БЕЛСТИХДЕПО – 5 – ГОЛЕМИТЕ МАЙТАПИ
БЕЛСТИХДЕПО
ПЕТА ЧАСТ
1972 – 20..
ГОЛЕМИТЕ МАЙТАПИ !!!
БЕЛСАМИЗДАТ
2022
Тези майтапи са непредизвикани и нецензурни. Този или тази, които поемат отговорноста и риска да ги прочетат, от една страна може и да не носят последствия, но от друга – като нищо може да забременеят, без значение половата им обремененост, стига да не е мъжка. Самите майтапи искат конкретно обяснение, и въвеждане в тях, което ние, Белчо Дончев, съвестно ще правим под и над черта…
Започваме с майтап нъмбър едно, Алжир…
Майтап нъмбър едно Алжир, въобще не беше майтап! Беше си истина!
Започваме с марша на кооперантите. Кооперанти в Алжир алжирците наричаха навлеци като нас, французи, руснаци и всякаква друга измет, дошла да печели долари. Може би сега не разбирате за какво става дума, но ако се отпуснете, ако потънете в този невероятен майтап…
В Алжир попаднахме аз, моят приятел, колега, роднина, и кум Красо и още доста хора. Описал съм ги в следващите майтапи, който иска, нека се посмее…защото за смях си е работата.
Всичко, което ще прочетете е самата истина, цялата истина, и онази част от истината, която ми е удобна…
МАЙТАП I
АЛЖИР
*****
МАРШ НА КООПЕРАНТИТЕ
По световни аеродруми
с мрежи , куфари и чанти,
потни в новите костюми
идем бодри кооперанти.
Архитекти, инженери,
лесовъди и зидари,
всеки бърза да намери
свойта купчина долàри!
С нас започва нова ера.
Ний сме хората без дом.
Наше знаме е трансфера,
наша клетва – Кореком[1]!
Архитекти, инженери,
лесовъди и зидари,
всеки бърза да намери
свойта купчина долàри!
Нас не плаши люта зима,
жега, жажда, полов глад –
Стига долари да има,
влизаме в самия ад !
Архитекти, инженери,
лесовъди и зидари,
всеки бърза да намери
свойта купчина долàри
1983 г. – Алжир
Така пристигнахме. Беше около полунощ, температурата биеше четиресет градуса по Целзий, ние нямахме никакви чужди пари, но се появии Ицо с баньолата[2]. Най-големият майтап е, че написах страхотно стихотворение точно за пристигането ни, как ни посрещнаха сирокото, Цецо, Баньолата и Ицо, но по-късно съм решил, че това стихотворение е неделима част, направо пролога на АЛЖИРСКАТА ЕПОПЕЯ, която ще прочетете по-късно в този МАЙТАП…
*****
Колегата архитект Димитър Духтев, беше доайенът на проектантската ни група. Винаги душа и център на всяка компания, бездънен извор и разказвач на анекдоти, вицове и истински, но доукрасени от него случки. Случи му се юбилей…
ЮБИЛЕЙНО
на архитект Димитър Духтев
Светът потръпнал е щастливо
когато бебенцето живо
повито цялото във бяло
за първи път се е насрало !
След туй това детенце златно
насирало се многократно,
но е разбрало твърде рано,
че битието е осрано.
И първата му придобивка
била несвършваща усмивка,
с която целия живот
превърнало във анекдот.
Тъй станало човек голям
със силен глас и полов плам,
с червено вино, морски бриз,
изобщо – съвършен артист.
И ето, някак, най-накрая,
от зор какъв – и аз не зная,
закрачи тоз човек велик
от материк във материк.
Далеч от родното огнище,
сред африкански зной и пек
довлякъл своето дупище
стои пред нас все тоз човек.
Познат от Странджа до Шоплука,
навсякъде надигал глас,
накрая е пристигнал тука
и туй е щастие за нас!
Във таз тържествена минута,
в която всъщност се намираш,
желаем тонове валута
да трансферираш, трансферираш,
душата ти да бъде млада,
самият ти да си момче,
да сетиш всякаква наслада,
сполуката ти да тече,
най-силен да си в слабините,
да пиеш вино със вагони,
да са ти все щастливи дните,
да те не стига кой те гони
и все да чуваме гласеца
със “Бре, да те еба в гъзеца!”.
Тя дупка думата не прави.
Честито Духте, и наздраве!!!
02.08.1983г.
Алже
*****
Живеехме в гр. Алжир, квартал Ел Ашур в една мисля четириетажна жилищна сграда, а работехме в съседна, където бяха офисите ни, кухнята и столовата. Първоначално си готвехви по кръгова система с двама дежурни и двама снабдители на продукти за следващия ден. По-късно ни осигуриха и готвач, бай Петко, стар кооперант и дежурните по готвене отпаднаха, останаха само снабдителите.
Това е писано преди ерата на бай Петко…
КЪМ ДЕЖУРНИЯ В СТОЛОВАТА
Дежурния, по воля на съдбата
далече сме от родния бацил.
Прилежно значи спазвай правилата,
ако разбира се, животът ти е мил.
Ний всички сме в ръцете ти дежурни!
И ако гледаш с поглед мързелив,
ще вземе някой в миг да се катурне
от дрисък, от холера или тиф!
Преди във манджа тоест да завираш
пиперки, мерудия, лук, домат,
е нужно хубаво да ги дезинфектираш
във калиевия перманганат!
Не слагай плодовете неизмити!
Ний бихме искали да си щастлив!
Но ти си чувал за дежурни често бити
по волята на своя колектив!
1983-Алжир
*****
Тогава нямаше джиесеми. Пишехме си писма. Веднъж получихме двамата с Красо писмо от група колежки от Главпроект, които описваха тъгата си по нашата липса. Моята романтична душа и муза нямаше как да не им отговори подобаващо…
В ОТГОВОР НА ЕДНО ПИСМО
Разбрахме от писмото ваше значи,
че ние двамата големи сме ебачи,
че цялата ви женска половина
крещи, реве и дяволски проклина,
затуй, че тук, на Африка под зноя
сме го довели Тоя,
той – неговия,
аз пък – моя!
Разбрахме пак, че мислите в главата
ви се фиксират там, между краката,
че като ручейче потича ви мъзгата
като се сетите за пичовете двата,
които тук, на Африка под зноя
размахват Тоя,
той – неговия,
аз пък – моя!
И чудим се – от где таз страст голяма,
не сме ли жертва на една измама,
че в същност паяжината я няма,
защото знаем най-добре тук двама,
че там, преди да дойдем тук, под зноя,
не сте го яли Тоя,
ни неговия,
ни пък моя!
Ако шега е – тя е безчовечна!
Ако е истина, дано да бъде вечна,
та с тази мисъл Неговото здраве,
да се възстанови, да се изправи,
защото тук, на Африка под зноя
изсъхна Тоя,
и неговия,
че и моя….
1983 г. – Алжир
Инж. Цвятко Цветков – Цуци (геодезист, вертикална планировка) – основен организатор на нощните ловни излети за отстрел на диви прасета, както и тяхната разфасофка и санитарна обработка преди консумация, също така и основен запевач на запоите вечер преди и около полунощ, реши да се връща в Родината. Не можехме да го отпратим без подходяща за случая песен.
Мелодията е малък микс между между речитатив, „Гутбай май лав, гудбай“ на Демис Русос и една друга известна пиянска песен…
ПРОЩАЛНА ПЕСЕН ЗА ЦУЦИ
В цял Алжир – мъка и тъга!
Непрогледен мрак!
Цуци си тръгва! Къде? Кога?
Утре!
Няма как!
В цял Алжир – сълзи и печал!
Всеки казва : “НЕ!!!”
Злобно се хилят във смрад и кал
дивите свине!
Гуд бай, гуд бай, гуд бай!
Отивай си, но знай –
неспирно твоят глас
ще пее в нас,
ще пее в нас!
Че ти си наший Бог,
че ти си наший Цар
и на наш`то сърце – ти си господар!
Там на пустия морски бряг
в прощални вълни облян
печално пристъпват от крак на кра
самотни Седик и Хасан
А две очи, някъде в Ел-Хараш
пълни с горчиви сълзи
дирят своя любим мираж,
в сърцето скръбта пълзи!
Но ти мълчи сърце!
Брадатото лице
възсяда своя кон
пар авион,
пар авион!
Отиваш си от нас,
ний пеем с пълен глас,
че на наш`то сърце – ти си господар!
С мъка задържат всички колежки
въздишки глухи и тъпи.
В гърди се блъскат спомени тежки,
умират надежди скъпи.
Пеньо и Ефи, осиротели
оплакват свойта съдба,
че вече само ще си мечтаят
за рибената чорба…
Гуд бай, гуд бай, амур,
гуд бай от Ел Ашур,
гуд бай от този ад,
глава недей
въртя назад!
