Така в живота му се случи,
че стигна до овчарско куче,
макар,
се водеше пожарникар,
а много искаше да се
реализира в КаДеСе.
Не се!
Не се получи!
Тъй стигна до овчарско куче!
Не е обидно! Няма срам!
Овцете също нещо струват!
Хем блеят, дават вълна, мляко
а и гласуват!!!
Много яко!
И трябва да се слага ред
във овчия им тревоглед,
а пък ей туй за да се случи
си трябва и овчарско куче!

И тук ще сложа за награда
поуката от таз тирада:

Ако овце избират своя цар,
той ще е куче – помияр!