КОГАТО ЛИТЕРАТУРАТА ТИ Е ПРЕЗ ОНАЯ РАБОТА.

By , април 12, 2017 23:39

Както е казал Гьоте или някой друг умен човек: „По цяла нощ кроя гениални планове и после цял ден правя глупости!“.

Та и аз така.

Сега ще ви публикувам тук едно мое стихотворение от 1988-ма година, след което ще му направим литературен аналиииз…

Ето го стихотворението:

***

ТЪМНО !

Тъмно.
Тъжно.
И вали.
Нищо нийде не надзърта.
Слънцето отдавна спи.
А денят – отдавна мъртъв.

Във устата ми горчи
влажна и прогнила скука.
Между слепите очи
нещо чука, чука, чука.

Казват, всичко има край –
ако станем оптимисти,
в миг ще станат “по-“ и “най-“
и дъждът, и други мисли.

Да, но вън е нощ. Вали.
Нищо никъде не свети.
Нощ,
разбирате, нали ?
Без звезди!
И без поети !

И в устата ми горчи
влажна и прогнила скука.
Оптимизмът ми мълчи
свит във двата ми юмрука…

***

Първото, което ще ви кажа, е че литературен анализ се прави на литература! Какво е литература ние не знаем, сиреч се задоволяваме само с прост анализ.

Второто, което можем чистосърдечно да кажем е, че тогава, преди 29 години,  е било много по-лесно от сега! Както забелязвате, Иван Костов не е споменат нито веднъж като виновник за мрака и тъмното, освен това всички хора сме само със слепи очи, между които Сърпът чука ли чука  с Чука. Освен това, всички поети пишат само през деня, под слънцето на комунизма и по време на някой Априлския пленум или другарска разпивка с другаря тато!  Други поети няма, пък и какви поети биха могли да бъдат хорица като лирическия ни герой, който не свети с отразената светлина на Партията… и никак не блести с кремълската си светлина?..  Мухльовци, на които им горчи в устата, и съвсем правилно им горчи някаква прогнила скука, поне малко марксизъм-ленинизъм да бяха вплели в глупостите, които пишат. И си светят сами, завалиите!

И тъмно, тъжно, като в комунизъм!

Ние в литературните анализи сме богове, защото сме закърмени с развитите литературни теми  и литературните внушения на Пантелей Зарев, за малко да напиша „Партията“, ама навреме се съпикясах.  И това му беше най-хубавото на онова време – мисленето със собствена глава беше строго забранено! Дори престъпление!

А днес е гадно! Не ни стигна Филип Димитров, да не споменавам Иван Костов, който и един куплет не е написал през живота си, едно указание не ни е дал как и за кого се пишат стихове, Радан Кънев, Трайчо, Мартин, такива пък направо ги отсвирваме, защото извинете, но се оказаха умни, неподкупни  и с чувство за хумор и отговорност, не е ли наистина гадно?,  каква поезия, какви пет лева д такива соросоидни лумпени?

Обаче, както е гадно днес заради гореспоменатите, в същото време си е много гот! Поезията се издигна до невероятни висини! „Я елате пиленца при батко!“, „Само да те гепна – дънките ш ти цепна“, „Батальонът се строява!“. Азис! Кондьо, Пундьо, Тони Стораро! Фичко ли беше, Пичко ли Дисиславчето! Мара Заключалката! Сашо Симов! Крум Зарков! Велислава Дърдърева! Пьотр Волгодонски!  Светлана Шаренкова! Митьо Гестапото! Боже, какви Творци !!!

И ЛУНИБДИТ! Литературен университет за библиотекарство и дезинформационни технологии с назначен главен пантелейзарев – Стоян Денчев!

Искам да завърша този уж литературен анализ  оптимистично, цитирайки  себе си! Ми кво да прая кат са уважавам?!?

„…Оптимизмът ми мълчи
свит във двата ми юмрука…“

Щото май само това остана общото между тогава и сега…

ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОНСПИРАЦИЯТА*

By , април 7, 2017 23:18

Живеещият в дълбока нелегалност и пълна безизвестност Генерал Психотрон Куропаткин, чието име не знаеше никой дори и той самият, началник на направление „България“ в Института за Военни и ПараВоенни теории и практики относно Неминуемата Инвазия на Руския Начин на Живот в Целия Свят ( съкратено УНИБИТИЯТ – БИТ, ОСТАНАЛОТО ГО УСЕЩАТЕ) , попи пълноводните ручеи пот от ленинското си чело и въздъхна доволен от себе си! Най-новата му конспиративна теория беше готова. След три дни имаше насрочено докладване в спецподвал №222 в подземието на Кремъл,минус шесто ниво, след което конспиративната му теория отиваше да стане практика. Поне така стана с теорията с кодово название „КРИМНАШ“, разработена в направление „УКРАЙНА“ на същия институт.
***

Строго секретно!!!

