ви ли писна да се правим, че не сме от тука?
Не се удавихме ли страшно надъбоко
със Тато, с Беров, със Луканов и с Боко?

Не искате ли да сте Хора в собствената си Държава?
То само с голо искане не става!
Е, някой все пак трябва да умре…
Смъртта единствена ни връща към Живота.
Ако е моят ред – добре!
Човек не трябва твърде дълго да се мота.
И пречи на последващото поколение.

Това е то – с любов, и извинение!

12.01.2020

 

 

 

 

551.2020.4

Навярно, когато се ражда Човек,
Бог размества планетите,
за да направи място за него.
А когато Човекът порастне
и не запълни мястото със себе си,
Бог го дава на друг току що роден Човек.

Бог не търпи празно място!
А Човеци се раждат…
Бог размества планетите,
за да направи място за Човека!
А аз размествам секундите,
за да се наместя между тях.

Може би не знаете,
но между две секунди
винаги лежи цяла вечност!
В първата секунда се раждаш,
във втората секунда умираш!
А между двете си само ти.

18.01.2020

 

 

 

552.2020.5

Как много искам да напиша стих…
Но всяка дума вече ми е болка.
Край мен – животът – примирен и тих
напомня ми, че мога само толкова.

Аз знам, че мога само толкова. Отдавна.
И правя само толкова, което мога.
Щастливец съм. Родил съм се във Трявна.
А то е много близичко до Бога.

И цял живот мечтая да напиша стих!
Не някакъв като онези във читанките.
А истински! Хем величав, хем тих.
И кисел. Като пролетта на джанките.

Не съм поет. Не съм, не съм дорасъл.
Обичам думите, и търся смисъл в тях.
Каквото съм могъл – съм го сколасал!
Но съм щастлив, че съм какъвто бях!

Отказвам се да пиша. И ми писна.
Безкрайно тъжно е да си добър човек,
да обясняваш, че смъртта е многолистна,
а пък Животът – просто век след век…

Не ви оставям. Няма да умирам.
Аз просто съм прилично уморен.
И с мъдростта на старостта съзирам
страхотните деца след мен!

04.02.2020

 

 

 

 

553.2020.6

Докато с думите небрежно си играя –
под тях, край тях, над тях, и вътре в тях,
погъделичквайки ги ту в началото, ту в края,
за смях,
си одъртях.

Трагедия да бе – да я изплача!
Комедия да бе – да я изхиля!
А то се вижда ясно колко знача
от повече
от миля.

Което хич не значи, че не знача нищо!
Съм сепарирал думите си в тревненско чардаче.
С дувар. Със мъх. И нищичко излишно.
Да, и стреха.
Която плаче.

А, тя, стрехата, плаче. Не за мен.
Отдавна аз далече съм от нея.
Светът преструва се на нов олигофрен,
Не ми се плаче.
А не мога да се смея…

07.02.2020

 

 

 

 

554.2020.7

Да протегнеш ръка над главата си,
да погалиш Луната,
тя  да се гушне в ръката ти,
да я поставиш на масата пред себе си,
и цяла нощ да се гледате влюбено –
ти нея, тя теб…
и изобщо да не те интересува,
че изобщо нямаш маса,
на която да я поставиш!

Но нали имаш Луната?
Ти нея – тя теб…

Важното е да протегнеш ръка!
И да погалиш Луната…
ти нея, тя – теб…

23.02.2020

 

 

 

 

555.2020.8

Мина ми мисъл…
И я забравих.
Мила, прости ми!
Пак не се справих.

Навярно съм искал
пак нещо да кажа,
което съм стискал
от Китен, от плажа…

Но ми изчезна.
Като птиче от клетка.
Главата ми е бездна –
неплатена сметка…

Просто ми мина
мисъл такава,
Някаква истинска…
Като тогава.

21.04.2020

 

 

 

556.2020.9

ЦЕЛУВКА СЪС БЕЛИНА!