Върви, уиски пий,
върви, ще пеем ний,
че на наш`то сърце – ти си господар!
1983 г. – Алжир
Веднъж, ходейки до българското посолство в Алже, шефът ни Цецо Стоименов – Хубавеца, геодезист и стар кадър на Главпроект, донесе брошурка – самоделка, бюлетин „издаван“ от някой в посолството, съдържащ разни съобщения, както и сбор от стихотворения на самонареклите се „Константински поети“ – иначе наши колеги по съдба – кооперанти, работещи в Алжир. Контантин е един от големите градове на Алжир, недалеч от столицата Алже. Тази „стихосбирка“, която доскоро пазех някъде по шкафовете с книги, а може би и още пазя, ми грабна сърцето и душата със своята наивна безталантливост, нещо, което не можех да отмина без отговор…
КЪМ КОНСТАНТИНСКИТЕ ПОЕТИ
Случайна среща ме остави
в случаен ден един с един
мен – кооперанта твърдоглави
с последния Ви бюлетин.
Плениха ме нещата, взети
от Константинските поети:
… Разбойник някаго обрал,
по-много взел, по-малко дал,
и тоз голям проблем поета
описва в тридесет куплета.
По-долу “длани слънцегрейни”
преплитат се с “очи лелейни”
напират страшни, мощни сили,
на някой всички са му мили,
защото сред лехи с цветя
цъфти итя,
цъфти и тя!
А друг, с надежда, страст и плам,
признава страшния си срам,
безсилието пред една загадка
прикрита зад жена му Радка
и като нищо не разкрил,
полека-лека се същисал,
от мъка взел, че се пропил,
подир което и прописал-
нещастен, трескав, живи мощи,
реди бодливи епиграми
започващи с :” По цели нощи….”
и пълни с подлост и измами.
И след като стихът последен
със “мъка тежка” се отрони,
отгръщам, и ме срещат бледен
“Червени ескадрони”!
И питам се – защо и аз
не се сработя със Пегас?
Жена ли нямам дяволита
в загадки цялата обвита,
тя няма ли “лелейни пръсти”
тъй деликатни и чевръсти?
Не пия ли винò щом има,
не съм ли бог на стих и рима,
не зная ли безброй измами
съвсем добри за епиграми?
И като самолет по писта
в мен поетичен исполин
набира скорост. Трийсет листа
за следващия бюлетин
ще Ви изпратя тих и бледен.
Сега един въпрос последен:
– Плодът на мойта нежна лира
в какъв процент се транферира?
1983 г. – Алжир
*****
Стамен (и не само той, такива като него бяха трима) беше завършил „Горско стопанство“, обаче ползвайки някакви роднински връзки, беше изпратен в Алже, в нашия проектантски екип, като ландшафен архитект, сиреч озеленител, да спечели някой долар и то момчето. Симпатяга, доста наивен, добряк, непрекъснато разказваше разни деликатни да ги наречем случки за една мома с действителното име Нушка и ергените около нея. Та си затръгна и той, изпратихме го като хората с тази песен… но той явно алармира „човека“ си, и остана. Изпратихме го, но друг път…
ПРОЩАЛНА ПЕСЕН ЗА СТАМЕН
Стамен Страшни бичи долар у чужбина,
а дете го чака в милата родина.
И докато бичи с купища валута,
мисълта му будна в спомени се лута.
Като най-напреде споменът го мушка
при момата славна с чудно име Нушка.
Че е Нушка китно цвете у градина,
а пък Стамен лъска сабя у чужбина.
Че е Нушка стройна, с гръд голяма, бяла,
кой и е поискал – всекиму е дала.
Само на Иванча Нушито не даде
и затуй Иванчо Богу дух предаде.
Хубава е Нушка, ала е далече,
а на Стамен адски му се чука вече.
Че жлезите бачкат, семето клокочи…
Стамен се замисли, мисъл му изскочи:
че е много лесно, нищичко не струва,
вместо да се тръшка – да си я сънува!
Няма вече Стамен полови проблеми,
ръга Стамен нощем, ръга, не му дреме,
заднешком, отгоре, в ляво и от дясно,
грейна веч за Стамен слънчицето ясно!
Тъй полека-лека времето изтече.
Стамен си застяга куфарите вече.
Но сега, когато Боингът рулира,
нова мисъл в него почна да напира:
-В София към него че ще се затича
едно дèти дето ще му вика “Чича”
че сега доларче, утре пак доларче
нема да се трупа, ами ще се харчи,
че го шефът чака да го поучава,
че когато мисли – нищичко не става,
че това е вече истината гола,
дето ще я дави вътре в алкохола!
И Кога в леглото с зор се дотътрузи
Стамен ще сънува ….”Златни Андалузи[3]!”
1983 г. – Алжир
„АЛЖИРСКАТА ЕПОПЕЯ” събира на едно място цялата авантюра, която е от две части – първата в столицата Алже, втората близо до град Оран. Поемата следва точно хронологията на събитията…
Тя, естествено започва на нов ред, дори на нова страница!
АЛЖИРСКА ЕПОПЕЯ
ПРОЛОГ[4]
Бе лятна нощ. И беше късна доба.
Прилежно, като ученици в клас
на Боинга от мошната утроба
излизахме в почти среднощен час.
И стъпвахме във центъра на Ада!
И стъпвахме във огнено око!
В лицата блъсна вятър като клада,
наричан тук за краткост “Сироко”.
Във пот, в полусъзнание навярно,
ний влачехме се стадо пасажери,
когато пред очите ни се мярна
човек познат. Тъй Ицо ни намери.
Бе първи час от нова епопея.
Разбрали, че Баньолата ни чака,
смутено се натъпкахме във нея
и Тошев ни подкара нейде в мрака…
*****
ЧАСТ I – Алже
Ей-там, странично от Алжето,
в квартал, наречен Ел Ашур,
в блок единайсти от ситето,
като във весел каламбур
полици, пълни със шишета
от марки най-разнообразни
със бясна скорост на комета
превръщат се от пълни – в празни.
Там всеки пие нервно, бърже,
това, което е прикрил,
не знаещ как нощта ще свърши,
кога ще стане за резил,
безброй кафета а ла турка,
картофи, леща, боб, домат,
ракия люта “Ел Ашурка”[5],
очи в различно топъл цвят,
безкрайни дни и кратки нощи
удавени във алкохол,
юнашки песни, да и още –
следалкохолен главобол,
зла самодейност в столовата,
хлабарки, разна друга гад,
комарска кръв във бой пролята,
бацили във перманганат,
зъл слух, че Цецо си отива,
раздяла, късаща сърца,
гастролите на колектива
във Ел Оует и Гардая[6],
Фиат, горящ с вълшебен пламък,
баньола, плачеща на глас,
езикова всеобща драма
с паролата “ Вуле ву газ?[7]”,
врати, открехнати безшумно,
ад, хубав като част от рая
с девиз на всички хора умни:
“Не съм видял, не чух, не зная!”
Но нека заедно със вас,
със цел – една представа жива,
в случаен ден, в случаен час
да се разходим в колектива.
Киро замислен се клати и псува.
Цуци прасета диви ловува.
Духтето гледа за чужда бутилка.
Вили е стиснала златната жилка.
Еми затваря към сърцето си входа.
Белчо започва поредната ода.
Тихчо се дърви срещу трабанта.
Борко си крие пергела във чанта.
Таринеца все към скандали напира.
Вальо, затворил очи, медитира.
Ангел го будят през десет минути.
Ефи се бръсне, развял атрибути.
Пеньо пунтира опасна муцуна.
Ицето пак си поправя харпуна.
Стамен професии нови открива.
Боди безмълвно яде и се скрива.
Арсов го няма.
Красен подрежда.
Даниела от френски на френски превежда.
Цеца юнашки изсвирва със пръсти.
Минчев пред своята Лада се кръсти.
Тошев се кара и кара колата.
Меракът на Пепи мий столовата.
Мирчев прибавя рецепта в тефтера.
Рени реди пасианс за трансфера.
Надето кротко с очи командува.
Марчето с цветни боички рисува.
В бокса, сред чаши, чинии и кофи
бай Петко забърква ориз със картофи.
Нина се сили да вдигне нивото.
Цецо безстрашно води хорото…
И този весел монолит
от кол и от въже събран,
внезапно бе на две разбит.
Изпращат група за Оран…
Но Андалузката поема,
това е вече друга тема !
ЧАСТ II – ORAN – „LES ANDALOUZES“
Най-после, на 16-ти януари,
изпращани трикратно от Алжето[8],
една жена и група от мъжкари
в Оран пристигнахме, веднага след коет
натикани в шестместната “Тойота”
с очи от ужас и надежда разширени,
достигнахме до неизвестна кота
с бараките на Кампа[9] построени.
И точно псувахме си, както е прието,
внезапно млъкнахме, като във шарж….