„План за действие:

1. За да бъде окончателно разбито дясното в България е необходим Христо Иванов.
2.За тази цел Христо Иванов трябва да учреди партия.
3.За да учреди партия му е необходим някакъв натрупан политически капитал , медийно отразяване и хора с тежест и авторитет сред информираните граждани. За политически авторитет не можем да говорим, ще наблегнем на професионалния.
4. Непременно да се използва максимално тезата за липсата на справедливост, адекватна съдебна система, неадекватността на прокуратура и главен прокурор. Това е тезата и на всички десни партии и избиратели в България. Прябва да ги приспим!
5.Христо Иванов да е бил в предходното правителство като правосъден министър, от което да подаде оставка, поради бламиране на идеите му за правосъдна реформа, обхващаща и прокуратурата. Тези му реформа бездруго ще бъде изцяло подкрепена от Реформаторския блок в цялост и Радан Кънев в частност. Трябва да се направи така, че тя да стане едва ли не най-важната цел на това народно събрание. В името на тази реформа десните да бъдат принудени да направят компромис със себе си, което по-късно ще отблъсне някои техни твърди избиратели, а Радан Кънев – компрометиран.
6. Чрез ГЕРБ и останалите партии в Парламента да се създаде първично усещане, че компромисът и реформата са възможни. Да последва категорична бламиране при гласуването.
7. Оставка на Христо Иванов.
8. Вероятност за преминаване на ДСБ и Радан Кънев в опозиция – 96%. Разцепване на Реформаторския блок – 98%.
9.Отстраняване на Росен Плевнелиев от следващ президентски мандат чрез врътка на ГЕРБ и Борисов, което е едно и също.
10.Малка сценка с пластически етюди на президентските избори. Бойко Борисов заявява, че ако ГЕРБ не спечели президентските избори си подава оставката и номинира възможно най-неизбираем кандидат. ГЕРБ губи изборите и Бойко Борисов подава оставка. Следват нови извънредни парламентарни избори.
11. Христо Иванов, натрупал политически капитал, учредява партия „Да, България“. Радан Кънев и Христо Иванов преговарят за общо , коалиционно явяване на изборите. Десните са обнадеждени, сиреч стават невнимателни. ДСБ, чрез Радан Кънев заявяват, че ще се явят на изборите с нов политически проект, „Нова република“, в който от десните формации не допускат да влезнат СДС на Лукарски и ДБГ на Кунева и то с пълно основание. Те провалиха Реформаторския блок.
12 без 5. Неочаквано за всички ДаБГ взема решение да се яви самостоятелно на изборите. Те се били срамували от ДСБ, защото „били десни и натоварени с негативи“. Не изясняват какви негативи, но са много негативни, почти колкото Антоанета Цонева. Издигат никому неясната мантра „Няма ляво, няма дясно!“.
12:00. Избори.
12 и 5. Нито една дясна формация не влиза в парламента. Съвокупно процентът им би бил доста добър. Поотделно – как нам надо!

Рекапитулация:
-Парламентът е изцяло проруски, сиреч – наш!
-Дясното в България е тотално разбито поне за четири години
-Отсвирваме и Радан Кънев! Вероятност да подаде оставка като лидер на ДСБ – 99%.
Дорога открыта! Президентът, вицепрезидентът, Парламентът, Правителството са наши! Данс е наш! Лукойл си е наш и от преди това, но си остава наш! Акцизните складове за течни горива са си наши! Росенец е наш! Копринка е наша! Бузлуджа е наша! БПЦ – много наша! Прокуратурата е наша. ЛОНГОЗНАШ! Мафията си е наша!

С което подготвяме решението на задаващ се вече отново НАШ български проблем – следващия главен прокурор на България. Нито ляв, нито десен, ПРОСТОНАШ!!!“

Повтаряме – Строго, та строго секретно!!!

Екзимплар- единствен! Преди прочитане да се изгори, след което да се изяде!

Изготвил: Генерал Психопат Куротронкин (или как беше), началник на направление „България“ в Института за Военни и ПараВоенни теории и практики относно Неминуемата Инвазия на Руския Начин на Живот в Целия Свят ( съкратено УНИБИТИЯТ- БИТ, ОСТАНАЛОТО ГО УСЕЩАТЕ)“

Дата: секретная.
Място: секретное.

Секретен превод на български: Светлана Шаренкова и Станка Шопова. Секретние! И трите!
***
*-Целият този текст е шега, пълна измислица, просто показва как се раждат теориите на конспирацията. Всяко съвпадение на имена с реално съществуващи хора и институти е игра на въображението, за което авторът не носи отговорност!

„Ф“ КАТО „ФАТАЛНОСТ“

By , април 2, 2017 8:54

BELCHO DONCHEV·2 АПРИЛ 2017 Г.5 Reads

-I-

„Ф“ КАТО  „ФАТМАК“

Понятието „фатмак“ е феномен, обособен в собствена подгрупа, безспорно съдържащ се вътре в хуманоидната общност, наречена от положителните науки  „Хомо Сапиенс“. Отношението на фатмака към останалата част на живата и нежива природа, се ограничава между строевата подготовка, военния устав и наличието в склада. Цялата философия на фатмака относно себеподобните се събира в сентенцията му:

„Ти може да си висшист, даже и среднист, може да имаш диплома колкото портала, за мен ти си прост редник!“

За фатмака думи като „тавтология“, „евгеника“ и „Причинно-следствена връзка“ са не само непознати, но и напълно непотребни.

Ето един жив пример, онагледяващ с думи както се казва, образа на фатмака:

Някъде 1970-та година. ШЗО Плевен. Взвод от висшисти, отслужващи  задължителната си едногодишна военна служба, изслушва политическа информация за вредата от капитализма и НАТО, изнесена от фатмака. Тази политинформация се свежда винаги до тогавашната военна доктрина на България, че –  „Нашта работа, тъпанари, е да задържим турчолята два часа докато дойдат съветските изтребители и други другари, и патом через активна отбрана след два дни да сме пред Цариград! Има ли въпроси?“.