(в борба с коронавируса…)

Белина чиста снощи пих
и капка не остана,
да бях заспал, но аз не бих –
устата бълва пяна.(2)

Не бих желал дори
и Щаба от екрана,
от джуките ми щом шупти
Белината на пяна… (2)

Да бях пред някой генерал
и в „мирно“ да застина,
ще му поискам три неща –
три туби със Белина! (2)

Иди си светлина,
ела мечта – картина!
желана си ми ти, една,
бутилка със Белина! (2)

Баща ми, майка ми крещят,
че бил съм в карантина.
По дяволите да вървят –
аз искам си Белина! (2)

Не бих желал дори
в Русия да замина
на джукете ми щом гори
целувката с Белина! (2)

27.04.2020

 

 

 

557.2020.10

Животът – тежък, гербав, груб.
Светът се гърчи в изнемога.
Нарече Бойко ме „тОлуп“!
Да отрека това не мога…

„ТОлуп“ съм, щото го търпя.
А Той е тъй красив обаче.
Сънувам го кога не спя.
И смея се, кога не плача!

И аз „тОлуп“, и той „тОлуп“.
Поради щото се разбираме.
Народ нанизан – глуп до  глуп…
Направо сме си да умираме.

Щастлив съм в таз сияйна майна
сред герберайския сърцетуп
част от елитката  безкрайна –
тОлуп, тОлуп, тОлуп, тОлуп…

05.05.2020

 

 

 

 

558.2020.11

БЕ НЯМА И НЯМА НАЧИН!

Когато мисловният процес
на много древна, мъдра нация,
се свежда до разместване на семките
в една обикновена свинска тиква,
това обикновено те подтиква
да се замислиш…

Защо съм тук! Защо съм жив!
Защо съм умен. Или тъп!
Дали съм Аз, или съм се родил
да следвам днешния дебил?

Аз отговор съвсем не зная.
На някой им и е все тая.
Аз знам, че тъпанарът свиква
със всичко, даже и със тиква.

Но аз съм умен, мъдър, стар.
Не бива ме за тъпанар.
Живея в параленен свят…
там ти си свят, и аз съм свят.

Не сме ний тикви от бостана…
На тиква няма да пристана…
И казвам некак издълбоко –
Не мога да се дам на Боко!

06.05.2020

 

 

 

559.2020.12

РУБЛОФИЛИ

Российо, зарад тебе те живяха!
Една бе ти Родината за тях!
И твойто име само кат мълвяха
убиваха, измъчваха, крадяха
и лъгаха без страх!

Предатели, вий в други полк минàхте,
де няма Бог, ни Вяра, нито Род,
на „братята“ си заднешком легнàхте
напутиха ви, тоест – таковàха…
и ви нарекоха „Народ!“…

11.05.2020

 

 

 

560.2020.13

КЪДЕ СМЕ НИЕ, ДРАГИ СЪНАРОДНИЦИ?

Къде сме ние, драги сънародници?
Нас управляват ни безродници,
Случайни хора от случайни сборища.
Шофьорчета,
бръснарчета,
ченгета –
прислуга
на Партия,
уж вече съвършено друга…
но същата задруга
на престъпници!

Кои сме ние, драги сънародници?
Пак същите овце, но с нов овчар?
Вървим нанякъде.
Не знаем накъде.
Пак Партията води ни напред…
което е назад!
Към къщата,
в която Държавицата ни се гърчи в изнемога…
Той, Бойко може!
Ама аз не мога!

До Бойко аз все още не съм паднал!
Той, Бойко, вече много е откраднал,
а нас ли – просто  ни очаква глад.
Не може Бойко само да краде,
а Белчо покрай него да яде…
А Белчо и не ще…

Къде сме ние, драги сънародници?
Вървим нанякъде
И водят ни безродници…

10.06.2020

 

 

 

561.2020.14

Русия!
Не ви ли писна туй име хищно, тъпо, гадно…
Зад него само време безотрадно
ни чака.
Време тъжно, бедно, гладно…

Светът уверено върви към себе си,
трасира бъдеще.
Русия, като някаква преграда
стои пред него
и ни трасира път към  Ада!

Русия!
Не ви ли писна туй име пълно със измама?
В Русия даже и Русията я няма!
Толстой и Пушин.
Писали на френски.
И Врубел.
Импресионист…
Единствено, родило се наистина в Русия,
е идиотчето, наричащо се „комунист“!

