БЕЛСТИХДЕПО – 4

By , ноември 20, 2022 15:49

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ

2021 – ?

 

 

 

БЕЛСАМИЗДАТ

2022

 

ТОВА Е ПОСЛЕДНАТА ЧАСТ. ВЕРОЯТНО ЩЕ БЪДЕ ПЕРИОДИЧНО ДОПЪЛВАНА, АКО ПРЕЦЕНЯ, ЧЕ ИМА С КАКВО, СИРЕЧ КРАЯТ И Е ОТВОРЕН ТОЧНО КОЛКОТО МОЯ…

И НЕ МЕ СЪДЕТЕ СТРОГО. ДОКАТО СЪМ ГИ ПИСАЛ ИЛИ СЪМ СЕ КЕФИЛ, ИЛИ СЪМ ПЛАКАЛ!

 

да ви припомня:
НАД ВСЯКО СТИХОТВОРЕНИЕ ИМА ТРИ  ЧИСЛА, РАЗДЕЛЕНИ С ТОЧКИ. ПЪРВОТО ЧИСЛО Е АБСОЛЮТЕН ПОРЕДЕН НОМЕР. ВТОРОТО Е ГОДИНАТА, В КОЯТО Е НАПИСАНО. ТРЕТОТО ЧИСЛО Е ПОРЕДЕН НОМЕР ЗА СЪОТВЕТНАТА ГОДИНА.

напр.182.2013.16 означава :  182-ро по ред, написано през 2013-та година, 16-то поред за 2013-та година.

На любопитните, стигнали до тук – приятно четене!

 

 *****

 

2021

 

587.2021.1   

ВСИЧКО Е ОТ КОМУНИСТИТЕ!

Въргалям се във свойта памет
и в своята фантазия,
за да ви обрисувам простотията
наречена „Евразия“,
но съм безсилен!

А бил съм там стотици пъти, знам,
и виждах всичките ѝ  крадени култури,
представящи се като автентични!
Религии и православия двулични…

Там! Във  Русия?
В държавата на крадените вещи,
в държавата на „Време секънд хенд“,
на липсата на всичко най-човешко,
в държавата на всичко нечовешко…

Светът би трябвало да млъкне,
да замълчи, като пред гроб,
застанал пред Русия!
В Русия няма жив човек,
останал жив със чистата си съвест!

В Русия няма жив човек, желаещ да е жив!
В Русия живи са единствено,
желаещите да убият всички живи,
защото иначе там просто няма никой!

В Русия жив е само руският простак!
Повярвайте ми бях там много дълго,
но не видях щастлив руснак!
Не се правете на комунисти и на хора,
които спасяват човечеството!

Защо измислихте Голодомора,
и убихте хората?
Нима хората не са част от човечеството,
или са само „Вашите“ хора?
Не ми говорете за комунизъм!
Спомнете си само Голодомора…
03.01.2021

 

 

 

588.2021.2

Толкова простотия,
толкова простотия,
вече не мога да я нося!

Искам да прося
за малко Смисъл,
за малко мисъл…

Край мен – Животът – гол и бос,
безразличен, безличен,
и без нищо за даване…

Няма храм,
за да прося пред него
за милост и малко Разум.

Има само много безсмислие,
смесено с малко Бойко,
и „…глупостта“ на  Еразъм…

Толкова безвремие,
толкова безсилие,
даже часовниците ни спряха…

Не знам как успяхме,
но някак събрахме
в душите си и седемте смъртни гряха…

05.01.2021

 

 

 

589.2021.3

ЧАКА НИ ПЪТ!

Нека да ви пука приятели?
Светът не е нечий пиар.
А вие сте единствените ваятели
на собствения си тротуар,
по който вървите нанякъде,
макар да не знаете накъде.

Не спирайте, моля ви, не спирайте,
проправяйте пътя пред себе си,
пред децата си, няма кой друг,
като Белчо и Сивушка в общия впряг
и плуг на общата им бразда!

Знам, че ви боли, но трябва да сте щастливи!
Боли ви, защото сте живи,
и защото ви има в тази цялата шизофрения…
Не знам дали ще ви успокои, но и аз съм от тия,
които ги боли… Но мисля, че разбираме.

Мисля, че и тези след нас ще ни разберат!
Ние сме тези, които не трябва да умираме!
Чака ни дълъг път…

20.12.2020

 

 

 

 

590.2021.4

Цял живот крача, между хора,
което лазят.
Които ме мразят, защото крача.

Между хора,
които имат нужда от нечия чужда опора,
за да станат значими за себе си…

Между хора,
които не знаят,
че имат собствена воля и избор!

Между хора,
за които тяхното бъдеще е тяхното минало,
и те искат да умрат с него…

И ми се плаче!
Много от тези хора са готови да ме убият,
да изчезна от времето и пространството им,
само защото не лазя.

Не пълзя на колене.
Просто крача с отворени очи.
И нямам нужда от никаква чужда опора,
за да съм жив.

Изглежда ми личи!
А моят живот вече свършва!
Но те не свършват!

Покрай мен продължават да лазят идиоти,
които ме мразят,
че още не съм паднал,
и не  лазя като тях
на колене…

Ами, казвам им – НЕ!

09.01.202

 

 

 

591.2021.5

КАРТИНАТА

Ужасно е да се родиш в морга…
„Тук почива този…“
„Тук почива онзи…“
„Тук почиват всички останали…“
А ти случайно си жив!
И ти се живее,
и не само не ти се плаче,
ами ти се смее!

Жестоко се лъжат тези,
които решиха,
че вече сме мъртви!
Че ни няма по техния престъпен път.
Ние не сме отвъд!
Ние сме само отвъд моргата!
В Живота сме, мамка му,
и аз познавам хиляди наши деца,
които наистина са там!

А и те май ме познават, и си вярваме!

Някой поиска да превърне Животът ни в морга!
С яко трупове, яко умиране,
яко черни чували и други простотии на идиоти!
Разбирай на Баце!

А Светът е нещо съвършено друго!
Сега е зима.
След четири месеца дърветата ще започнат да цъфтят.
След шест ще раждат!
След осем ще зреят!
След десет плодовете им ще капят по земята
уж ненужни никому.

Тогава пак ще е есен.
След дванадесет месеца пак ще е зима.
Някои от нас вече  може да ги няма,
много от вас пак ще ви има!

И не е проблемът кой от нас ще оживее
персонално.
Въпросът е човечеството да остане живо в този вечен цикъл.
Въпросът е вечно нещо да цъфти,
нещо да се ражда,
нещо да зрее,
нещо да капе по земята уж никому ненужно…
и вечерите все така да бъдат до побъркване
уханни, топли, вечни, теменужни…
и все така година след година…

Видях това, в една картина!

11.01.2021

 

 

 

592.2021.6

Преди една минута бях някъде,
с чашата бира в ръката
и пълен с блестящи идеи.

Но мозъкът ми прещрака,
и вече съм никъде,
няма никой,
няма нищо,
май че я няма и нея –
идеята, че съм някъде,
вярата, че съм някой,
простата мисъл, че живея…

Не съм прав,
не съм и крив,
изобщо не съм!
Просто си представям
наяве и на сън,
че съм с чаша бира в ръката,
жив,
и пълен с блестящата идея –
Че аз съм най-микроскопичната,
най дребничката,
но и най-важната част
от нея.

05.02.2021

 

 

 

593.2021.7
ДАНО НЕ СЪМ САМ…

Някои умират за секунди на метри под К2.
Под върха на своя смисъл.
Ние векове не мръдваме  на милиметър
от собственото си занулено безсмислие.

И мислим, че сме победители.
Само защото сме останали живи!
Там, при нулата…

Паисий не е жив!
Левски не е жив!
Ботев не е жив!
Раковски не е жив!
Стамболов не е жив!

Всички те победени ли са?
Мъртви ли са?

Или сме мъртви ние,
занулените,
безсмислените,
но формално живи!..

Дано не съм сам,
но ме е срам!
Много ме е срам…

07.02.2021

 

 

  

 

594.2021.8

Аз не разбирам цялата трагедия,
в която се разделяме със тази свят.
Познато е!
„Финита ла комедия!“
Детето мести пешка.
Шах!
И мат!
07.02.2021

 

 

 

595.2021.9

БОЖЕ, КАК МИ СЕ ИСКА!

Как ми се ида напиша нещо велико!
Като Ботев, да речем.
Нещо простичко и истинско в едно тефтерче!
Като Левски да речем.
Нещо, което до днес никой не е писал!
Като Паисий да речем.
Нещо дълбоко българско и пеещо самò песните си!
Като Вазов да речем.
Нещо, което тихо във вечерта смирено гасне…
Като Дебелянов да речем.
Нещо, в което две хубави очи остават живи нейде в мрака…
Като Яворов да речем.
Нещо като – Боже колко си хубава…
Като Христо Фотев да речем.
Как ми се иска да напиша нещо страхотно…
Но всичко страхотно вече е написано!
Ние само дописваме.
Което е пълна глупост!
Те не са мислили така,
и са продължили по пътя си!
Който днес ние четем…
13.02.2021

 

 

 

596.2021.10

МИНАВА ПОЛУНОЩ

А аз съм дърт, и пия бира,
в главата ми е като в Слънцето –
кипят, изригват и извират
мисъл подир мисъл… като турболенция.

Се чувствам някак неудобно
в посткомунистическата мизансцена.
И тясно е, и се задъхвам,
ама къде ли да се дена?

Все пиша, пиша, пиша, пиша,
а мозъкът ми ражда, ражда…
Дали не почвам да издишам
поради старост и израждане?

Минава полунощ.
Тя винаги минава.
Помахва ни с ръка като приятел.
Не иска нищо. Нищичко не дава.
Усмихва ни се и ни подминава.

А аз съм дърт и пия бира.
В главата ми кънти взривът на Сътворението.
И някак си намирам Измерението
в което аз пък хич не се намирам!

Така е в полунощ. Тогава разминават се
съдби, мечти, надежди, тъпи грешки…
Нещата от Животът ни умират…
Или пък в тези тъпи грешки се намират!

Не искам да съм нито праведен, ни вечен.
Светът е каламбур от грехове и хора.
Не мога да се отделя от тях. Аз съм обречен.
И в този смисъл нямам никаква умора…
17.02.2021

 

 

 

597.2021.11

ЧАША ВИНО

Чаша вино.
Нощ, и нейде в нея – аз.
Всичко покрай мен отмина
като гларус над Бургас,
като Явор – край Калина,
като ТИР – Хаимбогаз!
Всичко ми е някак тъпо,
тъжно и като че ли,
вън, насред нощта вали.
Чаша вино.
Изненада!
И отново сме, нали?
Нещо някъде се случва.
Винаги.
И в този миг.

Чаша вино.
И приключва
незапочналия ден,
някой някъде отключва
смисълът за теб и мен,
Свободата ни се случва
само като феномен…
Простотията се лее
и тече…като вода.
Давим се!
Във простотия!
До къде и докога?

Чаша вино
и минаваш на приятелския бряг.
мисълта ти се изостря
и във нея няма враг.
Притъпяваш всички чувства,
но обгражда те любов,
чаша вино, и след нея
ти на всичко си готов –
някой някъде купува,
някой някъде продава,
някой някъде си плаща,
някой друг се забавлява…

Чаша вино!
И забравяш!
Кой, къде, какво и как!
Не купуваш, не продаваш,
просто си случайно тук…
Влюбен си, и всичко даваш –
само да не си боклук…
Тихо ти е, ти е тъжно,
и нощта край теб звъни…
защото тази нощ е мъртва,
жив си в нея само ти…

На кой му пука? Всички пукат
като съветски монумент.
Чаша вино!
Забравяш всичко!
Дори сегашния момент…

Чаша вино…
Друго няма…
И един замислен иньорент…

21.02.2021

 

 

  

598.2021.12

В БЪЛГАРИЯ УМИРАТ САМО НОРМАЛНИТЕ!

България бавно и тихо умира.
Между идиоти и шоумени.
В България умират само нормалните!
А ненормалните  ги  управляват!

В България умират само нормалните!
Тези, които обичат горите, реките, земята…
България просто се мята
в ръцете на “нелегалните“!

Защото в България легални няма!
В България всички легални политици са нелегални престъпници!
Да ви ги изброявам, или си ги знаете?
А Светът не ни чака!

Светът бавно, но сигурно отива някъде там,
до където ще стигнат само нормалните…
И няма да има българи между тях…
Освен „нелегалните“…

07.03.2021

 

 

 

599.2021.13

А НАС – КУЧЕТА НИ ЯЛИ!

Ако някой се забие в своята простичка
човешка история,
тутакси ще разбере,
че животът е практика, а не теория?
И ако искаме да променим Историята,
трябва да овладеем първо практиката,
а после теорията!

***

Теорията на Живота е нещо страхотно!
Но е пълна измама,
в която човекът липсва.
Него просто го няма.
Или ако случайно се появи –
го пращат на кладата!
Защото Земята е плоска,
и трябва да остане такава!

В Живота няма „Тоска“
и няма девета октава!
Земята е бивша наша майка,
в която трябва да дълбаем пещери,
за да се скрием от себе си.

Аз непрекъснато ги дълбая.
Понякога и дори за малко се скривам.
От себе си.
Но много за малко.
За колкото време  човек може да се скрие от Разума си!

Разбира се, че Животът е плосък!
Единственото,
което иска да се издигне на милиметър по-високо от него
сме ние – хората.
Не ни се отдава!
Не ни бива нито в практиката, нито в теорията.

А Историята…
Историята ни е занимавка за пълни кретени,
но не и за теб и за мен!
Ние сме изключени от нея,
от Историята,
ние сме изключени от всякъде –
и от Географията,
и от Биологията,
и от Вярата,
и от Бог,
ние сме изключени от себе си!

Защото точно ние с вас сме истинската практика на Живота…
А Теорията е нещо друго!
В теорията ние сме бройко-бойко-единици,
умрели или оживяли от поредния комунавирус…
Така е, когато управлява политическата теория,
а не човешката практика!

