Ме напъва да ви разкажа какво е Животът. Не въобще, а моя такъв, без да претендирам за всеобхватност и универсалност, защото и аз не съм всеобхватен и универсален. Но от както съществува Разумният човек в този Живот, той се съизмерва единствено със себе си в чисто личен план. Аз не си падам по лични откровения, защото личният живот на всеки човек е неприкосновен и свещен , ако не е престъпен, и никой няма право да си пъха ръцете – чисти или мръсни в него. Но имам правото да ви допусна до някъде. Не знам защо го правя, но ми се пише за това.

Този месец от годината, месец май, страхотният месец май на мен ми е противоречив и в някакъв смисъл отвратителен. На шестнайсети съм се родил аз, вчера го отбелязахме, въпреки че не смятам това за кой-знае какво. Цялата заслуга и мъка е на майка ми, аз нямам нищо общо.
На 26-ти май преди пет години, заспал в ранния следобед, почина големия ми син Мартин. Остра сърдечна недостатъчност е формулировката на лекарите. Острата сърдечна недостатъчност остана за Доля, за Филип, за мен, за всичките му приятели! Тази остра сърдечна недостатъчност ще ни преследва до края на живота ни.
Приемаме, че това също е част от живота, не се случва на всеки, и дано не се случва никога на никого, но ние не можем да избягаме от нея. Тя е във всяка секунда от времето ни отсам…
Но Животът не е само това! Животът е страхотен и единственото, което си заслужава да изживеем, е Живота! Животът е невероятно вълшебство и тайнство, пълен с болка, радост, надежда, любов, разочарования, нещо, с което в момента с пълна сила се запознава внучката ми, която е на 11 години! Детето, което пълни не само нас, старите баби и дядовци, но и строгите мама и татко с невероятното очарование на всяко ново откритие, на невинната лъжа, на искрената любов, на вътрешния импулс, но това не е всичко за Живота!

И това, което сега ще ви кажа, също не е всичко за Живота. Животът не е барикада, която трябва да превземеш, враг, който трябва да убиеш (говоря за комунистите), Животът е невероятното удоволствие да си жив и да създаваш! Да създаваш, да създаваш и пак да създаваш! Не да убиваш! (говоря за комунистите). За Живота Смъртта е без значение, защото истинският Живот продължава и след Смъртта! Животът, за разлика от Смъртта е вечен!
Та специално в тази текуща 2016-та, Вечността на Животът, поне за нас с Доля , ще се потвърди по категоричен начин!

Повече няма да издавам…
Животът е всичко, което ни се случва. Ни повече, ни по-малко. От някои неща боли, много боли, няма лек, а други са връщане към Него! Към Живота!
Всичко е Живот!

„Живей и се надявай!“ Така завършва „Граф Монте Кристо“.