Ако бях истински анализатор (не аналлизатор!), ако боравех с необходимите за това теория и практика, с признати световни аналитични методологии, бих направил точен спектрален анализ на всеобхватната българска простотия и бих я разложил, през призмата на безпристрастната общественополезна наука, на отделните, съставляващи и формиращи цялото, персонални национални простотийки!

Както знаете, в изследователските теория и практика, има два подхода за изучаването на всяко явление – Анализ, от Явлението, т.е. от общото към частното, т.е. причините, и Синтез – от причините, от частното – към общото. И двата подхода са основателни, когато са добронамерени и търсят обяснение на явленията, а не тяхното забатачване и оправдаване.

И ако приемем, че съществуващият днес и съпътстващ ни т.н. „Обществено-политически живот“ е общото, Тоталната простотия, така да се каже Явлението, то ние в никакъв случай не бихме могли да си го обясним без да го разчленим на множеството съставящи го отделни иначе простотии…

Ние, тоест Белчо Дончев, не сме наивник, и много добре знаем, че в Историята няма условно наклонение. Не можем да обсъждаме с вас исторически хипотези, като тази например – какво би станало, ако в началото на септември 1944-та българската армия би влезнала с цялата си сила в обявената на България война от Сталин и СССР, което е едно и също. Много неща биха могли да последват от един такъв акт, но това, което си мислим, че за България надали щеше да стане по-лошо от това, което стана като не пукнахме пушка срещу съветския окупатор. Затова отминаваме този исторически несъстоял се акт като историческо безсмислие. Това обаче, което е абсолютно сигурно при такава хипотеза е, че при нея, днес, в центъра на София, нямаше да има Паметник на съветската армия! Просто нямаше как да има… Както и да е. Не сме се събрали за това.

Но от последвалите 45 години, съществуващи в „лагер“, няма как да избягаме! Те не са историческа хипотеза, те са реален факт, те са тежка, кървава, мъчителна и почти безсмислена История, изживяна от нас, от бащите и майките ни, от бабите и дядовците ни, час по час, ден по ден, година по година! Те са документирани и вкарани в архивите!

И ето ви първата малка простотийка:

Четиресет и петте години „социализъм“ от съветски тип са вкарани в архивите! Но не са вкарани в учебниците по История! Комунизмът официално и чрез закон, гласуван в парламента, е обявен за престъпен режим! Но нито един комунистически сатрап не е осъден по този закон за престъпления срещу нацията!

Ето ви втора простотийка:

След 1944-та всички служби за сигурност, репресивни органи, държавна администрация, правителства, премиери,армия, култура, образование, наука, изкуство… са назначавани и контролирани директно от Кремъл! А най-голямата дребна простотийка е, че този порядък е факт и днес, 27 години след падането на Берлинската стена! И днес най-пазеният обект в републиката са паметниците на съветската окупация, и днес руският посланик решава какво, къде и как да се случва всичко в България… Малък, но много съществен пробив, е откъсването от Кремъл, засега частично, но с тенденция да стане необратимо, на Българската армия. Президентът Плевнелиев също е такава светлинка! Светлинката в тунела от простотии…

Когато ОДС и Иван Костов дойдоха на власт, държавата беше тотално съсипана. И икономически, и финансово, и административно, и всякак. Пред това правителство имаше две възможности – или незабавно и с всички възможни компромиси да спаси първо финансовата система и почти безсмислената „социалистическа“ икономика, или да направи дълбока административно – политическа реформа, с пълна лустрация, с ъс смяна на ръководните кадри по всички нива на управлението. ОДС и Иван Костов избраха първото. Тогава инфлацията беше многоцифрена, пенсиите и заплатите моноцифрени. И ОДС измъкна България от блатото, в която я бяха натикали комсомолчетата на Жан Виденов! Което не беше никаква простотия, а крачка към себе си на всички нас…

Обаче, простотийката ни чакаше зад ъгъла, казваше се Симеон Сакскобургготски, и ние си го избрахме! Защото обещаваше „да ни оправи!“. А Иван Костов ни обещаваше да бачкаме все повече и повече, за да получаваме за труда си все повече и повече! Но на прост човек можеш насила да му вземеш залъка от устата, но не можеш насила да му дадеш правото да си спечели този залък с почтен труд!

Е, царот ни оправи! Някои и до днес ги досърбява тук таме. От него, от царот, тръгнахме надолу. Простотийка след простотийка! Сменихме го със Серго, после пак с него, но в комплект с още двама – Серго и Доган, в съотношение 8:5:3. Простотийката, дребната, едноличната, събираше сили, Слави Трифонов отдавна беше започнал да и пее и танцува, да и свири и зарежда с нова и непресъхваща славитрифоновска истинска простотия! Всяка вечер по час и половина – два! И девица от манастир да си, ако го гледаш всяка вечер десетина години, и ти ще изпростееш като него! С тази разлика, че девицата от манастира ще го направи от любов към Слави, а Слави – за пари-вероятно много пари…

И тук идва време, пък и му е място за голямата простотия!

Бойко Борисов!

Един Крали Марко от Банкя, появил се от магистралното нищо и сенчестите „колективи“, не обичам думата групировки, изстрелян от Бриго Аспарухов за главен секретар на МВР, после май беше два мандата кмет на София, после министър –председател първи път… Най-хубавото в тази не чак толкова малка и твърде мускулеста простотийка е, че на нито един от тези постове бат ви Бойко не свърши нищо народополезно! Икономиката ни не се развиваше, престъпността не намаля, заводът за изгаряне на отпадъци не беше построен, само едно метро му го крепеше. Имиджа имам предвид! Но метрото се строеше и все още се строи основно с европейски пари. Магистралките също! България остана без политическа визия, без ясна ориентировка – Европа или Русия, защото целият свят се ориентира в този казус, само България гледа на запад и се е одупила на изток…

Още малко и свършвам. Но, гарантирам ви, простотийките, тези малки и дребни простотийки, които държат всеки нормален българин за гушата, събират се като оловна топка в стомаха, карат сърцето му да бие в ауфтакт, тези простотийки продължават и ще продължават!

Простотийката – Пеевски шеф на ДАНС!

Простотийката, тук се изкушавам да напиша простотията, Орешарски!

Простотийката Ирина Бокова!

Продължението с втори мандат на простотийката ГЕРБ!

Простотийката, дълга и много проста, Бареков!

Простотията, още по-дълга и още по-проста Слави Трифонов!

Простотията да отсвирим Филип Димитров и Иван Костов от политиката!

Простотията да отсвирим Президента Плевнелиев!

Простотията Пеевски и Мамка му!

Простотийките Данчо Ментата, Христо Бисеров, Цацаров, Сидеров, Валери Симеонов, Красимир Каракачанов, Баракова, Караянчева…

Едно време, на българското знаме, развято прeз Априлското въстание е пишело „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ!“

На днешното Корнелия Нинова може би ще изпишe: „ПРОСТОТИЯ ИЛИ СМЪРТ!“.

Те, комуноидите, само от човешката простотия живеят…