А нас?
Нас – кучета ни яли!

09.03.2021

 

 

 

 

600.2021.14

ПРОСТО МИ ПРОЧЕТЕТЕ СТИХОВЕТЕ

Помня, че някога се родих.
Дори го написах в книга.
Толкова много време мина…
Толкова много преживях,
и толкова много ми остава да преживея…
Вече съм част от времето!
От както се родих – до днес!
Горд съм, но не знам до кога.
Понякога плача. По-често се смея,
защото не смея
да плача непрекъснато,
както ми напира отвътре.

Светът е невероятно красив,
въпреки нас!
Светът вероятно е щастлив,
когато се отървава от идиот като мен…
Защото се отваря място за следващия…
И така от идиот на идиот хората се опитват да намерят
и съизмерят Времето със себе си!
Много е трудно, но не е невъзможно.
Просто ми прочетете стиховете…
Мен няма да ме намерите в тях,
но ще намерите себе си.

А аз съм там, във Времето,
в което за вас мен вече ме няма…
Къде ще бъда ли?
Вероятно при мама…
И ще ми е много гот!

11.03.2021

 

 

 

601.2021.15

ПИЯ СИ БИРАТА!

Пия си бирата.
Пенсията ми идва като индикатор,
че съм все още жив.
Вярата ми, че
„животът ще бъде по-хубав от песен…“
умря, защото никога не съм я имал.
Всякаква  вяра в каквато и да е простотия винаги умира,
когато ти я пеят простаци!
Но пък и никога не умират простаците,
които пеят простотии!

Пия си бирата.
Купувам си я със свои пари.
На моята „поезия“ лирата
не ме пита и мен дори,
и винаги ми поръчва чаша бира за моя сметка.
На моята поезия бирата
е лирата…
което е просташко, нали?
Навярно и аз съм простак.
Няма как
да се правя на интелигент
сред този национален
патриотарен,
мафиотски
контингент…

Аз съм иньорент!
Човек, изхвърлен от борда на кораба,
който потъва!
Заблуждавам се, че съм свободен!
стоя си по нощите със себе си,
пиша си  неща в които вярвам…
или не вярвам, но кой ли ме пита?
Животът ми не е „по-хубав от песен“,
Но животът ми не е и плесен,
в която аз бавно затихвам
като последен български идиот!
Срам ме е, но НЕ ми е гот…

***

Пия си бирата.
Не помня колко бири съм изпил.
и ако утре умра, ще съжалявам единствено
за неизпитите бъдещи бири,
и за лекарствата оставащи неизпити след мен,
и които съм ги платил…

До следващата пенсия остават само двадесет и девет дни…
И достатъчно лекарства.
Нищо работа.
Всеки месец е така…
Иначе съм жив…

13.03.2021

 

 

 

602.2021.16
ЩЕ ИЗВЪРВЯ МИЗЕРНИЯ СИ ПЪТ!

Ще извървя мизерния си път,
на който някой все „строеше магистрали“!
След мен по този път не ще вървят
децата ми! И внуците – едва ли!

Не искам да вървя подир глупак,
и всички покрай него – все глупаци
Да се измервам със потури и калпак,
или с откраднати парични знаци.

Със чекмеджета, кюлчета и пачки,
със курви, Мати Хари, Барселони,
Съм днес, на нашата земя със простата задачка
да разбера – какво от тук ни гони!

Какво? Ами пуснете телевизора!
Глаголят ВОЛЯ, ГЕРБ, Корнелия, Копейкин, Азия.
А всички са вторачени във ретровизора…
Къмто съветския съюз и към Евразия!

Ебал съм тоз народ така загубен!
Във който даже умните са се предали!
Какво в България е да си умен!
Едва ли някой знае го. Едва ли…

Не го разбрах. Останах си на дъното.
Край мен цъфтяха пичове и пички.
А аз си пишех.
Проектирах.
И обичах.
И първите,
и вторите,
и всички.

Катеря се по някаква пътечка…
(и други слепи покрай мен вървят)
Ще извървя мизерния си път
по който аз съм най-голямата си пречка!
18.03.2021

 

 

 

603.2021.17

ОБИЧАМ ДА СЪМ ЖИВ!

Обичам да съм жив.
По правата си крива.
Безспорно – много крив,
но прав не ми отива.

Обичам да откривам
загубения смисъл
във Времето, в Простаранството
или във чужда мисъл.

Обичам да съм жив,
Животът не е кратък.
Но знам. Ще бъда крив.
Дори Оттатък!

24.03.2021

 

 

 

604.2021.18

И ИМАМ МНЕНИЕ

Пролет е.
Март.
Вятърът духа отвсякъде.
Джанките се опитват да цъфнат,
но отнякъде или от никъде,
изведнъж идва мраз!
Пролет е.
Март.

Животът винаги започва трудно.
Гледам клонките, гледам пъпките,
гледам Животът пълзящ по дървото,
обичам това време и този сезон!

Нещо се ражда защото!
Винаги се притеснявам – дали ще измръзнат
цветчетата крехки и бели.
Но те не измръзват! Оживяват.

Може би от Бог сила са взели.
И върви светът напред
през своята удивителна природа!
Толкова години я следвам!

И ми е гот! Обичам я! И целия съм в нея!
Обичам да цъфтят нещата,
които някой е засял!
Обичам това, което Господ ми е дал –
да имам мнение!

Пролет е.
Март.
И без никакво съмнение
Животът е нещо,
от което не може да има спасение.

28.03.2021

 

 

605.2021.19

КЪМ ПАРТИЯТА!

Обичам те Партио моя!
Единствена и едничка!
Любима и с никого несподелена!
Ти не си Партия!
Ти си Вселена!
Ти си ми всичко!

Обичам твоята стръв,
Партио!
Обичам стръвта ти!
Стръвта ти към чуждата кръв,
Важно е аз да оживея,
Партио, мила!
Да оживея!

Егати…
Егати колко съм велик,
Партио,
щом все още не си ме убила!
Какво ли чак толкова съм скрил
из пожълтелите ти страници…
Колко и кого съм убил?
Изнасилил?
Хвърлил от Черната скала?
Партио,
аз съм само една проста игла
съшивала престъпленията ти
и  превръща ги в героизъм.

Обичам, те Партио моя!
Ти хвърли такава сянка върху моята държава,
че слънцето вече направо не иска да изгрее…
Но, Природата е по-силна от всяка партия,
Партио не моя!
И на мен ми е гот,
че мога да се гавря се с теб така,
както ти се гавриш с мене цял живот!

01.04.2021

 

 

 

606.2021.20

НИЕ СМЕ ОТ ДРУГИТЕ!

Лази хлебарката по каналите на видовото оцеляване
Може да се промуши навсякъде, и да оцелее при всичко.
Дори при ядрен взрив.
Но ù се случи комунизъм…
Тя позагуби смисъла си на хлебарка
и като световна господарка,
пролетарка и другарка,
поведе прогресивното човечество
през следващия век!

В това е в същност смисъла на комунизма!
Хлебарката да се помисли за човек!

Хлебарката, във никаква далечна божия промисъл
да се превърне във човек не може!
Човекът във хлебарка – също никога!
Идват от различни гънки на мозъкът Божи,
но среща между тях все пак е възможна!

Аз отговарям само за себе си
и за своето изядено от хлебарките време…
Лошото е, че все още ми дреме…
Не искам и не мога да съм хлебарка,
аз съм съвсем друга марка,
друга мярка
и изобщо не ми пука
нито за комунистите,
нито за другарите и другарките,
нито за пролетариите и пролетарките!

Аз съм от другите.
Дето чистят от хлебарките…

03.04.2021

 

 

 

607.2021.21

КЪДЕ СИ МОЯ МАРИЯ?

Оттеглям се от тази политическа нощ.
По телевизора говорят всякакви.
Общо взето пълни идиоти.
Аз в тази нощ не си защитавам вота!

Защитавам Живота,
който вие искате да убиете чрез мен…
и единственият ми вот
е моят жалък живот,
прострян да съхне пред вас.
Като прани гащи на слънце!

Нощите са за сън!
В нощите обикновено идват феи,
или вещици,
или аз.
Нощите са времето,
в което можем все още да сме истински.
Поне в сънищата си.

Защото политиците не сънуват!
Политиците живеят в кошмарите си,
и ние сънуваме, че живеем в тях.
И ако живеем с техният грях,
то техният грях става наш грях…

Къде си моя Мария…
Искам да те открия, и да избягаме от този свят.
Малко закъснях.
Много остарях.
Къде е моят Кръст?
Вярно, дребен съм на ръст,
но винаги мога да се повдигна на пръсти…

Толкова ми е тихо!
Толкова ми е истинско!
Като в началото!
На Кръста!

02.02.2021

 

 


608.2021.22

И ако някой ми каже:
„Няма го Слави!
Няма го Бойко!
Няма я Корни!
Иван Гешев няма го даже…“-
Какво ще остане от мене тогава?
Какво ще остане от моята вяра,
че аз съм обречен,
а простакът е вечен?
Че утре животът ще е все така тъп
и скучен
като комунизъм научен или недонаучен?
Какво ще остане от мен,
Животе бахта,
дето бачкам като идиот,,
за да може поредното ченге да си купи поредната яхта?..

В този смисъл ви казвам, че септември –
май,
няма никога да стане май!
Ще си остане септември.
Ще си остане месецът на кръв
и комунистическата простотия!
Толкова години минаха от тогава
и не можем да се отървем от тия…

А за нас Септември е месецът ,
когато зреят ябълките!
Когато капят листата на дърветата,
за да се подготвят за нещо ново,
което има нещо много общо с Живота,
и нищо общо с пролетарската поезия,
каквато няма!
И никога не е имало!
Както е нямало и пролетарии!

Имало е глупаци!
И още ги има…

10.04.2021

 

 

 

609.2021.23

БЕЗКРАЙНОСТ!

В днешния ден, понеделник,
някога,
Исус влезнал в Йерусалим,
Вечният град,
прегърнал целия свят и всички религии.
Посрещнали го с „Осанна!“,
маслинови клонки и любов.
После Исус влезнал във храма.
Разгонил търговците,
защото Божията плът не се продава.
Ченгетата го докладвали, че е размирник,
бунтовник и инакомислещ!
Инакомислещите,
дори само мислещите,
са мразени от властта от времето преди Исус,
та до днес!

Утре, вторник, Исус ще проповядва в същия храм.

В сряда Христос ще е във Витания, източен Йерусалим,
дома на фарисея Симон, където Мария Магдалена
ще измие краката на Исус със сълзи и и миро,
и като ли ще ще го подготви за погребение.
А Юда Искариотски решава да го предаде.
За четиресет сребърника.
Според евреите, сряда завършва със залязване на слънцето.

И започва четвъртък.

Велики Четвъртък!
Денят на Тайната вечеря!
Христос измива краката на учениците си.
„Един от вас ще ме предаде!“ казва той.
И Юда го предава.
Залавят го. Исус, не Юда.
Съдят го!
Защото се е обявил за „Цар на юдеите“.

Велики, Разпети петък!

Пилат Понтийски иска да спаси Христос,
но тълпата е безкомпромисна!
„Разпни го!“… крещи тълпата…
И Пилат си измива ръцете със нея…
Но тълпата спасява от смърт разбойник,
и разпъва Христос на кръста.

Събота е денят на погребението на Христос.

Неделя – на Възкресението…

…

Някога, в този ден, Исус е влезнал в Йерусалим…
А ние, пак днес, пак понеделник,
но две хиляди години по-късно,
все още не сме излезнали от Москва, в която никога не сме влизали!
Исус е разгонил търговците от храма,
а ние все още не можем да изгоним убийците от душите си!
Ние, тълпата,  и днес викаме като олигофрени „Осанна“ за всеки,
който иска да ни убие и крещим:
„Разпни го“, за всеки, който пряко сили
и с цената на собствения си живот
иска да ни спаси!

…

Извод:

Религията е едно, а животът е само нещо, което се опитва да я имитира. В нашия живот няма да се появи Христос, когото да разпнем, защото в това отношение сме си самодостатъчни. Ако се появи някой по-умен от другите, тутакси е разпънат на петолъчката на простотията. ЮДИте си правят партии, раздават си сребърници, а ние… гнием като маслиновите дървета от Гетсиманската градина, които някога са давали и плод! Днес са твърде мъдри, за да се занимават с глупости… Просто вече знаят всичко…

27.04.2021

 

 

 

610.2021.24

ДА СЛАВИМ СЛАВИ!

Славя Слави, щот гат пей
ми са пий и ми са бий,
ми са плюска, ми са чука…
Кво ми требе друго тука?!

Славя Слави! Съм го писал.
Дет е Слави нема мисъл!
Има чалга, Магадан,
и колтура дармадан.

Славя Слави! ИЗполин!
Насрещу Разума самин!
И ферари с цвят червен!

Пусть будет Слави!
Но без мен…

29.04.2021

 

 

 

611.2021.25

ДА РАЗПНЕМ СПАСИТЕЛЯ!

Разпнахме Спасителя.
Всички Спасители ги разпъват!
Не ставайте Спасители, моля ви!
Спасителите ни спъват!

Вижте свраките, гаргите –
тях никой не ги спасява.
Свраките и гаргите се увеличават.
А Човеците намаляват!

Животът е блато. Тресавище.
Всеки потъва там в Нищото.
Протегнал ръка. За Спасителя.
Но Той рита мачле на игрището!

Елиминирали сме го! Като всеки от всичкото!
Смрад и Бузлуджа. Страх. Смрад.
Боже, не ни ли омръзна тази тази вечна история?
Бог не е Чудеса. Нито Рай. Нито Ад…

Бог сме ние! Които сме на власт! На теория.
И разпнахме Спасителя!..
Беше страхотен световен купон!
И до днес го повтарят в рок опери.

Вие, умните, не разчетохте знаците!
Управляваме ние, простаците,
и със власт преяждаме,
и със власт се напиваме,
и следващи простаци раждаме!..

