КЪСМЕТЛИЯ…

By , януари 5, 2022 1:32

Голямо удоволствие е да имаш къде да избягаш от простотията, която те залива и дави отвсякъде. Фейсбук се превърна в невероятен лайнопад, в който ако засегнеш някой диаричен посерко, той одма те докладва, и ти са за три, тридесет, или Бог знае колко дни си лишен от право да имаш мнение, различаващо се от мнението на Квесторите, чието образование и квалификация е световна тайна! Без никакво право на обжалване. Както съм аз в момента. Когато си на 76, почти 77, това е някак си обидно.  Както вече го определих: Някои пишещи във Фейсбук сме твърде порастнали, за да ни гонят „другарките“ от час! Но, това новите комсомолци не ги интересува. Те са на власт, те са назначени от тези, които са на власт, те определят т.н. „Етични норми“, по които трябва да се равняваме всички! И тези с жълто в гащите, и тези с жълто край устата, и тези , които просто могат и искат  да кажат нещо, като мен…

Аз пък, точно затова си имам www.tovae.to ! Сайтът, подарен ми от децата ми, за да има къде да бягам! В този, и със този сайт оживях до днес, написах хиляди неща, от които имах нужда, за да не полудея, късметлия съм аз!

ФЕЙСБУК И МОЯТ МОЗЪК!

By , януари 2, 2022 1:49

Когато ми се пише, и снайперист не може да ме спре! Абсолютно наясно съм, че това, което ще напиша интересува около 0.001% от нацията, но пък на мен точно този 0.001% от нацията са ми приятелите, и точно те ме интересуват!  Не знам, и не искам да знам какъв е процентът на тези, които в един комуно-социалистическо-гербероидно-ченгесарски  порядък ме докладват, аз съм убеден, че поне 99.99% от тях нямат и идея за това, което пиша, но ме докладват, и Фейсбук, като едно безмозъчно Нещо или Нищо, си ме блокира регулярно, в момента съм точно в изолация, за месец. Не ми е ясно точно защо, но пък и какво ли ме интересува. Аз не живея за Фейсбук, не живея във Фейсбук, това, че пиша тук го доказва, въпреки че ми е приятно да пиша във Фейсбук, но явно на някои партийно назначени за квестори в него,  не им е приятно да ме четат! Ако тези пуристи на „етичните стандарти във „Фейсбук“ имаха право да мислят, да разсъждават, да определят реални, а не чисто схизматични, защото Фейсбук е на крачка от това да се превърне в Религия, правила и норми, то аз, и такива като мен, дето мръзнем по кауши, изтрезвителни, поправителни и други изключително обидни за човешкия интелект отнемания на ПРАВОТО НА МНЕНИЕ чрез еднопосочно и неподлежащо на обсъждане и контрол отнемане на право на достъп… просто искам да им кажа:

Не се гаси туй, що не млъква!

Животът не е следствие на Фейсбук, и Фейсбук не е следствие на Живота! Не Животът трябва да се съобразява с Фейсбук, тук, в Живота,  Фейсбук просто няма право да се обажда!

А мен ме блокирайте колкото си искате! Мозъкът ми е абсолютно независим от тъпата ви Фейсбук технология!

ОТ АРХИВА…

By , януари 1, 2022 19:29

 

от преди една година…

1-ви януари 2021 г. 

Публично
Светът,
безусловно е започнал по някакъв начин,
дори и Кънчо Стойчев не знае по какъв.
Човекът тогава е бил доста разкрачен,
макар че още не е знаел, че е такъв!
Било е едно никакво, не ми се разказва,
но търсейки своя прогрес,
човекът, плюейки в своята пазва,
е стигнал до днес!
И те го пред нас! Прост, безнадежден,
забравил защо е роден,
и иска от мен да му дам надеждичка,
че е смислен. Почти като мен.
Вървя си по пътя. Светът е безкраен.
И страхотен! Защо да го крия –
в този свят няма никакво място
и за моята простотия?
Няма как да го замажа.
Или си жив, или си прост!
Мога и така да го кажа :
Или те има, или си гост!

СОВИНФОРМБЮРО сообщаеть:

By , януари 1, 2022 2:19

След официализирането на „тръбопроводните“ войски в Русия, същото се очаква да стане в близко бъдеще и с „Водопровотните, Топлофикационните, Канализационно-фекалните, Електропроводните и геодезо-озеленителните  войски от армията на Русия!