– Извинете, аз имам въпрос. – обажда се невинно мл.сержант Димитров – Как мислите Вие – ще има ли трета световна война, и за кога я прпогнозирате?

– Виж кво шти кажа аз на теб, младши сержант Димитров – отговорил фатмака – що не си е*еш ти пу*ката майна, а?“

С което за сега приключваме с ваенето на образа на Фатмака.

-II-

„Ф“ КАТО „ФАШИЗЪМ“

Има един филм, казва се „Кабаре“. Хубав филм, „музикален“, както го определи един съсед в Габрово. В този филм не се говори за фашизъм, но се „намеква“ за национал-социализъм, за зараждането му в Германия. Национал-социалистите са еднояйчни близнаци на комунистите, поради което се мразят до смърт. Нацитата избиват комунистите, а комуноидите наричат „фашисти“ всички, които не са като тях и от своя страна също ги избиват.

Та в този прелюбопитен и страхотно направен филм на режисьора Боб Фос, основното действие се развива на една блестяща сцена, в едно кабаре, където Лайза Минели и Джоуъл Грей пеят като за световно, а извън сцената на кабарето Майкъл Йорк е влюбен в Лайза Минели.  От време навреме камерата ни вади от там, и ни показва епизодични кадри на облечени в кафяво отряди, които разбиват еврейски магазини, отвличат хора нанякъде, но не се изяснява защо и къде… И знаете ли как завършва филма?

Слънчев ден, бирария на открито, хората усмихнати, радват се на живота, пият си бирата, докато изведнъж едно красиво и здраво чисто арийче става право и запява с ангелски глас песен за любовта си към Германия, че Германия е велика и ще става все по-велика, до него става и запява друг човек, до тях  трети, докато  цялата бирария се вижда станала на крака и пее тази песен, която неусетно се насича и преминава в марш…

Само един възрастен, набръчкан вече мъж остава седнал, а погледът му става все по-тъжен и по-тъжен. Той вижда бъдещето на Германия…

Ерго, ако не знаете, Хитлер е бил фанатично влюбен в Германия.

-III-

„Ф“ КАТО „ФИНАЛ“

Всеки петък, по два часа вечерта няколко човека, от които поне трима със сигурност платени, „обичат България“ по Нова Тв. Кипи веселие, радост и казионна любов…

Всяка делнична вечер, пет дни в седмицата, по един час, по бТВ, в шантана  „Шоуто на Слави“, просто, ама много просто та дрънка, ни затрупва, залива и затрива патриотарска , естествено пак платена, любов към България.

Епизодично камерите ни показват някакви които обичат България, които гонят две сирийчета от Широка лъка.

Или как Динко и Перата „закопчават“ бежанци по границата със „свински опашки“.

Или как влюбен в България патриот, загърнал се с руското знаме, гони сирийско семейство от Белене.

Или сухо и стегнато ни съобщават, че отец Паоло Кортезе в спешен порядък е напуснал България, поради реална заплаха за живота му.

Или как пред очите на бъдещия ни президент червени (във филма бяха кафяви) хунвейбини горят и стъпкват изгорялото знаме на Европейския съюз, чийто член е България, която те иначе много обичат. Някъде в миманса се вее… руско знаме.

Или как лидер на червено-кафява патриотарска партия дърпа и блъска възрастна жена на българо-турската граница, апропо, гражданка родена в  България и живяла в България по-дълго време от въпросния  „лидер“. Защото „той обича България“, а тя, изселена насилствено от такива като него в Турция  –не!

И да повторя – Хитлер е бил фанатично влюбен в Германия…
-IV-

„Ф“ КАТО „ФАТАЛНОСТ“

Има две държави, Съветския съюз и нацистка Германия ( третата, Северна Корея  е извънсистемна, но е отличен допълващ пример!), в които декларирането на любовта към отечеството в лицата на техните фюрери, вождове и учители е издигната  в единствено, първо и задължително условие за пълно и неотменно общонационално щастие! И това абсолютно щастие е постигнато по перфектен начин!

Чрез елиминиране на всички различни!

Просто, в родината на Фатмака всички трябва да са щастливи фатмаци или са мъртви!

В родината на Динко и Перата всички трябва да са щастливи динковци и перовци, иначе са мъртви!

В родината на простака всички трябва да са щастливи простаци  или са мъртви!

В родината на мафията всички трябва да са шастливо зависими  или са мъртви!

Винаги съм вярвал, че в моята Родина освен фатмаци, динковци, простаци, мафиоти и кухи шоумени, живеят и умни, и смели, разсъдливи  хора…  обратното е фатално!

А иначе, за любовта към Родината, чиято и която и да е тя, и изобщо за любовта към когото и каквото и да е, ще перефразирам заглавието на една блестяща книга на Рей Бредбъри:

ПАТРИОТИЗМЪТ  И ЛЮБОВТА СА ЗАНИМАНИЕ САМОТНО!

“ В ЧЕРНО КАТО ПОЛУНОЩ“*

By , март 13, 2017 1:23

И аз, като всеки отговорен и загрижен за бъдещето на държавицата ни българин, се лашкам от пълно отчаяние, потрес и отврат от това, което става край нас- до някакъв като че ли на вид нездрав и безсмислен оптимизъм, че това всичко е временно.

Не е временно! И нито отчаянието някога е помогнало на някого, нито безотговорният и безсмислен оптимизъм е решавал какъвто и да е национален проблем.