Понеже разпнахме Спасителя!..
Който просто искаше да спаси тези,
които ние убиваме…

07.04.2018 – 25.05.2021

 

 

 

612.2021.26

ТОЛКОВА Е ПРОСТО!

Не мога да обичам идиоти
родени в политически лаборатории
на Кремъл или Библиотекарския!
Животът няма квоти! Има бъдеще,
в което ще е нашата история.

Аз не живея във света на Баце,
на Корни, Сидер, или други недомислици.
Съм стъпил здраво върху долните си краце,
не чакам чудеса или орисници!

Не чакам да ми каже някой недорасляк,
че трябва да гласувам там за еди кой си!
Аз имам собствен мозък, извинете,
и Разум, имам ги и и двете.

И  моят глас отива там, където,
е бъдещето на детето!
На моето, на твоето, на нашето,
щастливо ококорено, и влюбено
не знам защо, дори във нас самите…

Единствени сме!
Няма други!
Живи сме!
Сме умни!
Истински!
Красиви сме!
Обичаме!
Обичаме това, което раждаме,
защото целите сме се вградили в него!
Защото нашите деца – това сме ние,
но много по-красиви!

Не мога да обичам идиоти…

01.06.2021

 

 

 

613.2021.27

Мозъкът ми,
прояден от времето като червясала гъба
все още тъжно се обажда…
Ражда,
и аз се радвам като мъничко дете,
че нещо още мога…

Какво ми пука?
Светът край мен отново се разпуква,
цъфти,
и май че пак ще ражда!

Какво ми пука!
Връщам се назад.
Аз още съм невръстното дете,
събуло си омразните шушони,
и босо тръгнало през месеца без „р“…
Така ги помня моите сезони,
Какво ми пука!

03.06.20212

 

 

 

614.2021.28

БЕЗКРАЯ…

Време идва да умра,
но не ми се мре.
Някак като на игра
вече съм на „Бре“!

Бре, съм над седемдесе,
дето уж се мре,
ама мозъкът сече.
Туй пък е добре.

Знам, че вече съм гюбре,
тор, ненужна плът,
макар и умствено съм „Бре!“,
ама съм на път.

Няма страшно!
Аз си знам! Времето лети.
Всички ние сме от там!
Ни аз ще се спася, ни ти!

И ще потънем там, където,
Светът е някак си по-друг.
И ти все пак ще си момето,
а аз – неподходящ съпруг,

и цял живот ще търсим другото,
различно, някак си, не зная…
Но ще сме мила ми съпруго,
ти, аз, и някак си безкрая…

15.06.2021

 

 

 

 

615.2021.29

ПЕПЕРУДКИТЕ, КОИТО ПЪРХАТ В СТОМАХА!

  1. Кога запърхат пеперудките
    и слънце кремълско изгрей,
    когато „Лавки“ станат будките,
    и Шиши да не знаеш где й,
    кога разбѐреш – Роден край
    отдавна вече е заминал
    и кенза нейде край Дубай,
    и си останал без Родùна,
    да знаеш, че си гола вòда!
    Оножда те Шкембе войвода,
    ни гарван грачи, сред полето,
    ни Левски вùси на въжето,
    светът е Слави, ти, и чалга,
    Цар-далече, Бог-високо,
    и до колѐне е морето,
    а в него газят ГЕРБ и Боко!
    Калинки плуват бътерфлай,
    на гръб, понякога странично,
    и няма край, и няма край
    ни общо, ни по единично…
  2. Кога запърхат пеперудките
    и слънце кремълско пече ни
    да знаете, че лилипутките
    са вече нейде назначени!
    И вече те са прикачени
    към тяло, нерв, сърце и вени,
    източват – като в мол покупките
    кръвчицата от теб и мене!
    А ние, пишещите статуси
    или по мейлите – имейли,
    преливащи от гняв и патоси,
    сме все по-празни портофейли!
  3. Кога запърхат пеперудките,
    да знаеш – вече си загубен!
    Ти си влюбен!
    А влюбеният е по правило глупак!
    Не знаеш във кого и как…
    Направо си в смразяваща авария!
    Особено, ако си влюбен във България!
  4. На мене цял живот ми пърхат пеперудките в стомаха.
    Ни спряха, ни се наиграха!..
    Не ги разчетох, нито ги разбрах,
    и заедно със тях
    умрях!

17.06.2021

 

 

 

616.2021.30

НЕОБХОДИМАТА СМЪРТ, ЗА КОЯТО НИКОЙ НИЩО НЕ ЗНАЕ!

Аз не зная какво е Смъртта.
И никой не знае.
Ние, хората се раждаме,
живеем,
умираме…
И това е!

Няма идея, или религия,
търсещи някакъв друг бъдещ смисъл!
Просто умираме!
Един по един!
С последната си мисъл…
Която никой не знае…
И това е!

А след нас Времето замита
нашия смисъл.
Някой от нас е пял,
някой от нас е рисувал,
някой от нас  по нощите е писал
като идиот, на който му е гот…
че все пак е жив!
Някъде там, сред идиотите!

Не зная какво е Смъртта
и не ме интересува.
На този Свят на някой му се пее,
на друг му се рисува,
на трети, му се псува…
С което всички ние създаваме бъдещето!
Но то безусловно минава през Смъртта,
за която никой нищо не знае
А тя е толкова добра и обичаща всички хора…

Това е!)

27.06.2021

 

 

 

617.2021.31

Не ми се пише.
Вече съм написан.
Но все се случва –
да усещам слисан,
как нейде във душата нещо звънка
и иска да изскочи на навънка,
като дете, което има нови буки…
с които иска да си се изфука…

А в същност – на кого му пука?
Край мене всички пият си ракията,
разнищват политиката, комшията,
Не пия. Нямам и комшия.
Живея във панелка. С непознати.
Живея не във Времето, а в дати!

И псувам се –
Защо сред датите се крия
вместо във Времето
с комшийката да се напия?
28.06.2021

 

 

 

618.2021.32

НАТАМ!

На мен животът ми е нарисуван.
Обичан, мразен, откровено псуван,
живея си,  там, някъде във Времето
и ми е гот!
Не вярвам, че съм идиот,
аз просто вярвам, че съм жив
и ми е гот, по този път трънлив,
че пак намерих себе си.
Накрая.

Как стана, Бога ми, не знам.
И цял живот не мигнах!
Просто си вървях на някъде.
Докато стигнах…
Там!
08.07.2021

 

 

 

619.2021.33

Родил си се.
Живееш.
На всяка лява крачка плачеш.
На дясната се смееш.

Не те интересува Времето.
То, някак е безкрайно.
Във крачка си разсяваш семето.
бих казал – всеотдайно!

Какво тук още да добавя?
Родил си се – добре.
Живееш.
Каквото търсиш – го намираш!
Налей си чаша бира.

Времето
не стига за да поумнееш.
И още нещо да добавя.
Не бързай да умираш!

Ще е жалко!
Светът е нещо, във което
сме жалки метеори,
избухнали за много малко…

14.07.2021

 

 

 

620.2021.34

ЗА ТОВА СМЕ ТУК!

Човекът не върви през Времето.
Човекът върви през себе си,
защото Времето е той!
Човекът не усеща величието си,
удавен в собственото си нищожество
родено от великото му безсмислие.

Толкова е тъжно да си Човек!
И толкова уникално…
Случва се само веднъж
на всеки човешки живот…
И всеки иска да го осмисли!

И аз се опитах…

16.07.2021

 

 

 

621.2021.35

Не знам каква е тази дяволска, или пък божия прокоба –
да търся всеки Божи миг и Божи ден,
къде се крие в мен героят или робът
докарал ме до днешния ми ден.

Животът ми – безкраен панаир
минаващ като на целулуидна лента.
и никога не знаеш – си на пир,
или на погребение в момента.

Или на двете! Може би това е
по глътчица от вечната ни жажда,
с която някак си човекът знае,
че не умира. Само пак се ражда!

Така върви Животът, и не спира!
А казват, че бил много, много кратък!
Важно е да има бира!
Не само тук, а и оттатък!

А иначе, съм си на панаир.
Животът ми – като целулоидна лента,
изгаряща  на някой скромен пир,
и вече няма я в момента.

21.07.2021

 

 

 

622.2021.36

МЕЖДУ ПАНЕЛНИТЕ БЛОКОВЕ

Не знам дали ми се пише или не ми се пише.
Животът така или иначе ще ме избрише
от спомените ви. От моите – доста преди това.
В среднощната жега мисълта ми пълзи едва-едва
към своята предизвестена смърт.

Обичам да мисля, когато не знам за какво!
Тогава всички писти са свободни,
всички ниши са празни,
и аз мога да се наместя във всяка от тях
без страх –
да съм светлина за слепите,
да съм вяра за безверниците,
да съм  ушите на глухите,
да съм езикът на немите,
да съм просто един от тях…

А Животът ни мачка
като стара захвърлена между блоковете хавлия
попита с потта на стотици несретници.
Кучетата я препикават,
клошарите я крият,
децата се срамуват,
вълците не вият,
никой не иска да има нещо общо с клетници
вървящи към своята безсмислена смърт
между панелните блокове…

30.07.2021

 

 

 

623.2021.37

И лъкатуша по пътечката си като след четири бири.
Правя го вече почти цял живот.
Никой не пее, никой не свири,
обаче ми е гот!

Живеех сред книги, които разбирах,
защото цял живот съм на книгите в плен.
Съпругата си ли? Нея не я избирах.
Просто тя избра мен.

Още ù се чудя, но вече разбирам –
навярно е искала да ме спаси
давайки ми себе си. Не протестирам.
Бих казал само: „Прости!“

Толкова е тъжно да се правиш на нещо
Животът е дупка
в която потъваш.
Ням, без лице…
Но все още нещо продължава да тупка…
Може би умореното ти сърце…

28.08.2021

 

 

 

624.2021.38

Те, троловете, в полка „ПИК“ минàха!
Един Недялко бе достоен зарад тях!
И с името на Баце що мълвяха
така страхотно се осраха,
че станаха за смях!

02.09.2021

 

 

 

625.2021.39

НЯМА КАК ДА СЪМ СТАР!

Не мога да съм стар
няма как да бъда
Годините са Божи дар
а не присъда!

Годините ме хрупат
като асфалт-подметка
И хрисимо се трупат
в „текущата“ ми сметка!

Накрая, под чертата
остават, аз го зная
рождената ми дата
и датата на Края…

А между тях – Животец
сив, тъжен и банален
за всички вас – безсмислен
За мен е уникален!

Не мога да съм стар
Дори за смях не ставам
Аз просто съм такъв
какъвто си оставам…

04.09.2021

 

 

 

626.2021.40

СИНДРОМЪТ „ТОШКО“

След Живков  и Козарев
разсмивали ни до сълзи, не крия,
се пръкна и поредния ни Тошко.
Обаче, за разлика от всички тях,
наш Славчов Тошко иска и да ни разплаче
с безкрайната си простотия!

И мисля си, че Тошко май забрави –
Светът го има много преди Слави,
кълбо от дати, имена и смърт, и слави,
в което Слави е като говно сред крави…
което се главозамаяно самозалъгва:
„Какъв велик артист умира“…

Синдромът „Тошко“! Нямаме спасение!
Велик артист със празно междуочие!
След него чакат Костя и Копейкин,
и още рускоб(р)ойни едноточия!

***

Животът ни е кратък. Без поправка.
Секундите тиктакат и се трудят.
Ще си го изживеем без добавка.
И ще загубим. Всички свестни губят.

Животът е  свръхсмислена идея
за  хората живеещи във него.
Случайно ние също сме от нея,
с което галим собственото его.

И ровим по среднощията в думите
за да намерим път, далеч от всички тошковци…
Да, има път! И думи има в думите…
И Смисъл има!
И хорица, изгубени по друмите…

Но този Тошко
май ми идва множко…

05.09.2021

 

 

 

627.2021.41

БРОДЪТ

Какво ти трябва още, идиот?
Ракия бол. И турски сериали.
И пее чалга! Толкова е гот!
Ний пичове сме! Всичко сме ебали!

Какво ти трябва още, идиот?
България да ти сервират за салата?
Дедите ни са шили бод след бод
това, в което бършим си краката!

Какво ти трябва още, идиот?
Убиха те, ограбиха, ебаха!
Отнеха ти надежда, вяра, род,
историята,  родната ти стряха!

Какво ти трябва още, идиот?
Ще се събудиш ли? Виж, слънцето изгрява.
Не искаш ли да бъдеш в тоз Живот?
Или си просто плевел, мърша, плява?

Ще разбереш ли, че да бъдеш идиот
не е съдба, не е и орисия!
Животът е един безкраен брод,
във който търсиш себе си.
Не тия…

24.09.2021

 

 

 

628.2021.42

КОГАТО ИДВАТ ДА МИ КАЖАТ!

Когато идват да ми кажат,
че съм дъртак
и самоходен некролог,
когато идват да ми кажат,
че няма Време, няма Бряг,
когато идват да ми кажат,
че смисълът е скрит във тях,
когато идват да ми кажат,
че те са всичко – аз съм прах,
когато идват да ми кажат,
че няма Вяра, няма Брод,
че аз случайно съм се пръкнал
във този кладенец дълбок
потънал в Мисъл и във грях,
Бих казал само:

Не ви познавам!
Не съм ви срещал!
Вас тук ви нямаше!
Аз бях!

08.10.2021

 

 

 

629.2021.43

КАПАЧКИТЕ!

Събираме капачки за линейки.
Събираме капачки за кувьози.
Събираме капачки и за задниците,
които НеСеОто в лимузини вози.

Събираме капачки. Просълзени
от величавостта на туй просташко дело.
Събираме капачки. В градовете,
във жилищни райони и на село.

Събираме капачки. Идиоти,
загубили се нейде по трасето.
Капачките изместиха живота
и всички сме капачки, общо взето.

Какво ми пука, че животът е безсмислен,
и че съм в последните си крачки?
Намерих своето безсмъртие велико
в камара от пластмасови капачки!