Русия е човешкото безсмисилие.
Което днес се среща със Човека.
Човекът винаги е на онази кота,
край Йерусалим, на своята Голгота,
пироните, центурионът, болката и кръста
със който всички днес  си мерим ръста,
и винаги сме недорасли!

Русия!
Какво тук търси тази уруспия?

12.06.2020

 

 

 

562.2020.15

Чувствам,
като току-що родено раче в бърз планински поток ,
че изоставам.
Чувствам, че не ставам.
Чувствам,
че полека-лека започва да ме няма…

Но това не е драма!
Няма го баща ми,
няма я майка ми,
няма ги дядовците и бабите ми,
няма ги лелите, чичовците,
братовчедите…
Страшно  много хора ги няма…

Но го има Животът!
С децата ми!
С внучките!
И случките с тях!
Има смях!

Има бързо и бистро планинско поточе,
в което едно раче пак ще си роди отроче,
което пак по бързея ще се стреми натам,
накъдето аз за срам
и за смях,
май не успях…

17.06.2020

 

 

 

 

563.2020.16

Искам да умра
когато съм леко пиян.
Или не много леко.
Разбирате, нали?
Не искам да боли
и да съм „клан-недоклан“.
Не искам и гроб!
Аз съм клаустрофоб,
и нека да ви е ясно –
не обичам да съм на тясно.
Когато умра – ще бъда „Бях!“
но докато наистина бях,
газих през толкова прах,
че ще бъде грях,
ако ме пъхнете в гроб!
Пръснете ме някъде.
Няма значение къде.
И без това съм от никъде,
но знам –
цял живот съм търсил пътя натам…

24.06.2020

 

 

 

564.2020.17

Всеки се гърчи в своята мъка.
Децата ни се гърчат в тяхната.
Не можем да отнемем от техните отговорности.
Както те не отнемат нашите.

Светът е логичен,
макар и жесток.
Животът е личен!
А над всички е Бог!
Той стои усмихнат
над цялата ни истерия,
хич не му пука за идея и материя,
Гледа ни сеира,
толкова сме тъпи,
толкова безсмислени
и толкова скъпи,
толкова живеещи
и толкова безсмъртни…

И ни казва Бог –
„Защо не се укрòтите!
Живите сте смъртни!
Безсмъртни
са само идиотите!“

22.07.2020

 

 

 

565.2020.18

КОЛКО Е ПРОСТО

Светът е прост
За простите.
За другите е някак си различен,
и много личен.

Признавам си,
че няма как
на някакъв простак
да обясниш,
че е простак!
Е няма как!

Простакът се приема като връх
на висша сила!
Щото е богат,
и в Барселона има вила,
и някак си, случайно, ето
със пачки евро в чекметжето,

България е пещерата на Шехерезада.
Престъпници по пътя си към Ада.
Мирише на изгнило и на смрад.
Те ще измрат!

Светът е прост
За простите.
За другите е някак си различен,
и много личен.

04.08.2020

 

 

 

 

566.2020.19

Все ти ли тропаш в този час?
Все аз я – рече Бойко.

И щеш да влезеш ти у нас?
Ми щем си – рече Бойко.

Е да, но ти си ни на власт!
На власт съм – рече Бойко.

А казват, че си педераст.
Не съм бе – рече Бойко.

Да ти отворя ли сред нощ?
Ми отвори ми – рече Бойко.

Да ме таковаш имаш мощ?
Ми имам – рече Бойко.

Но ще ми купиш Барселон?
Ще купя – рече Бойко.

Ма ти си бил голям бонбон.
Бонбон сам – рече Бойко.

11.08.2020

 

 

 

 

567.2020.20

Животът е някаква идея за смъртта на човека!
Тъпо ми е.
Плейметки с надупени джуки.
Никаква мисъл.
Никакъв смисъл.
И между всичко това – ние.

И търсим някакъв път.
Към нещо си, което би трябвало
да съществува.
Някъде извън нас!
Там, където нещастната ни плът
търси онези осем грама дух,
заради който съществуваме!

Оставил съм всичко, което имам за оставяне.
Взел съм всичко, което имам за вземане!
Целият познат свят е кълбо,
на което съм ядрото.