Държавицата ни е овладяна от отлично организирана шайка от престъпници, национални предатели и откровени далавераджии като госпожата на кон, заплащана от Русия и заплащаща образованието на детенцето си в САЩ със същите рубли в евро! До нея е някакъв хибридо-вампир, „професор“ при това, от години предричащ изчезването на държавата ни, безсмислието на българите, може би защото се усеща повече руснак, отколкото българин. не ми се изреждат предателите, уморих се да ги изреждам десетки години, Те не само не намаляват, но се и увеличават. Но е много страшно за нацията и националността ни, когато стигнат до позициите на Президент и Вицепрезидент на България. И главнокомандващи, по чл. 64! По-възрастните го знаят този член.

Животът, въпреки цялата си противоречивост, следва своя път. По правило този път е кървав. Човечеството не успя до този момент да се извиси над кръвожадната си човешка същност, и продължава да живее в мир, макар и не в съгласие, само между две войни.

Не ви карам за си давате сметка, защото това не е ваша лична статистика, общочовешка е!

Първата световна война е ужасяваща в сравнение с всички локални войни преди нея.

Втората световна война е несравнимо по-ужасна от Първата.

Даваме ли си сметка каква ще е Третата световна война? Войната, която вече почти е запалила Русия срещу целият останал свят?

Изобщо и въпреки това, си задавам простичкия въпрос – а ние, хорицата, тези, дето се раждаме, учим като изоглавени, доказваме се сред равни или неравни, раждаме деца, които стават като нас, децата ни раждат деца, които стават като тях… всички ние – значим ли нещо? Нима Животът е притежание само на тези, които държат оръжията? Тези от Кремъл?

В момента никой не заплашва света и човечеството, освен Кремъл! Дори не е и Русия, защото Кремъл няма нищо общо с нея. Руснаците са стадо овце, обречени на стрижене и заколение вече от почти шест века. За да пълнят с мангизи сметките на кремълските убийци. Вложили парите си на запад, купили имоти на запад, пратили дечицата си на запад…

Нас, българите, са ни приготвили за същото. Вече сме овце, гласуващи за собствените си убийци, за да могат те, нашите убийци да „реализират“ живота си и живота на скъпоценните си дечица на запад…

Русия е прокълната територия, която няма бъдеще в рамките на човешката цивилизация. С Русия потъваме и ние, българите. Ние сме ги измъкнали от собственото им варварство, за благодарност те ще ни удавят в него.

Защото варварството се побеждава с Просветление, Възраждане, Разум, Смисъл, Вяра… все неща, които никога не са присъствали в Русия, и все повече отсъстват в България!

Не ви пожелавам лека нощ! Нощта ще е тежка!

***

* – “ В ЧЕРНО КАТО ПОЛУНОЩ“ – една от всичките страхотни книги на Тери Пратчет

БУЦАТА В СТОМАХА

By , март 10, 2017 23:05

Винаги Най-Хубавите Ми Текстове, защото аз по-хубави или просто хубави нямам, се появяват, когато не знам за какво точно ще пиша, но в стомаха неизбежно наедрява една тежка буца, и ако не откъсна част от нея, ще се задуша. Не знам, дали познавате това състояние, но аз го познавам отлично. Преследва ме цял живот. То ми е спасявало живота.

Най-страшното е, че е почти всеки ден. Понякога, когато е милостиво – през два. В много редки случаи през три… Явно Бог ми е дал тази амплитуда. Може би – за да мога да си поемам въздух, този въздух да окислява кръвта, която минава през Сърцето, стига до Мозъка, много е важно да стигне до Мозъка, защото това е мисията на Сърцето – да праща окислената кръв до Мозъка. Защото само тогава Мозъкът мисли.

В същност, това е самият Живот, в неговата биологична същност.

Родих се преди близо няма да ви кажа колко години, но вече беше комунистическо. До доста младежка възраст вдишвах от Истината, Красотата, Смисъла, Естественото, Доброто, Вярата, но то така е с всяко дете, докато не дойде време за издишването.

И започва да издишва скравена, газдов, ръгжева, народен съд, изселвания, разселвания, експроприация, което си означава одържавяване, сиреч – чиста кражба на чуждо имущество от тези, които са на власт… новонаименуваното бкп, гошо тарабата и васил коларов, да не ги изреждам от тях до днес, зная ги… що пък да не ги изредя: вълко червенков, антон югов, тато тошо, петър младенов, андрей луканов, професор беров, жан виденов, нищожеството станишев, проклятието симеон, проклятието доган, борисов, и твърде дребните и на вид незначителни проклятийца  орешарски, пак борисов, герджиков…

Когато в една държава се заредят едно след друго мнозина дребни издишващи проклятийца, те се превръщат в голямо проклятие! Защото не позволяват на другите да вдишват!

А една държава, която не вдишва – просто умира!

Кръвта на нацията става неокислена, вижте по-горе, и сърцето спира!

Вижте и по-долу.

„…И възцарява мисъл еднородна
в която всеки глупчо скрива
зад позата си благородна
плодът на свойта мисъл сива…“

При Динко Сърцето го няма. За Разума и Смисъла е глупаво да питаме. Динко е едноклетъчен телевизионен герой. Но той ли ни е проблема?

Динко е следствие! Отгледано, селектирано, както и батковците му Каракачанов, Сидеров, Симеонов. Това са хора, които само издишват отработен в червените им двигатели въглероден окис. Разликата между въглероден окис и въглероден двуокис е, че от първото, поради свободна валенция, не може да се прави лимонада, но със сигурност се умира. Второто го има в лимонадата.

