***
„…През 1829 год. в Одрин се подписва договор между Русия и Турция след поредната девета война между двете империи. Това е така нареченият поход на Дибич-Забалкански.Турция е била готова за предоставяне на независимост на България в цялостните и, истински граници.

Е да ама Русия не го иска това – И ОТКАЗВА. (Русофиле, Пантев, ужким български историко – излез и коментирай пред целокупния български народ този факт.)

Тогава наивни българи, начело с Георги Мамарчев и няколко възрожденци помислили, че вече са освободени и могат със съвсем малко усилие да извоюват независимост, без да знаят, ЧЕ НИКОЛАЙ ПЪРВИ Е ОТКАЗАЛ НА ТУРЦИЯ КАТЕГОРИЧНО ДА ИМА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА И Е ИНСТРУКТИРАЛ ДИБИЧ-ЗАБАЛКАНСКИ ЗА ТОВА.

Ето какво казва на нашите предци Дибич-Забалкански: „Стойте мирно българи, че ще обърна топовете и ще ви избия всички“ .

Горките наши предци – мислили са, че идват да ги освобождават. А ги оставят на ятагана.И тогава от страх, става голямото преселение в областта Боджака – днешна Молдавия и Украйна.

Кога българското дете ще знае за това лице на Русия??“
Копирано от Фейсбук.

***
ПЪРВАТА РУСКО – БЪЛГАРСКА ВОЙНА

През 967 византийско пратеничество в Киев убеждава руския княз Светослав Киевски (син на княгяня Олга, която е българка), да нападне дунавските българи срещу голяма парична сума – над 100 000 златни монети…

През 968 г. Светослав потегля с голяма войска (според различни източници между 10 000 и 60 000 бойци ) на лодки по Днепър и черноморския бряг и през лятото на същата година достига до устието на Дунав. Два пъти по-малобройната българска войска е разбита още в първото сражение, след което русите завладяват десетки градове от двете страни на Дунав (днес в южна Бесарабия и северна Добруджа). Печенежко нападение срещу Киев  принуждава Светослав да се оттегли бързо, за да защити столицата си, но в Преславец и други завладени градове са оставени руски гарнизони.

През лятото на 969 г. – след като прогонва печенегите от Киев – Светослав се завръща в България и след оспорвано сражение край Преславец (или при Велики Преслав) принуждава българите да му се подчинят… През 970 г.  Светослав превзема Филипопол (Пловдив) и много от жителите му са избити- 20 000 български първенци от Пловдив са набити на кол от руския завоавател. Разрушени са много български крепости, Светослав е бил невероятно жесток, след него оставали само мъртви и изнасилени българи и българки, разрушени и изпепелени градове.
Директно следствие от варварството на Светослав над България е установяване на византийско владичество над българските земи.  През 1018 г. след смъртта на Иван Владислав, България пада напълно под властта на Византия.Това продължава до 1185г., когато след  след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт, България се възражда във своето Второ български царство.

В своята дисертацията на тема: „Славянско-православен цивилизационен проект“ ,другарката Шаренкова пише: “…Походите на княз Светослав Киевски към Византия през българските земи били първият пряк допир между руската държава и България…“, но няма да прочетете, че походите на княз Светослав не са били към Византия, а към България защото Византия го е извикала срещу пари разбира се (132 000 холандски жълтици – П.Петров, Историята на Източния въпрос преди освобождението на България, 1988-а, стр.10), да укроти българите, че той ги укротил, че където е минел не е оставал българин неубит, а българка неизнасилена, че само в Пловдив е набучил на кол 20 000 българи, че изгорил няколко български града, особено няма да прочетете, че накрая дори Византия не издържала на жестокостите и простотията му, и с помощта на българите го е прогонила от тук, което се счита за начало на двестагодишното византийско робство.

Ето така започва руско-българското „ вечно братство и приятелство и нерушима дружба“!