17.10.2021

 

 

 

630.2021.44

Денят идва и си отива –
потъва във времето.
Силата идва и си отива –
потъва в старостта.„
Сезоните идват и си отиват –
потъват в мечтите за пролет.
Човекът идва и си отива –
потъва  в спомените на децата си.
Дори любовта идва и си отива,
като последна надежда.

Само простотията човешка нито идва,
нито си отива,
тя винаги е тук,
посреща ни когато се раждаме,
изпраща ни когато умрем,
като ненужен никому
боклук…

28.10.2021

 

 

 

631.2021.45

Когато всичко естествено свърши,
и ние се появим някак си оттатък,
когато Свети Петър ни забърше
с въпроса си кратък –
А сега – накъде?
Към Рая?
Или към Ада,
а колегата Данте ме тика
към деветия му кръг,
Хадес – към Евридика…
Когато Вярата ми се е свила
до ролекса на  Николай Пловдивски,
Надеждата – до картончетата на Черепа,
Любовта – до дамските превръзки с крилца
и ароматът в тоалетната хартия,
и когато потъвам в рекламите цял…
да знаете, че вече съм умрял!?
28.10.2021

 

 

 

632.2021.46

Колко е страхотно
да усещаш  живота,
като нещо, което
току-що започва,
когато минутите
падат край теб,
като семена
в черноземната почва.
Когато си сигурен,
че от тях ще пораснат във времето
децата на твоите корени…

Колко е хубаво,
да си семето,
на нечии бъдещи спомени!
6.11.2021

 

 

 

633.2021.47

ПОНЯКОГА

Понякога съм буден
когато всички са будни,
понякога спя
когато всички спят.
Понякога ми е чудно
защо всичко е толкова объркано,
понякога ми е щастливо,
защото е поне разбираемо,
понякога ми е нещастно,
защото детето ми не знае къде е…
Понякога искам да умра.
Понякога искам да живея.
Понякога не зная кой съм,
къде съм, какво иска Животът от мен.
Понякога просто се свивам на мястото си
на несбъднат феномен,
псувам календарите,
пиша каламбури и вицове,
просто за да създам нещо…

Понякога умирам от студ,
понякога ми е горещо,
понякога просто съм на ясно,
че всичко покрай мен е някакъв глас,
че единствената истина съм може би аз…

Но това е само понякога.

13.11.2021

 

 

 

634.2021.48

ПО ТЪНКИЯ ЛЕД

По тънкия лед…
Когато не знаеш  –
градиш ли този свят,
или го разграждаш?
Когато не си сигурен –
убиваш ли, или раждаш?

По тънкия лед…
Когато не си сигурен,
в това,
което те прави Човек,
и го търсиш вътре в себе си,
и извън себе си цял живот…
и умираш на една ръка от него!

Тънкият лед,
който е преградата между живота и смъртта,
тънкият лед,
по който стъпваме непохватно със скъпите нови
или скапани вехти  обувки.
Който непрекъснато се строшава под някого,
и той пропада в бездната,
но издържа още малко под други.

Всички уж ходим по него.
Тънкият лед на нашето его
обещаващо ни тъничко и ледено безсмъртие,
което ние, ухилени, приемаме за вечно!

Тънкият лед,
който ни връща при нас,
строшавайки се,
не издържайки тежестта на нашето величие!
Или тежестта на нашата глупост…
Или и на двете.

14.11.2021

 

 

 

635.2021.49

НИЩО НЕ СЕ ПОВТАРЯ!

Едно листо от все още живото дърво на Живота,
се отлепи от клончето,
започна да пада,
танцувайки за последно
във времето и в пространството…
по пътя си към Вечността.
Листата нямат памет.

Едно куче, усещайки някак си това,
което го чака,
избяга от човека с каишката,
защото не искаше да го натъжи,
защото го обичаше до смърт,
и изчезна завинаги в мрака
на времето,
от което то нямаше понятие,
за да умре самò.
Кучетата нямат часовници.

Една държава се отлепи от своето минало,
и полетя в бездната на Времето.
За Времето няма никакво значение
кой се ражда, и кой умира в него!
Времето винаги си е там,
където нещо се ражда, или умира,
в същност Времето е точно за това!
Времето няма часовник!

Един идиот, всяка нощ търсел думите,
за да запише на хартия,
това, което му се е случило днес.
Не, защото е много важно, а защото
само така не се чувствал идиот,
Идиотите никога не се повтарят!
Въпреки, че адски си приличат!

19.11.2021

 

 

 

636.2021.50

НЕНУЖНАТА ИСТОРИЯ НА ДЪБОВАТА ГРЕДА И КРИВИЯ ПИРОН…

Той нямал нищо,
освен  себе си.
И собствената си история.
Беше пирон, изкривен при набиването
в дъбова греда.
Никой не можел да го забие по-дълбоко,
но и никой не можел да го извади.
Освен, ако не изгори дъбовата греда.
Живеел си там,
живеел си с мисълта,
че си е точно на мястото,
защото никой не забива крив пирон,
в дъбова греда,
на друго място!

Къщата била построена от турчин преди двеста години.
Турчинът отдавна го нямало,
но къщата си я имало,
заедно с кривия пирон в дъбовата греда.
Който имал самочувствие,
на вечен крив пирон,
забит във вечна дъбова греда,
някъде във някаква по-предишна вечност!

После къщата се срутила.
Изяли я дървояди, мухи и плъхове,
оси, хлебарки, и Времето,
което яде всичко и всички,
дори и нас.
А някъде в руините останали вече ненужни,
неразделни и все още живи –
една дъбова греда,
с забитият в нея крив пирон,
и тяхната никому ненужна история,
която току що ви разказах!

26.11.2021

 

 

 

637.2021.51

БИВОЛИТЕ

А Животът се друса по макадама,
като каруца,
теглена от двата ми дядови бивола.
Не знам, дали макадама ни води към храма,
но за биволите съм сигурен!
Виждали ли сте как пристъпват биволите!
О, аз съм виждал!
Бавно, величествено, мъдро и истински!
От век във век!
Търпеливо,
със сила, спокойствие и мъдрост!

Биволите са част от времето,
а може би са самото Време!
Което е Животът,
който се друса по макадама
на собственото си настояще –
бавно, със сила, спокойствие и мъдрост!
Те никога не бързат!
Виждали ли сте как пристъпват биволите?

01.12.2021

 

 

 

638.2021.52

Хубавото на стиховете е,
че връщат живота,
без да се бъркат в смъртта…
Защото думите са извън тези категории!
И не умират с тях!

Хубавото на стиховете е,
че са родени естествено,
че в тях някой иска да каже нещо,
че може би го е казал, а може би не…
и дори не успял – е опитал поне…

Хубавото на стиховете е,
че са безкрайна свобода,
която убива или ражда в себе си тези,
които се потапят в Нея!

Хубавото на стиховете е,
че понякога те се превръщат в Поезия!
в магия на думите, в пътешествие във Времето…
в усмивка, в целувка, или удар в стомаха…
или в куршум!

Хубавото на стиховете е,
че никога не са безименни!
Няма анонимни поети!
Има мъртви… Има възхвалявани.
Или проклети…

05.12.2021

 

 

 

639.2021.53

СРЕДНОЩ

Пия бира.
Е среднощ.
Драпам мисли.
Търся нещо.
Мъка е! Но е разкош –
да си в собствения кош
със непрани мисли…

В този смисъл – няма ред!
Всяка мисъл търси смисъл,
иска да е най отпред …
Да съм я написал!

Аз съм мъдър стар глупак!
Одъртял от мисли.
Знам, че няма край, че пак
няма да ми писне.

Халба бира, няма как –
и пак във мойта бездна,
дето няма Смърт, ни Мрак…
Няма да изчезна!

Зная – нищо в този свят
че не се повтаря!
Покрай мен припламва Разум
и в мига изгаря.

После друг.
И после пак.
Някаква зараза…
Пия бира.
Е среднощ!
Другото го казах.

17.12.2021

 

 

  

640.2021.54

ВЪВ ВЛАКЧЕТО НА УЖАСИТЕ!

Родих се в него, и прогледнах там!
Катереше ме няква зъбчатка
към неизвестни върхове.
Зъбчатката бе петолъчна.
Злобна. Кървава.
И смъртоносна.
После го разбрах.

Тогава бях дете,
родено вътре във затвор.
Светът бе лагер, идеално ограден
от Кремъл, до ЦК на БКП.
Летях надолу в нейното нагоре,
за мен, детето, беше си игра,
в която се играеше на смърт!

Сега съм вече дърт!
Но все още затворен съм във нея!
И трака петолъчната зъбчатка,
и продължава да ме лъже, че живея,
катери ме към Черната скала,
защото трябвало от там да полетя
нагоре,
към кървавия азиатски комунизъм,
или пък долу с нея да умра
в отломките на петолъчния садизъм…

Добре де,
щом ще мре и тя,
ще полетя…

28.12.2021

 

 

 

2022

 

641.2022.1                                                                                                                   

МАЙНАТА ИМ НА ВСИЧКИ!
Алено, алено,
толкова алено,
колкото и Смъртта не е!
Искахме да е някак нормално
и шарено…
но то само е прекалено алено !
Като кръв!
А ние сме си добре!
И все по-добре ни става!
Разправят,  не вярвам,
че някога, преди да стане алена,
Българя не е била страна,
а Държава!
Дори не знаем вече какво е това,
при нас всичко е алено като кръв!
„Нас червеното знаме роди ни!“
А ние сме си добре!
И все по-добре ни става!
Светът се гърчи и търси своя път…
Дреме ни за светът!
Ние вече не сме Държава,
ние сме страна
от страна
на съветската страна,
каквото и да става!
Майната му на Раковски!
Майната му на Ботев!
Майната му на Левски!
Майната му на Паисий!
Майната им на всички!
ние сме си страна
от страна
на съветската страна,
от където ни плащат едни парички!

А ние сме си добре!
Макар, че все по-съветско ни става!

28.01.2022

 

 

 

642.2022.2

КОГАТО

Когато заглъхнат поредните нещастни опити на Живота
да ме прегръща и пази,
(или прегази!),
когато Залезът потъне там, в мрака
и изгревът,
поне за мен вече няма да се състои,
когато започнете да ме забравяте,
защото пред вас винаги има нещо следващо,
нещо много по-важно,
когато разгръщате старите страници
и съзирате разни странни странници,
минали някога
почти невидими покрай вас,
моля ви да приемете,
че един от тях ,
макар и все още жив,
с извинение,
съм аз!

01.02.2022

 

 

 

643.2022.3

КОГАТО ВЕЧЕ СМЕ НЯКЪДЕ ТАМ!

Когато вече си някъде там…
Боже, колко е лесно!
От половината ти живот те е срам,
Но другата половина е чудесна!
Всички секундички на твоето битие
се явяват като демони от миналото,
които искаш да забравиш.
Бил си млад,
бил си идиот,
бил си нещо, което вече не си…
Защото вече си някъде там!

Сигурен ли си?
Какво сънуваш нощем?
Не си ли в съня си някъде там,
където нищо не ти е било лесно?
Не си ли сам?
Не те ли обичат жени,  които не познаваш?
Не ги ли обичаш и ти?
Когато си някъде там,
където Светът се свива до теб
и всичко, което обичаш,
просто не знам
дали животът идва,
или си отива…

18.02.2022

 

 

 

644.2022.4

НИЩОТО!

Животът ни е нещо Друго,
дошло като от нищото.
Не можем да го разберем,
обаче го разнищваме!

От нас не иска нищо той,
освен да го обичаме.
но ние, като Свръхгерои
взаимно си се тричаме.

И се убиваме в екстаз
от гордо безразличие!
Той мене – него Аз…
И прах.
А Времето остава ничие…

И раждат се деца бюллюк,
дошли като от нищото,
Отдавна нас ни няма тук…
А в същност ний сме Нищото…
23.02.2022

 

 

 

 

645.2022.5

Всичко идва от някъде и отива на някъде.
Пролетта – в лятото,
лятото – в есента,
есента – в зимата,
зимата – в пролетта…

Само човекът се лашка
и не знае
нито откъде,
нито накъде!

Но убива всички, които знаят…
03.03.2022

 

 

 

646.2022.6

ПИТАЙТЕ СЕБЕ СИ!

Според Дарвин хората произлизат от маймуните!
И всички маймуни му вярват!
Разбираемо е!
Жестоко е маймуна да се докопа до Разум.

Според мен всички маймуни произлизат от хората!
Вижте Жириновски, Динко, Копейкин, Волгин…
После посетете зоологическата градина!
Невероятно е, когато Разумът се приравни с маймуната!

И не ме питайте кой съм!
До днешния ден
не знам коя от тез две истини да цуна –

Дали съм Човек от маймуна роден,
или съм Човек, заменен със маймуна…

Питайте себе си…

06.03.2022

 

 

 

 

647.2022.7

„ОВЧАРСКОТО КУЧЕ“

Така в живота му се случи,
че стигна до овчарско куче,
макар,
се водеше пожарникар,
а много искаше да се
реализира в КаДеСе…

Не се!
Не се получи!
Тъй стигна до овчарско куче!
Не е обидно! Няма срам!
Овцете също нещо струват!
Хем блеят, дават вълна, мляко
а и гласуват!!!

Много яко!

И трябва да се слага ред
във овчия им тревоглед,
а пък това за да се случи
си трябва и овчарско куче!
И тук ще сложа за награда
поуката от таз тирада:

Ако овце избират своя цар,
той ще е куче – помияр!

15.03.2022

 

 

 

 

648.2022.8

НЯКЪДЕ ВЪВ  ВЕЧНОСТТА!

Си сипвам още чаша бира.
Живот е. Няма как.
Тиктакането ми не спира.
Безспорно съм юнак!

В главата ми върти се нещо –
че стар съм, и глупак.
Си сипвам бира. Е горещо.
Без нея няма как.