Май ще спра до тук. Не, че не мога да продължа, въпреки че не знам накъде точно. Но на мен това ми е силата! Да търся НАКЪДЕ, да питам ЗАЩО, да правя ПРИЧИННО -СЛЕДСТВЕНА ВРЪЗКА, нещо на което ме научи другарката, тогава госпожа беше непознато, още в отделенията на училището П.Р.Славейков в Трявна. От 1952-ра…

Ерго, някъде от тогава ми е и буцата в стомаха. Та до днес…

Е К Л Е С И А С Т или ПРОПОВЕДНИК

By , март 3, 2017 0:34

ГЛАВА 3
3:1 Има време за всяко нещо, и срок за всяка работа под небето:
3:2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
3:3 Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
3:4 Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
3:5 Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
3:6 Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
3:7 Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
3:8 Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.
3:9 Каква полза за онзи, който работи От онова, в което се труди той?
3:10 Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
3:11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
3:12 Познах, че няма друго по-добро за тях, Освен да се весели всеки, и да благоденствува през живота си;
3:13 И още всеки човек да яде и да пие И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
3:14 Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил това, за да се боят човеците от Него.
3:15 Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
3:16 Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, – И мястото на правдата, а там неправдата.
3:17 Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело.
3:18 Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни.
3:19 Защото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
3:20 Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
3:21 Кой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята?
3:22 Видях, прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне надире за да види Онова, което ще бъде подир него?

http://www.biblia.w-bg.net/eklesiast.html

*****

Има време за надежда, има време и за безнадеждност!
Не събрахме камъни, не хвърлихме камъни!
Несъбраните и нехвърлени камъни ни затрупват и убиват!
Минахме през времето за събаряне, но не стигнахме до времето за градене!
Минахме през времето за умиране, но не стигнахме до времето за раждане!
*****
„3:16 Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието – И мястото на правдата, а там неправдата.“
*****
Прочетете тази ГЛАВА 3, актуална е. Това е от Стария завет. А ние сме сто години след ВОСР! „Великата Октомврийска Социалистическа Революция“! Хак да ни е!

Каквото Ленин, Сталин и Тарабата ти направят, никой друг не може да ти го направи! Разбира се, освен Путин и българските „русофили“ предвождани от Радев и Йотова! Обаче ние, българите, нито се поизпотихме да събираме камъни, нито се жертвахме да ги хвърляме. Ние „обичаме“ тато и русия!

„Кат Русия няма втора…“ Има! За сега се нарича България, но е на доизживяване и на доубиване.

Не знам как ще се казва след стотина години – Българусия, или Русобългария, но ще е първата държава в света изцяло блондинка, в смисъл – изперхидролена в кърваво червен цвят от Кремъл!

Кървавочервена блондинка? Защо не? След като живее във фасадна и хибридна „социалистическа демокрация“!

Ако продължаваме с президенти като дегенерал Радев, вицепрезиденти като ЛенинИлияна Йотова, Министър председатели като бат Геройко или Кур. Нинова, докато Главният ни Презкуратор е Айсотир Цацаров, докато една свиня майка и син някъде от  Дубай държат цялото ни медийно пространство, разпространение, цигаропроизводства и цигароконтрабанда, докато един „хидроинженер“ е недосегаем в сараите си, а един „дълъг инкасатор“ не е в затвора, ДОКАТО КРЕМЪЛ УПРАВЛЯВА БЪЛГАРИЯ, държавата ни ще е кърваво-червена блондинка!
*****
Хора, за всичко има време, в някакъв дълбок и философски смисъл!
В човешки , чисто персонален смисъл нещата са различни. Вярно, че всеки от нас е нещо дребно и незначително, прочетете пак тази ГЛАВА 3 от ЕКЛЕСИАСТА, в нея много ясно е казано, но някак трудно се разбира:

В основата на всичко е Човека! Ако поспрете малко и се замислите…

В основата на всичко сме ти и аз! Иначе защо Бог щеше да ни създаде? За да се делим на всичко каквото ни дойде на ум? За да се убиваме? Та на тази земя не съществува никаква друга сила или твар, която може да унищожи Човека, освен човека! Вярно е, че сме нищожни и смъртни! Всичко в ГЛАВА 3 е вярно. Но при едно условие!

Ако ни има!

Иначе няма да има кой да я прочете…

НАИСТИНА НЕЩО ДОСТОЙНО ЗА СЪЖАЛЕНИЕ

By , март 1, 2017 21:27

Христо Иванов, при откриване на предизборната кампания на партията пред симпатизанти в Добрич:

„Ние не сме носители на тази доста обременяваща история на дясното! Ако гражданите, които идват при нас искаха да бъдем с ДСБ, ние вероятно щяхме да бъдем там. Вероятно има някаква причина , те да не са намерили причината за това. /словоредът негов, запазен /
Не ние трябва да се обясняваме за тези причини затова, че други политически сили в дясното не могат да си гарантират влизане в парламента. Те посвещават сегашната си кампания на това, че някой не ги е допълнил така, че да им осигури място в парламента, Ние през цялото време трябва да се обясняваме, че някой друг не може да си събере необходимите 4%. Това е достойно за съжаление!“
*****
Дясното има изключително „…доста обременяваща история…“ По тази причина „…гражданите, които идват при нас…“ не искат да бъдат с ДСБ.