Удариха ни с вили край морето
и ядене във ресторант – на приз-ан-шарж[10]!
И заживяхме си, като киноартисти-
на работа, на тенис, вино, плаж,
веднъж във месеца дори чаршафи чисти.
Това възвърна нашия кураж,
и първата проява бе такава,
и бе изпълнена така със страст и жар,
че групата достигна вечна слава
от “Андалузите” – до Странджа и Сакар!
***
Немеем ний пред таз жестока драма,
в която до червено нажежени
най-личните от групата ни двама
живота си поднасяха на Жени…
За Жени думите са твърде слаби.
Тя бе богинята на наш`то соаре.
Една жена в по-инакви мащаби,
във всяко отношение добре.
Една жена достойна за ех, бане!
Ала и тя, по правилника стар,
наместо Ачо или Борето да хване,
вземала, че се хванала с месар.
Съдба, Съдба, защо си тъй жестока?
Защо изпълваш ни така с тъга и болка?
Защо направи втората си грешка
в лицето на онази комсомолка,
която, вместо да остави Жени
момчетата ни с ласки да отрупа,
отведе я със другите, строени
във здрава, неделима, „наша“ група?…
И днес, след толкоз време е понятно
защо понякога със поглед замечтан
обръща Ачо времето обратно
единствено от Борето разбран!
***
И пак, като нанизани на връв
един след друг отиваха си дните.
В нас вливаше се нова, свежа кръв,
променяхме се май и ний самите.
Отпаднаха по пътя от състава
най-първо Вальо, Тихчо и Трабанта[11]–
колата със конструкция най- здрава
и най-красива лява предна джанта.
Торбичка дати[12] взел от Гардая
Величко се завърна във Алжето.
На Стамен песен групата изпя[13]
и го изпрати да си ходи при детето
Изправен беше пред небивал зор
непомнен още от преди войната
пощаджията, работещ в Ел Ансор
и носещ но Жеоржиев Же писмата[14].
Чобанов все за нещо поучава
от вътрешни съмнения обзет,
че грешна е всемирната представа
на базата на Доплеров ефект
Със кикот Ваня си шие гоблена.
Медаров спори със водопровода.
Изслушва Вили – мила, засмена
как Мохи контактува със народа:
хъмсъ-хъмсуна.
Сън-меликуна.
Тлета-тлетуна-.
Вино-винцуна.[15]
Емо, унесен споделя с тревата
под лампата улична силно огрян,
как от шубе му треперят краката
във жандармерията на Оран[16].
Шалове сини, жилетки зелени
Пепи плете по сгъстена програма[17].
Син и размазан след свойто летене
Ачо размазва на корта по двама.
Белчо римувани думи подрежда.
Борко попърджа.
Красен „подрежда“[18].
Нина се сили да вдигне нивото.
Цецо отчаяно води хорото…
***
ЧАСТ III – ОБОБЩЕНИЕ
От когат` се`й, мила моя майно льо,
зима зазимила,
мила моя майно льо –
зима зазимила –
от тогаз се`й, мила моя майно льо,
кампа застроила,
мила моя майно льо,
кампа застроила.
Камп до кампа, мила моя майно льо,
юнак до юнака,
мила моя майно льо-
мамата си трака!
Най – отпреде, мила моя майно льо,
Цецо[19] със байрака,
мила моя майно льо,
води ги в атака.
Архитекти, мила моя майно льо,
драскат със моливи,
мила моя майно льо,
правят къщи криви.
Цена с Пепи[20], мила моя майно льо,
къщите изправят,
мила моя майно льо,
и квадрати правят.
Пейзажисти[21], садят моя майно льо,
карамфил до слива,
мила моя майно льо,
много си отива.
По шосето ходят, мила майно льо,
двете страшни рутки[22],
мила моя майно льо,
пърхащи гугутки.
Геодези, мила моя майно льо,
се треангулират,
мила моя майно льо,
пишките си вирят.
Гошовците[23], смесват моя майно льо,
тока със водата,
мила моя майно льо,
тока със говната.
Млад тайландец, мила моя майно льо,
кльопа си ориза,
мила моя майно льо,
две тави облиза.
Сто германци, правят мила майно льо,
къща от картони[24],
като духне, майно льо,
кой ли ще я гони.
Италиано, мила моя майно льо,
италиано веро,
мила моя майно льо,
трупа си трансферо.
Всички астми[25], мила моя майно льо,
чакат, чакат, чакат,
мила моя майно льо,
акат, акат, акат!
Там във Кампа, мила моя майно льо,
мамата си трака,
мила моя майно льо,
глупак до глупака.
А отпреде, мила моя майно льо,
Цецо със байрака,
мила моя майно льо,
води ги в атака….
Alger – Oran –„ Lez Andalouses“
1983-1984
Този майтап под номер II, започна през есента на 1965-а година, когато бидейки студенти първа година, се запознах с Красо и Доля и продължава вече петдесет и осма година. През това време се дипломирахме, Красен и Доля се ожениха, аз също за първа братовчедка на Доля, която също се казва Доля, родиха ни се по две деца, тези деца вече пораснаха и някои от тях си имат свои деца, а още по-някои от тях и по четири (напр.Лина), но майтапът все още щастливо продължава…
МАЙТАП II
КРАСЕН
И ФАМИЛИЯ АНДРЕЕВИ !!!
*****
КРАСЕНИАДА
Дали изгря ясно слънце?
Дали малко, ситно зрънце
разцъфтя в прекрасно цвете?
Дали пък не са и двете???
Не ми било ясно слънце,
не ми било цветезрънце,
най ми в ден добър и ясен
се родил юнакът Красен,
считано по точни сметки
преди осем петилетки.
Ден след ден растяло значи
туй въпросното юначе.
Мозъкът му търпеливо
трупал веществото сиво,
свръхспокоен, свръхразумен,
неприлично даже умен,
пазел своя организъм
от излишен онанизъм
и изчаквал златно време,
дето в бъдещето дреме.
Беден бил, не бил богат-
трябвало му занаят.
Педесейдевето лето
се сватосал със рендето.
Пет години бичил талпи,
но не бил дотолко калпав,
та да влачи цял живот
дърводелския хомот.
И си рекъл: “Туй е ветър
цял живот със дървен метър
да си зидам аз стандарта.
Трябва ми по-силна карта.
Трябва младост, сила, плам,
здраве, още мозък свеж
безрезервно да отдам
на обществений растеж!”
Щом го рече – и се втурна
в битката архитектурна.
Но преди да скочи смело
в благородното си дело,
пробва ум, сърце и воля,
сваляйки във крачка Доля –
акт, равняван и до днес
с качване на Еверест!
(Само да не стане клюка,
но с молба ще вмъкна тука
между нас да си остане –
в тази битка на титани
кой кого свали тогава
пълна тайна си остава…)
Та да караме подред.
Във ПРОНО[26]-то най-напред.
После, с Доля във комплект
бе награбен Главпроект.
Бам – АОНСУ[27]. Бум – Бояна.
Кавал свири на поляна.
Във Сандански столова,
златен орден за това,
тежък труд, безсънни нощи,
да, Алжир забравих още,
после вятърът довея
селището във Кувея,
още много , много има,
ала трудно търся рима,
затова накрай ще тура
новата номенклатура[28],
щото нея хич не може
в стих поета да изложи,
да, но Красо в суперкратки
срокове я пъхна в папки
и доказа, че е пич,
дето се не плаши хич!
Той напред, пред него Доля,
ум до нерв, сърце до воля,
после Андро, после Лина[29],
тъй познатата картина
в Главпроектски мизансцен,
та до днешния ни ден,
даващ новото начало
на момчето вече зряло
към невиждани предели
и колежки ( неузрели! ),
дето чакат само знак
от въпросния юнак
за да му подложат крак
в проектантския му бяг,
с ревност дива, даже щура
към мадам Архитектура-
женствена, неблагодарна,
конюнктурна и коварна.
Накрая искам да съм ясен.
Нека обясня на Красен,
че след четиресет години
морето е по-тъмно синьо,
по-здрав ни става инструмента
(ако улучиме момента),
по-хубави са ни колежките,
по-осезаеми болежките,
по-твърдо всяко намерение,
по-късо всяко измерение,
по-кратка всякаква отсрочка
от всяка гледна наша точка,
и в разрез с всякакви закони-
по-силни нашите нагони,
по-ниски всякакви прегради….
с две думи – ставаме по-млади!
И затова не свеждай чело!
В годините навлизай смело!
И нека нищо не изричаме,
дори това, че те обичаме,
а само пресушиме чашите –
ти своята,
а ние – нашите!
04.06.1986г.
*****
НА ДОЛЯ И ЖЕНИ – ЮБИЛЕЙНО !
