През 1989-та бях на 44 години. Когато съм писал тази „Ретроспекция…“ съм бил на 59. Днес съм на 69. Всички неща, които съм писал до днес в своя живот, и тези, които ще напиша в следващите поне 25 години, са били, са и ще бъдат истината такава, каквато Тя ме е посетила. Нямам кой-знае какво въображение да измислям нещата, а и нещата, които наистина се случват, могат да откажат чието и да е въображение, дори и моето.

Не съжалявам и не се радвам, защото и едното и другото е доста глупаво. Живял съм заедно със събития, които жестоко ме засягат, вас също, а дали съм ги разбрал или не, е друг въпрос. Опитал съм се да ви ги предам на границата на скромните си възможности, адски съм щастлив, че изобщо някой ми обръща внимание.

„Ретроспекцията …“ ми, тази отдолу, случайно или не, завършва в годината в която сме. Може би ми се е искало точно в 2014-та нещата да стигнат до онова гадно дъно, от което има само един път – нагоре! Понеже съм Авторът и никой в случая няма право да ми противоречи, обявявам, че това е така!

Ние, българите, просто няма къде по-дълбоко да потъваме! Не ме интересува леви ли сме, десни ли сме, реформатори ли сме, гербери ли сме, по надолу просто няма накъде! По-надолу е само Русия и Евразия! А ние не съществуваме като народ и държава хилядолетия, за да стигнем до тях, сиреч до собственото си отрицание, нали!

Ние, българите, сме живи!

България е жива!

Какво общо трябва да има с това Русия?

Изказах се…

Ето ви и Ретроспекцията…

*****

2004

РЕТРОСПЕКЦИЯ В БЪДЕЩЕТО

1991
Наивните
от Орловия мост
наблъскали се бяха чак до Плиска.
Победата не беше под въпрос.
Победата бе истинска и близка.
Народът пееше опиянен, поел
поредната си доза чиста дрога.
Страхливият внезапно стана смел,
докоснат от десницата на Бога.
Със сини като знамето мечти
мъже, жени, момичета, момчета…
И аз бях там, и той беше, и ти…

И хиляди маскирани ченгета.
…
2003
Наивните,
от Орловия мост
във рейсове се блъскаха към Плиска.
Пред всекиго стоеше прост въпрос –
как някак си до петък да устиска.
Народът псуваше унило, без мерак
министри, цар, Европа, СеДеСе-то,
в дущата му бе пустота и мрак
и все едно му беше общо взето…..
А отстрани Животът си лети
във Мерцедеси, тъмни БеЕмВ-ета,
Но в тях не съм ни аз, ни той, ни ти…..

А хиляди охранени ченгета.
…………………………………
2014
Наивните
от Орловия мост
отдавна бяха надалеч от Плиска.
Ни отговор стоеше, ни въпрос,
ни светла вяра, ни победа близка.
Отдавна бе забравен Симеон.
Забравена бе синята идея –
едни добри войници без пагон
перфектно се разправиха със нея.
Денят се определяше от труд,
от хиляди ухилени ченгета,
от Слави, от Кеворк, от някой луд…

…мъже, жени, момичета, момчета..?
*****

И точно тези „…мъже, жени, момичета, момчета…“ цяла година изграждаха самочувствието на полумъртвата ни нация в протестите си, изправяха се с усмивките си срещу КОЙ, принудиха го да отиде на избори, коренно, ама коренно промениха статуквото, и днес същият КОЙ се гърчи, търси спасение, ами като нищо ще се спаси и още четвърт век ще се гаври с нас, но само при едно условие – ако не сме поумнели…

Аре, квото можах направих!