От всички десни, ДСБ има най-„обременяваща история“. Първо не клекна на Доган, не клекна на Станишев, не клекна на гоце, не клекна на мадридското нищо, не клекна дори на бат Геройко от Банкя… И как да клекне, като в началото на ДСБ лидер му беше Злодеят на България! Мавърът от Драгалевци! Убиецът на деца! Собственик на половин България, а другата половина си разпределиха жена му и дъщерите му и фондациите им! Унищожителят на КТБ, който е имал наглостта да си вложи парите там, а не да изтегли безлихвен и необезпечен кредит като стотици „необременени политици“.  Изключително „обременяващ“ е фактът, че точно чрез дясната си история България влезна в НАТО и ЕС. За нещастие на нещастното дясно, след Иван Костов начело не застана Илко Семерджииев, нито Петър Москов, нито Зеленогорски, нито който и да е от плеадата политически кариеристчета, готови да се предадат веднага на хуните и вече се предадоха и продадоха, а дойде Радан Кънев, който за учудване на Христо Иванов, също не клекна нито на Доган, нито на гоце, нито на Борисов, нито дори на Москов! Да не споменаваме Семерджиев, той ни е под нивото.

ЛОШО ДСБ! ЛОШО ДЯСНО!

Долко леви бяха убити от „десния Коснов и пасмината му“? Колко бяха разселени, колко кметове, попове, даскали, милиционери, обикновени данъчни чиновници, образовани, можещи и знаещи хора бяха вкарани по „трудово-възпитателни общежития“, убивани и труповете им давани за храна на прасета? Колко черни забрадки донесе с политическа репресия дясното в България? Колко „десни“ милионери, може би дори и милиардери има днес след левите сплотени ченгесарски редици и колко сред десните? Сред истинските десни! Имам предвид единствено нормалните, мислещи, предприемчиви, търсещи хора. Не сред „десни“ идиоти като Бисеров, Ментата, Доган, Симеон?

Господин Христо Иванов,
Историята на България не започва и няма да свърши с десните! И не може тя да се приема като някаква магическа политическа формула, обясняваща вашето пълно безсилие, бих казал и безсмислие. Защото тирадата ви е абсолютно безсмислена, ако не се попитате следното простичко нещо, перефразирам горния си въпрос:

Долко невинни и нищо лошо направили българи бяха убити от „БКП и пасмината ù“? Колко бяха разселени, колко кметове, попове, даскали, стражари, обикновени чиновници, образовани, можещи и знаещи хора бяха вкарани по „трудово-възпитателни общежития“, убивани и труповете им давани за храна на прасета? Колко черни забрадки донесе с политическа репресия ЛЯВОТО в България?Колко леви милионери, може би дори и милиардери има днес след левите сплотени социалистически редици и колко сред „соросоидните лумпени“? Сред истинските десни! Имам предвид единствено нормалните, мислещи, предприемчиви, търсещи хора. Като Иван Костов, Екатерина Михайлова, Светослав Лучников, Стефан Савов, Веселин Методиев, Светослав Малинов, да ми простят тези почтени български политици, които съм пропуснал, съвсем не са малко!

Но са много точни последните ви думи за четирите процента. Бяхме си необходими, за да ги постигнем. За да постигнем доста повече от тях. Защото целта на истинският десен човек е възможност за влияние върху политическите процеси в една скапана, отричана от всички държава, със стопирали или стопирани институции, управлявана не с експертност, не с отговорност, не вяра, не с любов… а чрез зависимости!

За проценти се борят Борисов, Нинова, Марешки, РБ, ПФ барабар с Атака, Доган, Местан… за съжаление явно и вие!

Ние сме участници, но не в мачле. Вярно е, че по-често губим, но то е защото обикновено играем в нагласен мач с рефер от Кремъл. Естествено страдаме, но не очаквайте да се откажем! За нас процентите са средство, а не цел!

Вие просто опропастихте шанса си да се включите според „кой колкото и с каквото може“ и тръгнахте да търсите причини да елиминирате дясното… Сиреч – нормалното.

Няма как да стане!

Жал ми е за Мануела Малеева и не само за нея… Ерго, Юлия Берберян е откровено нормален човек, сиреч „десен“. И нейната история ли обременява „Да, България“?

Аз също съм десен, нормален, и не се „обременявам“ от историята на дясното! Мисля, че я пиша.

ПРИКАЗКАТА СВЪРШИ

By , януари 22, 2017 23:48

„Имало едно време един добър цар!…“ Така започват много детски приказки. Но детето пораства и разбира…

Царят, Президентът, Премиерът, Главният прокурор, Човекът с власт не може да бъде добър! Той може да бъде справедлив, може да бъде мъдър, може да бъде образован, интелигентен, добронамерен политик, но няма как да е добър в християнския смисъл! Нещо повече – той не трябва да бъде добър! На него му е забранено да бъде добър!

Защото никой не може да е добър за всички! Дори и Бог! Не е възможно, дори не е и допустимо някой да се гаври със себеподобните си десетилетия наред, да ги убива, ограбва до голо, разселва, интернира, трови в газови камери, забранява им да бъдат щастливи и истински хора, както правиха комуноидите с огромна част от човеците, и Бог да е добър с тях. Това е невъзможно, или ако е възможно, значи няма Бог! Тоест, няма Разум!
Приказката свърши, приятели! Чудесата се оттекоха в канализацията! Светът се оголва в момента пред нас в цялата си простотия и несъстоятелност на хората, които го населяваме. Поне в ниския ни земен хоризонт!
Огледайте се. Човешкият Разум се оттегля от човешките дела. Какво човешко и разумно нещо може да откриете в касапницата в Сирия? Или в предишните касапници в Чечня, Югославия, сегашната в Украйна, или не дай Боже – бъдещата в България… Какъв Човешки Разум откривате в идващата от Москва хиброидност? Какъв Човешки разум откривате в идващото от Кремъл, Путин, Дугин, Жириновски, гоце, Йотова, Нинова, Радев, Сидеров, Каракачанов, Борисов, Бареков…
Къде е Религията, Духовното, силата на Словото, Църквата?
И най-важното!