2022

By , януари 1, 2022 1:40

За мен мечта, за вас истина, но вече сме в 2022! Когато преди много, много години започнах да се оправям с календарите и моето лично присъствие в тях, тази цифра ми беше просто почти невъзможна идея дори за мечта. Това беше времето, когато четиресетгодишните бяха за мен вече старци, петдесетгодишните – случайно все още живи, а от там нагоре просто нямах фантазия! Всички деца, юноши, девойки и младежи, минават през това. После всички разбираме, че Животът е доста по-широк, по-дълбок, по-висок и изобщо по-от всичко, което сме си мислили за него. И по-красив, и по-мъдър, и по-гаден, и по-просташки, и по-дълъг, и по-кратък, изобщо, Животът винаги е По!

От много години посрещам всяка нова година с благодарност, че още ме има, с тъга, за тези, които формално вече ги няма между нас, но живеят с нас и чрез нас, винаги с Вяра, че не съм на тази земя и в този Живот случайно, винаги с мисълта, че не съм живял напразно, винаги с благодарност и любов към майка си и баща си, братята и сестра си, и към всички вас!

Нека така да посрещнем и следващата!

By , декември 29, 2021 23:58
Ще утихнат всички бури.
Ще угасне всяка страст.
Ще замлъкнат всички хули
покрай нас и вътре в нас.
Всяко време ще отмине.
Всяко семе ще покълне.
Ще си изковем причини
за разпятия и мълнии.
Ще си изковем и стълби.
Кули ще си построим.
Ще закусим с бели гълъби.
Ще мълчим и ще крещим.
Ще запомниш моя допир.
Аз ще помня аромата
на кората на дървото,
на скръбта и светлината.
Ще търпим и ще изричаме
точно как ни е боляло.
Ще кървим. И ще обичаме.
После всичко отначало….

ВЪВ ВЛАКЧЕТО НА УЖАСИТЕ!

By , декември 28, 2021 1:53

Родих се в него, и прогледнах там!
Катереше ме няква зъбчатка
към неизвестни върхове.
Зъбчатката бе петолъчна.
И смъртоносна.
После го разбрах.
Но бях дете, и просто в нея бях.
Светът бе идеално пакетиран
от Кремъл, до ЦК на БКП.
Летях надолу в тяхното нагоре,
за мен, детето, беше си игра,
в която се играеше на смърт!
Сега съм дърт!
Не станах част от нея!
Но мен Зъбчатката,
все още качва ме към Черната скала,
и иска пак да не живея,
във Влакчето аз трябва да умра,
тъй, както е умряла и България!

Във влакчето на ужасите
в което пътуваме всички ние!

НЕПРОСТИМО

By , декември 26, 2021 1:05

Блокиран съм, не мога да публикувам, но мога да си  пиша в сайта! Знам, че никой не го чете, но на мен не ми пука! Аз съм тук, за да кажа това, което мисля, а не за да мисля за това, което казва който и да е пореден кремълски Копейкин!

***

Гледали ли сте филма „Непростимо“ от  1992 г., продуциран и режисиран от Клинт Истууд по сценарий на Дейвид Уеб Пийпълс. Освен Истууд, в него не само играят, а направо живеят и други известни актьори като Джийн Хекман, Морган Фрийман и Ричард Харис. Гледам го в момента… Може би за пети или шести път. Вероятно ще го гледам и следващия.

Историята: В официален публичен дом, в някакво забутано градче, на което шериф е Джийн Хекман, един от двама местни млади идиоти, между другото – в рамките на иначе почтени бачкатори, дошли да си успокоят нерва, нарязва с нож, почти безпричинно, една от проститутките. Останалите проститутки, събират спестените си и донякъде откраднати от сутеньора си „Хърбавия“ пари, и обявяват награда между действащите тогава все още живи  „стрелци“ за този или тези, които убият изрода, макар че, той е доста симпатичен, но е направил непростима глупост – наранил е беззащитна жена! От тук нататък си гледайте филма, всеки може да си го свали от някъде, класика е…

Аз, обаче, разсъждавам!

Червената нишка в целия филм е, че направеното от този млад идиот, е просто „Непростимо“, каквото е и заглавието на филма. Това означава, че в човешкия живот, без значение как и защо се е случило, има неща, които са непростими! И извършилият го, трябва да си понесе присъдата!

***

На 09.09.1944-та не някоя филмова холивудска „проститутка“, а държавата България беше обезобразена! Беше накълцано не само лицето ù, беше убит смисъла ù, беше унищожено миналото ù, и обезсмислено бъдещето ù! И го направиха не донякъде почтени бачкатори, а откровени криминални престъпници, наричащи се тогава „комунисти“. България беше отрязана от собствения си корен, и на нейните останки беше ашладисан калем от съветския комунизъм! Който не само хвана, но дори цъфна и върза, и днес му берем плодовете!