ПРОЛОГ
От запек творчески обзет
започвам този свой сонет,
а той съвсем не е сонет,
а аз съвсем не съм поет,
но Доля просто ме помоли,
а аз добре познавам Доли-
ако не чуя и молбата
и не възпея и делата,
откъсне ще ми тя главата
(главата, майко, черната!),
разпръсне ще ми тя месата
по върхове и по чукари!
Аз почвам!
Дръжте се другари!
I ЧАСТ
Не бе чак толкова назад.
Светът бе с мъничко по-млад,
когато със надежда плаха
захласнато се заиграха
за пръв път в топки и бухалки
девойчета две твърде малки.
И им хареса таз забава!
Изтече време от тогава
и днес от Нешка знаем вече-
от всички стигат най-далече
девойчетата, що от малки
играят с топки и бухалки!
Нанай-нанадесетгодишнички
са днес девойките предишнички,
все още свежи баданарчета,
неотразими юбилярчета!
***
О, знам, че трябва да напиша
Жената как в Човека диша,
как Доля бе дотолко щура,
че се зае с архитектура,
а Жени – да озеленява,
и да подреждам все такава
хвалебствена и скучна плява,
но като гледам тези двете
си мисля само за…простете!
Ний зрели сме и знаем вече-
от всички стигат най-далече
девойчетата, що от малки
играят с топки и бухалки!
Нанай-нанадесетгодишнички
са днес девойките предишнички,
все още свежи баданарчета,
неотразими юбилярчета!
***
Жена, в чужбина своя мъж
изпратила, недей ми хвали.
тя вярна ще му е веднъж,
но втори, трети път – едва ли.
Но предварително ви моля –
не си мислете,че е Доля
жената, дето слад минутка
ще ви възпеем с таз гугутка –
(тенор-кастрата Шкемболино
познат от “Ялта” до чужбина),
чрез поучителна, забавна
история от неотдавна.
Тогава бяхме ние с Тоя
далеч, на Африка под зноя.
Оставил сам – сама жената
в компанията на децата,
о, жив свидетел тук съм аз
как Красо във среднощен час
писмата Долини четеше
и толкоз мъчно там му беше,
като свещичка се топеше
и ни ядеше, нито спеше,
все Доля, Доля, Доля, Доля…
Но чуйте песничката моля:
***
„След пет минути Боингът изчезна
във облаците някъде на юг
и слънцето за мене в миг залезна,
че вътре бе любимият съпруг.
Аз дълго махах с кърпичката бяла,
сърцето ми самотно зарида
и беззащитна и осиротяла
се качих във таксито за града.
Но защо да страдам, но защо да плача?
Един млад колега нещо ме закача.
Но защо да вехна, но защо да гасна?
Днеска ще му кажа, колко съм съгласна!
Раздавачът писъмце донесе
от Африка, от милия ми мъж.
Прочетох го и в сълзи ме затресе,
че спомних си за него изведнъж.
И дълго гледах снимката му стара,
целувах дълго скъпото лице.
Ех, не е за случаен пътник гара
моето съпружеско сърце!
Но защо да страдам, но защо да плача?
Един друг колега също ме закача.
Но защо да вехна, но защо да гасна?
Днеска ще му кажа, колко съм съгласна!
Отидох до Външнотърговска банка,
а после до съседен Кореком.
Облякох се като италианка,
макар, че всъщност родом съм от Лом.
Погледнах се в кристално огледало –
красива като Мари Жозе Нат!
Ех, как се връзва със лицето бяло
и със очите един нов Фиат!
И защо да страдам, и защо да плача,
като непрестанно някой ме закача?.
И защо да вехна, но защо да гасна?
като твърде често с някой съм съгласна!
***
Но ако миличкото Доле
не се търкулна нанадоле
към пръчовете побеснели
жениците сами видели
подобно тази Ломска дама
що ви описахме ний двама,
да знаете, че е защото
тук Жени пазеше от злото!
Ха да възпеем таз кротушка
на име Жени със частушка!
„Ех ти Жени, Жени, Жени,
ех ти Жени, Жени , ех!
Твойто ляво, твойто дясно
зряло полу-Жение
пали и разгаря мъжкото
въображение,
подлудява цялото ти
мъжко обкръжение,
що те проследява със
растящо напрежение.
После проверява бойното си
снаряжение
и наличното, най-личното
въоръжение….
Ех, ти Жени, Жени, Жени,
ех ти Жени, Жени , ех!
Твойто ляво, твойто дясно
зряло полу-Жение
сякаш ни подканва
с ауфтактово движение:
-На оружие, юнаци!!!…..
Ех ти Жени, Жени , ех!“
II ЧАСТ
На всички бракът е познат.
Сравняват го със Рай и с Ад,
и с мрак, и с песен, и с Голгота,
и на говедото с хомота,
и със един безсмислен бой –
отляво Тя, отдясно Той
и Ватерлото по средата –
прането, манджата, децата,
мазето, зелето, колата,
парцал за прах, подмяна крушки,
стодоларовите ботушки,
казанче, капещо в клозета,
пазар, негладени пердета,
роднини, лели, братовчеди…..
Кой дявол може ги подрèди ?
Но вечер късно, във кревата
Той поотпусне си ръката,
Тя уж се мръдне по-наляво,
Той пък посяга ù по-здраво…..
А вън щурчето тъй припява,
Луната сребърна изгрява
и неусетно нещо става……..
От туй се най забременява !
И стана чудото! От нея
след време ражда се Андрея !
***
Бе кой ги смеси тези гени ?
Бе от кого са подредени ?
Бе гледаш – същи нейни òчи !
Бе гледаш – същото овалче !
Бе чакаш го дори да скочи
и да ти сътвори скандалче,
пък то – добро като баща си.
Вий всички знаете го Краси.
Но ето, мина що се мина,
на свят се появи и Лина.
И изравни се битието –
че Доля цяла бе в детето
макар на татко си с портрета
и баба Лавра вътре взета,
но в много по-добро издание!
Тайфун плюс Северно сияние !
И Жени не стоя на мира.
И неи щерка се намира –
с осанка горда на царица
и безусловна хубавица.
На възраст бих казàл – невръстна,
но вече твърде, твърде ръстна !
Не се заглеждай в нея, брътче,
детенце е, акселератче !
Макар, че точно в тез годинки
в ръце със платнени торбички
Доля и Жени сам-саминки,
далеч от мама и от всички,
в ръце със топки и бухалки,
в очи със мъничко уплаха,
съвсем не смятайки се малки
за първи път се заиграха !
А ний отдавна знаем вече-
от всички стигат най-далече
девойчетата, що от малки
играят с топки и бухалки!
Нанай-нанадесетгодишнички
са днес девойките предишнички,
все още свежи баданарчета,
неотразими юбилярчета!
III ЧАСТ
Аз знам, че думите са слаби
за този хубав юбилей.
Женù сте вие със мащаби
способни да убият змей
и да разнежат трепетлика –
любов от вас защото блика
и още, щото вий се славите,
че както някой е казàл –
от нищо можете да правите
салата, шапка и скандал,
защото сте неповторими
през всички, всички времена,
римувани с безбройни рими
събрани във една – “Жена!”,
любима, майка и съпруга,
приятелка ….или пък друга,
и по семейната пътечка
щом сте до кухненската печка
или до Перла-нула-пет,
тогава всичко е наред !
Неповторими сте и даже
в мига, във който се окаже,
че биете ни най-нахално
дори и професионално !
Прощавайте ни щедро грешките.
Вий сте царици, ние – пешките,
и моля ви, не се отпускайте
и за секунда не допускайте,
че вий сте криви, ние – прави !
Бъдете весели и здрави,
щастливи, умни и чаровни !
Ний знаеме, че сме виновни,
че по погрешка сме родени,
че сме полу-олигофрени,
че не печелиме мангизи,
че вий перете всички ризи,
че винаги сте прави в спора,
че вий сте нашата опора,
ний нищо, нищо не отричаме,
защото много ви обичаме,
защото сме узрели вече
и знаем – стигат най-далече
девойчетата, що от малки
играят с топки и бухалки !
Нанай-нанадесетгодишнички
са днес девойките предишнички,
все още свежи баданарчета,
неотразими юбилярчета!
И най-накрая аз ви моля
да вдигнем чаши с питиета
от най-разнообразни марки
и да се чукаме на воля
с очарователните двете
любими наши юбилярки !!!
Е, те така сонет се прави !
Честито, значи , и наздраве !
03-06. 01. 1988г.
ЛИНЧЕ
Аз не мога да съм мирна.
Ту седя, ту дупе вирна.
Не сърди се, мило мами,
шаването е в кръвта ми.
Иначе съм ти добричко,
мога да се справя с всичко,
нямам мъка със урока,
на гимнастиката в скока,
с мен приятели са всички
ученици, ученички,
а пък който ме нервира,
боя си от мен намира.
Нищо, че за вас съм, зная,
малка, сладка запетая,
нищо, че съм тъй шавлива –
то е, щото съм щастлива.