Никой на този свят не се е родил заради тялото си,
колкото и красивао да е било то.
но ние носим друго.
Носим себе си.
носим идеята за Човек!“
Носим идеята за Разум!
Носим идеята за смисъл.
Носим идеята за Свобода…

Къде изоставихме този товар?..

11.08.2020

 

 

 

568.2020.21

ПРЕДИ ДА ИЗЧЕЗНА

А пък понякога ми идват странни мисли.
За много кратко.
„Ти къде си, братко?
Къде звънят камбаните на Нещото,
което беше Истина?
Къде остана онова горещото,
единствено и истинско,
в което вярвахме,
в което искахме да се удавим?“

След мен вървят децата ми.
Не питат.
Те искат всичко на гърба си да изпитат,
май като мен.
Сме някакъв фамилен феномен!
И до къде дотиках своята каручка?
До син!
До моята снаха! До двете внучки?

Умирам да съм нейде между тях!
Това е моят свят!
Цял там съм, братко!
Бих казал – страшно дълго
и съвсем за кратко съм готов!
Понякога ми идват странни мисли
и ми е някак топло.
От любов…

16.08.2020

 

 

 

 

569.2020.22

Вежди, Вижди,
Те пак димиш!
Ти пак пуфтиш!
Ти пак си сухата фъшкия
запалена по тясната пътечка!
Ти пак вониш,
подобно  кърджарлийската гугутка,
Ти пак си Кремълска звезда,
и пак гориш като боклук
от себе си до тук…

Вежди, Вежди
човек дори да е глупак,
пак няма как,
да няма  праг,
на пълната  човешка простотия!
Ти си от тия!
Дори да исках –пак не мога да те скрия…
Когато простотията ги гони,
простаците превръщат се в жалони…

01.09.2023

 

 

 

570.2020.24

ОТ ПЪТЕЧКАТА

В един момент ще млъкна.
Като яма.
Ще няма кой да дразни ваший слух.
Не се плашете!
Нищо, че ме няма.
Ще бъда ням,
но няма да съм глух!

Ще чувам, ще обичам и ще мразя.
ще бъда пак и умен и красив,
и всички вас в сърцето си ще пазя
като жив.

Велико е да знаеш, че си вечен!
Че всичко продължава своя ход
Тя, Вечността е в нашата човечност.
И търси брод!

И всичко е отворена система
приемаща и идиот, и феномен,
пореден грип, или поредна хрема,
дори и недорасли като мен.

Така че, ако в някой миг ви млъкна,
си продължете в обичайния си ритъм.
Или във цвете, или в вятър ще се пръкна,
ще ви докосна.
Тихо, без дори да питам…

05.09.2020

 

 

 

571.2020.25

Аз за поет не съм готов.
Не съм дори за каламбурник.
Но зная, че не съм картоф
в комунистически фритюрник!

Съм винаги на две-три преки
далеч от всеки резилък.
Не може да ме пържи всеки
на бирата за мезелък.

Не се поддавам на глупаци.
Самият аз не  съм от там
стоя на собствени си крàци
и знам, че нищичко не знам!

Поне опитвам да науча –
защо съвсем не съм готов
ни за поет, ни за фритюрник,
ни каламбурник, ни картоф…

07.09.2020

 

 

 

572.2020.26

Дочувам забравени звуци.
Може би цвили дядовия кон.
Или бълбукат кухи бардуци…
Или пък Караянчева пише закон…

07.09.2020

 

 

  

 

573.2020.27

Светът се  е свил като в черна дупка.
Като дупето на Баце.
Животът е другаде,
топката на място си се тупка…
и всичко се кламбаце!

Фанфарят някакви фалшиви фанфари.
Фоерверки ни доказват, че сме кресливи.
Господата отдавна прстанаха да са другари,
а ние отдавна престанахме да сме живи…

И всичко е някъде като в дъното на ада.
Светът се е свил до своето отричане.
„Когато имаш лимон – направи си лимонада!
Когато имаш кучешки живот – направи му тричане!“

Не обичам простаците. И простотията не обичам.
До днес стигнах някак си на автопилот.
Обичам ви хора, не искам да тричам,
Просто мисля.
И много ми е гот!