***
Ето ви хронология на войните на  Русия с Османската имтерия , ретроспектирани назад във вековете:

Руско-турска война (1568 – 1570)
Руско-кримска война (1571 – 1574)
Руско-турска война (1676 – 1681)
Руско-турска война (1686 – 1700)
Руско-турска война (1710 – 1713)
Руско-турска война (1735 – 1739)
Руско-турска война (1768 – 1774)
Руско-турска война (1787 – 1792)
Руско-турска война (1806 – 1812)
Руско-турска война (1828 – 1829)
Кримска война (1853 – 1856)
Руско-турска война (1877 – 1878)

Във всички тези войни, включително и последната и набедената от нас за „Освободителна“ 1877-1878-ма, във всички официални руски документи името „България“, „Българска държава“, дори и „българи“ тотално отсъстват! Русия до смърт мрази българите! Първата работа на Иван Грозни, велик княз на Великото московско княжество (1533 – 1547 г.) и първи цар на Русия след 1547-ма, когато става цар на новата държава Русия, е да унищожи Българското Казанско Ханство, и да се провъзгласи за цар на Българите! И да построи впечатляващата отвън, но пълна скръб отвътре „църква“ Василий Блажени. На Червения площад, близо до мястото, на което сред стотина години Степан Разин ще бъде разчекнат вързан за не знам колко – два или четири коня…  От нашите „братя“, нали така, русофили неграмотни!

Но да не се отклоняваме.

През всички тези войни изобщо думата България не съществува.  Думата България и българи е забранена и в самата Русия.  Защото чудовището „Светослав Киевски“ живее в Русия, живо е и днес…

***

Точно на Кръстовден 14/27 септември 1810 г. Свищов преживява най-тежкия момент от своята 2000-годишна история.

В поредната Руско-турска война командващият руските войски генерал Николай М. Каменски (1776-1811) заповядва на своята армия, която е превзела Свищов:

„Сжечь город! Разрушит до основанию цитадель!“

Заповедта се възлага за изпълнение на ген. Сен Прист (Сен При), който се „справя“ със задачата. Градът е изпепелен. Крепостта е взривена. Това, което е останало от нея, може да се види на хълма в парка „Калето”. От Свищов остава само пепел. Изгорени са и две големи православни църкви – църквата „Св. Николай” (днес „Св. Преображение“) и църквата „Св. Илия“. От 9-те православни метоха (вкл. този на манастира „Св. Екатерина“ от Синайския полуостров в Египет, на манастира Зограф и др.) остава само този на Хилендарския манастир с църквата „Св. апостоли Петър и Павел“.

В двора на тази църква на 16 януари 1771 г. е обесен от тълпа мюсюлмани Св. Дамаскин Габровски, свещеномъченик Свищовски – проигумен на Хилендарския манастир. Съгласно светогорската традиция, няколко години след смъртта на мъченика, гробът е отворен и черепът му е отнесен в Света гора – в костницата на Хилендарския манастир. Главата му е поставена отделно в сребърна мощехранителница със следния надпис на български език: “Зде глава проигумена Дамаскина иже бил на таксид оу Свищовъ и тамо оубивен бисть от агарянъ. 1779”.

Останалите в гроба Св. мощи са отнесени от руската армия точно на 14 септември 1810 г. и днес се покоят в Киево-Печерската лавра.

Оцелява и малката църква на калето „Св. Димитър“. Но изпепеляването на Свищов не е достатъчно за руския генерал. Той нарежда населението на града да се изсели отсреща във Влашко и лодките да се потопят, за да не могат да се върнат обратно изселените свищовлии.

Във Влашко свищовлиите се заселват в Мавродин, недалеч от Дунава, други отиват в Букурещ и в други селища, като отсрещния гр. Зимнич, Крайова, Галац, Браила, Брашов и др.

„Освобождението“ все още предстои…

***

„Послушайте, братя Българе, а особено вие от Видинска област!

Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част.

Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, свещеното писание и първото образование. Това е познато беки от сички свят и техните учени го признават. Но какво благодарение са отдали тия на Българите за това благодеяние! Ето:

Разорили и завладели волжанското им пространно царство и порусили досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си.

„…До времето Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които днес назовават Малорусия, са били населени се от Българи, съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени. Освен историята, коя свидетелствува, техен език, песни и обичаи са още живи доказателства за това. Те още не приемат да се назовават и Руси!…

…В 1812 г., кога бяха минали руските войски в България и бяха достигли до Шумен, от една страна, Русия издаде прокламация на български език (печатана в Букурещ) и възбуждаше Българите да станат против Турчина, а от друга страна, гореше градищата и селата им и насила прекарваше няколко си хиляди челяди през Дунава!… В тех времена са изгорени от Русите Разград, Арбанашко велико село, Свищов, Русчук и други много градове и села, които развалини и разсипни още до днес се виждат! Много же старци помнят и проповядват с кървави сълзи тях времена.

В 1828 г., когато Дибич премина Балкана и достигна до Одрин, пак същото последва. От една страна, подбудиха някои си Българи да вземат участие в боя и да се смразят с Турци, а от друга – немилостивите Руси си свършиха работата, опустошиха като скакалци тях места, отдето поминаха, отвлякоха пак няколко хиляди домородства Българи в пуста си Русия!…

…Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни Българи, че уж за тях отваря такъв бой и че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде добре и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри удобности за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие. На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползувала се е от по-набожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител!…

…Българите, кои се излъгаха и отидоха в 1828 лето, като усетиха какво робство ги чака, по-голямата част останаха във Влашко и Богданско и от тамо се върнаха назад още преди танзимата в Турско, во время султана Махмуда, който изпроводи тогава и едного си чиновника с пари да им помогне. Това бе издействувал покойний княз Ст. Богориди. Също и ония, които бяха минали в 1854 г. и отишли чак в Бесарабия, като видяха руското робство, върнаха се назад в 1856 лето, подпомогнати от Парижкия мир. Къде отивате вие, мили братя, Видински българи! Знайте ли вие Русия каква е? Знайте ли какво робство и какви вечни мъки ви чакат тамо? Защо се не посъветувахте с ония Българи, които са били тамо, да ви разкажат къде и в каква яма искате да се хвърлите?…“

Георги Сава Раковски, ПРЕСЕЛЕНИЕ В РУСИЯ, ИЛИ РУСКАТА УБИЙСТВЕНА ПОЛИТИКА ЗА БЪЛГАРИТЕ.

***

Четивото става твърде дълго. Но не по-дълго от омразата на Русия към България! Омраза, която преди няколко дни чухме от устата на Дугин, на много висши кремълски  чиновници… За тях България е васална територия! Русия, през цялото си съществуване отрича правото на България да бъде самостоятелна държава! Отнема правото на България да има собствена автентична история! Българският държавен архив е откраднат от Москва.  Русия отнема правото на България да има собствена печеливша промишленост,  собствена икономическа политика, собствена боеспособна армия (може би защото неведнъж са побеждавани от българската армия, знам ли?), България не може да управлява собствен финансов ресурс, България няма право да има собствени истински политици, не може да има собствена оръжейна промишленост, не може да има собствени енергоизточници, не може да бъде независима от Русия защото, както е казала улица „Иван Аксаков“ -„Всяко тържество на България е смърт за Русия!“
***

Явно по-кратко от това не може. В по-разширен вариант, нещата за България от убийствени просто стават смъртоносни!

Никога, през цялата си история,

БЪЛГАРИЯ НЕ Е ИМАЛА ПО-ГОЛЯМА И ФАТАЛНА ЗАПЛАХА ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИ СИГУРНОСТ ОТ РУСИЯ!

Това исках да кажа.