Маршрутът ми е до аптеки.
Подметките се влачат.
И здравно-касови пътеки
във тях за мене  плачат.

Държавата не е доволна,
че мърдам и живея.
Държавата е страшно болна!
А аз съм здрав във нея!

И в тази тъжна мизансцена
си сипвам чаша бира.
Един живот от Плиоцена
не иска да умира…

26.03.2022

 

 

 

 

 

649.2022.9

Животът е тръгнал от чехълче и амеба.
И не върви по спирала!
Маймуна, или Бог, да го еба…
Или курва ненаиграла?

Какво ли е ставало в пещерите?
Кой с коя и къде – не ме питай.
Сигурно е била вакханалия…
Но са се появили светците.

Толкова ми е хубаво, че не зная
защо съм жив, защо живея.
Животът не е моя пледоария.
Аз просто съм накиснат в нея!

Бог бил създал нещо велико?
Но не и хора!
Хората сме тор многолика,
кокошки, цвъкащи  по двора.

Какво ли е ставало в пещерите
през които сме минали всички ние?
Ами, сме подготвяни за част от игрите
в които убиецът винаги се крие.

Животът е тръгнал от чехълче и амеба
много добре знаейки, че не ще роди феномен.
Милиарди години!
Живот и Смърт,
да го еба,
за да  стигне до мен!

28.03.2022

 

 

 

 

650.2022.10

И ВРЕМЕТО ПАК МИ НАМИГА!

Когато си лягаш, без да знаеш дали ще се събудиш,
мислиш някак различно,
целият живот край теб е някаква страхотна възбуда,
и съвсем не е само лична!

Всичко е страхотно и точно, само времето не ми стига
да си догоня времето.
Добре, че успях, в цялата си тъпотия , в която времето ми намига,
да си посея семето!

Всичко беше, и е толкова страхотно и истинско,
Има Живот, няма интрига!
В него в момента там са децата ми,  внучките ми!
И Времето пак  ми намига!

31.03.2022

 

 

 

651.2022.11

ПОНЕ ДА СЕ НАПИЕМ!

А Светът се върти!
Изгреви, после залези.
Отиват си старите задници
и по традиция идват нови.

Но понякога, може би случайно,
или пък дори преднамислено,
в света се ражда и нещо смислено,
като, да речем – Леонардо.

В Живота не може да има покой!
Един гений е повече от милиарди простаци.
Един гений оставя хиляди знаци,
по които не можем да маршируваме в униформи,
под строй.

Всички ние, хората, сме дечица на Разума.
Геният е негов говорител.
Разумът е негов родител!
Спомнете си Еразъм…

Защо ли го пиша? На кой ли му пука?
Ни Разум край мен, ни Еразъм.
Половината свят изпада в оргазъм,
от джудже, което иска Света да опука!

Светът се върти!
Изгреви, после залези.
Отиват си старите задници
и по традиция идват нови.

Някъде по законите на Живота
дойдохме и ние.
Изложихме се, като всички преди нас!
Поне да се напием…

03.04.2022

 

 

 

652.2022.12

ПО УЛИЦАТА

Вървя по някаква крайселска,
крайградска,
крайречна,
крайморска,
крайокеанска,
крайземна,
крайвселенска
и крайчовешка улица.

Вървя, като отнесен от слънцето и вятъра.
Вървя.
Животът сякаш не е мой,
човечеството – вечно липсващ елемент,
но важното е – аз да съм си баш
във този чужд експеримент!

Не мога да се спра.
Това е улица, наречена „Живот“,
по нея тръгваш от немай къде,
и свършваш зле…

И цял живот кокорчих се по нея.
Ту проектирах къщи,
ту в стихове пък някак пея,
погребах и родих,
живях, умирах,
раздавах нещо,  нещичко  прибирах…

Понякога се сепвам
на уличка крайселска,
крайградска,
крайречна,
крайморска,
крайокеанска,
крайземна,
крайвселенска
и крайчовешка улица.
Вървя, и просто  пиша…
Какво ли не…
05.04.2022

 

 

 

653.2022.13

ПРИМИРЕНИЕ…

Живея в режим на спомени.
Понеже нямам бъдеще.
Отнеха ми Бога.
И Дявола ми отнеха.
Отнеха ми да съм си същия!
И вече съм само такова,
каквото ме искат!
Никакво друго.
Далеч от Насъщния
В мен вътре празно е!
В мен вътре кухо е!
В мен вътре всичко друго е,
но не и аз самия!
Къде да се скрия?
От себе си?
От Тия?..
А Господ отгоре ни гледа.
Навярно се чуди на цялата
тази страхотна
и страховита победа
на посредствените
над нормалните духом…
Да, мен вече ме няма.
И тебе те няма, приятелю.
Няма писатели,
няма читатели,
Няма стих,
няма рима…
Мисъл,
Надежда,
Идея…
И Нея я няма!
И Нея…
Но Него го има, приятелю,
Него го има…
Иначе, без Него става страшно!
Много страшно!
Оставаме сами със себе си…
14.04.2022

 

 

 

654.2022.14

ВАШТА МАМА!

Да кажем, че в момента умра!
Завесата пада, комедията свършва,
и аз съм вече в Нищото…
Всичките ми думи и мисли са на бунището,
от което съм тръгнал.

Аз съм вече стар, мъдър и обръгнал,
пълен с любов,
но без никакви заблуди и илюзии,
че съм нужен някому.
Такъв и си умирам.

Знам от къде съм тръгнал.
И ще се върна там!
Смъртта може би е най-великото нещо!
Усмирява всичко и всички,
политиката става смешна,
а политиците – клоуни.

А всички ние, до вчера живите, сме просто идиоти!
Аз просто се забавлявам с тях,
макар и през сълзи,
целият съм един самоходен грях,
че ги допуснах!
Че ги избрах!
Не аз! Но вие!
Тях!

Да кажем, че в момента умра.
За мен може би ще е облекчение.
Срам ме е от тази мръсна политическа игра,
в която аз, българинът, съм без никакво значение…
Просто съм фон,
просто съм тор,
просто съм някой, който винаги го няма!
Но не искам да умра! Няма!
Ще ви седя на носоглътката комунистическа…
Вашта Путинска мама!

17.04.2022

 

 

 

 

655.2022.15

СУПЕРМЕН!

Цял живот се питам – защо съм тук!
Нямаше кой да ми отговори.
Животът е глух за всички питащи.
После, когато остарях,
разбрах,
че съм попаднал в улица с един единствен изход.

Обичам пътя си до тук!
Познавам всички мигове и секунди, край които минах!
Помня ги, и ги обичам.
Те са ми верни, и аз съм им верен!
Всички тези мигове и секунди,
с извинение съм аз.

После остарях.
станах ненужен,
макар, че целият Живот продължава чрез мен.
Някъде се родих!
Някъде умрях!
Супермен!

Толкова съм щастлив,
че мога да ви напиша това отгоре.
Това означава, че още съм жив,
Супермен!

18.04.2022

 

 

 

656.2022.16

МОЯТА ИСТОРИЯ

Когато някъде се пишеше История,
ний бяхме вътре, в руския кенеф!
И Радев ни развиваше теория,
че да си в руския кенеф е страшен кеф!

Когато някъде се пишеше „Война“,
България  се криеше като тахтаба,
убиваха, умираха, изгаряха, „там някъде“,
а пък на нас поскъпна ни със пет процента хляба…

Когато някъде се пишеше Светът,
България все още бе в кенефа на Русия…
Като в приемен дом! Родено, но без път!
Захвърлено! Забравено! Просия!

Когато някъде във времето бях аз,
си спомням, че съм практика, теория,
идващи от звездния атлас,
и продължаващи със моята история…

22.04.2022

 

 

 

 

657.2022.17

КВО ЛИ ДА НАПИША?

Цял живот съм бил някъде  другаде.
Присламчвах се към себе си доколкото мога.
Не бях от „нашите“, не бях и от „другите“,
пък и не вярвах много в Бога.
Просто бях жив.

Бяхме деца. Светът бе съвършен и безкраен.
Някой някъде косеше тревата.
Тя съхнеше под слънцето, ние я обръщахме…
И после се връщахме.
За да я приберем!

Светът бе пълен с живот, щъкащ в тревата, която събирахме.
Ядяхме хляб със сол и току-що набрана по поляната мащерка.
Бяхме деца!
И всичко разбирахме!
Дори и това, че вече не бяхме деца.

Всичко е Живот! Всичко е вързано –
Поляна, мащерка, сол, сено, скакалец…
Боси крака, нещо скрито и истинско,
далечно и уханно…  с една  дума – Живец!

29.04.2022

 

 

 

 

658.2022.18

А АЗ ВЪРВЯ И ПОДСВИРКВАМ СИ ДАЖЕ!

Понеже в момента съм сам,
понеже е късно,
понеже е тъмно,
си задавам въпроси.

Откакто се помня,
витаминчето вътре в  главата ми,
някак тънко, деликатно,
но категорично,
и не еднократно,
ме мачка и пита  непрекъснато:
„Ти кой си?
Какъв си?
Къде си?
Защо си?“

Някой знае ли отговора?
Някой няма ли да ми го подскаже?
Но аз съм абсолютно сам.
И много е късно.
И вече е тъмно.
И съм пълен с въпроси…
Някой да знае отговора?
Да ми го подскаже?

Всички мълчат
И само Васко Кеца пее:

„А аз вървя, и подсвиркам си даже!“…

03.05.2022

 

 

 

 

659.2022.19

БОЛИ МЕ!

Боли ме мозъкът!
Боли ме всичко!
Боли ме Времето,
боли ме сърцето,
боли ме, че съм идиот,
боли ме Смисълът,
болят ме ръцете,
с които не мога да прегърна  Света,
в който съм влюбен
и вие сте влюбени в него, нали?

Боли ме, че допуснах
на идиотите да им е гот…
Боли ме!
просто ме боли!

А на идиотите им е гот, нали?
Тогава – нека ни боли!

06.05.2022

 

 

 

660.2022.20

МОЕ ДОБРИЧКО

Четох за мозъка. И за невроните.
Четох за вятъра, който гоним и гоните.
Четох за Вярата. Четох за Бог.
Четох за всичко. Почти. В изнемог.

Писах за себе си. Писах за теб.
Писах за всичко, живяло край нас.
Писах, че ние с теб сме един непотреб…
Четох и писах!

И останах без глас…

Виждам синът си и внучките! Виждам тях!
Виждам целия изстрадан от мен смисъл.
Виждам дори себе си такъв, какъвто някога бях –
виждам го във всичко, което съм писал!

Четох за мозъка.
Писах за всичко.
Хайде да си лягаме,
мое добричко!

12.05.2022

 

 

 

661.2022.21

Ще оттека като летен дъжд по асфалта към близката шахта.
После, ще се покаже слънцето. Ще стане горещо.
Следите от мен ще изсъхнат, и аз ще изчезна заедно с тях.
Но някъде, някак си, в някого, може би все пак ще остане нещо,
някакъв незапомнен белег, заседнал на гърлото като кост,
че бях! Поне като гост…

20.05.2022

 

 

 

662.2022.22

ЖИВОТЪТ

Може би Животът е брус,
на който човекът си точи ножа,
за да изреже от него собствената си гнус,
или да одере нечия чужда кожа.

Може би Животът е колело.
Кръговрат на несбъднати щения.
Чакаш дивиденти от нещо, което не е било,
Или поне обезщетние.

Може би Животът е просто Живот.
Всеки се ражда недоправен, недорасъл,
Всеки иска да му е страхотно, да му е гот…
и умира на ливадата недопасъл.

А Животът си е най-обикновено нещо!
И не ние се подреждаме във него!
Животът се подрежда в нас!
Като в най-оикновено лего!

20.05.2022

 

 

 

663.2022.23

БОКЛУК!

„Върви, тълпа олигофрени,
с в г@з раждани натам върви!
Върви нанейде си. Без мене!
Народа също остави!

Върви в Евразия, в Русия,
на майната си ти върви!
Върви, наведен ибрикчия…
Ала народа остави!

Ще стигнеш там, където няма
ни слово родно, нито реч!
Направихте светци нас двама,
а сте от нас така далеч…

Пред вас глаголят идиоти!
и вий не сте далеч от тях!
Наместо знание – имоти!
Наместо живо слово – грях…

Копейкинци, каракачанци,
падение, обида, срам…
Все още мислите се за балканци,
но ние май не сме от там…“

***

Тъй солунските братя двама
написаха ми във Фейсбук.
И споменаха нашта мама…
Боклук, ви казвам, и боклук!

24.05.2022

 

 

 

 664.2022.24

Всички хора се раждат деца.
После, не знам защо остаряват
и стават досадни мърморковци.

Не харесват нищо, искат да са млади,
не искат да управляват Света, който не е техен,
защото все още не са прочели „Галактическия стопаджия“!

И нещата се подреждат. Идиоти управляват идиоти,
Всички са щастливо недоволни! Протести до дупка!
Както се полага по устав!

И се питам в този идиотски мизансцен –
„На мен какво ми дреме?“ Аз съм в края на своето време, което изтича,
въпреки „Егати пича!“

Всички хора се раждат деца.
После стават такива като мен.
Едва ли не Феномен!

Но всички хора се раждат деца!
Какво става после – не знам!
Но всички сме там…

При „Не знам“!

30.05.2022

 

 

 

 

664.2022.24

ВЯТЪРЪТ И ДУМИТЕ!

Вятърът не променя нищо.
Освен въздуха, който дишаме.
При вятър дишаме различно…

Думите са като вятъра.
Идват от някъде и изчезват някъде другаде…
Забравяме ги. Търсим следващите.

Думите не променят нищо.
Освен нас, които ги търсим.
А понякога дори намираме.

Тогава сме щастливи!
Защото усещаме вятъра,
който ни прави други…

И дишаме!

15.06.2022

 

 

 

665.2022.25

ДО ПЕТЪК

Мисля си, че петък е денят, в който трябва да знаем всичко!
А днес е едва понеделник.
До петък трябва да знам защо съм жив!
До петък трябва да знам защо сме живи всички!