Къде сме ние, Хората!

Защото нищо от това не може да съществува извън нас, и умира, ако ние не сме живи! Мъртви ли сме вече? Отделихме ли се окончателно от всичко онова, което се нарича Вечност, и се зацицихме към дребното си съществуване? Към оживяването на всяка цена? Към приспособяването към простотията и съприсъединяването към всякакви лъжещи ни идиоти? Срещу лъжица комуноидна измама?
Човекът безусловно е единствено познатият ни субект и обект на Разумния Живот. Разликата е, че Разумът е единственото нещо, което му е необходимо, за да бъде Човек, докато на Животът не му е необходим Човекът, за да продължи да е Живот! Това, което ги свързва е Разумът!
Но Човешкият Разум все повече се оттегля от Човешките дела. Не може да имаш в най-високият си форум и магистратски нива – български и европейски, недоразумения като Баракова, Бареков, Доган, гоце, Каракачанов, Симеонов, Данчо Ментата, Кунева-Пръмова, Нинова, за сега Радев ще го пропусна, но Цацаров – не, и да твърдиш, че Разумът ти е на мястото. А ако го твърдиш, значи вече си обработен от Волгин.
Приказката свърши! Последния принц, явил се на сив МИГ с неработещ двигател, е Президент Радев! Но него го чакат само Решетников, Илияна, Корнелия, и на първо място Деси.

Следващите „принцове“, ще са „добрички“ зелени човечета с георгиевски лентички. Които спасяват котки, но убиват хора.
„Ако искаш да вземеш от някого всичко, вземи му акъла!“
На нас май ни го взеха…

А ние си чакаме Добрия цар…

„МЕНЕ КУЧЕТА МЕ ЯЛИ!“

By , януари 21, 2017 0:16

Над България, за пореден път, „със страшна сила“ е надвиснала опасност от „властта на народа“. В СССР се наричаше „власт советом“, но и тук, и там, винаги е била Власт чекистом, а ченгетата – руски или съветски, винаги са кремълски!!!

Както се казва, „Родината е в опасност!“
Майтап!
Българската ни родина е в опасност от времето на Иван Грозни насам! А се смята, че с Иван Грозни започва Русия!
„Иван IV Василевич Грозни (на руски: Иван IV Васильевич Грозный) е велик княз на Великото московско княжество (1533-1547 г.) и първи цар на Русия (1547-1584 г.). Той е основател на Руското царство и най-дълго управлявалият владетел на Русия, като по време на управлението му е завладяно Поволжието, започва завладяването на Сибир и са създадени много основни държавни институции, просъществували до 18 век. В същото време той е запомнен и с ексцентричното си поведение и политиката на масов вътрешен терор, посредством опричнината*. Прозвището „Грозни“ е транскрипция на руското Грозный, „Страшни“.“
Иван Грозни унищожава Казанското ханство на българите, избива ги, и се провъзгласява за цар на българите. В чест на това кръвопролитие построява църквата Василий Блажени на кремълския площад, в ляво, гледайки насреща. Мое ляво.
Сиреч, някъде от средата на шестнайсти век, България е в опасност! Всяка държава в обсега на Русия винаги е била, е, и ще е в опасност!
*- Опричнина — част от държавната политика в Русия от 1565 до 1572–ра година, състояща се от прилагане на извънредни репресивни мерки, конфискация на феодалното имущество и земя в полза на държавата (национализация), борба с предполагаеми изменници и предатели сред болярско-княжеската аристокрация и заздравяване на централизацията на властта в държавата. Нещо като диктатура на царя, после преименувана на „диктатура на пролетариата“. Нещо като Великата Октомврийска Социалистическа Революция, започнала 352 години преди „залпа на Аврора“ и не завършила и до днес!
Ужас!
Да се говори за народ, за руски народ в Русия и СССР е историческа, фактологическа и фактическа перверзия! Прочетете „Време секънд хенд“ на Светлана Арексиевич, и ще разберете за какво говоря!

В Русия живеят два типа хора – роби, които са готови винаги да умрат, защото не само те, всичките им предци, а и всичките след тях, нямат абсолютно никакъв шанс да разберат, че Животът в същност е нещо съвсем друго! Че за Живота си заслужава да се живее, и то осъзнато, пълнокръвно, с разум, а да се умира за него, за Живота, поне в Русия е пълна безсмислица. Те за това умират от лосиони за баня.