***
АНДРЕЙ
Мила мамо, обещавам
вече да не закъснявам,
сам да сядам пред урока,
със успех да свършвам срока,
ще рисувам във Двореца
по-добре от всички дèца,
обещавам да се пòтя –
с Байкова да се сработя,
въпреки, че е кокошка,
за което искам прошка.
Всички казват, че съм муден –
но в света ми детски, чуден,
всичко е така красиво –
нека бавно си отива.
А и който разсъждава,
редно е да закъснява…..
Мила мамо, мили татко,
детството е толкоз кратко –
слабички са ми ръцете
да го стискам. Помогнете !
***
АНДРЕБИТУРЕМА
Беше, беше, беше, беше
бебе Души и Андреше,
беше, после пораснаше
цело дръво, ама наше,
а край него, кат пчелички
Красо, Доля,Линче, всички
обикалят и дивят се,
че кат таз абитурема
у квартало втора нема !
Сите хора се скупчават,
нито мръцват, нито шават,
нито плачат, ни се смеят,
сите чакат го Андреят
по традиция най-стара
да се ръшне в костюмара
и едва подир тогази
да зацъкат на талази,
че кат таз абитурема
у Софийско втора нема !
Пусто бивше бебе Души !
Нито пие, нито пуши,
нито лъже, нито псува,
само гледа и рисува
и като рисува – чука,
чука крепостта Наука,
той я чука, тя се пука –
да му рекнеме –На слука !
Че кат таз абитурема
у Европа друга нема !
1989г.
ПИСМО ДО АНДРЕЙ В КАЗАРМАТА
Здравей Андрей, здравей войник,
здравей носач на остър щик,
лъскач на боен автомат
със който пазиш ни отзад,
отпред и още отстрани,
здравей “Легни !”, здравей “Стани !”.
Аз само питам– ти си как ?
Набиваш ли юнашки крак ?
Изряден ли си строевак ?
И си ли дяснофлангови
на ред остригани глави
и слава на юнашки род
изпълнен с чест и благород ?
Една си гордост ти за нас
и чуваме как твоя глас
ефира стряска всеки миг
с “ Велик е нашият войник !”.
И свива се капитализма
като че ли му правят клизма –
уплашен, стреснат и нащрек,
но няма лек, но няма лек,
и диша леко цяла нация
потънала в цивилизация,
и няма страх от набег враж –
Андрей е там ! Андрей е страж !,
яде чорба и хлебец сух
превърнат в зрение и слух,
така разправят, аз го чух !
При нас е тъпо и без ред.
Не се командва “ Марш – напред !”,
и в пълен хаос спим, ядем,
напиваме се и …четем
объркващи ни четива
далеч от мъдрите слова
на уставния разпоред.
Съблазни разни и безчет
ни дърпат като остри тръни,
объркват даже и съня ни,
пържоли, пилета, салам,
на метър и на килограм,
девойки млади в минижуп
поединично и на куп
разкъсват всеки ден и час…
А колко ясно е при вас !
И как денят разпределен
и смислен, ако питаш мен.
Например, сутрин ставаш в пет.
Отиваш да сереш във ред,
отфиззарядкваш се във тръс –
околовръст, околовръст,
и в спретната столова
под строй отиваш след това,
и чаец пий, и хлебец еж,
че ето, време е поглеж
за маршировка и прибеж,
за чистене на автомат,
за учене на устав свят,
за тактика с противогаз
и за коремното от раз…..
Ех, колко ти завиждам аз !
Какво да пиша още тук ?
Цивилното е чист боклук.
Театри, пиене, жени,
а пък жените са едни,
все искат да ги разбереш,
да ги обичаш без да спреш,
без ред, без устав, без отбой,
и всяка вика – “Ти си мой !”
и гледа да те изяде….
По-лошо няма накъде !
Та затова – ти стой си там –
велик, боеспособен, ням
и лъскай автомата свой
във часовете на покой
и хвърляй враговете в страх,
въргаляй се във кал и прах,
ти пак по-чист ще бъдеш знай
от нашия цивилен рай !
За бъдещия клетвен ден
от нас ще бъдеш посетен.
Ти гледай само да си здрав,
похапвай бобец и ошаф,
лети в казармений простор !
Останалото е декор !
24.10.1989г.
ЪРЖЕСТВЕН РЕЧИТАТИВ
Текат годините проклети
покрай нас, като фантом
и улисани, заети
със деца, храна и дом,
неочаквано се стряскаме
в някой топъл юнски ден –
“ Трябва днес да се натряскаме,
щото Красо е роден !”
Казвахме си го, когато
бяхме пълни със живот,
млади, буйни и богати –
не с пари и със имот,
казвахме си го по-късно
пръснали се тук и там,
вчепкали се в доста мръсна
битка за парче салам,
казвахме го и пердашехме
през годините пред нас
и от нищо не се плашехме –
ни от слънце, ни от мраз,
ни от хиляди шишета
пълни с гаден алкохол,
ни от печени прасета,
даже от храна във стол,
нищо нас не ни уплаши,
щото знаем – юнски ден,
пак сме млади,
пълни чаши,
днеска Красо е роден !
А ни гледам – посребряхме,
гривата пооредя,
ала хич не поумняхме –
пак не пиеме вода,
пак готови сме да тръгнем
още утре за “Шиндар”
и за мъничко да мръднем
ако падне Божи дар,
пак да спиме на палатки,
да се правим на деца,
да забъркваме мишмаши
със четиресет яйца,
пак готови сме да сринем
всеки чужд авторитет,
пак….но Красо днеска става
на четиресет и пет –
не че нещо страшно става,
не че съм разколебан,
ама вижте, Андро вече
чука на един таван,
а на “Кирил и Методи”
Адриана где живей
вече препикават входа,
хей живот, здравей, здравей,
Марти, Филип, Юлка, Лина,
Ваня, Митко…..нямат брой,
що деца се народиха,
що е хубост, Боже мой !
Та ни гледам – посребрени,
уморени, малко зли,
ала хич непобедени,
нестареещи, нали ?
И макар непомъдряли
и не пиещи вода,
пак и пак сме се събрали
както си му е реда,
за да кажеме на Красо :
Братче, всичко е наред,
тук сме, с теб сме и ще бъдем
и на сто и двайсейпет
и през всичките години,
както бяхме и преди.
Гледай смело, стъпвай здраво,
бързо чашите пълни,
че ми гърлото присъхна
с този мой речитатив !
Ха честито !
Ха наздраве !
Да си весел и щастлив !
04.06.1991г.
НИДЕР Л`АНДРИЯ
Там, нагоре от Герм`Андрия,
по-на изток от Ир л`Андрия,
и от снежната Ис л`Андрия,
по-наляво от Фин л`Андрия,
също тъй и от Лап л`Андрия,
доста северно от Ф л`Андрия,
се намира Нидер л`Андрия.
В превод – долу под Андрей,
който днес е във Балк л`Андрия,
ала вятърът го вей
и го носи към Хо л`Андрия !
Тя известна е с това, че
със две педи е по-ниско
спроти морския уровен.
Но се сетила обаче,
че Андрей ако поиска,
без да мигне
ще я вдигне
до уровена световен !
Андро, ще се трудиш доста !
Затова вземи си лоста
и направо нахоландри я,
после наиндирагандри я,
после наджевахарландри я,
после намахатмагандри я
тази пуста Нидер л`Андрия !
Покажи и ти на Нея
как повдига я Андрея !
И когато Нидер л`Андрия
ти, посредством инструментчето
изравниш я със Балк л`Андрия,
хайде холанд, по стъргалото
разходи се със Миленчето !
Не забравяй повдигалото !!!
30.09.1999г.
*****
Толкова със сем. Андрееви, време е да преминем към един от най-големите, сериозни и болезнени майтапи, през които ме прекара Съдбата…
*****
А Съдмата така се завъртя около мен, че за шест последователни години 1991-2007 минах през проектиране, и постоянен авторски надзор на пет страховити и по обем и по сложност обекта на пет места в Украйна и Русия. И за всяко си имам стихче или понякога и стихчета.
Ще ги караме по ред…
МАЙТАП III
РУСКИТЕ ОБЕКТИ
Украйна, Староконстантинов.