09.09.2020

 

 

  

574.2020.28

НАЙ-МЪЧИТЕЛНО ОТ ВСИЧКИ СИ ТРЪГВАТ ПРОСТАЦИТЕ!

Най-мъчително от този свят си тръгват простаците!
Безкрайно симпатичните и предизвикващи само тъжен смях.
Като Бай Ганю, с потурите и мускалите, по гарите, с мустаците…
А после полека и сигурно всички ние ставаме като тях!

Опитвам се по нощите да намеря някакъв ритъм, някакъв баланс.
Знам, че всички ние, сме в някакъв далечен смисъл нормални хора.
Знам, че всичко покрай мен е нормално. Но изпадам в невротичен транс,
когато Баце ме срещне със своятоа кохорта от простаци, незнаещи умора…

Просто ми писна. И съм уморен от простаци. През целия си живот
се лашкам от простак на простак! Като някаква злобна прокоба…
Не, не съм свикнал! И няма да свикна! Не ми е било и няма да ми бъде гот.
Преживях. Оживях. Надживях. Вековната злоба на роба.

Не зная защо съм жив. Но се клатя по вълната на Времето.
Знам, че всичко има смисъл, макар и да не го разбирам.
Лично аз, съм си разсял вече семето.
И май ми е време да умирам.

11.09.2020

 

 

 

575.2020.29

ЗАЕК И ЩУРЕЦ!

басня

Се влюбил заек във щурец.
Подгонил го.
Да праявят „клец“!
Но тъкмо някак да го сгащи,
щурецът вдигнал свойте гащи,
и продължавал свойта песен,
отдаден на Изкуството,
отнесен
в своята свирня…

Така е и до днес!

И в днешния момент,
щурецът свири,
заекът го гони,
с единствената мисъл
„Клец! Клец! Клец!“,
Ала щурецът знае:
„Ако заек го догони,
ще спре да е щурец!“

Щурецът е за песен!
Не за „клец“…

16.09.2020

 

 

 

576.2020.30

А в Банкя всичко е мъгла…
Я скрап, а скръб…
Магнолята Му май умря…“
А Бойко си е тъп.

Светът е някаква идея
за времето след нас.
Е, Бойко не е част от нея.
И вече няма глас.

Прощавай, Бойко, сме виновни,
че си на този бряг.
Но ти животът ни тъй сгòвни,
че вече няма как!

Гушни магнолята под мишка,
и анцуг на рае нахлуй,
ще те изпратим без въздишка
при бай ти Ставри… “
и  бай Туй…

18.09.2020

 

 

 

577.2020.31

Фиркан съм.
Много съм фиркан!
И трябва да съм до дупка фиркан,
за да съм подготвен за живота.

За да не го разбера,
защото ако го разбера
фиркането ще ми е недостатъчно!
Просто не съществува толкова фиркане,
за да си заслужава
да си жив!

Светът не се гъне около мен,
нито аз се гъна около света.
Просто сме на едно и също място
по едно и също време.

На светът не му дреме.
Но аз се питам – Защо съм тук“?
Защо съм точно аз, а не някой друг?
само защото съм фиркан ли?

Този проблем не е мой,
мили приятели.
Аз мога да съм фиркан
колкото си искам,
да ви обичам колкото вие не искате,
но винаги ще съм тук.
Дори като фиркан боклук.

23.09.2020

 

 

 

 

 

578.2020.32

КОГАТО БОЙКО ПОСТРОИ МЕТРÒТО!

Когато Бойко построи метрото,
България бе в каменната ера.
Целта бе да го усвои еврòто
и при това – на твърда далавера.

България бе на хикс-найсе века.
Преди еврòто и преди Европа.
А Българинът е дори преди човека,
Какво ви дреме, на кого му тропа?

Днес българинът се нарича просто „Бойко“!
Светът е всичкото, в което се разбира
като такъв. Аз кръстих го „Геройко“.
По-прост от него тук не се намира.

Не мога да осъждам простотията!
Това е нещото, което управлява.
Осъждам себе си, и вас, че ние всички сме
глупаците, които ѝ го позволяват!

Обаче, Бойко, като построи метрото…

27.09.2020

 

 

 

579.2020.33

НЕ ИСКАМ ПОВЕЧЕ В 1984-та!