Другият тип руснаци са изродите от Кремъл, които гr държат от векове в това робско положение, ограбвайки ги до голо. До едната водка, както се казва. Бил съм в СССР и Русия много пъти. Не съм срещал по-отчаяни и обезверени за смисъла на съществуването си хора! Или хора, приели категорично и еднозначно като смисъл на живота си Комунистическата партия, „величието“ на СССР, измислената си велика имперска история, измислените си герои, измислените си битки, измислените си победи. Та точно него, великият и непобедим СССР скромните, но безстрашни финландци направиха смешен! Точно нея, великата и непобедима Русия беше направена жалка от генерал Иван Колев през ПСВ! Но не затова започнах този текст.
А за „властта на народа!“
Народът е аморфна маса от различни хора. Народът не е субект! Народът няма мозък, разум, мисли, желания, искания! Народът не може да взема решения!
Народът, категорично, еднозначно и едносмислено не е в състояние да управлява каквото и да е, най-малко себе си! Съберете десет човека и ще чуете поне девет мнения по всеки въпрос. А ако съберете, хипотетично целия народ? Дайте на „народа“ да управлява Българска народна банка. Или Здравната каса. Или БФС. „Народът каза!“, „Народът иска“, са чисто популистки, ерго – комунистически мантри!

Всяко нещо се управлява от експерти, субекти, личности, специалисти в своята компетентност! И основното и изключително право и задължение на нас, живите хора, е да правим правилния избор! Правилният избор никога не е на народа, правилният избор е на информираните и будни български граждани! Не на чалгата на Слави, не на мераците на Нинова, не на нещастните ни и докарани до животинско състояние наши български сънародници, продаващи гласа си за някакви пари, не на въздишащите по бицепсите и трицепсите на някой бат Геройко !

В същност, народ има там, където има личности! Най-сигурния начин да унищожиш един народ е да унищожиш личностите му и да ги заместиш с чужди нему, сътворени лабораторно заместители. Вместо Борис III – Гошо Тарабата. Вместо Филип Димитров – професор Беров. Вместо Иван Костов – Симеон Кобурготски! Вместо Трайчо Трайков – Румен Радев! Вместо Европейски съюз – Евразия! Вместо съзидание – безкрайна кражба…

Вече седемдесет и трета година българите живеем в някаква измислена, подменена реалност! Подчинена изцяло на някаква руско – съветска геостратегическа доктрина, в която на българските предатели се плаща много добре, за да изчезне България.
Но България се пробужда! Българите се пробуждат! Поне много ми се иска да е така!
Мене кучета ме яли…
***
„Мене кучета ме яли…“ – често използвано от майка ми Мария изречение, с което искаше да каже, че тя не е най-важната в този свят. А беше…

ПОМНИТЕ ЛИ? ЗАГУБЕНИ В ПРЕХОДА -2

By , декември 3, 2016 0:20

Истината е, че не ние се загубихме в Прехода. Нас ни загубиха в него! Загубиха ни планирано, преднамерено, злостно и перфидно! А ние почти не се съпротивлявахме.

Помните ли една нощ, в която Йоско Сърчеджиев плака по телевизията? Беше изборна нощ, беше края на изборен ден, в който комуноидите спечелиха страховито манипулирани от тях самите избори, а може би най-дребното човече на българската демокрация – Желю Желев – призна изборите и изборния резултат!

Аз помня!

Помните ли, че същия този Желю, продавайки Истината за президентски пост, подпомогнат от вечния кгб-агент Бригадир Аспарухов и още други агентчета, унищожи на Боянските ливади може би най-перспективното и истинско национално правителство – това на Филип Димитров?

Аз помня!

Помните ли невероятната синя енергия, синя мечта, онази увереност, че с комунизма е свършено, че си върнахме Държавата… и легнахме на тази кълка?

Аз помня!

Помните ли, когато изоставихме Филип Димитров да се бори сам за нашата българска чест, достойнство и доверие? Когато ченгетата на Доган, Аспарухов и вътрешните седесарски „сини мравки“ внедрени от кремълското ни кдс преебаха държавата ни? Помните ли Спасов, Берон, Стоян Ганев, Доган, „кръглите“ петолъчни маси, написаната в подземията на Кремъл последна „българска“ конституция, която ни докара до Филчев, Велчев и Цацаров?

Аз помня!
Помните ли какво направи с държавата ни Иван Костов? Помните ли каква я взе от недоразумението Виденов и каква я остави? Помните ли пенсиите и заплатите при Виденов? Помните ли инфлацията при Виденов? Помните ли пълната безпътица при Виденов? …
Аз помня!
А помните ли как изоставихме Иван Костов да се бори със стоглавата хидра на социализма? С цялата вече организирала се ченгесарска общност? С целия съветски съюз и неговия юмрук – Кремъл? Как му търсехме кусури и грешки и как с някакво ненормално перфидно удоволствие ги намирахме? Помните ли, че с елиминирането на Иван Костов от власт ние се простихме с идеята да станем нормална държава? И прпоблемът въобще не е в Иван Костов! Ч“овекът сварши много повече, отколкото са свълшили всички „държавници“ от седемдесет години насам, боя се, че и за седемдесет години напред! Помните ли?

Помните ли как с лека ръка и по един доста просташки начин ние елиминирахме един невероятно стойностен и достоен човек – кандидат за президент – Неделчо Беронов! Помните ли как кръгли национаялни и не само национални идиоти като Цецка, Каракачанов, Марешки, изместиха изключително стойностната кендидатура за президент на Трайчо Трайков? Помните ли, че едно очевидно интелектуално недоразумение като Слави Трифонов ни налага дневния ред на държавата? Помните ли, че де факто нямаме прокуратура, съд, полиция, здравеопазване, образование, ДАНС, Министерски съвет, Премиер, Вече май няма да имаме и президент, нямаме армия, територията ни се разпродава на Русия по един перфектно планиран начин, около една четвърт, да не са вече и една трета от паричните потоци в България са руски, около три четвърти, ако не и повече от действащите ни политици са на заплати секретни ведомости на Москва…

Това няма как да го забравя!

404