Или поне – защо не сме мъртви!

Петъкът не е фатална дата,
петъкът е просто ден,
в който седмицата свършва.
Не съм в силата да бъда съвършен,
просто Животът се е добутал до мен,
и аз трябва да оправдая факта, че съм все още жив!

Сиреч, да доживея някак си до петък!
Шизофрения, нали?
Не ви ли боли, че живеете в нея?
Мен ме боли!
Но болката е част от идеята
да съм жив!

А аз нямам колебание!
До петък… разпети…

21.06.2022

 

 

 

666.2022.26

И всяка сутрин тръгват старците
по болниците,
с надеждата, че диагнозата не е точно тази.

А диагнозите са само две:

-„Този ще живее още малко“,

-и „Този ще умре!“

Но не знаем коя за кого е!

26.06.2022

 

 

 

667.2022.27

АЗ ОСТАВАМ!

Вече не бива да пиша стихове.
Стар съм, и не ми отива.
Става ми все по-сприхаво.
Мисля, че и Животът ми се срива!

Пълен абсурд! Животът се срива
от първата маймуна насам!
Идеята за Човек е все още  жива,
но аз май не съм вече там.

Не разбирам защо маймуна  пише стихове.
Навярно еволюцията я е забравила.
Еволюцията е пълна със страхове.
Или  може би, маймуната се е забавлявала.

Вече не бива да пиша стихове по стените,
нито да рисувам, но толкова искрено и по маймунски се забавлявам!
Вие, хората, сте смъртни! Но писаното от мен в пещеритевсе още е живо!
Тоест, аз, „маймуната“, си оставам!

09.07.2022

 

 

 

668.2022.28

Животът ни е като  непозната Дама!
една такава, със коса, като от слама,
с очи, понизващи скръбта на битието,
и гледайки там, покрай  питието,
ти казва:
„Искаш ли ме? Ето!“

Сме стари вече. Свърши питието.
Със дамата сме вътре в битието кажи го век!
Дори не помним първата ни дата…
Но Дамата е все тъй непозната!

11.07.2022

 

 

 

669.2022.29

Господи,

сложил си ни начело на Разума и Надеждата за Смисъл с нашето раждане,
но не си сложил край на Простотията ни с нашата смърт.
Разумът и Надеждата ни гледат с очите на всички човешки деца,
които ние, уж човеците, убиваме. Взривяваме ги докато спят нощем…
И по всички нечовешки начини ги убиваме! Понякога сме милостиви!
Оставяме ги живи, макар и без ръце, без крака, без татко, без мама…
Боже, как искам в този момент просто да ме няма, и да не знам!
Да не виждам кукли без крака, деца без ръце и родители без глави…
Господи,

никога не съм вярвал, че те има, но днес Ти се моля – появи се!
Не се крий зад притчи и завети, просто се появи и спри това безумие!
Никой разумен човек на този свят не иска война, но войната я има!
Никой разумен човек не иска да умират деца, жени, мъже… но те умират!
Никой нормален човек не е  искал която и да е държава да бъде изпепелена!
Но Русия изпепелява Украйна! Еднолично, със садистична усмивка.
И много кръв! Детска, майчина, бащина, бабина, дядова кръв…
Кръвта винаги е кръв, и значи Живот! Животът е обратното на Смърт…

 

Господи,

Нима Русия е обратното на Човека и Човечеството? На цивилизацията?
Не съм далеч от такава мисъл, но пък и познавам почти детайлно Русия.
И руснаците познавам. Под моето, на моето и над моето ниво.
Руснаците просто мразят да са живи! Руснаците не знаят защо са живи!
Руснаците , още от раждането си знаят само едно нещо – „Нямам бъдеще!“,
а човек, който няма бъдеще, или се самоубива, или пропива,
или тръгва да убива тези, които имат… Логиката на отчаяния простак…
„След като аз цял живот съм живял и умирам в говна,
тоя с кво е повече от мен, че да живее „в люкс“?“

 

Господи,

Знам, че те няма, но си ни крайно, даже безкрайно необходим!
Направи така, че Русия да разбере колко е тъпа и вредна за целия свят!
Отвори очите и мозъците на руснаците, за да разберат веднъж и завинаги,
че никой на този свят не иска да ги напада, да им отнема територии.
Всички искаме Русия да стане нормална, и да стане част от човечеството,
което тя петстотин  години се опитва да имитира, да копира, да се прави на него…
и да го унищожи!
Ние, целият свят, не искаме мъртва и безсмислена Русия, каквато е днес!
Не искаме да си мерим ракетите, бомбите, ядрените арсенали, Господи!
Господи,

И отдавна си разбрал, че ние, хората не знаем какво да правим с теб,
освен да се преструваме, че Те обичаме, че Ти вярваме, че Те следваме,
и в същото време да Те предаваме, да те съдим, да Те разпъваме на кръста…
Но Ти знаеш всичко! Виждаш всичко! Разбираш всичко!
Ти знаеш какво да направиш с нас! И знам, че ще го направиш!
Но може би чакаш и ние да Ти помогнем…
Или за да загинем,
или за да станем Хора, Господи…

12.07.2022

 

 

 

670.2022.30

И аз по своя ред ще си замина.
И мен на гроба ще пикае някай Симов…

16.07.2022

671.2022.31

Животът е като да кòпаш във забоя!
Да търсиш жилата! Онази! Само твоя!
От въглища, желязна руда, злато,
която прави бъдещето ти богато…
сънувана, жадувана, мечтана,
безкрайна, нежна, мека, многолика…

Но винаги намираш, дет се вика,
онази жила, на камшика…

19.02022

 

 

 

672.2022.32

КОЕТО СИ Е ЧИСТА ПОЕЗИЯ

Никога не съм писал поезия!
Много съм дребен.
Опитвам се да дам смисъл на думите,
които ми засядат на гърлото.
Не става с покашляне!
Дори с повръщане не става!
Животът е нещо свършено,
в който само думата остава!
Думите са нещо свещено,
Което ние овъргаляхме
в собстветните си говна!

„Искате думи? Ето ви, на!“

При Копейкин думите са на килограм!
При Борисов думите са на километър!
При Нинова думите са при кебапчетата на Бузлуджа!

При нас, нормалните хора, думите са в сърцата и умовете ни!

Което си е чиста поезия!

31.07.2022

 

 

 

673.2022.33

ДЕД МОРОЗ ПРЕЗ АВГУСТ 2022

С зелените чорапки
долита гълъб бял.
Чете от разни папки
каквото Кремъл дал!

Припев: Правителство ще има –
отдавна се пече
генщаб от двама-трима
със шеф ЗаКаПеЧе! (2)

И всеки който слушка
ще бъде награден!
И кротичко ще гушка
дори да е кретен!

Припев: Подаръци ще взимат
Те… но знаем, че
държавите загиват
със шеф ЗаКаПеЧе! (2)

04.08.2022

 

 

 

 

673.2022.33

СТРАХ

А камъни търкалят се по склона
на времето.
Говорят гнили корени на мъртви вече  дървета,
че няма хляб!

А някъде си  тиктакат  секунди,
притискащи ни като някакви тахтаби
към мъртви корени на гнили вече и мъртви дървета на Времето!

И вятър гони из изсъхналите клони на мъртвото ни време простотии…

Къде сме ние?

Ченгета нейде вият като вълци
със вой познат и архаичен…
И вятър гони тръни из простора!
До болка мизансценът е типичен.
Вървим натам, а стигаме насам!
И няма изход!

Щото всеки сам си мисли, че може да убие змея,
който ни изяжда хляба!

А камъните се търкалят по склона на времето!
Затрупват ни.
Никой от нас не хваща камък за да убие змея…
Страх ни е да убиваме…
Щото било нямало хляб…

06.08.2022

 

 

 

 

674.2022.34

КАМЪКЪТ, КОЙТО ТЕЖЕШЕ НА МЯСТОТО СИ

Стои си там, от както беше сътворен света.
И днес е там!
И никой и нищо не може да го помръдне!
Не беше сам.
Край него беше пълно с камъни, които стоят на мястото си.
Камъните никога не си пречат. Защото всеки камък тежи на мястото си!
Те знаят, че ако не са самата Вечност, то поне са част от нея!
А вечността е многолика!

Вечността е многокаменна, стига всеки камък да тежи на мястото си!
Камъните мислят бавно. Много бавно.
Те просто няма за къде да бързат.
Били са първичната плазма, лава, после са изстинали за няколко хилядолетия,
и най-после са станали камъни. Най-после!
И са намерили смисъла си – да бъдат Вечност!
Ако не самата Вечност, то поне част от нея!

Евреите, които са малко по-малко древни от самите камъни,
като отиват на гроба на свой близък, не носят цветя.
Носят камък… и го поставят на гроба…
Камъкът, който тежеше на мястото си!
Нещо като Вечност…

19.08.2022

 

 

 

675.2022.35

ГЪЛЪБЕ, МОЙ ГЪЛЪБЕ!

За кой ли път ни взеха за пощенски гълъби!
Безмозъчни, и летящи от България до Русия и обратно!
Без никаква друга дестинация!
Обаче, гълъбите не са нация!
Гълъбите прелитат, осират каквото могат, и отлитат!
По-богатите отлитат на запад!
Най-богатите са си просто от там!

Понякога се питам, като гълъб  – кого искам да унищожа?
Западът ли, в който са децата ми, вилите ми , яхтите ми,
Изтокът,
в който за сега съм цар на безмозъчните и безимотните!

Животът навива пружините на часовниците,
те тиктакат за радост на  чиновниците,
всичко е някаква еуфория, граничеща с лудост.
Разумът спи някъде другаде,
ражда чудовища, защото е ялов,
Разумът до днес не е родил, и не може да роди Живот,
вярваме в Бог, защото няма в какво друго да вярваме,
раждаме се по чужда воля,
живеем случайно по време и място,
а някои от нас дори пишат,
за да документират безсмислието и безсилието си,
което припознават като единствения си Живот!
Но мислим!

И не сме пощенски гълъби между Радев и Путин!
Дори не сме гълъби!
Хора сме,
и се извиняваме на целия осран от Гълъбите  и Радевите свят!

Това е!

23.08.2022

 

 

 

676.2022.36

Румене, Румене,
президентче червено,
червено, още червиво,
Много я искаш мома България
на Кремъл от раз да пристане,
но вече двеста години не става,
и днес няма да стане,
просто българското е все още живо!

А пък, като ти е такъв мерак –
хващай си ЗаКаПеЧе-тата,
и отивайте вътре в руския мрак –
да си играете на Шишкин с мечтата…

А вашата липса тук
поне няколко столетия,
я някой усети я,
я не усети я!

Освен онази у Руспия –
наричаща се с извинение – Русия!

24.08.2022

 

 

 

677.2022.37

Настане вечер!
Путин изгрее!
Петолъчки обсипят свода небесен.
Гора не шуми,
вятър не вее…
Балканът пее съветска песен!

24.08.2022

 

 

 

678.2022.38

Нещо идва.
После си отива.
Ние сме част от същото…

26.08.2022

 

 

 

679.2022.39

СЛУЖЕБНО ПРАВИТЕЛСТВО
(ВЕСЕЛЫЕ РЕБЯТА…)

Ний сме весели момчета,
водят ни ЗаКаПеЧе-та,
не ни плашат жега, мраз,
руски газ, руски газ!

Руски газ е нашта вяра,
руски газ е нашта мяра,
всички пеем в унисон:
комисион, комисион!

Ний сме весели момчета,
смела президентска чета,
всички сме от ден до пладне –
но, каквото падне – падне…

01.09.2022

 

 

  

 680.2022.40

ВСИЧКИ СМЕ НЯКЪДЕ ДРУГАДЕ!

Аз винаги съм някъде другаде.
А светът си отива от мен.
Отива си любовта ми,
онази единствената  и несбъдната,
отива си Вярата,
за която така и не намерих подходящ  Бог,
не намерих и себе си!

Светът, се оказва, е една идиотска история,
на хора загубили се в нея!
Защото са били достатъчно тъпи,
за да повярват на по-тъпи от себе си,
и още по-тъпи, за да не повярват на себе си!

Но така върви Светът!
Всеки е някъде другаде,
Светът си отива от него,
отива си любовта му,
и Истината си отива,
и дните му си отиват
един по един, един по един…
а той се хили като идиот,
условно грамотен,
умееш да чете до „Как се каляваше стоманата“,
и да пише до „Слава на Русия и СССР!“…

12.09.2022

 

 

 

681.2022.41

Вятърът носи всичко!
Носи надежда,
носи есен,
пролет,
носи надежда за живот,
носи ни нас, загубени във времето,

Вятърът носи настоящето,
пращайки го в миналото,
лъжейки го, че е бъдеще.
Вятърът носи и нас!

Но ние, пазейки боклуците,
се скриваме в ямурлуците
на идиотите! Защото боклуците
от нашето минало,
са жалоните на нашето бъдеще!
Ние все още се влачим с тях!
С боклуците,  полепнали по нас
като пърхот от главата на комунизма!

Обаче, вятърът носи всичко!
И отнася всичко!
Мен ще ме отнесе,
всички около мен ще отнесе,
ние ще изчезнем някъде оттатък,
но ще останете вие!

И вятърът, който не само носи,
но и отнася всичко,
дори и нас
ще остане!

24.09.2022

682.2022.42

НЕ ВСИЧКИ ВЪВ БЪЛГАРИЯ СА ПРОСТИ!

Откъм Банкя шум се вдига,
бляскат фейк и компромат!
Ето, Бойко пак пристига,
мафиоти го зоват!

Празни кофи, ПеКаПе-та ,
кон и даже Томислав!
Сбор от всички БеКаПе-та –
важно е да става  лаф:

„Таз държава си е наша!
взехме я да я крадем!
А зад нас стои  Раша!
Аз на нея – тя на мен!“

А отгоре Бог го гледа
и възкликва: „Боже мой!
Пак ли някаква повреда?
Или Аз – това е Той!“

Откъм Банкя шум се вдига
лъсва задник понасран.
Ясно, Бойко пак пристига!
Пак се прави на аслан!

