Когато пиша каквото и да е, то, написаното, никога не е плод на художествена измислица, така съм нагласен от мама, тате и Бог, че пиша само неща, които са част от моята истина. От моя живот. Не съм висока литература, не съм висока топка, даже и топка не съм, защото животът не е игра! И в никакъв случай телевизионна!

Всички телевизионни игри, риълити шоута и други градски перверзии са измислени единствено за да бъдат взети от „драгите зрители“ едни пари – чрез есемеси, чрез реклами, чрез режисирани просълзявания, чрез наивност и лековерие… братлета, риълити шоутата не само са на път, те вече изместиха реалния живот, правейки ни активни съучастници в това престъпление към индивида!

Днес бях до едно село, на стотина километра от София. В това село притежавам къща с двор. Купих ги, когато трябваше да ги купя, защото само аз си знам защо. Къщата е необитаема все още с идеята това да се промени, заедно с къщата получихме в наследство една фамилия цигани. Те нямат нищо общо с нея, но са ни съседите.

Това е едно многолюдно, шарено и усмихнато семейство, въпреки доста тъжният им живот. Имат си собствена къща и държат на нея! Имайте предвид, че когато в някакво изречение употребявам думите „циганинът“ или „българинът“, имам предвид едно и също!

Имам предвид човекът, който стои зад тази дума!

Спомням си винаги с умиление ето този стар, от преди повече от 45 години случай:

Аз съм млад, току-що излюпен архитект, работещ по „разпределение“,това днешните студенти не знаят какво е, в Габрово. Понеже бях, а и бяхме цялото ни семейство бедни до припадък, а и заплатата ми като вишист беше 105 лева, си живеех в Трявна и всяка сутрин и вечер пътувах до Габрово, после до Трявна – 20 км, 40 минути през Сечен камък. Почти всеки ден майка ми ми даваше по един някакви дребни пари, за да мога да отида, да се върна и да си купя купон от ведомствения стол за утре. Един ден, така се случи, че нямах шейсетте стотинки да се върна с рейса до Трявна. Тръгнах пеша, двайсетина километра тогава бяха нищо… Просто нямах избор, не познавах все още никого в Проектантската организация, а и бях прекалено горд да искам пари назаем…

Малко след Жълтеш, много дълго село между Габрово и Сечен камък, опропо, Сечен камък е мястото, на което комуноидите са изскубвали косъм по косъм брадата не Еньовския поп , и са убили още доста хора, та малко след село Жълтеш ме настигна моторист, спря мотора и ме закара до Трявна. Това баха „само“ оставащите шестнайсетина километра. Човекът, каращ мотора, се казваше Иван Бургата, живееше в Трявна, на адреса, на който живееха и родителите ми. Той на първия етаж отзад, ние на втория етаж отпред.

Работата е в това, че две-три години преди това, когато все още бях студент, много беден, но справящ се с всичко около себе си освен с беднотията, веднъж получих писмо от майка ми, тогава си пишехме лични писма, това е неразбираемо за днешните младежи, и в това писмо майка ми, която всеки месец от 57-левовата си пенсия ми пращаше акуратно и точно 30 лева – 15 за наем и 15 за купоани в стола, беше сложила и още един лев с думите:

„Този лев ти го изпраща Иван Бургата, нашият съсед от първия етаж!“…

После разбрах, че Иван Бургата е починал.

На мен ми е неудобно да наричам циганите „роми“, защото това е признание, дори обвинение от наша страна, че да си циганин е обидно! Иван Бургата не беше ром, тогава такова животно в България нямаше, беше си чист циганин! В онзи момент, нито един българин не ми изпрати нито лев, но циганинът Иван Бургата го направи!

Та днес ходих до това село, за което вие говорих по-нагоре. Там живее може би най-работливото циганско, а и българско семейство, което знам. Вярно, крадяха ток, сега токът им е спрян.
Вярно, той, мъжът, беше във фирма за незаконна сеч, хванаха ги, беше в пробация, тя току що изтече. Вярно, че тези хора са готови да правят дори и незаконни неща, за да оживеят!

А нима ние нямаше да ги правим за да оживеем? Хората искат да работят! Нямат работа! Всичките техни запъртъци ходят на училище! Те не искат да са ни равни, защото това е обидно като стремеж, то си е конституционно право!

България е сбъркана държава! Има невероятен капитал от етноси, култури, дарования, желания, възможности… а всички сме се вторачили какво ще ни каже Москва!

Та като пристигнах днес във въпросното село, предадох дисциплинирано торбите с най-различни неща и предмети, приготвени от мен, от сина и снахата ми, от жена ми, не защото сме по-богати от тях, а защото сме хора! Защото идват празници!

Когато си тръгвах, те се засуетиха, после ме помолиха да почакам… и след малко ми дадоха две найлонови торбички с думите:

Вчера си заклахме прасето. Ето по една пържолка за теб и жена ти, за Филип, Ерминка и Дарка!

Работата е в това, че всичко, което им занесох аз, беше купено от магазина.

Прасето те си го бяха отгледали сами!

Не казвам, че всички цигани са като тях … но моля ви – колко българи са като нас?

Ерго – ОБИЧАЙ БЛИЖНИЯ СИ!

Това значи, че обичаш и себе си…