Всички преки участници в този чисто геноциден спрямо България и българите процес, техните наследници по права, комунистическа и антибългарска съребрена линия, и днес продължават да обезобразяват България, а Кремъл продължава да им плаща така, както е плащал преди повече от век и на Радко Димитриев, и на Драган Цанков, и на Каравеловите, и на министър Иван Маринов, заповядал пълното бездействие на блестящата тогава Българска царска армия срещу руските окупатори през 1944-та, както е плащал на Чардафон уж Велики преди това, както плащаше до оня ден на Симеон, Сергей, Ахмед, както плащаше до вчера на Каракачанов, Сидеров, Яни Янев, както плаща и днес на Костя Копейкин, ГЕРБ!

И няма в България  механизъм на правораздаване, който да определи официално, че всичко това е просто Непростимо! Непростимо е България вече седемдесет и кусур години да няма Прокуратура, но да има Главен прокурор! Държавата да се гъне около престъпността, вместо престъпността да се гъне около държавата.

Защото няма мафия, която може да овладее която и да е държава, ако преди това Държавата вече не се е предала или по-точно – продала на мафията!

Ето точно това е НЕПРОСТИМО!

Което си е чисто национално предателство!

АЗ, ГРАФОМАНЪТ – продължение

By , декември 21, 2021 22:06

„…Животът е нещо, което съществува така или иначе, с нас, или без нас. Работата на нас, Графоманите, е да го обясним по приемлив и безобиден начин на пребиваващите в Него. В Живота имаме предвид. Това е изключително трудно и неблагодарно, защото пребиваващите в Живота са много, много повече, от живеещите в Него!

Аз лично, никога не съм пребивавал където и да е! Живял съм, да се у късметлията!

Преди да продължа това есе, а това наистина е есе, съм длъжен да обясня какво е есе така, както аз го разбирам:

Есе е литературна форма, или може би формат, в което имаме нещо, което трябва да разнищим. Първо трябва да го съблечем абсолютно голо, да разберем това нещо човек ли е, проблем ли е, идея ли е или безидейност, как изглежда без грим и маска, как ухае, мирише или вони, есе може да се напише за абсолютно всичко, дори и за северозападния вятър или за южния полюс, стига авторът да съумее да го обследва като нещо важно, от което следва още нещо важно, за което пак ще се наложи след немного време пак да пише ново есе

Есето е свободно разсъждение по тема, която не интересува никого, освен Автора му. Примерът ми естествено ще е с може би най-блестящото есе в човешката есеистична теория и практика, естествено есето „Възхвала на Глупостта“ на Еразъм Ротердамски. Забелязал е Еразъм този общочовешки феномен, извадил го пред скобите на Живота, съблякъл го, разкостил го, хвърлил ни го в очите, и какво?

Глупостта да се е засрамила? Да е намаляла? Да е поискала да скрие увисналите си плоски цици? Човекът да е станал по-малко глупав? Глупостта, като гориво, енергия, двигател на човешкия Живот да се е самообесила в Гетсиманската градина като Юда на някое поне две хиляди годишно маслиново дърво?

Есето, според мен, Графоманът, трябва само и единствено, простичко и по графомански да бъде написано! Може би, защото точно сега му е дошло времето! Няма, и не може да има есе, написано преди да му е дошло времето! Както и аз не бих се нагърбил с това есе за Мен, Графоманът, ако ме нямаше!

Ами, ето ме, има ме! Човек ли съм? Човек съм. Графоман ли съм? Графоман съм.Проблем ли съм? Проблем съм. Кой познава този проблем по-добре от всички? Ами аз, кой друг. И кой би трябвало да напише това есе?

Въпрос за 50 стотинки в „Стани богат“!

Бога ми, не знаех, че съм и есеист, но един Графоман трябва да е готов на всичко! Дори и за есе, което си е висш пилотаж! Но ако Еразъм може, не може Белчо да не може! Баа го у есето!

Понякога ми идва малко скучно – сам да си пишем, сам да си се описвам, сам да си се харесвам, нема да си признавам публично, но и сам да си се псувам… и ми идват идеи. Естествено ексцентрични. Например, да вмъкна от незнам къде поне още двама, които освен мен, да се чудят – какво правят тук! Но да има малко пряка реч, той каза – тя каза, то, безсмислието е безкрайно и смисълът му ни дебне отвсякъде… що да не му се насладим?“…

 

КОГАТО

By , декември 21, 2021 0:41

Когато ръцете ти са като не една,
а две счупени вятърни мелници
борещи се с твоята немощ,
когато краката ти, за да направят
още една крачка мислят с часове,
когато, за да се изправиш
ти трябва помощ от сина ти,
когато цялото време на света
се срутва върху теб,
а ти само свиваш безпомощно рамене
и просто вече не го разбираш,
когато жена ти започне да те гледа
като човек, когото някога е познавала,
когато внучките ти започнат да те обичат
като нещо, което ги направи вечни…
без да знаят защо,
но им е някак си нужно…

Приятелю,
тогава просто ти е време
да останеш още малко тук

заради всичко това!

404