ОТ АРХИВА…
безусловно е започнал по някакъв начин,
дори и Кънчо Стойчев не знае по какъв.
Човекът тогава е бил доста разкрачен,
макар че още не е знаел, че е такъв!
Било е едно никакво, не ми се разказва,
но търсейки своя прогрес,
човекът, плюейки в своята пазва,
е стигнал до днес!
И те го пред нас! Прост, безнадежден,
забравил защо е роден,
и иска от мен да му дам надеждичка,
че е смислен. Почти като мен.
Вървя си по пътя. Светът е безкраен.
И страхотен! Защо да го крия –
в този свят няма никакво място
и за моята простотия?
Няма как да го замажа.
Или си жив, или си прост!
Мога и така да го кажа :
Или те има, или си гост!
Или те има, или си гост!