Най-близкият голям град беше Хмелницки, на около 30 км, където в свободни вечери ходехме да хапнем в ресторант. Стояхме си една вечер на служебната маса, защото нямаше други свободни, хапваме, пийваме трима проектанти, единият от които директорът на фирмата ни АСИ Гравпроект, част от разпадналия се вече голям Главпроект, и шеф на проектантския ни екип. Към нас се приближи младеж и каза нещо на руски. На третия повторение разбрахме, че си поръчва да му изпеем песента „Красный командир“ (Шёл отряд по берегу, шёл издалека, Шёл под красным знаменем командир полка[30]).. Бидейки на служебната маса, той решил, че сме част от оркестъра. Разбра за недоразумението, но от този момент нататък Директорът ни, инж Людмил Михайлов, блестящ конструктор, стана Красный Командир… до 2001-ва, когато внезапно почина на работното си място…
1991-1992г. Военно градче 1283 жилища, Староконстантинов -Украина
ПЕСЕН ЗА КРАСНИЙ КОМАНДИР
Остефанеден[31], очитачен[32] и задурлен[33]
стоях насред калта като ахмак
и чувствах се съвсем, съвсем зафурлен,
сред хиляди глупаци – пръв глупак!
Край мен летяха Генераломини[34],
Шестаци, Куки и един Захман[35].
И както в неотминали години
за нас бе кофти, а за тях – таман!
А бе земя, като Пешова[36] длана
и по-голяма нямаше къде.
И чакаха от нас да бъде срана….
Здравей Живот, здравей, здравей воде!
Ала на нас ни дреме на пищака!
Ний проектанти сме от Главпроект!
И всичките сме мамата си трака –
с Людмил Михайлов всичко е перфект!
Людмил Михайлов – първи главпроектор,
шофьор, пазач, бияч и бригадир,
понякога се прави на директор,
но винаги е Красний Командир!
Дерзай, дерзай, ти, Командире Красни!
И ако някой ръб ти се опре –
убий го, стрий го, по гъза го фрасни,
та който види – да си каже – “Бре!!!”
Защото нас ни дреме на пищака!
Ний проектанти сме от Главпроект!
И всичките сме мамата си трака !
С Людмил Михайлов всичко е перфект!
***
2.ПИСНА МИ
Писна ми да съм такъв катил,
писна ми да ставам за резил,
писна ми да съм олигофрен,
писна ми да се ебават с мен !
Писна ми!!!
Писна ми от таратор с вода,
писна ми от баня без вода,
писна ми от водка и коняк,
писна ми да бъда единак !
Писна ми !!!
Писна ми да ходя гол и бос,
писна ми все да съм под въпрос,
писна ми съвсем от Ге Бе Се,
то в гъзенцето да ебе се !
Писна ми !!!
Писна ми да бачкам като щур,
писна ми от всеки селяндур,
писна ми от тъпи номера,
писна ми, но няма да умра !
Няма да умра !!!
VI–XII.1992г. Staro
*****
1993-1994г. Военно градче 999 жилища
гр.Каменка – Русия
КАМЕНКА
В зазмуцан географски край
между Торонто и Бомбай
се гърчим, псуваме, ръмжим…
Строим !
Отгоре дъжд, отдолу кал,
сняг, студ и вятър – няма край,
живееш като помияр…
Кошмар !
Но в тази географска скръб
расте,изправя, вие гръб
червен красавец-мухомор…
Декор !
След всеки ГеБеСарски гаф
притопляме рапидограф,
че Дурлев ходи строг, в два слов –
суров !
Но нас не плаши климат зъл,
в Русия, Новоград, Казъл,
развяваме байрак без страх
от грях !
Защото там, във Главпроект
пакет приготвят след пакет –
чертежи, водка, вино, джин…
Мерсин !
И бди над проектантски дух
да бъде горд, изправен, сух,
видение на Командир
в мундир !
И затова във всеки ад,
сред жажда, студ и полов глад,
след нас ще никнат град след град…
Ех, бляд !
1983-Каменка
***
ПОКАНА ЗА КУПОН
Над главите – дъжд !
Под краката – кал !
Каменският вятър свири във уште ,
поради което,
както Господ дал,
нека да помислим малко за душите !
Малко дундурма,
малко алкохол,
музика и танци, стари градски песни,
и току поглеж –
даже в този гьол
като нищо може слънцето да блесне !
25.09.1993г.
МЪЖКА ЕЛЕГИЯ
Без колежките във Каменка
разката се нашта маменка !
Скръб, безсъние и скука
без колежките е тука !
В самота сърцата страдат –
няма Мара, няма Рада,
ни Симона, ни Ванюшка,
ни Кръстана да ни гушка !
Ех, елате вий, колежки,
лек за мъжки ни болежки –
ще ви къпем в мед и мляко
и ще ви челастрим яко !
26.01.1994 г.
НА ТЕХНИЧЕСКИЯ ОТДЕЛ И ПРОЕКТАНТСКОТО БЮРО ОТ ПРОЕКТАНТСКОТО БЮРО И ТЕХНИЧЕСКИЯ ОТДЕЛ
Нещастници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик –
на наш гръб е всякаква глупост възможна
и всеки глупендер изглежда велик.
Не плаши ни Недев, не плаши ни зима,
не плаши ни Дурлев, не плаши ни глад,
не плаши ни Каменската Хирошима
родена под палката на Калистрат.
Какво съвършенство, каква симбиоза,
проекти, поправки, доставки, контрол,
на всеки обект сме крещяща угроза
за всеки намиращ се там алкохол.
Обичаме вино, купуваме бира,
наливаме водка, разреждаме джин,
и малко ни пука кой как реагира –
ний пиеме заедно, като един.
Но тъй като всички върха сме обаче,
понеже не знаем какво е проблем
и никой не може ни майка разплаче
и Веска дори е със Белчо в тандем,
Нас всички ни мачкат. Отломка нищожна
от винаги храбър народ – мъченик.
На наш фон е всякаква глупост възможна
и всеки на наш гръб изглежда велик !
1994г- Kamenka
*****
1994-1995г. Военно градче 2000 жилища
гр.Ростов на Дон – Русия
ХИМН НА ПРОЕКТАНТИТЕ ОТ АВТОРСКИЯ НАДЗОР
Всяка сутрин със лъжица
макароните греба…
О-ох, мама му да еба!!!
Кал до шия, вятър вие,
дъжд ми капе по гърба…
О-ох, мама му да еба!!!
Тука има, тука нема,
вечно ходя по ръба…
О-ох, мама му да еба!!!
Първа водка, втора водка,
трета водка, веселба…
О-ох, мама му да еба!!!
Тъй е в делник, тъй е в празник,
вечно мама му да еба…
О-ох, мама му да еба!!!
1995 г.-Ростов на Дон
*****
18-етажен жил. блок с магазини и обществено
обслужване, Мичурински проспект – Москва
РАЗГОВОР СЪС СЪДБАТА
“- Съдба ли си, или каква
но погледни и виж –
мен вечно пращаш във Москва,
а другите в Париж.
Да кажа, че ми се реве,
не ще е на добро,
но други возиш в Бе-Ем-Ве,
а мене – във метро….”
“- Съдбата, братче, за беда
не става по поръчка.
Едни се раждат под звезда,
а ти – под петолъчка !”
1996 г.-Москва
*****
1997-98г.. Бизнес център с хотел 4 звезди
Екатеринбург – Русия
ТЪЙ ГИ УЧИМ ДА РАБОТЯТ
Имала глава да пати
и на този континент –
на нахакани хървати
ние да сме конкурент.
Да налееме по чашче,
че животът е суров.
Върху нас е стъпил Ралчев,
върху него – Димитров.
Димитров натиска Ралчев,
Ралчев мачка Главпроект.
Ние пълним второ чашче –
с първото да са комплект.
Днеска чашче, утре – чашче,
и обеkтът е готов.
Чашките налива Ралчев,
а брои ги Димитров.
Тъй ги учим да работят,
да строят обекта нов.
Гордо знаме ни е Ралчев,
а Димùтров – Димитрòв !
1977 г – Екатеринбург
*****
МАЙТАП IV
ГЛАВПРОЕКТ
(някъде между 1975 и 1990 години)
ДЯДО МРАЗ[37] В ГЛАВПРОЕКТ
(1980 и НЕКОЯ ДРУГА ГОДИНА)
ПРЕДГОВОР
– Не мога, викам им, ама съвсем не мога –
и нескопосън съм, и заядлив съм в слога,
не искам после с пръсти да ме сочат,
да ме намразят, да ме пренасочат….
-Бе ти и без това си ни излишен,
я там нахвърляй шарж новогодишен,
да стане весело в служебния ни стол,
защото знаеш – няма алкохол….
-Добре, то мен и без това ме стяга.
Ще пиша.. После Бог да ми помага….
– I –
На главния Директор на вратата
почука Дядо Мраз на гръб с торбата.
Погледна секретарката Марина
и я попита:
– От къде да мина?
– От тука – рече тя – от тук се влиза.
– Благодаря – отвърна той и се облиза.
Почука, влезе, поздрави, затвори
и без да чака много, заговори :
– Аз кой съм, както виждам, ти е ясно.
А кои си ти, разбирам аз прекрасно.
Кажи ми само – слушат ли те тебе,
да давам ли подаръци или не требе ?
И отговори Шефът :
– Не, не слушат.
Кафета само пият. Или пушат.
Отдават се на страстите си ниски.