А България скрибуца
във четвърти коловоз
на Андрешкова каруца
и със Бос – и тъп и прост!

А всичко тук ми е комшия!
И ние с вас не сме на гости!
И тежка тайна днес ще ви открия!
НЕ ВСИЧКИ ВЪВ БЪЛГАРИЯ СА ПРОСТИ!

26.09.2022

 

 

  

683.2022.43

Боже, колко е хубаво
светът да е някъде другаде
и аз да не съм се родил в него!

28.09.2022

 

 

 

 

684.2022.44

От къде идва тази река, и за къде е тръгнала!
Никой не може да я спре,
тя просто върви по пътя си!
Изворът и е някъде горе, над нас,
но тя тече, и ни отнася!
Аз съм част от нея!
Всички сме част от нея!
Понякога се давим.
Понякога ловим риба.
понякога умираме!
И всичко е някак естествено,
като нарисувано!

Толкова е красиво!

31.09.2022

 

685.2022.45

НА РУНДЮ!

Русофилията си отива,
русофилията си отива,
неусетно почти.

Много видимо Путин,
много видимо Путин
по-невидимо ти…

А Керченският гръмна,
и Керченският пламна
като нощен кошмар.

Знам – това те убива,
знам – това те убива
като тежък шамар!

Знам, че нямаш идея,
знам, че нямаш посока,
знам, че нямаш свой ум.

Те съветвам обаче
да изчезваш най-паче
по съветския друм!

Ни убиха ахпапи
със зелени чорапи
от съветския плац.

Вече много ни писна,
просто адски ни писна
от генерали ерзац!

09.10.2022

 

 

 

686.2022.46
ВЕЖДИ!

Вежди, Вежди!
Ти тежко пак пуфтиш, ти пак димиш!
Ти пак си тъмното лице
и със брадатия си ореол пак бдиш
над мафиотски стиснати ръце.
Че блясъкът на алкохолен дъх
раздра парламентарната тъма,
че ти, като Светия Дух
възправи се над цялата държава,
и Тя получи туй, що заслужава!
Вежди, Вежди!
Портрет на днешната ни „слава“!

Вежди, Вежди!
Пред твоя интелект – като стомана
разби се всякаква надежда,
идея, даже мисъл за промяна
и пак се връщаме назад изглежда –
нещастникът, прегърнал чук и серп,
§замаяно гласува си за ГЕРБ,
удавен в ченгесарското море,
докато всичко истинско умре
в безсмислената ГЕРБова война.
Вежди, Вежди!
Кошмар от близки времена!

Вежди, Вежди!
От своята трибуна днес мълвиш
присъдата над следващия век.
Далеч от теб са Лондон, Рим, Париж,
далеч е целия нормален свят.
Но влюбен в собствения си гъгнеж,
влечеш Държавата към своята съдба –
безсмислена за старец и младеж,
зовеш като от спукана тръба
и твоя зов Държавата руши…
Вежди, Вежди!
маяк за сбъркани душù!
21.10.2022

 

 

  

687.2022.47

Един не разбира къде е, друг не разбира защо е.

Вятърът духа в пролуките на Времето, което ние се опитваме да запълним със себе си.

А Мисълта ни се опитва да запълва пролуките.

Но остава празно място!

Много празно място, което би трябвало да сме ние.

В Живота е пълно с празни места на хора, които са се отказали.

Животът ни се въргаля като кръгъл идиот в квадратна история?

Алкохолът не ни помага да станем и ние квадратни, въпреки, че опитите винаги продължават.

Но да си кръгъл човек в квадратна история си е удивителна хармония!

Аз съм кръгъл Човек в квадратен Живот!

27.10.2022

 

 

  

 688.2022.48

ЖИВОТЪТ ВИНАГИ Е ЖИВ

Животът винаги е жив
за разлика от уж живеещите в него.
Аз може да съм дърт, омразен, крив,
макар, че в същност съм красив,
прегърнат от щастливото ми Его!

Животът винаги е жив!
Дори когато с теб сме някъде оттатък.
Оставили сме семе. То расте. Живее.
Във него някой друг рисува или пее…
И семето живее. Без остатък!

Животът винаги е жив!
детето търси своите загубени чорапки,
акацията се обкичва с никому ненужен цвят,
светът се движи в своята безсмислена посока,
в която Хората се раждат, раждат, мрат.

Животът винаги е жив!
И само някои разбират колко му е трудно!
И колко ужасяващо е да си жив
в една история без никакво начало,
обаче с гарантиран край!
Но, просто знай –
Животът винаги е жив, и ти си част от него!

03.11.2022

 

 

 

689.2022.49

Какво е нещото, което е оттук нататък?
Животът винаги е кратък.
От тук нататък пак сме само ние.
И нищичко не може да измие
срамът, че бяхме,сме, и ще сме тук!
Боклук, приятели, червен боклук!

06.11.2022

 

 

  

690.2022.50

Мечтая да се преродя.
До река, разделяща Планината на две.
Да имам въдица, пушка и куче.
И жена, която харесва всичко това.
Освен това, харесва и мен.
Въпреки, че понякога  мириша лошо,
и не съм съвсем  джентълмен.
Но животът ми е нещо страховито,
мили хора,
и изцяло зависи от мен!
И от режисьора!
Втора клапа, трети дубъл…
Добър ден!

07.11.2922

 

 

 

691.2022.51

ЗАЩО ЖИВЕЕМ ?

Всеки човек е такъв, какъвто е предопределен да бъде!
С всичките си грехове и прошки, качества или липса на такива!
Никой не може да надскочи себе си и да стане някой  друг!
Единственото, което трябва да го интересува е – да не е престъпник!

Ти си станал това, което е трябвало да станеш!
Аз съм станал това, което е трябвало да стана!
Децата ми ще станат това, което трябва да станат!
Единственото, което ни свързва и ни прави еднакви е Любов!

Ако това, в което живеем не е любов, всички въпроси са излишни!
Ако живеем само за да се крадем  – всички въпроси са излишни!
Ако живеем за да се избутваме с лакти – всички въпроси са излишни!
Ако живеем  само за да сме богати – тогава и ние сме излишни!

Има въпрос, който няма да задам на децата си никога !
Има въпрос, който децата ми няма да ми зададат никога !
Има въпрос , който с приятелите няма да си зададем никога!
Защото знаем  отговора!

Защо живеем?
Защото се обичаме!

15.11.2022

 

 

 

692.2022.52

Цивилизация. Река.
Във нея хиляди оттоци
от хиляди  канализации.
А тя сънува извора
от който е тръгнала…

16.11.2022

 

 

 

693.2022.53

Аз знам.
Животецът ми също има край!
Трева ще никне, друг ще ме проклина,
а Сашко Симов може да се изпикай…
Това е братя днешната Родина.

Обичам я, но тя не ме обича.
Не знам защо, не знам и откъде,
но моята Родина след Русия тича…
а пък Русия иска само да я изяде!

Аз съм повреден. И не искам да го крия.
Край мен земя, поля, цветя, народ,
обичам ги пред всякаква Русия.
Това съм аз, това е моят род!

Да знам! Ще си отида по реда си.
Свободен, светъл, умен, ничий роб,
като достоен продължител на рода си…
Пък нека някой помияр да препикава моя гроб!

19.11.2022

 

 

 

694.2022.54

НАДЕЖДАТА

Годините тракат като траверси под влака.
Монотонни и тъжни, сякаш някой там плаче.
Край нас се нанизва природата, за която сме слепи.
Гледаме си в портофейлите, ненужни, нелепи.
Мен ме е срам да бъдем такива!
Та ние сме живи, макар и привидно ненужни.
Някъде в нас, природата ни е жива!
И деца се усмихват! С очи теменужни…
Влак без смисъл винаги води във Мрака!
Годините не трябва да плачат под влака!
Годините, това сме ние, родени във Нищото,
в който влакът трака ли, трака… за някъде.
Аз обичам да гледам през прозореца навън.
В него, във мрака, тук-там нещо проглежда.
По-рядко наяве, по-често на сън,
но все пак е някаква жива надежда!

23.11.2022

 

 

 

695.2022.55

В калта край пътя лежеше човек.
Устата му беше вече безсмислена.
Нито дишаше, нито издишаше,
дори не говореше.

Всички го отминаваха високомерно и с презрение.
-„Пияница някакъв!“- чу се някакво заключение
на случайно преминаващ от тук всичколог.
-„Просяк жалък“, „Нас какво ни засяга“, „Психопат!“…
но никой не се спря…

А там, във калта на човешкия ад,
пълен със цялата човешка комедия,
в калта на големия град,
свит на кълбо като ненужен клошар…
изоставен от живи и мъртви,
лежеше човек…

После се събудих.
Било е кошмар…
И си отдъхнах, че не съм минал край себе си.

24.11.2022

 

 

 

696.2022.56

Понякога май искам да съм еднодневка.
Да се родя при изгрев, сутринта
до обед да се размножавам яко,
следобед да  снеса последствията от това,
и привечер щастлива да умра в игра.
Да нямам памет, родословие, надежди,
история, да плувам като тапа  по Света,
макар и еднодневно, но напълно безметежно
изпълнила си биологията, да умра.

Но Бог решил е да съм нещо съвършено древно.
Да помня всичко, от преди да се родя,
животът ми, макар не вечен, да е многодневен,
и да оставя не личинки, а следа!
Не я разбирам тази Божия промисъл –
не знам дали я Той, я аз съм крив,
но винаги ме мъчи тази вечна мисъл –
че мен ме е наказал с мъката да имам Смисъл,
а не да съм щастлив…

02.12.2022

 

 

 

697.2022.57

БАЛАСТ!

Животот се лизга като камънье по баиро понанадоле у снег,
дето Бог Сам си го пуща.
Ний са фургаме да са накачулим на каменот, да му са възседнем
отгоре,
да ни е гот,
но сме некак си като навлеци.

Убаво е, че Животот ни изхвърга, гаче сме баласт!
Още по-е убаво, че не сме у власт!
Най-убаво е, че Он ни изхвърга!
Като камънье нанадолу у снег!
Живото може да не е у нас,
но ний сме у Нег!
А и без нас – няма власт!
Ние сме Баласт!
По баиро.
У снег…

27.12.2022

 

 

 

2023

 

 

 

 

698.2023.1

ВСИЧКО Е ВЕЧНО, ОСВЕН МЕН!

Усещате ли, как Времето прещраква секундите ни
и ги заключва някъде в себе си и завинаги?
Аз го усещам. И оставам там! Между секундите,
заключени в мен.
С които,
и в които ще умра!

Моите секунди от този Живот!
Не давам нито една от тях!
Все едно да дам част от себе си!
Беше  нещо между Щастие , Глупост и Грях!
Но живях! Гледах и видях!

Край мен, на мен, се случи всичко!
Съдбата беше и добра, и зла!
А аз вървях, като единствено добричко
помежду всичката безсмислена игра
между Добро и Зло! И оживях!

До днес! Но утре пак е битка,
на твоите секунди със Живота…
Не знам, дали си заслужава,
но вярвайте ми, всичко продължава…

01.01.2023

 

 

 

 

699.2023.2

Животът е затвор за смъртници
осъдени за кратко на живот!
Човекът винаги е нещо друго. Я македонец, я руснак,
но никога не е Човек!
Човекът трябва да намери себе си!
Незнайно как!

Животът е затвор за смъртници, осъдени за кратко на живот.
Преминал съм го от началото, почти до края! И много ми е гот!
Държа браздата, стискам си Сивушката, ора и сея, за да има плод…Вървя нанякъде, но никога наникъде, и търся смисъл.

Още ми е гот!
Ушите чуват, а очите виждат.
Работи мозъкът на макси оборот!
А пък животът е затвор за разни простосмъртници,
дето им е гот!

Животът е затвор за всички смъртници,
осъдени за кратко на  Живот!

05.01.2023

 

 

 

 

700.2023.3

ХОРА, НО ЕДВА – ЕДВА…

Изключвам компютъра, и
приключвам със драмата –
„Как в България сам да си таковаш мамата?“
Не  е приятно, но е факт
този почти полов акт…

А еВачи много-
стига да не се същисаш
от мераци!
Копейкин, Карадайъ, Корнелия,
закърнелите полови органи от ГЕРБ,
еН Де Се Ве…
всеки иска да те еВе…

Тази ситуация моят мозък не може да смели я,
но можещите и знаещите,  се одупват на Чук и Серп!
И за какъв кор ни беше тази демокрация,
всичката мъка да стигнем до тук?
Нас ни владее същата фалшива аристокрация
от българо-руски боклук!

А ние, като свине около Коледа,
приемаме смъртта си, дорпи не квичим,
управляват ни все същите човекомразци…
а ние си мълчим!

Ми, да ни колят, да ни разфасоват,
те, говедата и прасетата са за това…
Ама били сме хора?
Хора, но едва – едва…

05.01.2023

 

 

 

 

701.2023.4

ТОЛКОВА Е ТРУДНО ДА СИ ЖИВ

Толкова е примамливо да умра тази нощ.
Но с никого не съм се сбогувал,
не съм измислил онези мъдри думи,
с които да ме запомни поколението…

Толкова е примамливо човек да умре в тази нощ,
когато всичко е друго, дори аз самият.
Когато, както винаги знаеш, че не струваш и грош,
(римата открих, щастлив съм като галош, не мога да го скрия!)

Животът е странно място. Раждам се отнякъде и някак,
и после цял живот се питам– как и защо съм се родил?
Не че е важно, но все пак животът е доста кратък,
и би трябвало да зная – Човек ли съм, или дебил!

Обаче, това губи всякакъв смисъл, ако умра тази нощ.
Още не съм измислил мъдрите думи, които ще ме направят вечен,
не искам да се сбогувам с никого, защото усещам мощ,
че трябва да си остана смъртен и винаги обречен…

За това – няма да умра тази нощ! И следващата няма.
Мъдрите думи винаги са временни, а глупаците – вечни!
И това не е някаква временна и случайна драма!
Просто глупаците сме ние! А мъдрите – измислени и далечни.