Чувате ли как си отиват секундите?
Цял живот ги чувам.
От дете секундите ми обясняват
една по една и една след друга,
че са уникални,  единствени и неповторими…
незаменими,
че която и секунда  да пропусна…
е все едно да си пропусна Живота!
Целия!

Защото Животът ми е точно онази  секунда,
в която не съм мъртъв…
Не е тъжно да знаеш, че това е така!
Тъжно е да се заблуждаваш, че не е…

Не знам в момента дали пиша стихотворение,
или просто ви се изповядвам.
Надявам се да е второто,
защото в стихотворенията никак не ме бива.

Но знам, че Животът е нещо,
в което вечно нещо идва,
и вечно нещо си отива!
Знам още, че ти и аз,
в този наш , а и ваш  Живот,
не сме вечни,
тоест – или идваме, или си отиваме!

Но винаги сме някъде там!
По средата, разкрачени ,
между миналото и бъдещето,
в така нареченото  Настояще!

А то винаги се владее от комунистите!
Или от техните политически изотопи,
изомери,
деривати,
кастрати,
изчадия
и изроди!

 

Ние сме в хватката на най-жестоките
и кръвожадни  животни,
населявали някога Земата!
На идиоти,
господа съдебни заседатели!
Просто на идиоти!

Ще спра да пиша тази вечер,
но няма да спра изобщо.
Толкова дълбоко сме затънали,
че се налага да пишем и утре!
Налага се да  пишем и в други ден,
и винаги,
защото не искаме да живеем вечно
в тази
българска,
1984-та година!
Време ни е да порастнем!

05.10.2020

 

 

 

580.2020.34

НЕ ИСКАМ ДА УМИРАМ ОТВРАТЕН

Не искам да умирам отвратен
от хората и времето,
от себе си,
от тъмната, безмозъчна утроба,
от употребата на гроба
като метафора за край!

Не искам да умирам отвратен
от теб, от тях, дори от мен,
безсилен да помръдна Времето и себе си
дори и с миг напред!
Безсилието
е белег за Безвремие…
Безвремието се нарича Смърт!
Не искам да умирам отвратен,
поради факта,
че не съм разбрал, че съм живял!
Най-гадното е – да умираш всеки ден
без нищо на Живота да си дал!

А той, Животът, храни се от нас!
Не иска много, не иска даже нищо.
Но ти самият трябва да поискаш
да му дадеш. Защото си роден
да му дадеш, това, което имаш!

Не искам да умирам отвратен
от себе си!
Живея, за да давам.
И давам всичкото, което е във мен,
макар да знам – за нищичко не ставам…

Не, няма да умирам отвратен…

08.10.2020

 

 

 

 

 

581.2020.35

Слепец съм.
Така съм се родил.
Чукам с бялото си бастунче,
не знаех че е бяло,
и не знам какво е бяло,
така ми казаха,
и чукам с него по тротоара
към края на живота си,
през който никога няма да видя
бялото си бастунче,
което ме води
чукайки по тротоара
към края на живота ми…

Хубаво е, че тротоарът винаги има край…

13.10.2020

 

 

 

 

582.2020.36

ОПИТВАМ СЕ НЕЩО…

Опитвам се да живея по законите.
Първо вечните, после и Божиите.
Защото Светът е съществувал и преди Бог, нали?
Някакъв Хаос,
в който Бог е намерил наченка на мисъл.
И така до днес.

Не може Животът да няма закони, си казвам,
защото Животът е измислил Бог
като свое оправдание…
Най-хубавото на Живота е,
че ние, хората живеем кратко!
Някакви минутки,
в които не можем да се заобичаме,
но пък можем да се намразим!

Знаете ли колко хора познавам лично?
Вероятно са хиляди!
И не мразя никой от тях!
Повечето от тях обичам.
Били сме, и не сме били  в грях.
Били сме някъде,
където е нямало други хора…
били сме навсякъде.

Ние, хората, сме като хлебарките.
Животът, приятели, няма умора!
Животът сме ние, мили хора!
Защото Човекът е да изгражда!
Защото всичко умира,
но и всичко се ражда!