Ухажват се. Наливат се с уиски.
За работата имат нова теза –
да работят неспирно. Чрез синтеза….
Но Дядо Мраз не беше вътре вече,
изскочи вън, чувала си повлече,
по стълбите заслиза изморен
(асансьорът беше развален),
изтърси две хлебарки от брадата
и тъкмо да изскочи през вратата….
– II –
Те бяха сенки немощни и бледни,
неясни образи, на ръст около средни,
във погледите – тонове таланти,
с две думи – Главпроектски проектанти.
Докопал Дяда Мраза за ръкава,
един замрънка песничка такава :
– По министерства, ведомства, съвети,
нещастни, морни, болни, бледи, клети,
със плахи, зигзагообразни крачки,
оплескани с обществените храчки,
под мишница с поредните проекти
вървиме ние – горди архитекти!
От всякъде на нас ни точат ножа.
От всякъде ни викат :” Ваш`та кожа !”
за туй, че някой капе му чешмата,
че криво му монтирали вратата,
че грозен бил във спалнята тапета
и като Витоша подул му се паркета.
Отгоре пък ни стрелят с нормативи,
забрани, заповеди и панели сиви,
материалите са всички дефицитни,
освен когато са обектите елитни
и нито знае някой, нито пита,
как стига ни на банката лимита.
Без жалост Инвеститорът натиска.
Той малко дава, а пък много иска.
Строителят ни, запази ни Боже,
той хич не може, ама хич не може.
Но всички те живеят си на мира,
а ние им опираме пешкира.
А ние, с нови рани по главите,
като Исус разпнати по дъските,
в война нагоре, и надолу, и със всички,
война, в която сме съвсем самички,
чертаем, мислим новите проекти,
които други ще превърнат във дефекти…..
Но всичко казано до тука не ни плаши.
Само не плюйте върху нас. Та ний сме ваши !
А втори, пак от този сорт изглежда,
на дядката в ухото занарежда:
– В Главпроект маймуни тичат –
проектанти ги наричат.
Свойта работа зарязват,
комплектоват и изрязват,
прошнуроват, номерират,
чат – пат даже проектират,
после с актове в ръката
обикалят из страната,
за да съберат горката
тъй наречена заплата,
малка и след атестата!
Внезапно глас авторитетен
извика властно : “ Моля, спрете !
И чуйте истината жива
за жилищната директива !”
– Другари, архитекти, по света
индустрията слиза до строежа.
И нека да се разберем – това
ще трябва да започне от чертежа !
На вдъхновението ваше на крилата,
с наличните панели десет броя,
по вечния закон на красотата,
вий блок след блок ще вкарвате във строя !
И не потъвайте във плановата схема !
Не се увличайте по уж идеи смели !
Пишете си бетонната поема
без никаква подмяна на панели.
Там всякаква мазилка оставете.
Не се лъжете вече със паркет.
Отвън латекс, отвътре със тапети,
мокет, балатум, както му е ред.
Така, другари ! Иначе излиза,
че врагове сте вий на тоз народ.
Да го извадиме от жилищната криза
по вашия едропанелен брод !
Дядо Мраз се заоглежда –
изход търсеше изглежда,
но го стресна щепот груб.
Мисля, беше Миролюб.
– Може, но през моя труп !
Ако имаш за раздаване,
ще е в сектор “Размножаване “.
Съдбата нас ни е такава –
който мине – да ни дава !
Не си подготвен – не се бой.
Вземаме ги и във брой !
– Мой човек, недей така ! –
викна властно Ка Те Ка –
Не сме ли ний най-важни тука –
да търсим злато сред боклука,
на всички грешки да намираме,
дори да контрапроектираме?!
А някой някъде от ляво
го хвана за ръката здраво
и забоботи силно, басово :
– Аз вкарах плащане безкасово,
а имам и идея златна –
система нова – беззаплатна !
– А някой нещо би ли взел
без плановия си отдел?
– А я да видим кой му стиска
да бъде без машинописка ?
– А знаете ли кой ще страда
ако ме няма долу в склада ?
– На нас подаръците дай !
Не се съмнявай в нас и знай –
най-важен в Главпроект е стола!
Това е истината гола.
-На мен !
-На мен !
-На мен !
-На мен !
А Дядо Мраз ошашавен,
забравил даже за торбата
избяга право през вратата,
със скок се метна във трамвая,
но накъде – и аз не зная…
По този начин беше института
на Дядо Мраз зачеркнат от маршрута….
Сега налейте пълни чаши –
във швепса всичко да удавим.
Ний ваши сме, а вий сте наши,
а Дядо Мраз – да го забравим…..
ЕПИЛОГ
След време каза братовчедът Петър,
че го видял в Четвърти километър,
а аз си казах : “Старец изкуфял !
Та Главпроект е негов филиал ! “
*****
РОЗАЛИНА
Созополско, красиво, ведро утро.
От изток слънцето подало е глава.
Лежиш – навъсена пиянска мутра.
Край теб във пясъка – боклук, лайна..
Внезапно сетил нечие лъчение
глава повдигаш и… О, небеса !!!
………………………………………………..
Тук музата не даде изречение,
мълчи засрамено на музата гласа.
Отляво, казват, падали косите,
потръпвали във ауфтакт гърдите,
походката – напета. Нестинарка.
Изобщо, Афродита, екстра марка !
Което чух, това ще ви разкажа.
Безброен бил край нея антуража.
За влюбените в нея да не пиша.
Тя въздух не, любовна мъка диша !
Богинята принадлежи на всички.
Защо са гащи, блузи и полички ?
Едно ме мъчи само, мили Боже.
За други може, а за мен не може !
***
НИКИ
Деянията ти, о Боже, са велики !
Но не по-малко са велики и на Ники !
Защото тоз архитектурен бич
от пичовете се оформи супер пич
и с тези свои действия момчето
разнася славата и на ателието.
***
МАГИ
Не знаем как, но с помощта на Мици,
сдоби се Маги с по-големи цици,
което води до естествено съмнение,
че Маги е в непразно положение.
***
ПАСКАЛ
Блокове панелни на тераси
здравето разклатиха на Паси!
***
РОСЕН
Един яхтсмен от трето поколение,
от морски ветрове обрулен цял,
не знаещ страх от никакво вълнение
и не едно премеждие видял,
отплува къмто Турну Мъгурели,
следейки азимута на жирокомпас.
Какво му стана, дяволи го взели,
едва не се удави край Бургас…
***
ВЕСЕТО И ЗЛАТКА
Колежки две били в командировка
и там успяли с хватка страшно ловка
с културата на Габрово да станат близки,
и тя, културата, им купила уиски.
Историята ,братчета, е кратка.
отнася се за Веска и за Златка.
И тъй като завършва със поука,
ще я разкажем по-подробно тука…
Две моми със котешка походка
тръгнали на обедна разходка.
Спрели се на хана пред чучура,
за да търсят, кажи го – култура.
А във този реставриран хан,
от години кънтри ресторан,
на Габрово културното ядро
обливало се с риба и вино,
с пържоли, със фъстъци, със бадеми,
с уиски, с водки, малки и големи.
Но въпреки купчината голяма,
е празна масата.
Мадами щото няма.
И тоз отбор мъжкари, все юнаци,
добре нафрашкани с парични знаци,
момите споменати щом видели,
в компанията мигом ги приели.
Което следва, то е неизвестно.
И ни за казване, ни за показване е лесно.
Но вече мястото му май е тука,
за наш`та дългочакана поука :
Че колкото Културата да ги опива,
те не забравили изобщо колектива
и чувствайки колегите роднини близки,
отмъкнали за тях една бутилка виски!!!
***
ВЕСЕЛА – СИНЬОТО ОКО
Гърбът ти гол в сърцето ме удари.
Какъв отвор за деколте отзад.
Един отвор, на мене който пари,
а пък на теб ти пази всъщност хлад.
Сърцето ми неспирно в дроба рита.
Кога те видя, мигом сторвам стон,
за туй, че при такава Афродита,
не съм успял да се вредя за Аполон.
И като ходиш в твойте небоскрепи,
да знаеш – долу, в мръсните тълпи,
един човечец иска да се трепи,
ако не го погледнеш благосклонно ти !
***
КРАСЕН
Когато даде клетвена гаранция,
че във чужбина няма да избяга,
за скапаната столица на Франция
багажа Красен почна да си стяга.
През границата някак си пробута
джобове пълни с купища валута
и после всичките доларе тоз абдал
по курвите раздаде на “Пигал” !
***
АТАНАСКА
Колежката ни Атанаси
ни нарече педераси.
Ний наведохме глава си
и отидохме дома си.
Там разровихме ума си –
с що обидихме я Наси.
Проверихме и гъза си…..
Не сме, ма Наси педераси,
ами сме от различни класи !