07.01.2023

 

 

 

 

702.2023.5

Всяка нощ, по това време,
искам да отпратя отминалия вече ден
на неговото място, в личната ми библиотека
от отминали дни.

Искам да имам спомени!
Искам да имам дни, в които ме има!
И като си помисля съвсем малко,
в същност в библиотеката ми няма нито един ден,
без мен!

Баси откритието…

08-01.2023

 

 

 

 

703.2023.6

Вървя.
От ляво – простотия.
От горе – трябва да се скрия.
От дясно ми е тясно.
От долу – пак са тия!

Вървя.
И хич не искам да се крия!

Аз съм наясно…

13.01.2023

 

 

 

 

704.2023.7

ПОНЯКОГА СЕ ЧУДЯ

Светът е същия, какъвто е бил при Христос.
Между „Осанна“ и „Разпни го!“
Бил съм там – от яслата до Голгота…
Просто Историята на Човечеството вървеше до мен.

Усещането е необяснимо.
Невероятно красиви етиопци танцуваха невероятно красив танц
в един гьол, вярващи, че Христос е пил вода от там.
Имам снимки. Беше красиво!

В Израел всичко е ако не красиво, то поне истинско!
За мен беше и двете!
В Израел, всеки нормален човек се замисля за Живота.
Ненормалният – за смъртта!

Аз си пиех бирата в Ерусалим в едно улично барче,
а по ларгото край нас минаваха две момчета и едно момиче,
усмихнати, но с автомати.
Бяхме в палестинско барче.
На десет метра от нас еврейски момичета и момчета танцуваха.
Всички бяха маскирани и се веселяха.

Ние с Доля, аз специално бях български  навлек,
но Доля си беше у дома, в Израел,
пиехме си  бирата Туборг,
палестинците ни предлагаха фалафел,
а две момчета и едно момиче
на около 18 минаваха край нас!
С автомати, но усмихнати.

Светът е същия, си казах, какъвто е бил при Христос!
Между „Осанна“ и „Разпни го!“
Понякога се чудя –
ние в вас какво правим в него?

17.01.2023

 

 

 

 

 705.2023.8

Опитвах се да вбия клин
между Миналото и Бъдещето,
за да осигуря някакво Пространство и Време
за Настоящето.

Но се оказа, че Настоящето е само миг
между Миналото и Бъдещето,
между които вече съм вклинен аз…
Или ти…

И нямаме никакво оправдание!

21.01.2023

 

 

 

 

 706.2023.9

ИГРАТА!

Пия си бирата.
И е посред нощ и малко оттатък.
Всичко е същото.
Освен, че Животът отново е кратък.

Искам да вярвам.
Но не вярвам, че има спасение.
Аз съм от тези, както се казва,
с „Другото мнение“.

Животът се свлича покрай мен,
като порой не само в Родопите.
Пия си бирата.
И си копая окопите,
в които да се скрия утре от вас и от себе си!

Всичко около нас е някаква идиотщина –
Борба на живот и смърт
между Разум и власт!

Пия си бирата.
Никой не пита за мен.
А и да попита някой, ще му кажа-
„Човече, животът е великолепна игра!
Но докато стигнеш до мен,
аз ще умра!“

22.01.2023

 

 

 

 
707.2023.10

Всичко в Живота е толкова истинско,
колкото винаги е било.
Всяко дете е несбъднал се ангел,
заобиколен от световното зло!

Но всяко дете е и сбъднал се демон
на мрака, на ужас и смърт.
Детето не е виновно!
Виновни сме ние.
Заобикалящото го Зло!

24.01.2023

 

 

08.2023.11
НЕ СЕ УСПОКОЯВАЙ, МОМЧЕ!

Не се успокоявай,  момче,
Животът тече
И си отива по пътя
като Тревненската река.
Като Ниагарския водопад
и като всичко, което искаш да бъде,
но не ти се е случило.

Не се успокоявай, момче!
Колко хора умряха край теб,
колко мечти, колко нещо,
което ти дори не знаеш.
Животът съществува заради две неща –
раждането и смъртта,
и ти все още си между тях.

Не се успокоявай, момче!
Всичките демони, които те владеят са измислени!
Навярно ти все още  не знаеш,
че вече си роден и си истински!
Но аз знам!

Не се успокоявай!
Човек е спокоен единствено когато е мъртъв…

Не се успокоявай, момче! Жив си!

24.01.2023

 

 

 

 

709.2023.12

ДЪЛБОКА НОЩ

Дълбока нощ!
Толкова дълбока, че дори и аз се удавих в нея.
Не гърмят пиратки, няма фойерверки,
Само аз съм буден, и тъпея…

Копейкин се развихрил! Слави се развилнял!
Аз бойковски посерковци  много съм видял.
Да лъжат за последно! Безумно да крадат!
Да са на всичко контра. Без мисъл. На инат!

Дълбока нощ.
Дълбока. Сравнил я бих с клоака,
в която е неясно кой пика и кой ака,
кой ражда, кой умира,
кой губи, кой намира…

Дълбока нощ…
България спокойно си умира…

25.01.2023

 

 

 

 

710.2023.13

ЕДИНСТВЕНОТО НИ ВРЕМЕ!

И когато животецът тръгне по някаква стълба надолу,
към Ада,
да знаеш, че ти си ковал
и стъпалата, по които слизаш,
и парапета, за който се държиш,
слизайки, слизайки, слизайки
към дъното…

В същото време други се катерят по същата стълба,
но нагоре, нагоре, нагоре,
по стъпала, които  някой друг като теб е ковал,
и разстоянието между теб и тях в един момент,
вече става непреодолимо…

Тогава просто си умрял –
и за Света, и за себе си, и изобщо!
Нищо лично,
но е трагично
за България!

Аз, пък и всички вие,
сме случайно и временно тук.
Но на кой ли му дреме?
Тъжно е, че изхабихме за идиотщини
даденото ни от Бог
единствено Време…

26.01.2023

 

 

 

 

711.2023.14

НЕ СЕ ЛИ НАЯДОХТЕ, ПРОСТАЦИ?

После се досетих!
Не е достатъчно да имаш мисъл,
когато нямаш смисъл!
Аз, например, съм пълен с мисли,
които се давят в безсмислието около мен.
Не, не съм феномен,
около мен се давят още хиляди мислещи!
Цялата ни нация се дави в собствената си русофилска  простотия…
Мечтая да открия
място, време и хора,
с които да говоря спокойно.

Някои се спасяват в Миналото.
Други бягат в Бъдещето.
Но никой не иска да остане днес, тук и сега!
и да говори спокойно и с любов за  Настоящето!
Май вече сме се отказали да бъдем?
И някаква мутрофановска мъгла покрива любимия ми Свят…
превърнат в ад…
продаден на търговците от храма.

И мен ме няма… и теб те няма…
И не чувам „Осанна!“
Чувам само „Разпни го!“…
Не се ли наядохте, простаци?

Къде ми е кръста да си го понеса…

26.01.2023

 

 

  

712.2023.15

ЛИЧНА ХИГИЕНА

Опитвам се да съм нормален.
Хич не ми е трудно.
Аз така съм си създаден.
Просто съм си умно.

Не залитам по Вгъзграждани,
ни по идиоти.
Най-нормално са ме раждали,
без партийни квоти.

Не обичам комунисти.
Даже, май ги мразя.
всички помисли нечисти
са от таз зараза!

Животът би бил тъй красив,
ако не бяха те.
Направиха го тъп и сив
като шалте!

Опитвам се да съм нормален
във идиотски свят.
Не ми е трудно! Съм погален
от своя собствен ад!

Когато някой е преминал
през собствената си геена,
да изгори във този свят,
е лична хигиена.

28.01.2023

 

 

 

713.2023.16

Толкова любов преминава край нас всеки ден.
И толкова омраза.
Аз не съм за омраза роден.
Любовта ми го каза.

Зимата се опитва да ни прати сняг,
просто прави каквото ù е присъщо.
Ние, увлечени в четири сезонния бяг,
правим същото.

Дърветата чакат да напъпят,
в същност целият великолепен  свят,
притихнал и уж умърлушен,
чака собствения си пролетен цвят,
тръпнещ и непослушен!

Толкова търпение, толкова любов,
толкова надежда и толкова истина!
От теб – до малко да потичаш!
Казвам ви го от опит!

Само трябва търпение.
И много, много  да обичаш!

01.02.2023

 

 

714.2023.17

Цял
живот
вървя
след нещо,
което е
моето
бъдеще!

Не мога
да го изпреваря!
Аз съм
миналото…

02.02.2023

 

 

 

 

715.2023.18

ТОЛКОВА  МИСЛИ ЗА НИЩО

Толкова мисли през толкова нощи…
Явно съм сам.
Страшно ми е хубаво, и искам още
да бъда там!

Където всичко извира,
живо и истинско,
и за което ме е срам
за това, че съм стар,

за това че съм умен,
и за това, че знам –
че Животът започва,

продължава и свършва
някъде там…
където пак ще съм глупав и сам.

03.02.2023

 

 

 

 

 

716.2023.19

БРАТЯ ПО СЪДБА

Толкова е тъжно да живееш в тъжен свят,
В който и дори и тези, които се усмихват – плачат.
Вървиш във Времето. В което гад след гад
убиват тези, които  усмихнато крачат!

Димни гранати, смехотворен газ, риълити простотия…
и Кошлуков. Всичко е реклама, всичко е бизнес!
Всичко е Стоичков! Ефбет! Там някъде българите се крият.
Но на кой му пука за българите! И те са бизнес!

Драги мои сънародници, и идиотинегодници също!
Философите от кръчмите и от Женския пазар!
Простотията ни отнася като порой – къща.
Случайният Разум тук  е проклятие, а не Божи дар,

Вече всичко е под вашия просташки кон Трол.
Просто за малко се разходих край вашия свят.
И се усетих толкова безсмислен и гол
колкото и ти, който си ми по съдба брат…

08.02.2023

717.2023.20

АЗ ИЗБИРАМ СОКРАТ!

И си вървя по пътя.
Осран отвсякъде.
Далеч преди мен,
а и от мен.

Но аз си вървя по него.
И знаете ли защо?
Ами защото пътят е по-умен от мен,
дори и осраното край него!

Не вярвам на хората,
не вярвам на себе си,
вярвам на Пътя.

Просто съм идиот,
вярващ, че Пътят
е създаден за мен!

Ще го премина.
Ще изпия горчивата чаша
като Сократ.

Съдбата си е наша,
и само ние избираме кой ни е брат.

Аз избирам Сократ!
Може би заради Ксантипа…

11.02.2023.

 

 

 

718.2023.21

О, TELUS

Може да се затварят устата на хората.
През цялата ни история е правено.
Но никой не е успял да затвори Умовете им!
И е безсмислено да се опитва!

Човешкият Ум е бил изгарян на клада,
набиван на кол,
бесен,
обезглавяван чрез мосю Гилотен,
убиван по всички възможни начини
от Лев Главинчев и измисления „Народен съд“,
разселван,
вкарван в лагери,
размазван със сопи,
обезгравяван с брадви и мечове,
давен в отходни ями,
даван за храна на прасетата за храна…

Но от това прасетата не са станали по-умни.
Само по-кръвожадни!

Вие – също!

Човекът е роден, за да умре!
Но между секундата на раждането си
и секундата на смъртта си,
той е осъден да мисли!
И да плаща за мислите си!

И ние си плащаме.
Отнемате ни гласа,
но за Ума сте безсилни!

Продължавайте да опитвате,
и ще стигнете до никъде,
до фалит, до безсмислие, TELUS…

12.02.2023

 

 

 

719.2023.22
ЖИВОТ!

Накъсани дни от обезглавени срички!
Събуждаш се нервно, нещо виси над главата ти,
важно е да си в стадото, да си нищо сред всички,
но не и Човек, вървящ след делата си.

Начупени дни от безсмислени срички!
От които не можеш да скалъпиш две думи!
Вървим в безидеята злобни, самички,
и няма никакви пътища, какво остава за друми…

Безсмислени дати от безсмислени животи!“
Всички сме там, и се давим във себе си!
Робуваме на „спасители“,  на партийни квоти,
и гласуваме тъпо! Боже, като идиоти!

Безсмислен живот от отминали дати!
Помним ги само, защото все още сме живи.
После изчезваме, потъваме при мама и тати,
и никой не помни и секунда от дните ни сиви…
01.03.2023

 

 

720.2023.23

И си вървя аз , пиян,
до трезвия свят,
спъвам се в него,
той в мен,
не се обичаме
без да се мразим
защото просто не се познаваме,
разминаваме се
като потъващи кораби в морето.
А можехме да се спасим заедно…

Брегът е общ.
Дъното – също
02.03.2023

721.2023.24

Поетите внезапно замълчаха.
Светът се умълча около тях
в очакване…

Поетите мълчаха,
светът загиваше мълчейки покрай тях!

Преди това поетите крещяха,
с любов, надежда, мъка или грях…

Но никой не ги чу.
И замълчаха.
Завинаги.

Светът потъна с тях…

04.03.2023

 

 

 

 

722.2023.25

Всеки ден е просто поредната дата
на нашата самоомраза и саморобство.
Единствено Смъртта се оказва Свободата!
Апостолът ни доказа умирайки,
че всичко друго е словоблудство!
Доказват ни го и украинците,
умирайки, за да бъдат свободни.
Ще стигнем ли някога до изпита си и ние – българите –
Дали сме годни да бъдем хора, или негодни?
Не се съмнявайте, че ще стигнем до там.
Всяка нация трябва да тръгне от себе си!
Не от Русия!
Русия е световна трагедия,
а не българска орисия!

05.03.2023

 

 

 

*****

МОЖЕ БИ СЛЕДВАТ ОЩЕ…

Comments are closed

404