31.10.2020

 

 

 

 

583.2020.37

ИСКАМ ДА СЪМ НЯКЪДЕ ТАМ…

Искам да съм там, където не съм!
Любовта ми умря.
Тоест, човекът, когото обичах,
но любовта ми към него – не.
Оттогава искам да съм там, където не съм!
защото и той не е там, където съм…

Искам да съм там… където може би е той,
защото ние искахме да сме навсякъде заедно.
Искам да го намеря!
Ходя по целия свят, защото знам, че е жив!
И знаете ли защо Светът е все още красив?
Защото и той все още е жив! Не знам точно къде.

Но го търся! Знам, че е жив! Може би в онази снимка.
А може би само в сърцето ми…
Което спря да бие заедно с неговото…
Искам да съм някъде там…
където и двете ни сърца няма да бият прегърнати…

Искам да съм навсякъде… като него.

03.11.2020

 

 

 

 

584.2020.38

ПРОСТАЦИ, СЪР!

Обичате ли да тричате тези, които не обичате,
хора или кучета, или пък Иван Костов?
Да го качите на въжето, да го завъртите нанякъде,
без да разбирате – нито накъде, нито защо…
Важното е ние с вас да владеем Живота,
и животните, и себе си между тях
във фермата на Оруел.

Важното е ние да сме прави, да убиваме всички онези,
които не разбираме с перфорирания си разум.
Да убиваме който е дал, и да славим който е взел!
Да си пазим мускалите,
шевиците,
потурите,
които пък ни пазят мъдурите,
с които толкова се гордеем!

Боже, колко сме сбъркани! Светът ни задмина с триста,
докато Бойко му го набива с двеста!
Първи сме в смъртната листа,
последни в Божията подредба.

Бог не дава на идиоти! Бог не дава на простаци!
Бог просто гледа отгоре, и умира от смях.
Бог две хиляди години ни даваше смисъл и знаци…
Не ги разбрахме, много сме тъпи за тях!

И така си умираме. Тъпи, като комунисти!
Празни от смисъл, но идеологично чисти.
Избираме простаци, защото сме простаци.
Убиваме Живота.
Простаци, сър,
простаци!

22.11.2020

 

 

 

 

585.2020.39

ЖИВОТЪТ

Живея в някаква странна игра.
Най-странно е, че съм изцяло в нея.
И според нея, утре или ще умра,
или ще оживея!

Усещам се захвърлен и едва ли не объркан
във този късен декемврийски ден нетеменужен.
Ако умра – дано поне да бъда доста къркан,
а ако оживея – на кого ли ще съм толкоз нужен?

Умът ми се мотае като квартално гладно псе
между неформулирани и междублокови въпроси.
Не пише никой тъпото есе
за – кой си ти, и откъде си, и защо си!

Да знам, бе хора, искам да го знам!
Защо съм тук, защо вървя към края?
А може би съм точно тук и там,
където трябва сам да го узная!

Да, знам, че утре може да умра.
А може утре и да оживея.
Живея в някаква старинна глупава игра…
Но искам да участвам! Да съм част от нея!

11.12.2020

 

 

 

586.2020.40
ЗНАЕШ ЛИ?

Знаеш ли,
че всички ние сме родени и живеем
в едни безкрайни, зелени и живи полета,
че имаме Бог, че имаме Дявол,
че би трябвало да успеем?

Знаеш ли,
че Бог ни е дал всичко, но не по равно,
на един по-малко, на друг – повече,
и че да живееш  повякога не е забавно,
но живи сме още, човече?

Знаеш ли,
че Светът зависи от нашата усмивка,
от нашата прегръдка, или поне докосване?
И че не сме до следващата отбивка
от Пътя,
че сме безсмъртни до последната секунда?

Знаеш ли,
че вятърът, пронизващ  днес душата ни
е свирил и в ушите на бащите ни?
На дядовците  ни!
Че всички сме навързани, завързани, обвързани,
като нотите в безсмъртната мелодия
на нашия живот!
Че ни е гот?

Знаеш ли?
Употребих живота си да мисля,
и хич не съжалявам.
Човек се ражда точно за това.
За друго май не ставам.
И днес, на крачка някъде от Края,
признавам си – опитах,
но не зная!

Ти знаеш ли?
19.12.2020
                   СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ…

Comments are closed