***
СПИРТАКИАДА
В пролетната надпревара –
архитекти срещу инженери,
потвърди се истината стара
и победата по-силния намери.
В баскетбола слуката бе малко лоша
и загубихме, макар и с два – три коша.
Футбол – много тичане, неточност в паса,
и отстъпихме пред вас със цяла класа.
Волейбола беше пот, сълзи и кърви,
но пак, инженери, вие бяхте първи.
И след тез победи нищо не остава,
освен с пълно гърло да ви викнем – “ Слава ! “
Слава на вас , инженери – атлети,
като от спортно списание взети!
Слава на вас, инженери – спортисти,
с мускули яки, и мозъци – чисти !
***
ПОКАНА ЗА НОВОГОДИШЕН БАЛ
От факта, че годината изтича,
светът не свършва, ако че прилича.
И ето, че подобно месец бял,
новогодишният ни бал се е задал.
И нека там да се покажем смели !
За нощ търчане по обектите си спрели,
безумно трезви, да танцуваме до болка
мазурка, болеро, гопак и полка,
че то какво ли друго ни остана,
когато тъй закъсали сме с плана !
А вие, свръхотрудени колежки,
сложете там по-новите си дрешки,
изкусно направете макиажа,
та щом преминете край мъжката ни стража,
дори за тази, що съседка е по стая,
смутено да мълвим : “ Коя е тая ?”
и мъжката ни воля да се стегне,
ръката ни самичка да посегне,
че то какво ли друго ни остана,
когато тъй изложихме се с плана !
Колеги, може много да ни дразни,
но да припомним номерата наши разни
за скрити по джобовете шишета.
Ще има сокове, нектари и кафета
и полутрезви ще танцуваме до болка
мазурка, болеро и още полка
и гледайки колежките уханни
да спомниме годините по-ранни,
когато можехме и след обектите да тичаме,
и да танцуваме, да пеем, да обичаме…..
И ако всеки вече е разбрал,
че идва бал,
че идва бал,
че идва бал,
какво ли нещо друго му остана,
освен до бала да изпълни значи плана,
защото с факта, че годината изтича,
светът не свършва,
ако че прилича !
*****
Това е последния майтап, който се оказа, че съвсем не е на майтап! Започна съвсем неформално на 08.02.1970-та, когато лиричните герои се срещнаха, вече съвсем закономерно и планирано се документира чрез брачно свидетелство на 26.03 1972-а, и кога на майтап, кога повече от сериозно, продължава и днес…
МАЙТАП V
НА ДЕВОЙЧЕТО, КОЕТО…
Ти помниш ли момчето и квартирата,
и девствения трепет на душата,
и нежната мелодия на лирата
не знам защо звучаща от кревата,
Ти спомняш ли си цветето, което
разцъфна в теб и се превърна в страст,
ти помниш ли, ти помниш ли момчето!
Това момче бях аз…
Аз също помня роклята лилава
прикрила срамежлив пубертет
И клетвата: „Каквото ще да става,
ще я разгледам подетайлно тет-а-тет!“
Аз също помня цветето, което
накара лирата във мен да зазвъни.
Това дете – невинно, нежно, клето,
това дете бе ти!
Ти ми поднесе своята невинност,
и тя попадна във добри ръце,
приех я като трудова повинност
И заработих!… Замълчи сърце!
Надявах се – под пръстите ми вещи
парчето от добър материал
полека-лека да превърна в Ново нещо…
Щастлив съм, че до днес не сэм успял!
Ти пак си същата!
А аз съм побелял…
И само документите бездушни
напомнят, че девойчето предишно
което още искам да го гушна
днес ставало четиресетгодишно!
Какво ли не опитах. Общо взето
ни денем, нито нощем те щадях.
В почивките – до кофата с прането,
прахосмукачката, парцалчето за прах,
научих те да готвиш – КАТО МАМА!
Направих всичко! Но така и не успях
да те превърна в уморена тлъста дама,
с която никой мъж не би преспал…
Щастлив съм, че до днес не съм успял!
Ти пак си същата!
А аз съм побелял…
И само документите бездушни
напомнят, че девойчето предишно
което още искам да го гушна
днес ставало четиресетгодишно!
И знам – аз нямам никаква заслуга,
че днес на вид си пак пубертет.
Че времето не те направи друга –
само от цвете те превърна във букет!
Ти знаеш вече всички мои хватки,
предвиждаш всеки мой замислен ход.
Животът ми е низ провали кратки –
уж губя, а ми става все по-гот…
Щастлив съм, че до днес не съм успял!
Ти пак си същата!
А аз съм побелял…
И само документите бездушни
напомнят, че девойчето предишно
което още искам да го гушна
днес ставало четиресетгодишно
И редно е, и просто ми се пада
във този паметен за тебе ден
да ме дариш със мъничко пощада
И се загледаш за минутка само в мен –
и може би в останките ми жалки
внезапно ще успееш да съзреш
Момчето със стоманена .закалка
очакващо те още със копнеж
на „Добруджа“ – във своята квартира
за да изсвирите на четири ръце
мелодията, от която в миг замира
и времето дори… Мълчи сърце!!!
И ако нещо в мен от него още има,
то цялото ти днес принадлежи!
Бъди ми все така непобедима
и без да се стесняваш ми кажи –
-къде да гледам,
-как да врътна ключа,
-какво да гладя,
-как да бърша прах…
Аз всичко, всичко мога да науча
дори да бъда пак какъвто бях…
И ти ще бъдеш вечно цепенячето
дошло без страх във моята квартира,
а аз за теб ще бъда трудовачето,
което няма, няма да ти дава мира…
27юни 1991 год.
*****
[1] Едни такива специални лъскави магазини, в които можеха да влизат само специални хора, притежаващи законни долари. В тях само имаше дънки, дъвки и шоколад Тоблерон…
[2] Микробус Фолксваген
[3] Ваканционно селища на брега на Мидитерането, в които ни настаниха след преместването ни в Оран, следете текста на „Алжирска епопея“!.
[4] Споменатото описание на пристигането ни с Красо в Алжир
[5] – дестилат от хлебна мая и захар, поставени в тенджера под налягане, тръбичка излизаща от тенджерата и охлаждана в другия край в чешмяна вода,като крайният резултат е някаква метилово-алкохолна течност, която разяждоше линолеума като капне на пода.
[6] -прекрасни и типични селища в пустинята, през които минахме в няколкодневна екскурзия.
[7] – Двама френскоНЕговорящи от сплотения ни иначе колектив бяха изпратени да заменят празните газови бутилки с пълни. Беше им втълпен в главите изразът „Аве ву газ?“ (имате ли газ). След няколко часа те се върнаха с празните бутилки и обяснението, че на нито една газстанция нямало пълни газови бутилка. А това в Алжир е абсолютно невъзможно. – Обиколихме половин Алже, и навсякъде питахме както ни поръчахте – „Вуле ву газ?“ (Желаете ли газ?) и навсякъде ни отговаряха малко учудено „Но!“(Не!)
[8] -два пъти изпущахме самолета
[9] -военно селище с леки но много качествени офиси, кухня, столова, където работехме и се хранехме на обяд ние, тайландци, германци, италиянци и др.гурбетчии
[10] -prix en charge (фр.) – фиксирана цена, която заплащаше ангажиралото ни ведомство. Ние си доплащахме само алкохола и бакшиша на сервитьора.
[11] – те стояха точно до деня, в който трансферираните долари стигаха да си купят по един Трабант от Кореком, с която цел бяха дошли.
[12] -фурми
[13] -за втори път
[14] -предимно от млади и невинни девойки.
[15] -от самоучител за арабски език.
[16] -където прекара една нощ. И той не говореше френски.
[17] -така тогава се прекарваше прежда през митничарите
[18] -в същност спи.
[19] -Цецо Хубавеца, шеф на екипа.
[20] -конструктори
[21] -озеленители
[22] -пътищари, и път проектирахме между другото
[23] -единият електричар, другият ВиК.
[24] -гипсокартон, стр.материал тогава все още непознат в България.
[25] -местното алжирско население
[26] -Проектантска организация на народната отбрана
[27] -Академия за обществени науки и социално управление. Ковачница на номенклатурчици.
[28]. БП 86 – Гл – безскелетно панелна строителна система, 1986-та година, автор – Главпроект.
[29] -дечицата им които изкараха предучилищната си възраст кажи го изцяло в Главпроекг.
[30] -Прибл. превод: Вървял отряд по брега, вървял от далече,/вървял под червеното знаме командира на полка…
[31] -Стефан Недев – шеф на обекта, Главболгарстрой (ГБС).
[32] -Читаков – Служител в ГБС
[33] -Дурлев – зам.шеф на обекта.
[34] -Генерал Минев от тогавашните строителни войски.
[35] Захманов – ГБС
[36] -Симеон Пешов, шеф на ГБС
[37] Тогама Дядо Коледа беше забранен…
